Разпореждане по дело №292/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 януари 2013 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20131200500292
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

20.7.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.13

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Станислав Стефански

дело

номер

20114100500723

по описа за

2011

година

С Решение № 496 от 12.05.2011г. постановено по гр. д. № 721/2011год. Великотърновският районен съд е отхвърлил предявените от Ц. Б. Й. от гр. В. Т., ул. ”М. М.”, № ... против „И.” , гр. В. Т., ул. „А. П.”, № .., ЕИК * искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението от длъжността “администратор”, извършено със Заповед от 28.12.2010год. на Управителя на „И.” , гр. В. Търново за незаконно, както и за възстановяване на заеманата длъжност – чл.344, ал.1, т.2 от КТ; по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което същата е останала без работа, поради уволнението, като неоснователни и недоказани.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от Ц. Б. Й. от гр. В. Търново изцяло. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно представените по делото доказателства и не е приложил правилно Закона.

Ответник жалба „И.” , гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба, като изтъква чрез него, че работодателят се е възползвал от правото си да прекрати трудовия договор. Претендира разноски.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

По гр. д. № 721/11г. ВТРС е постановил решение, с което е отхвърлил изцяло обективно съединените искове на Ц. Б. Й. от гр. В. Т. против „И.” , гр. В. Т. за признаване на уволнението й за незаконно; за отмяна на заповедта, с която е прекратено трудовото й правоотношение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Отхвърлен, като неоснователен и недоказан е и искът за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Аргументацията на районния съд, е че между двете страни е имало сключен трудов договор със срок на изпитване от шест месеца, по смисъла на чл.70 от КТ; в договора изрично е посочено, че срокът на изпитване е уговорен в полза на работодателя, че предхожда окончателния договор по реда на чл.67, ал.1, т.1 от КТ; че това е предоставило възможност на работодателя да провери качествата и годността на служителя да изпълнява възложената му работа, както и едностранно, без предизвестие да прекрати трудовото правоотношение при наличие на предпоставките на 71, ал.1 от КТ.

Аргументацията на районния съд е правилна. Категорично по делото са установени фактите: между двете страни е имало сключен трудов договор със срок на изпитване от шест месеца, по смисъла на чл.70 от КТ; в договора изрично е записано, че срокът на изпитване е уговорен в полза на работодателя, че предхожда окончателния договор по реда на чл.67, ал.1, т.1 от КТ; издадената от Управителя на „И.” , гр. В. Т. Заповед от 28.12.2010год., с която е прекратено трудовото правоотношение.

Прекратителната заповед отговаря на изискванията на чл.335, ал.1 от КТ, издадена е в срока на изпитване, посочено е правното й основание. С нея работодателят е упражнил валидно законното си право да прекрати трудовото правоотношение.

Първоинстанционният съд е приел във връзка с горното, че уволнението е правомерно. В зависимост от основния иск съдът е отхвърлил и останалите предявени акцесорни искове.

При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение № 496 от 12.05.11г. в обжалваната част е правилно и законосъобразно. ВТРС внимателно е изследвал фактическата обстановка по делото и крайните изводи, до които е достигнал кореспондират с материалния Закон и утвърдената съдебна практика и са в унисон със събрания доказателствен материал. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение.

На основание чл.272 от ГПК и в съответствие с правилността, и потвърждаването на обжалваното съдебно решение, въззивната инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционният с·д.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 496 от 12.05.2011г. постановено по гр. д. № 721/2011год., по описа на Районен съд гр. В. Търново, като законосъобразно.

ОСЪЖДА Ц. Б. Й. от гр. В. Търново, ул. ”М. М.”, № ...., ЕГН – * да заплати на „И.” , гр. В. Т., ул. „А. П.”, № ..., ЕИК * направените по делото разноски, в размер на 150,00лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в едномесечен срок, считано от 27.07.2011год.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

69FF9334F343EDB3C22578D3003F5352