№ 323
гр. Силистра, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20233420100240 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Енерго - Про Продажби” АД твърди, че ответникът е небитов абонат
на ищцовото дружество по отношение на електрифициран обект, находящ се в с. Попина,
общ. Ситово, обл. Силистра, ПАВИ – „Баня“ с аб. № 14855024, предназначен за стопанска
дейност, както и че съгласно чл. 29 ПТЕЕ той дължи на дружеството, явяващо се краен
снабдител, цена за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, която впоследствие
самото дружество следвало да отчисли в полза на мрежовия оператор. С решения на
ДКЕВР била определена цена на ден за достъп до електроразпределителната мрежа за
небитови потребители, зависеща от резервирания от абоната капацитет на мрежата (от
предоставената мощност), а не от количеството потребена ел. енергия. С изменение на чл.
94а ЗЕ небитовите клиенти следвало да отпаднат от клиентите на крайния снабдител,
считано от 01.10.2020 г., но поради несключването на договор с търговец на ел. енергия по
свободно договорени цени, договорното правоотношение между страните продължило
съществуването си, като „Енерго - Про Продажби” АД следвало да доставя на ищеца ел.
енергия в качеството му на търговец на свободния пазар. Ответникът не заплатил на
ищцовото дружество цената за мрежовите услуги за отчетния период от 01.07.2021 г. до
30.09.2022 г., поради което ищецът моли съда да признае за установено, че той му дължи на
това основание сумата от 412,46 лв., мораторна лихва върху дължимите суми за периода от
27.08.2021 г. до 24.10.2022 г. в размер на 30,44 лв., както и законна лихва върху главницата
от 29.09.2022 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 1808 по описа на СРС за 2022 г. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът М. Т. М. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.
1
Твърди, че процесният електроснабден имот бил собственост на него и на съпругата му до
2006 г., когато те го отчуждили чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА №
117, т. 9 по описа на СВ – Силистра за 2006 г. При отхвърляне на иска претендира
направените по делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр.
чл. 422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 23.12.2022 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 772 от 29.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1808 по
описа за 2022 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в
исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от постъпило в срок възражение от
длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
Чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ гласи, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата
на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Според
ал. 3 на тази разпоредба цените за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период се заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от
последна инстанция. Според § 1, т. 15 от ДР към ЗЕ "Достъп" е правото за използване на
преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или
природен газ, като с решения на КЕВР тази цена за достъп за небитови клиенти е определена
на конкретна стойност за съответните периоди на действие на решенията на база
предоставена мощност на ден.
От представените от ответника доказателства се установява, че първоначално
(преди м. май 2006 г.) той и неговата съпруга притежавали в режим на СИО дворно място,
находящо се в с. Попина, представляващо УПИ II-224, кв. 22 по регулационния план на
селото ведно с построената в него едноетажна стопанска сграда – „Баня“ с площ от 365 кв.м.,
състояща се от етаж и сутерен, като между страните не е спорно, че именно тази сграда се
явява електроснабдения обект, в който са доставени мрежовите услуги, чиято стойност се
претендира в настоящото производство. Чрез нотариален акт № 117, т. 9 по описа на СВ –
Силистра за 2006 г., извършен на 09.05.2006 г., представен като доказателство по делото,
ответникът и съпругата му се разпоредили с правото си на собственост върху посочения
обект в полза на купувача по обективирания в НА договор за покупко – продажба, а именно
„Ения“ ЕООД.
2
След извършването на нотариалния акт влезли в сила Общи условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение север” АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР,
чл. 7 от които определя като „Ползвател на мрежата” физическо или юридическо лице,
снабдявано с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от крайния
снабдител. Съгласно чл. 64, ал. 1 от тези ОУ същите се публикуват най-малко в един
централен и един местен всекидневник и Интернет страницата на „Електроразпределение
Север” АД и влизат в сила 30 (тридесет) дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от ползвателите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител. Същевременно през същата година били приети и Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”
АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, които определят (чл. 4, ал. 2) като
потребител на електрическа енергия за стопански нужди физическо или юридическо лице,
присъединено към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД
(във връзка с ал. 1 от тази клауза съдът приема, че не самото лице, а обект, на който лицето е
собственик или ползвател, следва да бъде присъединен към мрежата) и което купува
електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния
или общинския бюджет. Според чл. 46, ал. 1 от условията те следва да бъдат публикувани
най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 (тридесет) дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Тези разпоредби на цитираните ОУ на дружеството – снабдител и на
дружеството – собственик на електроразпределителната мрежа, установяват договорна
обвързаност между тези дружества и лицата, отговарящи на изискванията за потребители на
мрежови услуги и ел. енергия, т.е. собствениците на присъединени към мрежата обекти, в
конкретния случай между дружествата и новия собственик на имота, в който са доставени
услугите, чиято стойност се претендира. По делото не са представени ОУ на ищеца,
действащи към момента на сключването на НА № 117, т. 9 по описа на СВ – Силистра за
2006 г., поради което няма основание да се предполага, че те са съдържали клауза, която
запазва договорната връзка между дружествата, доставчици на ел. енергия и мрежови
услуги, и абонатите им, след като последните се разпоредят с недвижимите имоти, обект на
потреблението, в случай че не уведомят надлежно доставчиците си за промяната в
собствеността. Освен това за да обоснове претенцията си ответникът не се позовава на
подобни клаузи в предходни ОУ на двете дружества, а на чл. 17, т. 3 от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, одобрени
с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, действащи и към момента, който задължава
потребителя да съобщава на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД в 30-дневен срок в писмена
форма за всяка промяна в данните по чл. 12, ал. 1 от настоящите Общи условия, както и за
промени свързани със собствеността относно обекта, в който „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД
доставя електрическа енергия. Както стана ясно с влизането си в сила тези ОУ са породили
договорни отношения между ищеца и тогавашния собственик на посочения в исковата
молба имот, без по някакъв начин да обвързват с действието си ответника, който не е
3
отговарял на критериите за абонат на дружеството по отношение на този имот. Отделно от
това самите действащи към момента ОУ не съдържат разпоредба, която да продължава
действието на условията спрямо предходни собственици на имотите, ако те не съобщят на
доставчика за промяната на собствеността; такъв извод не може да се извлече от клаузата на
чл. 17, т. 3, тъй като тя съдържа единствено задължение за съобщаването, чието
неизпълнение би могло да обуслови възникването на отговорност за вреди, но не и
задължение за заплащане на цената на доставената в имотите ел. енергия.
Отделно от това за съда остава неясно поради какви причини ищецът е насочил
претенцията си спрямо ответника М. Т. М., при положение, че във всички представени от
самия него доказателства като негов клиент фигурира ЕТ М - П.Б., който П.Б. се явява
последния собственик на имота, придобил същия чрез постановление за възлагане от
01.11.2016 г., видно от представените от ответника писмени доказателства. Тези данни
сочат, че собствениците на имота са уведомявали доставчика си за промяната на
собствеността, но въпреки това ищецът е продължил да вписва първоначалния собственик в
издаваните от него фактури, без да посочва какво е неговото качество в правоотношението,
касаещо имота в с. Попина, при положение че като получател на услугите фигурира именно
ЕТ М.
Казаното сочи, че ответникът не е страна по правоотношение, свързано с
предоставяне на мрежови услуги за обект „Баня“ в с. Попина, поради което предявените
срещу него искове се явяват неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.
Поради отхвърлянето на исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лв., които съдът
намалява поради прекомерност с оглед направеното в този смисъл възражение на
насрещната страна. Конкретното дело не е с особена фактическа или правна сложност,
поради което съдът счита, че не следва да се присъжда пълния размер на заплатения от
ответника адвокатски хонорар, който обаче не следва да се редуцира до най – ниската
стойност по НМРАВ (400 лв.), тъй като тя не е задължителен размер на възнаграждението за
адвокатски услуги, а минимален такъв. Поради отхвърлянето на претенцията на ищеца,
искането му за присъждане на деловодни разноски също следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „Енерго - Про Продажби”
АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Варна, Варна – Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С.в, Я.М.Д. и Р.Й.И., против М. Т. М. с ЕГН
********** от гр. Силистра, ул. „/име на улица/“ № 2Б, ет. 1, ап. 1, чрез които ищецът моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 412,46 лв.,
представляваща цена за мрежовите услуги, доставени в електрифициран обект, находящ се в
с. Попина, общ. Ситово, обл. Силистра, ПАВИ – „Баня“ с аб. № 14855024, за отчетния
4
период от 01.07.2021 г. до 30.09.2022 г., мораторна лихва върху дължимите суми за периода
от 27.08.2021 г. до 24.10.2022 г. в размер на 30,44 лв., както и законна лихва върху
главницата от 29.09.2022 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1808 по описа на СРС за 2022 г.
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
Варна, Варна – Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С.в,
Я.М.Д. и Р.Й.И., да заплати на М. Т. М. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „/име на
улица/“ № 2Б, ет. 1, ап. 1, направените по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин
лв.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане на
разноски над тази сума.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК ********* и адрес на
управление: гр. Варна, Варна – Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
представлявано от П.С.С.в, Я.М.Д. и Р.Й.И., за присъждане на направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5