№ 33
гр. П., 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20243520200153 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба на П. К. П. от гр.П. против Наказателно постановление № ***
г. на Началник група в ОДМВР Т., РУ-П.. Считайки същото за постановено в нарушение на
закона, жалбоподателят моли НП да бъде отменено изцяло.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован, се явява пълномощник - адв. Ц.Х. от АК-Т.,
който поддържа жалбата, и моли НП да бъде изцяло отменено.
Ответникът по жалбата –Началникът на РУ П. към ОДМВР Т., редовно призован, не
изпраща процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура Т., ТО-П. уведомени по реда на чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с. з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и по реда на чл. 60, ал. 1 от
ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
От приложените писмени доказателства, в т.ч. и от приложеното в цялост ДП
№10/2024г. по описа на РУ-П., се установява , че на 04.01.2024г., около14.40ч., в гр.П., по
ул.“Г.“, жалбоподателя П. П. управлявал л.а. „***“, с рег.№***. Спрял пред ДГ “Здравец“, за
да поговори със свои познати. След известен период от време- около 15.00ч., решил да
потегли с автомобила. По същото време Р. И.а пресичала пътното платно, от десния към
левия тротоар, и когато П. потеглил, тя била по средата на платното за движение. След като
П. потеглил и бил в движение, същият забелязал жената, и независимо, че предприел
маневра аварийно спиране, не успял да предотврати удара, и последвал сблъсък между
автомобила и пострадалата И.а. След установяване на водача на автомобила на 04.01.2024г.
бил издаден АУАН серия ***, за извършено нарушение по чл.116 от ЗДвП и по чл.123, ал.1,
т.2, б.“а“ от ЗДвП.
Във връзка с получен сигнал от СМП, по повод настъпилото ПТП, на 05.01.2024г.
било образувано и ДП №10/2024г. по описа на РУ-П. . Впоследствие с Постановление от
1
05.06.2024г. било прекратено наказателното производство, на осн. чл.199, чл.243, ал.1, т.1
във вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК, а копие от същото било изпратено на РУ-П. за реализиране
на административно - наказателната отговорност по ЗДвП, спрямо жалбоподателя П. П..
Във връзка с това било издадено оспореното наказателно постановление под № ***
от 25.06.2024г., за това, че: „на 04.01.2024г., в 15.30ч. жалбоподателя П. П., който управлявал
л.а. „***“, с рег.№*** и движейки се гр.П., по ул.“Г.“, по време на движение, при потегляне
не бил предпазлив към пешеходците и блъска с предната част на автомобила Р.Г. И.а, която
пресичала пътното платно, пред автомобила, като впоследствие водача не уведомил
компетентната служба на МВР за контрол“ С НП, наказващия орган наложил на
жалбоподателя следните наказания: за нарушение на чл. 116 от ЗДвП и на основание чл. 179,
ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв.; за нарушение на чл. 123, ал.
1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец".
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, както и чрез
показанията на изслушания в с.з. актосъставител Я. и св.И.. Възприетата от съда фактическа
обстановка не се оспорва от защитата на жалбоподателя, но се твърди, че производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност е опорочено, което е довело до
издаването на незаконосъобразно НП.
С протоколно определение от 13.09.2024г. на основание чл. 63г от ЗАНН във вр. с чл.
79б, ал. 2 от ЗАНН съдът прекрати производството по делото в частта относно жалбата на П.
П. срещу процесното наказателно постановление в частта с която на основание чл. 179, ал. 2
вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 200 лв., както и в
частта с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в
размер на 50 лв. Съдебното определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На основание чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН предмет на настоящото производство е
наказателното постановление по пункт 2 в частта в която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от един месец.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като констатира,че при реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършените нарушения, са допуснати
съществени и неотстраними нарушения на правото на защита на жалбоподателя, които са
основания за отмяна на НП, поради следните съображения:
Видно от приложената Заповед № *** г. процесните АУАН и НП са издадени от
компетентни органи в кръга на техните правомощия.
Видно от приложеният АУАН серия ***/04.01.2024г., както и от показанията на
полицейските служители Я. и И. в с. з. става ясно, че настъпилото ПТП на 04.01.2024г., за
което се претендира, че е провокирано от неправилно управление на жалбоподателя П. П. не
е констатирано непосредствено от полицейски служители, т. е. безспорно е, че посочените в
акта полицаи не са свидетели – очевидци. За подобна хипотеза законодателят императивно е
предвидил, че при липса на свидетели, които са присъствали при установяване на
нарушението, актът се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично
се отбелязва в него, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. В конкретният случай нито едно от
посочените две отделни императивни изисквания не е спазено, тъй като свидетелят е само
един – И. И., който е вписан като очевидец, какъвто очевидно не е, както и не е отбелязано,
че актът се съставя именно по този ред. Липсата на втори свидетел по акта в случая
несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нередовност от
външна страна на същия, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото НП.
2
Законодателното изискване актът да се състави в присъствието на двама други
свидетели е израз на основния принцип в административнонаказателното процесуално право
– публичността, т. е. констатираната нередовност на акта поражда съмнение относно
самоличността на нарушителя, извършването на деянието и вината за това именно на този
нарушител. В конкретният случай е налице усложнена фактическа обстановка, като за
правилното й изясняване е следвало да бъдат посочени свидетели-очевидци. След като това
не е сторено, настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че е допуснатото съществено
процесуално нарушение на императивни правила, което винаги съставлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като прави същото изцяло незаконосъобразно.
Този порок не може да бъде саниран от образуваното ДП и събраните по него на по-късен
етап гласни и писмени доказателства, доколкото административнонаказателното
производство започва със съставяне на АУАН, което следва да съдържа всички изискуеми
от ЗАНН реквизити, както и да отговаря на посочените в този нормативен акт правила за
съставянето му. А очевидно в настоящия случай това не е така, доколкото е нарушена
процедурата при съставянето на акта.
Независимо от посоченото по-горе процесуално нарушение, съдът намира, че
извършването на вменените нарушения по ЗДвП не е доказано и по необходимия за това
убедителен начин. Основен и задължителен елемент от всеки АУАН, респ. всяко НП е
"описание на нарушението... обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават"-чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като така
посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН даваща легална
дефиниция на понятието за административно нарушение.
Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер и са насочени към
установяване на обективната действителност и участието на лицето, което се твърди, че е
извършило вмененото му нарушение. Съдът не споделя начина и следваната от двамата
полицейски служители процедура по ангажиране отговорността на водача въз основа на
косвени доказателства, тъй като същата грубо противоречи на административно-
процесуалните правила на ЗАНН и НПК. Доказването на извършеното нарушение е основно
задължение на АНО, т. е. нарушителя никога не следва да доказва, че е причинил ПТП, за
което не е уведомил съответните органи. В този смисъл съдът намира, че е по пункт 2 на
наказателното постановление липсва описание на нарушението и посочване на всички
обстоятелства при които нарушението е извършено. Т.е. налице е липса на съществен
реквизит на наказателното постановление, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. При
това положение съдът не може да провери волята на наказващият орган за съответствието й
със закона. Наказаното лице също не може да се защити адекватно, което нарушава правото
му на защита.
По изложените съображения, съдът счита в обжалваната част НП за
незаконосъобразно, като издадено при съществени нарушения на процесуалният закон,
поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № ***г. на Началник група в ОДМВР Т., РУ-П., САМО В ЧАСТТА с която
на П. К. П., ЕГН **********, от гр.П., ул.“Г.“ №9, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ наказателното постановление е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
3
страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4