ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14679
гр. София, 09.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110130740 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с молба на основание чл. 390, ал. 1 ГПК подадена от ЕСТ. СТ. ХР.
чрез законния й представител СТ. В. ХР. за обезпечение на бъдещия й иск срещу „Микс –
констръкшън“ ООД с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Васил Стефанов Х.
вследствие на трудова злополука, настъпила на 02.10.2018г. Исканата обезпечителна мярка е
запор върху вземанията на ответника по банкови сметки в „Обединена Българска Банка“ АД
до размера на претенцията.
Молителката твърди, че на 02.10.2018г. нейният дядо починал при трудова злополука
докато изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение с ответника по бъдещия
иск. Злополуката била призната за трудова с разпореждане от 21.11.2018г., което било
влязло в сила. Сочи, че Васил Стефанов Х. живял в един дом и осигурявал издръжка на СТ.
В. ХР., на съпругата му Зина Ангелова Х., на внуците Надежда Стефанова Х., Магда
Стефанова Х. и ЕСТ. СТ. ХР. и на сестрите си Тинка Стефанова Младенова, Невена
Стефанова Х. и Жана Стефанова Димитрова. С покана от 29.05.2022г. било претендирано
изплащане на обезпечение, но близките на починалото лице останали неудовлетворени от
размера на предложеното от работодателя обезщетение. Счита предявения иск за допустим и
вероятно основателен.
Съдът като разгледа подадената молба и приложените към нея писмени
доказателства, намира следното. Молбата за обезпечение на бъдещ иск е редовна, изхожда
от легитимирано лице, което обосновава правен интерес от обезпечението, поради което
същата е процесуално допустима.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че молителят има
право на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на
следните предпоставки, а именно, когато бъдещият иск е допустим и вероятно основателен
и когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че бъдещият иск, така както е описан в
молбата за допускане на обезпечение, отговаря на изискванията за редовност на исковата
молба и се явява процесуално допустим.
Относно вероятната основателност на иска съдът намира, че същата не може да се
изведе от представените с молбата за допускане на обезпечение писмени доказателства.
Съобразно изложените в молбата за допускане на обезпечение твърдения, както и съобразно
приложените удостоверения за наследници и родствени връзки, молителката ЕСТ. СТ. ХР. е
1
внучка на починалото при трудова злополука лице Васил Стефанов Х., поради което попада
извън кръга от лица, определен с Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд като най-близки на починалия - низходящи
(деца), съпруг и възходящи (родители), отглежданото, но неосиновено дете, както и на
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия. Съгласно постановките
на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, по
изключение обезщетение за неимуществени вреди може да се претендира и от всяко друго
лице /извън кръга от лица, очертан по силата на цитираните постановления/, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. С оглед на това, за да се приеме за вероятно
основателно твърдението на молителката, че е пасивно материалноправно легитимирана да
претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Васил Стефанов Х. при
трудова злополука, следва да са налице убедителни писмени доказателства за наличие на
посочения в тълкувателното решение изключителен случай – особено близка връзка между
молителката и починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Към молбата за
допускане на обезпечение не са представени такива доказателства, а същевременно от
съдържанието на представената покана за доброволно изпълнение, както и от извършена
служебна справка в електронната информационна система на съдилищата се установява, че
всички дванадесетима роднини на починалия са предявили извънсъдебни претенции пред
ответника по бъдещия иск за изплащане на обезщетение и са подали молби за обезпечение
на бъдещите си искови претенции, обосновани със сходни твърдения за наличие на
изключителен случай.
Съгласно съдебната практика, обаче, преценката за вероятната основателност на иска
се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени
доказателства /чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК/, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени
доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл.
180 и 181 ЗЗД. Тоест законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е
допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде
базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди,
които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно /в този смисъл
Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът намира, че са налице
предпоставките за допускане на обезпечението съгласно чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК.
На следващо място, при преценка на обезпечителната нужда на молителя и
адекватността на обезпечителната мярка съдът намира, че исканата обезпечителна мярка
запор върху вземанията на ответника по банкови сметки до пълния размер на бъдещата
претенция от 60 000 лева се явява прекомерна с оглед обезпечителната нужда на
молителката. Ето защо обезпечението следва да бъде допуснато до размера от 30 000 лева, а
за разликата до пълния размер на бъдещата претенция, искането следва да бъде отхвърлено.
Както беше посочено, обезпечението следва да бъде допуснато съгласно чл. 391, ал. 1, т. 2
ГПК при представяне на гаранция в пари, чийто размер съдът определи на 1500 лева. При
определяне размера на гаранцията съдът взе предвид както преките и непосредствени вреди,
които биха възникнали за ответника по бъдещия иск при евентуална неоснователност на
обезпечението /чл. 391, ал. 3 ГПК/, така и характера на иска – за вреди от трудова злополука,
а също и обстоятелството, че молителката е малолетна и задължението за внасяне на
гаранцията следва да бъде понесено от нейния законен представител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на бъдещия осъдителен иск на ЕСТ. СТ. ХР., с ЕГН:
2
**********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „Х г“ № , ет. , действаща чрез законния си
представител СТ. В. ХР., с ЕГН: **********, срещу „Микс – констръкшън“ ООД, с ЕИК: ,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Л“ № , с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на В С Х. вследствие на трудова злополука, настъпила на 02.10.2018г. , чрез налагане на
обезпечителна мярка ЗАПОР НА ВЗЕМАНИЯТА ПО БАНКОВИ СМЕТКИ на „Микс –
констръкшън“ ООД ДО РАЗМЕРА ОТ 30 000 ЛЕВА в „Обединена Българска Банка“ АД,
ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена по депозитната банкова сметка на Софийски районен съд
парична гаранция в размер на 1500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕСТ. СТ. ХР., действаща чрез законния си
представител СТ. В. ХР., за допускане на обезпечение на бъдещия иск за разликата над
30 000 лева до пълния му размер от 60 000 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на молителя съобразно гореизложеното след
представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок, считано от датата на постановяване на настоящото
определение (09.06.2022г.), за предявяване на бъдещия иск, в който срок молителят следва
да представи и доказателства за това по настоящото дело.
ПРЕДУПРЕЖДАВА молителя, че в случай, че в горепосочения срок по делото не
бъдат представени доказателства за предявяване на бъдещия иск, обезпечението ще бъде
отменено служебно от съда (чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването на настоящото определение, а за
насрещната страна – от датата на съобщаването по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Препис от определението да не се връчва на насрещната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3