Р Е Ш
Е Н И Е № 260057
Град Несебър, 05.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1189 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “В.1” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.Д.И., срещу Наказателно постановление № 02-0003307 от 20.11.2020г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че е оказал необходимото съдействие при проверката, спазил е разпоредбите на трудовото законодателство, предписанията на контролните органи, представил е трудов договор на работник, а интересите на последния са защитени. Ако има извършено нарушение то е за първи път, отстранено е веднага след установяването му, от него не са произлезли вредни последици за работника, поради което същото следва да се счита за маловажно и да бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ. Наложената санкция от 2 500 лева е прекомерно завишена и ако бъде заплатена, дружеството би изпаднало във финансово затруднение, което от своя страна ще има за последица освобождаване на работници. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението. Обосновава становището за маловажност на деянието с обстоятелството, че работникът идва на работа за около два часа на ден, но не редовно, предвид здравословното му състояние и степента му на инвалидност, но осигуровките са му заплащани редовно. Предприятието е работило при условията на извънредна обстановка, при недостиг на работна ръка и във финансови затруднения. Алтернативно моли да бъде намалена санкцията да законоустановения минимум.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, както и че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства нарушението е доказано, а фактите по делото обосновават извод за трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател и наетият от него работник, поради което е било задължително сключването на трудов договор между тях, елементите на който договор били налице. Като не е изпълнил това си задължение, жалбоподателят е нарушил закона, а нарушението правилно е бил квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Нарушението не може да се определи като маловажен случай. Претендира юристконсултско възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установено следното от фактическа страна:
На 04.08.2020г. е била извършена проверка от А.З.Д. – главен инспектор в Д”ИТ” – Бургас, и Миглена Тодорова Ангелова – помощник инспектор в Д”ИТ” – Бургас, по спазване на трудовото законодателство на място в обект: магазин и цех за производство на мебели “В.”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, местност “Инджекьойско блато”, стопанисван от “В.1” ЕООД. Поводът за проверката е постъпил в дирекцията сигнал, че в обекта работят лица без сключени трудови договори. В обекта проверяващите заварили четири лица, единият от които е бил управителят на дружеството – К.Д.И., на когото те се представили, а жена се представила за негова майка; имало е и двама работници, единият от които е заварен да мете в цеха, а именно К.Н.Й., а другият е пренасял малки плоскости. Проверката е започнала с представянето за попълване на справка по чл.402 от КТ, включително и на К.Д.И. преди да установят, че той е управител на дружеството, стопанисващо обекта. Последният е заявил по отношение на Кръстю Йорданов, че не идва в обекта постоянно, а понякога за да почиства. Предоставената на К.Й.справка е била попълнена лично от К.Д.И. по причина на физически недостатък на работника. В нея той е декларирал, че К.Й.не работи във “В.1” ЕООД, а идва почасово да мете цеха, т.е. като метач, с работно време от 10:00 часа до 12:00 часа срещу възнаграждение от 15 лева. Справката е била подписана от К.Н.Й.. Другото лице, което е било заварено да работи в обекта като пренасяло плоскости, заявило, че не работи в обекта и категорично е отказал да попълни предоставената му справка и си е тръгнал. На управителя на “В.1” ЕООД е била връчена призовка по чл.45 от АПК, с която му е било указано, че следва да се яви лично или чрез упълномощено лице на 17.08.2020г. в 10:20 часа в сградата на Д”ИТ” – Бургас, където да представи описаните в призовката документи.
В деня, следващ проверката – 05.08.2020г., е бил сключен трудов договор № 00000029, по силата на който работодателят “В.1” ЕООД е възложил на работника К.Н.Й., който от своя страна е приел да изпълнява длъжността “Общ работник” с основно месечно трудово възнаграждение 153 лева на 2-часов работен ден, пет дни в седмицата. Същия ден е бил проведен начален инструктаж на работника, който е постъпил на работа на 05.08.2020г. съобразно уговореното в трудовия договор относно деня, в който следва да постъпи на работа, и което обстоятелство е било отразено в таблицата за отчитане явяването/неявяването на работа през месец август 2020г.
На 15.10.2020г. служителите в Д”ИТ” - Бургас А.З.Д. и Миглена Тодорова Ангелова са съставили Протокол № ПР 2021666 в присъствието на упълномощения от управителя на дружеството представител – Севдалина Григорова Григорова, в който протокол са описани констатираните нарушения при проверката в обекта на 04.08.2020г. и по документи на 07.10.2020г. и 15.10.2020г., и за които нарушения са дадени предписания и срок за отстраняването им.
На същата тази дата – 15.10.2020г., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0003307 от А. Здравква Д. – главен инспектор при Д”ИТ” – Бургас, в който е описано нарушение, което не се съдържа в протокола от проверката, а именно, че при извършена проверка на 04.08.2020г. около 11:15 часа на място в обект: магазин и цех за производство на мебели, находящ се в к.к. Слънчев бряг, местност “Инджекьойско блато”, стопанисван от “В.1” ЕООД, ЕИК ********, и на 07.10.2020г. и 15.10.2020г. по документи в Д. “И.п.т.”***, се установило, че “В.1” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, на 04.05.2020г. в горепосочения обект не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето К.Н.Й. с ЕГН **********; К.Н.Й. е установен да престира труд на обекта на контрол: магазин и цех за производство на мебели, находящ се в к.к. Слънчев бряг, местност “Инджекьойско блато”, стопанисван от “В.” ЕООД Бургас, като метач – почиства общите части на цеха за производство на мебели на 04.08.2020г. около 11:15 часа, където в справка на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от Кодекса на труда декларира: работи в обекта на длъжност “метач” с работно време от 10:00 часа до 12:00 часа и трудово възнаграждение 15 лева на ден. Нарушението е извършено на 04.08.2020г. около 11:15 часа. При извършена проверка на 07.10.2020г. и 15.10.2020г. по документи Д. “И.п.т.”*** е представен писмен трудов договор № 00000029 / 05.08., сключен между лицето и горепосоченото дружество за длъжността “общ работник”. При извършената справка в информационната система на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, регистър “Трудови договори” по ЕГН на лицето К.Н.Й. не се установили данни за регистриран трудов договор между страните към 04.08.2020г. около 11:15 часа. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от упълномощения представител на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Разпитан в качеството му на свидетел по делото, актосъставителят А.З.Д. потвърждава направените от нея констатации.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. И според наказващия орган жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 30.11.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 07.12.2020г.
При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН като нарушението е подробно писано и са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите компетентност и правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на жалбоподателя и водят до неговата отмяна. Компетентността на наказващия орган – Директора на Д. “И.п.т.” Б. да издава наказателни постановления, е възникнала в резултат на делегирани права въз основа на Заповед № З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, приложена по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от разпита на актосъставителя А.З.Д., в деня на проверката в обекта – 04.08.2020г., К.Н.Й. е извършвал определени дейности, присъщи за дейността “метач”, и свързани с осъществявани от дружеството-жалбоподател дейности по производство и продажба на мебели в стопанисвания от него магазин и цех за производство на мебели, находящ се в к.к. Слънчев бряг, местност “Инджекьойско блато”. Т.е. К.Н.Й. в този ден е престирал труд в полза на дружеството като е почиствал стопанисвания обект със съгласието на законния представител на “В.1” ЕООД, като не се установи друга причина за присъствието му в търговския обект. Напротив, същият е декларирал като е подписал попълнената от законния представител на дружеството справка по чл.402 от КТ, според която изпълнява в търговския обект в полза на дружеството длъжността “метач” и това той върши в определено работно време, което означава, че не е бил в друго качество в обекта и с друга цел или причина.
Установи се по делото, че К.Н.Й. е заемал определена длъжност, в рамките на установено работно време, с определено място и начин на изпълнение, в условията на йерархическа подчиненост, тъй като работникът е подчинен на и зависим от работодателя. Затова съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, която дейност е следвало да бъде регламентирана по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ като трудов договор. След като не само самият работник, но и законният представител на дружеството-работодател признава, като е попълнил справката, че лицето извършва определена трудова дейност през определено работно време, съдът приема, че се касае за трудови отношения. Предвид горното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, като категорично е установено, че към 04.08.2020г. с К.Й.не е бил сключван трудов договор в изискуемата от закона писмена форма. След като дружеството-жалбоподател действително е приел на работа лице без да има сключен предварително с него писмен трудов договор, съдът намира, че същият несъмнено е допуснал неизпълнение на административното задължение, установено с разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.
Ето защо изложеното обосновава по несъмнен начин съставомерността на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ.
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, необосновано е наложил на “В.1” ЕООД имуществена санкция в размер на 2 500 лева, вместо минимално предвидения размер, като не е съобразил, че се касае за първо нарушение. Съгласно чл.415в, ал.2 от КТ нарушението по чл.62, ал.1 от КТ не е маловажно, поради което не приема довода в този смисъл, въведен от жалбоподателя, нито може да наложи наказание, редуцирайки размера в съответствие с чл.415в, ал.1 от КТ, който се прилага за маловажни случаи, когато нарушението е отстранено веднага след установяването му, ако от него не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Гореизложеното налага НП № 02-0003307 / 20.11.2020г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, с което на “В.1” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.Д.И., да бъде изменено, като се намали размерът на наложеното наказание и същото бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение.
Предвид изложеното за извършеното нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, размерът на наложената имуществена санкция следва да се намали от 2 500 лева на 1 500 лева.
Съгласно изхода на делото, а именно намаляване размера на санкцията, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени част от направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 80 лева, а в полза на наказващия орган следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНА Наказателно постановление № 02-0003307 / 20.11.2020г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.“***, с което на “В.1” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.Д.И., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – “Имуществена санкция” от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева) на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на “В.1” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.Д.И., сумата в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща част от направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “В.1” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.Д.И., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща част от полагащото се юристконсултско възнаграждение съобразно частичната неоснователност на жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: