Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.07.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На петнадесети юли Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Даниела Благоева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №06996 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, срещу И.П.Н., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която е предявен иск с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6142,31лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №**********, сумата от 1050,00лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №2350/11.05.2018г. по ч.г.д.№03098/2018г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът И.П.Н., чрез своя особен представител –адв. Т. Ш., е подал отговор, с който е оспорил иска по основание и размер, както и обстоятелствата, на които същия се основава, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът оспорва кредитът да е обявен за предсрочно изискуем по предвидения ред, като твърди, че не е получавал надлежно съобщение за това. Ответникът оспорва като нищожни клаузите на Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги. Ответникът оспорва като нищожна клаузата за неустойка. Ответникът оспорва всички представени с исковата молба документи.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.417 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №2350/11.05.2018г. по ч.г.д.№03098/2018г. на ПРС, поради което и производството по делото е допустимо и съдът следва да се произнесе по същество.
По основателността:
По настоящето гражданско дело е приет като доказателство Договор за потребителски кредит “ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт” №**********, видно от който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 3000,00лв., като е уговорено ответникът да го погаси на 24 месечни вноски по приложен към договора погасителен план, с първи падеж- 02.09.2015г. и последен падеж- 02.08.2017г. Дължимата сума по кредита е в размер на 4451,04лв.
Уговорената с договора възнаградителна лихва за целия период на договора е в размер на 1451,04лв., която сума е включена в месечните погасителни вноски.
Неразделна част от Договора е и Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, в което са включени пет допълнителни услуги, а именно:
1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит
2.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски
3.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски
4.възможност за смяна датата на падеж
5.улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства
Общият размер на възнаграждението за допълнителни услуги е в размер на 2250,00лв., което страните се съгласяват да разсрочат за срока на потребителския кредит на равни месечни вноски добавени към главницата от по 93,75лв.
Общият размер на задължението по кредита и по пакета за допълнителни услуги е в размер на 6701,04лв., като месечната погасителна вноска е в размер на 279,21лв.
Съгласно т.12.4 от Общите условия при прекратяване на договора размерът на кредита става предсрочно изискуем и се дължи неустойка в размер на 35 % от остатъчния размер на главницата по погасителния план.
Не се спори по делото, а и от съдебно- икономическата експертиза е видно, че ищецът е превел по банков път в полза на ответника отпуснатият кредит в общ размер на 3000,00лв.
Не се спори по делото, а и от съдебно- икономическата експертиза е видно, че ответникът не е изпълнил задълженията си, поради което и на 13.10.2015г. ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Не се спори по делото, а и от съдебно- икономическата експертиза е видно, че след прекратяване на договора ответникът е изплатил по процесния договор сумата от 558,78лв.
Съгласно чл.12.2. Общите условия при неплащане на месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва предсрочно прекратяване на договора и се обявява неговата предсрочна изискуемост. На ответника е изпратено и нарочно уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост, но по делото няма доказателства за връчване на писмото на ответника.
В същото време съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за нищожност на Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги по следните съображения:
1.Настоящият състав намира, че предоставянето от ищеца на така наречените „допълнителни услуги“ накърнява общите принципи на добросъвестността и добрите нрави, тъй като по съществото си не могат да доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията и на закона.
2.Предоставените допълнителни услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски кредит не са посочсни нито вида, нито размера, нито действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги само са изброени услугите.
3.В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 2250,00лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.
4.В Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е посочено, че изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги е в размер на 2250,00лв., като настъпва от датата на сключване на самото Споразумение. Следователно възнаграждението се дължи независимо от това дали някоя от услугите е ползвана с включването на размера му във всяка от 24- те месечни погасителни вноски по кредита, които са с краен размер от 279,21лв. на месец и това обстоятелство се установява от представения по делото Погасителен план.
Съдът намира, че и клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие на ЗПК. Съдът намира, че процесният договор е сключен при действието на Закон за потребителския кредит ( Обн., ДВ,бл.18 от 5.03.2010г., в редакцията си съобразно ДВ, бр.61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.,), като попада в предметния му обхват. Съгласно чл. 33 от закона е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В процесния случай обаче ищецът иска установяване на вземане за неустойка, произтичаща не от възможното неизпълнение, а от реално настъпила забава, тоест, изключена е превантивната функция на неустойката и се касае само и единствено до санкционни парични клаузи, което в директно противоречие с коментираната норма на чл. 33 от ЗПК. Това също така означава , че кредиторът няма право да договаря изначално суми, платими при забава или пълно неизпълнение на задължението на длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от главницата. Поради това и клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието и с чл.33 ЗПК. Поради това и установителният иск за неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по процесния Договор за потребителски кредит ответникът следва да дължи само уговорената главница и възнаградителна лихва, които са в общ размер на 4451,04лв., тъй като само същите са действителни и обвързващи страните.
Не се спори по делото, че ответникът е изплатил по процесния кредит сума в общ размер от 558,78лв., поради което и неплатеното задължение по процесния договор е в общ размер на 3892,26лв., за която сума искът е основателен и следва да бъде уважен.
За разликата до пълния предявен размер на иска 6142,31лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че върху главницата се дължи и законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 1437,70лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 778,04лв., която и следва да му бъде присъдена.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София,
бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, срещу И.П.Н., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3892,26лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №2350/11.05.2018г. по ч.г.д.№03098/2018г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска в частта му, с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца и разликата до пълния му предявен размер от 6142,31лв.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, срещу И.П.Н., с ЕГН:********** и адрес:г***, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 1050,00лв., представляваща неустойка за прекратяване на Договор за потребителски кредит №**********, за която сума е издадена Заповед №2350/11.05.2018г. по ч.г.д.№03098/2018г. на ПРС.
ОСЪЖДА И.П.Н., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“България“49, бл.53Е, вх.В, сумата от 778,04лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№03098/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: