№ 457
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500193 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
постъпила въззивна жалба вх. № 301556/05.11.2021 г. от „ИЗВОРОВО
АГРО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „М-р М.Д.“, № 35 срещу Решение № 262603/12.10.2021 г., по гр.д.
№ 12201/2020 г., на ВРС, IX с., с което е осъден да заплати на „К.А. – 98“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Млекарево,
общ. Нова Загора, обл. Сливен, стопански двор, сумата 12745.25 лв.,
обезщетение за претърпяни вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в
стойност на неполучена и нереализирана био-продукция за стопанската
2016/2017 г., в резултат на неизпълнение от страна на ответника на Договор за
аренда от 01.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 30.09.2020 г., до окончателното изплащане, на
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
Въззивникът атакува решението с оплаквания за неправилност, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, поради противоречие със
събраните в хода на производството доказателства. Сочи, че не се е
установила твърдяната непрекъснатост на биосертификацията на
въззиваемия, предвид постановените решения по предходни спорове между
същите страни, в които е било установено, че въззиваемия за определен
период от време е бил лишен от ползване на земеделските земи, съобразно
уговореното в сключения договор за аренда. В тази насока, кредитираните от
съда, Договор за контрол и сертификация от 30.01.2013 г. и 30.04.2020 г.,
служебна бележка от 07.05.2020 г., издадена от „КЮ Сертификейшън" АД и
Дневник на стопанството, който не е прошнурован и пронумерован като
1
единна книга, не били годни да установят посоченото обстоятелство. Излага,
че в представения Договор от 10.11.2014 г. с Х.К., не е налице конкретизация
на зърнени култури, както и какви зърнени култури следва да се вложат във
фуража и при какво съотношение, още по-малко била ясна цената на всяка от
културите, поради което се счита, че това доказателство е неотносимо към
спора. Излага коментар на възприетото от първоинстанционния съд по
размера на иска. По същество отправя искане за отмяна на атакувания
съдебен акт и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият „К.А. - 98"
ЕООД, депозира писмен отговор, в който излага становище за за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното решение. От
своя страна излага доводи по всяко от оплакванията във въззивната жалба.
Сочи, че представеният договор за биосертифициране и издадената служебна
бележка, удостоверяват биологичното производство през периода, когато
имотите са ползвани и включването им отново след възстановяване на
договорите, служещи като основание за ползване на площите. Излага
коментар на събраните пред първоинстанционния съд доказателства и
обстоятелствата, които се установяват от тях. Излага пространни теоретични
доводи по въпросите пропуснал ли е ищецът ползи и реално настъпили ли са
те. По същество отправя искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
В съдебно заседание, въззивникът чрез процесуален представител,
поддържа въззивната жалба, а въззиваемият, с писмено становище,
поддържа изложените в отговора доводи по оспорване на въззивната
жалба.
Съставът на Варненски Окръжен съд, по предмета на спора,
съобрази следното: Пред Варненски районен съд е бил предявен иск от „К.А.
– 98“ ЕООД за осъждането на „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, да заплати сумата
14227.48 лв., представляваща обезщетение за претърпяни вреди - пропуснати
ползи, изразяващи се в стойност на неполучена и нереализирана био-
продукция, за стопанската 2016/2017 г., по силата на Договор за аренда от
01.10.2013 г., както следва: - от обработката на поземлен имот № 039014 -
Нива, с площ 9.001 дка, находяща се в м. „Кайнерджа" – 2700.30 кг. ечемик; -
от обработката на поземлен имот № 050013 - Нива, с площ 5.300 дка,
находяща се в м. „Равнището" – 2973.30.30 кг. царевица и - от обработката на
поземлен имот № 030010 - Нива, с площ 5.000 дка, находяща се в м. „Лозята"
– 6980.00 кг. зелена маса - фий, всички находящи се в землище на с.
Изворово, общ. Антоново, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 30.09.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на валиден Договор за аренда от
01.10.2013 г., рег. № 14597, на Нотариус П.А., рег. № 496 на НК, вписан в
Службата по вписванията – Омуртаг, със срок от десет стопански години,
обработва посочените имоти. Твърди, че след като последващо встъпил в
договора ответникът поискал пред Служба по вписванията - гр. Омуртаг,
заличаване вписването на договора, което поради грешка било вписано, с
които действия на ответника бил лишен от ползването на арендуваните
имоти. Излага, че с влязло в сила Решение, постановено по гр.д. №
14897/2015 г., на ВРС била установена валидността на сключения Договор,
както и, че заличаването на вписването му представлява несъществуващо
обстоятелство. Отделно, с влязло в сила Решение по т.д. № 92/2018 г., на
2
ТОС, ответникът бил осъден да заплати пропуснати ползи и вреди за същите
култури и от същите имоти за предходните 2014/2015 и 2015/2016 стопански
години. С действията си ответникът лишил ищеца от възможността да
декларира, ползва, очертае, добие и реализира сертифицирана биологична
продукция от процесните имоти, тъй като при заличено вписване на договор
за аренда или наем било недопустимо заявяването за обработване на същите
земеделски земи. Сочи, че вредите са реално настъпили и те са пропуснати
ползи, тъй като бил лишен от възможността да добие и реализира
сертифицирана биологична продукция от имота и за стопанската 2016/2017 г.,
в съответствие със сключения Договор от 14.11.2014 г. с гръцки контрагент –
Й.К...
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът не депозира писмен
отговор. В с.з., чрез процесуален представител, оспорва предявения иск по
основание и размер, считайки за завишени количествата продукция и тяхната
цена.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 476/04.02.2022 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е постановено от законен състав и в границите на
правораздавателната му компетентност, а съобразно обстоятелствата,
посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът следва да
бъде квалифициран като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл. 82
ЗЗД.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предмет на въззивна проверка е осъдителната част от съдебното
решение до размера на сумата 12745.25 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение
заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за която
длъжникът отговаря. Съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, обезщетението за
неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнеието и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението, а в случаите на
недобросъвестност на длъжника, последния отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на
имуществото, което се определя с оглед на предполагаемото развитие, която
работите на увредения биха имали, ако договорното задължението би било
изпълнено по уговорения между страните начин. За да е налице пропусната
полза, трябва да е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото.
3
Между страните не е било предмет на спор, че на ищеца - въззиваем, в
качеството му на арендатор са били предоставени за временно и възмездно
ползване, недвижимите имоти индивидуализирани в представения Договор за
аренда от 01.10.2013 г., рег. № 14957/02.10.2013 г., на Нотариус рег. № 496, с
район на действие – РС – Търговище, измежду които и процесните Нива, с
площ 9.001 дка, находяща се в м. „Кайнерджа", Нива, с площ 5.300 дка,
находяща се в м. „Равнището" и Нива, с площ 5.000 дка, находяща се в м.
„Лозята", всички попадащи в землището на с. Изворово, общ. Антоново.
Срокът на ползването е 10 стопански години и е уговорено арендно плащане
в размер на 3.00 лв./дка., годишно или 1262 кг. зърно (пшеница или ечемик),
платимо до края на месец декември за всяка изтекла стопанска година.
Не е повдиган спор и, че между арендодателя Т.П.С. и въззивника на
18.10.2013 г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нот. Акт
. № 82, т. VI, д. 996/2013 г., по силата на който „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД е
придобило собствеността върху арендуваните ниви като по този начин е
придобил качеството арендатор.
Не се е спорило между страните и, че на 14.04.2015 г. въззивникът, в
качеството на арендодател е отправил искане до АВ при РС – Омуртаг, рег. №
1239, на Нотариус, рег. № 327, с район на действие – РС – Омуртаг, за
заличаване на вписания Договор за аренда, рег. № 14957/02.10.2013 г., на
Нотариус рег. № 496, с район на действие – РС – Търговище. Видно от
отбелязванията върху молбата е, че на 15.04.2015 г. е отразено заличаване на
вписването на сключеният Договор за аренда.
Не се спори и, че по силата на Решение № 3491/06.10.2016 г., по гр.д. №
14897/2014 г., на ВРС, XVII с., влязло в сила на 09.03.2017 г., между страните
по настоящото дело е прието за установено съществуването на
правоотношение по Договор за аренда на земеделски земи от 01.10.2013 г.,
рег. № 14957/02.10.2013 г., на Нотариус рег. № 496, с район на действие – РС
– Търговище като е отменено извършеното вписване на разваляне на
правоотношението по Договора.
По силата на влязло в сила Решение № 222/18.10.2019 г., по в.т.д. №
240/2019 г., на ВАпС, ТО, II с., ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата 8066.08 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
незасяването на процесните имоти със земеделски култури за стопанските
2014/2015 г. и 2015/2016 г., поради неизпълнение на задълженията на
ответника да осигури ползването на имотите.
В границите на въззивното производство е назначена допълнителна
съдебно-агротехническа експертиза, чието заключение неоспорено от
страните, се кредитира от въззивния съд като компетентно и безпристрастно
дадено.
В границите на настоящото производство не са били навеждани
твърдения и представяни кореспондиращите им доказателства от страна на
ответника, че същият надлежно е изпълнил задължението си да не препятства
ползването на наетия имот от страна на ищеца и през стопанската 2016/2017 г.
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че
неизпълнението на това задължение от страна на ответника е в пряка
причинна връзка с претърпяните от ищеца вреди, изразяващи се в пропускане
на сигурното увеличаване на партимониума на ищеца с печалбата от
произведената био-продукция от арендуваните имоти, предмет на сключения
Договор за аренда от 01.10.2013 г.
4
Като неоснователно се преценява оплакването във въззивната жалба, че
ищецът не е установил непрекъснатост на биосертификацията си.
Представените по делото Сертификати за съответствие за периода 2014 –
2018 г. и сключен Договор за контрол и сертификация съгласно Регламент
(ЕО) 834/2007, сключен на 30.01.2013 г., между ищеца, в качеството на
оператор и „КЮ СЕРТИФИКЕЙШЪН" АД, в качеството на контролен орган,
правят възможен извода, че ищецът като земеделски производител е
поддържал сертифицирането си за биологично производство. Посочените
доказателства не са били своевременно оспорени от ответника.
Представена е служебна бележка от 18.07.2017 г., издадена на ищеца от
контролния орган „Кю Сертификейшън“ АД, от която се установява, че
изброените в нея имоти, в т.ч. и процесните, са били изключени от системата
за контрол на биологично производство на 12.08.2015 г. Да се тълкува това
изключване във вреда на ищеца, означавало да се даде възможност на
ответника да черпи права от собственото си виновно поведение, изразяващо
се в неоснователно разваляне на сключения договор за наем и лишаване на
ищеца от ползването на имота според предназначението по договора, а
именно за добив на земеделска продукция.
Въззивният съд преценява като неоснователно и второто основно
оплакване на въззивника, касателно доказателствената стойност на
представения Частен договор от 14.11.2014 г., сключен между ищецът и Й.К.
(погрешно във въззивната жалба е посочен друг договор, сключен между
въззиваемия и гръцки контрагент), тъй като предмет на договора било
изкупуването не само на био-продукция и не била налице индивидуализация
по отношение на съставните части на посочения био животински фураж. По
силата на посоченият Договор, ищецът поел задължението да доставя всяка
година, до 2022 г., 200000.00 кг., био животински фураж - смес от зърно и
детелина, срещу цена от 0.55 евро/кг. Вярно е, че така формулирана клаузата
не съдържа съотношение между зърно и детелина, посоченото обаче не може
да доведе до отричане на връзката на договорените доставки, тяхната цена и
пропуснатото сигурно увеличаване на партимониума на ищеца, предвид
представената и представляваща неразделна част от сключения договор,
аналитична таблица на обработваемите площи, в които фигурират и
процесните три имота.
Както бе посочено по-горе в решението, пропуснатата полза
представлява пропуснато увеличение на имуществото или това е чистата
печалба, която ищецът би реализирал от продажбата на произведеното
количество био-продукция от процесния имот или от средната пазарна цена
на добива би следвало да бъдат приспаднати разходите, които ищецът би
направил за производството на зърното.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснати
ползи за стопанската 2016/2017 г., съставът на въззивния съд намира, че
първоинстанционният ВРС неправилно е съобразявал размер на разходи за
обработка на процесните имоти, за предходна стопанска година 2014/2015 г.
Дори да е установен с влязло в сила решение този размер на разходите касае
период различен от процесния.
От своя страна при определяне на обезщетението, въззивния състав
цени събраните специални знания, посредством допълнителното заключение
на назначената комплексна съдебна агротехническа и оценителна експертиза.
От заключението след изчисляване на разходите за процесната 2016/2017 г.
5
вещото лице е установило, че чистата печалба на въззиваемия за всеки от
имотите, при съобразяване на културите, които е следвало да бъдат засети,
възлиза на: - за имот № 030010 – 7910.00 лв.; - за имот № 039014 – 1778.15 лв.
и – за имот № 050013 – 2919.66 лв. Или общия размер на чистата печалба
възлиза на 12607.81 лв.
Възражението на въззивника при определяне на пропуснатите ползи да
бъдат съобразени още разходите, които въззиваемият би направил за доставка
на произведената продукция и разходите за закупуване на семена за посев, е
въведено едва с въззивната жалба, поради което и не подлежи на разглеждане
от въззивния съд.
Изложеното, води до извода, че предявения иск се явява основателен до
установения размер на пропуснатите ползи – 12607.81 лв., до който размер
предявеният иск се явява основателен, доказан и подлежи на уважаване, а
постановеното в същия смисъл първоинстанционно решение ще следва да
бъде потвърдено. За разликата над този размер, до присъдения размер от
12745.25 лв., искът като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне, а
постановеното в обратния смисъл решение на ВРС като незаконосъобразно и
неправилно, ще следва да бъде отменено.
По разноските.
В съответствие с изхода от спора, атакуваното решнение ще следва да
бъде ревизирано и в частта за разноските. Така, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца се следват разноски за първа инстанция, съразмерно на уважената част
от предявения иск, които възлизат на сумата 1649.67 лв. Следващите се на
ответника за производството пред ВРС, разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, възлизат на 165.98 лв. С оглед
обжалваемия интерес и установената от въззивния съд частична
основателност на въззивната жалба, разноските за въззивното производство,
които по съразмерност се следват на страните са: - за въззивника в размер на
12.99 лв., а за въззиваемия в размер на 642.99 лв.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 262603/12.10.2021 г., по гр.д. № 12201/2020
г., на ВРС, IX с., в частта, с която „ИЗВОРОВО АРГО" ЕООД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на „К.А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********,
разликата над сумата 12607.81 лв. до присъдения размер от 12745.25 лв. ,
представляваща обезщетение за претърпяни вреди - пропуснати ползи,
изразяващи се в стойност на неполучена и нереализирана био-продукция за
стопанската 2016/2017 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране
на исковата молба в съда – 30.09.2020 г., до окончателното изплащане, както
и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от на „К.А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл.
Сливен, стопански двор за осъждане на „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „М-р М.Д.“, №
35, да заплати разликата над сумата 12607.81 лв. (дванадесет хиляди
шестстотин и седем лева и 81 ст.) до присъдения размер от 12745.25 лв.
6
(дванадесет хиляди седемстотин четирдесет и пет лева и 25 ст.),
обезщетение за претърпяни вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в
стойност на неполучена и нереализирана био-продукция за стопанската
2016/2017 г., в резултат на неизпълнение от страна на ответника на Договор за
аренда от 01.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 30.09.2020 г., до окончателното изплащане, на
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262603/12.10.2021 г., по гр.д. №
12201/2020 г., на ВРС, IX с., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „М-р М.Д.“, № 35 да заплати на „К.А. –
98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен, стопански двор, сумата 2292.66
лв. (две хиляди двеста деветдесет и два лева и 66 ст.), общ размер на
разноски за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.А. – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, обл. Сливен, стопански двор да
заплати на „ИЗВОРОВО АГРО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „М-р М.Д.“, № 35, сумата 178.97 лв. (сто
седемдесет и осем лева и 97 ст.), общ размер на разноски за първа и въззивна
инстанция, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7