№ 12146
гр. София, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110174816 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. В. М., с която срещу "Стик Кредит" АД са
предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 22 ЗПК
за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от 05.01.2023 г.,
сключен между страните;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1210 лева, представляваща
недължимо платена на ответника сума във връзка с договора за кредит, ведно със
законната лихва върху сумата от 1000 лева от предявяване на иска /16.12.2024 г./ до
окончателното плащане, а върху сумата 210 лева, считано от 27.03.2025 г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който ответникът му е предоставил сумата 300 лева, като в договора е бил
посочен размер на ГПЛ 0% и ГПР 42,58 % (посочен единствено в погасителния план).
Уговорено е било заемът да се върне на една месечна вноска с падеж 30 дни след
сключване на договора. С клаузата на чл. 19 от договора е било установено задължение
за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на
същото съгласно клаузата на чл.29 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на
81 лева. Поддържа, че още със сключване на договора е била начислена неустойката за
непредставяне на обезпечение и е била включена в погасителния план. Доколкото
процесната неустойка не е била включена като разход по кредита, съответно не е
участвала при формиране на ГПР, то и договорът за кредит е нищожен поради
противоречието му с императивни норми на ЗПК, с оглед което и не дължи нищо
освен чистата стойност на получената по кредита сума. Твърди да е заплатила на
ответника сума над 3000 лева, но предявява иска си за сумата от 1210 лева, която
твърди да е била недължимо платена на ответника във връзка с договора. Моли за
уважаване на исковете и претендира разноски.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
1
предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е
предоставил на ищеца сумата от 300 лева. Отрича при сключването на договора и със
същия да са нарушени императивни норми на закона. Поддържа, че клаузата, с която е
уговорена процесната неустойка, е валидна и отговаря на всички изисквания на
действащото законодателство. Обръща внимание, че неустойката е дължима само за
периода, през който потребителят не е предоставил обезпечение. Излага подробни
съображения относно същността, функциите и размера на неустойката, като счита, че
с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в
ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че
кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на
договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага подробни доводи в
подкрепа на становището си, че оспорената клауза не противоречи на закона и добрите
нрави. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че помежду им е бил сключен процесният договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, по който ответникът е
предоставил в заем на ищеца сумата 300 лева, която последният се е задължил да му
върне.
По делото е представен екземпляр от процесния договор за кредит №
918863/05.01.2023 г. Съгласно клаузата на чл. 19 се предвижда, че ако страните са
договорили предоставянето на обезпечение (поръчител или банкова гаранция), както е
в случая, кредитополучателят следва да осигури същото в тридневен срок от
сключването, а обезпечението следва да бъде одобрено от кредитора. В случая с
договора е предвидено задължение за потребителя да осигури обезпечение по
договора за кредит – поръчител или банкова гаранция.
Съгласно чл. 29, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19,
кредитоплучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на
усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение, Потребителят
се е съгласил да заплаща неустойката заедно с погасителните си вноски. Неустойка се
дължи само за периода, през който не е осигурено обезпечение.
Представен по делото е погасителен план, от съдържанието на който се
установява, че сумата по кредита е дължима на една погасителна вноска с падеж
04.02.2023 г. при дължима лихва в размер на 0 лева и неустойка в размер на 0 лева.
Съгласно посоченото в договора ГЛП е в размер на 0 %, а ГПР – 42,58 %.
По делото е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ
необходимите специални знания. Доколкото отговорите на вещото лице са обосновани
и отговарят в пълнота на поставените задачи, не възникват съмнения за правилността
на изводите, направени от експерта, с оглед което и съдът ползва същите за изясняване
на релевантните за спора факти. Въз основа на заключението, материалите по делото и
становищата на страните, съдът приема за доказано, че кредитополучателят е
извършил плащания по процесния договор в общ размер на 1315,74 лева, с които
ответникът е погасявал „други приходи“, но не и главница или неустойка. При
включване на неустойката като разход по кредита за срока на действие на същия
(период от 30 дни), вещото лице е посочило, че ГПР би бил в размер на 1732,08 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
2
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания,
а именно поради нарушение на императивни норми на закона.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатил процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от
300 лева, която последният се е задължил да му върне в 30-дневен срок.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда
дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето им с естеството на
сключения договор за заем, налага извод, че така наложената от кредитора неустойка
представлява скрито възнаграждение за него. Въведените изисквания за вида
обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице -
поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и
кредитния им статус или банкова гаранция в размер на цялото задължение на
заемателя по договора и срока за представянето му- тридневен, създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то
изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза въвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури
банкова гаранция на цялото задължение по договора, или физическо лице - поръчител,
отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че кандидатства
за отпускане на кредит в размер на сумата 300 лева с кратък срок на погасяване. С
други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да се обогати, въвеждайки основание за договорна
отговорност на потребителя, който да дължи неустойка в значителен размер с оглед
размера на главницата по съответния договор, като още към момента на сключване на
договора съдът приема, че за кредитора е било ясно, че задължението на потребителя
няма да бъде изпълнено, съответно ще са налице предпоставките за дължимост на тази
сума
Следва да се акцентира на задължението на кредитора преди сключването на
договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши
справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се
получава така, че с тези клаузи кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора, като с последното се освобождава от своето преддоговорно
задължение. Последното обаче води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона -
чл. 16 ЗПК.
3
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора.
Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се
създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора,
което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита,
формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено
води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на
изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход
по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа
реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за неустойка бъде включено, то
несъмнено процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия
договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР (с
включена неустойка).
Както се посочи и по-напред, след като неустойката не е включена като разход
по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа
реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че това вземане бъде включено, то процентът на
разходите ще надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен
реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
аналогичен смисъл е и решение по дело C 714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо
към изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с
потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и предявеният иск
е основателен на заявеното от ищеца основание, а именно нищожност поради
4
противоречие с императивни норми на ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В случая ищецът твърди, че има вземане от ответника, тъй като му е заплатил
без правно основание сума в размер на 1210 лева. Тези твърдения са установени по
делото, доколкото съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза в
действителност е заплатена сума в размер на 1315,74 лева. Съдът по-напред в
мотивите си прие, че договорът за кредит е недействителен, с оглед което и
потребителят дължи само чистата стойност на кредита (чл. 23 ГПК). Следователно и
доколкото получаването на сумата от 300 лева не е спорно между страните, то и
ответникът е установил основание за дължимост единствено на сума в посочения
размер. Ето защо и предявеният осъдителен иск следва да се уважи за сумата 1015,74
лева и да се отхвърли за разликата до сумата 1210 лева. Върху сумата от 1000 лева
ищецът има право на законна лихва от 16.12.2024 г. до плащането, а върху сумата от
15,74 лева, считано от момента на сезиране на съда с искането по чл. 214 ГПК
(27.03.2025 г.).
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Съдът съобразява, че с решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС е
прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и
принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна
уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху
потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорни клаузи. Решението е постановено във връзка с
допуснат по преюдициално запитване въпрос, касаещ съвместимостта на режима за
разпределяне на съдебните разноски съгласно член 394 LEC (Ley de Enjuiciamiento
Civil) с Директива 93/13, в хипотеза, при която според посочения текст от испанския
закон за граждански процедури, може да се стигне до това продавачът или доставчикът
да не бъде осъден да заплати всички съдебни разноски, когато бъде уважен изцяло
предявеният от потребител иск за установяване на нищожност на неравноправна
договорна клауза, а само частично е уважен искът за връщане на платени по силата на
тази клауза суми. Ето защо и в тежест на ответника следва да се възложи сумата 100
лева (държавна такса по предявените срещу него искове), сумата 300 лева (внесен
депозит, от който е изплатено възнаграждение на вещото лице), както и сумата 550
лева – заплатено адвоктаско възнаграждение или разноски в общ размер на 950 лева.
Разноските за адвокатско възнаграждение не се явяват прекомерни, доколкото самият
ответник е заплатил на своя процесуален представител адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „С., срещу „С., ЕИК ., със съдебен адрес: гр. София, ул. „О., иск с
5
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на договор потребителски кредит под формата на кредитна линия
№ 918863/05.01.2023 г., сключен между страните, поради противоречието му със
закона.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със съдебен адрес: гр. София, ул. „О., да заплати на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Д. В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „С., сумата 1015,74 лева, ведно със законната лихва от предявяване на
иска, както следва: върху сумата от 1000 лева, считано от 16.12.2024 г., а върху сумата
от 15,74 лева, считано от 27.03.2025 г., до окончателното плащане, представляваща
заплатена без основание сума във връзка с недействителния договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия № 918863/05.01.2023 г., като отхвърля иска за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 1210,00 лева.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със съдебен адрес: гр. София, ул. „О., да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „С., сумата 950 лева, представляваща разноски в производството.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: ..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните чрез процесуалните им представители. На
ответника препис да се връчи чрез пълномощника, за който последно е представено
пълномощно по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6