РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 440
гр.Пловдив, 26 . 02 . 2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на шести февруари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
3280/2017г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Я.В.Т.,*** обжалва Решение № 239з-698/06.11.2017г.
на Началника на РУ – Асеновград към ОД МВР - Пловдив, относно отнемане на
разрешение за съхранение, носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие,
за ловни цели и късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Становища на страните :
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение засяга
интересите му незаконосъобразно. Заявено е, че жалбата на съпругата му е вр.
със спор в дома им със сина Н.Т., който спор е провокиран от негово
неправомерно поведение по отношение следното – въпреки настояване от страна на Т.
като баща, да спре да управлява и да му върне негов собствен лек автомобил,
нуждаещ се от ремонт, той не сторил това и в деня на конфликта се случило
произшествие с автомобила. Образувано било гр.д.№ 1323/2016г. на РС-Асеновград
и с решението на жалбоподателя са наложени мерки за защита по чл.5 т.1, т.2 и
т.3 от ЗЗДН. След обжалване на съдебния акт, с Решение № 111/3.02.2017г. по
в.гр.д. № 42/2017г. на Окръжен съд – Пловдив е прието, че следва да има само
предупреждение към дееца да се въздържа от актове на домашно насилие и
решението на РС-Асеновград е отменено в частта, с която Т. е отстранен от
съвместно обитаване на жилището и в частта, с която му е наложена забрана да
приближава съпругата С.Т.и сина Н.Т.. ПОС приел за недоказани твърденията за
домашно насилие във всичките му форми, но въпреки това оставил като мярка за
защита тази по т.1 на чл.5 – задължение за въздържане от извършване на домашно
насилие. Жалбоподателят поддържа противоречие между приетото в мотивите и
крайното решение – потвърждаване решението на АРС по отношение най-леката
мярка, което счита за предопределено от постановената в началото на
производството заповед за незабавна защита по реда на чл.18 ЗЗДН. Същата е
изпълнена далеч преди произнасянето на ПОС и на оспорващото лице били наложени
и изпълнени мерки на принуда без процесуална възможност за реакция.
Жалбоподателят твърди, че поведението му не е било
преднамерено агресивно и опасно спрямо близките му и от него не е следвала
някаква опасност за тях. Доколкото се е скарал на сина си, е било за да опази
неговия живот и този на другите участници в движението по пътищата. Това
поведение не би следвало да се определя на агресивно, а наложената с решението
мярка – отнемане на разрешенията за носене, употреба и съхранение на ООБ
надхвърля целите, заложени в ЗОБВВПП, след като жалбоподателят не е бил
агресивен по никакъв начин нито с домашните му, нито с трети лица. В тази вр.
счита, че отнемането на разрешенията е несъизмеримо с преследваната от закона
цел – в нарушение на чл.6 АПК и чрез него не се постигат благоприятни за
държавата и обществото последици, а се засягат лични права – носене на оръжие
за спорт и за нуждите на честен бизнес. Поискана е отмяна на решението.
В ход по същество пълномощникът адв.Д. поддържа
жалбата и счита, че оставената от ПОС мярка по ЗЗДН е задължение за всеки с цел
– защита законните права и интереси на всички граждани за спокоен и сигурен
живот. Изтъкнато е, че според ПОС не е изяснена тезата за вербални закани –
такива, каквито са посочени в молбата за защита и декларацията. Според
пълномощникът на жалбоподателя частичната отмяна на решението на АРС не
съответства на мотивите на ПОС, който оставил в сила най-леката мярка по ЗЗДН.
В случая от значение е било, че причина за инцидента е неправомерното и
безотговорно поведение на сина на жалбоподателя. Мярката с възпитателен ефект е
спрямо лице, което не е предизвикало инцидента и в случая е налице хипотезата
на чл.6 АПК – отнемането на разрешителните е прекомерно и несъизмеримо спрямо
целите на ЗЗДН.
Ответникът Началник на РУ Полиция – Асеновград не
изразява становище по жалбата и по същество на спора.
Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана от прокурор
М.Тодорова счита жалбата за неоснователна, предвид, че решението на Началника
на РУ – Асеновград е взето на законно основание – има влязъл в сила съдебен
акт.
Жалбата е допустима за
разглеждане по основателност поради подаването й от адресат на неблагоприятен
акт и в срок /заповедта е съобщена на 06.11.2017г., жалбата е подадена на
20.11.2017г., л.4/.
1. С оспореното решение се отнемат разрешение за носене на ловно оръжие
обр. № 2 № ****, разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие обр.3 № ******и
разрешение за съхранение на ООБ № **, издадени от РУ – Асеновград на
жалбоподателя; разпоредено е отнемане с протокол за приемане на ВВООБ, като се
съхранява по реда на чл.213 ал.3 ЗОБВВПИ, притежаването от Т. за ловни цели –
дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – пушка марка „Стожер”, кал.
12, № ****, както и дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев марка „ЧЗ”,
кал.30-06, № ****, вкл. късоцевно огнестрелно оръжие марка „Глок”, кал. 9х19
мм, № **** и боеприпаси за тях.
С Протокол за приемане на ВВООБ / 06.11.2017г. са приети от Я.Т.
описаните ВВООБ /късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет „Глок”, кал. 9х19 мм,
№ ****; пълнители за „Глок” – 2 бр.; боеприпаси кал. 9х19 мм – 46 броя; –
дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев – пушка марка „Стожер”, кал.
12, № ****; -дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев марка „ЧЗ”, кал.30-06,
№ **** и разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ № ****, ****, ****/,
поради наложена мярка по ЗЗНД.
Фактически основания за издаване на решението : Посочени са разпореждане
на районен съд – Асеновград по гр.д.№ 1323/2016г. и Решение № 359/2016г.,
постановено по същото дело, съгласно което на Я.Т. са наложени мерки по Закона
за защита от домашно насилие /ЗЗДН/. Решение № 359/2016г. по гр.д.№ 1323/16г. е
обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив и с Решение № 111/2017г. Окръжен
съд-Пловдив не отменя изцяло, а само част от наложените на лицето мерки по
ЗЗДН.
С Решение № 359/25.11.2016г. по гр.д.№ 1323/2016г. РС-Асеновград е
задължил Я.Т. : да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
съпругата си С.Е.Т.и сина си Н. Я.Т.; Я.Т. е отстранен от съвместно обитаваното
жилище със С.Т. и Н.Т.; на Я.Т. е забранено да приближава С.Т. и Н.Т., както и
жилището им в гр.Асеновград за срок от три месеца и е разпоредено да се издаде
заповед за защита. В мотивите на съдебния акт е посочено, че в началото на
годината между молителката С.Т. и ответника Я.Т. е имало инцидент, което
наложило предупреждение на ответника Я.Т. да се въздържа от скандали и не
предизвиква саморазправи /данни от св.Ф. – полицейски служител относно
установено нараняване лицето на молителката, причинено от съпруга й, което той
не отрекъл, но заявил, че е в момент на замахване при спор/. При пристигане на
полицейски служители в дома на С.Т. и Я.Т., скандала бил прекратен и не е
установено Я.Т. да е употребил алкохол или да е пиян. Св.Т. /син на страните/
осведомил съда, че след инцидента с автомобила разбрал, че същият има
технически проблеми, поради което баща му не е позволявал на брат му да го
взема, но той въпреки това го взел. Това било обичайно поведение на брат му и
заявил, че брат му не работи, взема коли за забавления, върши нарушения. АРС
приел, че не е имало физически насилие, но е имало акт на домашно насилие,
изразяващ се в обиди, закани и заплахи от ответника спрямо молителите, което
поведение е определено на агресивно – ответникът бил афектиран от инцидента
през деня с автомобила и сина му, който се е опитвал да предотврати.
С Решение № 111 / 03.02.2017г. по в.гр.д.№ 42/2017г. на ПОС е отменил
Решение № 359/25.11.2016г. по гр.д.№ 1323/2016г. РС-Асеновград в частта, с
която Я.Т. е отстранен от съвместно обитаваното жилище със С.Т. и Н.Т. за срок
от три месеца, както и в частта, с която на Я.Т. е забранено да приближава С.Т.
и Н.Т., както и жилището им за срок от три месеца. В останалата част решението
на АРС е потвърдено – в частност за наложената мярка за въздържане от
извършване на домашно насилие спрямо съпругата С.Е.Т.и сина Н. Я.Т.. В мотивите
на съдебния акт на ПОС е изложена преценка на доказателствата, според която Я.Т.
действително е извършил действия на вербална агресия по отношение на молителите
– „афектиран от инцидента със собствения му автомобил, той е инициирал устно
пререкания с пострадалите, като в рамките на тази конфронтация е крещял и
повишавал тон, с което предизвикал смущение и уплаха в съзнанието, както на Н.Т.,
така и на С.Т..“. Възприето е наличие на пререкание на процесната дата
/01.08.2016г., 22.58ч./, изразяващо се в повишаване на тон и крещене, макар да
не е възприето за изяснено, да са отправяни от Т. вербални обиди и закани.
Прието е за установено да липсва физическа агресия под каквато и да е форма. По
отношение предшестващото поведение на сина на Т., ПОС посочил, че предхождащо
противоправно или под някаква форма увреждащо поведение от страна на
пострадалите не е в състояние изцяло да екскулпира дееца или да обуслови
занижена степен на отговорност и ЗЗДН не познава фигурата на реторсията,
съпричиняването и компенсацията на вини. Тоест, всеки отговаря за
реализираното, независимо от обстоятелствата, в контекста на които го е
извършил. ПОС приел, че Я. Т. е упражнил вербална агресия, изразяваща се в
крещене и конфронтация на висок глас.
Според писмено уведомление от РС-Асеновград, Решение № 359/25.11.2016г.
по гр.д.№ 1323/2016г. РС-Асеновград е изпратено в РУ – Асеновград на
26.10.2017г., ведно с диспозитива на Решение № 111 / 03.02.2017г. по в.гр.д.№
42/2017г. на ПОС.
Правни основания : чл.155 ал.1 вр. с чл.58 ал.1 т.8 от закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
2. При насрочване на делото към страните са отправени указания по
доказателствената тежест и във вр. с доказателствата.
Ответникът представи и са приети заверени копия на отнетите разрешения
за съхранение, носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие, за ловни
цели и късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана /л.26-28/. Разрешение № **/10.04.2013г.
е издадено от началника на РУП-Асеновград, както и разрешението от 2016г.
По уважено доказателствено искане на жалбоподателя е разпитан в
качеството на свидетел Н.Я.Т. /който заяви желание за свидетелстване/ : Лицето
потвърди взимането на автомобил, който не е бил в изправност, за което е бил
предупреден от баща си. Заяви, че не го е послушал и станал инцидент само с
материални щети на колата. По тази причина е било скарването, което свидетеля
счита за нормален скандал между баща и син. Посочено бе, че при прибирането на
баща му вкъщи, той заедно с приятел, пиели вино. Баща му се е карал затова, че
е казал на Н.Я. да не взима колата, защото има повреда, но сина не е послушал
баща си, въпреки предупреждението. Майката на свидетеля извикала полиция,
защото сина отвърнал на баща си, двамата са си викали. За този случай по-късно
свидетеля се извинил на баща си, тъй като вината била негова. Свидетелят заяви,
че преди този случай не е имало други такива ситуации, не е имало скандали, в
които майката да е била силно притеснена. Говорили са си с баща му понякога на
висок тон, но описаният случай бил единствен.
3. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с чл.155 ал.1 ЗОБВВПИ - по делото са приети разрешителните, отнети с обжалваното решение,
като същите са издадени от началника на РУП-Асеновград.
Решението е в писмена форма и съдържа реквизитите от обхвата на чл. 59 ал. 2
АПК,
вкл. фактически и правни основания.
Според чл. 155 ал. 1
ЗОБВВПИ,
при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58 ал. 1 т. 2 - 8 от същия
закон, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.
Хипотезата на чл. 58 ал. 1 т. 8
ЗОБВВПИ
предвижда, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице,
спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Ведно с това, разпоредбата на чл. 153 т.6
ЗОБВВПИ
оправомощава контролните органи, освен да отнемат издадените разрешения по реда
на този закон и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически
изделия.
В хипотезата на чл. 155 ал. 1 вр. чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, при
което на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за
защита по ЗЗДН, не се издава/отнема се разрешението за носене и употреба на
огнестрелно оръжие и разрешението за съхранение. Законът не разграничава
мерките по чл.18 ал.1 от Закона за защита от домашно насилие и тези по чл.15-16
от същия закон - прието, че юридическият факт, при настъпването на който
разрешителното следва да бъде отнето, е налагането на мярка за защита по
специалния закон. Самият факт на налагане на мярката е достатъчно основание да
бъде отнето разрешителното. Именно той е правнорелевантен за законосъобразността
на решението за отнемане на разрешителното и не е спорен. Тоест, при наличието на наложена мярка за защита с правно основание чл. 5 ал. 1, т. 1 -
т. 4 ЗЗДН
е налице хипотезата по чл. 58 ал.1 т.8
ЗОБВВПИ,
като без правно значение е обстоятелството дали мярката е наложена привременно
със заповед за незабавна защита по реда на чл. 18
ЗЗДН
- докато е висящо съдебното производство по чл. 7
и сл. ЗЗДН,
или със заповед за защита по чл. 15
ЗЗДН,
тъй като постановените съдебни актове по реда на тези две норми не се
различават по правното си действие. Съобразява се, че нормата на чл. 58 ал.1 т.8
ЗОБВВПИ
е императивна и при наличието на визираните в същата предпоставки
административният орган е длъжен да постанови отнемане на издадените разрешения
за носене на ловно оръжие и за носене и употреба на огнестрелно оръжие обр.3 № ******и
разрешение за съхранение на ООБ № **, по реда на ЗОБВВПИ.
3.1. Между страните няма спор по правно относимите факти, които имат
значение за материалната законосъобразност на административния акт и са
изложени в него. Установената по-горе фактическа обстановка не
е спорна. В конкретния случай не се установява вероятност за неистинност
на фактите, които административният орган е счел за установени и които са от
значение за издаване на решението. Налице е влязъл в сила съдебен акт,
последиците от който са дължими за съобразяване от началника на РУП-Асеновград.
Стабилитетът на съдебния акт на ПОС /решението не подлежи на обжалване/ изключва
възможност за преценка мотивите на съда, поради което без основание от
процесуален аспект се поддържа противоречие между приетото в мотивите и
крайното решение, респект. частичната отмяна на решението на АРС не съответства
на мотивите на ПОС /доказателствената преценка и изводите на ПОС са ясни и
еднозначни – „афектиран от инцидента със собствения му автомобил, той е
инициирал устно пререкания с пострадалите, като в рамките на тази конфронтация
е крещял и повишавал тон, с което предизвикал смущение и уплаха в съзнанието,
както на Н.Т., така и на С.Т..“/.
Мерките за защита от домашно насилие са посочени в чл. 5 ал. 1 т. 1 - т. 6
ЗЗДН,
сред които са задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие. В конкретния случай компетентния да наложи мярка за защита
районен съд /чл.7
ЗЗДН/
е наложил три мерки, две от които отменени от Окръжен съд - Пловдив. В жалбата
и по същество бе заявено, че е била издадена и заповед за незабавна защита по чл. 18
ЗЗДН
като привременна мярка, която не е приложена в преписката, но без спор за
издаването й. Съгл. чл. 19 ЗЗДН : „Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване
и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда”. Според
законът временната мярка не подлежи на обжалване в съответствие с регулираните
обществени отношения и правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и
реда за тяхното налагане. Забраната за обжалваемост /във вр. с довод в жалбата/
не следва да се определя като ограничаваща процесуални права, тъй като е
имплицитно свързана с дефиницията за домашно насилие по см. на чл.2 ал.1 ЗЗДН,
в обхвата на която е включен и опитът : „Домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.”. При
съпоставка с мотивите на ПОС, следва да бъде прието, че жалбоподателя не е осъществил физическа агресия, но е
упражнил вербална агресия, изразяваща се в крещене и конфронтация на висок
глас. Както бе посочено, по отношение предшестващото поведение на сина на Т.,
ПОС е приел, че предхождащо противоправно или под някаква форма увреждащо
поведение от страна на пострадалите не е в състояние изцяло да екскулпира дееца
или да обуслови занижена степен на отговорност и ЗЗДН не познава фигурата на
реторсията, съпричиняването и компенсацията на вини. Тоест, всеки отговаря за
реализираното, независимо от обстоятелствата, в контекста на които го е
извършил. В контекста на мотивите в двете съдебни решения, информацията,
сведена от сина на жалбоподателя в качеството на свидетел, не преодолява
последиците от влязъл в сила съдебен акт, с който е оставена в сила мярка по
ЗЗДН.
Във вр. с дата и фактически основания в решението,
следва да бъде отбелязано, че административния акт е издаден след постановяване
на окончателния съдебен акт, а не преди това, вкл. не и преди произнасяне на РС
- Асеновград.
В реда на изложеното и както бе посочено, за възникване
на основание по см. на чл. 58 ал. 1 т. 8
ЗОБВВПИ,
е от значение да има наложена мярка за защита по ЗЗДН, без оглед вид и тежест
на мярката, както и период на действие. От целта на ЗОБВВПИ не произтича
разграничение - дали мярката е наложена привременно със заповед за незабавна
защита, докато е висящо съдебно производство по чл. 7
и сл. ЗЗДН,
или със заповед за защита по чл. 15
ЗЗДН
/Решение № 2036 от 12.02.2013г. на ВАС, VII о./. Освен това, не би била налице
благоприятна правна последица и в хипотеза на постигната спогодба с
прекратяване на съдебното производство, вкл. определение на граждански съд за
отмяна на заповедта за незабавна защита не би заличило факта на наложената
мярка, поради действие занапред, без да рефлектира върху наличието на основания
за издаване на заповед за незабавна защита /Решение № 1173 от 04.02.2016г. по
адм. д. № 14670/2015 на ВАС/.
3.2. Решението за отнемане на разрешителните е с
ограничително въздействие на принудителна административна мярка /ПАМ/. В
конкретиката на фактите се съобразява посоченото в съдебното решение на ПОС -
предхождащо противоправно или под някаква форма увреждащо поведение от страна
на пострадалите не е в състояние изцяло да обуслови занижена степен на
отговорност и ЗЗДН не познава фигурата на реторсията, съпричиняването и
компенсацията на вини. Ограничителното въздействие спрямо адресата на акта е
основано на еднозначен законов текст, а не подлежаща на тълкуване норма.
В съдебното производство се проверява съответствие с
принципа за съразмерност, установен в чл.6 АПК вр. с чл.6 ал.2 вр. с ал.1 АПК:
„Административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава.”. Възражението за нарушение принципа на съразмерност поради несъизмеримо и прекомерно засягане на права не следва да се приеме за основателно, предвид установените
конкретни данни, отразени в двете съдебни решения относно адресата на оспорения
административен акт. Действително, жалбоподателят е бил провокиран от сина си и
поведението му е житейски обяснимо, но при наличие на
окончателен съдебен акт, потвърдил мярка по ЗЗДН, административния орган е бил длъжен
да издаде решението. При преценка за засягане
на права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, се съобрази, че са отнети две разрешителни, по отношение на които в жалбата е
посочено, че касаят оръжие за
спорт и за нуждите на честен бизнес. Не са представени доказателства за
естеството на частния бизнес, както и не е поддържано оръжието да е средство,
което оспорващото лице ползва при упражняване на труд по трудов или граждански
договор. Наличието на оръжие в дома при словесни конфликти, предизвикващи смущение
и уплаха в съзнанието на участниците в тях, е потенциално застрашаващо живота и
здравето на лицата, поради което с постановеното отнемане на разрешителни ни би
могло да се приеме, че правата на адресата за засегнати прекомерно. Както бе
посочено, за възникване на основание по см. на чл. 58 ал. 1 т. 8
ЗОБВВПИ,
е от значение да има наложена мярка за защита по ЗЗДН, без оглед вид и тежест
на мярката. Следва извод за това, че ограничението, макар респектиращо,
е резултат, съответстващ на целта на ЗОБВВПИ, поради което жалбата е
неоснователна. Предвид чл. 142 ал. 1
АПК,
законосъобразността на обжалвания акт се преценява към момента на издаването му,
към който момент са били налице материално-правните предпоставки, т.е. актът е
законосъобразен и съобразява целите на закона.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Я.В.Т.,***
против Решение № 239з-698/06.11.2017г. на Началника на РУ – Асеновград.
Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :