№ 15384
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Б К
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20221110169883 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
1
Секретар Б К
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 69883 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „С..“ № .. ет. 4, против „С..“ ООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „С..“, ул. „..“ № .. ет. 7, представлявано от управителя Н П П за
установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за паричен
заем № .. от 05.09.2022 г. е нищожна поради противоречие със закона, заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави и поради невъзможен предмет, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 145,41 лв., платена от ищеца на ответника без
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба - 22.12.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 05.09.2022 г. сключил с ответника договор за
паричен заем в размер на 500 лв., която сума следвало да бъде върната на 11 равни месечни
погасителни вноски, при договорен годишен процент на разходите и лихвен процент. В чл.
11, ал. 1 от договора било посочено, че при непредставяне на едно от обезпеченията,
посочени в чл. 5, ал. 1 от договора, потребителят дължи неустойка в размер на 145,41 лв.
Също така твърди, че на 05.09.2022 г. погасил сумата от 61 лв., а на 08.09.2022 г. – сумата от
610 лв., като погасил кредита изцяло. Оспорва клаузата за неустойка на чл. 11, ал. 1 от
договора като нищожна, поради накърняване на добрите нрави и неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, като предвиждаща неустойка в необосновано висок размер, а също и
като противоречаща на целта на ЗПК. Сочи, че така договорената неустойка надхвърля
присъщата й обезпечителна функция и води до неоснователно обогатяване за кредитора.
Твърди, че клаузата за неустойка не е индивидуално договорена, поради което я оспорва като
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения, позовава се на
съдебна практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „С..“ ООД, с който признава предявената искова
претенция за установяване нищожност на клаузата за неустойка. Сочи, че нищожността на
клаузата за неустойка не влече нищожност на целия договор. Излага твърдения, че ищецът
не е заплатил неустойка по договора, както и че ищецът не е изпращал покана за заплащане
на договорената неустойка. Неплащането на договорената неустойка не е дало основание за
завеждане на делото. Моли съда да постанови решение при признание на иска за
2
установяване нищожност на клаузата за неустойка, както и направените разноски по делото
да бъдат възложени в тежест на ищеца, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по
делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 146
във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл.
22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за
потребителски кредит № .. от 05.09.2022 г. се установява, че същия е сключен между „С..“
ООД и А. Г. А., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в
размер на 500 лв. за срок до 21.11.2022 г., при договорен фиксиран лихвен процент от ..05 %
и годишен процент на разходите от 49,93 %, като към договора е изготвен погасителен план
и договорът е сключен при общи условия.
Като доказателства по делото са приети постъпилите справки с приложени влезли в
сила съдебни решения по дела, образувани между същите страни на сходни правни
основания. От изисканите справки и приложени преписи от съдебни решения се установява,
че с Решение № .. от 19.04.2023 г. по гр.д. № 70991/2022 г. по описа на СРС, 46 състав, по
предявен иск от А. Г. А. срещу „С..“ ООД е прогласена нищожност на клаузата на чл. 11, ал.
1 – неуточнена клауза от сключения между страните договор за паричен заем №..т 21.11.2022
г.; с Решение № .. от 29.06.2023 г. по гр.д. № 71001/2022 г. по описа на СРС, 41 състав, по
предявен иск от А. Г. А. срещу „С..“ ООД е прогласена нищожност на клаузата на чл. 11 от
договор за потребителски кредит № .. от 25.06.2022 г., поради противоречие със закона.; с
Решение № 15346 от 21.09.2023 г. по гр.д. № 70992/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, е
признато за установено по предявен иск от А. Г. А. срещу „С..“ ООД, че разпоредбата на
договор за потребителски кредит № .. от 24.10.2022 г., която предвижда задължението на
заемателя да заплати сумата от 145,41 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължението да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна
банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗД.; с Решение №
13355 от 31.07.2023 г. по гр.д. № 70997/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, е прието за
установено по предявен иск от А. Г. А. срещу „С..“ ООД, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № ..т 07.11.2022 г., предвиждаща задължение за неустойка
в размер на 145.41 лв., е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради
неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП.; и с Решение № 11500 от 03.07.2023 г.
по гр.д. № 70979/2022 г. по описа на СРС, 82 състав, по предявен иск от А. Г. А. срещу „С..“
3
ООД е призната за нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
.. от 12.09.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, се установява, че по Договор за
потребителски кредит № .. от 05.09.2022 г. ищецът е изплатил сума в общ размер на 671 лв.,
като на 05.09.2021 г. е платил сумата от 61 лв., а на 08.09.2021 г. – сумата от 610 лв., като
плащането от 671 лв. е разпределено по следния начин: сумата от 500 лв. – погасена
главница, сумата от 25,59 лв. – погасена договорна лихва и сумата от 145,41 лв. – погасена
неустойка. Вещото лице също така установява, че с включена договорна лихва и неустойка,
спрямо погасителния план, ГПР е в размер на 162,12 %, а с включена договорна лихва и
неустойка, спрямо датата на погасяване, ГПР е в размер на 4161 %.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „С..“ ООД е бил сключен
Договор за потребителски кредит № .. от 05.09.2022 г., който намира правното си основание
в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищецът е погасил сумата
от 671 лв. Спори се относно валидността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора и
извършено надплащане над дължимата сума въз основа на нищожна клауза.
По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор
за потребителски кредит № .. от 05.09.2022 г. поради противоречие със закона, заобикаляне
на закона, накърняване на добрите нрави и поради невъзможен предмет, съдът намира
следното:
По делото се претендира нищожност на клауза от договора за неустойка на различни
правни основания, както следва: претендира се нищожност на три самостоятелни основания:
поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради накърняване на
добрите нрави и поради невъзможен предмет. От така посочените основания съдът намира,
че първо следва да се произнесе по основанието заобикаляне на закона, което е специално
такова и е предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, който закон е специален спрямо ЗЗП и ЗЗД, а
след това по противоречие със закона, за което са предвидените специални основания в чл.
22 от ЗПК. Накърняването на добрите нрави е порок, който води до нищожност на целия
договор или на отделна клауза в него, и като основание за нищожност е уреден от чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД. Тази норма е обща по отношение на специалните норми, предвидени в
ЗПК. Сключването на договор с невъзможен предмет е общо основание за нищожност на
договорите, предвидено в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. Ето защо съдът
намира, че първо следва да се произнесе по предявеното основание заобикаляне на закона в
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и при неоснователност на иска на същото основание, да разгледа
отделните хипотези на противоречие със закона, предвидени в чл. 22 от ЗПК, които
дерогират общите разпоредби на ЗЗД. И едва накрая следва да се произнесе по наведените
като евентуални основания за нищожност - накърняване на добрите нрави и невъзможен
предмет по смисъла на ЗЗД. Тук именно съдът намира за нужно да посочи, че по силата на
4
правилото lex specialis derogat legi generali, като евентуална остава претенцията за
прогласяване нищожност на клауза от договора на някое от предвидените в общия закон
основания.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от договора предвижда, че кредитополучателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.
5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 145,41 лв.
В чл. 5 от процесния договор потребителят се е съгласил договорът за кредит да бъде
обезпечен с едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на посочените в договора условия.
По отношение на претендираната нищожност на клаузата за неустойка поради
заобикаляне на закона, съдът намира следното:
Заобикалянето на закона, предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, е едно от специалните
основания, на които договорът за потребителски кредит може да бъде прогласен за
нищожен. В конкретния случай се претендира прогласяване на нищожност на клауза за
неустойка, договарянето на която законът не забранява. Неустойката, както е посочено по-
горе, има специална функция и чрез нея не се цели заобикаляне на закона. Визираната
клауза е прогласена за нищожна поради причина, че ищецът, в качеството му на потребител,
не е могъл да влияе върху предварително изготвените от кредитора условия на договора, а
не защото посредством неустойката кредиторът цели да се обогати. Ето защо претенцията за
прогласяване на процесната клауза за нищожна поради заобикаляне на закона следва да бъде
отхвърлена.
В чл. 3, т. 5 от договора страните са договорили годишен процент на разходите в
размер на 49,93 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № .. г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва
за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи
януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. Считано
от 01.01.2022 г. основният лихвен процент на БНБ е 0,00 на сто, от 01.10.2022 г. – 0,49 на сто
и от 01.11.2022 г. – 0,59 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на
разходите от 49,93 % е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето
защо съдът приема, че договорената обща сума за плащане в размер на 525,59 лв. не
5
противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в
размер на 25,59 лв. Процесният договор е сключен в изискуемата от закона форма, написан
е по ясен и разбираем начин, отделните елементи са еднакъв по вид формат и шрифт, не по-
малък от 12. В договора е посочен и ГПР. Ето защо съдът намира, че наведените в исковата
молба твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на закона
следва да бъде отхвърлена.
В исковата молба се наведени твърдения за нищожност на клаузата за неустойка
поради нейната неравноправност, макар това основание да не е изрично посочено в
уточнителната молба. Съдът съобразно с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК и
задължителната съдебна практика следва да извърши изследване и на наведеното в исковата
молба основание, доколкото нормата на чл. 24 от ЗПК препраща към разпоредбите на чл.
143 – 148 от ЗЗП и доколкото ЗЗП се явява специален по отношение на ЗЗД.
Съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. Така претендираната неустойка в
договора, сключен между страните, излиза извън присъщите функции, поради което за
съда се налага извод, че същата е нищожна. Клаузата, предвиждаща неустойка е
неравноправна, доколкото ищецът не е могъл да влияе върху представените от ответното
дружество условия, при които е бил сключен договорът. Ето защо и претенцията на ищеца
за прогласяване на клаузата за заплащане на неустойка за нищожна като неравноправна се
явява основателна, поради което и следва да бъде уважена.
По отношение на направените от ответника възражения за наличие на няколко
договора за потребителски кредит, сключени между същите страни, съдът следва да посочи,
че ответникът е разполагал с възможността или да откаже сключването на пореден договор
за кредит с ищеца, или да предложи договор с индивидуално определени клаузи, които са в
съответствие с изискванията на закона, така че да не дава възможност на другата
договаряща страна да се съмнява в равноправността на включените в договора клаузи и да
не предявява искови претенции.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК
ответникът не ангажира доказателства, установяващи начислена на валидно основание
лихва върху дължимата от ищцата главница по договора за кредит, сключен между страните.
По отношение на претенция за заплащане на сумата от 145,41 лв., с която ответникът
се е обогатил неоснователно, съдът намира следното:
С оглед установената и приета от съда нищожност на клаузата на чл. 11, ал. 1 от
договора, и видно от заключението на вещото лице, ищецът е извършил плащане, както
6
следва: на 05.09.2022 г. – сумата от 61 лв. и на 08.09.2022 г. – сумата от 610 лв., като с двете
плащания е изцяло погасена дължимата главница от 500 лв., договорната лихва от 25,59 лв.
и неустойката в размер на 145,41 лв. В случая договорната лихва е договорената цена и се
дължи на кредитора за предоставения от ответника на ищеца кредит. С извършеното
предсрочно погасяване на дължимия кредит ищецът е погасил кредита от 500 лв. и е платил
на ответника цената по договора в размер на 25,59 лв. или сумата от 525,59 лв. е платена на
годно правно основание. За разликата над тази сума до размера на общо платената сума от
671 лв. ответникът не доказа в хода на процеса наличие на годно правно основание, на което
е платена сума от 145,41 лв. Ето защо съдът намира за доказана исковата претенция по
основание и размер, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
молба – 22.12.2022 г. до окончателното й плащане, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 700 лв., от които: сумата от 100 лв . –платена
държавна такса, сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 300
лв. – платено адвокатско възнаграждение. В конкретния случай съдът е уважил направеното
от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е
намалил адвокатското възнаграждение от 1 000 на 300 лв., при съобразяване на
фактическата и правната сложност на делото.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от А. Г. А., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „С..“ № .. ет. 4, против „С..“ ООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „С..“, ул. „..“ № .. ет. 7, представлявано от управителя Н П П че клаузата на
чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № .. от 05.09.2022 г. е нищожна като
неравноправна, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за прогласяване на същата клауза за
нищожна поради заобикаляне на закона и противоречие със закона.
ОСЪЖДА „С..“ ООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
7
„С..“, ул. „..“ № .. ет. 7, представлявано от управителя Н П П ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., с
ЕГН **********, от гр. София, ул. „С..“ № .. ет. 4, сумата от 145,41 лв. /сто четиридесет и
пет лева и четиридесет и една стотинки/, платена от ищеца на ответника без основание,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
22.12.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8