Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр. Русе, 29.07.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание на 27 юли 2022 г. в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове:ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря Диана Михайлова и в присъствието на прокурора Яна Илиева
като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. № 240 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе против решение № 17 от 21.02.2022
г., постановено по АНД № 9/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е отменено
Наказателно постановление № 21-1085-002265 от 17.09.2021 г. издадено от
Началник група към Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Русе, с което
на В.Т.М., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на
решението.
Касационният ответник, в съдебно заседание
лично и чрез адв. Минков, счита касационната жалба за неоснователна и моли
въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски
Становището на представителя на РОП е, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211,
ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
След преценка на събраните писмени доказателства, първата съдебна инстанция
е установила следната фактическа обстановка по делото:
Наказателното
постановление е издадено на водача, затова че на 11.06.2021 г.в 13,04 ч. в общ.
Бяла, като водач на МПС е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство радар като превишава разрешената максимална
скорост за населено място до 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26, като се движи
с 108 км/ч. Наказуемата стойност, след приспаднат толеранс от 3% е 104 км/ч,
като превишението на скоростта е 54 км/ч.
Съдът е установил, че посочените GPS
координати се намират в средата на пътна отбивка с километрично положение км
54+218 от ПП I-5 "Русе-Велико Търново". Същата е в населеното място
гр. Бяла, но посочения участък се намира "извън регулация". Съгласно
представената справка, на 520 м. от точката с посочените координати в посока
гара Бяла има поставен вертикален пътен знак, съставен от два пътни знака -
А-26 "Кръстовище с път без предимство" и В-26 "Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената", която е 50 км/ч. Пътният
знак се намира на разстояние 259 м. от кръстовището на път I-5 с пътната връзка
към Бистро "Боби" в местността "Росна китка" (бивша база на
"Кореком") - км 54+997.
При тези факти съдът е извел правни изводи,
че наказателното постановление е издадено за извършено нарушение на чл. 21, ал.
2 вр. с, ал. 1 от ЗДвП, т.е. за превишаване на максимално допустимата скорост,
когато същата е въведена с пътен знак. Видно от представената справка от Община
- Бяла, ограничение на скоростта с пътен знак "В-26" е въведена на
разстояние 520м от посоченото в НП място на нарушението в посока гара Бяла.
Следователно в контролирания участък няма въведена забрана с пътен знак
"В-26", който да е бил нарушен от жалбоподателя.
Действително ограничението на скоростта в
пътния участък е 50 км/ч, но по силата на пътен знак Д11 "Начало на
населено място" и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението на РС – Русе е неправилно.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите
на въззивната инстанция, че е налице безспорно установено и доказано извършено
от водача на МПС нарушение на правилата за движение, тъй като
управлявал автомобила с превишена скорост. Така извършеното нарушение обаче е правилно
установено от административнонаказващия орган, противно на твърдяното от
въззивната инстанция. Това е така, защото когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак, защото посоченият знак Д11 изобщо не въвежда забрана
за скорост (като знаците, които въвеждат забрана или отменят такава са от група
В), а е знак със специално предписание - за начало на населеното място, който
налага спазване на ограничението за скорост, въведено именно в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Неправилно обаче е посочена санкционната норма на мл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
вместо тази по ал. 1.
Гореизложеното налага отмяна на оспорения
съдебен акт.
В съответствие обаче със задължителните
указания, съдържащи се в т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на
ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в касационното производство по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени
решението на районния съд, административният съд няма правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба.
В мотивите на цитираното тълкувателно
решение Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд е изразило
становище, че това е така, тъй като подведеният под административнонаказателна
отговорност субект трябва да разполага в касационното производство с възможност
за защита не само срещу съставомерните факти, установени от
административнонаказващия орган, но и срещу тяхната правна квалификация,
независимо дали тя е дадена от административнонаказващия орган или за първи път
от районния съд.
С такова правомощие обаче разполага
първата съдебна инстанция по арг. от същото тълкувателно решение (т. 1), а и според
вече изричната уредба в ЗАНН – чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН
(изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.).
Следва да се посочи, че в цитираното
по-горе тълкувателно решение не се съдържа указание след отмяната на решението
на районния съд и при липсата на правомощие касационната инстанция да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, следва ли делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или следва делото да бъде
решено по същество с отмяна на наказателното постановление.
Според настоящия съдебен състав в случая
би следвало касационната инстанция да има правомощие да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като противното би
означавало съдът да премира нарушителя, като го освободи изцяло от
административнонаказателна отговорност при доказаност на извършено административно
нарушение от фактическа страна, което противоречи на целите на
административното наказание – чл. 12 от ЗАНН, доколкото, за да бъде отменено НП
се изисква не само санкционираното лице да не е извършило нарушение според
квалификацията на основанието за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност в НП, а и според фактите на обвинението.
Освен това правото на справедлив процес на
субекта на административнонаказателна отговорност ще бъде в достатъчна степен
обезпечено, именно ако касационната инстанция, констатирайки, както е в
настоящия случай, основание за изменение на правната квалификация на
изпълнително деяние (единствено при прилагане на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението), отмени решението на районния съд и върне делото за ново
разглеждане, със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По
този начин упражняването на правото на защита на жалбоподателя би било
гарантирано. Няма пречка съществуващото процесуално правомощие на касационната
инстанция да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане да бъде
тълкувано така, че да осигури правото на справедлив съдебен процес. Това ще
гарантира както постигане целите на ЗАНН, така и изпълнение на позитивните
задължения на държавата, произтичащи от чл. 6 на ЕКПЧ.
Като е отменил изцяло оспореното пред него
наказателно постановление и не е упражнил правомощието си да приложи, на
основание чл. 84 от ЗАНН, чл. 337, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс, като при липса на промяна във фактическата обстановка, приета за
установена в наказателното постановление, измени правната квалификация на
основанието за налагане на наказанието, районният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяната на обжалваното
решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на въззивната инстанция.
При новото разглеждане на делото, първата
съдебна инстанция следва да извърши преценка, при съблюдаване на дадените в
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона и с
оглед вече изричната уредба в ЗАНН – чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. с ал. 2, т.
4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.) относно
приложението на относимата за извършеното нарушение санкционна норма.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 17 от 21.02.2022 г.,
постановено по АНД № 9/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Бяла.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: