Р Е Ш Е Н И
Е
№ 968 / 9.3.2018г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖСДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
33–ти граждански състав, в открито съдебно заседание,
проведено на 09.02.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА
КРЪСТЕВА
при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 144 по описа за 2017
година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД вр.чл.153, ал.6 ЗЕ, вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Т.С. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ***, с
адрес: ГР.СОФИЯ, ОБЩИНА КРАСНО СЕЛО, УЛ. *** No 23Б претендира срещу И.
ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ***, с адрес: ГР.ВАРНА, РАЙОН
ПРИМОРСКИ, УЛ. *** No 14, Ет.3, ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ДЪЛЖИМОСТ на сумата от 2701,80лв. /две хиляди седемстотин и един
лева и осемдесет стотинки/ – главница за потребена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, 1408, обл.София град, общ.Триадица, ул.„***” № 16, бл.А, вх.ІІ,
ет.1, ап.9, аб. № Т265632, сумата 399,74лв./триста деветдесет и девет лева и седемдесет и четири
стотинки/, лихва върху главницата от 2701,80лв. за периода 30.06.2014г. до
05.08.2016г., сумата 13,60лв./тринадесет
лева и шестдесет стотинки/, главница за дялово разпределение, сумата 1,49лв./един лев и четиридесет и девет стотинки/, лихва върху главницата от
399,74лв. за периода 30.06.2014г. до 05.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 14.09.2016г. до изплащане на задължението, които суми са
присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№13804/2016г. по описа на ВРС, 30-ти състав.
С исковата молба е отправено искане по чл.219 ГПК за привличане
за участие на „Т.с.” ЕООД, ЕИК***, като трето лице – помагач на страната на ищеца,
поради което с определение №4633/4.5.2017г., ВРС е конституирал „Т.С.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, като трето лице – помагач на страната на ищеца, което
дружество е
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес. Според изнесеното в исковата
молба, на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 51 от
Наредбата за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г./ „Т.С."
ЕАД има сключен договор при общи условия с фирма "Т.с." ЕООД, за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост. През процесния период „Т.С."
ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни
от фирма "Т.с." ЕООД. Отношенията между ищцовото дружество и фирмите
за дялово разпределение се уреждат и с Общи условия на договорите между "Т.С."
ЕАД и търговец, по смисъла на Закона за енергетиката, за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в СЕС в гр. София /приети
с Решение по т. 1 от Протокол №43/11.05.2005 г. на Съвета на директорите на
"Топлофикация София/.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право: В
исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения
срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск.
В исковата молба се излага, че ч.гр.д.№13804/2016г. по описа на ВРС,
30-ти състав, е образувано на основание подадено заявление по чл.410 ГПК на
14.09.2016г. пред СРС, и по него е издадена срещу ответника Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата 3116,63лв.,
от които 2701,80лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. до м.04.2015г., и 399,74лв. -
законна лихва за забава от 30.06.2014г. до 05.08.2016г., както и 13,60лв.-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2014г. до м.04.2015г. и 1,49лв. - законна лихва за забава за периода от
30.06.2014г. до 05.08.2016г., като претендираме и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение, с оглед на което, със съобщение, получено от ищцовото дружество на
12.12.2016г., на дружеството е указана
възможността да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, се сочи от ищецът, че се предявява настоящия
иск, за установяване съществуването на вземането
за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу „И." ЕООД
с БУЛСТАТ/ЕИК***, със седалище/адрес на управление ***,
представлявано от Д*** ЕГН **********, като потребител на ТЕ за стопански нужди
за топлоснабден имот - апартамент №9, находящ се в гр. София,
общ."Триадица", ул."***" №16, блок „А", вход II, етаж
1, за периода м.05.2014г. до м.04.2015г., с код на платеца №Т265632.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането се
сочи, че са следните: Между „И." ЕООД и "Т.С." ЕАД не е
подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от
ищцовата страна, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка
на дружеството и дължи да му върне
онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.
В § 1, т. 43 от ДР на Закона
за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция
ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, „И." ЕООД1 с БУЛСТАТ/ЕИК***, със
седалище/адрес на управление ***, представлявано от Д*** ЕГН **********, е потребител на ТЕ и за тях важи действащото
за този период законодателство в областта на енергетиката.
В този смисъл се сочи, че в
чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ, е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се
изготвят от "Топлофикация София" АД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия
се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и
Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др.
Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от "Т.С."
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към
Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са
били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от "Т.С." ЕАД ***,
одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006
г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР,
като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1 е определен реда
и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ
месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
В този смисъл се настоява от
ищецът в исковата молба, че задължението на „И." ЕООД, с БУЛСТАТ/ЕИК***, със седалище/адрес на управление ***,
представлявано от Д*** ЕГН **********, за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на
следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок, се настоява, че
ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В случай, че „И." ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК***, със
седалище/адрес на управление ***, представлявано от Д*** ЕГН ********** е имало
възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало
регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви
възражение -чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството на ищеца се
сочи, че не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат
преразгледани съответните начислени суми.
Дружеството ищец, според
изнесеното в исковата молба, е изпратило писмо покана, с което длъжникът е
поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и с уведомление, че ако „И."
ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК***, със седалище/адрес на
управление ***, представлявано от Д*** ЕГН **********, не заплати същата в 7-мо
дневен срок от получаване на писмото, "Т.С." ЕАД ще пристъпи към
принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни
последици от това.
Въпреки отправената покана последвало плащане не е било извършено, поради
което ищцовото дружество на 14.09.2016г. депозирало, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „И." ЕООД с
БУЛСТАТ/ЕИК***, със седалище/адрес на управление ***,
представлявано от Д*** ЕГН **********, за ползвана, но незаплатена ТЕ в
топлоснабдения имот, за горепосочения период.
В изпълнение на разпоредбата
на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която
се намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Т.с." ЕООД.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2
от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м.05.2014г. до м.04.2015г. за
процесния имот са начислявани от "Т.С." ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата - "Т.с." ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май
2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота на ответникът,
според посоченото в исковата молба, са били издадени изравнителни сметки
/индивидуални справки/, които са приложени като доказателство в подкрепа на
твърденията на ищцовата страна, че сумите за топлинна енергия за имота на
ответника са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
С оглед изложеното се претендира,
да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на „И." ЕООД, с БУЛСТАТ/ЕИК***, със
седалище/адрес на управление ***, представлявано от Д*** ЕГН **********, че
дължи на „Т.С." ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на
3116,63лв., от които 2701,80лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. до м.04.2015г., и
399,74лв. - законна лихва за забава от 30.06.2014г. до 05.08.2016г., както и
13,60лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода
от м.05.2014г. до м.04.2015г. и 1,49лв. - законна лихва за забава за периода от
30.06.2014г. до 05.08.2016г., ведно със законната лихва от 14.09.2016г. датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №3060231 до окончателното изплащане на сумите.
Моли се да бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал отговор, съобразно който изразява становище за
оспорване на исковата претенция. Уточнено е, че
ответното дружество е с наименование „ИМО-РЕНТ", а не „ИМОТ-РЕНТ"
ЕООД и управителят му се казва Д***, а не Д***. Изразява се следното становище
по допустимоста и основателността на исковете: В исковата молба ищецът е
заявил, че предявява осъдителен иск за консумирана и незаплатена толлинна
енергия. Основанието посочено в иска е неоснователно обогатяване на ответника
от потребената топлинна енергия за периода от м. 05.2014г. До м. 04.2015г.,
лихва за забава от 30.06.2014г. -05.08.2016г., като се претендира и законната
лихва върху главницата до окончателно изплащане на задължението. В исковата
молба е уточнено, че между страните няма и никога не е имало сключен договор за
продажба на топлинна енергия. Същевременно се твърди, че ответника е потребител
на топлоенергия за стопански нужди и се цитират общите условия на договора,
който обичайно се сключва между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, като основание за претендираните искове.
Счита се от ответника, че
ищецът не е уточнил дали претендира посочените
суми на договорно или извъндоговорно основание. От една страна се сочи, че
ищецът твърди, че между страните няма сключен договор и претендира
неоснователно обогатяване /стр. 2, абз. 3/, а от друга страна /стр. 2, абз. 4 и
5/ твърди, че за процесния период са в сила общи условия за продажба на
топлинна енергия и цитира разпоредби на същите тези общи условия, на основание
на които претендира дължими суми. В обстоятелствената част на исковата молба
ищецът се сочи, че претендира, осъждане на ответника да заплати консумирана
неплатена топлинна енергия за посочения период, без да уточнява конкретно за
коя от трите подгрупи топлинна енергия е претенцията, или ако сумата е сбор от
топлинната енергия за трите подгрупи, не е уточнил как се е получил сборът. В
чл. 142, ал. 2 от Закона за енергетиката е предвидено, че топлинната енергия за
отопление, се
разделя на три подгрупи: 1/ топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация; 21 топлинна енергия за отопление на общите части; 3/ топлинна енергия за отопление на имотите, в т.
ч. снабдяване с топла вода. Непосочването на претенцията по вид, води до
това ответника да се защитава срещу нещо, за което не е съден - евентуално и за
трите вида топлинна енергия.
Излага се с отговора, че ищецът
не е посочил какво количество топлинна енергия е доставил, съответно
претендира да му се плати това количество. Не е посочил как се е формирала
претендираната сума, дали въз основа на прогнозни дялове на топлинната енергия
за отопление и за битово горещо водоснабдяване на отделен имот в зависимост от
общата квадратура на сградата, или на реално отчетени стойности. Непосочването
на количество на топлинната енергия по видове и единичната цена за всеки от
тях, също възпрепятства организирането на защитата на ответника, защото топлинна
енергия представлява движима вещ съгласно чл. 110, ал. 2 ЗС, а цената на
тази вещ се определя въз основа на една единична стойност, изчислена по
определено количество. Без наличие на базовите стойности се възпрепятства
извършване на аритметично изчисление на общо претендираната сума за потребена
топлинна енергия. Не са представени и доказателства, поне за ориентир, като
фактури, индивидуални справки за отопление и топла вода или т. нар.
изравнителни годишни сметки, от които да е видно какво е количеството и цената
на съответните компоненти на доставената топлоенергия. Всички тези документи се
издават от ищеца и би следвало той да разполага с тях и да ги представи на
разположение на съда в своя подкрепа.Такива документи не са представени.
Сочи
се от ответникът, че в чл.139 ал.1 от Закона за енергетиката е предвидено, че разпределението
на топлинната енергия в сграда с етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. В т. 9. 3, т. 9.3.1 и т. 9.3.2 в Приложение 1 на Наредба
№ 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването е предвиден специален ред за
определяне на количествата потребена топлинна енергия, за сгради - етажна
собственост, в които няма системи за дялово разпределение на топлинната
енергия. В исковата молба се излага, че липсват твърдения и доказателства за
това налице ли е в сградата, в която се намира жилището на ответника система за
дялово разпределение на топлинната енергия, или такава система липсва. В
случай на липса на система за дялово разпределение, то - не са налице
релевирани твърдения по кой точно от методите по т. 9.3, т. 9.3.1,
или т. 9.3.2 е извършено разпределението на топлинната енергия. В исковата
молба се сочи, че липсват и твърдения за това дали въобще са извършвани
изчсления за разпределение на топлинна енергия и от кого са извършвани.
Посочването на начина на разпределение на топлинна енергия има пряко отношение
към изчисляване на доставеното, съответно потребено количество топлинна енергия
и подвидовете на топлинната енергия.
Счита се от ответникът, че предявените искове са недопустими и
неоснователни и същите се оспорват изцяло. Не се спори относно обстоятелството, че
дружеството „И." ЕООД е придобило описаният в исковата молба
недвижим имот, което е видно и от представеното от ищеца копие на
нотариален акт за собственост.
Не се спори и относно обстоятелството, че
между ищеца и ответника няма подписан договор за продажба на топлинна
енергия. Оспорва се обаче това, че е била отправяна покана за сключването на
такъв договор. В случай, че все пак ищеца претендира наличието на
облигационни отношения между страните и че ответника е потребител, се
оспорва това обстоятелство със следните съображения:
Ответникът „И."ЕООД е юридическо лице с предмет на дейност
управление на недвижими имоти, консултации по покупко-продажба и наем на
недвижими имоти, посредничество при покупко-продажба и наем на недвижими имоти
и др. Дружеството е закупило имота с цел да го ползва за стопански /небитови/
нужди. Това обстоятелство е известно на ищеца, като навсякъде в исковата молба
се говори за ползване на топлинна енергия за стопански нужди. Нещо повече, в
представеното от ищеца като доказателство, писмо от "Т.С." ЕАД до ФДР „Техем сервис" ЕООД е записано искане да бъдат
преизчислени изравнителни сметки от жилищна на стопанска тарифа. Счита се от
ответникът, че този документ касае период, предхождащ процесния
и не следва да се кредитира като доказателство по делото, но в същото време от
същият е видно, че ищеца е наясно, че ответника е стопански субект и евентуално
би ползвал топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди. За да определи
понятието потребител на топлинна енергия за стопански нужди, ищецът се е
позовал на §1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката, но тази разпоредба е отменена
през 2012 г. и е изгубила
значението си. Въпреки това ответника би бил потребител на топлинна енергия за
стопански, а не битови нужди ако има нуждата от тази услуга и ако има договор с
топлопреносното предприятие, както е записано в чл.
149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Съгласно
тази разпоредба, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Тази разпоредба е посочена и от
самия ищец в исковата молба, във връзка с твърденията за влезли в сила между страните,
общи условия. Между страните не се
спори, че липсва сключен договор между тях, поради което за ответника не е
ясно на какво основание ищецът твърди, че общите условия на договора са в сила
по отношение на ответника. Изцяло се оспорва от ответникът това твърдение.
Ако е имало подписан договор между страните, на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ тези общи условия биха влезли в
сила, но в настоящият случай това не е правопораждащ юридически факт.
Към исковата молба се сочи, че е представен договор №1877/29.12.2001г. между „Техем
сервиз" ЕООД и етажната собственост
на сградата, находяща се в гр. София, ул. "***" №16. Този договор, се
настоява с отговора по чл.131 ГПК, че не обвързва ответника, тъй като е сключен
на друго основание и се отнася за потребители на топлинна енергия за битови
нужди, но дори да имаше сила по отношение на него, счита се, че е прекратен,
поради изтичане на срока на действие. В общите условия на договора, точка 2. 5
е записано, че договорът се сключва за срок от две години и е предвидена
възможност да се удължава автоматично с оше една година в случай, че никоя от
страните не го прекрати с писмено предизвестие. Няма данни дали има
предизвестие за прекратяването на договора, но дори да се приеме, че е удължен
с една година, то същият договор е изтекъл през 2004г. Към момента, според ответникът няма
данни същият да е подновяван. В т.
7. 11 от същия договор е записано, че всички изменения и допълнения на договора
се извършват в писмена форма.
В случай, че ищецът претендира сумите на извъндоговорно
основание, т.е. претендира неоснователно обогатяване: Съгласно закона и
практиката, за да е налице неоснователно обогатяване е необходимо наличието на
няколко кумултативни предпоставки, а именно: да е дадено нещо без основание;
лицето, което е дало благото, или веща да е обедняло от това, а лицето, което е
получило благото, или веща да се е обогатило и да има връзка между
обогатяването и обедняването. В случая, се счита от ответникът, че нито една от
тези предпоставки не е налице, тъй като ответникът не се е обогатил от
ищеца, тъй като не е получил твърдяната от ищеца топлоенергия, т. е. не е консумирал топлоенергия, а
ищецът не е обеднял, тъй като не я е предоставил. За процесния период, ответникът не е ползвал жилището по какъвто й да било начин и в него не е живял /не се е помещавал/ никой. Топлоподаването към жилището е спряно,
посредством спирателен кран, съответно не е ползвана и топла вода. Дълго време
жилището е било без прозорци и дори врати и е било негодно за живеене, или за
ползване по какъвто и да било начин. Ищецът следва от своя страна, да докаже
доставка на топлинна енергия за конретния имот в посочените от него количества
и в претендираният период. Твърди се от ответната страна, че не е доставена
каквато и да било топлоенергия под каквато и да било форма, тъй като жилището
не се обитава от закупуването му от дружеството през м. юни 2006 г. , до момента на продажбата му през м.
юли 2015 г., както и преди това. Поради това, изцяло се
оспорва наличието на неоснователно обогатяване на ответника по делото, както и
съответно обедняване на ищеца, както и връзка между тях.
Не се спори относно това, че няма извършени
плащания от ответника към „Т.С." ЕАД. Ответника не счита себе си за
потребител, нито че се е ползвал от благото, предоставяно от ищеца. Жилището на
ответника реално не се ползва от години й няма как ответника да се е обогатил,
или да е извлякъл полза от топлинната енергия.
Сочи се от ответникът, че в исковата молба
се твърди, че ответникът е изпаднал в забава за изплащане на задължението,
тъй като същият следва да заплати дължимата сума след получаване на
фактурите за всяко едно от тях. Ищецът цитира разпоредби на Общите
условия на договора, за които твърди, че са в сила по отношение на ответника и
претендира, освен главницата и лихва за забава на основание чл. 86 ЗЗД.
По съображения изложени по-горе, ответникът счита тези разпоредби за
неприложими в настоящия случай. Няма как да се претендира лихва за забава за
изпълнение при положение че няма договор. След като няма договор, който да се
изпълнява, не може да има санкция за неизпълнението му. Освен това оспорва
се от ответникът изцяло твърдението за връчване на фактури на ответника, на
покани за плащане и изравнителни сметки и въобще уведомяването му по какъвто и
да е начин за дължими суми. Видно от представеното от ищеца писмо-съобщение
от "Т.С." ЕАД с изх. №РЗС-628/02.03.2011 г., както и писмо относно
жилище на ул. "***" бл.
16, вх. 2, ап. 9 /не се чете изх. номер/ и двата документа са адресирани до
Димитър Кьосев, а не до ответното дружество и са изпратени на два различни
адреса - различни от адреса на управление на дружеството-ответник, посочено в
Търговския регистър. Освен това касаят периоди, предхождащи процесния, като в
първото писмо е записан периода м.06.2006-м.01.2011г., а второто писмо е за периода м. 06.2006-м. 05.2010г. Счита се, поради това, че тези
документи, не са годни доказателства за уведомяване и не следва да се приемат,
като доказателства по делото.
Възразява се с отговора относно размера на
вземането. Освен, че липсва уточнение, за това какво се съдържа в
претендираната сума на иска, най-общо наречена главница, и това за коя от трите
подгрупи топлинна енергия се претендира плащане от ответника: 1 / топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация; 21 топлинна енергия за отопление на общите части; З/топлинна енергия за
отопление на имотите, в т. ч. снабдяване
с топла вода, счита се искът за недоказан и по размер. Ищецът е представил като
доказателство нещо като извлечение - един напечатан лист хартия с данни,
който не съдържа нито име, нито подпис, нито някаква индикация на лицето
издало документа и качеството въз основа на
което е издало документа. По делото не са представени фактури, нито протоколи
на „Техем сервис" ЕООД за реално отчитане на потребена топлоенергия, не е
посочен начина на изчисляване и получаване на сумата. Представеното извлечение
е много общо. В „документа" са включени суми а именно: начислени суми от
м.май 2014г. до м.август 2015г.
Посочената претендираната лихва за забава за периода от 30.06.2014г. до
05.08.2016г., е начислена неправомерно, тъй като ищеца не е уведомявал
ответника, че дължи такива суми. Единственото уведомление, което ответника е
получил от ищеца за подобни суми е по време на първото гр. дело помежду им - №
11085/2015г.на ВРС, 35 с-в с писмо №П3259/17.05.2016г. Писмото е приложено
към делото, но сумите за които отново претендира ищеца се разминават като
стойности: по писмото претенцията е на стойност 3899.79лв., а в исковата молба
сега е посочена друга сума а именно - 3116.63лв. Очевидно е че сумите се
различават, което следва и за лихвите ако въобще може да се говори за забава и
лихви то тя /забавата/ има други измерения.
Счита се от ответникът, че твърдението на ищеца относно размера на вземането
е недоказан. Оспорва се съответствието на входящите параметри /техническите
обстоятелства/ с данните по топлотехническия проект, обработени и заложени
софтуерно при съставяне на сметките за дялово разпределение, както и че
разпределението на топлинната, енергия, отдадена от сградната инсталация е
осъществено при спазване на определеното в Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяване.
Възразява се срещу обстоятелството за
съществуването на партида на дружеството „И." ЕООД в „Т.С." ЕАД. Ответника
не е подавал молба за откриване на партида на името на дружеството. В
случай, че има такава, ищцовото дружество да отговори на какво основание е
открита? Служебното откриване на партида от ищеца би
било неправомерно извършено, защото противоречи и на Закона за защита на
потребителите. Видно е от чл. 62, ал.1 от ЗЗП в редакцията на /ДВ бр. 99 от
09.12.2005 г/ действаща към момента на придобиване на имота /08.06.2006 п/ а
именно:.."доставката на стоки, или предоставянето на услуги на потребителя
срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е
забранено...", а в чл. 62 ал. 2 е визирано,че: „... когато потребителят
получи стока или услуга , за които не е отправял изрично искане, той не е
длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката, или услугата на
този който я е изпратил...".
В конкретния случай, според ответникът, не може да намери приложение
дори разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, според която,
потребител е лице - собственик на жилище в сграда, която е топлоснабдена. Това
е така, понеже тази разпоредба противоречи на разпоредбата на чл. 62 ал.1 от
Закона за защита на потребителите, относно качеството на ответника като
потребител. В §1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, законодателят изрично е
регламентирал, че при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат
тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Следователно дори към момента на придобиване на Апартамент №9 от ответника, да
е било налице противоречие между чл. 150 ЗЕ, съответно чл. 153, ал. 1 ЗЕ от
една страна и чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, от друга страна, то по силата на §1
от ДР на ЗЗП, приложими са били матералноправните разпоредби на чл.62, ал.1 и ал. 2 от ЗЗП, тъй като същите са
осигурявали по-висока защита на ответника в качеството му на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. По-високата степен на защита се
изразява в обстоятелството, че ответникът не е бил длъжен да заплаща стока
/топлинна енергия/, след като не е искал изрично предварително да им
бъде доставяна тази стока - чрез подаване на заявление и подписване на
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия. Освен това на 25.10.2011г.
или преди периода, за който ищецът претендира и начислява на ответника дължими
суми, е приета Директива 2011/83/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета на
Европа. Съгласно чл.27 от Директивата /непоръчани доставки/: "...
потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана
доставка на стоки, вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или
цифрово съдържание...". Видно от разпоредбата на чл. 25 от Директивата,
която има императивен характер - "...всяка клауза, която пряко или косвено
отнема, или ограничава правата, произтичащи от настоящата директива, не е
обвързваща за потребителя...".
От изложеното се налага извода, че доколкото Директивата представлява
част от Европейското законодателство, при липса на изрично искане и съгласие от
страна на „И." ЕООД за доставка от ищеца на топлинна енергия в жилището
му, то ответникът не е длъжен да заплаща каквото и да е количество топлинна
енергия на дружеството, което я е предоставило. В конкретния случай, се сочи от
ответникът, че и основният закон - Конституцията на Р. Б. чл. 19, ал. 2 гласи: „...Законът създава и гарантира на
всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност,
като предотвратява злоупотреба с монополизма, нелоялната конкуренция и защита
на потребителя...".
С оглед гореизложеното, се моли да се отхвърли иска, като неоснователен
по съображенията изложени в отговора.
В предоставеният му срок за отговор, третото лице „Т.С.“ЕООД изразява
становище за основателност и доказаност на предявения
иск. Сочи, че е изготвяло дяловото разпределение за об.№ 265632 в съответствие
с всички действащи през процесния период нормативни
актове. Твърди, че за изравнителен период 01.05.2014г.-30.04.2015г. в базата
данни на „Т.С.“ЕООД няма регистрирани уреди за дялово разпределение в имота,
вкл.водомери. Твърди, че съгласно действащото законодателство всеки топлоснабден имот е необходимо да бъде оборудван с уреди за
дялово разпределение. При липса на такива, лицето, извършващо дяловото
разпределение, е задължено да разпредели съответната топлоенергия служебно.
В с.з. страните поддържат изразените от тях становища, като ищецът
настоява за уважаване, а ответника за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след като
прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
По допустимостта на иска:
На 14.09.2016 година, с е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от “Т.С.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, пред Районен съд град София.
Производството по делото е
прекратено поради установяване седалището на длъжника в гр.Варна.
На 29.09.2016 година, в закрито
разпоредително заседание по частно гражданско дело № 51686
/2016 година, по описа на Районен съд София, производството е изпратено
на Районен съд - Варна. След като ВРС е разгледал подаденото заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, е
преценил, че са налице предпоставките за уважаване на искането и на основание
чл. 411 ал. 3 от ГПК е разпоредил длъжникът да заплати посочените суми на
заявителя, като е издал Заповед №6855 от 14.11.2026г. по ч.гр.д.№. 13804/2016г. на ВРС, 30-ти състав
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника на 21.11.2016 г.
На 01.12.2016 г., с вх.№ 63803, е депозирано Възражение от ИМО РЕНТ ЕООД, на
основание чл.414 ГПК.
На 02.12.2016 година, съдът е
разпоредил, съгласно изискването на чл.415 ГПК, да се връчи съобщение на
заявителя, за възможността му да довнесе допълнителна държавна такса и да
предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
Съобщението до заявителя е
изпратено и същото е получено от него на 12.12.2016г.
На 09.01.2017 година, е подадена искова
молба, депозирана в Районен съд Варна,
с вх.№ 939 от 09.01.2017г., с която е предявен специалния установителен
иск по чл.422 ГПК.
От посочването на тези дати се
налага извода: 1. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК; 2. постъпило е в срок
възражение от длъжника, 3.уведомен е заявителя, и 4. ищецът е спазил
едномесечния преклузивен срок за предявяване установителния си иск, поради
което съда намира иска за допустим.
Предмет на делото е специален
установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент,
след успешно проведено заповедно производство, по което е направено възражение
от страна на длъжника в заповедното производство – чл.422 ГПК.
Непосочването според ответникът какво количество топлинна енергия е
доставил ищеца, съответно претендира да му се плати и как се е формирала претендираната сума,
непосочването на количеството на топлинната енергия по видове и единичната цена , съдът
приема, че не прави исковата претенция недопустима, предвид че тези въпроси се
следва да са обект на доказване в хода на процеса и посредством поисканата от
ищеца още с исковата молба експертиза. Отделно от това за вида и размера на
дължимите суми, ответникът е бил уведомен чрез адресирано до него чрез законния
му представител Д***, в качеството му на управител на ИМО РЕНТ ЕООД писмо изх.№
П-3259 от 17.05.2016г., представено по настоящото дело.
В хода на производството са представени и приети представени писмени доказателства с постъпилата молба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД, на 02.10.2017г.: фактури - 12 бр.,
а именно: фактура № **********/31.05.2014г., фактура № **********/30.06.2014г.,
фактура № 00511525860/31.07.2014г., фактура № **********/31.08.2014г., фактура
№ **********/30.09.2014г., фактура №**********/31.10.2014г., фактура №
**********/30.11.2014г., фактура №**********/31.12.2014г., фактура №
**********/31.01.2015г., фактура №**********/28.02.2015г., фактура №
**********/31.03.2015г., фактура №**********/30.04.2015г., от които се
установява както начина, по който е формирала претендираната сума, като е
посочено количеството на топлинната енергия по видове и единичната цена за
всеки визиран период.
Приема се от настоящия съдебен състав, че твърдяният
от ответникът недостатък на сезиращата съда молба, изразяващ се във факта, че
ищеца не е посочил дали претендира процесните суми на договорно
или извъндоговорно основание, както и във факта на
наличната противоречивост в твърденията в исковата молба, като от една страна
се сочи, че между страните няма сключен договор и се претендира неоснователно обогатяване
/стр. 2, абз. 3/, а от друга страна /стр. 2, абз. 4 и 5/ се твърди, че за процесния
период са в сила общи условия за продажба на топлинна енергия и цитира
разпоредби на същите тези общи условия, на основание на които претендира
дължими суми, не води до недопустимост на исковата претенция.
Действително в исковата молба, се констатира неточност на исковата претенция, поради наведени взаимно изключващи се твърдения за квалификация на спора по чл.59 ЗЗД и по чл.79 ЗЗД, т.е. едновременно за предявяване на иск, основан на договорно
основание, така и на иск, основан на извъндоговорно
основание – субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД. В
настоящия случай от фактическите твърдения в исковата молба, настоящия съд
приема, че е сезиран с иск, произтичащ от възникнало между страните
правоотношение, основано на пряко приложение на Общите условия на топлопреносното предприятие спрямо потребителите на
топлоенергия – арг.от чл.153 от ЗЕ, поради което
определя правната квалификация като такава по чл.422 ГПК вр.
с чл.79 ЗЗД вр.чл.153, ал.6 от ЗЕ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, при което след като ищеца
установи доставянето на ТЕ в процесния имот,
собственост на ответника, последния следва да докаже заплащането на същата по
цени, определени от дружеството.
Не се спори относно обстоятелството, че
дружеството „И." ЕООД е придобило описаният в исковата молба
недвижим имот, находящ се в гр.София, общ.Триадица,
ул.“***“№16, блок „А“, вх.2, ет.1, ап.№9, което е видно и от представеното от
ищеца копие на нотариален акт за собственост № 23, том I, рег.№697, д.№22 от 08.06.2006г. на нотариус
Биляна Таскова с р-н на действие РС-София.
Оспорва се наличието на облигационни
отношения между страните и че ответника е потребител, със следните
съображения: Ответникът „И."ЕООД е юридическо лице с
предмет на дейност управление на недвижими имоти, консултации по
покупко-продажба и наем на недвижими имоти, посредничество при покупко-продажба
и наем на недвижими имоти и др. Дружеството е закупило имота с цел да го ползва
за стопански /небитови/ нужди. Това обстоятелство, според ответникът е известно
на ищеца, тъй като навсякъде в исковата молба се говори за ползване на топлинна
енергия за стопански нужди. Нещо повече, в представеното от ищецът като
доказателство писмо от "Т.С." ЕАД до ФДР „Техем сервис" ЕООД е
записано искане да бъдат преизчислени изравнителни сметки от жилищна на
стопанска тарифа. Счита се от ответникът, че този документ касае период,
предхождащ процесния и не следва да се кредитира като
доказателство по делото, но в същото време от същият е видно, че ищеца е
наясно, че ответника е стопански субект и евентуално би ползвал топлинна
енергия за стопански /небитови/ нужди.
Според ответникът за да определи понятието потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, ищецът се е позовал на §1, т. 43 от ДР на Закона за
енергетиката, но тази разпоредба е отменена през 2012 г. и е изгубила значението си. Въпреки
това ответника би бил потребител на топлинна енергия за стопански, а не битови нужди ако имаше нуждата от тази услуга и ако
има договор с топлопреносното предприятие, както е
записано в чл. 149, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ. Съгласно тази разпоредба, продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия
за небитови нужди. Тази разпоредба е посочена и от самия ищец в исковата молба,
във връзка с твърденията за влезли в сила между страните, общи условия. Между страните не се спори, че липсва сключен
договор между тях, поради което за ответника не е ясно на какво основание
ищецът твърди, че общите условия на договора са в сила по отношение на
ответника. Изцяло се оспорва от ответникът това твърдение. Ако е имало
подписан договор между страните, на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ тези общи условия биха влезли в
сила, но в настоящият случай това не е правопораждащ
юридически факт.
Към исковата молба се сочи, че е представен договор №1877/29.12.2001 г. между „Техем
сервиз" ЕООД и етажната собственост
на сградата, находяща се в гр. София, ул. "***"
№16. Този договор, се настоява с отговора по чл.131 ГПК, че не обвързва
ответника, тъй като е сключен на друго основание и се отнася за потребители на
топлинна енергия за битови нужди, но дори да имаше сила по отношение на него,
счита се, че е прекратен, поради изтичане на срока на действие. В общите
условия на договора, точка 2. 5 е записано, че договорът се сключва за срок от
две години и е предвидена възможност да се удължава автоматично с още една
година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие.
Няма данни дали има предизвестие за прекратяването на договора, но дори да се
приеме, че е удължен с една година, то същият договор е изтекъл през 2004г. Към момента, според ответникът няма
данни същият да е подновяван. В т.
7. 11 от същия договор е записано, че всички изменения и допълнения на договора
се извършват в писмена форма.
В настоящия случай, съдът приема
от доказателствата по делото, че жилището на ответника е в рамките на сграда в
етажна собственост, която има сградна инсталация. А чл.153,
ал.1 от ЗЕ предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличие на изричен писмен договор, а именно - когато се касае до топлоснабдена сграда - етажна собственост, то всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по
договорното правоотношение с доставчика. Законът по императивен ред приема, че
договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия
собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден
обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия
обект.
Относно съдържанието на понятието
„потребител” е налице задължителна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК -
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО.
По основателността на иска:
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и
обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще
бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в
заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение от
страна на длъжника по реда на чл.414 ГПК е с установителен характер.
Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена
и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за
заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 13804 по
описа на Районен съд Варна за 2016 година и е определен ясно и недвусмислено в
закона – чл.415 ал.1 ГПК.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в
сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът
издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при
подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск.
Искът е неоснователен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и
обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще
бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение
ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят,
следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по
образуване на изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос,
свързан с характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на
осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Не е
достатъчно само твърдението на длъжника в заповедното производство, по силата
на което е започнала предвидената процедура по установяване на вземането по
исков ред – в тежест на ответника бе да установи по безспорен и категоричен
начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
Производството по разглеждане на
иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният
установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е специален
установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства,
аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията
на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че
съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената
част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е
сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК
установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната
страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на
търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто
би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед
за изпълнение.
Съобразено с
представените по делото доказателства, съда намира следното:
Съгласно българското
законодателство лице, което употребява топлинна енергия е потребител на същата
и дължи заплащане на отдадената топлинна енергия за имота, който обитава.
Настоява се от ищцовото дружество, че
доколкото ответникът фактически е ползвал в процесния
период топлинна енергия и не е заплатил същата, в съответствие със ЗЕ и ОУ,
уреждащи продажбата на ТЕ за стопански нужди, сумите на предоставяната ТЕ са
начислявани и фактурирани, като
ответника е бил поканен от ищцовото дружество да ги
заплати, което не е сторил.
Представен протокол, съставен от новия собственик на процесния апартамент на ул. „*** " 16, удостоверява,
че състоянието на процесното жилище, находящо се в и че
не е обитаемо, няма ВиК, Ел и инсталации и хоризонтални
щрангове за топла и студена вода.
Събрани по делото по искане на ответникът са
гласни доказателства, посредством разпита на двама свидетели при
условията на водене, с показанията на които се установяват твърденията,
изложени в отговора, а именно, че през процесния
период ответникът не е използвал жилището - Апартамент №9, находящ
се на първия етаж от жилищнасграда с адрес гр. София,
ул. "***" №16, бл. А, вх.б, ап.9, което не е биловъзможно
за обитаване, поради липсващи условия за обитаване и в което няма технически
възможности за отопление и ползване на топла вода.
СВ.И***. Х*** EГН
**********, без дела и родствени връзки със страните, НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Ц***,
пълномощник на ответника по делото, сочи следното: „-Познавам управителя на „Имо-рент“. Познавам от двадесет години някъде. Посещавала
съм апартамента в София, намира се в кв.“Иван Вазов“, на ул.“***“ №16, на
първия етаж. Посещавала съм го в началото на 2015 г., след това, не. Беше необитаем, невъзможен за обитаване, без
мазилки, без настилки, без инсталации, инсталации за
топла и студена вода. Нямаше мивки, нямаше клекала.
Имаше тръби за топлинна енергия, вертикални. Радиатори нямаше за парно. Когато
бяхме там, по прозорците имаше вместо дограма едни шперплати заковани, за да не
се влиза. Входната вратата на апартамента беше отключена, нямаше й бравата.
След това посещение не съм влизала и не зная дали е променено състоянието. След
това не съм ходила там. Миналата година, мисля някъде се продаде апартамента.“
СВ.ЙОРДАН ВАСИЛЕВ ЙОРДАНОВ EГН **********, без
дела и родствени връзки със страните, НА ВЪПРОСИ НА АДВ.Ц***,
пълномощник на ответника по делото, сочи следното в показанията си, дадени пред
настоящия съдебен състав: „-Познавам
управителя на дружеството, т.к. имам бизнес в София и в тази връзка трябваше да
си купя апартамент, за да не пътувам непрекъснато. И в процес на търсенето в един от
апартаментите, този, който го продава се оказа, че е варненец и се
заприказвахме. Тогава за първи път се
видяхме – 2014 г. Апартамента се
намираше на адрес в София, ул. „***“, № 16, ап.9, кв. „Иван Вазов“. Ходих, гледах го, не ми
хареса, беше в ужасно състояние. Нямаше нищо, всичко беше сринато, най вероятно
беше наводнен, беше почти на тухли, изкъртен, няма врато-прозорци.
Това беше 2014 г., октомври месец. Разбрах, че има парно към настоящия
апартамент, т.е. че мога да го ползвам, ако го купя. Аз нямах никакво намерение
да го купувам, видях, че да има вертикални тръби, не видях да има радиатори. Нямаше тръби за
топла и студена вода, нямаше мивки, всичко беше изкъртено. Врати нямаше,
прозорци мисля, че черчевета бяха останали. Беше изкъртено всичко, подготвено
за ремонт. Не мога да кажа дали е имало входна врата на апартамента. Може би
да.“
Видно от представено писмо от Софийска
вода с № ЗИ-973 от 25.10.2017г., адресирано до законния представител на отгветното дружество – до лицето ДИМИТЪР КЬОСЕВ, на адреса
на дружеството ответник – гр.Варна, ул.“***“№14, е посочено относно формирани
задължения за вода за имот на адрес: гр.София, жк“Стрелбище“,
ул.“***“№16, вх.Б, ап.9/партида кл.№********** до
09.10.2008г., разходът за вода е формиран за посочения апартамент №9 въз основа
на показанията на монтирани на водопроводната инсталация 2 измервателни
уреда/показания:5182 и 0950/, като е посочено че от 10.10.2008г.
до 16.05.2015г. по партидата не са формирани задължения за вода, поради данни за необитаемост.
Представен по делото протокол,
съставен и подписан от следните лица – Генка П.Стоилова/нов собственик на
ап.9/, Ралица С.Савова/съсед от ап.12/ и Димитър П.Димитров/домоуправител/
относно посещение на фирма „Техем“, свидетелства за
оглед, извършен на 13.07.2015г. на ап.№9, находящ се
в гр.София, жк“Стрелбище“,
ул.“***“№16, вх.Б, с цел констатиране съществуващото положение на уредите. В
него е отразено, че жилището е видимо необитаемо от много време, липсват
настилки, ел.инсталация, ВиК инсталация; няма водомер
за топла вода, няма хоризонтални разводки и
практически няма възможност за ползване на топла, нито на студена вода.
Приложен на л.159 от делото
констативен приемо-предавателен протокол на ТЕХЕМ от 14.11.2012г., също
удостоверява описание на отоплителните тела в процесния
апартамент №9, находящ се в гр.София, жк“Стрелбище“, ул.“***“№16, вх.Б, като са отразени щранг 2ббр. Тръби 2 600мм. Ф37 затапен;
01/600/200/15гл.спрян и пломбиран кран № 170457; 01/600/200/13гл.неработещ;
01/300/200/26 неработещ, като е
отразено, че жилището е необитаемо, няма уреди на радиаторите, няма водомер за
топла вода, няма спирателен кран.
В заключение, от горното следва,
че по делото не се установява по безспорен и категоричен начин съществуването
на парично вземане за главница и лихви в полза на ищеца спрямо ответника в
съответния размер, присъден със заповедта за изпълнение по заповедното
производството. Установява се от гласните и посочените писмени доказателства,
че в процесното жилище се начислява топлоенергия, без
да има уреди, без да има тръби, без да има топломери, без да има даже
радиатори. При това положение, искът следва да се отхвърли, без да е необходимо
да се обсъждат всички наведени от страните съображения, доколкото и
разгледаните такива са напълно достатъчни за формиране на несъмнен краен извод
от решаващия съдебен състав.
Не следва обсъждане на
изготвената в хода на производството съдебно – техническа експертиза на в.л.А.М.А., предвид факта, че вещото лице е изготвило
заключението въз основа на предоставените от ищеца данни, без да придобие
непосредствена информация чрез лична проверка на измервателните уреди
/топломера/; установява се, че процесния имот е без водомер за топла вода, както и без
уреди за дялово разпределение на консумираната топлинна енергия поради което е
необходимо да има информация за инсталираните мощности, което също липсва и не
е установено.
Допусната
съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.лице К.К.,
изследва въпроса единствено установени ли са документи и то по данни на ищцовото дружество, от които да се установява извършено
плащане от ответника по делото, поради което също е безпредметно обсъждането й.
При гореизложеното, съдът счита, че предявения
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора, в полза
на ответникът следва да бъдат присъдени претендираните
разноски, съгласно правилото на чл.80 ГПК и списък на такива, в размер на
540лв. за адв.възнаграждение с ДДС.
Издадената заповед не подлежи на обезсилване, на
основание т.13 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г., на ВКС-ОСГТК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД вр.чл.153, ал.6
ЗЕ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „И.“ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ***, с
адрес: ГР.ВАРНА, РАЙОН ПРИМОРСКИ, УЛ.*** No 14, Ет.3, ЧЕ ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 2701,80лв.
/две хиляди седемстотин и един лева и осемдесет стотинки/ – главница за потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, 1408, обл.София
град, общ.Триадица, ул.„***” № 16, бл.А, вх.ІІ, ет.1, ап.9, аб.
№ Т265632, сумата 399,74лв./триста
деветдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, лихва върху
главницата от 2701,80лв. за периода 30.06.2014г. до 05.08.2016г., сумата 13,60лв./тринадесет лева и шестдесет
стотинки/, главница за дялово разпределение, сумата 1,49лв./един лев и
четиридесет и девет стотинки/, лихва върху главницата от 399,74лв. за
периода 30.06.2014г. до 05.08.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 14.09.2016г. до изплащане на задължението,
които суми са присъдени с издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№13804/2016г. по описа на ВРС,
30-ти състав.
осъжда на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК “Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***,, да заплати В ПОЛЗА НА
И.“ЕООД,
ЕИК/БУЛСТАТ***,
с адрес: ГР.ВАРНА, РАЙОН ПРИМОРСКИ, УЛ.*** No 14,
Ет.3, сумата от 540.00лв.,
представляваща сторени разноски в
настоящото исково производство по чл.422 ГПК за адв.възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: