Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.Слатина, 04.11.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 12
октомври, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодороваа,
като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 466/2021 год. по описа на
РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „К.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, със законен представител Е.Д.К. – управител, чрез
пълномощник адв.Ц.Д.М. ***, офис № 401, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищеца
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника В.Х.Г., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 1166.00
лв., представляваща вземане(заем) за невъзстановена сума по предоставен
служебен аванс, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 17.02.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и
направените разноски в заповедното производство, включително и адвокатско
възнаграждение и направените разноските по исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
ответника В.Х.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника си
адв.Цв.Й. от ВрАК е депозирал писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва изцяло исковата
претенция на ищеца. Посочва, че сумата от 1166,00 лв. представлява заплатено
трудово възнаграждение, а не заем. Няма договорка с ищеца нито устно, нито
писмено да връща тази сума, тъй като е получена за дължимо трудово
възнаграждение.
Желае да се отхвърли иска, като неоснователен
и недоказан и да му се присъдят направените по делото разноски.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 215/2021г. по описа на РС-Б.Слатина.
Допусната е ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от
съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите
изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 215/2021г. по
описа на РС-Б.Слатина срещу длъжника В.Х.Г., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед по
чл.410 от ГПК № 260114/18.02.2021г. в полза на заявителя(кредитор) „К.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, със законен представител Е.Д.К. – управител, за сумата от 1166.00 лв., представляваща вземане за
невъзстановена сума по предоставен служебен аванс, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
17.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
съдебни разноски в размер на 25.00 лв.
заплатена държавна такса и 300.00 лв.
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът В.Х.Г. е депозирал писмено възражение срещу заповедта за
изпълнение, като с настоящата искова молба кредиторът „К.“
ООД, ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземането си към ответника.
В исковата молба ищеца твърди,
че по силата на трудов договор В.Х.Г.
работил в „К.“ ООД до 21.07.2020г. на длъжност
„шофьор“ на товарен автомобил, видно от приложеното о делото заверено
копие от трудовото му досие и от ведомостите за заплати. Със заповед №
279/21.07.2020г. трудовият договор с ответника бил прекратен. Докато ответника
бил работник в ищцовото дружество на 26.05.2020г. Г. получил сума в размер на
1166,00 лв. за покриване на лични нужди с уговорката, че ще възстанови сумата
до 30.07.2020г. За получената сума от
1166,00 лв. Г. подписал РКО на 26.05.2020г. При прекратяване на ТПО ответника
не върнал сумата, нито до настоящият момент, за което за ищеца се породил
правен интерес от търсената съдебна защита.
В срока за отговор ответника В.Х.Г., чрез
пълномощника си адв.Цв.Й. от ВрАК е депозирал писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, с който оспорва изцяло исковата претенция на ищеца.
Твърди, че сумата от 1166,00 лв. представлява заплатено трудово възнаграждение,
а не заем. Няма договорка с ищеца нито устно, нито писмено да връща тази сума,
тъй като е получена за дължимо трудово възнаграждение.
Желае да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан и да му се присъдят направените по делото разноски.
В подкрепа защитната теза на
ищеца е разпитана свидетелката И.Т., която заяви, че няма ТПО с „К.“
ООД, а с управителя му Емил Кожухарски живее на семейни начала.
Спомня
си, че в края на м.май 2020г. Емил чакал В./един от шофьорите му/ да му
предостави парична сума в заем.
Т.
присъствала в момента на предаване на сумата, която била в размер на 1166.00 лв., за която сума Емил подготвил РКО.
Емил
й казал, че тази сума е от фирмата му и я дава в заем на Г., който до края
на м.юли 2020г. следвало да я върне.
Емил
броил парите на В. на ръка, тъй като В. преброил пред Т., за да установи дали е
същият поискан размер. Имало банкноти от 5.00лв, 10.00 лв., 20.00 лв., по 50.00 лв. и по 100.00 лв.
В.,
като получил сумата, подписал РКО и заявил, че ще върне парите съгласно тяхната
уговорка. Единствено пояснил, че сумата му е необходима за ремонт.
Заплатите
на служителите във фирмата се изплащат чрез РКО/ордери/, които заедно с командировъчните
се изплащат ежеседмично, пропорционално на отработеното време.
В.
напуснал фирмата през месец юли 2020г., но точната дата свидетелката не си
спомня, нито причината за напускането му.
Не
знае дали е върнал заетата сума на Емил, нито дали „К.“ ООД
му дължи някакви неизплатени възнаграждения.
От заключението на вещото лице
по допуснатата, изслушана и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е
оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно се
установи при проверка счетоводството на ищеца „К.“ ООД и приложените документи
по делото, че съответстват на наличните такива в счетоводството на ищцовото
дружество.
Експерта установил, че от месец
април 2020г. до месец юли 2020г. т.е. в периода, в който ответника е бил ТПО с
ищцовото дружество, няма неизплатени
възнаграждения. За горепосоченият период, нетното трудово
възнаграждение, което е следвало да се изплати на ответника, съгласно
ведомостите за заплати на ищцовото дружество е в размер на 1708.18 лв. На
ответника с РКО се изплатени суми, след приспадане на сумите изплатени за
командировка в размер на 2641.67 лв., т.е. има надплащане на дължимото от ищеца
на ответника възнаграждение.
Исковата сума от 1166.00 лв. е
заплатена от ищцовото дружество „К.“ ООД на ответника и респективно е получена
от последния, чрез РКО от 26.05.2020г., който е оформен с подпис на съответните
реквизити: „ръководител“, „броил сумата“ и
„получил сумата“.
Тъй като в процесния РКО не
фигурира основание за плащане, по устни данни на управителя на ищцовото
дружество, сумата е осчетоводена като служебен аванс.
При допълнителни уточнения от
управителя на ищцовото дружество, сумата е била предоставена на ответника като
заем, за извършване на ремонтни дейности, в къщата на последния, т.е. за лични
нужди, която следва да се върне на ищеца в договорен от тях срок и да се
осчетоводи в дружеството.
На зададен въпрос от
пълномощника на ответника, експерта отговори, че в процесният РКО от дата
26.05.2020г. има реквизити, които липсват(например номер на ордера, липсва подпис на счетоводител),
но това обстоятелство не прави невалиден документа, тъй като този разходен
касов ордер е осчетоводен в счетоводството на ищцовото дружество, като сума.
Предвид изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявената искова претенция е с
правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.240
от ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение в
размер на 1166,00 лв. главница, дължима по договор за заем от „Кожехарски“ ООД
на В.Г. изплатен с РКО на 26.05.2020г.,
за която сума има издадена заповед по чл.410 от ГПК №
260114/18.02.2021г. по ч.гр.д.№ 215/2021г. по описа на РС-Б.Слатина.
Приетият за разглеждане иск е
допустим, на основание чл.415 от ГПК, като предявен в предвидения
срок, от и спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за постъпилото
възражение, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение
срещу дължимостта на суми по издадената заповед.
Разгледан по същество, същият се
явява основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.240 ал. 1 от ЗЗД договорът за заем е неформално, възмездно, двустранно и
реално съглашение, по силата на което заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да ги върне
в определения срок.
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството
по иска за връщане на предоставената на заем сума, респективно по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД: 1/
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа;
2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Посочените
елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на
падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и
главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и
търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда
насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от
които цели да извлече благоприятни правни последици. Предвид реалния характер
на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД издаденият от
заемателя РКО, в който е удостоверил получаване на определена сума, служи като
доказателство за сключването на договора за заем и за изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума.
Обективираното в РКО изявление, че при подписването им лицето, което ги е
издало /заемател/, е получило посочената в него сума като заем, може да се
приеме като достатъчно доказателство, че ищецът е провел пълно главно доказване
на факта на реалното им предаване по договор за заем. Ако ответникът е
релевирал в срока по чл. 131 ГПК правоизключващо възражение, че получаването на
сумата е на друго основание, различно от удостовереното в РКО, и е представил
доказателства, удостовереното в РКО обстоятелство за получаване на сумите като
заем следва да бъде обсъдено заедно с всички събрани по делото доказателства.
При оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си, които е
релевирал в предвидения в чл. 131 ГПК срок за отговор на исковата молба, но
такива доказателства в настоящият исков процес не са представени.
При сключен
договор за паричен заем с търговско дружество, по който то е заемодател,
предаването на паричната сума от управителя на дружеството представлява
предаване по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД. (Решение № 261 от
22.01.2014 г. по гр.д. № 2354/2013 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 174 от
29.04.2011 г. по гр.д. №640/2010г. на ВКС, ІV г.о.).
В конкретният
случай от събраните в хода на процеса гласни и писмени доказателства и
заключението на вещото лице безспорно се установи, че ищцовото дружество „К.“ ООД е предало сумата от
1166,00 лв. в заем наименуван като „служебен аванс“ на ответника В.Г. с РКО от
26.05.2020г., като същият се задължил с устна договорна да я върне до 30.07.2020г.
Същата сума не е възстановена на ищцовото дружество, видно и от заключението на
експерта по ССчЕ. Въпреки, че в процесният РКО от 26.05.2020г. някои от
реквизитите липсват, това обстоятелство не прави невалиден документа, тъй като
този РКО е осчетоводен в счетоводството на ищцовото дружество, като сума.
Неоснователно е възражението на
ответника, че процесната сума от 1166,00 лв. представлявала изплатено му
трудово възнаграждение от ищцовото дружество и поради тази причина не дължи
връщането й. Наведеното от ответника правоизключващо
възражение, че получаването на сумата е на друго основание, различно от
удостовереното в РКО, не е подкрепено с никакви доказателства по делото. От
заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установи, че от месец
април 2020г. до месец юли 2020г. т.е. в периода, в който ответника е бил ТПО с
ищцовото дружество, няма неизплатени трудови възнаграждения. За този период,
нетното трудово възнаграждение, което е изплатено на ответника, съгласно
ведомостите за заплати на ищцовото дружество е в размер на 1708.18 лв., след
приспадане на сумите изплатени за командировка в размер на 2641.67 лв., т.е.
има надплащане на дължимото от ищеца на ответника.
При този изход на делото следва
да бъде признато за установено, че ответникът В.Х.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „К.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със законен
представител Е.Д.К. – управител, чрез пълномощник адв.Ц.Д.М. ***, офис № 401,
сумата от 1166.00 лв.,
представляваща вземане(заем) за невъзстановена сума по предоставен служебен
аванс, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 17.02.2021г. до окончателното изплащане
на вземането, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 266/2018г. по описа на БСлРС, за която сума има издадена
заповед по чл.410 от ГПК № 260114/18.02.2021г. по ч.гр.д.№ 215/2021г. по описа
на РС-Б.Слатина.
III. РАЗНОСКИ:
Съгласно константната съдебна практика-т.12 от
ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед
изхода на настоящия исков процес, ответника В.Х.Г., следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от
последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 215/2021г. по описа
на РС-Б.Слатина в размер на 25.00 лв. заплатена държавна такса и 300,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
При този изход на процеса, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Г. ще следва да заплати на ищеца
направените в настоящото исково производство разноски в размер на 25.00 лв.
заплатена държавна такса и 300,00 лв. адвокатски хонорар, съобразно представеният списък с
разноски по чл.80 от ГПК.
На ответника не следва да му се
присъждат разноски, с оглед уважаване на иска.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника В.Х.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „К.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със законен
представител Е.Д.К. – управител, чрез пълномощник адв.Ц.Д.М. ***, офис № 401,
сумата от 1166.00 лв.(Хиляда сто
шестдесет и шест лева), представляваща /заем/ вземане за невъзстановена сума по
предоставен служебен аванс, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 17.02.2021г. до
окончателното изплащане на вземането,
както и направените разноски в заповедното производство, за които суми има издадена заповед по чл.410
от ГПК № 260114/18.02.2021г. по ч.гр.д.№
215/2021г. по описа на РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, В.Х.Г., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, със законен представител Е.Д.К. – управител, чрез пълномощник
адв.Ц.Д.М. ***, офис № 401, направените разноски в исково производство по гр.д.№ 466/2021г. по описа на БСлРС в общ
размер на 325,00 лв., както и
сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 215/2021г. по описа на БСлРС в
общ размер на 325.00 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,
че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Ппис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 215/2021г.по описа на
РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: