ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4851
гр. София, 25.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110215767 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 243,ал. 5 от НПК.
ОБРАЗУВАНО е въз основа на писмена жалба с вх. № 345899 от
23.10.2025г. от ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ И. Б. Б. в качеството й на законен
представител по Закона за лицата и семейството на малолетното пострадало
лице В. К. В., с ЕГН: ********** СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА
РАЙОНЕН ПРОКУРОР ОТ СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от
29.08.2025г., с което на основание чл.199 вр. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1
от НПК, поради недоказаност на обвинението, е било прекратено досъдебното
производство (ДП) с № ********/2020г. по описа на 02 РУ СДВР и пр.пр.№
*********/2020г. по описа на Софийска Районна прокуратура образувано по
състава на чл.149, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК срещу ОБВИНЕНОТО ЛИЦЕ О. Л.
В., с ЕГН: **********.
В ДЕПОЗИРАНАТА ЖАЛБА се инвокират обосновани, конкретни,
изчерпателни доводи и професионални съображения срещу обжалваното
постановление на Софийска Районна прокуратура. Счита се същото за
незаконосъобразно и неправилно. Релевират се 1.). процесуални искания за
отмяната му, с приложимите към това законни последици, като се заявява, и
2.). петитум за постановяването на съдебен акт за ускоряването на
разследването в хода на досъдебното производство по разпореждане на съда.
II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК
всестранно, обективно и пълно доводите на жалбата и събраните по делото
писмени и гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното
производство, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ЖАЛБАТА ОТ ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ И. Б. Б. в качеството й на
законен представител по Закона за лицата и семейството на малолетното
пострадало лице В. К. В., с ЕГН: ********** е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА за производството по чл.243, ал.5 от НПК и
1
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА за производството по чл.368, ал.3 вр.
ал.1 от НПК:
III.).1.). като жалбата по чл.243, ал.5 от НПК е депозирана в
законоустановения 7 (седем) дневен преклузивен срок на 23.10.2025г.
(четвъртък - присъствен работен ден); от активно процесуално и
материално легитимиран субект - законен представител на малолетно
физическо лице, пострадало от престъпление по чл.149, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК
(квалифициращо се като престъпление от общ характер, накърняващо
обществените отношения по закрилата на половата неприкосновеност на
малолетните физически лица, които са членове на особена уязвима категория
група от обществото - децата); с обоснован правен интерес; пред родово,
местно и функционално компетентен районен съд и срещу акт на прокурор от
Софийска Районна прокуратура - постановление, подлежащ на инстанционен
съдебен контрол по реда на чл.243, ал.5 от НПК; връчено по надлежния ред на
17.10.2025г. (петък - присъствен работен ден) по данните от разписката на
лист 47 от том III от досъдебното производство (ДП) с № ********/2020г. по
описа на 02 РУ СДВР и пр.пр.№ *********/2020г. по описа на Софийска
Районна прокуратура.
III.).2.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО – ЖАЛБАТА Е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА в частта на искането за отмяната на
постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство
и ЧАСТИЧНО НЕДОПУСТИМА по искането за ускоряване по
разпореждане на съда на разследването в досъдебното производство.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ПО ФАКТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПРОЦЕСУАЛНОТО И
МАТЕРИАЛНО-ПРАВНОТО РАЗВИТИЕ НА ДОСЪДЕБНОТО
ПРОИЗВОДСТВО:
На 17.12.2020г., след постъпила писмена жалба с вх. № 42012/20 от
14.10.2020г. от свидетеля И. Б. Б. и след извършена предварителна двумесечна
проверка по Закона за съдебната власт, е било образувано досъдебно
производство по НПК за разследване на престъпление от общ характер по
състава на чл.149, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, за това, че на 15.09.2020г. в гр.С., в
ж.к. „С.“ са били извършени действия по опипване влагалището на
пострадалото малолетно дете В. К. В., ненавършила 14 (четиринадесет)
години, с цел да се възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление. В
постановлението за образуване на досъдебното производство са били
обективирани надлежни писмени указания от прокурора в двумесечен срок за
осъществяването на разпити на свидетели, за събиране на писмени
доказателства и за изпълнение на съдебна експертиза.
На 18.12.2020г. са били разпитани родителите на детето В. К. В. -
свидетелят К. Л. В. (брат на уличеното лице О. Л. В.), както и свидетелят И. Б.
Б..
На 18.12.2020г. в качеството на свидетел показания изложила и бабата на
детето В. К. В. - К. П. Г.
2
С писмена заповед № 226зз-3829 от 23.12.2020г. като уличено лице към
престъплението по чл.149, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК бил задържан за срок до 24
(двадесет и четири) часа О. Л. В., с ЕГН: **********.
Пред съдия в производство по чл.223 от НПК показания изложила на
23.12.2020г. и пострадалото малолетно лице В. К. В. (на 7 (седем) години към
тази дата).
С постановление от 24.12.2020г., предявено на същата дата О. Л. В. бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.149, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК.
На 24.12.2020г. при провеждането на задължителния си разпит по НПК в
присъствие на защитник, обвиняемият В. отказал излагането на обяснения. На
25.12.2020г. обвиняемият В. внесъл по сметка на разследващите органи
„парична гаранция“ в размер на 500.00 лева (На обвиняемия В. изначално не
следва да се определя мярка за неотклонение в ДП, тъй като законовият срок
за разследване на тежкото умишлено престъпление от 8 (осем) месеца по реда
на чл.63, ал.4 от НПК е изтекъл - изминали повече от пет години от началото
на развитието на досъдебното производство).
По делото е приложена КСППЕ на вещите лица Т. К. и Г. Г. от
27.12.2020г. спрямо детето В. К. В.. Същите вещи лица са изпълнили втора
КСППЕ от 08.01.2021г. по отношение на обвиняемия О. Л. В.
След предявяването на разследването, на 08.02.2021г. прокурорът
прекратил досъдебното производство с мотива, че в разпита си пред съдия
пострадалото лице В. К. В. не излагала възприятия за извършени спрямо нея
от дееца полови действия по опипване на влагалището й. Прокурорът
преценил действията на дееца О. Л. В. и като несъстовомерни.
С влязло в сила на 07.10.2021г. определение от 29.03.2021г. по НЧД №
3331/2021г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, потвърдено с определение №
1086 от 07.10.2021г. по ВНЧД № 3191/2021г. по описа на СГС,
постановлението на прокурора от 08.02.2021г. за прекратяването на
досъдебното производство е било отменено. Първата инстанция е приела, че
прокурорът не е анализирал изчерпателно и подробно събраните в ДП
доказателства. Не е било налице проведено обективно, всестранно и пълно
разследване на случая. Според съда са липсвали мотиви в постановлението за
прекратяването на производството. Съдът е обективирал и указания към
представителя на държавното обвинение за преценката на показанията на
свидетеля В. К. В., която като 7 (седем) годишно дете, поради неукрепналата
си психика, не е могла да възпроизведе хронологично събитията. В ДП са
били налице само производни доказателства. Според съдебният състав на
Софийски Районен съд, показанията на пострадалото дете В. пред съдия в ДП
съдържали възможни данни и за друго престъпление по чл.155б от НК, което
не е било обсъдено от държавния обвинител. Отчетено е било от съдебния
състав, че по отношение на КСППЕ спрямо обвиняемият О. Л. В. не е бил
поставен въпрос има ли изградени сексуални девиации за преценката проявил
ли е деецът умисъл към престъплението. Съображенията на първата
инстанция са били изцяло подкрепени от въззивния съд, който обективирал
допълнителни указания към прокурора за преценката на доказателствената
3
стойност на събраните в ДП производни показания.
На 15.11.2021г. свидетелят И. Б. Б. изложила показания, заявявайки, че
поддържа показанията си и че не може да изложи допълнителни възприятия
по случая.
След проведено второ предявяване на разследването на 15.11.2021г., на
07.12.2021г. прокурорът прекратил досъдебното производство. В
постановлението на държавния обвинител се съдържали изводи, основани на
директен процесуален анализ на доказателствената съвкупност и
приложимото право едновременно. Липсвало е изложение на фактическа
обстановка по случая. Не е било налице извършен доказателствен анализ по
стандартите на НПК.
С определение № 3580 от 25.11.2022г. по НЧД № 14943/2022г. по описа
на СРС, НО, 20-ти състав, постановлението на прокурора от 07.12.2021г. за
прекратяването на ДП, влязло в сила на 14.12.2021г., е било отменено.
Съдебният състав в своя съдебен акт е обективирал указания към прокурора за
извършване на нови разпити на свидетели и за изпълнение на сексологична
експертиза спрямо обвиняемия В. Съдът е приел, че в обжалваното
постановление са липсвали изложения на мотиви кои доказателства и
доказателствени средства следва да се кредитират и поради какви
съображения.
На 08.02.2023г. като свидетел показания изложил С. Б. Б. - брат на
свидетеля И. Б. Б..
В хода на разследването на 14.02.2023г. допълнителни показания
изложила свидетелят К. П. Г. На същата дата показания обективирала и
свидетелят И. Б. Б. В ДП са приложени медицински документи за свидетеля К.
П. Г. относно претърпян от нея инцидент - паднала и си ударила главата.
На 08.03.2023г. обвиняемият О. Л. В. отказал да бъде обект на изследване
чрез сексологична експертиза.
След предявяването на разследването на страните на 19.04.2023г. -
21.04.2023г., последвало прекратяване на досъдебното производство с
постановление на прокурора от 26.04.2023г. В постановлението на държавния
обвинител се съдържали изводи, основани на директен процесуален анализ на
доказателствената съвкупност и приложимото право едновременно
(представени в по-голям обем от предходното постановление от 07.12.2021г.).
Прокурорът е отчел, доверявайки се на показанията на свидетеля В. К. В. пред
съдия, че не е имало докосване от дееца на половите органи на детето, а че са
си „играели на игра, при която обвиняемият криел телефона си, а детето го е
намерило скрит в неговото бельо“.
С влязло в сила на 21.03.2024г. определение № 1892 от 08.06.2023г. по
НЧД № 7538/2023г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, потвърдено с
определение № 865 от 21.03.2024г., постановлението на прокурора за
прекратяване на досъдебното производство от 26.04.2023г. е било отменено.
Съставът на първата инстанция е приел в определението си, че акта на
прокурора е бил немотивиран и необоснован. Съдът е преценил мотивите на
държавния обвинител от постановлението за прекратяване на ДП като
4
противоречиви. Било е прието, че не са били проверени защитната версия на
обвиняемия В., както и че не е била изпълнена КСППЕ спрямо него, която да
изследва определени въпроси от областта на сексологията. Съдът е изложил
указания, че прокурорът е следвало да изследва телефона на обвиняемия В. и
че е било необходимо да разпита свидетелите К. П. Г. и детето В. К. В. (в
присъствие на психолог). Въззивната инстанция споделила доводите на
Софийски Районен съд и е констатирала, че прокурорът не е изпълнил
изначално указанията на предходните инстанции от производствата по чл.243
от НПК. Били са обективирани указания от въззивния съд за проверката на
свидетелската годност на свидетеля Катинка Петкова Гавазка чрез
изпълнението на КСППЕ предвид напредналата й възраст от около 80
(осемдесет) години.
На 15.06.2024г. е била изпълнена КСППЕ от вещите лица Т. К. и Г. Г.
спрямо свидетеля К. П. Г.
С последвало постановление от 29.07.2024г. прокурорът за четвърти път
прекратил досъдебното производство. В постановлението на държавния
обвинител се съдържали изводи, основани на директен процесуален анализ на
доказателствената съвкупност и приложимото право едновременно
(представени в по-голям обем от предходните две постановления от
07.12.2021г. и от 26.04.2023г.). Липсвало е изложение на фактическа
обстановка по случая. Не е бил извършен доказателствен анализ по
стандартите на НПК. Било е отчетено според прокурора, че за изпълнението
на необходимата сексологична експертиза не можело да се установи такова
вещо лице - сексолог в Списъка на вещите лица към Софийски Градски съд
или от Апелативния район на гр.София. В мотивите си прокурорът е приел, че
деянието на обвиняемия В. се явява несъставомерно по чл.149, ал.1, пр.1 и
пр.2 от НК.
С влязло в сила на 30.12.2024г. определение № 3878 от 04.10.2024г. по
НЧД № 12 264/2024г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав, потвърдено с
определение № 4306 от 30.12.2024г. по ВНЧД № 7603/2024г., постановлението
на прокурора от 29.07.2024г. за прекратяването на ДП е било отменено.
Първата инстанция е изложила в своя съдебен акт, че прокурорът не е
извършил надлежен анализ на доказателствата и доказателствените средства
по случая. Липсвали са подробни мотиви в постановлението на прокурора.
Изложените такива от държавния обвинител са били неясни и противоречиви
според съдебният състав. Съдът е обективирал указания към прокурора за
изпълнението на КСППЕ спрямо обвиняемия В., която да отговори и на
множество въпроси от областта на сексологията. Съдът е приел, че детето В.
К. В. е проявило белези на приложена спрямо него манипулация от дееца В. В
съдебното определение на първата инстанция се посочвали доводи, че е
следвало да бъде изследван телефонът на обвиняемия В. дали съдържа
снимкови материали от сексуален характер. Съдът изложил аргумента, че не е
бил разпитан като свидетел по делото психологът, който е консултирал детето
В. К. В. Не са били споделени доводите на прокурора по приложението на
правото относно тълкуването приложимостта на състава на чл.149, ал.1, пр.1 и
пр.2 от НК и неговите съставомерни признаци. Въззивната инстанция в
5
определението си от 04.10.2024г. напълно се е солидализирала с доводите на
Софийски Районен съд.
С постановление от 13.01.2025г. наблюдаващият прокурор по делото
поискал да бъде отведен от по-горестоящата прокуратура с оглед вътрешното
си убеждение за липсата на извършено престъпление по чл.149, ал.1, пр.1 и
пр.2 от НК, и предвид нарушаването на принципа на разумния срок.
Софийска Градска прокуратура с постановление от 17.01.2025г. отказала
да отведе наблюдаващият прокурор по образуваното досъдебно производство.
В акта на по-горестоящата прокуратура от посочената дата е било посочено,
че е липсвала проява на предубеденост или заинтересованост от страна на
първоинстанционния прокурор, както и че не е било проявявано вмешателство
във вътрешното убеждение на държавния обвинител от Софийска Районна
прокуратура.
На 12.02.2025г. обвиняемият О. Л. В. изложил кратки обяснения,
посочвайки, че предоставял на 12.02.2025г. за целите на разследването своя
телефонен апарат (с копчета), като към 2020г. същият заявил, че не помнел
какво телефонно устройство е ползвал. Обвиняемият В. изложил, че не
ползвал интернет приложения като „вайбър“ и други. На предоставения
телефонен апарат от 12.02.2025г. последвал само външен оглед на
вещественото доказателство - телефонът е бил заснет визуално от всички
страни, като в него не са били установени снимкови материали с определено
съдържание.
Съгласно изпълнената по делото съдебна психологична експертиза от
10.04.2025г. на вещото лице И. С. А.(консултант-психолог по сексологични
проблеми) по отношение на обвиняемия О. Л. В. е установено, че липсват
сексуални девиации по отношение на изследваното лице. Спрямо обвиняемия
В. е изведена незряла, нереализирана и инфантилна хетеросексуална
сексуалност.
На 25.06.2025г. е била разпитана в присъствие на обвиняемия В., неговия
защитник и психолог пострадалата В. К. В. в производство по чл.223 от НПК.
Детето В. изложило в показанията си, че е била пипана от обвиняемия В. и че
той е искал от нея и тя да го пипа, но не пожелала.
По делото е приложен неподписан писмен доклад с изх. №
364/28.07.2028г. (тази година е цитирана) на И. за с. д. и практики на Ц. за о. п.
гр.С., според който е било извършено вид изследване или вид консултиране
чрез социална услуга на 12 (дванадесет) годишното дете В. К. В.. В посочения
доклад се излагало, че детето В. избягвало темата за събитието, тъй като
съществувал повишен риск от неосъзнато и неинтегрирано преживяване.
С последвало постановление от 29.08.2025г. прокурорът прекратил
досъдебното производство. Същото е предмет на съдебна проверка в
настоящото производство.
За да постанови своя прекратителен акт, прокурорът по вътрешно
убеждение е приел, че обвинението по състава на чл.149, ал.1, пр.1 и пр.2 от
НК се явява недоказано. Държавният обвинител по негова преценка е
анализирал гласните доказателствени средства. Позовал се е на изпълнените
6
експертизи. Приел е, че в показанията на свидетеля В. К. В. са налице
противоречия. Посочил е, че деянието на обвиняемия В. се явява
несъставомерно, тъй като деецът не се е възбудил и не е удовлетворил свое
полово желание без съвкупление. В заключение, прокурорът приема, че
обвиняемият В. само е наблюдавал пострадалата В. К. В.
V.). ПРИ ТАКА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИЧЕСКИ
КОНСТАТАЦИИ, относими към предмета на доказване на основание чл.102
от НПК в рамките на образуваното досъдебно производство и в съответствие с
принципите на правовата и демократична Държава, СЪДЪТ ИЗЛАГА ОТ
ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ) следното:
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ постановлението
на Софийска районна прокуратура, с което е било прекратено досъдебното
производство, е НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПРИЕМА, ЧЕ разследването под надзора на Софийска Районна прокуратура
е било във висока степен некачествено и непълно, проведено в съществено
нарушение на принципите на НПК. Съдът излага пред страните в своя съдебен
акт, че има по-критично изразено становище, за разлика от преходните
съдебни инстанции от производствата по чл.243 от НПК, относно
приложените в досъдебното производство способи на доказване. Това е
необходимо да се направи, не за да се отправя упрек и/или обвинения към
прокурора, който притежава независимо и неприкосновено конституционно
вътрешно убеждение, а за да се подчертае, че разследванията по наказателните
производства, чието предмет са извършени полови престъпления срещу деца,
са от изключителна важност за Държавата и Държавата чрез своите
компетентни органи и институции всякога с особен приоритет и правна
значимост следва да прилага всички възможни законови мерки за разкрИ.нето
им и за прилагането на съответния материален закон, каквата е целта на всеки
наказателен процес, дефинирана в чл.1 от НПК. По този начин би се защитил
висшият интерес на пострадалото дете, но и интересите на обществото за
охраняването на конституционната ценост - за престъпленията против
половата неприкосновеност на децата да се налагат пропорционални
наказания по НК на извършителите им при установяването на тяхно виновно
поведение. Съгласно Решение от 31.07.2012г. на ЕСПЧ, по жалба №
40020/2003г., при повдигнати обвинения, свързани с накърняването на
половата неприкосновеност и/или половата свобода на лицата от женски пол,
особено спрямо децата, Държавата всякога с изключителен приоритет следва
да се съобразява с изискването за особено цялостно разследване на
конкретното полово престъпление. По реда на НПК прокурорът носи
отговорност за разследването. Само и единствено прокурорът. Писмените му
указания са задължителни за разследващите органи и те са му подчинени като
следва да ги изпълнят. Ако разследващ орган бездейства и/или не изпълнява
указанията на наблюдаващия прокурор, същият има правото да
проконтролира своевременното развитие на досъдебното производство чрез
нови указания; че налагането на глоби на разследващия полицай; чрез
замяната му с друг разследващ орган (разследващ полицай или следовател);
7
чрез възлагането на разследването на следовател при фактическа и правна
сложност на делото, каквото е настоящото производство, и/или по изключение
от основното правило, че прокурорът не провежда разследвания - чрез
личното извършване на процесуално-следствените действия от самия
наблюдаващ прокурор. Прокурорът по Конституция и закон не провежда
разследване. Същият притежава друга изключително суверенна функция - да
повдига и да поддържа обвинение срещу лице за конкретно престъпление от
общ характер. Прокурорт е “dominus litis” или т.нар. „господар на
обвинителната функция“. Само прокурорът независимо може да решава
дали да повдигне обвинение срещу определено лице; за какво по вид
престъпление или престъпления да предяви определено обвинение и в кой
момент да стори това. Никое лице или страна, дори и съдът, нямат правото да
отправят указания, разпореждания и/или наставления към прокурора следва
ли да повдигне обвинение срещу определено лице и за какво по вид
престъпление. Но за да обоснове и докаже своята обвинителна теза, когато я
упражни, прокурорът може по изключение от правилото за него лично да
проведе разследването по досъдебното производство, когато фактите и
целесъобразността на разследването (или защитата на интересите на
пострадалото дете) го налагат, но и за да може да се приложат незабавни
коригиращи мерки за компенсиране на значителното забавяне в процесуално-
следствената дейност и за придаване на висока (необходима) качественост на
некачествено извършеното до момента разследване.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ В СВОЕТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ по реда на
чл.243, ал.5 от НПК следва да проконтролира изложените съображения в
постановлението на прокурора от 29.08.2025г. и не може да изложи вместо
него фактическа обстановка, за да не подмени вътрешното му убеждение
и/или изводите на същия относно установените факти. В самото
постановление на прокурора липсва принципиално изложена фактическа
обстановка. Не са посочени фактите от предмета на разследването. Фактите са
само установените фактически обстоятелства по случая, а в постановлението
на прокурора е извършено смесване и едновременно анализиране (разбор) на
определени факти, съпоставени с процесуалните способи на доказване (такъв
прочит има настоящата съдебна инстанция на обжалваното прокурорско
постановление). Анализът на доказателствата следва да се осъществява през
призмата на цялата доказателствена съвкупност и в аспекта на спазването на
дължимите формални правила за тяхна индивидуална оценка – от гледна точка
на последователност, убедителност, логичност и вътрешна
непротиворечивост. В тази насока е Решение № 149 от 18.09.2019 г. на ВКС
по НД № 490/2019 г. Първо НО – „Делото Килърите“.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ със свидетелски показания могат да бъдат
установени всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е
възприел. В НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от
предмета на доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез
показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк
свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и
конкретизирани. В постановлението на Софийска Районна прокуратура не е
8
изложено надлежно съпоставяне на доказателствените източници чрез
дължимият по стандартите на НПК доказателствен (процесуален) анализ.
Доказателственият анализ по тези правила на процесуалния закон всякога се
извършва и следва да се извършва в съответствие с принципите на
формалната логика и тълкуването. Изискванията към мотивирането на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство са
изключително високи и същите са съпоставими по тежест на изискванията за
мотивирането на присъдите на съда по реда на чл.305, ал.3 от НПК. (В случая
тези изисквания не са спазени от прокурора). Не са изложени съображения от
държавното обвинение как се анализират от него всички гласни
доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставени с
останалия доказателствен материал. Разследването не отговаря на принципите
на НПК за извършване на всестранна, обективна и пълна проверка на
предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. Поначало при половите
престъпления, в случаите, когато не е имало преки очевидци, показанията на
пострадалото лице са най-значимият източник на доказателствена
информация. Те следва да се подложат на задълбочен анализ чрез проверката
им с други доказателствени източници и способи на доказване. Съдът намира,
че съгласно Решение от 04.12.2003 г. на ЕСПЧ, I отделение по жалба №
39 272/1998 г., в т.181, макар понякога да е трудно доказването при
престъпленията против половата неприкосновеност, поради отсъствие на
„преки“ доказателства, като например отсъствието на евентуални следи от
насилие или непосредствени свидетели, въпросът дали е осъществено
половото престъпление се решава от съда или прокурора винаги при оценка на
всички обстоятелства (и доказателства) по случая и с оглед тяхната
взаимовръзка. Основният източник на преки доказателства при
посегателствата срещу половата неприкосновеност са винаги показанията на
пострадалото лице. В тази насока е Решение № 503/17.12.2012 г. по н.д. №
1554/2012 г. на Първо НО. Разпитите на пострадалото лице - детето В. К. В.
са некачествени и непълни. Детето е било разпитано на 23.12.2020г. в
производство пред съдия по чл.223 от НПК за първи път. Към тази дата детето
е било на 7 (седем) години. Тази възраст е изключителна крехка и невръстна.
Детето В. е имало неукрепнала психика. Не е било изследвано чрез експертиза
въобще дали детето В. е било повлияно и/или манипулирано да излага
отрицателни (защитни) за чичо си - обвиняемият О. Л. В., твърдения (към
когото е била привързана и най-вероятно е изпитвало вина за случилото се),
като детето е посочило във втория си разпит пред съдия от 25.06.2025г., когато
е била на 12 (дванадесет) години, че е имало т.нар. „пипане“/„докосване“
между нея и личността на дееца. Дори в едно от постановленията си за
прекратяване на досъдебното производство прокурорът от 26.04.2023г. е
посочил, че детето е намерило телефона на обвиняемия В. скрит в неговото
бельо. Съдът подчертава, че разследващият орган по време на разпитите на
пострадалото дете В. не е бил активен и не е задавал въпроси на детето лично
или чрез квалифициран детски психолог (такъв не е бил назначен) по
съответен щадящ (разбираем) за психиката на същото (на детето) начин. По
време на първия разпит на пострадалото дете В. пред съдия не е присъствал
9
психолог, а това е било задължително съгласно императивната норма на
чл.140, ал.1 от НПК. На втория разпит на същото при вече привлечен
обвиняем, в присъствие на защитник, социален работник и психолог, детето В.
е било поставено в напрегнато положение да говори публично за случилото се
събитие повече от 5 (пет) години след извършването му. Разпитът на
малолетните деца, дори и в досъдебното производство, следва да бъде
изключение, а не правило, за да може да се запази тяхната психика и за да не
бъдат травмирани чрез и от наказателния процес. От друга страна, практиката
на ЕСПЧ е утвърдила стандарти-изключения при разследването на полови
престъпления, при които пострадалото лице и обвиняемия могат да не
поставят в една и съща съдебна среда, доколкото жертвата би могла да се
страхува, притеснява или да прикрИ. случилото се (по други лични
съображения - привързаност, чувство на вина, страх за себе си и близите си, и
други). Напротив, както съдът, така и прокурорът могат да извършат разпита
на пострадалото лице в отсъствие на дееца или в среда, в която няма пряк
визуален контакт между тях, по начин, че детето да не чува гласа на
извършителя на деянието (като тази неутралната обстановка следва да се
запази и преди началото, и след края на разпита на пострадалото лице, докато
всички участници в разпита на детето напуснат без визуален контакт помежду
си сградата на съда, прокуратурата и/или полицията); може да се предостави
възможност на обвиняемия В. и неговия защитник да поставят в писмена
форма въпроси към детето чрез разрешението на съда; могат да бъдат
изведени родителите на детето от мястото, където то се намира, за да се
проведе неговия успешен разпит; може да се извърши психологическо
действие по предразполагане на детето за разговор и споделяне и т.н.;
процесуалните техники са многобройни при разпитите на деца в
наказателните производства и същите са утвърдени принципи в съдебната
практика. Съдът отчита, че на разпита пред съдия на детето В. от 25.06.2025г.
психологът Лора Петрова не е изложила заключение в каква среда и в каква
форма е протекъл разпитът на детето; какви въпроси са били задавани към
него и те били ли са съобразени с неговата психика; какви отговори е давало
детето и те били ли са логични, пълни и последователни; има ли данни за
проява на измислени, преиначени, преувеличени, премълчани (потиснати)
факти (доколкото избягването за говоренето за случая може да бъде потискане
на травмата като вид защитен механизъм) и т.н.; имало ли е данни за проява на
фантанстни възприятия, които да са резултат от въображението на детето;
детето чувствало ли се травмирано да говори и да обяснява факти за случая в
присъствие на множество лица, включително и пред обвиняемия В.; изпитва
ли свян, неудобство, страх и други. Тези въпроси е следвало да бъдат обект на
изследване и от съответна съдебна експертиза със санкцията на прокурора.
Съдът счита, че на детето В. К. В. следва да бъде изпълнена нова комплексна
съдебна психологична и психиатрична експертиза от специализирани вещи
лица - психиатър и детски психолог. Тази експертиза би отговорила на
множество въпроси, които съдът си поставя на първо време, но и ще се
изследва психологичното състояние на детето, за да се установи, ако е
травмирано, от какво е било травмирано и има ли възникналата травма у
10
съзнанието (и душевността) му връзка с инкриминираното събитие. Съдът
има своя особен упрек към изпълнените в досъдебното производство три
комплексни съдебни психологични и психиатрични експертизи на вещите
лица Т. К. и Г. Г. Вещото лице К. към днешна дата е починало лице, и ако
делото по някаква причина продължи своят ход в съдебна фаза чрез тях (със
същите експертизи), то тези експертизи ще са незащитими и ще следва да се
изпълнят нови такива. Съдът счита, че експертизите на вещите лица К. и Г. не
са експертизи по реда и способите на НПК. Същите нямат доказателствена
стойност, тъй като в тях в телеграфен стил се цитират доказателствени
източници на информация, след което чрез общи изводи от областта на
психологията и психиатрията (нещо, което дори и съдът принципно може да
оцени) се правят обичайните бланкетни изводи за изключително съществени
въпроси, свързани с предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК.
Експертите К. и Г. нямат никаква специализиция в областта на експертизите
на деца - било от областта на психологията и/или психиатрията. Същите нямат
и не са имали експертна правоспособност да изследват деца, които са били
например обект на полови престъпления. Затова съдът счита, че експертизата
им спрямо детето В. К. В. е необоснована и непълна. В същия смисъл са и
експертизите на същите вещи лица спрямо обвиняемия В. и свидетеля Г.
(съгласно изложените от съда доводи). Експертизите са имали за задачи
обичайните въпроси по всеки вид наказателни дела. Напротив, въпросите към
вещите лица следва да са съобразени със спецификата на фактите от
разследването (за съдът възникват многобройни такИ. въпроси спрямо всеки
изследван обект на експертизите). Експертизата на вещото лице И. С. А.
спрямо обвиняемия В. е непълна и необоснована. Тя е основана на устен
разговор. Не е осъществена в клинична среда и чрез клинични способи на
експертно изследване на изследвания субект. Експертизата не е реализирана
от клиничен сексолог с утвърдена квалификация и призната правоспособност
в тази сфера. Позоваването на прокурора на липсата на вещи лица и на
ненамирането на такива не го освобождава от отговорност към разследването
по събирането и проверката на доказателствата. Напротив, прокурорът има
правото да иска съдействие от всеки орган, институция или лице в страната. И
те са длъжни да му го окажат. Представителят на държавното обвинение може
да се обърне към ръководствата на Висшите учебни заведения в страната и да
поиска съдействие за осигуряване на вещите лица експерти в областта на
психиатрията, клиничната психология и сексологията. Изявени вещи лица в
областта на психиатрията (поне на съда са известни такИ.) са вещите лица
професор П. М., доктор А. А., доктор А. М.; вещите лица клинични психолози
Г. К., Д. З.; детски клинични психолози са вещите лица Д. З. и Л. Т.-Т.;
специалисти в областта на сексологията - са П. В. и П. М. и редица други.
Съдът подчертава, че тези вещи лица имат утвърдена квалификация в своите
области и призната национална и международна компетентност. Въпросите
към експертите не следва да се изчерпват само с обичайните въпроси, на
които без проблемно са отговорили заучено вещите лица К. и Г., но и при
отчитане на спецификата на изследвания субект и обстоятелствата, които
следва да бъдат изяснени от съответните области. Съгласно разпоредбите на
11
НПК експертизата е способ на доказване в процеса, а не писмено или друго по
вид доказателство. Доказването в наказателния процес се извършва чрез
способите на доказване, предвидени в НПК, като чрез тях се събират и
проверяват, както доказателствата, така и доказателствените средства. В тази
насока е Решение по н.д. № 633/2022г. на ВКС, Трето НО. По делото не е
бил разпитан психологът, който според свидетеля И. Б. Б., е давал консултации
или е провеждал терапевтично изследване на детето В.. Този разпит е от
изключително значение по делото, тъй като е възможно детето да е изложило
или споделило факти и обстоятелства относно предмета на доказване в
производството. Но дори и без този разпит или дори и без разпита на
свидетеля В. К. В. (ако съдът мислено се абстрахира изцяло само от разпитите
на детето), то по делото са налице множество производни показания -
например става дума за показанията на свидетелите И. Б. Б. (майката на
детето); К.П.Г. (бабата на детето); К. Л. В. (бащата на детето и брат на
обвиненото лице); С. Б. Б. (брат на свидетеля И. Б. Братнова). От тези
производни показания съдът извежда наличие на факти, че са били извършени
действия, които са били от естество да възбудят и удовлетворят полово
желание, без съвкупление чрез опипване на половите органи на детето В. К. В.
от дееца О. Л. В. Събирането на косвени факти от производни показания е
възможно само, когато прекият източник на факти не може да бъде събран или
проверен от съда по независими обективни причини - например, ако
пострадалото лице би починало, при което то няма да може да бъде разпитано
от съда, но биха били разпитани лицата, на които пострадалото лице е
разказало или споделило какво се е случило с него. Отделно от това,
съдебната практика на ВКС приема, че поначало липсва забрана за събиране
на производни източници на информация (в случая става дума за преразказ на
чуто от конкретно лице, разпитвано по-късно като свидетел), но е строго
необходимо това да се осъществява от съда или прокурора стриктно и
съобразно допустимите законови хипотези - като средство за разкриване или
проверка на първичните доказателства, и/или като средство за доказване на
първичните доказателства, когато те се оказват недостъпни. Дължимата
проверка чрез провелото се разследване на първичните и/или производните
доказателствени източници следва да осъществи от прокурора с оглед
преценката на тяхната достоверност, надеждност и тежест за предмета на
делото при решаването на въпросите дали следва да бъде внесен обвинителен
акт в съда след доказване обвинението в годна доказателствена съвкупност (а
такава към настоящият момент не е събрана). В тази насока е Решение №
14/28.01.2016г. на ВКС по н.д. № 1559/2015г. на Трето НО. Не е необходимо
съставомерната цел по възбуждането и/или удовлетворяването на полово
желание без съвкупление да е била постигната от дееца. Важното да е била
фиксирана и същата се извежда (тълкува се за нея) от поставянето на
човешката ръка на дееца върху половия орган на детето В., което е било със
свалено бельо. Докосването й в областта на половия орган от дееца може да е
несъставомерно, само ако е било инцидентно, ако е било мигновено, без
задържането на ръката с тактилен допир за продължително време в тази
област. А производните показания по делото сочат, че е бил пипан и гален
12
клитора на детето В. от дееца - била е движена ръката му в тази полова област
на детето. Освен това, самото дете заявява в първия си разпит пред съдия от
23.12.2020г., че е била мотивирана (склонявана) да свали своите гащички към
инкриминираната дата и е била наблюдавана от дееца В., а деецът В. е бил
свалил бельото си и е показвал половия си орган на самото дете. Т.е.
установяват се данни за извършено престъпление и по състава на чл.155б от
НК, но за да се изясни по безспорен начин същото, както и обвинението по
чл.149, ал.1, пр.1 и пр. 2 от НК , следва обективната истина да бъде изяснена
по реда и способите на НПК - при спазването на сложния фактически състав,
разписан в процесуалния закон, и съгласно процесуалните стандарти на
разследването. Във втория си разпит пред съдия от 25.06.2025г., детето В.
излага, че е имало пипане спрямо нея от дееца, но не уточнява къде точно е
била пипана, защото не й бил задаван такъв въпрос. Съдът съобразява, че
всички протоколни разпити на разпитаните свидетели, включително и от
разпитите на детето В. са непълни. Не са били поставени изчерпателни,
логични и пълни въпроси в тяхната изчерпателност към свидетелите, а се е
очаквало същите сами говорят от само себе си (съдът отчита, че същите не са
юристи по образование). Разследващият орган не е проявил достатъчна
активност и необходим професионализъм при приложението на процесуалната
тактика и стратегия на разследването. Досъдебното производство е било и
изключително забавено и некачествено. Създадени са към днешна дата
законови основания да бъде ангажирана отговорността на Държавата от
родителите на детето В. К. В. по реда на Закона за съдебната власт и Закона за
отговорността на Държавата и общините за вреди в резултат на провелото се
некачествено и забавено разследване на техния случай. Съдът съобразява, че
огледът на предоставения телефонен апарат (сгъваемо устройство) с копчета
от обвиняемия В. от 12.02.2025г. (осъществен близо пет години след
случилото се събитие) е бил безпредметен. Не е бил изследван телефоният
апарат на обвиняемия В. към датата на събитието, а повече от четири години
по-късно, когато той е предоставил на органите на разследването в защитна
светлина телефонно устройство с копчета - ясно е, че това устройство не може
да създава снимки, каквито създават модерните телефонни апарати, наречени
„смартфони“. Обясненията на обвиняемия В. са защитни и същият има
правото да не се самоуличава в престъпление. Следва да бъде отчетено, че
наблюдаващият прокурор има вътрешно убеждение по случая и след като
същият е поискал да бъде отведен от разследването по делото, то според съда
е имало основание да бъде сторено това от по-горестоящия на него прокурор
от Софийска Градка прокуратура. Изложените съображения мотивират
съдебният състав да постанови определение, с което да отмени
постановлението на прокурора като неправилно и незаконосъобразно, а
делото - върнато в предходна процесуална фаза за продължаване на
производствените действия по НПК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКАНЕТО ЗА УСКОРЯВАНЕТО на
наказателното производство от съда, инкорпорирано в жалбата на
жалбоподателя Б., съдът отчита, че същото не може да бъде разгледано от
съда на основание чл.368, ал.3 вр. ал.1 от НПК. На тези разпоредби са били
13
извършени промени с Държавен вестник брой 97 от 2025г., в сила от
05.11.2025г. С преходните и заключителните разпоредби на НПК е било
придадено обратно действие на правилата от института на ускоряването и
същите се явяват приложими и спрямо висящите производства. В случая,
жалбоподателят Б. следва да адресира искането си за ускоряване на
досъдебното производство до Административния ръководител на съответната
прокуратура, под чиято структура се провежда разследването по настоящото
досъдебно производство.
По тези съображения и на основание чл. 243, ал. 5 вр. ал.6, т.3 от НПК,
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ
СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР ОТ СОФИЙСКА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 29.08.2025г., с което на основание чл.199 вр.
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради недоказаност на
обвинението, е било прекратено досъдебното производство (ДП) с №
******/2020г. по описа на 02 РУ СДВР и пр.пр.№ ********/2020г. по описа на
Софийска Районна прокуратура образувано по състава на чл.149, ал.1, пр.1 и
пр.2 от НК срещу ОБВИНЕНОТО ЛИЦЕ О. Л. В., с ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА ВРЪЩАНЕТО НА СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА на материалите по досъдебното производство (ДП) с №
**********/2020г. по описа на 02 РУ СДВР и пр.пр.№ ********/2020г. по
описа на Софийска Районна прокуратура образувано по състава на чл.149,
ал.1, пр.1 и пр.2 от НК срещу ОБВИНЕНОТО ЛИЦЕ О. Л. В., с ЕГН:
**********.
Определението на съдебния състав може да бъде обжалвано и/или
протестирано пред Софийски Градски съд в 7 (седем) дневен срок от
съобщението до страните.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ПРОЦЕСУАЛНОТО ИСКАНЕ НА
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ И. Б. Б. в качеството й на законен представител по
Закона за лицата и семейството на малолетното пострадало лице В. К. В., с
ЕГН: ********** за ускоряване на досъдебното производство на основание
новите изменения в разпоредбите на чл.368, ал.3 вр. ал.1 от НПК, по силата на
които изключително компетентен да се произнесе по същото е
Административния ръководител на съответната прокуратура, под чиято
структура се провежда разследването по настоящото досъдебно производство.
14
Определението в частта на произнасянето на съда за ускоряването на
производство е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт за всяка от страните - Софийска
Районна прокуратура и жалбоподателя И. Б. Б., както и на обвиненото лице О.
Л. В. и неговия защитник адвокат С. Й. за информирано запознаване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15