Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260008 01.10.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На петнадесети септември две хиляди
и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от Председателя Атанас
Динков АНД № 225 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от В.Р.П., ЕГН **********, против Електронен фиш, Серия К, № 3026927,
издаден от ОДМВР - Стара Загора, за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система (EФ), с
който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 лева.
Жалбоподателката
моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата
страна моли обжалвания електронен фиш да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
С обжалвания ЕФ
жалбоподателката В.Р.П., ЕГН ********** е санкционирана на основание чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата ("При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място,
се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак"), изразяващо се в това, че на 28.08.2019 г. в 14.15
часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 180, в посока към гр. Бургас, при
ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26 ("Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената"),
въведено въз основа на Заповед № РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ – л. 16 от
делото, е управлявала лек автомобил „**“, с регистрационен номер **, със
скорост 124 км/ч при отчетен километров толеранс от - 3 %, като нарушението
(превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч) е било установено и заснето с
мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) № ТFR1-М 657.
В обжалвания електронен фиш е посочено, че ограничението
на скоростта – 90 км/ч е било въведено с пътен знак В26, въз основа на Заповед
№ РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ – л. 16 от делото.
Съгласно
т. 2 на Заповед № РД-11-362/29.03.2019 г. относно: Временна организация
и безопасност на движение /ВОБД/ за обект: „Въвеждане на ограничение на
скоростта в участък от км. 168 + 000 до км. 208 + 100 ляво и дясно платно на АМ
Тракия“ на Председателя на УС на АПИ – л. 13 от делото, ограничението следва да
се въведе след като са налице всички условия за ВОБД, а именно: стриктно изпълнение
на място сигнализация, в съответствие със съгласуван проект за ВОБД и при
спазени изискванията от Наредба № 3/16.08.2010 г. и приемането на ВОБД с
Протокол от комисия с представители на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ - Стара Загора
и Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, като изрично е отразено, че
заповедта влиза в сила след представянето на протокола по т. 2 в АПИ.
В
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на
електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и
докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност.
В
процесния случай предмета на това доказване включва и представянето на
доказателства за валидно въведено с пътен знак „В-26“, ограничение на скоростта
от 90 км/ч при движение по участъка от АМ Тракия, при км. 180, към датата на
извършване на санкционираното нарушение. Доколкото твърдяното нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено съгласно посочената
заповед на АПИ ограничение на скоростния режим, очевидно е, че именно
санкциониращият орган следва да установи и докаже както влизането в сила на
заповедта, съобразно предвидените в нея условия за въвеждането на
ограничението, така и датата, считано от която действа това ограничение. От
обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта със Заповед №
РД-11-362/29.03.2019 г. на АПИ, следва извода, че извършването на твърдяното
нарушение е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта като условия
за влизането й в сила.
В
случая, наказващия орган не представя доказателства за установяване на
релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства (в това
число и цитираната Заповед № РД-11-362/29.03.2019г. на АПИ), независимо, че в
изпълнение на принципа за служебното начало, съдът с нарочно определение е
изискал от санкциониращия орган да представи. Съответно непредставянето на
доказателства в посочения по-горе смисъл има за последица недоказаност
извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение (В този смисъл е постоянната
практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 399 от 28.11.2019
г. по КАН дело № 408 по описа за 2019г., Решение № 472 от 10.01.2020 г. по КАН
дело № 455 по описа за 2019 г., Решение № 189 от 10.07.2020 г. по КАН дело №
126 по описа за 2020 г. всички на Административен съд – Стара Загора и др.).
В тази
връзка следва да се посочи също така, че не се представиха доказателства от
санкциониращия орган, че процедурата по ограничението на скоростта на АМ Тракия
в процесния участък е била проведена по законоустановения ред - чл. 79, вр. с
Приложение 16 към чл.79, ал.2 от Наредба 18/23.07.2001 г. за сигнализиране на
пътищата с пътни знаци (редакция от 15.05.2015 г.), действаща към датата на
твърдяното нарушение - 04.10.2018 г.,
съгласно който „Когато скоростта се ограничава с повече от 20 km/h, тя
неколкократно се намалява с 20 km/h, като пътен знак В26 се поставя на
разстояния съгласно приложение № 16“. Въведено ограничение е необосновано, тъй
като не се представиха доказателства от санкциониращия орган, че водачите са
били уведомени с допълнителна указваща табела за причината за въвеждане на
ограничение от 90 км/ч на автомагистралата (ремонт на пътния участък, заради
лоши метеорологични условия в участъка, неравности, концентрация на ПТП или
други предвидени в ЗДвП).
На
следващо място, от приобщената в хода на съдебното следствие справка от „ТИНЕЛ
Електроникс“ ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ТFR1-М се установява, че тъй като точка с
координати ЕL: 25.35000° и NL: 42.23333°, се намира по пряка линия,
перпендикулярно на около 490 метра от най-близката точка на платното София –
Бургас на АМ Тракия, то измерването на скоростта на движещи се превозни
средство, посредством АТСС № ТFR1-М, № 657, не е било възможно (л. 41 от делото).
Установените
факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като от
точка с географски координати ЕL: 25.35000° и NL: 42.23333°, посочена в приложения
от АНО снимков материал от клип без посочен номер, обозначаваща местоположението
на АТСС № TRF-1М, № 657, не е било възможно да се извършва измерване на
скоростта на превозни средства, движещи се по АМ Тракия, в частност на скоростта
на процесния автомобил „**“, с регистрационен номер **, т.е. не е спазено
изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС да се
определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта. По делото не са ангажирани
опровергаващи доказателства, с оглед на което не може да се приеме, че на
посочените в ЕФ място, място и час е управлявано МПС с отчетеното превишение на
скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156
по описа за 2020 г. на Административен
съд – Стара Загора).
По
изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбоподателят не представя доказателства за сторени съдебни и
деловодни разходи, поради което такива не му се дължат.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш, Серия К, № 3026927, издаден от ОДМВР - Стара Загора, за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: