№ 569
гр. П., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105578 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД
(сегашно наименование Йеттел България) с ЕИК *********, в която се сочи, че в полза
на дружеството срещу СТ. Г. ЦВ., ЕГН: **********, гр. П., кв. ******* е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 6603/2020. по
описа на Районен съд П..
Твърди, че на 07.09.2018г. между СТ. Г. ЦВ. и „Теленор България” ЕАД е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3598****** за срок от 24
месеца с абонаментен план „Тотал 14,99“ със стандартен месечен абонамент в размер
на 14,99 лв. Допълва, че ответникът е изпаднал в забава за задълженията по този
договор - 92,40 л, поради което му е начислена и неустойка - 37,47 лв., която не
надвишава размера на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура
№**********/10.06.2019г.
На същата дата - 07.09.2018г. между страните бил сключен и Договор за лизинг,
с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство
марка Alcatel 1 Dual Black с обща лизингова цена в размер на 142,47 лв., дължима чрез
внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 4,89 лв., и първоначална
лизингова вноска в размер на 30,00 лв. По договора за лизинг Ц. дължи заплащане на
сума в общ размер на 88,02 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
10.01.2019г. - 09.06.2019г., начислени във фактура № **********/10.06.2019г.
Дължима е и сума в размер на 64,37 лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура №**********/10.06.2019г.
Задължения за предпочетен номер +3598****** са индивидуализирани в
следните фактури: 1. фактура № **********/10.02.2019г. за отчетен период
10.01.2019г. - 09.02.2019г.. срок за плащане - 25.02.2019г.. издадена за сумата от 51.74
лв.. представляваща неплатена абонаментна такса, използвани услуги и лизингова
вноска за предпочетен номер +3598******, както следва: 46,85 лв. абонаментна такса и
1
използвани услуги; 4,89 лв. лизингова вноска; Фактурата претендираме в размер на
49,07 лв., поради извършено плащане в размер на 2,67 лв., което погасява частично
задължението за абонаментна такса и използвани услуги до размера на 44,18 лв. 2.
фактура № **********/10.03.2019г. за отчетен период 10.02.2019г. - 09.03.2019г.. срок
за плащане - 25.03.2019г.. издадена за сумата от 38,12 лв.. представляваща неплатена
абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска за предпочетен номер
+3598******, както следва: 33,23 лв. абонаментна такса и използвани услуги; 4,89 лв.
лизингова вноска; 3. фактура № **********/10.04.2019г. за отчетен период
10.03.2019г. - 09.04.2019г.. срок за плащане - 25.04.2019г.. издадена за сумата от 19,88
лв.. представляваща неплатена абонаментна такса и лизингова вноска за предпочетен
номер +3598******, както следва: 14,99 лв. абонаментна такса; 4,89 лв. лизингова
вноска; Фактура № **********/10.06.2019г. за отчетен период 10.05.2019г. -
09.06.2019г.. срок за плащане - 25.06.2019г.. издадена за сумата от 175.19 лв.,
представляваща неплатени неустойка, лизингови вноски и дължима сума за мобилно
устройство за предпочетен номер +3598******, както следва: 37,47 лв. неустойка;
73,35 лв. лизингови вноски начислени накуп; 64,37 лв. дължима сума за мобилно
устройство.
На 16.03.2018г. и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+3598***** от същата дата, “Теленор България“ ЕАД като лизингодател, сключва със
СТ. Г. ЦВ. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя
за временно и възмездно ползване устройство марка Huawei Y6 2017 Gold с обща
лизингова цена в размер на 144,97 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови
вноски, всяка една в размер на 4,89 лв., и първоначална лизингова вноска в размер на
32,50 лв. По договора за лизинг Ц. дължи заплащане на сума в общ размер на 63,57 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.01.2019г. - 04.06.2019г., а
именно:
На 12.06.2018г. между страните е сключено Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3598***** за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал 30,99 с промоционални 10000МВ“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 30,99 лв. Ц. не изпълнява задълженията си по споразумението в
общ размер 100,92 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 05.01.2019г. - 04.04.2019г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно раздел III, т. 3 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в
размер на 77,46 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура №**********/05.06.2019г.
Вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с
предпочетен номер +3598*****, Ц. дължи сума в размер на 85,45 лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура
№**********/05.06.2019г.
На 23.05.2018г. и по повод Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+3598**** от същата дата, мобилният оператор като лизингодател, сключва със СТ. Г.
ЦВ. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка Nokia 3 Blue с обща лизингова цена
в размер на 184,67 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в
размер на 6,29 лв., и първоначална лизингова вноска в размер на 40,00 лв. По договора
за лизинг Ц. дължи заплащане на сума в общ размер на 94,35 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 05.01.2019г. - 04.06.2019г.
На 07.09.2018г. между страните е сключено Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3598**** за срок от 24 месеца с
2
абонаментен план „Тотал 24,99 с допълнителни 5000МВ“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 лв. Ц. не изпълнява задълженията си по споразумението в
общ размер 114,24 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 05.01.2019г. - 04.04.2019г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно раздел III, т. 3 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в
размер на 62,46 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура №**********/05.06.2019г.
Вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с
предпочетен номер +3598****, Ц. дължи сума в размер на 89,48 лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура
№**********/05.06.2019г.
На 25.05.2018г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +3598**** за срок от 24 месеца с абонаментен план ,Джуниър с
неограничени минути в мобилната мрежа на Теленор“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 7,99 лв. Ц. не изпълнява задълженията си по договора в общ
размер 24,88 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
05.01.2019г. - 04.04.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т.11 от договора,
мобилният оператор начислява неустойка в размер на 19,98 лв., която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура
№**********/05.06.2019г.
На същата дата - 25.05.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер +3598****, мобилният оператор като лизингодател, сключва със СТ. Г. ЦВ. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно
и възмездно ползване устройство марка Kids watch MyKi Kids Watch Blue с обща
лизингова цена в размер на 44,27 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски,
всяка една в размер на 1,49 лв., и първоначална лизингова вноска в размер на 10,00 лв.
По договора за лизинг Ц. дължи заплащане на сума в общ размер на 22,35 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.01.2019г. - 04.06.2019г.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен
номер +3598****, Ц. дължи сума в размер на 47,12 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена
по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура
№**********/05.06.2019г.
На 30.01.2019г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +3598*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 26,99 с
неограничени нац. мин и изх. роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в
размер на 26,99 лв. Ц. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 74,92
лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.01.2019г. -
04.04.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т.11 от договора, мобилният
оператор начислява неустойка в размер на 78,47 лв., която не надвишава размера на
три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №**********/05.06.2019г.
На същата дата - 30.01.2019г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер +3598***, мобилният оператор като лизингодател, сключва със СТ. Г. ЦВ. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно
и възмездно ползване устройство марка Huawei Y6 2018 Dual Black с обща лизингова
цена в размер на 206,77 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка
една в размер на 8,99 лв. По договора за лизинг Ц. дължи заплащане на сума в общ
размер на 206,77 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.01.2019г.
- 04.06.2019г.
3
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен
номер +3598***, Ц. дължи сума в размер на 141,70 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена
по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура
№**********/05.06.2019г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице
обща изискуемост, поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочени в чл. 2 от
същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатените общи лизингови цени по
договорите, предоставените устройства не са върнати на мобилния оператор.
Пояснява, че за горепосочените задължения за предпочетени номера
+3598*****, +3598****, +3598**** и +3598*** са индивидуализирани в следните
фактури: 1. фактура № **********/05.02.2019г. за отчетен период 05.01.2019г. -
04.02.2019г. срок за плащане - 20.02.2019г.. издадена за сумата от 145.36 лв..
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски
. Претенцията по нея е за 137,78 лв., поради извършено плащане в размер на 7,58 лв.,
което погасява частично задължението за абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +3598**** до размера на 39,23 лв. 2. фактура №
**********/05.03.2019г. за отчетен период 05.02.2019г. - 04.03.2019г., срок за плащане
- 20.03.2019г.. издадена за сумата от 134.95 лв.. представляваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, 3. фактура №
**********/05.04.2019г. за отчетен период 05.03.2019г. - 04.04.2019г.. срок за плащане
- 20.04.2019г„ издадена за сумата от 107,21 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и лизингови вноски, 4. фактура № **********/05.06.2019г. за
отчетен период 05.05.2019г. - 04.06.2019г.. срок за плащане - 20.06.2019г., издадена за
сумата от 924.18 лв.. представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и
дължими суми за мобилни устройства.
С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи сума в общ размер на 1586,38 лв. и законна лихва от подаване на заявлението
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. №
6603/2020г. по описа на Районен съд - гр. П..
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по
основание и размер. Намира исковете за недоказани, тъй като по делото не са
представени сочените от ищеца договори, както и че не са полагани подписи от
ответника. Намира, че не е налице реална доставка на услуги.
Оспорва, представените по делото фактури и редовното водене на
счетоводството от ищеца.
Клаузите относно възможността за начисляване на неустойка, ответникът
приема за нищожни.
Намира за злоупотреба с процесуални права ищецът да се позовава на писмени
доказателства, приложени към заповедното производство, но не и към исковото.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ответникът се представлява като поддържа своите
възражения. Ищецът депозира писмено становище, с което поддържа предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
4
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, чл.
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ по сключени договор за доставка на електронни
съобщителни услуги и лизинг.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
горепосочените договори. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било
да докаже, че претендираните суми се дължат на валидно договорно основание
(включително клаузата за неустойка), че е изпълнил своето основно договорно
задължение за предоставяне на услугите/предал е вещите, поради което неговото
вземане е възникнало по основание и размер. По отношение на иска за присъждане на
неустойка следва да докаже, че е възникнало правото му на същата, като надлежно е
развалил/ прекратил договора.
Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързано с упражняването от него занятие – арг. чл. 286,
ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298,
ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел, съгласно приложената по делото допълнителна декларация,
озаглавена „Декларация - съгласие“.
Настоящият състав приема за установено, че страните по делото са обвързани от
валидно облигационно правоотношение по силата на сключените между тях договори
за мобилни услуги и лизинг. Това е така, защото представените и приети като писмени
доказателства договори (макар и приложени към заповедното производство) носят
подписа на ответника, чиято формална доказателствена сила не е оспорена от него по
надлежен ред. При тези обективни данни, удостоверени в представените по делото
писмени доказателства следва извода, че „Теленор България“ ЕАД е задължило да
предостави: електронни съобщителни услуги и лизингови вещи, а ответникът се е
задължил да заплати цена на предоставените услуги и лизингови вноски, съгласно
тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на вещта. Страните са
уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши задълженията си по
приложенията, договорите или Общите условия, операторът има право да прекрати
едностранно сключеният с абоната договор и да получи неустойка в размер на
дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок, но не повече от три
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС. с добавени: 1) част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия
срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2)
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че
5
такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
С оглед на приетото, съдът намира, че исковата претенция за заплащане на
дължимите суми в посочените периоди за доставка на услуги е основателна. Съдът
приема, че ищецът е доставял услуга тъй като е налице системното заявяване за
ползване на поредица от мобилни услуги, сключване на допълнителни споразумения и
договори за лизинг към тях. При наличието на тези доказани обективни обстоятелства
и наличието на интерес от страна на ответника за сключването на допълнителни
правоотношения следва извода, че кредиторът (ищец) е доставял заявените услуги, а
възражението на процесуалния представител за липса на доставка, съдът намира за
неоснователно.
Доказана е и претенцията за заплащане на цената лизинговите вещи. В
договорите за лизинг (чл. 4) ответникът декларира, че е получил устройството предмет
на договора, поради което ищецът е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Също така, в Общите условия към договора за лизинг, страните са постигнали
съгласие, че при неплащане от страна на лизингополучателят, лизингодателят може да
обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Доколкото липсват възражения, а
още по – малко доказателства относно погасяване на това конкретно задължение, то
съдът приема, че същото е изискуемо и ликвидно.
При доказаност на иска в своето основание, съдът следва да определи и размера
– арг. чл. 162 ГПК. Относно размера на тези претенции, съдът кредитира издадените от
„Теленор България“ ЕАД фактури. Съдът съобрази, че представените по делото,
неподписани фактури, се ползват с „производна“ доказателствена стойност,
произтичаща от чл. 55, ал. 1 ТЗ, че те обвързват съда само ако е водено редовно
счетоводство. Вярно е, че те са формално оспорени от ответника, но по правилото на
чл. 182 ГПК при тяхното съпоставяне с другите доказателства по делото, съдът
приема, че те пряко кореспондират със задълженията на ответника, тъй като в тях са
посочени личните му данни, телефонни номера, за които се установи, че са сключени
договори и отчетни периоди. Ето защо, както и с оглед установената валидна
облигационна връзка между страните, съдът приема, че задълженията са в размер
съгласно издадените фактури.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Страната се е позовала на
разпоредбите с посоченото съдържание, съдържащи се в раздели III и IV, т. 4 от
Допълнително споразумение към договорите за мобилни услуги.
Характерът на неустойката позволява на страните да я уговорят свободно, но
това правило не може да се абсолютизира, тъй като то не може да противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави – арг. чл. 9 ЗЗД. Настоящият състав
намира, че тази клауза е валидна, тъй като не противоречи на изискването за
добросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така, защото нейният размер е
ограничен до три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС с добавени: 1) част
от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са
уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за
мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или
срещу заплащане в брой). Тази разпоредба компенсира ищецът за очаквания, но
неосъществен приход с оглед продължителността на договора, поради което този иск е
също основателен и следва да се уважи.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че предявените искове са
6
доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 611,99 лева, които следва да му бъдат
присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 391,73 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 342, ал. 1 ТЗ, че В ПОЛЗА на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище град
София, жк. „Младост” № 4, Бизнес парк, сграда 6 ЕИК №********* СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу СТ. Г. ЦВ., ЕГН: **********, гр. П., кв. ******* за сумата в
размер на 1586,38 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.12.2020 г., представляваща
непогасена част от задължения за месечни абонаментни такси, използвани услуги,
неплатени лизингови вноски и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +3598****** от 07.09.2018г., Договор за лизинг от същата дата за устройство
марка Alcatel 1 Dual Black; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+3598***** от 16.03.2018г.; Договор за лизинг от същата дата за устройство марка
Huawei Y6 2017 Gold; Допълнително споразумение към този договор от 12.06.2018г.;
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3598**** от 23.05.2018г., Договор за
лизинг от същата дата за устройство марка Nokia 3 Blue; Допълнително споразумение
към договор от 07.09.2018г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+3598**** от 25.05.2018г.; Договор за лизинг от същата дата за устройство Kids watch
MyKi Kids Watch Blue; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3598*** от
30.01.2019 г.; Договор за лизинг от същата дата за устройство Huawei Y6 2018 Dual
Black, за която сума са издадени фактура № **********/05.02.2019г.; №
**********/05.03.2019г.; № **********/05.04.2019г. и № **********/05.06.2019г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на
ч.гр.д. № 6603/2020 г., по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТ. Г. ЦВ., ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, суми в размер на 611,99 лева, разноски в рамките на
исковото производство и 391,73 лева разноски в рамките на заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7