№ 3932
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело №
20221100500416 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 20177440 от 26.08.2021 г. постановено по ГД № 31017 по описа за
2020 г. на СРС, I ГО, 26 състав, с което е отхвърлен иск на „Топлофикация София“
ЕАД срещу Г. А. С. с правно основание по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 301,51 лв., от която 245,11 лв.,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за
периода от м. 5.2016 г. до м. 04.2017 г., 56,06 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение за периода от 15.09.2017 г. до 25.11.2019 г. върху главницата за
ТЕ, 1,00 лв., представляваща такса за услуга за дялово разпределение за периода от м.
11.2016 г. до м. 04.2017 г. и 0,29 лв., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение за периода от м. 01.01.2016 г. до 25.11.2019 г. върху главницата за услугата
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 15.07.2020 г., до окончателното изплащане.
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските,
дължими от ищеца на ответника съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК за първоинстанционното
производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД – трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението е обжалвано в срок от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Въззивникът поддържа, че решението на СРС е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че според приложимите общи условия
(ОУ) дължимите суми следва да се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а издадената обща фактура е за целия предходен
1
отоплителен сезон. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е
установено изпадането в забава на ответника, СРС не е приложил правилно
разпоредбите на относимите към процесния период ОУ. Сочи се, че за ищцовото
дружество не е налице задължение да удостоверява публикуването на общата фактура,
а клиентите следва съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 от ОУ да заплатят
дължимите суми в 45-дневен срок от публикуването на интернет страницата на ищеца,
като при неизпълнение изпадали в забава и без нарочна покана. Предвид изложеното
отправя искане към СГС като въззивна инстанция да отменени решението на СРС и да
постанови друго, с което исковата претенция на ищцовото дружество да бъде уважена
в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Г. А. С., с който изразява становище за нейната неоснователност по
съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, респ. първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД, не е изразило
становище относно въззивната жалба на подпомаганата страна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт:
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния
съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от
обжалването.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в
обжалваната част, поради следното.
От петитума на исковата молба се установява, че ищецът „Топлофикация
София“ ЕАД е отправил искане до първоинстанционния съд за осъждане на ответника
Г. А. С. да заплати на ищеца сумата от общо 301,51 лв., от която 245,11 лв.,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за
периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2017 г., 56,06 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение за периода от 15.09.2017 г. до 25.11.2019 г. върху главницата за
ТЕ, 1,00 лв., представляваща такса за услуга за дялово разпределение за периода от м.
11.2016 г. до м. 04.2017 г. и 0,29 лв., представляваща обезщетение за забавено
2
изпълнение за периода от м. 01.01.2016 г. до 25.11.2019 г. върху главницата за услугата
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 15.07.2020 г., до окончателното изплащане.
От изложеното следва, че СРС е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От мотивите на обжалваното първоинстанционно решение се установява, че СРС
е приел, че са предявени за разглеждане положителни установителни искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Диспозитивът на обжалваното решение е постановен в
съответствие с приетото в мотивите, изложени към него, а именно: отхвърлен е искът с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът
Г. А. С. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, претендираните с исковата
молба суми.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че в нарушение
принципа на диспозитивното начало първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявен иск (чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК). В тази връзка следва да се има предвид
трайната и безпротиворечива практика на ВС и ВКС, че недопустимо е решението,
което не отговаря на изискванията за решаване на делото по същество. Такова е
решението, когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало (в този
смисъл например Определение № 370 от 27.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 350/2018 г., II
г. о., ГК). Основанието за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение
като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е налице при разгледан непредявен иск, т.
е. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл
извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Предмет на делото е
спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на
делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се позовава,
решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск. (Решение № 201 от
16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 820/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 249 от 23.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 124 от 24.03.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 882/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 329 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1789/2010 г., III г. о., ГК).
Доколкото първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, обжалваното
решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено от въззивната
инстанция, респ. делото да бъде върнато на СРС за произнасяне по предявените
3
обективно кумулативно съединени осъдителни искове.
По отношение на разноските:
Настоящото въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се
приложи отговорността на страните по чл. 78 от ГПК на разноските, а при новото
разглеждане на делото пред СРС съдът да се произнесе и по разноските в настоящото
въззивно производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20177440 от 26.08.2021 г., постановено по ГД №
31017 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, I ГО, 26 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав на действително предявените кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД – трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4