Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.02.2019
г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На седемнадесети януари 2019 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Жоржета Христова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 93 по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл.
82 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по предявени искови претенции за сумата от общо 49 558,52 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че обработва описаните подробно зем. земи от 2013г., въз основа на валиден договор за
аренда от 29.01.201Зг., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВп.-Омуртаг на 01.02.2013г., със срок от 6 стоп.години,
считано от датата на подписването му. Ищецът сочи, че ответникът неправомерно
го е лишил да декларира, ползва, очертае и да реализира биологична продукция от
био-културите, които ищцовото
дружество произвежда като сертифициран земеделски производител и фактически го
лишил от ползването на процесните зем.земи,
предмет на договора за аренда: а/имот №
053006, площ от 7.500 дка, м.”Турски гробища”,V кат.; б/ имот № 045015, с площ 12.700 дка, м.”Мешето”; в/ имот
№ 037024 , с площ 10.501 дка, м.”Елеселер”, V
кат. и г/ имот № 029006- затревена нива, с площ 2.999 дка, м.”Лозята”, V кат. -
всички по плана за земеразделяне на с. Изворово общ. Антоново.
Упражнявайки неправомерно и недобросъвестно свои права по договора,
придобити чрез следващо встъпване в договора, ответникът без налично правно
основание по чл.87 от ЗЗД и в очевидно нарушение на останалите разпоредби на
чл.87 от ЗЗД, направил волеизявление пред съдията по вписванията за заличаване
на договора относно горепосочените имоти и поискал от СВп.-гр.Омуртаг
заличаване вписването на договора, което било уважено. За да защити правата си
ищецът инициирал исково производство, по което с решение № 2243/8.6.2016г по
гр.д. №14896/2015г. на РС-Варна, потвърдено с Решение по В.т.д. № 1573/2016г.
на ОС-Варна, влязло в законна сила, се установило валидността и съществуването
на наемното правоотношение, възникнало въз основа на горепосочения договор,
както и че заличаването на договора за аренда на земеделска земя, поради
едностранното му разваляне, без законово основание, съставлява вписване на
несъществуващо обстоятелство в имотния регистър; отменено е извършеното
вписване с акт № 62/15.04.2015г. на СВп.-Омуртаг, по
имотната партида, с предмет- посочените земеделски земи в общ размер на 33.700
дка.
Ищецът твърди още, че до влизане в сила на решението е бил лишен от
възможността да ползва имотите, предмет на договора, тъй като създаденият режим
по чл.37 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.70 и следващите от ППЗСПЗЗ не позволява да бъдат
заявени за обработване зем.площи, ако е заличено
вписването на договорите за аренда или наем, от които заявителят черпи правото
на замеделско земеползване,
а ако бъдат заличени, не се очертават и не се постановява заповед по чл.75 а от
ППЗСПЗЗ. Ищецът твърди, че притежава сертификат за производство на биологични
екологично чисти земеделски култури, които култури за всяка година са
проверяват и сертифицират от лицензирана по правилата на ЕС за производство на
екологична продукция фирма. Поради умишлено създадените пречки от ответника за земеползването на земеделски земи, чрез привидно законно
упражняване на права т.е. злоупотреба с права, ответникът го увредил. В резултат на непроизвеждане на
реколтата от горепосочените имоти, ищецът не изпълнил договорните се задължения
за доставка на екологични/биологични/ селскостопански култури именно от тези
имоти, предварително огледани, посочени и избрани на място от съконтрагента по
договор от 10.11.2014г. в Алмирос Р.Гърция между
ищеца и Х.К.-земеделски производител на земеделска и животинска
биологична/екологична/ продукция от Дримона, окр. М., РГърция. В този договор
била предвидена неустойка за неизпълнение, която ищецът не бил в състояние да
заплати, довело до снабдяване на контрагента му по договора с Европейска
заповед за плащане № А15/76 на Районен съд гр.Волос, Република Гърция
№48/2017г., с която ищцовото дружество е осъдено да
заплати сумата на договорената неустойка -110 000 евро; за което получил
известие, че кредиторът предприема принудително изпълнение на вземането по
заповедта.
С описаните действия, според ищеца, ответникът му е причинил преки вреди и
пропуснати ползи, лишавайки го от възможността да направи последните обработки
и да прибере реколта за стопанската 2014/2015г., както и от реалната възможност
да реализира приходи от арендуваната земеделска площ, които би получил, ако
обработва имотите и през стопанската 2015г./2016г.- пропуснати ползи за
непроизведена и нереализирана продукция през кампания 2015 г.- и кампания 2016
г.
Преките вреди, според ищеца, са
следните (описани в ИМ, доуточнени с уточняващата молба):
През 2014г. и 2015г. е направил разходи по обработване на почвата и разходи,
свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване, сеитба и валиране и окопавания /за слънчогледа/
на следните култури: мека пшеница от 10.501 дка от ПИ 037024- есенна култура,
засята в началото на м.октомври 2014г. с очакване да прибере реколтата -до края
на м.юли 2015г.; люцерна от 12.7 дка-ПИ № 045015- многогодишна култура, сята в
началото на м.април 2014г.-12.7 дка; фий-2.999 дка относно ПИ № 029006-пролетна
култура, която е засята в началото на м.март.2015г. за добиване на зелена маса,
с очакване да балираме средата на м.юни 2015г., като за последните две култури
общо: 15.699 дка са с еднакви атротехнически
обработки и разход на гориво; слънчоглед от 7.5 дка от ПИ № 053006—пролетна
култура, която е засял в началото на м.април.2015г. с очакване да прибере
реколта след 20 октомври 2015г. и да ги реализира в края на стопанската
2014/2015г. Твърди, че общата стойност
на разходите, извършени за отглеждане на културите през 2014г. и до
15.04.2015г. , без стойността на семената, без да са завършени всички обработки
върху площите и без да е прибрана реколтата от пролетниците и есенниците е в
размер на 1 464 лв.
Сочи, че очевидно е налице сигурна възможност за увеличаване на имуществото
му, по подробно изложени доводи- ищецът е земеделски производител, обработва имоти в това землище,
реализира продукция от тях и при обичайно развитие на нещата- ако беше
обработвал имотите, беше ги заявил, очертал, произвел и реализирал продукция, то
в патримониума му щяла да настъпи положителна
промяна, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от общо
49 558,52 лв., представляваща, предвид и депозираната молба-уточнение на ИМ вх.
№ 2888/27.07.2018г.:
-42 950.00 лв. – причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - стойността на
неполучената и нереализирана био продукция,
представляваща нереализиран чист приход (стойност на продукцията-разходите),
след приспадане на разходите за производство, за стопанските 2014/2015г. и
2015г./2016г. за отделните култури, както следва: 6 300 кг мека пшеница *1лев=
6 300 лв. от имот № 037024; 9 000 кг зелена маса фий*1лв.-9 000 лв. от имот
029006; 25 400 кг бали люцерна*1лв. -25 400 лв. от имот 045015; 2 250 кг
слънчоглед *1лв.-2 250 лв. от имот 053006 /стойностите на културите са за две
стоп.години/
-1 464.00 лв. или средно по 43,44 лв./дка, представляващи преки вреди - разходи за
предварителните обработки на земята-предмет на договора и сертифицирана за
екологична продукция: оран, култивиране, дискуване,
сеитба, валирания и окопавания и агротехнически мероприятия;
-5 144.52 лв. - неполучени субсидии за 2 стопански години, от които:
•по СЕПП 16,57лв/дка + зелени плащания 13,10лв/дка = 29.67лв./дка или за
33,700дка сумата е 999.88лв. за 1 ст.год. х 2 = 1999.76лв. за 2 стоп.години;
•от субсидии по Мярка 11 от ПРСР съгласно Наредба 4 от 24.02.2015г. за
прилагане на мярка 11„Биологично земеделие“ от ПРСР: за биологични
площи/преминали периода на преход/ в размер на 32.86 лв./дка или за 33,700дка,
сумата е в размер на 1 107.38лв./за 1 ст.година х 2 = 2214,76 лв. за 2 стоп.
години;
•субсидия за протеинова култура по схема СПК, каквито са фий и люцерна с
обща площ -15.500 дка х 30 лв./дка, сума в размер на 465 лв. за 1 ст.г.х 2 =
930 лв. за 2 стоп. години
Извършена е двойната размяна на
книжа съгласно разпоредбата на чл.367 и сл. от ГПК.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на ИМ, с който ответникът оспорва иска
като неоснователен и моли за отхвърлянето му, претендира разноски. Възражения:
Ответното дружество не е извършвало сеитба, последващи
обработки, жътва и прибиране на реколтата в процесните
имот. Към стопанската година 2014/2015 ответникът не е притежавал земеделска
техника, не е предприемал действия и създавал пречки на ищеца, относно
отглеждането и реализирането на земеделска продукция в пълен обем; не е подавал
заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания
2015, нито е препятствал ищеца да подаде такова.
Заявява, че по делото не е спорно обстоятелството кога е вписано развалянето/прекратяването
на договора в имотния регистър – 15.04.2015 г. Следователно договорът е бил
действащ през по-голямата част на стопанската година 2014/2015г., която
съгласно § 2, т.З от ДР на ЗА е от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г. Периодът от средата
на м.ІХ.2014 г. до м.април 2015 г., когато прекратяването на договора не е било
вписано в имотния регистър, е времето, през което от агротехническа гледна
точка е следвало да се извърши сеитба на есенници или съответно, на пролетници,
в процесните имоти. Поради това ищецът не е бил
препятстван да стори това. През този период също така не е имало законова или
фактическа пречка ищецът да подаде заявление за подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2015. Освен това подаването на заявление за
подпомагане за кампания 2015 и 2016, по никакъв начин не гарантира извършването
на плащане в неговият максимален размер от страна на ДФ „Земеделие”.
Извършването на плащане представлява едно бъдещо несигурно събитие.
При положение, че от 01.01.2015 г. до 15.04.2015
г. процесният договор е бил действащ, то не е имало
пречка в този период ищецът да подаде заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а и
от подаденото такова от ищеца (№ 519/24.07.2015 г. на ОСЗ-Антоново по чл.70,
ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б, ал.З от ЗСПЗЗ) е
видно, че процесните описани в исковата молба имоти
не са посочени в заявлението, при което ищецът сам се е поставил в позицията да
бъде лишен от възможността да ги обработва. Излага се и довод, че не е имало
пречка ищецът да подаде такова заявление и в периода след вписване прекратяването на договора в имотния
регистър, т.е. в периода 15.04.-31.07.2015г., като към заявлението приложи
писмени доказателства, че е подал искова молба по чл.124 ал. 1 от ГПК за
установяване, че между страните съществува правен спор.
Възразява, че в ИМ е завишено няколко пъти както евентуалното количество зем.продукция, която ищецът щял да добие, така и посочената
цена на единица продукция (на 1 кг). Ищецът не е посочил доказателства относно
вида на продукцията, която е засял през стопанската 2014/2015г., и на тази
която е възнамерявал да засее през 2015/16г. – относно нейното количество и
цена. Представените към исковата молба документи не установяват, че процесните имоти са били включени в системата за контрол на
биологично производство за целия период от две стопански години (2014/2015 и
2015/2016/, за да се мотивира претенция за обезщетение за пропуснати ползи от
неполучена и нереализира биологична продукция.
В постъпилата в срока по чл. 372 ГПК
допълнителна искова молба ищецът отново преповтаря изложените от него факти и обстоятелства,
доводи и съображения в ИМ и уточнителната към нея
молба, като изрично счита, че „вредите са реално настъпили - загуби и
пропуснати ползи“, тъй като ответникът не е изпълнил договорното си задължение
за осигуряване земеползването на зем.земи
по договора. Конкретизирал е агротехническите мероприятия, извършени от него в процесните зем.земи през 2014 г.
и първата десетдневка на м. април 2015 г. - оран, дискуване,
сеитба, валиране и окопаване. Продукцията от есенниците обаче била унищожена и
прибрана от фактическия ползвател на имотите, като през месец юни ищецът
заварил само стърнища, а площите от пролетници били разорани. Всички
агротехнически обработки били направени до края на м. март и първата
десетдневка на месец април 2015 г., но била осуетена възможността му да прибере
реколтата за 2014/2015 г. и за 2015/2016 г. от био-земеделски
култури и е планирал засяване на същите посочени площи със същите биологични
земеделски култури, както следва: от ПИ
№ 053006- 7.5 дка-слънчоглед; имот № 045015-12.7 дка-люцерна; ПИ № 037024-мека
пшеница; ПИ № 029006-2.999 дка- зелена маса фий, като всичките култури са
биологично сертифицирани продукти. включени в системата за контрол на контролен
орган за сертификация на земеделски продукти „Кю Сертификейшън“АД.
Оспорил е възраженията на ответника, че последният не е извършвал сеитба, последващи обработка, жътва и прибиране на реколтата в процесните имоти. Посочил е, че „след разваляне на договора,
неговото заличаване и прекратяване, както в Агенцията по вписванията, така и в
ОСЗ-Антоново“, ответникът отдава имота под аренда на трето лице- „Ландком“ ЕООД, по силата на договор от 11.05.2015г., с
предмет аренда на всички имоти с обща площ 157,803 дка, между които и процесните, със срок 20 години. Ползвайки земите сам или
отдавайки ги под наем на трети лица, ответникът е възпрепятствал възможността
ищецът да обработва земите и получава добиви от тях, да ги заявява за отпускане
на помощи и субсидии, тъй като за всяка регистрация или заявление е необходимо
да бъде представен договор за наем/аренда. Позовава се на разпоредбите на чл.
37б, ал.1, ал.3 и чл. 37в от ЗСПЗЗ, чл. 70 ал.1 ЗСПЗЗ, чл. 41 ал. 2 т. 2 от
ЗПЗП, чл. 69 и чл. 70 ППЗСПЗЗ.
В постъпилия в срока по чл. 373 ГПК
допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа изцяло възраженията си в
първоначалния отговор и доводите и съображенията си за неоснователност на иска.
В съдебно заседание страните, действащи чрез своите процесуални представители, поддържат
своите твърдения и възражения. И двете страни претендират разноски.
В хипотезата на чл. 149 ал. 3 ГПК съдът е предоставил на страните
възможност за писмени бележки.
В депозираната в срок писмена защита
ищецът поддържа исковите си претенции за сумите 40139.93лв.
пропуснати ползи и за 1960.62лв. или общо за сумата 42 100.55лв., от които:
1.За стопанската 2014/2015г. за отделните култури:
-Слънчоглед-1065 кг. с цена на добива общо- по 1.07лв. килограм =1139.55лв.
след като се намали добива или бруто дохода със сумата на себестойността която
е 1065 кг. по 0.33лв. на килограм или 351.45лв. размера на чистия доход за
стопанската 2014/2015г. е 788.10лв.
-Люцерна - 12 700 кг.с цена на добива 12 700X0.1.07лв, като съставна част
от смес зърнени прани и люцерна по договора=13589лв, след като се намали този
бруто доход със сумата на себестойността на люцерната, която е според комплексната
експертиза стр.13,е 12 700 X 0.09лв.=1 143лв. или чистия доход от тази култура
за стопанската 2014/2015 е равен на сумата 4064-1143=12466лв.
-Пшеница - 2761 кг.с пазарна цена по договора 1.07лв.добива е на стойност
2761X1.07=2954.27лв.след като се намали бруто дохода със себестойността, която
според Таблица 1 и 2 на стр.13 от комплесната
експертиза е 2761X0.14=386.54лв. или чистия доход е равен на
2954.27.29-386.54=2567.73лв.
-Фий - 2.999 дка., изчислен от агрономическата експертиза чист доход за
2014/2015г.=750лв./Виж стр.7/
Общо чистия доход за тази стопанска година е сбор от
788.10лв.+12466лв.+2567.73лв.+750лв.=16571.83лв.
2. За стопанската 20015-2016г. по отделни култури:
1/Слънчоглед-1945 кг.съгласно изчисления добив от КЕ/ стр.13 таблица 3 и 4/
с цена на добива по договора 1.07лв. или 1945X1.07=2081.15лв.бруто доход от
добива. Чистият доход е 2081.15-788.10=1293.05лв.
2/Люцерна - 12 700 кг. добив по посочената таблица с цена на добива или 12
700X0.1.07лв=13589лв като съставна част от смес зърнени прани и люцерна по
договора.
Бруто дохода следва да се намали се намали със сумата на себестойността на
люцерната която е равна на 12700Х09лв./ себестойност на кг=1143,която сума е
общия размер на сбестойността.
Бруто дохода 13589лв-1143л=12446лв. или чистия доход от тази култура е
равен на 12446лв.
З/Пшеница био при добив 3150 кг. по 1.07лв.цена
на кг. по договра / стр.13 таблица 4 .колона 1/,като
съставка на смес от зърнени храни дава бруто доход или 3150 кг.Х
1.07=3370.05лв.
Бруто дохода следва да се намали със себестойността която е 3150 кг. по
0.14лв. за килограм разходи =441 лв.
Чистия доход е равен на 3 370.05-441 =2929.05лв
4/ Фий по заключението на агрономическата експертиза чистия доход за тази
култура е изчислен в размер на 750лв.- на стр.7.
Общия размер на чистия доход за стопанската 2015/2016г. е сбор от чист
доход слънчоглед-1293.05+ чист доход люцерна - 12446лв.+ чистия доход от
пшеница -2929.05лв+ чистия доход от фий-750лв=17 418.81лв.
Общия размер на пропуснатата полза за двете стопански години е равен на
16571.83лв.+ 17 418.81лв.=33989.93лв.
Общия размер на неполучените субсидии за двете стопански години е в размер
на 6 150лв.
Общия размер на пропуснатата полза ,който се формира от чистия доход и
неполучените субсидии е в размер на 33989.93лв.+ 6 150лв.=40139.93лв.
Стойността на преките вреди-разходите за производство на неполучената през
2015г. унищожена и присвоена биопродукция за
стопанската 2014/2015г. са в размер на 1123.62лв. разходи и 837лв. семена или
общо =1960.62лв.
Общо пропуснатата полза и преките вреди възлизат на сумата
40139.93лв+1960.62лв= 42100.55лв.
В представената писмена защита, процесуалният представител
на ответника поддържа становището, заявено както в отговорите , така и
откритите съдебни заседания, за неоснователност на всички искови претенции, по
следните съображения:
Съгласно чл.23, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. на МЗХ /отм./,
която е приложима за периода на стопанските години 2014/2015 и 2015/2016, за да
премине едно земеделско стопанство към биологично производство на земеделски
продукти задължително условие е производителят да има сключен договор за
контрол и сертификация с одобрено от МЗХ контролиращо лице. По делото са
представени договори за контрол и сертификация на биологично производство,
сключени между ищеца и контролен орган, касаещи 2007, 2008, 2011 и 2013 години,
а не 2014 и 2015 години. Видно от съдържанието им всички те са подписани за по
една календарна година, като последният по време е изтекъл на 31.12.2013 г.
Поради което, разгледани поотделно, тези
договори са ирелевантни по делото. Необходимо е също
да се отбележи, че поради неотносимостта им към
стопанските години 2014/2015 и 2015/2016, тези договори не могат да бъдат
анализирани в съвкупност с представените по делото сертификати за съответствие.
Съгласно чл.23, ал.1, т.2 от същата Наредба другата предпоставка за
преминаване към биологично производство е производителят да е уведомил МЗХ в
срок един месец от датата на сключване на договора за контрол и сертификация за
преминаване към биологично производство. Такова уведомление по делото не е
представено. Следва да се акцентира, че производителят не преминава към
биологично производство веднага с факта на уведомлението, а съгласно чл.23,
ал.2 от Наредбата от датата на уведомлението за него започва да тече преходен
период към биологично производство, през който не се произвежда биологична
продукция, а продукция в преход, която не е биологична и не може да се продава
като биологична, а ако в дадено стопанство се произвеждат едновременно продукти
в преход и биопродукти, те трябва да бъдат съхранявани отделно без да бъдат
смесвани /виж чл.23, ал.6 от Наредбата/.
В представеният сертификат за съответствие, за периода 16.01.2014 г, -
16.01.2015 г. не са описани никакви количества биопродукция
в килограми. Освен това в текста му не е посочена изобщо културата „фий”, за която се твърди, че е била засята в имот №
029006 по КВС на с.Изворово през стопанската година 2014/2015. Липсата на
продукция от тази култура през стопанската година 2014/2015 се доказва и от
представените по делото аналитични салда за период /счетоводна сметка 303/,
което е описано и от вещото лице-икономист по комплексното експертно
заключение. Ищецът не е представил доказателства за първоначално закупуване и
използване на биологично произведен посевен и посадъчен материал.
След като ищецът не е доказал, че е имал право да произвежда биологична
продукция в процесните имоти, съответно няма как да
има право да претендира за обезщетение за създадена и неприбрана биопродукция за 2014/2015г., съответно за несъздадена
такава за стоп. 2015/2016г., обуславящо отхвърляне на исковете. Излагат се
подробни съображения, че с поведението си ответникът не е пречил на ищеца да
добие продукция за стоп.2014/2015г. Претенцията за неполучени субсидии също е
неоснователна, и като едно бъдещо несигурно събитие.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, приетите експертизи и становищата на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, установява се и от доказателствата по делото,
че между ищеца и Ч.П.Д. от гр. Антоново, като наследник на Д.Р.И., е бил
сключен Договор за аренда от 29.01.2013г., с нот.заверка
на подписите рег.№ 1356, акт № 183, том І на нотариус П.А., рег.№ 496 на НК,
вписан в СВп.-Омуртаг под вх.№ 162, Акт № 74,том1, на
01.02.2013г., със срок от 20 стоп.години, считано от датата на неговото
подписване, за процесните земеделски земи, находящи се в землището на с. Изворово, общ.Омуртаг, а
именно: 1.имот № 053006, площ от
7.500 дка, м.”Турски гробища”,V кат.; 2.
имот № 045015, с площ 12.700 дка, м.”Мешето”; 3.имот № 037024, с площ 10.501 дка, м.”Елеселер”, V кат. и 4.
имот № 029006
- затревена нива, с площ 2.999 дка, м.”Лозята”, V кат. Договорът е регистриран
в ОСЗ-Антоново под № 2040/13.02.2013г.
Видно от приложените нот.актове процесните имоти са прехвърлени от първоначалните арендодатели на ответника „И..“ ЕООД п и това обстоятелство
не се оспорва от страните .
От изисканата и предоставена от
ОС“Земеделие“ гр. Антоново справка №
АО-03-383/31.10.2018г. (л.407) се установява, че: 1. И четирите имота НЕ участват
в споразумение за разпределяне на масиви за ползване и няма подадени
заявления за участие в споразумение за
разпределяне на масиви в землището на с. Изворово за стопанската 2014/2015г.;
2. За стопанската 2015/2016г. и четирите имота участват в споразумение за
разпределяне на масиви за ползване за стопанската 2015/2016 година, като за тях
има подадена декларация по чл. 69 ал. 1 от ППЗСПЗЗ от „И..“ ЕООД гр. Варна, с
цел участие в споразумение за разпределяне на масиви за ползване за стопанската
2015/2016 година; 3. На основание подадено заявление до ОСЗ гр. Антоново с вх.
№ НА-01-544/13.05.2015г. от „И..“ ЕООД гр. Варна, с приложена Молба за
заличаване на Договор за наем на зем.земя, вписан в СлВп.-Омуртаг с Вх.рег. № 1144/15.04.15г., е ЗАЛИЧЕНА регистрацията на Договора за аренда от 29.01.2013г.,
със заверка на подписите рег.№ 1356 (процесният
договор за аренда); 4.На основание подаденото до ОСЗ-Антоново заявление с вх. №
НА-01-254/30.07.2018г. от „Константинос Ан.-98“ ЕООД
с.Млекарево, общ. Н.Загора, с приложено решение № 2243/08.06.2016г., на
РС-Варна, е ВЪЗСТАНОВЕНА регистрацията
на Договор за наем с вх. № 2040/13.02.2013г. в ОСЗ-Антоново.
С решение № 2243/08.06.2016г. по гр.д. № 14896/2015г. на Варненския районен
съд, влязло в сила на 16.02.2017г. (л.23-28), е прието за установено в
отношенията между страните и по настоящото дело, че между тях СЪЩЕСТВУВА АРЕНДНО ПРАВООТНОШЕНИЕ по договор за АРЕНДА
на земеделска земя от 29.01.2013г., за процесните четири
ниви. С решението е ОТМЕНЕНО извършеното с Акт № 62 от 15.04.2015г. на Служба
по вписванията-Омуртаг ВПИСВАНЕ, заявено с млоба вх.
№ 1144/15.04.2015г. от „И..“ ЕООД на разваляне на арендното
правоотношение по договора за аренда от 29.01.2013г. за описаните четири ниви.
По делото е приложен и приобщен към доказателствения
материал, по искане на ищеца, ЧАСТЕН ДОГОВОР, сключен между ИЩЕЦА и Х.К.К., земеделец, жител на Дримона, окр.М., на 10.11.2014 г., съгласно който ищцовото дружество се е задължило да доставя на този
земеделски производител, всяка година, до 2022 година, двеста хиляди (200 000)
килограма фураж за животни, смески от зърно и люцерна, срещу договорена цена от
0,55 евро за килограм 1био фуражни култури, включващи фуражни зърнени култури и
суха люцерна, добити върху определени предварително от купувача площи, в които
се включват и процесиите имоти. Договорената цена на фуражните култури е
осреднена и е равна на 55 евроцента за килограм, платима 2 месеца след
доставката.по местоживеене на животновъда- втората страна по договора (Х.К.-бел.на
съда). Страните са договорили начина на определяне на имотите, с личното присъствие и проверка на гръцкия
контрагент на място – „същите се описват по местност, площ и номер на парцел,
със зърнени култури (ечемик,царевица и др.) и фуражни растения по екологичен
метод (люцерна)“.
От представените по делото доказателства и от заключението на
първоначалната и комплексната експертизи се установява, че ищцовото
дружество се занимава с био-производство. В подкрепа
на това си твърдение ищецът е представил заверен от сертифициращ орган „Кю Сертификейшън" АД гр.
Пловдив ДНЕВНИК за сертифицираните земеделски площи и видове култури,
отглеждани на тях. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели (св.
А. и св. Ан.) ищцовото дружество предлага за
продажба, основно на гръцкия пазар, смес от зърнени култури, като смесите се
състоят от различни видове зърнени култури и в различно съотношение на
използваните култури, според желанието на клиентите, като традиционната рецепта
е смес от пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, третикале,
овес, като съотношението между отделните компоненти е тайна на дружеството (св.
А.).
От служебна бележка изх. № 139049-2/18.07.2017г., издадена от „Кю Сертификейшън“ АД Пловдив, се
установява, че процесните имоти са включени в системата
за контрол на биологично производство, както следва:
-имот 029006 - от 19.06.2009г. до 12.08.2015г.
-имот 037024 – от 27.12.2004г. до 12.08.2015г.
-имот 045015 – от 27.12.2004г. до 12.08.2015г.
-имот 053006 – от 27.12.2004г. до 12.08.2015г.
Показанията на свидетелите
установяват, че процесните имоти са били засети от ищцовото дружество със слънчоглед, люцерна, пшеница и фий
през стопанската 2014/2015 година, но дружеството не е прибрало реколтата от засятите култури.
През стопанската 2014/2015г. дружеството е ползвало и обработвало
имотите до м.май-юни 2015г., а за стопанската 2015/2016г. не ги е ползвало
реално, и за двете стопански години не е получавало субсидии за подпомагане, не
е реализирало печалба от тях. И двамата свидетели свидетелстват за личното
посещение на гръцкия съконтрагент по представения към
исковата молба ЧАСТЕН ДОГОВОР от 10.11.2014г. В подробности относно начина на
проверка от страна на сертифициращият
орган „Кю Сертификейшън“
АД Пловдив на сертифицираните био площи и продукция,
са показанията на св. А. (л. 669-671.
От показанията на двамата свидетели
по делото се установява още, че
земеделските земи, описани в договора със земеделския производител от
Република Гърция-Х.К., възлизат над 400 декара, всички от които са предмет на
иска по настоящето дело. От същите показания се установява, че ищцовото дружество е извършило през стопанската 2014/2015,
разходи за предсеитбена обработка на почвата, сеитба и обработка на културите,
както и обстоятелството, че засетите култури, са били прибрани от други лица –
„А- реколта не прибрах от въпросните ниви. Трактори хвърчаха насам-натам и аз
не зная какво са направили.Това не бяха наши трактори…Май месец културата беше
във фаза вегитация, зелени, долу-горе до корема ми
стигаха. Към края на юни като отидох, бяха прибрани“ (св. Ан. – л.675)
Същите свидетели установиха още, че представител на ищеца е бил извикан в
ОСЗ-гр. Антоново, през м.май 2015г., и съответно- уведомен, че е отпаднало
правното основание на ищеца за ползването на процесните
земеделски земи, поради вписване в службата по вписванията и в ОСЗГ Антоново
прекратяването на процесния договор за аренда.
Последните обстоятелства се установяват и от писмените доказателства по делото-
относно вписванията, респ. заличаването на договора за аренда, както и от
приложеното към делото заверено копие от влязлото в сила решение на ВРС
(цитирано по-горе). Те не се оспорват от страните.
От приложените по делото справки-писма, изискани от съда от ОСЗ гр.Антоново
и ДФ”Земеделие” при МЗГ, се установява, че стопанската 2015/2016 година процесните имоти са заявени за обработка от ответника и/или
наемателя му „Ландком” ЕООД. Данните от справките се
потвърждават от заключението на първоначалната агрономическа експертиза в
частта относно получените от ответника и „Ландком”ЕООД
субсидии за процесните имоти . По искане на страните
по делото са назначени, изготвени и приети съдебно-агротехническа експертиза и
комплексна съдебно-агротехническа и икономическа експертиза.
Първата агротехническа експертиза
дава заключения по поставените въпроси от съда в следната насока: Общата стойност на извършените
агротехнически мероприятия (АТМ) за посяване на процесните
имоти е в размер на общо 1123,62лв.- стойността само на мероприятията, като не
е включена стойността на семената. Стойността на семена – общо за четирите имота е 873.00 лв.
В табличен вид (л. 436) вещото лице
подробно е посочила за всяка от двете стопански години средния добив кг/дка,
както и добива от съответния имот в тонове.
В табличен вид (л. 437) вещото лице
е посочило себестойността по култури за посочените стопански години. Посочило
е, че поради нищожните колебания в цените
за двете стопански години, е приело, че цените за двете години са еднакви.
Определило е пазарната стойност на
добивите от реколтираните площи на 11 093,03лв.
, а с намалението от 20% - 10413.89лв.- по отделни култури, отново в табличен
вид (л. 438). Субсидии по схемите за подпомагане общо имотите – 6 150.22
лв.
Съгласно заключението на приетата комплексна експертиза, изследвайки
добивите на базата на информацията в Дневника за сертифицираните площи,
произведена био продукция, представените по делото
фактури от ищеца, и въз основа на изчисления добив, който е могъл да получи
ищеца, ако беше обработвал процесните земи, съгласно
договора, то печалбата, която би получил, предвид установените от вещите лица
общи средни пазарни цени по продажби в България и в Гърция, е както следва:
За 2014/2015г. по продажби в България общата средна пазарна цена е в размер
на 5 675,72 лв. Реализираният чист приход от ищеца от продажбата на
количеството продукция би бил в размер на 3 794,73 лв.
За 2014/2015г. по продажби в Гърция общата средна пазарна цена е в размер
на 6 217.58 лв. Реализираният чист приход от ищеца от продажбата на
количеството продукция би бил в размер на 4 688.00 лв.
За 2015/2016г. пo продажби в България общата
средна пазарна цена е в размер на 6 748.00 лв. Реализираният чист приход от
ищеца от продажбата на количеството продукция би бил в размер на 4 525,45 лв.
За 2015/206г. по продажби в Гърция общата средна пазарна цена е в размер на
6 521.00 лв. Реализираният чист приход от ищеца от продажбата на
количеството продукция би бил в размер на 4 937.00 лв.
Гореизложените общи пазарни цени са подробно посочени по култури в табличен
вид – л. 13 от заключението (л. 648).
В съдебната комплексната експертиза (СКЕ) вещите лица са посочили, че по делото има приложени фактури, в които е
описано в графа наименование на стоките или услугите - „смес от зърнени храни“,
като същите не са взети в предвид при определянето на средната пазарна цена от
ССЕ за културата „слънчоглед“, тъй като същата не представлява зърнена култура,
за културата „слънчоглед“ няма фактури за продажби в Гърция и поради тази
причина не е определена средна цена за килограм. Относно културата „фий“ същата
не е отразена никъде, тъй като няма фактури за продажби на такава култура, но
също така и в счетоводна сметка 303-продукция за процесните
две стопански години няма отразена
култура „фий“, което, според вещите лица, означава, че не е отглеждана такава
култура В изготвените в самото заключение таблици са показани средните пазарни
цени за био продукция в Европейския съюз /Гърция/ и
средни пазарни цени за био продукция в Европейския
съюз и в България, както и е показан чистия приход. Както в експертизата, така
и в о.с.з., в обясненията си в.л.–икономист, пояснява, че за определяне на
средна пазарна цена в България за един килограм, СКЕ е направила отделни
таблица за всяка една култура по отделно – слънчоглед, люцерна и пшеница. 3а определяне
на средна пазарна цена в Европейския съюз - Гърция за един килограм, СКЕ е
направила отделни таблица за всяка една култура по отделно - слънчоглед и
люцерна, а относно наименованието във фактурите смес от зърнени храни, СКЕ не
може да ги вземе в предвид относно културата „слънчоглед“, тъй като културата
не е зърнена. Че слънчогледът не е зърнена култура изрично е пояснено от вещото
лице-агроном, в съдебно заседание–в отговор на зададен от представителя на
ищеца въпрос. Вещото лице е посочило, че в представените от ищеца фактури няма
продажби в Гърция с наименование на стоката „слънчоглед“, поради тази причина,
не може да се определи цена за килограм на слънчоглед в Гърция, тъй като ищецът
няма извършени продажби през процесния период.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно осн.чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1
от ЗЗД.
В ИМ, уточнението и в допълнителната ИМ, ищецът е претендирал „преки
вреди“, определени като „стойността на извършените в процесните
имоти агротехнически мероприятия“. В същото време претендира за същия период и
пропусната полза, представляваща печалбата, която дружеството би реализирало от
произведената продукция след приспадане на разходите, необходими за
произвеждане на тази продукция. Стойността на извършените агротехнически
мероприятия представлява разход за дружеството, който следва да се приспадне
при определяне на неговата печалба. Претенцията на ищеца за осъждане на ищцовото дружество за преките вреди (стойността на извършените
АТМ) подлежи на самостоятелно разглеждане, само ако бъде отхвърлена претенцията
за пропуснати ползи, която, дефинирана като печалба от реализация на земеделска
продукция, образно казано „поглъща“ претенцията за преките вреди.
Печалбата съставлява чистият положителен финансов резултат от конкретна
търговска дейност. За да бъде определена чистата печалба от определена
търговска сделка, от получените, в резултат на сделката, приходи, следва да
бъдат приспаднати всички разходи, извършени от търговеца по повод на
реализацията й. Общите разходи подлежат на приспадане от приходите, тъй като
рефлектират върху крайния положителен резултат от реализираните сделки.
Що се отнася до претендираната субсидия, за процесните две стопански години - предназначението на
същата е да подпомогне земеделските производители. Получените от ДФ „Земеделие“
средства, под формата на субсидии, земеделските производители влагат за закупуване на семена и
агротехнически мероприятия – т.е. използват ги за разходи по обработване на земята
и получаване на добиви от нея. Тези субсидии не представляват награда, която се
дължи на земеделските производители отделно от печалбата, която те реализират.
При така заявената от ищеца претенция за пропуснати ползи от конкретните имоти,
претенцията на ищеца за осъждане на ответника за неполучени субсидии, не би
могла да се разглежда отделно от претенцията за пропуснатите ползи.
Предвид така изложените доводи,
съдът приема, че на първо място следва да обсъди въпроса за основателността на ищцовата претенция за пропуснати ползи, и в зависимост от
отговора на този въпрос, да се произнесе по останалите две претенции.
В случая безспорно е установено по делото, че вредата е настъпила при
неизпълнение на задължения по договор за наем, поради което обезщетението за
изправната страна следва да бъде на договорно, а не на деликтно
основание.Това е така поради обстоятелството, че увреждането е реализирано като
неосъществен, но дължим резултат по съществуваща облигационна връзка. Не се
касае за неизпълнение на общото задължение произтичащо от закона да не се вреди
другиму. Поради което отговорността е договорна, а не деликтна.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на
отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения,
обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, като при недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща
всички преки и непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите
на обезщетяване имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната
полза.
Вредата, по силата на цитираната разпоредба, като засягане на правно
защитимо благо, обхваща имуществени щети и в двете им разновидности -
претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са всички разходи,
необходими за поправяне на последиците от неизпълнението, с извършването на
които се намалява имуществото на кредитора, а пропуснатата полза като вид
имуществена вреда, настъпила в резултат на неизпълнение на договорно
задължение, се изразява в невъзможността да бъде реализиран определен парично
оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да
настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от неизпълнението, съставлява
пропусната полза. Такава е както печалбата, която кредиторът е можел да получи
от изпълнението на договора, осуетен от поведението на длъжника, така и всяка
друга имуществена облага, която със сигурност
той би реализирал, ако неизпълнението не беше настъпило, респ. ако
договорът беше изпълнен точно.
Предявените искови претенции за заплащане на обезщетение за вреди (под
формата на претърпяна загуба и пропусната полза) са основани на неправомерно
прекратяване от страна на ответника на договора за аренда, преди изтичането на
срока, за който е сключен.
Предметът на доказване в настоящото производство обхваща следните факти:
ищецът следва да докаже, че ответникът, чрез фактически или правни действия, в
нарушение на закона и действащия между страните договор, го е лишил от ползване
на процесните имоти, поради което са настъпили вреди
в патримониума на ищеца, описани в исковата молба и
уточнението й. Ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между страните по делото, действало в процесния
(исков) период, за който се претендира обезщетението; изправността му по
договора, съответно неправомерното прекратяване на договора от страна на
ответника; настъпилият вредоносен резултат по основание и размер;
причинно-следствената връзка между соченото неизпълнение на задълженията на
ответника (неправомерно прекратяване на договора) и претендирания
вредоносен резултат. Ответникът следва да докаже възраженията си, че е изправна
страна по договора за аренда, че ищецът е могъл да избегне претендираните
вреди, ако беше положил грижата на добър стопанин по заявяване на земите.
Както е установеното в приетата от съда фактическа обстановка, след
придобиване на процесните земи, на 15.04.2015г.
ответникът, в качеството си на арендодател (встъпил в
арендното правоотношение по силата на прехвърлителната сделка –съгласно чл. 17 от ЗАЗ, предвид
чл. 18 от договора за аренда от 29.01.2013г.) е заявил в Служба по вписванията
ВПИСВАНЕ НА ЕДНОСТРАННО РАЗВАЛЯНЕ на договора за наем, поради което и в периода
от 15.04.2015г. до 17.07.2017г. (в Службата по вписванията), съответно в
периода от 13.05.2015г. до 30.07.2017г. (в Общинска служба „Земеделие“ гр.
Антоново) процесният договор за наем се е считал
прекратен.
След узнаване на тези действия на ответника, ищецът е предявил иска за
съществуването на наемното правоотношение, който иск е бил уважен, с цитираното
по-горе в мотивите, решение на РС-Варна.
С оглед на горните разсъждения и разпределената доказателствена
тежест, съдът намира, че ищецът е доказал факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните, действало в процесния
период, за който се претендира обезщетение – стопанските 2014/2015 и 2015/2016
година; изправността си по договора; както и неправомерното прекратяване на
договора от страна на ответното дружество.
Основният въпрос в настоящото производство е претърпял ли е ищецът вреди под формата на
пропуснати ползи (печалба от реализирана земеделска продукция, която ищецът би
произвел от процесните имоти, ако договорът не беше
прекратен) и при положителен отговор – в какъв размер са тези вреди.
В тази насока съдът се позовава и
съобразява принципните постановки и тълкувания, залегнали в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012
г. на ОСГТК по тълк.дело № 3 по описа за 2012 г. на
ВКС, съгласно които, в обобщение, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за
обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се
предполага.
В цитираното ТР, ВКС е приел следното: „Както в правната доктрина, така и в
съдебната практика, ПРОПУСНАТАТА ПОЛЗА се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза
се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора
би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено
с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да
бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на
длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната
целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените
от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника“.
Предвид възприетата фактическа обстановка, съдът приема за безспорно
установено в процеса, че през 2014 и 2015 година ищцовото
дружество е направило разходи по обработването на почвата и разходи, свързани с
извършените агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дисковане, сеитба, валиране и култивиране на процесните култури, съобразно заключението на в.л.-от пърноначалната експертиза, както и показанията на
свидетелите А. и Ан..
След като ищецът е засял процесните култури,
нормално е да очаква да получи продукция от тези имоти в определен обем и да
реализира печалба от тях.
При съвкупната преценка и обсъждане на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът начина за доказано, че за процесните две стопански години в резултат на
неправомерните действия на ответното дружество, прекратило и заявило за
вписване прекратяване на процесния договор за аренда,
ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
нереализиране на печалба от продажбата на произведените земеделски култури.
Ищецът е земеделски производител от 2007г. Видно от приетите по делото
експертизи, през годините ищцовото дружество
регулярно е реализирало и продавало култури от посочените в процеса, съответно
е имало приходи от тази си дейност. Основната реализация на продукцията на
ищеца е била на пазара в Гърция. В подкрепа на това е и приложения по делото
договор, сключен между ищеца и цитирания по-горе в мотивите гръцки земеделски
производител. Видно от клаузите на този договор, ищецът се е задължил в рамките
на 8 години да доставя на гръцкия си съконтрагент смес
от произвежданите от него култури на посочена цена от 55 евроцента. Този
договор доказва, че ищецът е имал осигурен пазар за продажба на произвежданите
култури и то за един продължителен период от време, съответно – осигурена
печалба в дългосрочен план. Очевидни са сериозните намерения на страните по
този договор, след като преди сключването на договора гръцкият контрагент е
идвал на място, оглеждал е имотите/площите, в които е следвало да се сеят съответните
земеделски култури, предмет на сключения договор за продажба. В тази насока са и
показанията на разпитаните свидетели и залегналите в договора условия.
Съвкупния анализ на тези доказателства води до извода за доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото на ищцовото
дружество.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ако беше
положил грижата на добър стопанин ищецът би могъл да си обработва имотите,
респ. би могъл да ги заяви за ползване по реда на чл. 69-71 ППЗСПЗЗ, представяйки
пред ОСЗ-Антоново доказателства за воденото между страните гр.дело, предвид
ясно разписаните разпоредби в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и установената практика в
тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД кредиторът е длъжен да положи
грижи на добър стопанин, за да избегне вредите. За да се реализира
отговорността на длъжника, кредиторът следва да установи изпълнението на това законоустановено задължение. Не може да се приеме, че във
всички случаи и без оглед на останалите обстоятелства по делото, вредите винаги
ще се равняват на печалбата за целия исков период, тъй като това би означавало
да се поощри поведение на кредитор, който, вместо да вземе надлежни мерки за
защита на интереса си (а също така и за ограничаване на вредите), бездейства в течение
на периода до изтичане срока на договора и се надява да получи житейски
неоправдано обезщетение.
Чрез предприетите действия, изразяващи се в предявяване на иск за
установяване съществуването на наемно правоотношение, ищецът е доказал, че през
процесния период е положил усилия и е успял да
ограничи времетраенето, в което би могъл да търпи вреди от неизправното
поведение на ответника.
По изложените съображения, съдът намира, че съобразно събраните
доказателства, ищецът е доказал, че има право на обезщетение съгласно
разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД за вреди под формата на пропуснати ползи,
представляващи печалбата, която дружеството би реализирало от произведената
продукция след приспадане на разходите, необходими за произвеждане на тази
продукция, за процесните две стопански години.
За определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи за
двете стопански години, съдът се позовава на приетата комплексна агротехническа
и счетоводна експертиза. Първоначалната агротехническа експертиза е принципна и
не отразява реално конкретните добиви, които би получило ищцовото
дружество, ако през двете стопански години стопанисваше въпросните имоти,
докато комплексната експертиза е работила, изследвайки добивите на базата на
информацията в Дневника на ищеца за сертифицираните площи, произведена био продукция, представените по делото фактури от ищеца, и
въз основа на изчисления добив, който е могъл да получи ищеца, ако беше
обработвал процесните земи, предвид установените от
вещите лица общи средни пазарни цени по продажби в България и в Гърция. В
комплексната експертиза вещите лица са приспаднали разходите, които са
необходими за реализиране на въпросната продукция през обсъжданите две години,
като в същата подробно е разяснено от вещите лица начинът на изчисление на
добивите, на изчисление и приспадане на разходите, на съобразяване с пазара и с
приложените от ищеца фактури.
Съдът възприема заключението на комплексната експертиза във варианта, на
съобразяване на продажните цени в Гърция, защото, както се установява от
събраните доказателства (обсъдени по-горе), продукцията, добивана от ищеца,
основно е реализирана на гръцкия пазар. Следва обаче към посочената от вещите
лица сума в този вариант да се добавят и сумите по таблица № 1 и таблица № 3 относно слънчогледа, стр. 13
от заключението (л. 648) - т.е. при съобразяване посочената за България средна
пазарна цена от 1.00 лв., доколкото, видно от представените фактури и дневници,
ищецът е реализирал такъв вид продукция, именно на такива цени, като
същевременно е бил засял имота ( имот 053006) със слънчоглед, както се
установява от събраните по делото доказателства.
Що се отнася до културата „фий“, съдът намира, че след като сам ищеца в
своята счетоводна документация не отчита такава култура, няма как да се приеме
за доказано нейното отглеждане.
Съобразявайки СКЕ съдът приема, че
ищецът е доказал, че има право на обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 82
от ЗЗД за вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи печалбата /чист приход/, която дружеството би реализирало
от произведената продукция след приспадане на разходите, необходими за
произвеждане на тази продукция, за процесните две
стопански години в общ размер на 11 635.04
лева, от които за стопанската
2014/2015 г. – 5 401.55 лв. (за слънчоглед био-
713,55лв.; за люцерна био – 2921.00; пшеница био – 1764.04 лв.) и за
стопанската 2015/2016 г. – 6 233,45лв. ( за слънчоглед био – 1296,45 лв.; за люцерна био
– 2921,00 лв.; пшеница био – 2016.00 лв.). Предвид
изложеното предявеният иск за пропуснати ползи се явява основателен и доказан
за сумата от 11 635.04 лева, в какъвто и размер следва да бъде уважен, като се
осъди ответното дружество да заплати на ищеца тази сума, ведно с лихва за
забава, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане,
като до пълния, посочен в исковата молба, размер от 42 950.00 лв. искът,
като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до посочените в договора от 10.11.2014 г. цени от 0.55 евро на
килограм, видно е че се касае за цени на „фураж за животни, смески от зърно и
люцерна“, а настоящата претенция е за пропуснати ползи от конкретно определени
култури. Самите свидетели на ищеца заявиха, че продаваните от тях смески са в
състав от различни култури, по желание на клиента, макар фирмата им да има своя
традиционна рецепта, която е фирмена тайна. Освен това съгласно договора цената
е договорена, при доставка по местоживеене на животновъда (гръцкия съконтрагент).
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно това, че
ищецът не е имал право да произвежда и съответно продава био
сертифицирана продукция. Установява се от доказателствата, че процесните площи са включени в системата за био сертифицирани площи, че са били предмет на проверка за процесните периоди от компетентен за това орган, ищецът е
реализирал такава продукция. Дали същият подлежи на административно наказание
или не на осн.чл. 29 ал. 4 от Наредба № 1 от
07.02.2013г. на МЗХ е от компетентността на съответните органи по контрол, но е
ирелевантно за настоящия спор.
По отношение на исковата претенция
за причинени „преки“ вреди в размер на 1 464,00
лв. – както сам ищецът посочва, тези вреди се изразяват/
съответно са претендирани като разходите, направени
от него по обработката на процесните площи – оран, култивиране,
дискуване, сеитба, валирания и окопавания през
стопанската 2014/2015г. Именно тези
разходи вещите лица са съобразили при изчисленията си за „чистия приход“, претендиран от ищеца като пропусната полза. Претенцията на
ищеца за пропуснати ползи, уважена от съда, е именно обезщетение/
равностойността на онова, което би получило
ищцовото дружество при евентуалната реализация
на евентуално произведената от тези имоти продукция от стопанската 2014/2015г.,
т.е. след приспадане от получената пазарна цена на разходите, сторени от ищеца
за получаването на тази продукция.
Предвид изложеното съдът намира тази искова претенция за изцяло
неоснователна, обуславящо отхвърлянето й.
Трета искова претенция касае сумата
от 5 144, 52 лв. - неполучени субсидии (подробно описани от ищеца), за процесните 2 стоп.години, претендирани
като вреди под формата на пропуснати ползи.
Не е спорно, че за процесните имоти ищецът не е
получил субсидии по посочените схеми за подпомагане за процесните
две години.
За да се произнесе по тази претенция, съдът съобрази следното:
СЕПП е основна схема за подпомагане на земеделските стопани. Средствата по
тази схема се осигуряват от Европейския фонд за гарантиране в земеделието.
Плащането по СЕПП се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с
количеството продукция или броя на отглежданите животни. ДФ„Земеделие“ е
акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за
прилагане на ОСП на ЕС /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските
производители/. Разплащателната агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове. За
изпълнението на своите функции Разплащателната агенция следва да поддържа и
използва Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ на основание
Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 от ЗПЗП. ИСАК представлява комплексна автоматиризирана система, която след приключването на
всички етапи на обработка, през които преминават заявленията за подпомагане и
след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителните писма, с
които се признават и изчисляват сумите по СЕПП или се намалява или отказва
плащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на тази
схема за подпомагане /късно деклариране, грешки, застъпване на заявки,
неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние на
декларираните площи или наддеклариране на допустими
за подпомагане площи/.
Крайната оторизация на подадените от земеделските
стопани заявления за подпомагане по СЕПП
се извършва след преминала процедура по разрешаване на двойно заявените площи,
изтичане на крайния срок за подаване на възражения по слой „Допустими за
подпомагане площи“ и изготвен окончателен слой. Специализираният слой
„Допустими за подпомагане площи“ представлява геореферирана
графична база от данни за площите, допустими за подпомагане за съответната
кампания, изграден на база актуални ортофото и
сателитни изображения за територията на Република България за съответната
година.
Предвид гореизложеното се налага
извод, че само наличието на сключени
договори за наем или аренда на
земеделска земя не е достатъчно условие
и не може само по себе си да гарантира
на ползвателя сигурно получаване на директни плащания по СЕПП за тези
площи. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът
беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента
на неизпълнението. Това предположение обаче
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване
на увеличаването, в каквато насока съдът вече изложи доводи по-нагоре в
изложението.
В случая съдът не приема, че претендираните от ищеца пропуснати ползи под формата на
неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години представляват установени по делото реални
вреди. Позоваването на ищеца, че би получил субсидии за процесните
имоти за двете стопански години, поради това, че в предходни години е получавал
такива субсидии, не води до извода за сигурност в получаване на тези субсидии
през обсъждания период, поради което тази претенция се явява неоснователна и
следва да се отхвърли като такава.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски. Ищецът е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК /1982.34лв.-д.такса; 2000.00- адв.възнаграждение,
360лв.+ 450лв. - депозит за вещи лица/. Ответникът е представил списък за
разноски по чл. 80 ГПК в размер на 2 480лв. /2300.00лв.-адв.възн., 180.00лв.- депозит за в.л./. Страните са представили
доказателства за заплатените разноски, в т.ч. за адв.възнаграждения
(за ищеца – л.10 и 442; за ответника л.69-70), както и за внесените депозити за
в.лица,с уточнението, че ищецът е внесъл за вещи лица общо 630 лв. (450 –л.633 +
180), съгласно указанията на съда. Общо направените от ищеца разноски са 4 612,34
лева, а от ответника – 2480.00лв. Съобразно изхода на спора по предявените
искове, съдът намира, че основателно направените разноски от страна на ищеца са
в размер на 1082,86 лв., а от ответника - в размер на 1897,76 лв. Следователно
по съразмерност и компенсация ищецът следва да заплати на ответника ищеца
сумата от 814,90лв. – на осн.чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „И..” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Й.Г.Г.,
ДА ЗАПЛАТИ на „КОНСТАНТИНОС Ан.-98" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** 8960, Стопански двор, представлявано от управителя К.А.Г.,
с адрес за кореспонденция: с. Изворово, общ.Антоново, обл.
Търговище, ул.”Велико Търново” № 12, чрез адвокат К.И.П. – ВТАК, сумата от 11 635,04 лева (единадесет
хиляди шестстотин тридесет и пет лева и четири стотинки), представляваща обезщетение за
пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био
продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013г.,
за имоти, както следва: 1.имот № 053006, площ от 7.500 дка, м.”Турски
гробища”,V кат.; 2. имот № 045015, с
площ 12.700 дка, м.”Мешето”; 3.
имот № 037024 , с площ 10.501 дка, м.”Елеселер”,
V категория- всички по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ.Антоново,
равняващо се на пропусната възможност за реализация на печалба от тези имоти,
чрез засяването им със слънчоглед, люцерна и пшеница за стопанските 2014/2015 и
2015/2016 години, на основание чл. 82 във вр. с чл.
79 ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска (11.07.2018г.) до окончателно изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й предявен размер от 42
950.00лв., в това число изцяло за пропуснати ползи от имот № 029006-
затревена нива, с площ 2.999 дка, м.”Лозята”, V кат. по плана за земеразделяне
на с. Изворово общ. Антоново, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОНСТАНТИНОС Ан.-98" ЕООД, ЕИК
*********, срещу „И..” ЕООД, ЕИК
*********, иск за сумата от 1464,00
лева, представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013 г. за 1.имот № 053006, площ от
7.500 дка, м.”Турски гробища”,V кат.; 2.имот № 045015, с площ 12.700 дка, м.”Мешето”; 3.имот №
037024 , с площ 10.501 дка, м.”Елеселер”, V кат. и 4.имот
№ 029006- затревена нива, с площ 2.999
дка, м.”Лозята”, V кат. - всички по плана за земеразделяне на с. Изворово общ.
Антоново, равняващо се на стойността на разходи за предварителните обработки на
земята-предмет на договора и сертифицирана за екологична продукция: оран,
култивиране, дискуване, сеитба, окопавания за стопанската 2014/2015 година, на осн.чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1
от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОНСТАНТИНОС Ан.-98" ЕООД, ЕИК
*********, против „И..” ЕООД, ЕИК
*********, иск за сумата от 5 144,52
лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради
незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013 г. за 1.имот
№ 053006, площ от 7.500 дка, м.”Турски гробища”,V кат.; 2.имот № 045015, с площ
12.700 дка, м.”Мешето”; 3.имот № 037024 , с площ 10.501 дка, м.”Елеселер”, V кат. и 4.имот № 029006- затревена нива, с площ 2.999 дка, м.”Лозята”, V кат. -
всички по плана за земеразделяне на с. Изворово общ. Антоново, равняващо се на
пропусната възможност за получаване на субсидии за тези имоти за стопанските
2014/2015 и 2015/2016 години, от които: по СЕПП +зелени плащания - 1999,76 лв. за двете стопански години; по
„Мярка 11“от ПРСР, съгласно Наредба 4 от 24.02.2015 г. – за биологични площи /преминали
периода на преход/ в размер на 2 214,76 лв. за двете стопански години и по
схема СПК-протеинова култура-фий и люцерна в размер на 930.00лв.за две
стопански години, на осн. чл. 82 от ЗЗД във връзка с
чл. 79 от ЗЗД - като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „КОНСТАНТИНОС Ан.-98" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 8960, Стопански двор,
представлявано от управителя К.А.Г., с адрес за кореспонденция: с. Изворово,
общ.Антоново, обл. Търговище, ул.”Велико Търново” №
12, чрез адвокат К.И.П. – ВТАК, ДА
ЗАПЛАТИ на „И..” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя П.Й.Г.Г.,
сумата от 814,90 лв. - съдебни
разноски в производството по съразмерност и компенсация – на осн.чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: