Присъда по дело №256/2021 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 2
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева - Георгиева
Дело: 20214410200256
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 2
гр. ЛЕВСКИ, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.А-ИВАНОВА
и прокурора Ч. Люб. М.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Наказателно дело от
общ характер № 20214410200256 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. П. Х., роден на *** г. в гр.П., с постоянен
адрес **** и настоящ адрес ****, българин, с българско гражданство, със
средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН:**********, за
ВИНОВЕН в това, че на 22.12.2020г. в с.*****, причинил лека телесна
повреда на Р. С. Р., ЕГН:********** от същото село, изразяваща се в
охлузвания, отоци, кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна рана по
лигавицата на долната устна, довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице
– кметски наместник на село ***, общ.****, назначен с трудов договор №***
г. от Кмета на Община Л., при и по повод изпълнение на службата му
съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация –
чл.46а, ал.3 „Кметските наместници са органи на изпълнителната власт в
населеното място” и ал.4 „Пълномощията на кметските наместници се
определят от общинския съвет. Кметът на общината може да възлага на
1
кметските наместници изпълнението на неговите функции. На кметските
наместници могат да се възлагат и други функции със закон или друг
нормативен акт”, както и на Раздел ІІІ от „Устройствен правилник на
общинската администрация” в гр.Л. – чл.21, ал.1, т.3 – Кметските наместници
упражняват контрол за законосъобразното използване и отговарят за
поддържането, охраната и опазването на общинската собственост на
територията на кметското наместничество, поради което и на основание
чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК Й. П. ХР., със сочена по-горе
самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Плевен направените на
досъдебното производство разноски в размер на 58,50 лв. за изготвена
съдебно-медицинска експертиза, както и направените в хода на съдебното
следствие разноски в общ размер на 77,55 лв. за възнаграждение, пътни и
дневни разноски на вещото лице.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК Й. П. ХР., със сочена по-горе
самоличност, да заплати на частния обвинител Р. С. Р., ЕГН:**********, с
адрес: ***, направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 850 лв.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Плевенски
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда №2 от 25.01.2022г., постановена по НОХД
№256/2021г. по описа на РС - Л..

В Районен съд – Л. е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –
Плевен, с който срещу Й. П. Х. от гр.Л. е повдигнато обвинение за това, че на
22.12.2020г. в село В., общ.Л., обл.П., причинил лека телесна повреда на Р.
СТ. Р., от същото село, изразяваща се в охлузвания, отоци, кръвонасядания по
лицето, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота, като телесната
повреда е причинена на длъжностно лице – кметски наместник на село В.,
общ.Л., назначен с трудов договор №1103/18.11.2019 г. от Кмета на Община
Л., при и по повод изпълнение на службата му съгласно Закона за местното
самоуправление и местната администрация – чл.46а, ал.3 „Кметските
наместници са органи на изпълнителната власт в населеното място” и ал.4
„Пълномощията на кметските наместници се определят от общинския съвет.
Кметът на общината може да възлага на кметските наместници изпълнението
на неговите функции. На кметските наместници могат да се възлагат и други
функции със закон или друг нормативен акт”, както и на Раздел ІІІ от
„Устройствен правилник на общинската администрация” в гр.Л. – чл.21, ал.1,
т.3 – Кметските наместници упражняват контрол за законосъобразното
използване и отговарят за поддържането, охраната и опазването на
общинската собственост на територията на кметското наместничество –
престъпление по чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Прокурор при Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото
обвинение. Навежда довод, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин от доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие. Излага съображения, че
обвинението се доказва от обективна и субективна страна от показанията на
свидетелите М.Н., пострадалият Р.Р., А.П., В.С., както и заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза. Посочва, че
обясненията на подсъдимия Й.Х. не следва да бъдат кредитирани като
достоверни, тъй като същият излага своя защитна версия в един по-късен етап
от разследването. Твърди, че е налице пряк умисъл за извършване на
деянието, тъй като подсъдимият е имал представа, че нанася на пострадалия
удари с юмрук в областта на главата, като деянието му е от естество да увреди
здравето на пострадалия и едновременно с това е искал, пряко се е стремял
към настъпване на увреждане. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и на същия да бъде наложено
наказание около 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което да
бъде отложено със съответен изпитателен срок. Посочва, че единствено
смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на
подсъдимия предвид настъпилата реабилитация. Моли в тежест на
подсъдимия да бъдат възложени направените на досъдебното производство
1
разноски.
Частният обвинител Р. С. Р., чрез повереника си адв.М.С. – ПлАК
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, тъй като повдигнатото му
обвинение се доказва по безспорен и несъмнен начин с допустимите в
процесуалния закон доказателствени средства. Излага съображения, че не
следва да бъдат кредитирани дадените от подсъдимия обяснения, както и
показанията на свидетелите В. и С., тъй като изложените от тримата факти са
непоследователни във времето. Предлага на съда да приеме фактическа
обстановка, установена от показанията на свидетелите Н., П., С. и тези на
пострадалия, както и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза, като навежда подробни доводи защо същите следва
да бъдат кредитирани от съда. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен
и на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията
на чл.54 от НК в размер около средния предвиден за престъплението, предмет
на обвинението. Счита, че не се налага подсъдимият да търпи ефективно
наказанието лишаване от свобода, като с оглед целите на специалната и
генералната превенция предлага на съда да определи по-дълъг от минималния
изпитателен срок. Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати направените
от частния обвинител разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия – адв.Н.И. – ПлАК, навежда доводи, че от
събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен
извод, че подсъдимият е извършил умишлено престъплението, за което е
обвинен. Оспорва изложената от прокуратурата и частното обвинение
фактическа обстановка, като сочи, че същата не се подкрепя от събраните по
делото доказателства по безспорен начин. Излага фактите, които счита за
безспорно установени от събраните доказателства и навежда довод, че
съгласно становището на вещото лице не е изключена възможността
уврежданията на пострадалия да са получени по съобщения от подсъдимия
начин. Навежда довод, че се установява неумишлено причиняване на телесни
увреждания, което не кореспондира с повдигнатото обвинение. Прави анализ
на показанията на разпитаните свидетели като излага съображения, че от
същите не се установява нанасянето на удари с юмрук на пострадалия от
подсъдимия. Пледира подсъдимият да бъде оправдан поради
несъставомерност на престъплението от субективна страна.
Подсъдимият дава обяснения относно повдигнатото му обвинение. В
хода на съдебните прения заявява, че не е удрял пострадалия, а го е бутнал и
той паднал. При упражняване на предоставеното му от съда право на
последна дума иска от съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Й. П. ХР. е роден на ***г. в гр.П., с постоянен адрес: ****
и настоящ адрес: ****, българин, с българско гражданство, със средно
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН:**********.
2
С Трудов договор №1103/18.11.2019г. пострадалият Р. СТ. Р. бил
назначен на длъжност Кметски наместник на с.В., община Л. Пълномощията
му били разписани в Раздел II, чл.21, ал.1 на Устройствен правилник на
общинска администрация Л..
На 22.12.2020г., около 15,00ч., пострадалият Р.Р. излязъл от Кметството
на село В., за да направи обиколка на селото и да види дали има нещо
нередно. Същият чул шум от трактор и се насочил в тази посока. Р. видял
свидетелката М.Н., която се намирала в дворно място на подсъдимия Й.Х. и
чистела двора, като събирала трева.
В дворното място се намирала и свидетелката Ц.С., която също
събирала трева, а в съседно дворно място, също на подсъдимия Х., се намирал
свидетелят Н.В., който ремонтирал намиращ се там друг трактор.
Свидетелят Р. решил да изчака и след известно време тракторът със
закачено ремарке на него, управляван от подсъдимия Й.Х., влязъл в двора.
Свидетелят Р. отишъл при подсъдимия Х. и го попитал къде изхвърля
боклука си, а подсъдимият му отговорил, че го изхвърля на поляната над
селото. Свидетелят Р. направил на подсъдимия забележка, че боклукът не
трябва да се изхвърля на това място, по повод на което между двамата
възникнал конфликт и размяна на остри реплики. Подсъдимият Х. блъснал св.
Р. и същият паднал на земята, след което Й.Х. нанесъл няколко удара с юмрук
в областта на главата на св.Р.Р., в резултат на което на последния били
причинени охлузвания, отоци, кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна
рана по лигавицата на долната устна. След като ударите били преустановени
св.Р. се изправил и си тръгнал. Същият сигнализирал в РУ-Л. за възникналия
инцидент, като местопроизшествието били посетено от свидетелите А.П. и
В.С. – служители на РУ-Л.. На подсъдимият Й. П. ХР. бил съставен протокол
за предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР. По случая било образувано и
проведено процесното досъдебно производство.
По доказателствата:
Така установената от съда фактическа обстановка се установява от
следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Р. СТ. Р., Н. Д. В., ЦВ.
Б. С. (в хода на съдебното следствие и депозираните на досъдебното
производство, л.42, прочетени на основание чл.281, ал.5, във вр. с чл.281,
ал.1, т.2 от НПК), АТ. ПР. ПР., В. Н. СТ., М. Т. Н. (дадени в хода на ДП –
л.44-45, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.3 от НПК), обясненията на
подсъдимия Й. П. ХР. /частично/; писмени доказателства и доказателствени
средства - Съдебномедицинско удостоверение №777/2020г. на Отделение по
съдебна медицина към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ЕАД, Протокол за
предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР от 22.12.2021г., Трудов договор
№1103/18.11.2019г. между Кмет на Община Л. и Р. СТ. Р., справка за
съдимост; заключение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза.
Не са налице противоречия в събрания по делото доказателствен
3
материал относно факта, на възникнал конфликт между подсъдимия и
пострадалия, датата и мястото. Не е налице противоречие в събраните гласни
доказателства относно поводът за възникналия конфликт – отправен въпрос и
забележка от страна на кметския наместник Р.Р. спрямо подсъдимия относно
изхвърлянето на боклук от последния на поляна над с.В. В този смисъл са
приобщените преки гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.Р.,
Н.В., Ц.С. (дадени на ДП и прочетени на основание чл.281, ал.5, във вр. с
чл.281, ал.1, т.2 от НПК), обясненията на подсъдимия Й.Х., както производни
такива – показанията на свидетеля А.П., от които се установява, че
пострадалият е заявил същите факти непосредствено след инцидента.
Безспорно установен по делото е фактът и на нанесени на пострадалия
Р.Р. телесни увреждания – охлузвания, отоци кръвонасядания по лицето,
разкъсно контузна рана по лигавицата на долната устна. Същите се
установяват безпротиворечиво от приобщените доказателствени находки от
обективен характер – съдебно-медицинско удостоверение, както и
заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-медицинска
експертиза. В подкрепа на посочените доказателства са и показанията на
пострадалия Р.Р., както и тези на свидетелите А.П. и В.С., които са възприели
наранявания по лицето на пострадалия непосредствено след инцидента – кръв
по лицето, охлузвания в областта на главата.
Спорен по делото е фактът, дали подсъдимият е нанесъл удари на
пострадалия, в резултат на които да са му били причинени установените
телесни увреждания.
В депозираните пред съда обяснения подсъдимият твърди, че по повод
на възникналия конфликт и отправена спрямо него от Р. псувня, блъснал
същия в гърдите, в резултат на което Р. паднал на земята по гръб. Твърди, че
не е нанасял удари с юмрук в областта на лицето на пострадалия.
От друга страна са показанията на пострадалия Р.Р., който твърди, че
след като бил повален на земята от подсъдимия, същият му нанесъл няколко
удара с юмрук в дясната страна на главата, а след като ударите били
преустановени имал кръв по лицето, бил подут, както и показанията на
свидетелката М.Н. дадени в хода на ДП и прочетени на основание чл.281,
ал.1, т.3 от НПК, в които същата заявява, че е видяла Йонко да бие Русчо.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля Р.Р., като отчитайки
възможната му заинтересованост от изхода на делото като пострадал и частен
обвинител, намери, че показанията му са добросъвестно дадени. Посочените
гласни доказателства са подробни, последователни, безпротиворечиви –
вътрешно и с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги
кредитира.
В подкрепа на показанията на свидетеля Р.Р. са тези на свидетелката
М.Н.. Макар показанията й, дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.3 от НПК, да не са
толкова подробни, както депозираните от свидетелката непосредствено след
инцидента пред разследващ орган, същата заявява, че е възприела нанесен от
4
подсъдимия спрямо пострадалия побой. Съдът прие, че липсата на конкретика
относно определени обстоятелства при разпита на свидетелката Н. пред
съдия, се дължи на напредналата й възраст и изминалия период от време от
около четири месеца от събитието, за което дава показания, поради което
прие, че същите са добросъвестно дадени и ги кредитира. Аргумент в
подкрепа на достоверността на показанията на св.Н. е и безспорно
установеното от показанията на свидетелите Р.Р., Ц.С. и дадените от
подсъдимия обяснения, че свидетелката М.Н. се е намирала в непосредствена
близост до участниците в инцидента и е могла да възприеме случващото се.
В съответствие с показанията на свидетелите Р. и Н. са и тези на
свидетелите А.П. и В.С., които са посетили местопроизшествието и са
възприели състоянието на пострадалия и наличието на телесни увреждания,
непосредствено след инцидента, както и присъствието на свидетелката М.Н.
на мястото. Извод за достоверност на показанията на пострадалия следва и от
установеното от показанията на свидетелите П. и С., че на полицейските
служители Р.Р. е заявил непосредствено след инцидента същите факти, като
тези съобщени на съда в хода на съдебното следствие. Макар и производни в
тази им част, показанията на свидетелите С. и П. следва да бъдат ценени с
оглед проверка достоверността на събраните преки гласни доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.П. и В.С., като
последователни, взаимно допълващи се и обективни, доколкото изхождат от
лица, без каквато и да било заинтересованост от изхода на делото, даващи
показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на
служебните им задължения.
В съответствие с показанията на свидетелите Р. и Н. е и заключението
на вещото лице по приетата съдебно медицинска експертиза, съгласно което
причинените на пострадалия увреждания са резултат на тъпи травми и може
да са получени по съобщения начин – удари с юмруци в главата. При
изслушването му в хода на съдебното следствие вещото лице заявява, че
установените увреждания е възможно да бъдат получени по съобщения от
пострадалия механизъм и не съответстват на съобщения такъв от подсъдимия
в депозираните от него обяснения.
Посочените по-горе кредитирани от съда гласни доказателствени
средства, установяващи нанесени от подсъдимия удари спрямо пострадалия,
не се опровергават от показанията на свидетелите Н.В. и Ц.С.. Същите
заявяват, че не са се намирали в непосредствена близост до участниците в
конфликта, не твърдят да са възприели непосредствено случващото се.
Свидетелят В. заявява, че е чул размяна на реплики, както и възприел
пострадалият да се намира на земята, но твърди, че не е видял какво се е
случило и по какъв начин се е озовал там. Свидетелката С. също заявява, че
чула възникналия словесен конфликт между страните, но след това отишла в
съседния двор и не видяла какво се е случило. Наличието на противоречия в
събраните гласни доказателства относно точното местоположение на
свидетелите В. и С., съдът намери, че не представляват съществени такива,
5
които да дискредитират изцяло или да водят до недостоверност на
показанията на някои от разпитаните свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Н.В. и Ц.С. относно релевантните за предмета на
делото факти, тъй като не се опровергават от останалия доказателствен
материал.
Депозираните от подсъдимия обяснения в частта им, в която заявява, че
не е нанасял удари на пострадалия, а единствено го блъснал, при което Р.
паднал на земята и с което обяснява наличието на увреждания по него, се
опровергават от останалите доказателства, явяват се изолирани и не намират
подкрепа в тях. Същите са опровергани от показанията на свидетелите Р.Р. и
М.Н. за непосредствено възприетото от тях, както и от тези на свидетелите
А.П. и В.С. относно възприетите телесни увреждания и съобщеното им от
пострадалия след инцидента. В противоречие с дадените в хода на съдебното
следствие пред съда обяснения, от показанията на свидетелите П. и С. се
изяснява, че непосредствено след инцидента подсъдимият Х. е заявил на
полицейските служители, че между него и пострадалият не е имало конфликт.
Обясненията на подсъдимия в посочената им част се явяват опровергани и от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза,
което заявява, че нанесените на пострадалия увреждания не е възможно да
бъдат получени по съобщения от подсъдимия начин – блъскане и падане по
гръб. В отговор на поставените му допълнителни въпроси вещото лице дава
становище, че не може да бъде изключена възможността при падане по очи в
дясно да бъдат получени установените телесни увреждания. Такъв механизъм
обаче не се установява и не намира подкрепа в събрания по делото
доказателствен материал, включително в депозираните от подсъдимия
обяснения. Поради изложените доводи съдът възприе обясненията на
подсъдимия в тази им част като изложена от него защитна версия, цени ги
единствено като израз на правото му на защита и не ги кредитира като
доказателствено средство.
Даде се вяра на приобщените писмени доказателства, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза, като изготвено от компетентно лице, обективно,
пълно и мотивирано, неоспорено от страните.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че подсъдимият Й. П. ХР. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 22.12.2020г. в село В., общ.Л., обл.П.,
подсъдимият Й. П. Х. причинил лека телесна повреда на Р. СТ. Р., от същото
село, изразяваща се в охлузвания, отоци, кръвонасядания по лицето,
разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна. Съгласно
заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза
6
причинените на пострадалия телесни увреждания са довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, представляващо лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Налице е квалифициращият признак на чл.131, ал.1, т.1 от НК – леката
телесна повреда е причинена на длъжностно лице – пострадалият Р. СТ. Р., в
качеството му на кметски наместник на село В., общ.Л., назначен с трудов
договор №1103/18.11.2019 г. от Кмета на Община Л., съгласно Закона за
местното самоуправление и местната администрация – чл.46а, ал.3
„Кметските наместници са органи на изпълнителната власт в населеното
място” и ал.4 „Пълномощията на кметските наместници се определят от
общинския съвет. Кметът на общината може да възлага на кметските
наместници изпълнението на неговите функции. На кметските наместници
могат да се възлагат и други функции със закон или друг нормативен акт”,
при и по повод изпълнение на службата му – по повод повдигнат от
пострадалия, в качеството му на кметски наместник въпрос относно
изхвърляне на отпадък от подсъдимия не на регламентираните за това места.
Съгласно Раздел ІІІ от „Устройствен правилник на общинската
администрация” в гр.Л. – чл.21, ал.1, т.3 – Кметските наместници упражняват
контрол за законосъобразното използване и отговарят за поддържането,
охраната и опазването на общинската собственост на територията на
кметското наместничество.
Деянието е осъществено посредством нанесени от подсъдимия удари с
юмрук в областта на лицето на пострадалия.
Авторството на деянието се явява установено съобразно изложения по-
горе анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени средства.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
– пряк умисъл, извод за което следва от вида, насочеността и мястото на
нанесените удари. Подсъдимият е съзнавал противоправния и
общественоопасния характер на своите действия, че същите са от естество да
причинят телесно увреждане на Р.Р., както и че пострадалият е кметски
наместник на село В. и като такъв е изпълнявал служебните си задължения. С
нанесените на пострадалия удари подсъдимият е целял настъпването на
противоправния резултат – засягане на телесния интегритет на Р..
Предвид на изложените доводи, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.1 НК.
По наказанието:
За престъплението по чл.131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.1 НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до три години.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид, че
подсъдимият Й. П. ХР. е неосъждан.
Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. Фактът, че
телесната повреда е нанесена на длъжностно лице, в качеството му на кметски
наместник, не може да бъде отчетено като отегчаващо отговорността
7
обстоятелство. Същото представлява квалифициращ признак на процесното
престъпление и е отчетено от законодателя с предвиденото по-тежко
наказание в сравнение с основния състав на престъплението по чл.130, ал.1 от
НК, поради което е недопустимо да бъде взето предвид повторно при
индивидуализацията на наказанието.
С оглед на изложените доводи, съдът намери, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер, а
именно лишаване от свобода за срок от три месеца. Съдът прие, че в
процесния случай за постигане целите на наказанието не се налага
лишаването от свобода да бъде търпяно ефективно, поради което и предвид
фактът, че подсъдимият е неосъждан, отложи на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от три години. Съдът намери, че наложеното наказание лишаване от
свобода и възможността същото да бъде приведено в изпълнение в
определения изпитателен срок от три години в случай на последващо
престъпно деяние, ще има необходимия възпиращ и превъзпитателен ефект
спрямо личността на подсъдимия.
Относно разноските:
Предвид признаването на подсъдимия Й. П. ХР. за виновен в
извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, на
основание чл.189, ал.3 НПК съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на
МВР гр.Плевен направените на досъдебното производство разноски в размер
на 58,50 лв. за изготвена съдебно-медицинска експертиза, както и
направените в хода на съдебното следствие разноски в общ размер на 77,55
лв. за възнаграждение, пътни и дневни разноски на вещото лице, които следва
да бъдат заплатени по сметка на РС-Л.. На основание чл.189, ал.3 НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител Р. СТ. Р., направените от
последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850
лв.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8
Съобщи за изтекли лични данни