Р Е Ш Е Н И Е
№ 707
гр.Плевен, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като
разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело
№654 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
В Административен съд
Плевен е подадена искова молба и уточнение към нея от Д.И.Г., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора- Белене, с която е предявен иск против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София с цена 30 000лева. Претендират се неимуществени вреди във връзка
с нарушения на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, които се изразяват в липса на достатъчна
жилищна площ, лоша храна /некачествена и с недостатъчно калории/, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, лошо отношение от страна на социалните
работници. Правят се оплаквания от лошо качество на питейната вода и във връзка
с мястото за разходки.
По исковата молба е
образувано адм.дело №1019/2017г. по описа на съда. В проведеното съдебно
заседание на 16.01.2018г. ищецът е направил уточнение, че претенцията му касае
периода от 28.06.2017г. до 04.12.2017г.
По делото е постъпил
писмен отговор от процесуалния представител на ответника, в който е изразено
становище, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
С оглед обстоятелствената
част на исковата молба и уточнителната такава съдът е приел, че е сезиран с иск
с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, като
ищецът претендира обезщетение в размер на 30 000 лева, за причинени
от ответника ГДИН- София неимуществени вреди, произтичащи от поставянето на
ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода през периода от 28.06.2017г. до 04.12.2017г., изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, не добро осветление, проветряване, медицинско
обслужване, лошо отношение от страна на социалните работници, лоша храна
/некачествена и с недостатъчно калории/, лошо качество на питейната вода,
недостатъчна площ на мястото за разходка и липсата на подходящи условия в него.
С решение №321/16.05.2018г. по
адм.дело №1019/2017г. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София
е осъдена да заплати на Д.И.Г. обезщетение в размер на 450 лева за причинените
му неимуществени вреди в резултат на пребиваването му в затвора- Белене за
периода от 28.06.2017г. до 04.12.2017г, при което е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ в периода 11.07.2017г. до
04.12.2017г., както и за неосигуряване на условия за двигателна активност за
целия период на изтърпяване на наказанието, като искът в останалата част за
разликата над 450лева до 30 000лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със същото решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
гр.София е осъдена да заплати на Д.И.Г. направените деловодни разноски в размер
на 10лв, както и да заплати в полза на Административен съд- Плевен деловодни
разноски в размер на 430лв.
При касационен контрол, по жалба на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –София срещу решението по адм.дело
№1019/2017г. в осъдителната му част, Върховен административен съд е отменил
решението в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на Д.Г. обезщетение в
размер на 450лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на
пребиваването му в затвора Белене за периода от 28.06.2017г. до 04.12.2017г.,
при което е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ в периода
11.07.2017г. до 04.12.2017г., както и за неосигуряване на условия за двигателна
активност за целия период на изтърпяване на наказанието, както и в частта, в
която ГДИН е осъдена да заплати на Д.Г. деловодни разноски в размер на 10лв и
на Административен съд- Плевен деловодни разноски в размер на 430лв. Делото
в тази част е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, като са
дадени задължителни указания за събиране на доказателства за състоянието и инфраструктурата на площадката за престой
на открито през исковия период, след което да се формира извод доколко тя е
позволявала разрешената двигателна активност на лишените от свобода.
В Административен съд Плевен е
образувано адм.дело №654/2019г. по описа на съда с предмет исковата претенция
на Д.Г. срещу ГДИН-София за обезщетение в размер на 450лева за причинените му
неимуществени вреди в резултат на пребиваването му в затвора Белене за периода
от 28.06.2017г. до 04.12.2017г., при което е бил поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ в периода 11.07.2017г. до 04.12.2017г., както
и за неосигуряване на условия за двигателна активност за целия период на
изтърпяване на наказанието.
От ответника, чрез
процесуален представител, е изразено становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Моли се същата да бъде отхвърлена изцяло.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лева.
В открито съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт У., който счита искът за неоснователен
и недоказан. Сочи, че ищецът е бил настанен в пренаселено спално помещение, но
в същото той е пребивавал не през цялото време на денонощието, като само е
преспивал в него. Счита, че не са доказани и неимуществените вреди.
Алтернативно, ако се приеме, че ищецът е бил настанен в пренаселено помещение,
счита, че отклонението от минималните стандарти за жилищна площ от 4кв.м. е
незначително, както и интензитета на тези негативни последици от това
настаняване. При такъв изход на делото прави искане за присъждане на разноски в
размер на 100лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен счита искът за неоснователен и недоказан, тъй като на ищеца
са осигурени необходимите условия за двигателна култура, а същият не е доказал,
че е търпял някакви неудобства, които да водят до причинени неимуществени
вреди.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по
делото, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът Г. е постъпил в
затвора Белене за изтърпяване на наказание от 6месеца на 28.06.2017г. и е
освободен на 04.12.2017г.
Видно от справка на л.40
от адм.дело №1019/2017г., след постъпването си в затвора ищецът е бил настанен в приемно отделение,
килия № 114, за периода от 28.06.2017г. до 11.07.2017г. Килията е с площ 37,5
кв.м., като Г. е бил настанен в нея заедно с други 8 лица лишени от свобода. На
11.07.2017г. е разпределен в 1-ва група, където е бил в килия № ***, която е с
площ 22 кв.м. В началото на м. юли 2017г. в
килията са били настанени 10 лица лишени от свобода, като настаняването
на ищеца е било по негово желание, за да бъде заедно с брат си Г.И.Г.. В
началото на м. септември 2017г. в килията на били 8 лица лишени от свобода, но
тогава по молба на ищеца същият е преместен в килия № ***, идентична с килия №***,
където с настаняването му са станали 9 лица лишени от свобода.
По искане на ищеца и за
установяване на обстоятелствата, свързани с предоставената жилищна площ на
лишения от свобода, както и за условията в помещенията, където е изтърпял
наказанието си, по адм.дело №1019/2017г. е назначена съдебно-техническа
експертиза. От приетото по делото заключение, което не е оспорено от страните,
е видно, че в периода, в който ищецът е пребивавал в килия № ***, същият е
съжителствал с повече от допустимите за спално помещение общо пет човека. В
килия *** е осигурен пряк достъп на дневна светлина чрез два прозореца, които
са отваряеми и осигуряват естествено проветрение. В обема на спалното помещение
е изграден санитарен възел и осигурен достъп до течаща вода. Спалното помещение
е обзаведено с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни тела.
Помещението е отопляемо чрез парната централа на затвора. Килия № *** отговаря
на изискванията на Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Прозорците са с
необходимите размери за осигуряване на нормално осветление от дневна светлина.
По искане на ищеца по
адм.дело №1019/2017г. е разпитан свид. Д.Й.Д., който твърди, че е търпял
наказанието си в килия № *** заедно с Г., в която са били общо 9 лишени от
свобода. Свидетелят заявява, че килията е обзаведена с грозни вишки и шкафове,
мивката и тоалетната в санитарния възел са разбити, от тоалетната има неприятна
миризма, подовата настилка е на замазка, в помещението има влага, таванът тече.
Твърди, че храната е некачествена и нискокалорична, а водата е пълна с мазут,
пясък и варовик. Прозорецът не е достатъчен, за да осигури необходимата
светлина и проветрение в помещението. Свидетелят твърди, че мястото за разходка
е с недостатъчен размер, заградено с мрежа, без пейки, тоалетна, вода, няма
сянка и същото е кално.
При изпълнение на
дадените задължителни указания от ВАС за събиране на доказателства за
състоянието и инфраструктурата на
площадката за престой на открито през исковия период, от ответника е
представена по настоящето дело информация и доказателства, от които се
установява, че местата, обособени за престой на открито на настанените в
приемно отделение (какъвто от 28.06.2017г. до 11.07.2017г. е бил ищецът) са два
правоъгълника с размери съответно 361кв.м., от които 135кв.м. са покрити с
тротоарни плочки, и 342кв.м., от които 110кв.м. са покрити с тротоарни плочки,
като на последното място е обособена спортна площадка, оборудвана със спортни
уреди и върху тях е изграден навес, висилка и успоредка. Установява се, че на
мястото има пейки за сядане и дървета (липи, праскови, сливи), които предпазват
лишените от свобода лица от преките слънчеви лъчи, както и тревни площи и
цветя. След преместването на ищеца на 11.07.2017г. в първа група за осъдени
лица, той е имал право да посещава място за престой на открито с площ 158кв.м.,
от които 48кв.м. са тревни площи със спортни уреди, а останалите 110кв.м. са
бетонирани, за да се използват при провеждане на престой на открито когато вали
дъжд. В близост до тази площадка има дървесна растителност-плодно дърво, което
осигурява сянка на част от мястото за престой. Установява се, че на нито едно
от местата за престой на открито в затвора Белене няма тоалетна, като при
необходимост, в рамките на едночасовият престой, лишените от свобода се обръщат
към служителя за осигуряване на такава възможност. При престой на открито
лишените от свобода имат възможност да играят футбол на затревено игрище.
По отношение трудовата
заетост на ищеца, от страна на ответника са представени доказателства, от които
се установява, че за исковият период на Г. са зачетени общо 42 работни дни,
положени на основание чл.80 от ЗИНЗС, които са зачетени за намаляване срока на
наказанието му. Установява се още, че през времето, през което е полагал труд
ищецът не е пребивавал постоянно в спалното помещение, в което е настанен,
както и не е пребивавал в помещението и когато е прекъснато изпълнението на
наказанието в периода 03.10.2017г.-07.10.2017г.
По делото е представено и
психологическо становище от 21.07.2017г. за л.св.Г., в което е посочено, че
нивото на актуалното преживяване на стрес е ниско, независимо от стресогенните
събития, които лицето преживява. Посочено е още, че лицето маркира ниво на
тревожност, предвид промяната в социалния статус и раздялата със семейството.
По искане на ответника,
като свидетел е разпитан Д.И.Ч., който работи като социален работник към
затвора Белене. Свидетелят сочи, че е работил с ищеца по време на престоя му в
затвора. Сочи, че Д.Г. е пожелал да се включи в работна група по ремонт на ВиК
инсталация и е работил в определен период от време-края на м.август и началото
на м.септември 2017г. Твърди, че всеки ден преди обяд се провежда задължителен
престой на открито в рамките на 60минути, а следобед се предоставя възможност,
при желание, допълнително един част за спортна дейност. Сочи, че един път
седмично, по график в различен ден, всяка
група играе отделно футбол или волейбол. Заявява, че при направена
проверка в списъците не установява ищецът да е участвал в такива спортни
мероприятия. Сочи, че ищецът е бил с режим, който му е позволявал да се излиза
извън килията си, имал е достъп до общите санитарни помещения, коридора, както
и е посещавал по два пъти в месеца за консултация социален работник.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 ЗИНЗС,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В случая искът е процесуално допустим, като предявен срещу надлежен
ответник. Съгласно чл. 12, ал. 2,
вр. ал. 1 от
ЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със
седалище гр. София е юридическо лице към Министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване
от свобода. Исковата претенция е за вреди, причинени на ищеца при изтърпяването
на наказание лишаване от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в затвора Белене.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на
обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди произтичащи
от поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, които уронват човешкото
достойнство и пораждат стрес, за периода 28.06.2017г. до 04.12.2017г., когато е
бил в затвора Белене.
Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна.
поред
специалната разпоредба на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.),
приложим към настоящото производство, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Предявената претенцията на ищеца има
характер на иск за вреди, причинени му поради поставянето му в неблагоприятни
условия в затвора Белене – изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ в периода
11.07.2017г. до 04.12.2017г., както и за неосигуряване на условия за двигателна
активност за целия период на изтърпяване на наказанието, обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство, т. е. претенцията попада в обхвата на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС. Дали в настоящия случай е налице поставяне в
неблагоприятни условия е въпрос на доказване по делото. Съгласно разпоредбата
на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди, претърпени от липса на достатъчно
жилищна площ и от неосигуряване на условия за двигателна активност се
предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса следва да докаже,
че условията на живот в затвора Белене, в частност броя на лишените от свобода
настанени в помещенията, в които е пребивавал ищеца, както и условията за
двигателна активност са отговаряли на установените стандарти за водене на
нормален живот в местата за лишаване от свобода, съхраняващ физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и ненакърняващ човешкото им
достойнство.
В случая ищецът твърди бездействие на ответника, което
се изразява в неосигуряване на полагащата се квадратура от 4кв.м. на едно лице,
както и неосигуряване на условия за двигателна активност, а именно достатъчна
площ на мястото за разходка и липсата на подходящи условия в него. Твърди, че
поради бездействието на ответника за него са настъпили вреди, изразяващи се в стрес и причинен дискомфорт.
Ефектът от неизпълнение на задълженията от страна на администрацията
на затвора Белене спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в
съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека,
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния задържан
под стража, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Както е посочено и по-горе, съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според втората
алинея за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат умишлено поставяне
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса
на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване и други виновно извършени
действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, респ.
задържания под стража, принуждава го да върши или да приема действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Правното положение на лишените от свобода лица в
българското законодателство се урежда в ЗИНЗС, както и в Правилника за
прилагането му. В част втора "Изпълнение на наказанията", Глава осма
"Места за лишаване от свобода" на ЗИНЗС е регламентирано изискването
на чл. 40, ал. 2, т. 1 поправителното въздействие върху затворниците да се
осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. Разпоредбата на чл.43 ал.4 (Нова – ДВ, бр. 13 от
2017г., в сила от 7.02.2017г.) регламентира, че минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. А
според чл.86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода
имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден, като в чл.164
ал.1 и ал.2 от с.з. е регламентирано, че по възможност на всеки лишен от
свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един
час на ден извън времето, определено за престой на открито, а при
неблагоприятни условия спортните игри и упражнения се провеждат на закрито.
Така посочените вътрешноправни разпоредби, с които
българският законодател установява законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода са приложими за
процесния период и валидно основание за извършване на преценка доколко тази
законова гаранция реално намира проявление в конкретната битова среда на
мястото, където ищецът е бил настанен, а именно затвора Белене.
Относима към спора е и нормата на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана
от България през 1992г. Съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според нея, никой не може
да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание.
Налице е и съдебна практика на българските съдилища, в
която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице.
Също така, следва да се има предвид и съдържанието на
редица решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода
(решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г.
на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото
Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу
България), в които се съдържат критерии, от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на едни ограничителен режим могат да бъдат
квалифицирани като нарушение по смисъла на чл.3 от Конвенцията. Следва да се
имат предвид и изводите на Съда по правата на човека в пилотното решение по
делото Н. и други срещу България от 27.01.2015г., че пренаселеността в
българските затвори и изключително лошите материални условия в тях, води до
нарушаване на чл.3 от Конвенцията (забрана за нечовешко и унизително отношение)
по отношение на настанените в тях лишени от свобода лица.
В контекста на горното от фактическа и правна страна
съдът намира, че събраните по делото доказателства опровергават наведените от
ищеца твърдения за недостатъчна площ на мястото за разходка и липсата на
подходящи условия на площадката за престой на открито. От страна на ответника е
удостоверено какъв е размерът на площадките за престой на открито, които е
ползвал ищеца първоначално когато е бил настанен в приемно отделение и после до
края на исковия период. Удостоверено е писмено, че същите разполагат с места за
сядане, спортни уреди , както и дървета, които предпазват лишените от свобода
от преките слънчеви лъчи. Установява се, че част от площадките са покрити с
тротоарни плочи, друга част е бетонирана, както и има озеленена част. Вярно е,
че на местата за престой няма тоалетна, но се твърди, че при нужда в рамките на
едночасовия престой на открито, лишеният от свобода може да поиска да му се
осигури такава възможност. От събраните по настоящето дело гласни доказателства
се установява, че всеки ден в рамките на един част на лишените от свобода е
осигурен престой на открито, както и при възможност
на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и
упражнения, при изявено желание от негова страна. Ето защо, съдът не
възприема за доказани по несъмнен начин твърденията на ищеца за липса на
подходящи условия на площадката за престой на открито. Също така се установява,
че ищецът е работил 42дни през исковия период. В тази връзка следва да се
посочи, че от всички доказателства по делото се налага извод, че Д.Г. е имал
възможност и е осъществявал двигателна активност, поради което твърденията му в
обратен смисъл са недоказани.
От събраните по делото доказателства, обаче, съдът
приема за установено твърдението на ищеца, че през периода от 11.07.2017г. до
04.12.2017г., когато е пребивавал в килия № 507 и в килия № ***, същият
действително е настаняван в спални помещения, които не отговарят на
нормативното изискване - минималната жилищна площ за всеки лишен от свобода да
е не по-малко от 4 кв. метра. През периода 28.06.2017г. до 11.07.2017г. ищецът
е пребивавал в приемно отделение- килия № 114, където през този период е била
осигурена необходимата жилищна площ съобразно разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. Ето защо за периода от 11.07.2017г. до 04.12.2017г. ответникът е бил
нормативно задължен да осигури на лицата, изтърпяващи наказание, такива
условия, които не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и
психическо здраве и не унизяват
човешкото им достойнство. Ищецът
е бил настаняван в спални помещения, в които не е била осигурена достатъчна
площ спрямо броя настанени лица. Следва да се посочи, че в тази разполагаема
площ влиза и площта на поставените шкафчета, маса и столове. Този факт сам по
себе си е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите
служители, не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на ищеца минималната
свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за
необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане,
преобличане, хранене и др. В случая не се касае за необходимост от жилищна
площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание
поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човека
предполага. Обстоятелството, че в един от случаите преразпределянето на ищеца в
друга килия е било по-негова молба е ирелевантно за правния спор, тъй като при вземане на решение за преместването
на лицето ответникът е бил длъжен да се съобрази със законовите изисквания.
Изискването на закона не е спазено и това е повлияло негативно върху ищеца,
увеличило е стреса и е накърнило достойнството му.
За пълнота следва да се посочи, че в част от този
период, но само 42 дни, през които е работел, както и 5 дни, през които
изтърпяване на наказанието му е било прекъснато, ищецът не е бил постоянно в
пренаселените спални помещения. Т.е. в останалия времеви период Г. е обитавал
килии, в които не му е осигурена законово изискващата се минимална жилищна площ
и там е извършвал своите елементарни, необходими за самото му съществуване
нужди.
От изложеното по-горе, съдът намира, че не са
изпълнени задълженията в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, регламентиращи изискванията на които
следва да отговарят спалните помещения по отношение минимална жилищна площ за
периода 11.07.2017г. до 04.12.2017г. В случая е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване
на наказание, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които
да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им
здраве, нито на човешкото им достойнство. В подкрепа на изложеното са
разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните
свободи и чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, според която никой не може
да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Ето защо следва да се приеме, че основно задължение на ответника е да следи и
да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято
лична свобода е ограничена. В този смисъл е и нормата на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.
Освен противоправното деяние следва да се установи
настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата
представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека,
представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и
психично състояние. Независимо, че от ответника се представиха доказателства,
че за процесния период ищецът не е имал оплаквания от влошено здравословно или
емоционално състояние, то следва да се отчете, че поставянето му в
неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, само по себе си
представлява третиране, способно да породи емоционално и морално страдание,
което обосновава и настъпилата неимуществена вреда.
Предвид горното, искът за неимуществени вреди е
частично основателен. Доколкото на основание чл.52 от ЗЗД, при неимуществените
вреди съдът определя обезщетението по справедливост, и с оглед характера на
деянието, извършено от служителите на ответника и на увреждането, както и
естеството и степента на претърпените морални и физически страдания, за които е
доказано, че са в причинно следствена връзка с незаконосъобразното бездействие
от страна на администрацията на затвора Белене и при отчитане на периода, през
който вредите са причинявани, съдът счита, че справедливото обезщетение в
случая е в размер на 200лева за периода от 11.07.2017г. до 04.12.2017г., в
който ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, изразяващи се липса на достатъчно жилищна
площ. В останалата част за разликата до 450лева, искът следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото и по аргумент от чл.286 ал.2
от ЗИНЗС претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна. На
основание чл.286 ал.3 от ЗИНЗС ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца внесената държавна такса в размер на 10лева, както и в полза на
Административен съд Плевен деловодни разноски за изготвяне на експертизите по
адм.дело №1019/2017г. в размер на 430лева.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен,
четвърти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София да заплати на Д.И.Г. ***, ЕГН **********, обезщетение в
размер на 200лева (двеста лева) за претъпени неимуществени вреди в резултат на
пребиваването му в затвора Белене, при което е бил поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса
на достатъчно жилищна площ в периода 11.07.2017г. до 04.12.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за разликата до 450лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София да заплати на Д.И.Г. ***, ЕГН **********, направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 10лева (десет лева).
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София да заплати в полза на Административен съд- Плевен
деловодни разноски за изготвяне на експертизи по адм.дело №1019/2017г. по описа
на съда в размер на 430лева (четиристотин и тридесет лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/