№ 1472
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502134 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260753/02.03.2022 г. по гр.д. № 7398/2020 г. на СГС, I-19 състав е
осъдена ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Т. Н. Б. сумата 20 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 23.09.2016 г. в
гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2020 г. до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 40 000 лева, като неоснователен.
Ищецът Т. Н. Б. е депозирал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Жалбоподателят
поддържа, че СГС неправилно приложил установения в чл. 53 ЗЗД принцип за
справедливост и определил обезщетение, което не съответства на действителната
тежест на причинения противоправен резултат. Определеното обезщетение било в
много занижен размер, като съдът не преценил правилно в тяхната съвкупност
тежестта на претърпените от ищеца телесни увреди и трайните усложнения във връзка
с тях. Не била съобразена и икономическата конюнктура в страната. Поддържа се още,
че съдът неправилно определил началната дата, от която се дължи лихва за забава, като
поддържа, че това е момента на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция
– 27.07.2019 г. Въз основа на изложеното жалбоподателят моли да бъде отменено
решението на СГС в обжалваната част и да бъде уважен искът му за 40 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 27.07.2019 г.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба на
ищеца, но е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, като го
обжалва в частта, с която е осъден да заплати обезщетение над 8000 лева, ведно със
законната лихва. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно поради
1
нарушение на материалния закон и приетите по делото доказателства. Неправилно
била приложена нормата на чл. 52 ЗЗД. Не били обсъдени всички обстоятелства,
имащи отношение към определяне размера на обезщетението. Присъденото
обезщетение било завишено. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част.
Ищецът не е депозирал отговор на въззивната жалба на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Т. Н. Б. е твърдял в исковата си молба, че на 23.09.2016 г. в гр. София е
осъществено ПТП от водача на товарен автомобил „Волво“ с рег. № *** с
прикачено полуремарке „Кроне“ – Г. Д. Г., който при извършване на маневра „ляв
завой“ нарушил правилата за движение по ЗДвП и реализирал пътен инцидент с лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, управляван от И. Г. Л.. Твърдял е, че при ПТП
пострадал ищецът като пътник в лекия автомобил. Същият бил приет в УМБАЛ
„Царица Йоана“ – София, където била извършена хирургическа интервенция с
поставяне на метална остеосинтеза с плака и винтове и гипсова имобилизация на десен
горен крайник. Бил му изписан прием на „Цефтриаксон“, „Фраксипарин“ и „Аналгин“.
След изписването на ищеца от болничното заведение, лечението му продължило в
домашни условия като той получил нежелани реакции от медикаментите, изразяващи
се в лекарствена треска, главоболие, замайване, дерматит, оток на кожата и ставите,
кожни обриви и подуване на лицето, нарушение на сърдечния ритъм. При потърсена
лекарска помощ му било обяснено, че тези нежелани лекарствени реакции са „по-
малкото зло“ и лечебният процес следва да продължи под страх от влошаване на
състоянието му. Изложени са твърдения, че медикаментозната терапия е продължила
до месец април 2020 г. Ищецът е твърдял, че ПТП му причинило неимуществени вреди
под формата на болки, страдания, емоционални травми като изпитвал страх,
витална застрашеност, липса на настроение, трудна адаптация, плахост, липса на
желание за комуникация.
Предвид посоченото ищецът е искал да бъде постановено решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, като застраховател по риска
„Гражданска отговорност” на водача на товарен автомобил „Волво“, да му заплати
сумата от 40 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
нанесените му травматични увреждания. Претендира се законна лихва, считано от
датата на исковата молба.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, в
който е изразено становище за неоснователност на иска. Заявено е и възражение
за съпричиняване от страна на ищеца, който пътувал без поставен предпазен колан.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се
2
установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД -
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения
размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахования водач.
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на водача на товарен
автомобил „Волво“ с рег. № *** с прикачено полуремарке „Кроне“ – Г. Д. Г.,
наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество към датата на ПТП и увредите на жалбоподателя са установени пред
първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорен е въпросът за размера на
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Застрахователят не поддържа пред настоящата инстанция оплаквания във връзка с
твърдяното от него съпричиняване от страна на ищеца.
Относно размера на дължимото се обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди във връзка с ПТП, настоящият състав намира следното:
По делото се събрани писмени доказателства - медицински документи
(Епикризи, амбулаторни листове и др.) и въз основа на тях е изслушано заключение по
СМЕ, изготвено от вещото лице д-р К. С., което не е оспорено от страните. Изслушани
са и свидетелски показания.
