Р Е Ш Е Н И Е №
26.02.2014г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
в
публично съдебно заседание на тридесети януари 2014г., в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на секретаря Х.А., като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 370 по
описа за 2013г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда гл. 32 от
ГПК.
Предмет на производството са положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците „ГАБРИЕЛА” ООД - гр.
Варна, ЕИК *********, и Е.Я.П. дължат солидарно на ищеца „КУПРО-94” ООД - гр. Горна Оряховица, ЕИК *********,
сумата 62 200 лв., представляваща дължима главница по запис на заповед с
дата на издаване – 22.02.2010г., място на издаване – гр. Велико Търново, и с
падеж – 22.02.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението – 11.10.2012г., до окончателно погасяване на
задължението, за които парични задължения е издадена Заповед №
7858/12.10.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по частно гр. д. № 14648/2012г. по описа на ВРС, Х- ти състав.
Претендира се и присъждане на направени в исковото производство съдебно –
деловодни разноски..
Ищецът сочи в исковата молба, че по силата на запис на
заповед от дата 22.02.2010г., издаден от Е.Я.П. в качеството на управител на
„ГАБРИЕЛА” ООД – гр. Варна, с ЕИК *********, и авалиран от Е.Я.П. в качеството
на физическо лице, издателят и авалистът са се задължили да заплатят, без
разноски и без протест, сумата 62 200 лв., на датата на падежа –
22.02.2012г. Записът на заповед е бил предявен за плащане на издателя и
авалиста на падежа – 22.02.2012г., но паричната сума не е заплатена.
Ответниците оспорват исковете изцяло по основание с
твърдения, че процесният запис на заповед е издаден като гаранционен, за
обезпечаване изпълнението по каузална сделка на парични задължения,
представляваща стойност на стоки, доставени от ищеца на ответника, без издаване
на фактури, която е изцяло изплатена към датата на завеждането на иска, и няма
друго каузално правоотношение между страните, което записът на заповед да
обезпечава.
В подадената допълнителна искова молба
ищецът не оспорва, че записът на заповед изпълнява гаранционно - обезпечителна
функция. Сочи се, че паричното задължение на издателя произтича от неформален
договор за покупко– продажба на стоки от химическата промишленост / бои,
лакове, грундове, разтворители и др./, като за цените на стоките, предмет на
продажба, са надлежно издадени фактури. Твърди се също, че поради временни
затруднения на купувача относно заплащането на стоките е издаден процесният
запис на заповед с падеж – 22.02.2012г. На датата, на която е издадена ценната
книга, страните са подписали и споразумение, с нотариална заверка на подписите,
в което управителят на „ГАБРИЕЛА” ООД – гр. Варна признава, че дружеството
дължи на ищеца сумата 62 200 лв., представляваща обща стойност на
незаплатени фактури за доставени стоки, а в т. 3 от споразумението е предвидена
възможност за кредитора да реализира правата си чрез издадения запис на заповед,
в случай на неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на сумата по
споразумението.
В допълнителния отговор е
оспорено обстоятелството, че към датата 22.02.2010г., на която е сключено
споразумението между страните, са били издадени фактури от ищеца към ответника
за парични вземания, представляващи цена на стоки общо в размер на 62 200
лв.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията и
доводите на ищеца, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът „КУПРО-94” ООД - гр. Горна Оряховица е приносител на запис на
заповед, чиято автентичност не е оспорена и въз основа на който е
издадена Заповед № 7858/12.10.2012г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. д. № 14648/2012г. по описа
на ВРС, Х- ти състав. В представената ценна книга в заповедното производство, в
оригинал, се съдържа наименованието „запис на заповед”, както в заглавието на
документа, така и в текста на същия. Като ремитент по ценната книга е посочено
търговското дружество- ищец. Издателят „ГАБРИЕЛА” ООД, представлявано от органния представител Е.Я.П.,
е
поел безусловно и неотменимо задължение да заплати сумата 62 200 лв., без
допълнителни изявления, с които да е разколебана безусловността или
неотменимостта. Падежът е уговорен съобразно разпоредбата на чл. 486, ал. 1, т.
4 във вр. чл. 537 от ТЗ – на определен ден – 22.02.2012г., вписани са дата на
издаване - 22.02.2010г., място на
издаване и място на плащане. На лицевата страна на записа
на заповед, освен подписа на издателя, е положен подпис от втория ответник – Е.Я.П., с
изявление за авалиране на записа на заповед, при условията, при които е
издаден. Предявяването
за плащане на записа на заповед от ремитента на длъжниците на датата, посочена
като падеж на задължението, е удостоверено с полагането на подписи върху
ценната книга от издателя и авалиста.
Въз основа на посоченото съдът прави извода, че
записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение в
полза на ищеца, съдържа всички законоустановени реквизити, визирани в чл. 455
от ТЗ, същият е действителен, не съдържа допълнителни изявления, с които да е
опорочена безусловността или неотменимостта, и е породил валидно менителнично
задължение за издателя за заплащане на сумата по записа на заповед. Доколкото е
спазена и установената в чл. 484, ал. 2 от ТЗ форма чрез полагане на подпис на
лицевата страна на менителничния документ от Е.Я.П., като авалист, следва да се приеме, че е възникнало валидно менителнично
поръчителство. Правните последици от волеизявлението на авалиста са, че за него
се поражда задължение, което, по вид, съдържание и предпоставки за принудително
осъществяване, се определя от обезпеченото задължение, авалистът дължи същата
по вид престация, както и авалата - чл. 485, ал. 1 от ТЗ, като отговаря спрямо приносителя солидарно с издателя относно погасяването
на паричните задължения по ценната книга – чл. 513, ал. 1 от ТЗ.
Каузалното правоотношение, за
обезпечаване на изпълнението по което е издадена цената книга, е въведено в
предмета на спора. Направено е
допустимо правопогасяващо възражение от издателя по отношение на обезпеченото
парично вземане по каузалното
правоотношение, като се твърди погасяване чрез плащане. Поради
съвпадение на издателя на записа на заповед с длъжника по каузалната сделка, и
съответно на приносителя – поемател с кредитора, и признанието на кредитора за
гаранционното предназначение на записа на заповед, абстрактният характер на
ценната книга се преодолява, по аргумент от чл. 465 ТЗ.
За
доказване на твърдението за погасяване на обезпечените парични вземания чрез
плащане ответното дружество представя множество разписки / от л. 91 до л. 152
от делото/. По преценка на съда за необходимост от ползване на специални знания
по счетоводство във връзка с установяване размера на погасените парични
задължения със сумите по представените разписки, е назначена съдебно –
счетоводна експертиза.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните доказателства, в това число и заключението на ССчЕ, което се кредитира изцяло, съдът приема за установено
следното:
Между ищеца и първия
ответник е възникнало валидно неформално правоотношение за покупко – продажба
на стоки от химическата промишленост / бои, лакове, грундове, разтворители и
др./, произведени от „КУПРО-94” ООД - гр.
Горна Оряховица, през периода 03.08.2008г. – 22.02.2010г. През този период са
били издадени множество фактури / 69 броя/, на обща стойност 62 800 лв.,
от която фактурите за 2008г. и 2009г. са на стойност 61 473.07лв., а
фактурите, издадени през 2010г. – на стойност 1 396.93 лв. На 13.01.2010г.
са отразени две касови плащания на обща стойност 600 лв., за които е издадена
разписка № 4/12.01.2010г. на ответното дружество, и с която стойност са
намалени съответно задълженията по фактури № 1-6469/03.08.2008г. и №
1-5492/06.08.2008г. Извършената проверка от вещото лице потвърждава верността
на удостоверителните изявления на представителите на ищеца и първия ответник в
споразумение от 22.02.201г., с нотариална заверка на подписите, за общ размер
на паричните задължения по каузалното правоотношение към тази дата –
62 200лв., както и че за тези задължения са издадени от продавача и
получени от купувача множество фактури през периода 03.08.2008г. – 22.02.2010г.
След сключването на споразумението и издаването на записа на заповед са
извършени множество плащания от ответното дружество, отнесени съответно в
счетоводството на ищеца за частично погасяване на установеното със
споразумението паричното вземане, обезпечено със записа на заповед. Общият
размер на погашенията възлиза на сумата 9050 лв. Експертизата установява и
съответствие между представените от ответното дружество разписки и последващото
им отразяване в регистрите на „КУПРО-94” ООД. От общия размер на погашенията -
9050 лв., размерът на плащанията към датата 11.10.2012г., на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е за сумата 8 450 лв., а
след тази дата са извършени три плащания, всяко от тях за сумата 200лв.– на
16.10.2012г., 09.11.2012г. и 23.11.2012г.
При така приетата за
установена фактическа обстановка съдът прави извода, че е доказано възникването
на парично вземане на ищеца към ответното дружество по каузалното
правоотношение, за сумата 62 200 лв., за която е издаден процесния
гаранционен запис на заповед, както и съществуването на част от това парично
вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до размер на сумата 53 750 лв.
Поради съвпадението
на издателя на записа на заповед с длъжника по каузалната сделка, и съответно
на приносителя – поемател с кредитора, погасяването
на част от паричните вземания по каузалното правоотношение в размер на сумата 8 450 лв. към
датата на подаване на заявлението,
следва да бъде зачетено като такова с погасителен ефект и
по отношение на съответната част от паричното вземане по гаранционния запис на
заповед. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази и извършените
плащания общо в размер на 600лв. от ответното дружество след датата на
образуване на заповедното производство, от която се счита предявен искът за
съществуване на вземането съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК. Ответникът – физическо
лице, в качеството на авалист по правоотношението за менителнично
поръчителство, дължи същата престация, както
и авалата - чл. 485, ал. 1 от ТЗ, като отговаря
спрямо приносителя солидарно с издателя относно погасяването на паричните
задължения по ценната книга – чл. 513, ал. 1 от ТЗ.
Следователно предявеният специален
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК за установява съществуване на изискуемо и ликвидно главно
парично задължение на ответниците към ищеца, при условията на солидарност, е
доказан по основание до размер на сумата 53 150лв. и следва да бъде уважен
в тази част. За сумата 9050 лв., представляваща разликата над 53 150 лв.
до 62 200 лв., искът подлежи на отхвърляне на следните основания: като
неоснователен поради липса на парично вземане за сумата 8 450 лв. към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 11.10.2012г.,
и поради последващо подаването на заявлението погасяване чрез плащане за сумата
600 лв. Искът в частта за установяване на акцесорно парично вземане за законна
лихва също е частично основателен за следните суми и периоди: върху сумата
53 750 лв. за периода 11.10.2012г. – 15.10.2012г., върху сумата
53 550 лв. за периода 16.10.2012г. – 08.11.2012г., върху сумата
53 350 лв. за периода 09.11.2012г. – 21.11.2012г. и върху сумата
53 150 лв. за периода от 22.11.2012г. до окончателно й погасяване.
По аргумент от разпоредбите на чл. 415 и
чл. 422 от ГПК съществуването на акцесорното парично вземане за разноски на
кредитора към длъжниците по издадена заповед за изпълнение, по която е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК, не съставлява самостоятелен предмет на специалния
установителен иск по чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 422 от ГПК, не е част от цената
на иска и върху нея не се събира държавна такса, но в случаите, при които в
общото исково производство, проведено като „продължение” на заповедното
производство, се установи съществуването на част от паричните вземания, за
които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК сумата за разноски
за заповедно производство подлежи на редуциране съобразно уважената част от
иска. В случая е издадена заповед за изпълнение за разноски за заповедно
производство в размер на 2564 лв., а ищецът има право да репарира част от
направените разноски за сумата 2215.65лв. съобразно уважената част от
установителния иск и непогасената част от паричното вземане към датата на
иницииране на заповедно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по
аналогия от разпоредбите на чл. 78, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид направеното искане от
процесуалния представител на ищеца, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата 3284.70 лв., представляваща направените в производството по
делото и доказани с писмени доказателства съдебно - деловодни разноски
/заплатени държавна такса и адвокатски хонорар/, по приложен списък по чл. 80
от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете. Процесуалният представител на
ответниците не е направил искане за присъждане на разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответниците
„ГАБРИЕЛА” ООД - гр. Варна, ЕИК *********, и Е.Я.П., ЕГН **********, дължат
солидарно на ищеца „ КУПРО-94” ООД - гр.
Горна Оряховица, с ЕИК *********, част от сумите, за които е издадена Заповед №
7858/12.10.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по частно гр. д. № 14648/2012г. по описа на ВРС, Х- ти състав,
както следва: сумата 53 150 лв., представляваща дължима главница по запис
на заповед с дата на издаване – 22.02.2010г., място на издаване – гр. Велико
Търново, и с падеж – 22.02.2012г., законна лихва върху следните суми и за
следните периоди: върху сумата 53 750 лв. за периода 11.10.2012г. –
15.10.2012г., върху сумата 53 550 лв. за периода 16.10.2012г. –
08.11.2012г., върху сумата 53 350лв. за периода 09.11.2012г. –
21.11.2012г. и върху сумата 53 150 лв. за периода от 22.11.2012г. до
окончателно й погасяване, както и сумата 2215.65 лв. – съдебно – деловодни
разноски за заповедно производство, съразмерно с уважената част от
установителния иск и непогасената част от паричното вземане към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „ КУПРО-94” ООД - гр. Горна Оряховица, с ЕИК *********,
срещу „ГАБРИЕЛА” ООД - гр. Варна, ЕИК *********, и Е.Я.П., с правно
основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, в останалата
част, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумата 9050 лв., представляваща разликата над
53 150 лв. до 62 200 лв., претендирана като дължима главница по запис
на заповед с дата на издаване – 22.02.2010г., място на издаване – гр. Велико
Търново, и с падеж – 22.02.2012г., както и за законна лихва върху следните суми
и за следните периоди: върху сумата 8 450 лв., представляваща разликата над
53 750 лв. до 62 200 лв., за периода 11.10.2012г. – 15.10.2012г., върху
сумата 8 650 лв., представляваща разликата над 53 550 лв. до
62 200 лв., за периода 16.10.2012г. – 08.11.2012г., върху сумата 8850 лв.,
представляваща разликата над 53 350 лв. до 62 200 лв., за периода
09.11.2012г.– 21.11.2012г. и върху сумата 9050 лв., представляваща разликата
над 53 150 лв. до 62 200 лв., за периода от 22.11.2012г. до окончателно
погасяване на задължението, като установява липса на задължение за разноски за
заповедно производство за разликата над 2215.65 лв. до 2564 лв., за които суми
е издадена Заповед № 7858/12.10.2012г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. д. № 14648/2012г. по описа
на ВРС, Х- ти състав.
ОСЪЖДА „
ГАБРИЕЛА” ООД - гр. Варна, ЕИК *********, и Е.Я.П., ЕГН **********, да заплатят
на „ КУПРО-94” ООД - гр.
Горна Оряховица, с ЕИК *********, сумата 3 284.70 лв. / три
хиляди двеста осемдесет и четири лева и седемдесет ст./, представляваща
направени в производството по т. д. № 370/2013г. по описа на ВОС, ТО, съдебно -
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИЯ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: