РЕШЕНИЕ
№ 1056
гр. Бургас, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100501470 по описа за 2022 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във
връзка с чл.17 от ЗЗДН.
С решение № 1511 от 13.07.2022г. по гр. д. № 1524/22г. на РС- Бургас, поправено с
решение № 1856 от 22.08.2022г. по същото дело, са наложени мерки за защита на М. В. А.
ЕГН: ********** от ***, срещу домашно насилие, извършено на 12.03.2022г. от страна на
В. Д. И. ЕГН: ********** от ***, както следва:
1/ В. И. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо М. А.;
2/ на И. е забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на А. за срок от една година, считано от 13.07.2022г.
На В. И. е наложена глоба в размер на 200 лв.
И. е осъден да заплати на А. деловодни разноски в размер на 200 лв., а по сметката на
Бургаския районен съд- държавна такса в размер на 25 лв.
Против решение № 1511 от 13.07.2022г. по гр. д. № 1524/22г. на РС- Бургас е
постъпила въззивна жалба вх.№ 25990/21.07.2022г. по описа на РС- Бургас, подадена от адв.
Р. Станчев като пълномощник на В. Д. И..
С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че решението на
районния съд е необосновано, постановено при съществено процесуално нарушение, а по
1
същество е незаконосъобразно.
Във връзка с оплакването да допуснато съществено процесуално нарушение се сочи
от една страна, че макар да е прекратил производството по отношение на К. К., който наред
с молителката е търсил защита срещу осъществено от въззивника домашно насилие,
районният съд разпитал К. като свидетел и изцяло кредитирал неговите показания, докато
показанията на св. В. Д.- брат на въззивника, не били кредитирани поради родствената им
връзка. Според въззивника е налице съществено несъответствие при преценка
достоверността на свидетелските показания, понеже тези на пряко заинтересованото лице,
търсещо защита са били кредитирани, а тези на лице, което не е страна в производството-
не, без мотиви за това. Намира, че показанията на св. К. следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото, тъй като няма как да участва в процеса в две качества- да бъде и
молител, и свидетел.
На второ място въззивникът изтъква, че от събраните доказателства се е изяснило, че
доколкото на 12.03.2022г., около 22.00ч. възникнал спор, то той е бил между св. К. и
въззивника, но не и между В. Д. и М. А.. Въззивникът се обърнал към нея само с молба да
поговорят по въпроса кога да й предаде лични вещи и документи, останали в дома на
родителите му, в който живели на съпружески начала, без да е имало отправени вербални
закани, заплахи или действия, които да мотивират заплаха и необходимост от защита. След
тази покана и отказа на въззиваемата, въззивникът повече нямал никакъв контакт с нея,
нямало отправени обиди, закани или други думи, които да мотивират страх. Напротив,
според показанията на св. Д. и обясненията на въззивника Д., именно св. К. бил този, който
провокирал конфликт, заплашвал и търсел саморазправа. Именно той нападнал въззивника
и му нанесъл два удара в областта на лицето, за което имало съдебно- медицинско
удостоверение. Действията на К. били съпроводени с непрестанни заплахи от саморазправа:
„Ти знаеш ли кой съм аз, ще те унищожа, ще ти направя живота черен, ще те смажа“.
Безспорният факт според въззиваемия е, че той самият не е влязъл в разправия и конфликт с
молителката и по никакъв начин не я е заплашил или провокирал страх у нея.
Затова счита, че може да се направи извод, че не е налице упражнено домашно
насилие по отношение на молителката М. А..
Акцентира, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна
защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на
тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни и имотни спорове.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което
молбата за защита да бъде оставена без уважение, поради липса на законови основания за
нейното уважаване.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Веселина
Василева- пълномощник на М. В. А..
С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че правилно и
законосъобразно районният съд е уважил молбата за защита и е наложил глоба по
2
отношение на въззивника. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения. Намира, че не
съществува пречка след като производството е прекратено по отношение на лице, което не
попада сред лицата, които могат да търсят защита срещу домашно насилие, то да бъде
разпитано в качеството на свидетел- очевидец. От момента на прекратяването на делото К.
К. нямал качеството на молител, поради което липсвала процесуална пречка за разпита му
като свидетел, тъй като нямал две качества в процеса. Въззиваемата счита също, че
правилно и законосъобразно районният съд не е кредитирал показанията на св. Д., поради
наличието на заинтересованост, произтичаща от родствената му връзка с въззивника, и
поради противоречието им с останалия доказателствен материал. В заключение,
въззиваемата сочи, че по безспорен начин се установява упражнено домашно насилие по
отношение на нея, поради което правилно и законосъобразно са предприети мерки за
нейната защита. В мотивите си районният съд обосновал нуждата от тях. Затова намира, че
въззивната жалба следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционния съдебен акт да бъде
оставен в сила.
В съдебното заседание, проведено във въззивната инстанция, въззивникът, чрез
пълномощникът си поддържа въззивната жалба и съображенията, изложени в нея. Поддържа
се становището, че между въззивникът и въззиваемата не е имало конфликт, а такъв е
възникнал между св.К. и въззиваемия. Иска се решението на БРС да бъде отменено, а
молбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.
Въззиваемата, чрез писмено становище на пълномощника си, поддържа отговора.
Моли решението да бъде потвърдено.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Районен съд- Бургас е бил сезиран с молба от М. В. А. и К. Б. К. за защита срещу
осъществено спрямо двамата домашно насилие от ответника В. Д., с когото А.
съжителствала на семейни начала около една година в дома на ответника в ***. К. бил
настоящият партньор на молителката.
Конкретните обстоятелства са подробно изложени в молбата за защита. Твърди се, че
причина за агресията на ответника било желанието на молителката да го напусне, което не
било прието от ответника. След раздялата на двамата ответникът не спирал да тормози и
заплашва молителката. Причаквал я пред дома й и пред работата й, упражнявал физическо
насилие спрямо нея. На 23.01.2022г. ответникът отишъл на работното място на молителката
в игрална зала Onebet. Започнал да й говори на висок тон, искал да осъществи разговор с
3
нея, но тя му отказала и му казала да си тръгва. След многобройните й молби ответникът си
тръгнал, но когато след работно време тя се отправила към автомобила си, той я чакал там.
Пречел й да се качи в колата и я заплашвал с думите „Ако не си с мен, ще стане много
лошо“, „Ако не си с мен, ще се самоубия“. Тя успяла да се качи в автомобила и решила да
направи няколко обиколки в гр.Бургас с цел В. да не я проследи. След като пристигнала в
гр.Поморие и паркирала пред блока, В. я издебнал, качил се през другата врата на
автомобила, взел й ключа за апартамента и не й позволявал да се качи, като отново отправял
закани „Кой те чака горе, който е горе да слиза, ще стане много лошо, ще се самоубия“. На
следващия ден молителката подала жалба за инцидента в полицията в Първо РУ на МВР-
Бургас.
На 12.03.2022г. около 20.30ч. молителите отишли към магазин „Била“ в гр.Поморие,
за да напазаруват. Спрели автомобила си в близост до магазина и се насочили към неговия
вход. До тях спрял сив автомобил марка „*“, от който излезли ответникът и брат му, които
се насочили към молителите. Ответникът започнал да дърпа молителката с думите „Ела, да
поговорим“. Тя силно се уплашила и му извикала да се махне и че не желае да го вижда.
Молителят К. се опитал да отблъсне ответника от нея, но последният продължавал да се
държи агресивно и да я дърпа, като я стискал силно за ръцете. След многократните молби от
нейна страна, ответникът се ядосал и започнал да удря приятеля й К. в областта на лицето с
юмруци. През това време братът на В. дърпал молителя К., с цел да му попречи да се
защити. От вътрешността на магазина излязъл човек от охраната, който станал свидетел на
случилото се, заедно с персонала на магазина. През това време молителката се обадила на
тел.112 и уведомила за случилото се. След като разбрал това, ответникът започнал да
отправя заплахи към нея и към К.: „Ще умрете, с вас е свършено, не знаете с кой се
занимавате, оттук нататък ще стане страшно“. От отправените заплахи молителката се
почувствала много изплашена за живота си, още повече, че той притежавал ловна пушка и
имал разрешително за нея. По тази причина тя почувствала реална заплаха за живота и
здравето си, тъй като ответникът бил психически нестабилен и тя не знаела какво би могъл
да й причини. След подадения сигнал представители на полицията пристигнали почти
веднага, но В. вече бил избягал. На 12.03.2022г., незабавно след инцидента двамата
молители пуснали жалба срещу В. в РУ на МВР- Поморие. На 14.03. молителят К. се
снабдил с медицинско удостоверение от съдебен лекар.
Поискано е налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН (задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да
приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалите при условия и срок, определени от съда).
Приложена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, възпроизвеждаща съдържанието на
молбата за защита. Ангажирани са гласни и писмени доказателства.
С определение от 14.03.2022г. съдът е прекратил производството по делото спрямо
молителят К. , тъй като същият няма качеството на лице по чл.3 ЗЗДН, което да търси
4
защита срещу домашно насилие спрямо ответника. Производството е прекратено и в частта,
касаеща твърдения от А. акт на домашно насилие, извършен от ответника на 23.01.2022г.,
предвид това, че не е спазен преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Със същото определение е уважил искането на молителката и е издал заповед №27 от
14.03.2022г. за незабавната й защита, с която ответникът В. И. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо А. и му е забранено да се приближава до нейното
жилище, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих.
С определение от 14.03.2022г. съдът е прекратил производството по делото спрямо
молителят К.
Ответникът- сега въззивник, чрез процесуалният си представител адв. Станчев е
оспорил като неверни фактическите твърдения, че причината за раздялата на страните е
агресивното поведение на ответника. Твърди, че в средата на 2021г., през м.август се е
разболял от коронавирус. С цел да бъде предпазена от вируса, Атанасова се нанесла в друго
жилище на родителите му в кв. „Крайморие“, ул. „Бриз“ №16, но докато траело лечението на
ответника и карантината му, тя установила връзка с К. К. и сама напуснала това жилище. От
този момент страните били разделени. До края на м.януари 2022г. страните поддържали
връзка, но впоследствие прекъснали както връзката, така и отношенията си.
По отношение на инцидента на 12.03.2022г. ответникът твърди, че около 20.00 ч.
двамата с брат си са пътували от Бургас към Поморие, а на разклона за Поморие забелязали
автомобила на А. и ответникът решил да се видят и да поговорят за отношенията си, още
повече, че А. имало вещи и документи, останали в жилището на последния, за които той я
уведомил със съобщение, че трябва да си ги вземе. Когато видели, че автомобилът й спира
пред магазин „Била“ в Поморие, ответникът спрял автомобила си срещу паркинга на
магазина, от другата страна на улицата пред автомивка, на която имало разположени камери
за наблюдение и се отправил към А. за разговор. Едва когато се приближил да нея,
забелязал, че тя не е сама. На опита на спътника й да го избута, ответникът заявил, че не
желае разправии и скандал, а само да поговори с нея. Хванал я за ръката и се опитал да
говори, но в това време спътникът й го блъснал и ги разделил, ударил ответника, след което
заедно с М. тръгнали към магазина. През цялото време К. отправял заплахи за саморазправа
към ответника: „Ти знаеш ли кой съм аз, ще те унищожа, ще ти направя живота черен, ще те
смажа“ и други, като отправял красноречиви жестове и закани. А. влязла в магазина, а
спътникът и демонстративно се съблякъл и хвърлил якето си, след което се насочил
агресивно към ответника. Междувременно братът на последният отишъл при тях и се опитал
да сложи край на разправията. К. нападнал И., нанесъл му два удара в лицето, за което
последният се снабдил със съдебно- медицинско удостоверение. Защитавайки се, ответникът
също ударил К.. Братът на ответника застанал между тях, избутал ги с ръце с цел да сложи
край на инцидента. Успял да изблъска агресивния в този момент К., с което разправията
била прекратена, но заплахите на К. продължили и след като били разделени с И.. Оспорва
като неверни твърденията, че той е отправял заплахи и закани. Оспорва като неверни и
твърденията, че охраната на магазина била излязла, както и че свидетели на инцидента
5
станали хората от персонала на магазина. Сочи, че охраната излязла едва след като спорът
бил приключил, а персоналът изобщо не видял какво се случва на паркинга. Ответникът
останал на мястото до идването на охраната на магазина, а след като му било заявено, че от
тяхна страна няма претенции и няма пречка да си тръгва, се отправил към Второ РУ на
МВР- Бургас, за да подаде жалба за случилото се, тъй като адресът му местоживеене бил в
района на това управление. Счита, че спрямо молителката не е налице упражнено домашно
насилие- нито психическо, нито физическо, нито заплахи. Доколкото възникнал инцидент,
той бил провокиран изцяло от спътника на молителката- К. към ответника. Впоследствие
ответникът разбрал, че К. е полицейски служител, което очевидно било причина за
агресивното му поведение и отправените заплахи, а и квалифициращ признак, предвид
причинената на И. лека телесна повреда.
Моли молбата за защита да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Районният съд е приел, че молбата за защита е основателна. Приел е, че от страна на
ответника е упражнено по отношение на молителката домашно насилие, изразяващо се в
психически и физически тормоз, като е зачел доказателствената стойност на декларацията
по чл.9 от ЗЗДН,прокурорската преписка, съдебно- медицинското удостоверение,
показанията на свидетелите В. и К. и отчасти тези на св. В. И.. Посочил е, че на основание
чл.172 ГПК не кредитира показанията на последния в частта, че брат му не е отправял
заплахи към А., още повече, че самият свидетел е участвал в нанасянето на побоя над К..
Затова е наложил мерки за защита по чл.5, т.1 и т.3 ЗЗДН и наложил глоба на ответника в
размер на 200 лв.
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Първоинстанционният съд е преценил правилно доказателствената стойност на
събраните по делото доказателства- декларация на пострадалата по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3. От изложеното е видно, че
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се ползва със специфична доказателствена стойност, за
разлика от останалите частни свидетелстващи документи, които имат само формалната
доказателствена сила, следваща от разпоредбата на чл.180 ГПК, според която подобен
документ установява единствено авторството на волеизявлението. От нормата на чл.13, ал.3
ЗЗДН може да се направи извод, че декларацията на пострадалото лице удостоверява, че
фактите и обстоятелствата са се осъществили така, както са изложени в нея. При оспорване
на истинността на фактите в тази декларация доказателствената тежест е за лицето, което я
оспорва (за разлика от хипотезата на чл.193, ал.3, изр.2 ГПК). Видно от редакцията на чл.13,
ал.3 ГПК, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН няма по-голяма доказателствена тежест при
конкуренция с останалите доказателства. При наличието на други доказателства, които я
опровергават, декларацията няма задължителна за съда материална доказателствена сила.
Декларацията не се ползва с материална доказателствена сила в тези части, които съдържат
6
предположения за действия или събития, оценки за други лица или изводи, до които е
стигнал пострадалия. За пълнота на изложението е нужно да се посочи, че изявленията на
ответната страна по молбата за защита (в писмения отговор или в съдебно заседание по реда
на чл.176 ГПК) не се ползват с доказателствената сила, която е придадена на декларацията
на пострадалото лице по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
В случая, доказателствената сила на декларацията на молителката не е опровергана
посредством показанията на св. В. И.. Последният е брат на ответника, участник в събитията
на 12.03.2022г. и очевидно заинтересован от изхода на делото по смисъла на чл.172 ГПК,
поради което не могат да бъдат кредитирани показанията му в частта, в която същият сочи,
че брат му е искал само да говори с М., но приятелят й я хванал за ръката и бутнал брат му,
както и че К. ударил брат му по лицето, след което двамата се сбили, както и че след като
излязъл от магазина К. отново поискал да се бият, а също така, че първо К. заплашвал брат
му, тъй като липсват други, безспорни доказателства, които да ги подкрепят.
Вярно е оплакването в жалбата, че съдът не е преценил, че и по отношение на св.К.,
като участник в инцидента, е налице основанието по чл.172 ГПК. Несъстоятелно е
оплакването за допуснато процесуално нарушение от съда при допускането до разпит на
св.К., тъй като към момента, в който същият е бил допуснат като свидетел производството
спрямо него е било прекратено и същият не е имал качеството на страна и пострадал в
производството. Дори да бъдат изключени от доказателствената съвкупност показанията на
св.К. на основание чл.172 ГПК и предвид подадените до полицията от И. и К. жалби за
нанесени телесни повреди /които се установяват от приложените медицински удостоверения
от двамата/, следва отново да се посочи, че данните, съдържащи се в декларацията на
молителката не са опровергани с други, допустими доказателства.
Нещо повече, показанията на св.В., макар и да не са такива на очевидец на събитията
от 12.03.2022г. потвърждават казаното от молителката, както и че след раздялата на
страните същата е била преследвана от ответника на работното й място /инцидента от
23.01.2022г./, въпреки, че многократно получавал откази от нея дори да комуникират,
поради което молителката се чувствала изключително притеснена и застрашена, а дори
приемала успокоителни. Това, че ответникът е бил наясно с категоричния отказ на
молителката да общува с него е видно и от неговите обяснения, които сочат, че тя го
блокирала във всички социални мрежи.
Ето защо въззивната инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е
изяснена правилно.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Ето защо, с оглед събраните по делото доказателства въззивният съд приема за
установено, че на 12.03.2022г. ответникът е осъществил акт на домашно /психическо и
7
емоционално/ насилие спрямо молителката, като я е дърпал против волята й, за да
разговарят, и е отправил заплахи за здравето и телесната й неприкосновеност.
Наложените от районният съд мерки за защита отговарят на интензитета на
процесния акт на насилие, поради което въззивният съд намира, че следва да ги потвърди.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции по спора за осъществено
домашно насилие от въззивника спрямо въззиваемата съвпадат изцяло, решението на
районния съд следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на жалбата и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН на
въззивника следва да се възложат разноските за въззивното производство- заплащането на
държавна такса в размер на 12,50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1511 от 13.07.2022г. по гр. д. № 1524/22г. на РС-
Бургас, поправено с решение № 1856 от 22.08.2022г. по същото дело.
ОСЪЖДА В. Д. И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 12,50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8