Р
Е Ш Е Н И Е № 166/14.10.2020 г.
14.10.2020 г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар: Велина
Митева
Прокурор
като
разгледа докладваното от Съдия Ваня Стоянова административно дело № 180 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, вр.
чл. 156 и следващите от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „БОРОВИЦА 14“ ЕООД, ЕИК **, с адрес за кореспонденция: ***, адрес по
чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано от Управителя Н.И.Г., срещу Решение № 1 от
10.04.2020 г. по АУЗД № 000023 от 11.03.2020 г., издадено от И.С. - Началник
отдел ФСДБМДТ в община Т..
С доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт се иска неговата отмяна; излагат се
твърдения, че при изчисление на задълженията по АУЗД не са приложени относимите правни норми и правила, действали към момента на
възникване на задълженията; оспорва се определеният с акта размер на
задълженията като неправилно изчислен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, но се представлява от адвокат
Ц.К. ***, редовно упълномощен, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания. Алтернативно се претендира и нищожността на акта, без да се сочат
конкретни съображения; излагат се твърдения, че нито от акта, нито от
съдържащите се в административната преписка документи може да се
изведе безсъмнен извод относно начина, по който е счетено, че именно това са
сумите, които се дължат от жалбоподателя „БОРОВИЦА 14“ ЕООД. В представена по делото
в срок писмена защита се излагат подробни съображения по съществото на спора,
като се навежда и твърдение за липса на мотиви. Не се претендират разноски.
Ответната страна
- Началник отдел „Финансово-счетоводни
дейности, бюджет и местни данъци и такси“ в община Т., редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител. В представен по делото писмен
отговор по жалбата излага съображения за нейната неоснователност и иска съдът
да я отхвърли, респ. – да потвърди оспорения акт като произнесен при спазване
на изискванията за законосъобразност. Не се претендира присъждане на разноски
по делото.
Като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.03.2018 г. по
изпълнително дело 20168780401113 (л. 18) жалбоподателят „БОРОВИЦА 14“
ЕООД се легитимира като собственик на УПИ II-1790 в кв. 2а по плана на гр. Т. с площ 2 868 кв. м, ведно с
построената в имота триетажна масивна сграда – шивашки цех, със застроена площ
375 кв. м. Така придобитият имот е деклариран по надлежния ред, като е подадена
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.
№ ДК 14000192 от 28.05.2018 г. по описа на община Т. (л. 13-17).
На 11.03.2020 г.,
на основание чл. 107 от ДОПК, К.С.П., заемаща длъжност „Инспектор“ при община Т.,
е издала Акт
за установяване на задължения по декларация № 000023. В процесния
акт е посочено, че след извършване на проверка за установяване на задължение по
подадена от дружеството-жалбоподател декларация за данъчно облагане по чл. 14
от ЗМДТ е констатирано, както следва: 1. на основание чл. 14 от ЗМДТ лицето
дължи данък върху недвижимите имоти (ДНИ), който не е заплатен в предвидените в
чл. 28 от ЗМДТ и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на
местните данъци на територията на община Т. срокове; 2. на основание чл. 14 от ЗМДТ лицето дължи такса битови отпадъци (ТБО), която не е заплатена в
предвидените в чл. 26 от Наредбата за определяне и администриране на местните
данъци на територията на община Т. срокове. Въз основа на горните констатации,
(посочени в АУЗД като мотиви за издаването му), е установено публично общинско
задължение за данък върху недвижимите имоти
и за такса битови отпадъци за 2018 г. и 2019 г. в общ размер на
2 230,49 лева, ведно с дължимата лихва за просрочие
в размер на 202,42 лева, изчислена към 11.03.2020 г. Видно от оспорения акт,
дължимият ДНИ за 2018 г. е в установен размер на 178,44 лева, а този за 2019 г.
е с установен размер от 267,66 лева; за 2018 г. е установена ТБО от 713,76
лева, а за следващата 2019 г. – размерът на ТБО е определен на 1 070,63
лева; в акта липсва посочване относно начина на изчисление на така определените
конкретни размери на задълженията за ДНИ и за ТБО за съответните данъчни
периоди; дължимата лихва е изчислена за всяко от така определените задължения
поотделно, като е посочен и общият й размер - 202,42 лева, изчислена към
11.03.2020 г. В АУЗД са указани банковите сметки, по които следва да бъдат
внесени установените с него задължения, както и възможността му за оспорване по
административен ред с посочване на органа и срока за обжалване. На 31.03.2020
г. АУЗД е връчен лично на Управителя Н.И.Г. (л. 26), който на 08.04.2020 г., в качеството
си на представляващ дружеството, депозира жалба против акта (л. 28), заведена
във входящия регистър на община Т. под вх. № 53-00-117 от 10.04.2020 г. (л.
29). С Решение № 1 от 10.04.2020 г. по Акт за установяване на задължение по
декларация № 000023/11.03.2020 г., издадено от И.С. - Началник отдел ФСДБМДТ
в община Т., така депозираната жалба е отхвърлена като неоснователна. Решението е
връчено лично на Управителя на дружеството на 08.07.2020 г., видно от Разписка
№ 560/08.07.2020 г. (л. 37). Жалбата против акта е подадена на 21.07.2020 г. по
пощата директно пред съда и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно
производство.
При тази
фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
По отношение
допустимостта на жалбата ЯАС съобрази следното:
Съгласно чл. 4,
ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци и такси по този закон се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на
общината, в чийто район е възникнало задължението, също по реда на ДОПК. Видно от
данните по делото, в случая се касае за установяване на задължение по декларация,
при което приложение следва да намери текстът на чл. 107 от ДОПК („Установяване по данни от декларации“), чиято алинея
четвърта предвижда, че издаденият в хода на тази процедура АУЗД може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването
му пред Директора на териториалната дирекция, като в тези случаи чл. 154 не се прилага. От своя страна нормата на чл. 144 от ДОПК, (чието систематическо място е в Дял трети „Обжалване“, Глава седемнадесета „Общи разпоредби“ на ДОПК),
озаглавена „Приложимост“, повелява, че по реда за обжалване на ревизионен акт (РА) се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите,
доколкото в този кодекс не е предвидено друго, като разпоредбите на Глава
седемнадесета са приложими и в
производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на ДОПК, ако не е предвидено друго. Редът за
обжалване на ревизионния акт по административен и по съдебен ред е разписан в Глави осемнадесета и деветнадесета (чл. 152 и следващите) от ДОПК.
Съобразно правилото на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, на оспорване по съдебен ред
подлежи ревизионният акт в частта, в която не е отменена с решението по чл. 155
от ДОПК, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването на решението
чрез решаващия орган до съда. Цитираната разпоредба е категорична, тъй като
обжалването по административен ред представлява абсолютна процесуална
предпоставка за обжалване на РА пред съда с оглед разписаното в ал. 2 и ал. 3
на чл. 156 от ДОПК. От друга страна, в едно такова производство съдът е
обвързан с петитума на жалбата, където именно се
съдържа искането за проверка законосъобразността на конкретен административен
акт. В случая жалбоподателят е посочил, че оспорва решението на решаващия орган
по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а не АУЗД, който е подлежащият на
оспорване административен акт съобразно цитираната нормативна уредба.
Посоченото обстоятелство само по себе си би обусловило недопустимост на
образуваното съдебно производство, респ. – би обвързало съда да остави така
депозираната жалба без разглеждане и да прекрати производството по делото.
Имайки предвид обаче съдържанието на жалбата, изявленията на процесуалния
представител на оспорващото дружество в проведеното по делото на 25.09.2020 г. открито
съдебно заседание и изложените в представената в срок писмена защита аргументи
и съображения, ЯАС в настоящия си състав намира, че волята на жалбоподателя в
случая е да се отмени именно АУЗД, тъй като с него съгласно разпоредбите на
ДОПК се засягат правата на данъчнозадълженото лице и това е актът, подлежащ на
съдебен контрол, а не решението на решаващия орган. Горното мотивира съда да
приеме, че жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния 14-дневен срок.
Разгледана по
същество, жалбата се преценя като основателна
по следните съображения:
Предмет на
оспорване е Акт за установяване на задължение по декларация № 000023 от
11.03.2020 г., издаден от К.С.П., заемаща длъжност „Инспектор“ при община Т.,
(потвърден с Решение № 1 от 10.04.2020 г. на И.С. - Началник отдел ФСДБМДТ в
община Т.), с който по отношение на „БОРОВИЦА 14“ ЕООД е установено публично
общинско задължение за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци
за 2018 г. и 2019 г. в общ размер от 2 230,49 лева, ведно с дължимата лихва за просрочие в размер на 202,42 лева, изчислена към датата на
постановяване на АУЗД - 11.03.2020 г.
Настоящият съдебен
състав намира наведеното от процесуалния представител на оспорващото дружество
твърдение за нищожност на обжалвания АУЗД за неоснователно предвид следното: АПК не съдържа легално определение за нищожност на
административен акт, респ. правни основания за нищожност на административните
актове
- в правната литература и в съдебната практика по отношение на
този порок е възприет критерият за наличие на особено съществено нарушение на всяко едно от петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК.
Некомпетентността на органа да издаде административен
акт, независимо дали е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е
основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност
само, когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на
форма и оттам -
на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса на
волеизявление. Нарушенията на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на административния акт; нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен акт,
който изцяло е лишен от нормативна основа, не е издаден нито въз основа на
закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, т.е. когато акт с такова
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт и не
намира никаква нормативна опора. Превратното упражняване на власт също е порок,
който по
принцип води до унищожаемост.
Съгласно чл. 162,
ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК, задълженията за данък върху недвижимите имоти и за
такса битови отпадъци, които са предмет на оспорения в настоящото производство
АУЗД, представляват публични общински вземания, поради което на основание чл.
166, ал. 1 от ДОПК установяването им е подчинено на реда и се извършва от органите,
определени в съответния закон, в случая - ЗМДТ. Както се посочи по-горе,
съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК, като според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Чл. 4, ал. 4
от ЗМДТ регламентира в правомощие на кмета на общината да определи със заповед
служителите по ал. 3. Същевременно , съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси, каквато съгласно чл. 6, ал. 1,
б. „а“ от ЗМДТ е и таксата за битови отпадъци, се извършва по реда на чл. 4,
ал. 1–5, т. е. също по реда, приложим за местните данъци. Предвид нормата на чл.
4, ал. 4 и съдържащата се в чл. 9б от ЗМДТ препратка към същата разпоредба, при
съобразяване на доказателствата по делото и разписаното в Устройствения
правилник на общинска администрация–Т., (достъпен на интернет адрес https://www.topolovgrad.net/index.php/administracia/vytreshni-normativni-aktove),
съдът намира, че оспореният с жалбата акт за установяване на задължение по декларация
е издаден от компетентен административен орган; той е оспорен по административен ред също пред компетентния по
смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ орган. Спазени са определените в закона изисквания за форма при постановяването му - актът съдържа всеки един от задължителните реквизити
с посочване на фактическото и правно основание за неговото издаване. Не са допуснати и особено съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в производството по издаване на АУЗД, обуславящи неговата нищожност.
Не се установи и хипотеза, в която акт с такова
съдържание
да не може да бъде издаден въз основа на никакъв
нормативен акт. Не е налице и превратно упражняване на власт, т.е. административният орган да е целял, чрез предоставената
му компетентност да постигне забранени от
закона цели.
Изложеното
до тук мотивира съда да приеме, че оспореният в настоящото производство
административен акт не страда от най-тежкия порок и в този смисъл наведените твърдения нищожност
от страна на оспорващото дружество се явяват неоснователни.
Независимо
от посоченото, ръководейки се от задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК за цялостна проверка на акта на
всички основания по чл. 146 от АПК, ЯАС в настоящия си състав намира, че процесният Акт за установяване на задължение по декларация
№ 000023 от 11.03.2020 г. е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя
неговата отмяна. Съображенията за това са
следните:
С обжалвания АУЗД
е установено публично общинско задължение за данък върху недвижимите имоти и за
такса битови отпадъци за 2018 г. и 2019 г., дължимо от посоченото в акта
данъчнозадължено лице - „БОРОВИЦА 14“ ЕООД.
Чл.
1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ определя данъкът върху недвижимите имоти като вид местен
данък, постъпващ в общинския бюджет. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък
върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната
сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в
строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените
имоти извън тях, които според подробен устройствен
план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на
територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон. Чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ сочи като
данъчнозадължени лица собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, а чл.
13 от с.з. предвижда, че данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти
се използват или не. Самото придобиване на собствеността върху недвижимите
имоти се декларира пред общинската администрация по местонахождението на имота
с декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Съобразно разписаното в чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се
определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.
10, ал. 1
към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март
на същата година; ал. 3, изречение първо на същия текст предвижда, че при
промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху
новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната, а следващата алинея
четири изключва приложението на това правило по отношение на нежилищните имоти
- собственост на предприятията, или върху които им е учредено ограничено вещно
право на ползване. На следващо място,
ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията, какъвто е и настоящият случай, е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 (чл. 21, ал. 1). В
компетентност на съответния общински съвет е предоставено правомощието по
определяне размера на дължимия данък с наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, в
граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В
изпълнение на тази норма, със свое Решение № 40 от 2008 г. Общински съвет Т. е приел Наредба за определянето на размера на местните данъци на територията на община Т., изм. с Решение № 483 от 31.01.2019 г. на ОбС, (достъпно на интернет адрес
https://www.topolovgrad.net/index.php/obshtiski-syvet/resheniq), с което е
приет нов раздел I „Данък върху недвижимите
имоти“ от глава втора на Наредбата. Текстовете на така приетия раздел от подзаконовия
нормативен акт са аналогични на цитираната уредба по ЗМДТ, като според чл. 18,
т. 1 от Наредбата размерът на данъка за недвижимите имоти е 2,5 на хиляда върху
данъчната оценка на имота, която за недвижимите имоти на предприятията е
по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение
№ 2 (чл. 17, ал. 1 от Наредбата).
Съобразно
нормативната уредба към момента на издаване на процесния
акт, таксата за битови отпадъци, която на основание чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ е вид местна такса, се заплаща за извършваните от общината услуги по събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места и селищните образувания в общината (чл.
62 от ЗМДТ).
Таксата за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията
на общината, като видът на предлаганите услуги, както и честотата на събиране и
транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на
общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година (чл. 63 от ЗМДТ). Таксата по чл. 62 се заплаща от
лицата по чл. 11 за имотите на
територията на общината. Съобразно
разписаното в чл. 67 от ЗМДТ (изм. ДВ бр. 98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), размерът на таксата за битови отпадъци за
всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа
за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците (ал. 1);
размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от
размера на таксата за всяка услуга по чл. 62, която се
определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата
година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 за всяка услуга
по чл. 62, се
разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от
приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62 (ал. 2 на чл.
67 от ЗМДТ); размерът на таксата за единица основа се определя в левове за
всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3,
т. 2
за одобряване на план-сметката (ал. 3); количеството битови отпадъци е водеща
основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, като общинският
съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при
условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й
(ал. 4 и ал. 5); общинският съвет приема основите за изчисляване размера на
таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9. Чл. 69 от ЗМДТ
предвижда, че таксата се
заплаща по ред, определен от общинския съвет, като общината е длъжна да уведоми
лицата по чл. 64 за дължимите от
тях такси за съответния период общо и по видове услуги по чл. 62, както и за
сроковете за плащане. Аналогични са и текстовете на приетата Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на
територията на община Т., чийто чл. 12 разпорежда конкретно следното по
отношение размера на такса битови отпадъци: за нежилищни имоти на предприятията
(ЕТ, ЮЛ и организации на бюджетна издръжка) размерът на ТБО се определя
пропорционално върху по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ, като при определяне размера на таксата в
зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 10,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наредбата; таксата за поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване в населените места за нежилищни имоти на предприятия
(ЕТ, ЮЛ и организации на бюджетна издръжка) се определя също пропорционално
върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно
Приложение № 2.
Видно от посоченото в
оспорения АУЗД, правното основание за издаването му е чл. 107 от ДОПК. Първата
алинея на цитирания текст предвижда, че
когато органът по приходите установява размера на
дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация,
задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон, като
задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който
е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида,
основанието, общия и неплатения размер (ал. 2). Използването на този способ за установяване на дължим
данък обаче се подчинява на нормативно регламентирани процесуални предпоставки,
разписани в ал. 3 на чл. 107 от ДОПК – тази норма повелява, че акт за
установяване на задължения може да се издаде или по искане на задълженото лице,
след като размерът на задължението по ал. 1 му е бил съобщен от органа по
приходите, (какъвто не е настоящият случай), или служебно по инициатива на
органа по приходите. Предпоставките за упражняване на това служебно правомощие
на приходната администрация са уредени изчерпателно в закона, а именно: когато
е установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103; когато не е
подадена декларация от задълженото лице; когато задължението по декларацията не
е платено в срок и не е извършена ревизия. Видно от мотивите към процесния АУЗД, той е издаден при упражняване на служебното
правомощие по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на местната администрация по приходите
като резултат от невнасянето за посочените данъчни периоди (2018 г. и 2019 г.) на
дължимите суми за данък недвижими имоти и за такса битови отпадъци от данъчнозадълженото
лице. В случая нито в акта се сочи, нито оспорващото дружество твърди, че за
същите публични задължения е било образувано ревизионно производство, поради
което следва да се приеме, че в конкретния казус кумулативно уредената
отрицателна предпоставка по чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл.
последно от ДОПК е била налице. За да се издаде обаче при това положение АУЗД
не е достатъчно само да се посочи в него, че дължимите суми не са внесени от
задълженото лице. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма пряк установителен
ефект по отношение на определянето на конкретния размер на задължението за
данъка и за таксата битови отпадъци - с нея задълженото лице единствено
декларира факта на придобиване на собствеността върху имота, съответно - на
ограниченото вещно право на ползване, посочвайки и идеалните си части в съсобствеността,
(когато става въпрос за съсобственост). Съгласно чл. 23 и чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ
общинската администрация по местонахождението на имота е тази, която на база на
декларираните данни определя конкретния годишен размер на задължението за данък
върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, за което следва да уведоми
данъчнозадълженото лице с изпращането на нарочно съобщение – с получаването му
от адресата се свързва настъпването на ликвидността на задълженията (определянето
им по основание и размер), като едва след изтичане на срока за доброволното им
заплащане, който съгласно чл. 69 ал. 2 ЗМДТ по отношение на таксата за битови
отпадъци подлежи на определяне със самото съобщение, приходните органи са в
правото да пристъпят към издаването на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, когато
задълженията, въпреки съобщаването им, не са били заплатени. Нито в
съдържанието на обжалвания по делото АУЗД, нито по преписката са налични данни,
че в случая тези условия са били спазени посредством изпращането за всяка от
годините на съобщения до дружеството-жалбоподател за определения годишен размер
на данъка по чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ и на таксата за битови отпадъци
поотделно за всяка от обхванатите с нея услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Напротив, от
цялото съдържание на акта става ясно, че общинската администрация е пристъпила директно
към издаването на акт за установяване на задължения по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, определяйки за пръв път с него не само размера на всяко от публичните
задължения по години, но и лихви върху главницата, (неясно при каква начално
зададена дата за изчисляване). В подкрепа на този извод е и приетото от горестоящия орган при оспорването на АУЗД по
административен ред – в потвърдителното
решение изрично се сочи, че на посочения от дружеството адрес два пъти е
изпратен издаденият акт, с който са установени задълженията, и писмото се връща
от „Български пощи“ като „непознат адрес“. По този начин, с издаването на акта
при пренебрегване на задължително зададените процесуални предпоставки по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК, органът по приходите е нарушил съществено административнопроизводствените
правила, което обуславя незаконосъобразността на атакувания АУЗД. При това
положение и тъй като естеството на акта
не позволява решаването на делото по същество, съдът следва да го отмени и да
върне преписката на компетентния орган по приходите за ново произнасяне при
спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в настоящото решение.
Независимо от
изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани поради липса на
своевременно направено искане за това.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, ЯАС, четвърти административен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на „БОРОВИЦА 14“ ЕООД, ЕИК **, с адрес за кореспонденция: *** и адрес по
чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано от Управителя Н.И.Г., Акт за установяване на
задължение по декларация № 000023 от 11.03.2020 г., издаден от К.С.П., заемаща
длъжност „Инспектор“ при община Т., потвърден с Решение № 1 от 10.04.2020 г. по
АУЗД № 000023 от 11.03.2020 г. на И.С. - Началник отдел ФСДБМДТ в община Т..
ИЗПРАЩА преписката на органа по приходите при
община Т. - К.С.П., заемаща длъжност „Инспектор“ при община Т., за ново
произнасяне при съобразяване на дадените в настоящето решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е
окончателно на основание чл. 160, ал. 6, изречение второ,
предл. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ:/п/ не се чете