Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
12,11,19г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на дванадесети
септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 1096/19 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Производството е образувано по жалба на А.В.Ч.,*** против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА
НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия К № 1360181 на ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателката е наложена на
основание член 189, алинея 4, във връзка с член 182 , алинея 2 , точка 3 от
ЗДвП глоба 100.00 лева.
Жалбоподателката атакува фиша с искане за неговата
отмяна, основано на критика досежно материално-правната изправност, засегната
от нарушената процедура по издаването му.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Депозирала е писмено становище, че
жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
На
24,09,16г. със стационарна система за контрол на скоростта на МПС -
MULTD RADAR било заснето движение по АМ Тракия, км. 86+400 в посока гр.
София на MПС Хюндай Тускон с рег.№ ********със скорост от 172 км/ч ,при
максимално разрешена скорост за движение по автомагистрала от 140 км./ч.
Установен бил собственикът на автомобила в лицето
на Сожелиз България ЕООД - лизингодател по договор , сключен на 27,06,16г. с
жалбоподателката за процесния автомобил (л. 52 и сл.), въз основа на който той
й е предоставен за ползване ( л. 52) на
15,07,16г.
С обжалвания ЕФ жалбоподателката е санкционирана за управление на МПС с превишена
скорост - 167 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост
) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл.
182, ал.2, т.3 от ЗДвП й е наложена
глоба в размер на 100 лв.
Тя атакува акта, с който тя е наложена като основният довод за
претендираната материална му незаконосъобразност е неправилно проведена
процедура по издаване на фиша, опорочила неговия адресат.
Несъмнено установено е по делото, че фишът не е бил връчен на
жалбоподателката, както се твърди от нея в жалбата и както се изисква с
императивната норма на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Видно от писмо на СПП при
ОД МВР Пазарджик, рег.№ 100600-13044/22,07,2019, процесният ЕФ никога не е
връчван на жалбоподателката. Неясно
защо е бил връчен на Венцислав Георгиев (за което по
делото е налична разписка на л. 11) - като пълномощник на застрахователно дружеството „Лев Инс“, което е обусловило и възражението от
това дружество на л.13( въпреки, че пък в това писмо неясно защо се твърди, че
фишът е връчен на жалбоподателката, за което няма нито едно доказателство по
делото) . Изискани са всички относими и
от наличните ( виж на л. 59 и 11) се установи, че фишът е връчен единствено на
представител на застрахователното дружество и не е връчен на жалбоподателката.
Според действащия нормативен регулатор, „електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби
за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок
от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира“.Вярно,
че с препратката по ал.1 се предвижда връчване на ЕФ на лицата по ал.1 и 2 по
чл. 188 , а това са собственикът или лицето, на което е предоставено ползването
на МПС, както и законовият представител на юридическото лице-собственик на
автомобила. Тоест законодателното решение по отношение на връчването касае
всяко лице, по отношение на което е издаден фишът. Това изискване в процесния
случай не е спазено и това е довело до ограничаване на правата на
санкционираното лице. Последното не е било информирано по никакъв начин за
съдържанието на документа, който предизвиква неблагоприятни последици в
правната и имуществена сфера на лицето - не са му станали известни приписаните
обстоятелства, чрез които е извършено нарушението, не е станало известно и
наказанието. От съдържанието на жалбата става ясно само, че нейната авторка е
узнала случайно за ЕФ по повод онлайн проверка за задължения към бюджета при
попълване на годишна данъчна декларация. При това узнаване е последвала
жалбата, която е основание за образуване на настоящото производство, в което
неговият инициатор ( жалбоподателят ) не е длъжен да участва,а Съдът няма
задължение да замества АНО при връчване на фиша. Така и съдебното производството
се е развило без неговият инициатор да се запознае с фиша, който атакува, което
е негово право, а не процесуална пасивност , която влече негативни за него
последици. В този смисъл и развитието на
настоящото административно-наказателно производство доказва, че
задължението за връчване на фиша, което законодателно тежи върху неговият
издател- наказващият орган следва неизменно да бъде изпълнено или поне да бъдат
организирани и предприети всички действия по обезпечаване на връчването (
отделен е въпросът, ако те по обективни причини не доведат до целения резултат)
. В противен случай директно са засегнати правата на санкционираното лице да
узнае какво му се приписва и с какво се санкционира,у за да организира
адекватна защита. Неопроверганите твърдения в жалбата сочат, че нейната
авторка, против която е издаден фишът, не е сменяла адреса си отразен в документите за самоличност, а
наказващият орган не е предприел въобще връчване на санкционния документ на
този адрес.
Както претендира основателно жалбоподателката,неизпълнението на
задължението за връчване на ЕФ от наказващия орган лишава санкционираното с
фиша лице от призната му със самия документ възможност за доброволно плащане
при по-благоприятни условия ( 70 % от размера на наложената глоба) от принудителното
й събиране.
Липсата на връчване лишава нарушителя, както се посочи вече, и от
възможността за организиране на защитата, доколкото той е наясно само каква
санкция му се налага, но не и относно фактите за нарушението, което му се
вменява, поради което не може да се защитава по тях. Освен това - служебна
справка в деловодната програма установи, че авторката на жалбата няма други
образувани административно-наказателни дела в Районен съд Пазарджик.
Вторият довод в полза на извода, че наказващият орган е нарушил процедурата
по чл. 189, ал.4 от ЗдвП, в каквото го уличава и жалбоподателя, е свързан с
издаването на фиша директно на ползвател. Цитираният по-горе чл. 189, ал.4 ЗдвП
въвежда оборимата презумпция виж и Р 202/11,04,19г. на АдМ.съд Пазарджик , че
собственикът е управлявал автомобила си
и поради това той е субект на отговорността за извършено с него нарушение по
смисъла на тази норма. С изр. ІІ на чл. 189, ал.4 е установена възможността само за собственикът да промени субекта на
отговорността - чрез декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Доколкото презумпцията засяга собственика на автомобила ( при управление на
който е установено по специалния начин
на чл. 189, ал.4 извършено нарушение), само нему е предоставено правото да възрази
против съставения против него фиш и да даде данни за „ лицето, извършило
нарушението“. Тоест нормативната уредба предвижда за установено в хипотезата на
ал. 4 на чл. 189 от ЗДвП нарушение задължително съставяне на ЕФ против
установения собственик на автомобила, с който е извършено нарушението и само и единствено в случаите, когато той
възрази по смисъла на изр.ІІ на чл. 189, ал.4 от ЗДвП - фишът се издава на
посоченото от него лице. По този начин изцяло е осуетена възможността
администрацията да проявява самоинициатива за установяване на автора на
нарушението- органът, компетентен да издава ЕФ, е длъжен при декларация на
собственика по чл. 189, ал.4, изр. ІІ, да анулира издадения против него фиш и
да издаде такъв против посоченото от него лице. Това законодателно решение е
съответно на случаите, в които нормативната рамка предпоставя действие на
административния орган при условията на обвързана компетентност. Той няма
оперативна самостоятелност да решава дали да издаде този свой акт на
собственика на автомобила или на ползвателя, за правата на който по отношение
на автомобила е събрал безспорни данни; ЕФ се издава на установения собственик
и само, ако той подаде декларация, с която посочи нарушителя, издаденият против
собственика фиш се анулира и се издава на посочения от последния нарушител.
Като е издал процесният ЕФ директно на лице, за което са събрани данни, че
автомобилът му е бил предоставен за управление месеци преди процесната дата и
като не е връчил този порочно издаден фиш на това лице, наказващият орган е
допуснал в две направления нарушения в процедурата по чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
които не могат да бъдат отстранени в хода на съдебната процедура по проверка
законосъобразността на неговите действия, вкл. и обективираните в процесния
фиш. Наред с това в настоящото производство, този орган проявява пълно
бездействие по отношение на възможна инициатива за установяване на
обстоятелството кой е бил реалния водач на автомобила към процесната дата, за
какъвто без нито едно доказателство, неоснователно е приел ползвателя .
По изложените съображения и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К № 1360181 на ОДМВР Пазарджик, с който на А.В.Ч.,*** е наложена
на основание член 189, алинея 4, във връзка с член 182 , алинея 2 , точка 3 от
ЗДвП глоба 100.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: