П Р
И С Ъ
Д А
№ 2009година град БУРГАС
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд наказателна
колегия
На двадесет и осми април две хиляди
и девета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
II-ри наказателен състав
Съдебни
заседатели: 1. II-ри наказателен състав
2. II-ри
наказателен състав
Секретар: II-ри наказателен състав
Прокурор: К.К.
като разгледа докладваното от
съдията II-ри наказателен състав
наказателно от общ характер дело № 33
по описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимата
И.М.К. ЕГН **********,
родена на **/*/. в гр. Бургас, българка, български гражданин, неомъжена,
средно образование, осъждана, работи като касиер-продавач в „С.” ЕООД-Бургас
ЗА ВИНОВНА, в това
че:
На
16.03.2008г., в гр. Бургас, к-с „Б.М.”. Бл. **, вх.*
/партер/, в хранителен магазин на ЕТ „А. – В. М.” с управител В.Д.М., противозаконно присвоила чужда движима вещ – парична
сума в размер на 500 лева /петстотин/, собственост на В.Д.М.
ЕГН: **********, поради което и на основание
чл.206,ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.2б „Б” от НК, я ОСЪЖДА
на „Пробация”, при следните пробационни мерки:
1.„Задължителна регистрация по настоящ адрес”:
******, за срок от ЕДНА година
и ШЕСТ
месеца, на основание, чл. 42 б Б, ал. 1 вр. чл
.42 А, ал. 2, т.1 и ал. 3 т.1, от НК.
2.„Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за
срок от ЕДНА
година и ШЕСТ месеца, на основание, чл. 42 б Б, ал. 2, вр. чл 42
А, ал. 2, т.2 и ал. 3 т.1, от НК.
3.„Поправителен труд” за срок от за срок от ЕДНА година и ШЕСТ
месеца, при удръжки в размер на 20% от възнаграждението й в полза на
Държавата, което да се изпълни по местоработата й – „С.” ЕООД, на основание,
чл. 43, ал. 1, вр. чл .42 А,
ал. 2, т.5 и ал. 3 т.2, от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 45, от ЗЗД подсъдимата И.М.К.
ЕГН **********, да заплати на В.Д.М. ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава върху
тази сума в размер на законната лихва, считано от дата на увреждането-16.03.2008г.,
до окончателното й изплащане, както и направените от гражданския ищец, съдебно
деловодни разноски в размер на 350 лева.
ОСЪЖДА подсъдимата И.М.К. ЕГН **********, да
заплати в полза на Държавата по сметка на БРС, сумата от 50.00 лева,
представляваща следващата се на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред Бургаски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: II-ри наказателен състав
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. II-ри наказателен състав
2. II-ри наказателен състав
М О
Т И В И
към Присъда №
631 от 28.04.2009 г.,
постановена по НОХД
№ 33/2009 г. по описа на БРС
Производството е образувано по
внесен в Бургаски районен съд обвинителен акт на БРП, с който против И.М.К. ЕГН
********** ***, е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.206 ал.1 от НК – за това, че на 16.03.2008г., в гр.
Бургас, к-с"Б.М.", бл.57,вх.6
/партер/, в хранителен магазин на ЕТ "А.- В. М." с управител В.Д.М., противозаконно присвоила чужда движима вещ - парична
сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, собственост
на В.Д.М. ЕГН **********,***, която
владеела.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, счита го за безспорно и
изцяло доказано, като пледира на подсъдимата да се наложи наказание при
условията на чл. 55 ал.1 т.2
б.”б” НК – „Пробация”, с приложение на пробационните мерки по чл. 42а ал.2
т.1,2 и 5 за срок от две години, при 20% удръжка за мярката „Поправителен труд”.
Пострадалата
В.Д.М., конституирана
като граждански ищец в процеса, чрез процесуалния си представител счита
обвинението и предявения граждански иск за безспорно доказани, моли за
уважаване на иска в пълен размер ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, и да й бъдат присъдени направените по делото разноски във вид
на адвокатско възнаграждение.
Защитникът
на подсъдимата изразява становище, че обвинението е доказано само за сумата от
242 лева, по отношение на която подсъдимата е признала извършеното, моли
деянието да бъде преквалифицирано като такова по чл. 206 ал.5 НК, а гражданския иск да бъде отхвърлен в частта над 242 лева до предявения
размер от 500 лева, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимата е направила частично
признание на обвинението и гражданския иск до размер от 242 лева, в последната
дума изразява съжаление от стореното и заявява, че осъзнава укоримостта
на поведението си.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
След анализ и преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира на
безспорно установено от фактическа следното:
Подс. И.М.К. ЕГН
********** е родена на **/*г. в гр. Бургас, живуща ***,
българка, българска гражданка, неомъжена, средно образование, работи
като продавач в „С." ЕООД-Бургас, осъждана.
Свид. В.М. е собственик
и управител на ЕТ"А. - В. М."***. В това си
качество, към инкриминираната дата тя стопанисвала търговски обект – магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Б.М.", бл. */*, вх. */, в партера.За
наетото помещение, свид. М. заплащала месечен наем в
размер на 242 лв. на К.Ж. - домоуправител на същия
вход.
За времето от 10.09.2007 г. до 16.03.2008 г., подс. И.К. работа в магазина на свид. М. на длъжност „продавач”, като й било възложено да
оперира с касовия апарат, както и да извършва и приема плащания от наличните в
касата парични средства. За тази работа, между подсъдимата и свид. М. имало сключен трудов договор за срок от 6 месеца,
с клауза за изпитване в полза на работодателя, с посочено основно трудово
възнаграждение в размер на 90 лева (л.16 от
досъдебното производство). Действителният размер на възнаграждението бил 450
лева, платимо на две равни вноски през 15 дни. Датите, на които подсъдимата
получавала възнаграждението си, били съответно 10-то и 25-то число на всеки
месец.
На
15.03.2008 подс. К. поискала от свид.
М. да й даде аванс, тъй като спешно се нуждаела от пари и не можела да чака до
25.03.2008 г., когато следвало да получи другата част от заплатата си. Свид. м. обаче имала да покрива
други плащания и могла да й даде само 30 лева.
На
16.03.2008 г., неделя, подс. К. дошла на работа в
магазина първа смяна от 08.00 до 14.00 ч., заедно със свид.
Е.А. – общ работник. Както обикновено, в часа на отваряне
дошла и свид. М., която отворила магазина и захранила
касата с начална наличност за деня в размер на 100 лева, каквато била практиката
й. Освен началната касова наличност, свид. М. предала
на подсъдимата и сума от 500 лв. Част от тази сума, в размер на 242 лева била
предназначена за заплащане наема за магазина, а с останалата сума трябвало да
се заплати трудовото възнаграждение свид. А.Х. – също продавач в магазина, която този ден била втора
смяна. Заплащането на наема и на заплата на колега не било сред служебните
задължения на подсъдимата като продавач, но било честа практика, въведена от свид. М.. Предаването на сумата
било възприето от свид. А., която в този момент се
намирала в помещението, странично от везната-кантар, както и от свид. В.Д., работещ в ателие за поправка на кафе-машини в
съседство с магазина, който често пиел кафе сутрин заедно с М. пред магазина й.
Свид. Д. чул и дадените от свид.
М. инструкции относно предназначението на сумата – за наем и заплата.
В края на
смяната, около 14.00 часа, на работа дошла свид. А.Х., за да поеме втората смяна. Подс.
К. й предала касата, наличността в която по това време била около 700 лева, но
без да й предаде оставената сутринта от свид. М. сума
от 500 лева. На тръгване подсъдимата казала на свид. Х.
да заплати наема за магазина в размер на 242 лева от наличните в касата пари,
без изобщо да споменава за заплатата й, или за заръката на свид.
М.. След това К. напуснала магазина и повече не се явила на работа нито на
следващия ден, нито по-късно.
На
следващия ден – 17.03.2008 г., подсъдимата не дошла на работа, макар че
трябвало да застъпи първа смяна. Свид. В.М. установила, че наема за магазина е платен с обортни пари от касата, а от свид.
Х. узнала, че предния ден подс.К. не й е предавала
отделна сума от 500 лева, поради което Х. не е получила заплатата си. Опитите
на свид. М. да се свърже с подсъдимата по телефона се
оказали безуспешни. За липсата на парите свид. М.
сигнализирала във ІІ РУ на МВР-гр.Бургас. На място в
магазина дошли полицейски служители, които снели сведения от всички.
Около два
месеца след процесната дата, свид.
М. случайно срещнала на улицата подс. К.. В
проведения разговор последната признала, че е присвоила сумата от 500 лева, тъй
като имала финансови нужди, а свид. М. не й дала
искания от нея аванс на 15.03.2008 г. По време на тази среща, свид. М. сигнализирала в полицията, и К. била придружена да ІІ РУ-гр.Бургас,
където дала писмени обяснения, в които признала, че е присвоила сума в размер
на 230 лева, поела и ангажимент да върне сумата до 07.05.2008 г.(л.12 от
досъдебното производство).
Изложената
фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимата,
показанията на свидетелите В.М., Е.А., А.Х. и В.Д., справката за съдимост на подс.
К., както и от събраните в досъдебното производство писмени доказателствени
материали, .
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед приетата за установена фактология, съдът намери, че по изложения начин, подс. И.К. е изпълнила от обективна
страна престъпния състав по чл. 206 ал.1 от НК – на 16.03.2008г., в гр. Бургас, присвоила чужди
пари - сума в размер на 500 лева, собственост на В.Д.М.,
която владеела.
По
основния спорен въпрос – за размера на присвоената сума, съдът намери
обвинението за доказано по изискуемия безспорен и категоричен начин за сумата
от 500 лева. Този извод следва от безпротиворечивите
и взаимно допълващи се показания на свидетелите М., А., Х. и Д., от
установеното за размера на дължимия наем и на паричната сума, която свид. Х. е следвало да получи като възнаграждение на процесната дата, както и обстоятелството, че тъкмо сумата
от 500 лева свид. М. е посочила в молбата си до ІІ РУ
на МВР-гр.Бургас, подадена на 17.03.2008 г., т.е. в
деня, следващ процесната
дата (л.9 от досъдебното производство). Тезата на подсъдимата, че е получила и
задържала сума в размер на 242 лева, извън собствените й твърдения, не се
подкрепя от никакви доказателства и остава изолирана, с оглед установената
фактическа обстановка, поради което и не бе кредитирана от съда.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11 ал.2 предл.1 НК – подс.К.
несъмнено е съзнавала, че парите не й принадлежат, а са й връчени да извърши
определени плащания от името и за сметка на работодателя си – свид. М.. Същевременно,
подсъдимата, водена от личен интерес и финансова нужда, задържала и употребила
сумата за собствени нужди без знанието и съгласието на М. и така се разпоредил
с нея в собствен интерес, с което е извършил действие, поставено в дискрецията единствено на собственика.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 206 ал.1 от НК, Законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до 6 години, т.е касае се за извършено „тежко”
престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 .
При индивидуализация на
наказанието, съдът отчете обществената опасност на деянието като по-ниска от
обичайната за този вид престъпни посегателства, и тази на дееца, която, с оглед
обремененото й съдебно минало, намери за относително по-висока. Съдът съобрази
ниския размер на причинената с деянието вреда, както и направеното от
подсъдимата на досъдебното производство и пред съда признание, макар не за
пълния размер на присвоеното, както изразеното от подсъдимата в последната й
дума разкаяние и критично отношение към извършеното и резултата от него.
Предвид така съобразените обстоятелства относно деянието и дееца, съдът намери,
че в случая са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства, а същевременно и най-лекото предвидено за престъплението
наказание – „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, би се явило несъразмерно
тежко. Ето защо, наказанието на подсъдимата К. бе определено при условията на
чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” предл. първо
НК, а именно наказание „Пробация”, при следните пробационни мерки: 1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес; 2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител; 3. Поправителен труд, при 20% месечна
удръжка в полза на Държавата по местоработата й, всички за срок от 1 година и 6 месеца.
Така определеното наказание, по
мнението на съда, съответства в най-пълна степен на извършеното престъпление, и е от
естество да способства за постигане целите на генералната и специалната
превенция по смисъла на чл.36 от НК.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
С оглед приетото от съда по
въпросите за вината и отговорността, съдът намери предявеният граждански иск за
безспорно доказан по основание - чл.45 от ЗЗД, и по
размер – 500.00 лева - стойността на присвоената сума съгласно обвинителния
акт. В резултат единствено на виновното и противоправно
поведение на подс. К., на
гражданският ищец М. е била причинена имуществена вреда, явяваща се пряка и
непосредствена последица от извършеното престъпление, а по размер е в рамките
на повдигнатото обвинение. С горните съображения, съдът осъди подсъдимата да
заплати на гражданския ищец В.М. исковата сума в
пълен размер, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от датата на увреждането-16.03.2008 г. до окончателно изплащане на
цялата сума, както и направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
на повереник в размер на 350 лева.
РАЗНОСКИ
Съгласно чл. 88 ал.1 НПК, във връзка с чл.78 ал.6 ГПК,
съдът осъди подсъдимата К. да заплати в полза на
Държавата, по сметка на съда следващата се върху уважения размер на гражданския
иск държавната такса в размер на 50
лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: II-ри наказателен състав
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА:Ж.М.