№ 69
гр. Казанлък, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20255510200098 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството на 29.09.2021г. е издала електронен фиш
№********** за налагане на имуществена санкция, за това, че на същата дата
в 09:44 часа било извършено нарушение
№CDEA145F36C703A6E053041F160A4941 с ППС- товарен автомобил „ДАФ
85 ЦФ 430“, регистрационен номер ......., брой оси 2, с технически допустима
максимална маса на състава 20500, екологична категория ЕВРО 3, без
ремарке, в община Мъглиж, за движение по път I-6 км.331+828, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство №10321, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на I-6 км.331+828.
Деянието е квалифицирано по чл.102,ал.2 от Закона за движението по
пътищата.
На основание чл.187а,ал.2,т.3, във връзка с чл.179,ал.3б от Закона за
движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева на нарушителя „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“АД.
В жалбата на последното се излагат съображения за незаконосъобразност на
електронния фиш, тъй като въззивника не бил извършил нарушението, за
което е привлечен към административна отговорност и били допуснати
процесуални нарушения в хода на процедурата по изготвянето му.
1
В с.з. дружеството-жалбоподател не се представлява. Чрез проц.
представител представя писмена молба, с която поддържа доводите в жалбата
си за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и представя доказателства за
заплатени разноски за защита от страна на дружеството-жалбоподател.
Въззиваемата страна, чрез свой представител, в с.з. изразява становище за
неоснователност на жалбата и сочи аргументи в подкрепа на това свое
становище.
Съгласно чл.102,ал.2 от ЗДвП: „Собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.“
По делото се установи безспорно, че товарен автомобил „ДАФ 85 ЦФ 430“,
регистрационен номер ......., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без
ремарке, с технически допустима максимална маса на състава 20500, се е
движил в община Мъглиж по път I-6, км.331+828, в посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
по-горе ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
За извършеното конкретно деяние нормата на чл.187а,ал.2,т.3, във връзка с
чл.179,ал.3б от Закона за движението по пътищата предвижда налагане на
имуществена санкция в размер на 2500 лева, като правилно е била приложена
санкционната норма.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в електронния фиш и възприети от АНО, се
установява по категоричен начин от приложените по административно-
наказателната преписка писмени доказателства и от представените в съдебно
заседание такива. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и съдът ги приема за достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е в преклузивния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице, срещу
подлежащ на обжалване акт.
С измененията на Закона за движението по пътищата и на Закона за пътищата
е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената
пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства- винетни такси и такси на база
време и на база изминато разстояние- тол такси. Тази промяна въвежда
съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с
неплащане на дължимите такси.
Съгласно чл.10,ал.1,т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
2
дължи такса за изминато разстояние- тол такса за пътни превозни средства по
чл.10б,ал.3/с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона,
извън тези по чл.10а,ал.9/. В разпоредбата се посочва още, че заплащането на
тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък.
Разпоредбата на чл.10б,ал.4 от ЗП предвижда, че размера на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10,ал.7 или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут.
Съгласно чл.139,ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, а в чл.139,ал.7 от ЗДП е
въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
В разпоредбата на чл.102,ал.2 от ЗДвП е въведено задължение за собственика
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него. С посочената разпоредба
законодателят е предвидил отговорност за собственика, респ. ползвателя на
превозното средство/но само ако е вписан в свидетелството за регистрация/,
чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна
такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл.167а,ал.3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките,съгласно
чл.189е, ал.8 от ЗДвП, в своята съвкупност представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната
система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в
3
разпоредбата на чл.189е,ал.8 от ЗДвП, а именно: контролните органи могат да
извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
В настоящия случай пътят, по който се е движело процесното ППС е включен
в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по
чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, които зависят от категорията на ППС и
изминатото разстояние. От Решение №101 на МС от 20.02.2020г. на
Министерския съвет за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние- тол такса, се установява, че път
I-6 е част от този списък.
Нарушението е установено въз основа на генериран запис/доклад/
от електронната система по чл.167а,ал. 3 от ЗДвП за събиране на пътни такси
по чл.10,ал.1 от ЗП по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, който, както вече бе отбелязано,
заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал,
представляват годно доказателство за отразените в него обстоятелства
относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
както и местонахождението на техническото средство №10321,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10,ал.1 от ЗП.
По този начин е установено нарушение по чл.102,ал.2 от Закона за
движението по пътищата, който задължава собственика да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е дружеството-
жалбоподател. Разпоредбата на чл.187а,ал.2,т.3 от ЗДвП предвижда за това
нарушение на юридическото лице- собственик на МПС да бъде наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Електронен фиш №********** е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл.10,ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция
„Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка
със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси. Определените в закона изисквания към
електронния фиш е да съдържа данни за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10,ал.2
4
от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното
й заплащане. Атакуваният електронен фиш отговаря на тези изисквания и е
издаден по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Следва да се има предвид, че електронния фиш се отличава както от
административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за
установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по
отношение на него не съществува законово разписано задължително
съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189,ал.4,изречение второ
от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш и
наказателно постановление не може да има нито по отношение на
съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Не може
да се приеме и че всички изисквания по ЗАНН относно реквизитите на
наказателното постановление са приложими по отношение на електронния
фиш.
В изпълнение на задължението си служебно да следи за наличието
на допуснати съществени процесуални нарушения констатира следното:
Предвидената санкция, съгласно чл.179, ал.3б от ЗДвП е абсолютно
определена, т.е. с фиксирана стойност и не предвижда възможност за
преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението, като размера на
наказанието е еднакъв без да се прави разлика например дали е налице липса
на плащане или такова е направено, но е за различен маршрут и това е
станало поради грешка. Таксата е дължима съобразно чл.27 от Тарифата за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа.
Наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева надвишава
значително/в пъти/ дължимата тол такса и е повече от очевидно, че санкцията
е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското
законодателство, както и на чл.12 от ЗАНН.
Санкцията, предвидена в чл.179,ал.3б от ЗДвП е в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на Директива 1999/62
в националното право и противоречи на чл.9а от Директивата, поради
нарушаване на изискването за пропорционалност, както основателно
възразява от процесуалния представител на жалбоподателя. Съгласно
правилото, че при нетранспониране в срок на директива или при неправилното
й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата, настоящият състав е
задължен да приложи пряко нормата на чл.9а от Директива 1999/62 като
определи наказание в съответствие с принципа за пропорционалност.
Изложеното по-горе навежда извод, че конкретното деяние не е с висока
степен на обществена опасност и налагането на предвидената във фиксиран
размер глоба грубо нарушава принципа за пропорционалност, установен в
чл.9а от Директива 1999/62. Констатирането на горните факти и
обстоятелства, с ефект на смекчаващи, които характеризират конкретното
деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена
опасност, от типичната за този род административни нарушения, дават
основание на съда да приеме, че е приложима разпоредбата на чл.28 от
5
ЗАНН.
От друга страна- в ЕФ не е описано какво точно нарушение е извършил
жалбоподателя. Не е посочено каква по размер е била дължимата такса, като
АНО объркващо е посочил, че за ППС на дружеството-нарушител нямало
„валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“.
По този начин са нарушени процесуалните права на жалбоподателя, тъй като
той не би могъл да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил, а
от друга страна съда е в невъзможност да прецени дали са налице основанията
на чл.28 от ЗАНН. Недопустимо е тези конкретни елементи от фактическия
състав на установеното нарушение да се извличат от приложените към
административно-наказателната преписка писмени. Те трябва да са посочени
в самия електронен фиш, за да има конкретно, ясно и точно формулирано
обвинение/което в случая липсва/, на базата на което сочения за нарушител да
може да упражни процесуалните си права, включително и правото си на
защита.
Макар санкционната норма да е приложена правилно и безспорно да е
установено, че дружеството-жалбоподател е собственик на процесния товарен
автомобил „ДАФ 85 ЦФ 430“ с регистрационен номер ......., брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, който е с технически допустима
максимална маса на състава 20500, никъде в обжалвания електронен фиш не е
посочено, че процесното ППС е от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за
пътищата. Така обжалваният електронен фиш е и необоснован, защото
посочената като нарушена правна норма на съответства на това, което
фактически се твърди /а и нищо конкретно не се твърди от фактическа страна/.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалвания електронен фиш следва да
бъде отменен като незаконосъобразен- издаден при съществени нарушения на
административно-производствените правила и като необоснован.
Съгласно чл.63д,ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на
АПК и при този изход на делото и тъй като жалбоподателя е направил
изрично искане да му бъдат заплатени направените по делото разноски,
такива следва да му се присъдят в размер на 660 лева за адвокатско
възнаграждение, съобразно представените пълномощно, договор за правна
помощ и списък за разноските.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.2,т.1, във вр. с ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10,ал.1 от Закона за пътищата №********** от 29.09.2021г. на Агенция
„Пътна Инфраструктура“, с който на „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“АД, със законен
представител В. Х. М., със седалище и адрес на управление: 6300, обл.
Хасково, общ. Хасково, град Хасково, ул.„Добруджа“ №10, вх. Б, ет.2, офис
23, ЕИК *********, е наложено административно наказание- имуществена
санкция в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева.
6
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ да заплати на „ЕКО
ТРАДЕКС ГРУП“АД, със законен представител В. Х. М., със седалище и
адрес на управление: 6300, обл. Хасково, общ. Хасково, град Хасково, ул.
„Добруджа“ №10, вх. Б, ет.2, офис 23, ЕИК *********, направените от него по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 /шестстотин и
шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7