Р Е Ш
Е Н И Е
гр.К.,26.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
К.районен
съд, първи наказателен състав, в публичното заседание на пети февруари, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Невена Иванова
Съдебни
заседатели:
Членове:
при
секретаря. . . Ана Цанова . . . . . и в
присъствието на
прокурора . . . . . . . . . .. . . . . . .като разгледа
докладваното от
съдията . .
. . . . . . . . . . . . . . . .гр.дело № 1649 . . . . . . . .по описа
за . . .
2019 год.. . . за да се произнесе,взе предвид:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правни основания: чл. 422 от ГПК във
вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
Производството е
образувано по искова молба от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП
П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********, вписан в Търговския регистър при
Агенцията по описванията, със седалище и адрес на управление:*** ***,
представлявано от Д. Д.- Заместник управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.А.М.,
против Д.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер ***, ответникът Д.Ж.Т. дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит,
да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard.На 26.09.2017 г. ответникът Д.Ж.Т. активирал предоставената му
от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон
България кредитна карта № CARD-12082047, с максимален кредитен лимит в размер
1000,00 лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции - теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени,
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.Ответникът Д.Ж.Т.
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018 г., когато
било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на
минус 692,64 лв. Това принудило кредитора да блокира използването ѝ.
Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да
погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължавал виновно да не
изпълнява, което пораждало интерес от страна на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. №
*********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България да потърси съдебна защита на
вземането си.Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на
ответника по кредитната карта било в размер на 692,64 лв., представляващо
използваната главница в размер на 643,68 лв., както и договорна лихва от
01.05.2018 г. (първа пропусната вноска) до 11.10.2018 г. (дата на изпращане на
покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 48,96
лева.Ответникът Д.Ж.Т. дължал и обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 32,67 лв. /тридесет и два лева и 67 стотинки/, за периода от
11.10.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до
11.04.2019 г. (дата на завеждане на дело).
При условие,
че установителният иск, бъде отхвърлен от съда поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условие на
евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същия осъдителен иск имал
характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на
препис от същия на ответната страна.
Към
настоящия момент ответникът дължал на дружеството следните суми:
- Главница –
643,68 лв.
-
Възнаградителна лихва – 48,96 лв.
- Законна
лихва за забава – 32,67 лв.
ОБЩО: 725,31
лв.
За
събирането на посочените суми, „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез
„БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България предприело действия по съдебното събиране на
вземането си, като подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК към Районен съд - К.. По частно гражданско дело № 1162/2019 г., 4
с-в била издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя била връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последвали указания заявителя да предяви
иск относно вземането си. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, „БНП П.П.Ф.“
С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България предявявал настоящия иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок.
Въз основа
на чл. 238 от ГПК ищецът моли за разглеждане на делото и постановяване на
решение в тяхно отсъствие.
Поради
посочените обстоятелства моли да бъдат призовани с ответника на съд и след като
докажат твърдените обстоятелства, съдът да установи, че е налице вземане от
страна на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А.,
клон България от Д.Ж.Т. в размер на: 643,68 лв. /шестстотин четиридесет и три
лева и 68 стотинки/, представляваща главница по револвиращ кредит; 48,96 лв.
/четиридесет и осем лева и 96 стотинки/, представляваща договорна лихва по
кредита за периода от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г.; 32.67 лв. /тридесет и два
лева и 67 стотинки/, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76
от ЗЗД, за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г., или общо дължима сума
725,31 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
При условие
на евентуално разглеждане на осъдителния иск, моли да бъдат призовани с
ответника на съд и след като докажат твърдените от тях обстоятелства, да бъде
осъден същия да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно с
направените разноски.
Моли да бъде
осъден Д.Ж.Т. да заплати и съдебните разноски в заповедното производство и
съдебните разноски по настоящото производство.
Ищцовото
дружество е посочила банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC: ***, БНП Париба С.А.
- клон София.
Моли съда да
има предвид, че „БНП П.П.Ф.“ С.А., рег. № ********* - Търговски и фирмен
регистър на Париж, дружество съществуващо по законите на Френската република,
със седалище и адрес на управление:***, 75009 Париж, Франция (универсален
правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *********), упражняващо дейност в
Република България, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********,
вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес
на управление:***, п.к. 1766, ж.к. „Младост“ ***, представлявано от Д. *** -
Заместник управител.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Н. Г. в качеството му
на особен представител на ответника Д.Ж.Т..Заявява, че спрямо ищеца – „БНП
П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********, предявеният иск е недопустим и
неоснователен.От описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите
на ищеца се базирали счита, че следните изявления обуславяли липса на правен
интерес: В исковата молба се навеждали доводи за договорни отношения между
страните, като в петитума се претендирало на собствено основание осъждането му
за тези суми. В представената по делото фактура, представляваща първоначално
твърдяното основание за сключване на договор за кредит, е отразено извършено
плащане с „Jet Credit“ на 12.07.2015 г. и ищеца не фигурирал като задължено
лице по него. Това било недопустимо, без да си в качеството си на процесуален
субституент.След описание на тези псевдо договорни отношения и твърдения за
дължими суми за ищеца се уточнявало, че г-н Т., не бил уведомен за настъпилата
изискуемост на вземане по някакъв договор с ищеца.Твърди, че от представената
т. наречена „последна покана от 17.10.2018 г.“, не ставало ясно дали била
връчена надлежно на ответника, тъй като се представяла някаква обратна разписка
за връчване, с дата 26.09.2017 г. и било уточнено, че съдържа „документи“.
Двата документа били с почти едногодишно антидатиране и не следвало да се
приема, че такова действие било осъществено.Исковата молба не отговаряла на
изискванията на чл. 127 от ГПК и не следвало да бъде даван ход на настоящото
производство.Настоящото производство следвало да бъде прекратено поради липса
на законова възможност ищеца да претендира чужди права.Ответникът не бил
уведомен за твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост, дори да се предположи,
че съществуват договорни отношения между тях.Сочи, че такова уведомяване, не
можело да бъде извършено и чрез неговия особен представител, назначен по-късно
в това производство. Връчването на съдебните книжа на особения представител, не
можело да предизвика никакъв материалноправен ефект.Твърди, че спрямо
ответника, дори предявената по този начин искова молба, не можела да се счита
за едностранно обявена предсрочна изискуемост.Възразява срещу размера на
претендирана сума при наличието на вече изтекла погасителна давност.Особения
представител, не можел да приема задължения за представлявания, без изрично
упълномощаване или в други предвидени от закона случаи.
С оглед на
по горе изложеното, моли съда да прекрати настоящото производство като
недопустимо, предявено при абсолютна липса на процесуална легитимация и без
наличие на правен интерес и изтекла погасителна давност.
Алтернативно,
моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правни основания: чл. 422 от ГПК във
вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи основанието-наличието на
облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен реален договор за паричен кредит и размера на непогасените
вноски; настъпилата предсрочна
изискуемост на остатъка от заема; изпадането на ответника в забава и размера на
договорната и мораторната лихва.
В
доказателствена тежест на ответника е да установи, възраженията си в отговора,
включително и за изтекла погасителна давност.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело № 1162/2019 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 703/24.04.2019г. в полза на
кредитора „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, чрез
„БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:*** ***, представлявано от Д. Тодоров *** - Заместник управител, за изпълнение на парично задължение, за сумите:
643,68 лева главница, 48,96 лева възнаградителна лихва от 01.05.2018г.до
11.10.2018г.,32,67 лева мораторна лихва от 11.10.2018г.до 11.04.2019г.по
договор за револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна
карта CARD-12082047
и законна лихва върху главницата от 23.04.2019г.до изплащане на вземането,
както и 75 лева разноски,от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса.В указания му едномесечен срок ищецът
е предявил иска,по който е образувано настоящото производство.
Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК има
за предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед
за изпълнение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца
е да установи основанието, от което произтича вземането му. В тежест на
ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения срещу
вземането.
По делото
е представен договор
за потребителски
кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на
кредитна карта *** от
12.07.2015г.,който е подписан от оторизирано лице на ищцовото дружество и от
ответника.От Условията по договора е видно,че ответникът Д.Ж.Т.,подписвайки
договора,се е съгласил освен посочения в договора отпуснат усвоен потребителски
кредит да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта.От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза ,след като вещото лице се е запознало с доказателствените
документи,приложени към делото,и е направило справка в „БНП П.П.Ф. С.А.“,се
установява,че на ответника е била издадена кредитна карта с № 536543*******019.Картата е била активирана на
26.09.2017г.,като на тази дата е била изтеглена сума от 400 лева.След това
ответникът е изтеглил от кредитната карта суми,както следва: На
27.09.2017г.-400 лева; на 02.10.2017г.-100 лева; на 03.10.2017г.-50 лева; или-в
периода от 26.09.2017г.до 03.10.2017г.е изтеглил общо 950 лева.Видно от
чл.1,чл.13 и чл.14 от представеното по делото Приложение към Договор за
потребителски кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и
ползване на кредитна карта ***,отпуснатият от кредитора на кредитополучателя
револвиращ кредит е в размер на 1000 лева,при годишна лихва и такси за
ползването му,посочени в този документ; за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,представляваща
променлива величина,съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението; месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на
месеца,следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно
тарифата,поместена по-долу; за ползването на револвиращия кредит
Кредитополучателят дължи годишна лихва в посочения в този документ размер като
лихвата се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му; за използването на картата Кредитополучателят заплаща
таксите,предвидени в тарифата,поместена в този документ.От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява,че ответникът Д.Ж.Т. за
погасяване на задълженията си към кредитодателя по отпуснатия му револвиращ
потребителски кредит по кредитната карта,е внесъл следните суми: На
28.11.2017г.-180 лева; на 27.04.2018г.-240 лева; на 02.07.2018г.-119,75 лева;
или за периода от 28.11.2017г.до 02.07.2018г. /когато е последната му вноска и
тогава е преустановил внасянето на дължими суми по кредитната карта/ ответникът
е внесъл общо 539,75 лева.Вещото лице дава заключение,че общо разходът по
кредитната карта е 1232,82 лева,от които : изтеглени суми-950 лева; такса
теглене-27 лева; лихва-148,75 лева; застрахователна премия-59,07 лева; такса
обслужване-48 лева,а общо приходът по кредитната карта е 540,18 лева,от които :
внесени суми-539,75 лева; изравняване лихва-0,43 лева.Така дължими от ответника
остават 692,64 лева.Като се вземе предвид,че съгласно чл.18 от Условията на
договора,месечната погасителна вноска покрива задължението в последователност
разноски,лихви,главница,то към момента на подаване на заявлението по реда на
чл.410 от ГПК,са останали непогасени задължения,както следва: Главница-594,41
лева; лихва-57,82 лева; застрахователна премия-20,41 лева; такса
обслужване-20,00 лева; или обща сума-692,64 лева.“БНП П.П.Ф. С.А.“ не се е
удовлетворил от сключения застрахователен договор“Защита на плащанията“.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Правното основание на така предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД,
чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът
за заем е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. С оглед на така изложеното правната
теория е приела, че договорът за заем е едностранен и реален договор, който
може да бъде възмезден или безвъзмезден според това дали страните са договорили
заплащането на лихва. Договорът е
едностранен понеже за заемодателя възниква правото да иска да му бъдат върнати
вещ или сума от същия вид, количество и качество, както и да иска уговорената
лихва, докато за заемателя възникват съответните задължения. Реалният характер
на договора означава, че предаването на вещ или сума от страна на заемодателя е
част от фактическия състав на сделката и същата не би била възможна, ако в
момента на постигането на съгласието не е предадена вещ или сума.
Безспорно е установено наличието на договорни
отношения между страните, произтичащи от договора за заем по смисъла на чл.240,
ал.1 от ЗЗД, по силата на който са предадени в собственост уговорените в договора за потребителски кредит,отпускане на револвиращ
потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта *** от 12.07.2015г. пари от ищцовото дружество на ответника, който се е
задължил по договора не само по отпуснатия му потребителски кредит за
закупуване на стоки или услуги,но и по
отпуснатия му револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта.Съдът намира за неоснователно становището на особения представител на
ответника,изразено в хода на устните състезания,че поради ситния шрифт,с който
са изписани Условията по договора,ответникът не е могъл да ги възприеме,тъй
като съдебно-икономическата експертиза дава заключение,че процесният договор е
изписан с шрифт размер 12,и следователно-шрифтът,с който е изписан
договора,отговаря на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК-т.е.-не е по-ситен от
законоводопустимия.
Основните елементи от фактическия
състав на договора за заем е престиране на пари /или други заместими вещи/,
която престация е безспорно установена и доказана с факта на подписване на
договора от страна на заемателя. От
събраните по делото доказателства се установи, че ответникът частично е погасил
задълженията си. От заключението на съдебно
- икономическата експертиза, неоспорена от страните се установява, че
неиздължените суми са както следва : главница-594,41 лева; лихва-57,82 лева;
застрахователна премия-20,41 лева; такса обслужване-20 лева; или обща
сума-692,64 лева.При това
положение и предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че е
налице неизпълнение на задължението на заемателя – ответника да върне заетата
сума в пълен размер, при което исковата претенция,посочена в заповедта за
изпълнение, се явява основателна и доказана, както по основание, така и по
размер и следва да бъде уважена.
В отговора на исковата молба особеният представител на
ответника е изразил становище,че тъй като ответникът не е уведомен за
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на вземането,то искът не следва да
се уважава.Освен това твърди,че е изтекла погасителната давност за вземанията
на ищеца.Чл.20 от Условията по договора гласи,че Кредиторът ще блокира
кредитната карта по искане на Кредитополучателя при изтичането на валидността и
и / или при неплащане на една или повече месечни погасителни
вноски.Отблокирането на картата се извършва след заплащането на всички дължими
от Кредитополучателя суми.В случай,че плащане не бъде извършено в рамките на 2
месеца от последното плащане,ще се приложат съответно разпоредбите на чл.3. А
чл.3 от Условията по договора гласи,че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска,ведно с направените разноски по събиране на вземането /за
телекомуникационни услуги,напомнителни писма и / или други действия/,извършени
по преценка на Кредитора.При просрочване на две или повече месечни вноски,считано
от падежната дата на втората непогасена вноска,вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер,включително всички определени от този
Договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането,без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпването на предсрочната изискуемост.В случая ответникът Д.Ж.Т. не е
правил искане за блокиране на кредитната карта и след като е установено,че не е
извършвал плащане в рамките на 2 месеца от последното плащане /последното му
плащане е на 02.07.2018г./,то следва да се приложи чл.3 от Условията по
договора,към който препраща чл.20 от Условията ,и да се приеме,че е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането на Кредитора в целия му размер,и не е било
необходимо Кредиторът да изпраща съобщение до Кредитополучателя за настъпването
на предсрочната изискуемост.По възражението си за изтекла погасителна давност
особеният представител на ответника не е изложил конкретни аргументи и не е
представил доказателства.В случая давността не е изтекла предвид разпоредбите
на чл.110 от ЗЗД и чл.116,б.“б“ от ЗЗД.
Поради изложените съображения, съдът намира, че следва
да уважи искът в предявения размер като основателен и доказан.Искът следва да се уважи изцяло в
предявения размер от 725,31 лева,тъй като е доказан в този размер,но размерите
на главницата и лихвата следва да се уважат в размерите,установени от вещото
лице в изготвеното от него заключение на съдебно-икономическата експертиза,а
именно-594,41 лева главница и 57,82 лева лихва.
Следва да се присъди и претендираната от ищеца законна
лихва за забава за периода от 11.10.2018г. /датата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение/ до 11.04.2019г.в претендирания от ищеца размер 32,67 лв.
Следва да се присъди и законната лихва върху
главницата от 594,41 лева /установеният от заключението на
съдебно-икономическата експертиза размер/,считано от датата на подаването в
съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-23.04.2019г., до окончателното
изплащане на сумата.
Тъй като осъдителният иск е предявен от ищеца в
условията на евентуалност /в случай,че не бъде уважен установителния иск/,а
установителният иск се уважава,съдът не следва да се произнася по предявения
осъдителен иск.
По отношение на претендираните от ищеца разноски,
съдът възприема следното :
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е
предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага
разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по
издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се
извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по
установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за
присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от
ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.Предвид изложеното ответникът Д.Ж.Т.
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски,както следва: В
заповедното производство - в размер на 75 лева,от които 25 лв.държавна такса и
50 лв.юрисконсултско възнаграждение;в настоящото производство - в размер
на 675 лева общо,от които- 125 лева държавна такса,100
лева-минимално юрисконсултско възнаграждение съгл.Наредба № 1 от 9 юли 2004г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,300 лева възнаграждение за
особен представител,и 150 лева депозит за възнаграждение на вещото лице.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК
по отношение на Д.Ж.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***,че съществува вземане на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж
рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********, вписан
в Търговския регистър при Агенцията по описванията, със седалище и адрес на
управление:*** ***, представлявано от Д. *** - Заместник управител, за сумата общо от 725,31 лева,представляваща и
включваща : главница по договор за потребителски
кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на
кредитна карта *** от 12.07.2015г.в размер на
594,41 лева,лихва в размер на 57,82 лева,застрахователна премия в размер на
20,41 лева,такса обслужване в размер на 20 лева,обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 11.10.2018г.до 11.04.2019г.в размер на 32,67
лева, ведно
със законната лихва върху уважения размер на главницата от 594,41 лева, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-23.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон България, ЕИК *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията
по описванията, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от Д.
*** - Заместник управител, сумата от 75
лева,представляващи разноски по ч.гр.дело № 1162/2019г. по описа на Районен съд
– К..
ОСЪЖДА Д.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон
България, ЕИК *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
описванията, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от Д. ***
- Заместник управител, сумата от 675 лева, представляващи направени
по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.