Решение по дело №12914/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262639
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20203110112914
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

…………/18.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12914 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Е.Д.А., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адвокат Й.А. – ВАК срещу Д.з. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** А. Д. № ***, иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 100.00 лева /сто лева/, представляваща частичен иск от общо 5197.84 лева, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 23.08.2020г. застрахователно събитие с лек автомобил марка Ауди А 6 Олроуд с ДК № ***, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В о.с.з. на 24.09.2021г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата в размер на 100 лева /сто лева/, заявена като частична от общ размер 5197.84 лева, на сумата в окончателен размер 4032.03 лв. /четири хиляди тридесет и два лева и 0.03 ст./, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 23.08.2020г. застрахователно събитие с лек автомобил марка Ауди А 6 Олроуд с ДК № ***, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 07.10.2019г. между него и ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица № ***. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца, марка Ауди А 6 Олроуд с ДК № ***, застрахован със застраховка „Каско”, клауза Пълно каско, със срок на действие от 07.10.2019г. до 06.10.2020г. Автомобилът бил оценен на стойност 14 100 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати ищецът съгласно застрахователния договор била в размер на сумата от 1006.74 лева. Към настоящия момент същата е заплатена. На 23.08.2020г. управлявайки автомобила в гр. Варна, ЗПЗ до завод Метал попаднал с предна лява гума в необезопасена дупка на пътното платно. На 25.08.2020г., ищецът уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като ответникът извършил оглед на МПС и съставил Опис – заключение по претенция № ***/25.08.2020г., в което били описани увредените детайли в резултат на ПТП – ПВЦ щит под двигател; ПВЦ подкалник преден ляв; ПВЦ вежда преден ляв калник и спойлер предна броня. На 27.08.2020г. бил извършен допълнителен оглед и констатирани следните увреждания – въздушна възглавница амортисьор преден ляв и амортисьор преден ляв.  Застрахователят отказал изплащането на обезщетение. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на 5197.84 лв.. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която претенция заявява понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.  

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по сключен застрахователен договор „Каско”, клауза Пълно каско за процесния автомобил, обективиран в полица № ***. Оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по МПС. Счита, че уврежданията съставляват изключен риск, на основание т.7.20 от ОУ и не подлежат на обезщетяване от застрахователя. Увреденият детайл - ПВЦ щит /кора/ под двигателя съставлявал „невъзстановена щета" по смисъла на т. 61 във вр. с т. 61.3. от ОУ, като също не подлежи на обезщетяване. Увреждането било налично още при сключване на застрахователната полица. В условията на евентуалност навежда доводи, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с договорения между страните в т. 15.1 от ОУ допълнителен лимит на отговорност. Съгласно цитираната клауза от ОУ общият размер на изплатените обезщетения за събития, доказвани изключително с декларация и без документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без Двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП, съставен съгласно изискванията на приложимото право, по застрахователната полица, не можел да надхвърля 15% от застрахователната сума или в настоящия случай - 15 % от 14 100 лв. - 2115 лв.. След приспадане на изплатените обезщетения по други щети, договореният между страните максимален лимит на отговорност по претенцията на ищеца възлизал на 1685.82 лв.. Съгласно изричната уговорка на страните в ОУ, при частична щета на МПС, което е на възраст над 10 години (каквото е процесното МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие), застрахователното обезщетение се определяло по експертна оценка, която съгласно същите ОУ се извършвала по правилата на Застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози. При сключване на застрахователния договор застрахованият изрично е декларирал /в т. 3.7. от представената полица за застраховка „Каско" на МПС/, че е информиран за Методиката за определяне на размера на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС" на Застрахователя. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирана Община Варна с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк № 43.

В отговор на исковата молба, третото лице помагач на ответника навежда доводи за неоснователност на предявения иск.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 23.08.2020г. по отношение на лек автомобил марка Ауди А 6 Олроуд с ДК № *** е бил налице валидно сключен договор за застраховка Каско”, клауза Пълно каско при ответника, обективиран в полица ***/07.10.2019г..

От застрахователна полица № ***/07.10.2019г. е видно, че действителната стойност /застрахователната сума/ на застрахованото МПС е 14 100 лева, при застрахователна премия 1006.74 лева.

Представени са разписки /л.5-6 от делото/ за платена премия.

Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.

Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилите щети по автомобила, като ответникът е съставил Опис - заключение ***/25.08.2020г. за причинени увреждания по автомобила.

Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение с мотив, че характерът на констатираните увреждания изключва възможността същите да са настъпили по описания начин /л.9/.

Представени са Общи условия за застраховка на Каско на МПС, действащи към момента на настъпване на застрахователното събитие и Методика за обработка на преписки по щети по застраховки Каско на МП.

Представена е преписка по щета № ***, ведно с изготвения снимков материал.

От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че на 23.08.2020 г. лек автомобил „Ауди А6 Олроуд", с peг. N: ***, управляван от Е.Д.А.,*** в Западна Промишлена зона. До завод „Метал" е попаднал с предна лява гума в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на произшествието са настъпили материални щети по автомобила. За събитието е уведомен застрахователя и след оглед от негов представител е съставен Опис - заключение за вреди на МПС по щета N: ***. След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „Ауди А6 Олроуд", с peг. N: *** (описани от застрахователя и видими на предоставения снимков материал), вещото лице счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният - автомобилът при движение попада с предно ляво колело в нарушение на пътната настилка, намиращо се на платното за движение. При съприкосновение с ръба на дупката се получават деформации и увреждания на пластмасовите детайли от купето на автомобила. Тъй като автомобилът е оборудван с активно окачване, при което е възможно промяната на разстоянието между купето и пътната настилка, както и твърдостта на окачването, при проблем в някой от компонентите на тази система, автомобилът не е безопасен за употреба. В конкретния случай при преминаване през дупка с предно колело на процесния автомобил, обичайно увреждането се получава по следния начин: преди дупката водачът на автомобила употребява спирачките с цел да намали скоростта на автомобила. При намаляването на скоростта вследствие на инерцията и центробежните сили действащи на автомобила, предната му част се приближава към пътната настилка (потъва), окачването на автомобила се опитва да възстанови зададената височина на купето на автомобила от пътната настилка и да поддържа купето на автомобила хоризонтално спрямо пътната настилка. При това предните амортисьори се втвърдяват и вдигат предната част на автомобила. Предната част на процесния автомобил е по-тежка от задната, тъй като автомобилът е с предно разположен двигател с предаване на четирите колела. В този момент при попадане на колелото в дупката, окачването разтяга амортисьора, за да запази купето хоризонтално и в следващия момент, колелото влиза в контакт с ръба на дупката и излиза обратно на пътната настилка. В този момент амортисьорът отново трябва да се прибере, за да осигури хоризонталното положение на купето на автомобила. При това събитие е възможно да се получат увреждания в компонентите на амортисьора. За възстановяване на детайла е нужно подмяната му с нов. Вещото лице приема уврежданията, установени при оглед от представител на застрахователя, описани в Опис - заключение за вреди на МПС по щета : *** и видими на предоставения снимков материал, а именно: PVC щит под двигател, PVC подкалник преден ляв, PVC вежда преден ляв калник, Спойлер предна броня, Въздушна възглавница амортисьор преден ляв. Общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени за оригинални части към датата на събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда, се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи, не притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е в размер на 4 032.03 лв.. Уврежданията по пластмасовите детайли са вследствие на съприкосновение с твърд предмет, какъвто би могъл да бъде края на пътната настилка към ръба на образувала се дупка или части от пътната настилка, намиращи се в дупката или около нея. Увреждане по въздушна възглавница амортисьор преден ляв е възможно да настъпи при попадане на колелото в нарушения на пътната настилка. Уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал, са по пластмасови детайли по долната част на купето на автомобила и окачване предно ляво колело. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Ауди А6 Олроуд" с peг. N: *** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. При това събитие амортисьор преден ляв не влиза в съприкосновение с други детайли от автомобила или част от пътната настилка. Вследствие на увреждането му, колелото се е придвижило към купето на автомобила повече отколкото е технологично предвидено и гума предно ляво колело е влязла в съприкосновение с вежда калник преден ляв. Вещото лице счита, че е възможно получаване на увреждания на въздушна възглавница амортисьор преден ляв без същият да е влязъл в пряк контакт с друг предмет, а само при преминаването през нарушение на пътната настилка. На предоставения снимков материал са налице снимки на Кора под двигател от 07.10.2019 г. и такива без дата. На снимката от 07.10.2019 г. се вижда увреждане на детайла в средата му, изразяваща се в спукване по дължина на автомобила, с разширяване на спукването в задната му част. На една от снимките без дата се наблюдава увреждане с приблизително същата форма, но поради близостта на детайла при заснемането му, експертизата няма възможност да установи точното разположение на увреждането върху детайла. На останалите снимки, които са без дата са налице други по форма увреждания, които не са видими на снимката от 07.10.2019 г.. Общият размер на вредите по МПС към датата на увреждането, определен по правилата на Методиката за определяне размера на обезщетенията по експертна оценка на щети по застраховка „Каско на МПС", утвърдена от застрахователя, е в размер на 2 276.16 лв..

От заключението по допуснатата допълнителна САТЕ се установява, че на 01.09.2021 г. вещото лице е извършило оглед на пътния участък, намиращ се в ***Установено е наличие на увреждане на пътната настилка, изразяващо се в образувала се дупка. Увреждането е с ромбовидна форма, като е ориентирано по дължина на платното за движение и се намира приблизително в средата му. Увреждането на пътната настилка е с дължина 1.70 м. (успоредно на оста на пътя), ширина 0.90 м. (напречно на оста на пътя) и дълбочина, достигаща до 6 см. в западната и част (към ул. „*****"). Налице са следи от запълването на увреждането на пътната настилка със смес, която вещото лице оприличава на бетон, но в последствие отново се е образувало същото увреждане. Не са налице следи от ремонтирано увреждане на платното за движение по начина, по който обичайно се прави (изрязване на увредената част от пътната настилка с правилна форма, полагането на асфалтова настилка и засмоляването и в краищата и). Не са налице точни данни за размерите на увреждането на платното за движение към момента на събитието. Експертизата счита, че при преминаване на процесния автомобил през установеното увреждане на пътната настилка е възможно получаването на увреждания на амортисьор преден ляв и въздушна възглавница предна лява без да настъпят увреждания по автомобилна гума предна лява и джанта предна лява.

Разпитаният в полза на ищеца свидетел установява механизма на настъпване на събитието.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и овехтели части.

В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС  - Решение №155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Застрахователят се позовава на договорната свобода и постигнатите между страните уговорки за начина на определяне на обезщетението съобразно Общите условия към договора за имуществено застраховане, като поддържа определяне на обезщетението по експертна оценка.

Съдът счете за неоснователно по същество възражението за приоритет на ОУ на застрахователя пред нормите на КЗ. Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания казус приложимите съгласно Методиката параметри за определяне на размера на обезщетението не отразяват адекватно действителната стойност на причинените вреди, тъй като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на ново имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за отстраняване настъпилата вреда.

При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2 КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда, представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това имущество във вида преди увредата, без прилагане на обезценкатази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, първо т. о/. Затова при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, не е предложено отремонтиране в доверен сервиз, съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН. Тази методика е от значение при определяне обезщетението от самия застраховател, евентуално Гаранционен фонд, но не може да бъде обвързваща по отношение на съда, който прилагайки разпоредбите на КЗ, в частност чл.400 и чл.386 КЗ, следва да съобрази Методиката само като минимални стойности, но да определи обезщетението в размер на среднопазарната стойност на ремонта. Горна граница на обезщетението представлява посочената в договора сума от 14 100 лева. 

Безспорно клаузите на КЗ имат приоритет пред клаузите на ОУ въпреки зачитане на договорната свобода между страните при сключване на имуществената застраховка. Цитираната от застрахователя клауза отОценка на щетите и размер на обезщетениетоот ОУ, препраща при определяне размера на обезщетението по цена съобразно експертна оценка, което директно противоречи на закона, а и на утвърдената практика при приложение на нормата на чл.400 КЗ. Определеното по този начин обезщетение във всички случаи би се различавало от действителната пазарна цена на щетата в ущърб на потребителя. Поради това съдът намира, че договорът поражда за застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди, чиято стойност се определя от разпоредбата на чл.386 КЗ. При съдебно предявена претенция, съдът е обвързан при определяне размер на обезщетението от императивните правни норми на КЗ /Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.

Не е спорно, че застрахователят не е изплатил обезщетение.

По делото е изслушано заключението на вещото лице А.В. по допуснатата от съда САТЕ, от което се установи, че получените увреждания могат да настъпят по описания начин. Необходимата стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 4032.03 лв. по средни пазарни цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които притежават европейски сертификат за качество и такива, които не притежават.

Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска. Реализираните разноски са в общ размер на 1171.28 лева /161.28  лв. - държавна такса; 400 лв. – депозит вещо лице и 610 лева с ДДС възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/. Претендираното възнаграждение е в съответствие с чл.7, ал.2, т.2 вр. параграф 2а от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Д.з. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** А. Д. № 68 да заплати на Е.Д.А., ЕГН ********** с адрес ***, сумата в размер на 4032.03 лв. /четири хиляди тридесет и два лева и 0.03 ст./, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 23.08.2020г. застрахователно събитие с лек автомобил марка Ауди А 6 Олроуд с ДК № ***, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА Д.з. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** А. Д. № 68 да заплати на Е.Д.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата 1171.28 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач  на страната на ответника Община Варна с адрес гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

                                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: