№ 263
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
202311***03608 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от М. Н. С. и от Д. К. К. против [фирма] субективно активно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на суми,
представляващи обезщетения за припадащата се на ищците част от гражданските плодове
(арендно плащане) от отдаването под аренда на съсобствени на страните недвижими имоти
– земеделски земи, находящи се в землището на село Л., община С., обл. Я., както следва: 1).
поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Х.“ с трайно
предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид
нива с площ от 39 786 кв. м.; 2). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в
местността: „Б.п.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на
трайно ползване - друг вид нива с площ от 7 548 кв. м.; 3). поземлен имот с идентификатор
[№] по КККР на село Л. в местността: „И.“ с трайно предназначение на територията –
земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 9 600 кв. м.; 4).
поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „К.“ с трайно
предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид
нива с площ от 11 399 кв. м.; 5). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в
местността: „К.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на
трайно ползване - друг вид нива с площ от 7695 кв. м.; 6). поземлен имот с идентификатор
[№] по КККР на село Л. в местността: „Д.“ с трайно предназначение на територията –
земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 13 703 кв. м.; 7).
поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Е.г.“ с трайно
предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид
нива с площ от 36 294 кв. м., за следните стопански години: 2016/2017 г., 2017/2018 г.
2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/ 2021 г., съответно в полза на ищцата М. С. сума в общ
размер от 4017 лева и в полза на ищеца Д. К. сума в общ размер от 2 679 лева (след
допуснато изменение на размера на предявената от ищеца искова претенция по реда на чл.
214 ГПК, с протоколно определение от 09.10.2023 г., чрез намаляването му от 2 914 лева на
2 679 лева или със сумата от 235 лева, поради отказ от иска в тази част), ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г. до
1
окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че заедно с ответното дружество [фирма] и трети за процеса лица са
съсобственици на следните недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи
се в землището на село Л., община С., обл. Я., както следва: 1). поземлен имот с
идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Х.“ с трайно предназначение на
територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 39 786
кв. м.; 2). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Б.п.“ с
трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг
вид нива с площ от 7 548 кв. м.; 3). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л.
в местността: „И.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на
трайно ползване - друг вид нива с площ от 9 600 кв. м.; 4). поземлен имот с идентификатор
[№] по КККР на село Л. в местността: „К.“ с трайно предназначение на територията –
земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 11 399 кв. м.; 5).
поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „К.“ с трайно
предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива
с площ от 7695 кв. м.; 6). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в
местността: „Д.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на
трайно ползване - друг вид нива с площ от 13 703 кв. м.; 7). поземлен имот с идентификатор
[№] по КККР на село Л. в местността: „Е.г.“ с трайно предназначение на територията –
земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 36 294 кв. м. с обща
площ на земите от 126,025 дка. Посочва се, че ищцата М. Н. С. е носител на 15/80 идеални
части от собствеността върху имотите, от които 10/80 идеални части установени с влезли в
сила Решение от 14.03.2017 г. и Решение от 12.09.2018 г., постановени по гр. дело №
543/2016 г. по описа на Районен съд – Я. в първа фаза на делбено производство и 5/80 ид.
части, придобити по силата на завещателно разпореждане от друг съсобственик – В.Д.Ш., а
ищецът Д. К. К. носител на 10/80 идеални части, установени със съдебното решение и като
наследник по закон на починалия наследодател К.Д. К.. Изяснява се, че ответникът [фирма]
притежава собствеността върху 43/80 идеални части. Ищците излагат твърдения, че на
07.09.2015 г. третото за процеса лице Ц.А.Ц. – един от съсобствениците на земеделските
земи сключил договор за аренда с арендатора А.Я.М. за отдаване под аренда на
съсобствените на страните земеделски земи. Посочва се, че за стопанските години 2016/2017
г., 2017/2018 г. 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. ответникът [фирма] получил общото
арендно плащане, дължимо на всички съсобственици, в т. ч. и частта на ищците, възлизаща
на сума в общ размер от 4017 лева за ищцата М. Н. С., според притежаваните от нея 15/80
идеални части от собствеността върху земите, от която: по 709 лева (по 30 лева на дка) за
първите три стопански години и по 945 лева (по 40 лева на дка) за последните две, както и
на сума в общ размер от 2 679 лева за ищеца Д. К. К., според притежаваните от него 10/80
идеални части, от която по 473 лева (по 30 лева на дка) за първите три стопански години и
по 630 лева за последните две. Пред арендатора ответникът се легитимирал като едноличен
собственик на имотите с Нотариален акт за покупко – продажба № ***, том 4, рег. № ****,
дело № 541 от 16.12.2015 г. по описа на нотариус П. К.. С влезлите в сила съдебни решения
по гр. дело № 543/2016 г. по описа на Районен съд – Я. било признато за установено, че
договорът, обективиран в този нотариален акт, няма вещнотранслативно действие по
отношение правата на ищците. Твърди се, че по този начин ответното дружество, като
съсобственик на имотите, макар да не е ползвал същите за задоволяване на лични и семейни
нужди, е получил граждански плодове от тях, но не е заплатил на ищците полагащата им се
част от получените плащания, каквото е задължението му съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. С тези
съображения М. Н. С. и Д. К. К. отправят искане ответникът да бъде осъден да им заплати
процесните суми под формата на обезщетение за припадащата им се част от гражданските
плодове (арендно плащане) от отдаването под аренда на съсобствените на страните
недвижими имоти – земеделски земи. Намират за дължима и претендират и законната лихва
2
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземанията. Претендират присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна [фирма],
чрез законния си представител – изп. директор на дружеството Г. К.а, оспорва исковите
претенции като неоснователни. Посочва, че ответникът е публично дружество по см. на 110,
ал. 1, т. 1 ЗППЦК и финансова институция съгласно чл. 3а ЗКИ с предмет на дейност:
„отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства и финансов лизинг“. Същото предоставя финансиране на
земеделски производители и търговски дружества за закупуване на земеделски земи чрез
финансов лизинг. За целта се сключва договор за финансов лизинг и приложение А към
същия, в което се посочват конкретните земеделски земи, включени в предмета на договора.
По силата на така сключения договор [фирма] закупува заявената от лизингополучателя
земеделска земя и предоставя владението и ползването на същата на последния срещу
заплащането на ежегодна лизингова вноска и с предвидено последващо прехвърляне на
собствеността върху земите в полза на лизингополучателя, при заплащането на всички
лизингови вноски. Ответникът твърди, е в случая между него и третото за процеса лице –
земеделски производител Р.А.М. бил сключен договор за финансов лизинг от 25.11.2014 г. в
изпълнение на задълженията по който, в качеството си на лизингодател, дружеството
придобило собствеността върху процесните земеделски земи, находящи се в землището на
село Л., община С., обл. Я. с договор за покупко – продажба от 16.12.2015 г. След това и
съгласно клаузата на чл. 9 от договора за финансов лизинг дружеството предоставило
същите за ползване на лизингополучателя с правото именно същият да получава всички
наеми и ренти по действащите договори, какъвто бил и договорът за аренда от 07.09.2015 г.,
считано от стопанската 2015/2016 г. Поддържа, че по силата на тристранно споразумение от
16.09.2016 г. ползването на тези имоти било предоставено на земеделския производител
С.Г., който заместил Р.М. като страна по лизинговия договор. Ето защо, [фирма] възразява
срещу твърденията на ищците, че е получило плащане по договора за аренда, в т.ч. и суми,
следващи се на ищците, доколкото няма и право на това. Оспорва арендаторът А.М. да е
превеждал пари на дружеството по силата на този договор под формата на рентни
плащания. Възразява и срещу претендираните от ищците размери, с доводи за тяхната
прекомерност, намирайки и за неясен начинът, по който е формирана основата за
начисляване на търсените обезщетения. Счита, че така посочените от ищците размери за
произволно определени, при липса на договорно основание за това. Въвежда възражение и
за погасяване по давност на вземанията за стопанска година 2015/2016 г. с изтичане на
приложимия тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на
периодични платежи. С тези доводи ответникът [фирма] отправя искане за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗС.
Съгласно посочената разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка
с чл. 93 ЗС, регламентираща принадлежността на добивите от вещта като: плодове, прираст
от добитък, наем и други такива, на собственика на самата вещ, респ. на съсобствениците в
случай, че правото на собственост принадлежи на две или повече лица – арг. чл. 30, ал. 1 ЗС.
Посочената законова регламентация урежда отношенията между съсобствениците по
повод добитите доходи от общата вещ и правото на всеки от тях да получи частта от
последните, равняваща се на дела му от съсобствеността. На разпределение между
3
съсобствениците подлежат всички „ползи от общата вещ“, в частност добивите от вещта по
см. на чл. 93 ЗС, а именно всички облаги, които се получават пряко от общата вещ или по
повод на нея, без да се накърнява съществено нейната субстанция, включително и
гражданските плодове – доходите, които се получават по повод облигационни отношения,
имащи за обект съсобствената вещ – наем, аренда, лихва и т. н.
В случай на реализиран доход от общата вещ, то всеки съсобственик има правото да
получи припадащата се според правата му част, без да е необходимо отправянето на нарочна
покана за това, в който смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно
решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното, възникването в полза на ищците на процесните вземания,
представляващи припадащата се част от гражданските плодове (арендно плащане) от
отдаването под аренда на съсобствени на страните недвижими имоти – земеделски земи, е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните
материалноправни предпоставки: 1). наличието на съсобственост между ищците и ответника
по отношение на процесните имоти – земеделски земи, при съответните идеални части от
правото на собственост; 2). реалното получаване от ответното дружество, в качеството му на
съсобственик на общите имоти, на граждански плодове – добиви от предоставяне
ползването на земите на трети лица под формата на арендно плащане по договор за аренда
от 07.09.2015 г.; 3). общата стойност на получените суми от ответника и стойността,
следващата се на всеки от ищците; 4). изискуемостта на вземанията и 5). настъпване на
основание за спиране/прекъсване на давностния срок за притезанията.
Данните, следващи от събраните по делото писмени доказателства, сочат, че с договор
за покупко – продажба на недвижим имот – земеделска земя от 16.12.2015 г., обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том 4, рег. № ****, дело №
541/16.12.2015 г. по описа на нотариус П. К. с рег. № *** на НК и с район на действие
Районен съд – Я. третото за процеса лице А.А.М., чрез пълномощника си А.Я.М., като
продавач, продава на [фирма] – ответника по делото, като купувач, представлявано също от
А.Я.М., следните недвижими имоти, находящи се в землището на село Л., община Тунджа,
област Я.: 1). поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план [№], находящ
се в местността „Е.г.“ с площ от 36 294 кв.м.; с начин на трайно ползване – нива; 2).
поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план [№], находящ се в
местността „Д.“ с площ от 13 703 кв.м. с трайно предназначение на територията – нива; 3).
поземлен имот с идентификатор [№] с номер по предходен план: [№], находящ се в
местността „И.“ с площ от 9 600 кв.м. с трайно предназначение на територията – нива; 4).
поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план [№], находящ се в
местността „К.“с площ от 7 695 кв.м. с трайно предназначение на територията – нива; 5).
поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план [№], находящ се в
местността „К.“ с площ от 11 339 кв.м. с трайно предназначение на територията – нива; 6).
поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план [№], находящ се в
местността Б.п.“ с площ от 7 548 кв.м. с трайно предназначение на територията – нива и 7).
поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план [№], находящ се в
местността „Х.“, с площ от 39 786 кв.м. с начин на трайно предназначение на територията –
нива, за сумата от 115 514,85 лева. В нотариалния акт е удостоверено, че при съставянето му
сред документите, установяващи правото на собственост, са представени – нотариален акт
№ 83, дело 526/2015 г. и нотариален акт № 82, дело 525/2015 г. по описа на нотариус П. К. и
нотариален акт за дарение № ***, дело № 809/2015 г. по описа на нотариус Т. Д..
По делото се установява, че с Решение № 147 от 14.03.2017 г., постановено по гр. дело
№ 543/2016 г. по описа на Районен съд – Я., ГО, 16-ти състав в производство по реда на чл.
341 ГПК, вр. чл. 69 ЗН – в първа фаза по допускане на съдебна делба, поправено по реда на
чл. 247 ГПК с Решение № 223/12.04.2017 г. и влязло в сила на 24.02.2020 г., е допуснато
4
извършването на делба на следните недвижими имоти, оставени в наследство на страните от
лицето Д. К. Б. – бивш жител на село Л., община С., област Я., починал на 15.06.1990 г., а
именно: 1). поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план [№], находящ
се в местността „Е.г.“ с площ от 36 294 кв.м.; 2). поземлен имот с идентификатор [№], с
номер по предходен план [№], находящ се в местността „Д.“ с площ от 13 703 кв.м.; 3).
поземлен имот с идентификатор [№] с номер по предходен план: [№], находящ се в
местността „И.“ с площ от 9 600 кв.м.; 4). поземлен имот с идентификатор [№], с номер по
предходен план [№], находящ се в местността „К.“с площ от 7 695 кв.м. с трайно
предназначение на територията – нива; 5). поземлен имот с идентификатор [№], с номер по
предходен план [№], находящ се в местността Б.п.“ с площ от 7 548 кв.м.; 6). поземлен имот
с идентификатор [№], с номер по предходен план [№], находящ се в местността „К.“ с площ
от 11 399 кв.м. и 7). поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план [№],
находящ се в местността „Х.“, с площ от 39 786 кв.м., между съсобственици и при квоти,
както следва: В.Д.Ш. – 10/80 идеални части; К.Д. К. – 10/80 идеални части; М. Н. С. – 5/80
идеални части; С.Н.С. – 5/80 идеални части, Ц.А.П. – 4/80 идеални части; В.А.А. – 3/80
идеални части и [фирма], с ЕИК: [ЕИК] – 43/80 идеални части. В мотивите на съдебния акт е
прието за установено от фактическа и правна страна, че правото на собственост върху
имотите, предмет на делбата, е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с Решения № 12 ЛА2 на
ОСЗГ – гр. С.. Прието е също, че общият наследодател на съделителите е починал на
15.06.1990 г. и е оставил за свои наследници по закон: дъщеря си М. Д. Н., починала на
16.12.2012 г. и оставила за наследници сина си С.Н.С. и дъщеря си М. Н. С. (ищцата по
делото); дъщеря си И. Д. А., починала на 01.03.2006 г. и оставила за наследници съпруга си
Ц.А.П. и сина си А.Ц.А., починал на 16.03.2009 г. и наследен от Ц. А. А. (син) и В.А.А.
(дъщеря); дъщеря си В.Д.Ш.; сина си К.Д. К.; сина си Ж.Д. Б., починал на 02.11.2011 г. без
да остави съпруга или низходящи, чийто дял уголемява дела на останалите, призовани към
наследяване към този момент; дъщеря си Р. Д. Б.а, починала на 02.03.1985 г. без да остави
низходящи или съпруг, чийто дял е уголемил дяловете на братята и сестрите й. В решението
е прието за установено, че на 07.09.2015 г. с Нотариален акт № ***, том VI, рег. № ****, нот.
дело № 809/2015 г. по описа на нотариус с рег. № *** на НК, Ц. А. А. е дарил на А.А.М.
своите 3/80 идеални части от недвижимите имоти, останали в наследство от Д. К. Б..
Отразено е, че на 14.12.2015 г. с Нотариален акт № 81, том 4 , рег. № ****, дело № 524/2015
г. Ц. А. А. е признат за собственик по давностно владение и наследство на останалите 37/80
идеални части от тези имоти, след което с продал същите на А.А.М. с договор от 14.12.2015
г., обективиран в НА № 83, том 4, рег. № ****, дело № 526/2015 г. Взето е предвид
обстоятелството, че на същата дата 14.12.2015 г. П. К.а е продала на същото лице А.А.М.
40/80 ид. части от процесните земеделски земи, който на 16.12.2015 г. е продал имотите на
[фирма] – ответника по настоящото дело. Видно от мотивите на съдебното решение е, че
при достигане до извод относно правата на страните в съсобствеността по отношение на
земеделските земи, е прието, че Ц. А. не е придобил собствеността върху 37/80 ид. части от
процесните земи, поради което и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е постановена отмяна на
съставения Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
придобит на основание давностно владение и наследство № 81, том 4, рег. № ****, дело №
524 от 14.12.2015 г. по описа на нотариус № *** и с раон на действие РС – Я., по силата на
който Ц. А. А. е признат за собственик на делбените недвижими имоти. С оглед този извод,
съдът е приел, че на 16.12.2015 г. [фирма] е придобило правото на собственост върху 43/80
идеални части от процесните недвижими имоти, докато останалите 37/80 идеални части
принадлежат на наследниците на Д. К. Б., които участват в делбеното производство, като
правата им следва да бъдат определени по реда на чл. 5 и сл. ЗН. С решението е прието да се
допусне извършването на делба между посочените лица и при описаните квоти, както и
искът за делба срещу лицето А.А.М. да бъде отхвърлен, тъй като същият се е разпоредил с
притежаваните от него права в полза на дружеството преди предявяването на иска за делба.
5
По настоящото дело е представено и прието в заверен препис Удостоверение за
наследници, издадено от Община С., населено място Л., за лицето и съделител в
производството по гр. дело № 543/2016 г. по описа на РС – гр. Я., К.Д. К., починал на
07.04.2018 г., съгласно което същият е оставил за свой законен наследник сина си Д. К. К. –
ищецът по делото.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за установено, че процесните недвижими
имоти – земеделски земи, находящи се в землището на село Л., община С., обл. Я. и
представляващи: поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план [№],
находящ се в местността „Е.г.“ с площ от 36 294 кв.м.; поземлен имот с идентификатор [№],
с номер по предходен план [№], находящ се в местността „Д.“ с площ от 13 703 кв.м.;
поземлен имот с идентификатор [№] с номер по предходен план: [№], находящ се в
местността „И.“ с площ от 9 600 кв.м.; поземлен имот с идентификатор [№], с номер по
предходен план [№], находящ се в местността „К.“ с площ от 7 695 кв. м.; поземлен имот с
идентификатор [№], с номер по предходен план [№], находящ се в местността Б.п.“ с площ
от 7 548 кв.м.; поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план [№],
находящ се в местността „К.“ с площ от 11 399 кв.м. и поземлен имот с идентификатор [№],
с номер по предходен план [№], находящ се в местността „Х.“, с площ от 39 786 кв.м., са в
режим на съсобственост между страните по делото и трети за процеса лица, като ищцата М.
Н. С. притежава 5/80 идеални части, ищецът Д. К. К. 10/80 идеални части от правото на
собственост, а ответното дружество [фирма] – 43/80 идеални части.
За да достигне до този извод съдът съобрази, че Решението, постановено по гр. дело №
543/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Я. в първа фаза на производство по съдебна делба,
е влязло в законна сила на 24.02.2020 г., поради което и на основание чл. 298, ал. 1 и ал. 2
ГПК по разрешените в същото въпроси относно наличието на съсобственост между
съделителите, в т. ч. ищците по делото М. Н. С., Д. К. К. (като наследник по закон на
съделителя К.Д. К.) и ответникът [фирма], по отношение на процесните недвижими имоти –
земеделски земи, както и по отношение на определените квоти от съсобствеността – 5/80
идеални части за ищцата М. С., 10/80 идеални части за ищеца Д. К. и 43/80 идеални части за
ответника [фирма], е налице сила на пресъдено нещо и тези въпроси не подлежат на
пререшаване в настоящото производство, а следва да бъдат приети за установени по делото.
Същевременно в хода на производството не се установи извършването на последващи
разпоредителни действия, които да са довели до промяна в правата на страните.
Следва да се отбележи, че от страна на ищцата М. С., въпреки разпределената
доказателствена тежест и изричните указания, дадени с проекта за доклад по делото, срещу
който страните не са възразили, че не сочи доказателства за това обстоятелство, по делото
остана недоказано твърдението й, че е придобила още 10/80 идеални части от собствеността
върху земеделските земи по силата на завещателно разпореждане от друг съделител -
В.Д.Ш.. Предвид това, съдът приема, че правата на страните от процесните имоти се
равняват на дяловете, определени в хода на делбеното производство.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна,
релевирано с отговора на исковата молба, за придобиване от [фирма] изцяло на
собствеността върху земеделските земи по силата на договора за покупко – продажба от
16.12.2015 г., тъй като с постановеното по гр. дело № 543/2016 г. по описа на Районен съд –
гр. Я., ГО, 16-ти състав съдебно решение е признато за установено, че реално по силата на
тази сделка са прехвърлени именно 43/80 ид. части, предвид обема на права, притежаван от
прехвърлителя А.А.М..
Наличието на правно състояние на съсобственост по отношение на процесните
земеделски земи, както и на права на ищците и на ответника спрямо същите, обуславя
правото на всяка от страните да получи стойността на реализирани доходи от общите вещи,
съответна на обема на правата си в съсобствеността, респ. правото на М. Н. С. и на Д. К. К.
6
да получат от [фирма] припадащата им се част от реализирани ползи от общата вещ, чрез
получени арендни плащания от трети лица, при доказано реално постъпване на същите в
патримониума на ответното дружество, в качеството му на съсобственик на процесните
земи.
Изясни се, че ищците претендират процесните вземания като следващата им се част от
получени изцяло от ответника граждански плодове – добиви от предоставяне на
съсобствените им земеделски земи за ползване на трети лица под формата на арендно
плащане по договор за аренда от 07.09.2015 г., което обстоятелство е оспорено от ответника.
В подкрепа на твърденията на ищците по делото е представен и приет като писмено
доказателство договор за аренда на земеделска земя от 07.09.2015 г. с нотариална заверка на
подпИ. на страните и вписан в Службата по вписванията – гр. Я., сключен между Ц. А. А., в
качеството му на арендодател и А.Я.М., в качеството му на арендатор, за предоставяне за
временно и възмездно ползване на наследствени земеделски земи, находящи се в землището
на село Л., община С., област Я., а именно: поземлен имот с идентификатор [№], с номер по
предходен план [№], находящ се в местността „К.“ с площ от 11 399 кв.м., поземлен имот с
идентификатор [№] с номер по предходен план: [№], находящ се в местността „И.“ с площ
от 9 600 кв.м.; поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план [№],
находящ се в местността „К.“с площ от 7 695 кв.м., поземлен имот с идентификатор [№], с
номер по предходен план [№], находящ се в местността Б.п.“ с площ от 7 548 кв.м.,
поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план [№], находящ се в
местността „Д.“ с площ от 13 703 кв.м. и поземлен имот с идентификатор [№], с номер по
предходен план [№], находящ се в местността „Е.г.“ с площ от 36 294 кв.м. – процесните
земеделски земи, срещу предоставянето от страна на арендатора на аренда в размер на 10 %
от средния добив пшеница или ечемик на дка обработваема площ в текущата стопанска
година или заплащане на левовата равностойност до края на всяка стопанска година.
Съгласно клаузата на чл. 3 от договора същият се сключва за срок от 15 стопански години
или за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2030 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ)
с договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно
ползване обекта на договора, а арендаторът – да извърши определено арендно плащане, като
добивите от отдадените под аренда обекти стават собственост на арендатора от момента на
отделянето им.
Изясни се, че съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС гражданските плодове, получени от
предоставяне на съсобствената вещ за ползване от трети лица, в частност арендното
плащане, подлежат на разпределяне между съсобствениците, съразмерно на притежаваните
то тях права върху вещта.
В настоящия случай по делото не се установява ответникът [фирма], като съсобственик
на процесните земеделски земи, да е заместил като страна по договора за аренда от
07.09.2015 г. арендодателя Ц. А., нито да е получил арендно плащане от арендатора.
За изясняване на тези обстоятелства и по уважено доказателствено искане на ищците,
по делото е изслушано и прието заключението на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза, което съдът, преценявайки по реда на чл. 202 ГПК, кредитира като компетентно
и обосновано изготвено – от съответен специалист, въз основа на материалите по делото,
извършена проверка в счетоводството на ответното дружество и справка с лицето –
арендатор по договора, отговорило в цялост на поставените задачи и останало неоспорено
от страните по делото. В заключението си вещото лице посочва, че съгласно представени от
ответната страна счетоводни документи – извлечения относно счетоводните записвания в
[фирма], касаещи процесните земеделски земи с данни за период от 16.12.2015 г. до
16.09.2020 г. и от 16.09.2020 г. до 28.09.2023 г., единствените постъпления (главница, лихви
и такси) в дружеството във връзка с процесните имоти са свързани с погасяване на годишни
7
лизингови вноски от трети за процеса лица. Експертизата достига до извод, че ответникът не
е получавал плащания за арендни взаимоотношения по повод на процесния договор за
аренда на земеделска земя от 07.09.2015 г. Констатирано е, че арендаторът по договора А.М.
е бил клиент на [фирма] , като в периода от 2016 г. до 2020 г. са установени две плащания
към дружеството, както следва: на 21.09.2016 г. с платежно нареждане от 21.09.2016 г. в
размер на сумата от 10 000 лева, чрез превод по банкова сметка, с посочено основание:
„погасяване задължения по ДФЛ на ЗП А.М.“ и на 03.10.2016 г. с платежно нареждане от
03.10.2016 г., в размер на сумата от 30 000 лева, с наредител С.Г., с посочено основание:
„вноска по ДФЛ от ЗП А.М.. В заключението е изяснено, че предметът на дейност на
[фирма] е предлагане на кредитиране на земеделски производители за покупка на
земеделска земя чрез финансов лизинг, за която дейност същото е лицензирано от БНБ, като
всички приходи на дружеството са именно от лихви и комисиони въз основа на сключени
договори за финансов лизинг, а не от наемни/арендни плащания. Констатирано е, че в
счетоводството на [фирма] са налице счетоводни записвания относно отчитане на
операциите по Приложение № А4/07.12.2015 г. и Приложение № А35/16.09.2020 г., касаещи
предоставянето на лизинг на процесните земеделски земи от ответника на
лизингополучатели, съответно ЗП Р.М., а впоследствие ЗП С.Г., който понастоящем е и
единственият ползвател на имотите. В заключението е отразено, че при проведени разговори
с арендатора по договора от 07.09.2015 г. (предвид допусната от съда задача съгласно
определението от 11.04.2023 г.) – А.М. е установено, че именно същият обработва
земеделските земи, като настоящите му арендни взаимоотношения са със земеделския
производител С.Г.. При изслушването си в съдебното заседание експертът потвърждава, че
счетоводните записвания във връзка с извършени преводи в полза на [фирма] касаят
отношенията на дружеството във връзка с договор за финансов лизинг и не представляват
арендни плащания.
Предвид изложеното, съдът намира за недоказано от ищците по делото, реалното
получаване от ответното дружество, в качеството му на съсобственик на общите имоти, на
граждански плодове – добиви от предоставяне ползването на земите на трети лица под
формата на арендно плащане по договора за аренда от 07.09.2015 г.
Изводите на експертизата се подкрепят и от обективните данни, внесени в процеса чрез
приетите като писмени доказателства договор за финансов лизинг на земеделски земи от
25.11.2014 г., сключен между [фирма], чрез пълномощника си Я.А.М., като лизингодател и
третото за процеса лице ЗП Р.А.М., като лизингополучател, Приложение № А4 от 07.12.2015
г. към договора и тристранно Споразумение от 16.09.2016 г. между [фирма], ЗП Р.А.М. и ЗП
С.Г. Г., сочещи, че по силата на договора за лизинг ответното дружество е поело задължение
да придобие собствеността върху процесните земеделски земи, описани в приложение № 4А
и да предостави същите за ползване и последващо придобиване на лизингополучателя,
срещу заплащането на съответната годишна лизингова вноска съгласно погасителен план,
обективиран в приложение № 4А, за периода от 15.09.2016 г. до 15.09.2025 г. и с предвидена
възможност за изкупуването им. Изяснява се също, че по силата на споразумението от
16.09.2016 г. третото за процеса лице С.Г. замества лизингополучателя по договора за
финансов лизинг в правата и задълженията му като страна по сделката.
Косвено в подкрепа на извода за липсата на реално получени от ответника арендни
плащания във връзка с ползването на процесните земеделски земи е и изявлението на
третото за процеса лице А.Я.М. – арендатор по договора от 07.09.2015 г., обективирано в
приетата по делото декларация от 05.10.2023 г. с нотариално заверен подпис, в която
същият е декларирал, че не е извършвал в полза на [фирма] арендно плащане – нито в
натура, нито в парична стойност по договора за аренда на земеделска земя от 07.09.2015 г.
на седем броя имоти, находящи се в землището на село Л. с обща площ от 126,025 дка, за
стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г.
и 2022/2023 г. Последната съдът цени, преценявайки я в съвкупност с изводите, следващи от
8
експертното заключение и с данните от анализираните писмени доказателства, предвид това,
че лицето не е разпитано в качеството на свидетел по делото, но и с оглед обстоятелството,
че декларираното в същата подкрепя останалите доказателства по делото.
Ето защо, съдът намира за недоказано от ищците по делото – при условията на пълно и
главно доказване, въпреки разпределената доказателствена тежест, че ответното дружество,
в качеството си на съсобственик на процесните земеделски земи, реално е получило
парични престации във връзка с ползването на имотите от трети лица, под формата на
арендно плащане, съответно възникване на правото им, респ. насрещното задължение на
[фирма] да им заплати припадащата се част от дохода, доколкото не се доказа такъв, в
твърдяната от ищците форма – арендно плащане, да е получен от ответника, което обуславя
извод за недоказаност на исковите претенции по основание и за отхвърлянето им в цялост.
За пълнота и прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че
предмет на проверка в настоящия процес е именно наличието на предпоставките за
възникване на процесните вземания по начина, по който същите са заявени от ищците – като
припадащата им се част от стойността на реализирани граждански плодове – арендно
плащане от отдаването под аренда на съсобствени на страните недвижими имоти –
земеделски земи, находящи се в землището на село Л., община С., обл. Я., съответна на
правата от имотите, с твърдения за получаването на тези доходи в цялост от ответника, чрез
плащания от страна на арендатора. Ето защо, съдът в своята проверка, предвид и основния
принцип на диспозитивното начало – арг. чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е
определяне на вида и обема на търсената защита от страните, е обвързан от така предявените
искове, от заявените основание и характер на вземанията, поради което в настоящото
производство не подлежи на изследване и обсъждане въпросът дали във връзка със
сключения договор за лизинг, имащ за предмет поемане на задължение за придобиване
собствеността върху процесните земеделски земи от ответното дружество и последващото
им предоставяне за ползване на трети лица срещу заплащането на лизингови вноски,
[фирма] е получило такива плащания и техния размер, респ. относно основанието за това и
обхвата на действието на договора за лизинг.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора – неоснователност на исковите претенции, право на разноски
има само ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на [фирма] следва да
бъде присъдена сумата от 230 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, определено в съответствие с разпоредбата на чл.
37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в осреднен размер между минималния и максималния такъв, при съобразяване с
конкретната фактическа и правна сложност на делото, обоснована от вида на предявените
искове, определящи предмета на доказване, вида и обема на извършената дейност от
ответната страна – депозиран писмен отговор и представителство в две открити съдебни
заседания, с направени доказателствени искания, както и обичайната продължителност на
делото. Всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати по ½ част от разноските или
сумата от по 115 лева. Сторените от ищците разноски следва да останат за тяхна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. С., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] и от Д. К.
К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], против [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес
на управление: [адрес] субективно активно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на суми, представляващи обезщетения за
9
припадащата се на М. Н. С. и на Д. К. К. част от гражданските плодове (арендно плащане)
от отдаването под аренда на съсобствени на страните недвижими имоти – земеделски земи,
находящи се в землището на село Л., община С., обл. Я., както следва: 1). поземлен имот с
идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Х.“ с трайно предназначение на
територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 39 786
кв. м.; 2). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Б.п.“ с
трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг
вид нива с площ от 7 548 кв. м.; 3). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л.
в местността: „И.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на
трайно ползване - друг вид нива с площ от 9 600 кв. м.; 4). поземлен имот с идентификатор
[№] по КККР на село Л. в местността: „К.“ с трайно предназначение на територията –
земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 11 399 кв. м.; 5).
поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „К.“ с трайно
предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива
с площ от 7695 кв. м.; 6). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в
местността: „Д.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на
трайно ползване - друг вид нива с площ от 13 703 кв. м.; 7). поземлен имот с идентификатор
[№] по КККР на село Л. в местността: „Е.г.“ с трайно предназначение на територията –
земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 36 294 кв. м., за
следните стопански години: 2016/2017 г., 2017/2018 г. 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/ 2021
г., съответно в полза на ищцата М. С. сума в общ размер от 4 017 лева и в полза на ищеца Д.
К. сума в общ размер от 2 679 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА М. Н. С., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
сумата от 115 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. К. К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
сумата от 115 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10