От писмените доказателства и заключението на д-р С. се установява, че като
последица от произшествието ищецът получил Счупване на втора метакарпална кост и
изкълчване в областта на китката и по-специално капитатната кост на дясната ръка.
Същият е приет в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоана
– ИСУЛ“ ЕАД, където е лекуван в периода 23.09.2016 г. до 27.09.2016 г. При
приемането му е установено, че ищецът е с дясна ръка оточна и болезнена. Има
екскориации по коленете и дясното бедро. Установена е и карпална луксация и
отворена фрактура на втора метакарпална кост, показана за оперативно лечение.
Извършена е операция за открито наместване на дислокация на китката. Репозицията и
фиксацията е извършена посредством серклаж осис. Поставена е крамерова шина на
дясната ръка. Назначено е медикаментозно лечение с Баклофен и Левофлаксацин.
Изписан с подобрение.
На 09.11.2016 г. ищецът отново е приет в Клиниката по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, където е извършено
отстраняване от костта на имплантирани уреди, радиус и улнарис.
Ищецът е провел физиотерапия през м. 12.2016 г.
На 26.02.2017 г. ищецът е приет в Специализирана болница за рехабилитация
„Банкя“ ЕАД. Установено е, че болният е с проведена остеосинтеза на дясна китка,
която впоследствие е отстранена. Има болка и затруднени движения. Проведени са
рехабилитационни процедури, но със слаб ефект. Препоръчана е допълнителна
рехабилитация до окончателно възстановяване на движенията на дясна ръка.
При личен преглед, извършен от вещото лице на ищеца през октомври 2021 г.,
той е установил наличие на оперативен белег по гръбната страна на дясна ръка в
областта на 2-ра дланна кост с надлъжен ход и дължина 7 см.; наличие на подутина в
зоната на счупване, болезнено при натиск; ограничен обем движения в дясна гривнена
става, при повдигане на ръката нагоре в китката о 45 градуса при норма 70 градуса. По
3
външната страна на дясно бедро се вижда кръгловат белег от охлузване с размери 4/2
см.
Разпитаната свидетелка С. И. Б., майка на ищеца, сочи, че при първото й
виждане със сина й в болницата, той бил неадекватен, бил изпаднал в безсъзнание с
множество синини и кръвонасядания. След изписването му от болницата имало
промяна в поведението му, което я притеснило. По този повод личният лекар го
насочил към психиатър, който го прегледал и му назначил медикаментозно лечение.
Лекарствата били със зелена рецепта и ги пил до края на годината. След изписването
ищецът се нуждаел от помощ, за да ходи до тоалетна, да се храни, бил в недобро
психическо състояние. И сега имало промяна. Преди той бил жизнен , контактен,
пътувал много, не слизал от колата, но изведнъж се затворил, прекъснал контакти с
близки и приятели, вече не шофирал. Това продължавало и до момента. Около половин
година продължило физическото му възстановяване и не ходел на работа.
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
В случая от събраните доказателства се установява, че в причинна връзка с ПТП
ищецът е получил открито счупване на 2-ра метакарпална кост на дясна ръка и
изкълчване на китката на същата, както и одрасквания по коленете и дясно бедро.
Извършени са му две операции за наместване с поставяне на остеосинтеза и
последващото и премахване. Известно време е носил шина на дясната ръка, която
допълнително го е затруднявала в ежедневието. В този период е имал и нужда от
чужда помощ в ежедневието си. Провеждал е физиотерапия и рехабилитация, които
първоначално са били със слаб ефект. Възстановяването му е продължило поне шест
месеца. Дори пет години след ПТП ищецът не е напълно възстановен. Има трайно
ограничение при екстензия на дясна китка, все още има оток и болка в областта на
счупването. Ищецът е имал нужда и от психиатрично лечение предвид претърпения
шок и стрес от ПТП, като е лекуван няколко месеца с медикаменти. И до сега е по-
затворен, вече не шофира.
4
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищеца, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищеца при ПТП – 41 г. – възраст, която се характеризира с много
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищеца е
било променено за период от около шест месеца; обстоятелството, че лечението е било
както консервативно, така и оперативно, като са проведени две операции;
необходимостта от физиотерапия и рехабилитация; продължителността на основния
лечебен и възстановителен период – около шест месеца; обстоятелството, че ищецът не
се е възстановил напълно към момента, има трайно ограничение в движението на дясна
китка, оток и болезненост в областта на фрактурата; обстоятелството, че и психически
е бил засегнат от претърпяното ПТП, като е имал нужда и от прием на медикаменти, за
да превъзмогне случилото се; като се съобразят лимитите на застрахователните
обезщетения и икономическите условия в страната към 2016 г. и принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на
адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е 28
000 лева. Предвид посоченото оплакването на ищеца, че определеното му обезщетение
е занижено и не отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД е
основателно, като е неоснователно оплакването на застрахователя, че справедливото
обезщетение е едва 8000 лева.
Неоснователно е и оплакването на ищеца, че първостепенният съд неправилно е
присъдил законна лихва върху дължимото се обезщетение от 22.07.2020 г., вместо от
27.07.2019 г. В съдебната практика на ВКС действително се приема, че началният
момент е този, в който застрахователят е сезиран от пострадалия с искане за заплащане
на обезщетение. В чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при
ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В
чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски
и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3
КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
на застрахователя. (в този смисъл е напр. решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г. на ВКС, І т.о.)
В случая ищецът е сезирал застрахователя с искане за обезщетение на 27.07.2019
г., поради което и законна лихва се дължи от този момент, както правилно е приел и
първоинстанционният съд. В същото време обаче с исковата молба съдът е сезиран с
акцесорно искане за законна лихва от датата на исковата молба насетне, а именно от
22.07.2020 г. и изменение на това искане до края на съдебното дирене не е правено.
Диспозитивното начало задължава съда да се съобрази с началната дата на претенцията
в исковата молба, в противен случай недопустимо би излязъл извън искането, с което е
сезиран. Първоинстанционният съд правилно е присъдил законна лихва от датата на
исковата молба, според искането на ищеца. Ето защо ищецът неоснователно се
оплаква, че не му е присъдена законна лихва от 27.07.2019 г. – дата, която предхожда
датата на исковата молба.
Поради достигане на въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение различен от този, до който е достигнал първоинстанционния съд,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният
иск е отхвърлен за сума над 20 000 лева до 28 000 лева и на ищеца следва да бъдат
присъдени още 8 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2020 г. В
останалата част, в която искът е отхвърлен за сума над 28 000 лева до 40 000 лева
5
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, както и в частта, с която е
присъдена законна лихва от 22.07.2020 г. – датата на исковата молба.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство имат и двете страни съобразно защитения материален интерес.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 400 лева, от които
му се следват 160 лева (при защитени 8000 лева от защитаваните 20 000 лева).
Ищецът е бил представляван безплатно от адв. Т. Х., на когото следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА. Предвид защитения
материален интерес (20 000 лева – 8000 лева по неговата жалба и 12 000 лева по
жалбата на застрахователя), това възнаграждение според Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 706.25 лева.
На въззиваемия не се дължи никаква част от платената държавна такса, тъй като
неговата въззивна жалба е изцяло неоснователна.
На ищеца следва да бъдат присъдени за първата инстанция разноски в размер на
още 760 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на
застрахователя са присъдени разноски над 15 лева до присъдените 25 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260753/02.03.2022 г. по гр.д. № 7398/2020 г. на СГС, I-19
състав В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска по чл. 432 КЗ предявен от Т. Н. Б. против
ЗК „Лев Инс“ АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 23.09.2016 г., за сума над 20 000 лева до 28 000 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на Т. Н. Б. , ЕГН
**********, адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, допълнително
сумата 8 000 (осем хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 23.09.2012 г., ведно със законната лихва от 22.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ решение № 260753/02.03.2022 г. по гр.д. № 7398/2020 г. на СГС, I-19
състав В ЧАСТТА, в която на ЗК „Лев Инс“ АД са присъдени разноски пред СГС за
сума над 15 лева до присъдените 25 лева
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260753/02.03.2022 г. по гр.д. № 7398/2020 г. на
СГС, I-19 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на Т. Н. Б. , ЕГН
**********, адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумата 160 (сто
и шестдесет лева) – разноски пред САС и още 760 лева (седемстотин и шестдесет
лева) – допълнително разноски пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на адв. Т. Х. Х., ЕГН
**********, сумата 706.25 лева (седемстотин и шест лева и двадесет и пет стотинки) –
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, определено по реда на чл. 38,
6
ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7