№ 2164
гр. Пловдив, 05.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330207111 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-009066, издадено
от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на Е.П.М. е
наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски. По конкретно се сочи, че:
-съдържанието на АУАН и НП не отговаряло на стандартите заложени в
чл. 42 и 57 ЗАНН;
-от доказателствата по делото оставало недоказано използването на
пътя не по предназначение.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
представената по делото разписка, НП е връчено на дата 12.10.2021г.,
жалбата е входирана на 18.10.2021г., поради което се налага извод, че
преклузивния 7-дневен срок за достъп до съд е спазен.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
изменяне по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 31.08.2021г., около 19 часа свидетелите С.К., А.К. и П.М.,
служители на Сектор Специализирани полицейски сили, група 03 Сигма
изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред и
контрол на движението по пътищата в района на ул. Найчо Цанов в гр.
Пловдив, като управлявали служебни мотоциклети.
Около 19.15 часа чули звук от двигател на мотори, след което
забелязали два мотора да се движат по бул. Найчо Цанов. Нарушение в
режима на скоростта на моторите не било установено.
Единият мотор се движел нормално на две гуми. Вторият мотоциклет, а
именно Хонда ЦБР 1000 РР с рег.№ *******, управляван от Е.П.М., се
движел с контролирано подаване на газ, с вдигната предна гума, като
само задната му гума била на асфалта. Мотоциклета Хонда изминал по
този начин повече от 200 метра по бул. Найчо Цанов , преди полицейските
служители да подадат сигнал на водача за принудителното му спиране.
След като забелязал подадения сигнал, водачът Е.М., изпълнил
полицейското разпореждане, преустановил движението на мотора, като първо
свалил предницата на асфалта, оказал съдействие при извършване на
проверката и не оспорил извършеното нарушение.
Тези факти съдът възприе въз основа на показанията на тримата
разпитани полицейски служители, които са подробни, последователни и
безпротиворечиви, поради което изцяло се кредитират от съда.
2
Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за опровергаване на гореизложените факти.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложената по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., като:
-компетентността на актосъставителя произтича от т. 1.4;
-а компетентността на наказващия орган от т. 2.11.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено и
установено на 31.08.2021г., АУАН е издаден на същия ден, а НП - на
24.09.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната
отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Противно на възраженията в
жалбата, както в АУАН, така и в НП в достатъчна степен е дадена
индивидуализация на допуснатото нарушение от фактическа страна,
което позволява надлежното му квалифициране от съда, съгласно
задължителните указания, дадени от в ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, от която
възможност не се е възползвал, поради което и в максимална степен е
охранено правото на защита на наказания субект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При правилно установена фактическа обстановка, частично
3
неправилно е приложен материалния закон, доколкото установените по
делото факти, които не са спорни между страните, не покриват
административния състав на чл. 104б, т.2 ЗДвП.
Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите
нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари.
Предназначението за превоз на „хора и товари“ следва да се разбора
като транспортиране, придвижване на лица и предмети в
пространството, посредством МПС.
От горното следва, че основния разграничителен критерий дали се касае
за деяние съставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП ще бъде дали МПС се
използва за придвижване от едно място до друго или за други цели.
Така трайната и последователна практика на Административен съд
Пловдив е категорична, че когато:
- чрез форсиране на двигателя, рязко подаване на газ, умишлено въртене
на гуми и презавиване или извършване на кръгови движения с МПС,
- последвани от съзнателно блокиране движението на колелата,
- МПС преднамерено се извежда от сцепление, което води до
поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на
движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки
маневри, за да овладее контрола върху него (дрифт)
се касае за типичен случай на използване на пътя не по
предназначение.
В този смисъл е и трайната съдебна практика- Решение № 2015 от
28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив ,
Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021
г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на
4
XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от
22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Действително дрифта е типичната хипотеза на приложното поле на чл.
104б, т.2 от ЗДВП, но трайната практика е също така категорична, че
деянието би било съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по
предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо:
- дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали
изпълнението им е успешно и професионално и
-дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за
дрифтиране.
Така Решение № 1216 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 946 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 931 от
10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 613 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
Следва обаче да се проведе разграничение между използване на пътя
не по предназначение и използване на пътя за придвижване при груби
нарушения на правилата на ЗДвП.
Във втория случай, колкото и грубо да е нарушението на ЗДвП,
дори и да осъществява състав на престъпление, щом пътя е използван по
предназначение за придвижване от едно място до друго, деянието би
осъществявало друг състав на нарушение или престъпление, но би било
несъставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП.
Типични примери за гореизложеното са управление на МПС с много
висока скорост, след употреба на алкохол, на технически неизправно МПС,
без правоспособност на водача или при пренебрегване и на най-
елементарните правила за безопасност на движението.
5
В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен съд
Пловдив приемаща, че дори по делото да се установява инцидентно въртене
на гуми, поднасяне на автомобил по време на завой или загуба на контрол у
водача (до който не се е стигнало преднамерено) деянието или е изобщо
несъставомерно или осъществява друг състав на административно
нарушение, но не и чл. 104б, т.2 ЗДвП, доколкото пътят е използван по
предназначение.
Така Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 997 от
18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 464 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 780 от 16.04.2021 г. по к. адм. н.
д. № 195 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение
№ 79 от 13.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2887 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Точно такъв е и процесния случай, доколкото от показанията на всички
полицейски служители се установи:
-не само, че процесният мотоциклет е използван за придвижване по
улица Найчо Цанов,
-но и че това придвижване реално е било осъществено, като е било
преустановено едва по разпореждане на полицейските органи, като
движението на една гума, продължило не по-малко от 200 метра.
Действително процесното управление на МПС с цел придвижване по
бул. Найчо Цанов е осъществено при несъобразяване и на най-
елементарните правила за безопасност на движението.
Това е така, доколкото е ноторно известно, че мотоциклета е двуколесно
МПС, като при движение на една гума е напълно резонно да се очаква
същият да загуби от стабилността си, като по този начин да представлява
опасност, както за управляващия го водач, така и за другите участници в
движението, които в процесния случай са другият мотоциклетист движещ се
около нарушителя и тримата разпитани полицаи, които също са били на
пътното платно.
Посоченото грубо нарушение на правилата за безопасност на
движението, обаче по никакъв начин не превръща извършеното от дееца в
съставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП, предвид установеното, че
6
управлението на мотоциклета е било с цел придвижване по бул. Найчо
Цанов. Още повече, че от доказателствата по делото се установи, че
мотоциклета, макар и само на задна гума се е движел праволинейно, като не
са били налице нито една от характеристиките на дрифта- въртене на
гуми, загуба на сцепление, странично поднасяне и др.
От гореизложеното следва, че извършеното е несъставомерно по чл.
104б, т.2 ЗДвП. Това обаче не означава, че деецът не следва да понесе
никаква отговорност за своето деяние.
Това е така, доколкото съгласно задължителните указания на ТР № 8
от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 районният съд
разполага с правомощия да преквалифицира извършеното щом в
санкционния акт са надлежно изложени фактите, по които деецът е
осъществил защитата си.
Точно такъв е процесният случай, доколкото според настоящия състав
приложими при установената фактическа обстановка се явяват:
- първото предложение на нормата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, според която
всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
-санкционната разпоредба на чл. 180, ал.1, т.1, предл. последно от ЗДвП,
според която се наказва с глоба от 20 до 150 лв. водач, който наруши
правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой
или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на
нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.
В случая за съда не съществува пречка да упражни правомощията си по
ТР 8/2021г. , доколкото:
-в АУАН и НП безпротиворечиво и по небудещ никакво съмнение
начин са описани всички съставомерни факти относими към цитираните
норми на чл.5, ал.1, т.1, предл.1 и чл. 180, ал.1, т.1, предл. последно от
ЗДВП, а именно такова поведение на водача на пътното платно (управление
на мотоциклет на една гума), което създава реална опасност за движението
и за другите участници;
-посочената в чл. 180, ал.1, т.1 санкция от 20 до 150 лева е по-ниска от
предвижданата за нарушението по чл. 104б, т.2 ЗДВП, при което сме
изправени пред типична хипотеза на закон за по-леко наказуемо
7
нарушение при идентична фактическа обстановка.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая
приложима е именно нормата на чл. 180, ал.1, т.1 ЗДвП, която се явява
специална спрямо общата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП, доколкото
в чл. 180, ал.1, т.1 ЗДвП е предвиден специален квалифициращ признак-
създадена опасност за движението, която не само е описана в АУАН и НП,
но и реално се установява от доказателствата по делото.
Поради това настоящият състав следва да упражни правомощията си по
ТР 8/2021 на ВАС като:
- преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл. 104б, т.2
ЗДвП в такова по чл. 5, ал.1, т.1, предл. 1 ЗДвП
-изменени основанието за налагане на санкцията от чл. 175а, ал.1, пр.3
ЗДвП в чл. 180, ал.1, т.1, предл. последно от ЗДВП.
Прилагането на различна санкционна норма налага и корекция на
наложеното наказание. В чл. 180, ал.1, т.1 ЗДвП не е предвидено наказание
лишаване от правоуправление, поради което и налагането му следва да
бъде отменено.
От друга страна предвижданото в чл. 180, ал.1, т.1 ЗДвП наказание
глоба е в размер от 20 до 150 лева. Съдът намира, че предвид:
- особеностите на конкретния случай, изразяващи се в във вида на
допуснатото нарушение (управление на мотоциклет на една гума) и
степента на неговата обществена опасност, намираща проявление в
големия риск от ПТП, който създава;
-личността на дееца, който видно от справката му за нарушител/водач
не е изправен такъв, доколкото и друг път е бил санкциониран по
административен ред, като тези осъждания не са изиграли нужния
предупредителен и превъзпитателен ефект
единствения размер на наказанието, който би способствал за
постигане на целите на специалната и генералната превенция е
максималния такъв – 150 лева.
Поради изложеното, наложения с НП размер на глобата следва да бъде
намален от 3000 лева на 150 лева.
8
ПО РАЗНОСКИТЕ
С жалбата нарушителят е претендирал за отмяна на наложеното му
наказание, поради това, че не бил извършил нарушение на ЗДвП.
Същевременно съдът упражни правомощията си по ТР 8/2021 на ВАС да
преквалифицира извършеното и да коригира наложената санкция. Това обаче
не променя извода, че деецът е признат за виновен за извършване на по-
леко наказуемо нарушение.
Поради изложеното на основание чл. 63 ЗАНН, вр. чл. 84 ЗАНН, вр. чл.
189, ал.3 НПК разноски следва да се присъдят в само полза на
въззиваемата страна.
Така Решение № 1507 от 07.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1431 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 911 от
29.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 483 / 2021 г. на XX състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 163 от 27.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2723 / 2020
г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1279 от
20.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1311 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Същата е била представлявана от юрисконсулт в едно открито съдебно
заседание, като предвид фактическата и правна сложност на делото, която не
се отличава от типичната за подобен род нарушения, размерът на
присъжданите разноски следва на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП да се фиксира на 80 лв.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр.чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая въззиваемата страна „Сектор пътна полиция“ не е
самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да
бъдат присъдени на ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
ОДМВР-Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-009066, издадено от
Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на Е.П.М. е
наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца, като:
-ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 104б,
т.2 ЗДвП в нарушение по чл. 5, ал.1, т.1, предл. 1 ЗДвП;
-ИЗМЕНЯ основанието за наложената санкция от чл. 175а, ал.1, пр.3
ЗДвП в чл. 180, ал.1, т.1, предл. последно от ЗДВП;
-НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 3000 на 150 лева;
-ОТМЕНЯ наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца;
-ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА Е.П.М., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата от 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен
съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10