МОТИВИ към присъда № 9/ 27.06.2016г, постановена по нохд № 55 по   описа за 2016г  на ТОС.

 Подсъдимият П.Д.Г.  е предаден на съд по обвинение  за престъпление по чл. 343 ал.3 буква „б“ във  вр с чл.342 ал.1 от НК,   във връзка с чл. 21 ал.2 от ЗДвП и 16 ал.1 т 2 от ЗДвП,  за това,  че  на  02.07.2015г,   на кръстовище  в района на гр.Попово, при  управление на МПС - товарна композиция,  състояща се  от  т.а „Скания“,  с рег. №  Н 0601ВК  и  ремарке  с  рег. № В 0065 ЕС,  нарушил правилата за движение по чл.21 ал.2 от ЗДвП,  като превишил максимално допустимата скорост от 60км/ч,  сигнализирана  с пътен знак В 26 и  по чл. 16  ал.1 т 2 от  ЗДвП,  като навлязъл в  средната лента по трилентово платно за движение, без да извършва изпреварване или  заобикаляне и по непредпазливост  причинил смъртта  на  повече от едно лице –  на К. Т. Н.,  с ЕГН **********  и  на  Ц.Д.К.,  с ЕГН **********.

Разпитан от органите  на  досъдебното производство,  подсъдимият  Г.  е  застъпил позиция  за  невиновност ползвайки правото си  да не дава обяснения . В съдебното следствие  подсъдимият даде  подробни обяснения,   като поддържа тезата за неоснователност на обвинението.  Защитата – адвокат В.П. от ВАК   пледира  за  оправдателна присъда.

Представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението. Пледира за наказание около средния размер  от 6 години и 6 месеца  лишаване от свобода , както и лишаване от право да управлява МПС  за същия период .

Повереникът на частните обвинители Т.Н., Т.Т. и Г.Т.- адвокат К.Р.  от САК  пледира за  ефективно наказание,  а   повереникът на частните обвинители С.Л., П.П., Е.Л. - Добрева и Д.К., последният и граждански ищец в процеса  -  адвокат С.Н. от  ВАК  пледира  за  наказание по справедливост и за цялостно уважаване на гражданския иск .

В последната си дума, подсъдимият Г. желае да бъде  оневинен  за  настъпилото ПТП, а предявения срещу него граждански иск  моли да бъде оставен без уважение .  

След преЦ. на събраните по делото доказателства , съдът установи от фактическа   страна  следното :

Подсъдимият Г.  е правоспособен водач на  МПС с  категория  С  от  1994г и категория СЕ  от 2003. Работи  като шофьор към   „Доротея СПЕД  ООД“ –Варна и на 2.07.2015г, съгласно данните  от товарителница / л. 24 от д.п / , следвало да извърши превоз на суровини от гр.Девня за гр.Плевен. За целта, сутринта на 2.07.2015г, с т.а. „Скания“ с рег №   Н 0601ВК,  натоварен с полиетилен с тегло 17 500т., потеглил  за гр.Плевен. Малко преди 9.30ч, подсъдимият  управлявал товарната композиция, включваща седлови влекач „Скания“, с посочения  регистрационен  номер и  прикачено полуремарке,   с  рег №  В 0065 ЕС, с общо тегло  37 тона,  по обиколния  път  на гр.Попово, в посока   към гр.Бяла,  област Русе. Преди приближаването на разклона за гр.Попово / вдясно/ и  за с.Славяново/ вляво /,  представляващ  кръстовище  между  главния път  ІІ - 51, по който се движел подсъдимия и второстепенния път  ІІІ – 204/Попово-Славяново/,   скоростта,  с която се движел била около  99км/ч . Пътните и атмосферните условия били благоприятни  - суха  асфалтова настилка, ясно и слънчево време, като с оглед релефа и геометрията на пътния участък,  по посоката си на движение  товарният автомобил  се спускал – пътят бил  с наклон  4.8%  при ъгъл на наклона  от 1.7%  и  вираж на дясната лента/ попътна на т.а. Скания/  към дясната граница  от 0.5%./ л.45  от д.п и л. 151 от  нохд/.  След плавен  десен завой  следвал прав участък  с видимост  около 400м - 500м. В района на кръстовището  движението било регулирано надлежно с хоризонтална и вертикална пътна маркировка и пътни знаци. На разстояние 124 метра от кръстовището,  измерено спрямо разделителния остров  -  съобразно приложената скица/ л.149 от нохд/,  се намирал поставения вдясно  знак В 26,  забраняващ движението със скорост по-висока  от означената,  в случая - 60км/ч,   както и предупредителен знак по чл.42  ал. 2 от ППЗДвП,  за приближаване на кръстовище с път без предимство – А 26. Подсъдимият Г. не се съобразил  с ограничението  на знак  В 26,  като продължил и след него да се  движи със скорост  от около 99 км/ч.  Попътното  платно на подсъдимия  било  отделено от платното за насрещно движение с разделителен остров,  от  който  на  същото разстояние  - 124 метра преди средата на кръстовището,  с прекъсната разделителна линия  били отделени  две / попътни за подсъдимия/ платна – дясна лента с широчина 3.75метра, съобразно хоризонталната маркировка -  за движение напред и надясно   и средна лента с широчина  3.50м,  за завиване на ляво. Третата лента, по която се извършвало насрещното движение  била  също  с  широчина 3.75м   

По същото време,  в посока от гр.Попово към кръстовището,  по пътя без предимство   се движел  л.а. „Фолксваген“ с рег №  Т 39 59 ХТ, управляван от 58 годишния  К. Т. ***. На предната седалка до него пътувала 62 годишната Ц.Д.К.  от същия град . Достигайки до   втория от  двата  попътни  знака „Стоп“,  разположен на 4.3метра  от десния край на пътя с предимство, К.Н. спрял  на стоп линията, намираща се  на 1.8м преди дясната граница  на  пътя с предимство/л. 151 от нохд/ . Срещу него,  също в изпълнение  предписанието на  знак „Стоп“ бил спрял  служебния автомобил „УАЗ“, на свидетелите  П. и М.,  управляван от последния . Преди да  завие надясно и да навлезе в главния път, в посока към гр.Търговище св. М.  забелязал  идващия  към  кръстовището т.а. „Скания“ и  след като в неговата лента  липсвали  препятствия  завил надясно и потеглил. Спрелият  на знак „Стоп“ л.а. „Фолксваген“,  въпреки  добрата  видимост към  платното за движение на т.а. -  от позицията, в която бил видимостта била около 200метра / заключението на повторната  АТЕ - л.160 от нохд/,  позволяваща му  да забележи идващия по главния път т.а., не изчакал преминаването му, а потеглил и навлязъл в  кръстовището,  като  имал намерение да се включи по пътя с предимство при завой наляво,  в посока към гр.Търговище.  Към момента на потегляне и навлизане на  л.а . „Фолксваген“  в  кръстовището,  т.а.  се намирал на разстояние около 100,5м  от мястото на удара /повторна АТЕ - л.159 от нохд/.  Подсъдимият реагирал своевременно,  като  предприел  аварийно  спиране,  но   едновременно  с това  завил наляво и навлязъл  в лентата за престрояване  и завиване наляво.  При  движението си  от потеглянето  до мястото на удара, л.а „Фолксваген“ успял да ускори  до 21км/ч и да измине 12.4 метра/ заключението на повторната АТЕ- л.158 от нохд/  . При  скоростта,   с която се движел –  99км/ч,  опасната зона на подсъдимия  била 135 метра и с оглед разстоянието, на което бил когато л.а. „Фолксваген“  навлязъл в кръстовището – около 100,5-101м, последният попаднал в опасната му зона и ударът  бил неизбежен. В същото време, посоката на движение на л.а., установена от обективните находки  /разпит на в.л К.  - л. 181 от нохд/   – наляво с престрояване в главния път, посока към гр.Търговище,  довела  до  пресичане  на траекториите  на двете МПС. При неизвършване  промяна на траекторията, при положение, че подсъдимият не бе навлязъл в средната лента, а бе продължил движението си в собствената лента, дори и с превишената  скорост от 99км/ч,  удар  не  би настъпил,   като  двете МПС   биха се разминали -  в.л  К./  л.175 от нохд/ .

При описаното поведение  на подсъдимият обаче ударът бил неизбежен и  настъпил   по продължение на   средната лента    за    завиване  наляво  на  пътя с предимство - ІІ 51,  на 56 метра  северно от напречната  мерна линия на ОР1 и на  7.3метра  от дясната граница на платното за движение /вляво от нея/ , съгласно повторната АТЕ – л.154 от нохд.  Първоначалният контакт  между  двете МПС  бил   между предния  ляв край  на т.а.  и предната лява колонка  на л.а.,  като в момента на удара   л.а  бил  почти  напречно  на оста на пътя с предимство под ъгъл около 56 градуса, спрямо оста на пътя с предимство,   а  положението на т.а. било леко косо спрямо оста на платното ,  под ъгъл  около 11 градуса, почти изцяло в лентата за движение  за завиване наляво - заключение на повторната АТЕ, л. 154 от нохд  .

Въпреки своевременно предприетото аварийно спиране, до сблъсъка   подсъдимият успял да редуцира скоростта на управляваната от него товарна композиция до 61 км/ч, с която скорост настъпил удара. Вследствие   съприкосновението  между челната лява част на т.а и  страничната лява част на ла. „Фолксваген“,  при различните им маси -  37 тона  за т.а. и  1. 33 тона  за л.а. , последният бил изтласкан, като извършил движение назад и  и наляво , завъртайки се около вертикалната ос, в посока обратна на часовниковата стрелка, а т.а. продължил движението си  напред и наляво,  спрямо първоначалното си движение и спрял след кръстовището,  като задно дясно колело  на  полуремаркето  се намирало  на 10метра, считано   от ОР №3  на 4 метра след него /  п-л  за  оглед л. 6 от д.п./ .

От удара, пострадалият Н. бил отхвърлен извън автомобила   и паднал  на около 1.50 метра преди  него  в затревената площ на  разделителния остров.  Получените  вследствие  претърпяното ПТП – тежка  съчетана  черепно мозъчна, гръдна и коремна травми довели до тежък травматично - хеморагичен шок, вследствие на който починал, като смъртта му настъпила бързо и  била неизбежна.   

Св.М.  видял  в огледалото за обратно виждане  отклонението на т.а. и  последвалия удар. Незабавно спрял,  като  двамата със свидетеля  Ц.П.  слезли  и се насочили  към произшествието, като св. М.   се  обадил  на тел 112. В същото време подсъдимият Г.,  който  междувременно , след спирането на т.а.  също   бил слязъл,  от своя страна  се свързал с оператор на тел 112 . Затруднен  да  посочи местоположението на станалото ПТП  се насочил към св.М. за информация, при което последния  го посъветвал да преустанови  връзката, тъй като  самия той вече говорел  с оператор от Спешния  център и  обяснявал  исканите данни. Подсъдимият затворил телефона и отишъл до св.П.,  като  двамата  останали  в непосредствена  близост до спрелия УАЗ, като подсъдимият седнал встрани до канавката, където изчакал идването на полицията . Бил   много разстроен,  поради което св.П.  му дал вода и  останал при него. В същото  време  св.М.  продължил да  говори с оператора от тел. 112 давайки подробна информация за автомобилите, местоположението им и състоянието на пострадалите,  а именно, че „водачът е в безпомощно състояние,  без признаци на живот“,  но   че  намиращата се в колата жена все още  има “признаци на живот“ -  св.М. / л. 47 от нохд/ . Тъй като  не успял да отвори вратата на л.а. уведомил оператора от тел 112, че за изваждането на  пострадалата  ще  е  нужна помощ –  св.М. / л.47 от нохд/  .

Първи,  след  няколко  минути пристигнал полицейски автомобил   от гр.Попово,  след  което  пристигнала линейка, медицинските лица от която извадили пострадалата К. и я транспортирали до  Спешното отделение на болницата в гр.Попово. Малко по-късно пристигнала и оперативно следствената група.  Извършен бил оглед  на местопроизшествието,  в хода на който подсъдимия  предал тахошайбата  на  т.а, приложена към делото .  

Вследствие получените  от   ПТП  тежки увреждания :  тежка  гръдна травма  с натрошаване на ребра  вляво по двете линии и разкъсване на лявото  белодробно крило,  довели до  масивен и бърз кръвоизлив,  пострадалата К.,   въпреки оказаната  медицинска помощ  в  Спешно отделение, малко след приемането й в болницата  починала / вж  л.9 от д.п./. С оглед заключението на СМЕ, смъртта й е била неизбежна, настъпила  е бързо и е в пряка причинна връзка с получените от ПТП  увреждания. 

Подсъдимият  бил изпробван  на  място за  наличие на алкохол,  като теста бил отрицателен. Била  му взета и проба кръв, изследването на която също потвърдило   отсъствието на  алкохолно съдържание в кръвта му/ л.36 от д.п./. При извършеното химическо изследване не е установено  наличие на алкохол и в кръвта на починалия  водач  на   л.а. Фолксваген- К.Н. /л.41 от д.п/

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за несъмнено и безспорно установена от събраните по делото доказателства : от   констатациите, отразени в  огледния протокол / л.9 – л.13 от д.п./,  ведно с изготвения  при следственото действие снимков материал -  на хартиен носител- /л. 15-23 от д.п./ и на магнитен  носител, надлежно  приобщен към делото / л.134-135/ , от показанията на разпитаните по делото свидетели – М.М./ л 46 – л.50  от нохд/ , св.Ц.П. /л.50- л. 55  /, вкл и прочетените му показания, депозирани  на д.п., св. Т. /л. 107- л. 108 от нохд/ , от заключението на изслушаните и приети по  делото  съд. медицински  експертизи  относно причината  за смъртта на  пострадалите К.Н. и Ц.К./л.12- л.14 от д.п. и л.6 - л.7 от д.п./, от  заключението  на повторната автотехническа - експертиза, изготвена от вещите лица С.К. и в.л.У., от заключението на техническата експертиза за разчитане на  тахошайбата на т.а / л. 75-76 от д.п./, отчасти  от първоначално изготвеното  по д.п  и  допълнителното заключение на инж Ж., от протоколите за извършено химическо изследване  на алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия  и на починалия Н.,  от писмените доказателства по делото – копия от  св за регистрация на МПС , за извършено застраховане,  за техническа изправност и за преминал годишен технически преглед - всички за л.-а. Фолксваген, от  приложената товарителница за т.а. Скания/ л. 24 от д-п./ , от  мед. документация,  касателна приема на пострадалата К. –амбулаторен лист от спешно отделение / л. 9 от д.п 24/15г / , от приложените  по настоящото дело – удостоверения за наследници/ л. 47 и  л.48  от д.п./ както и Удостоверение за родствени връзки / л. 34  от нохд/,  справки  за двамата водачи - подсъдимия  Г. / л. 26 – л.28 от д.п. 392/15/  и  за починалия Н. /л. 29 – л. 30 от д.п. 392/15г/, скиците от  Областно Пътно Управление,*** / л. 53 – л.59  от  д.п.№ 392/15г/,  както  и  отчасти  от  обясненията  на  подсъдимия.      

Събраните  и проверени в хода на съдебното следствие   доказателства, категорично и без съмнение  обосноваха  изложените фактически изводи както досежно  скоростта,  с която подсъдимият е управлявал товарния автомобил, така и  предприетото от същия отклонение от лентата за движение и навлизане в съседната лента, определена за завиване наляво, без причината за това да са позволените  по чл.16 ал.1 т 2 от ЗДвП , изпреварване или заобикаляне.

      І. При очертаните от  обвинението  предели на  доказване,  първият и основен подлежащ  на  изясняване факт е величината на скоростта  на т.а.,  като от същата  следват  и  останалите  съществени  за изхода на делото въпроси  -  причината за ПТП и  приноса  на подсъдимия.

     Изслушаната първоначална АТЕ е дала отговори на  въпросите относно механизма, стъпвайки обаче не  на  собствено изследване на въпроса за скоростта, а ползвайки  разчетените данни от приложената тахошайба, извършено от вещото лице М., изготвило техническата експертиза, назначена  с тази задача. Предвид предмета на последната,  заключението му изяснява хронологията  на  промяната на скоростта  на  товарния автомобил,  както и  че   с оглед наклона на писеца  записаните движения сочат  на  екстремно,   а   не плавно спиране - вж в.л. М. л. 72 от нохд. В този смисъл техническата експертиза  за разчитане информацията от приложената тахошайба  несъмнено допринася за  изясняване  значимите факти  и съдът я ползва при изграждане на фактическите изводи ,  доколкото  категорично сочи, че е  регистрирано движение на т.а. със скорост около 100км/ч, последвано от рязко намаляване до около  65км/ч и „екстрено спиране “ - вж в.л.М. л. 72 от нохд . Представената от защитата справка/ л.103 от нохд/, по естеството си съставляваща само писмено доказателство, възпроизвежда данни,  които са напълно изолирани  от съвкупната  и непротиворечива доказателствена  основа  досежно  величината на скоростта - около 99км/ч и рязкото, аварийно спиране, предприето от подсъдимия. Обективната, обоснована и убедително защитена повторна АТЕ,  категорично  установява  скорост на движение непосредствено преди ПТП / и към момента на навлизане на л. а Фолксваген в платното за движение на т.а. / от  около 99 км/ч ,  а  двамата свидетели М. и П.  категорично сочат за аварийно / с пушек/ спиране, като  в същата посока са и обясненията на самия подсъдим, който описва реакцията си като „ спирачки и завиване наляво „ л. 57 от нохд .  Информацията за скорост преди ПТП от около 64км/ч посочена в представеното писмено доказателства/ л.103 от нохд/  е непроверима  по  съответния процесуален ред,  чрез   конкретни изследвания  и разяснения,  какъвто   характер има   уредената в чл.144 и сл от НПК   експертиза . Предвид  посоченото,  възприемайки изцяло   експертните отговори в повторната АТЕ , като точни,  ясни и  обективно обосновани,  съдът намира  за недостоверна  представената  справка за разчитане  на тахошайба,  поради което и не я ползва като обективен източник на значими  за   делото факти.

    Именно  необходимостта  от проверка  на извършените изследвания,  ползвани в основата на експертния метод,  по който не само е определена скоростта, но и същата е участвала по-нататък  в отговора на всички въпроси, значими за изясняване механизма на ПТП ,  предпостави    назначаването на повторната  АТЕ,  доколкото  дори и  допълнителното заключение,  възложено  на вещото лице по първоначалната експертиза  не внесе яснота по този въпрос. Допълнителното заключение на първоначалната  АТЕ,  съдът прие и приобщи по делото,  като  изготвено от  компетентно  вещо  лице, притежаващо  нужното  образование , но предвид възникналите съмнения относно точното идентифициране  местоположението и  дължината на спирачните следи,  съставляващи  основата на ползвания при  допълнителната експертиза  метод и  липсата на яснота за критериите, по   които е извършено тяхното идентифициране постави под съмнение  и обективността  на получените резултати  / л. 116-117 от нохд/.    

     Следва  да се посочи, че  съдебният състав  намери за абсолютно наложително  повторното експертно изследване, тъй като различието в отговорите на  първоначалната и допълнителна АТЕ  не произтичат,  в каквато посока   развиха становищата си поверениците на частните обвинители,  от различния изследователски метод ,  а става въпрос за убедителност,  изведена от дължимата свързаност на отговорите с  обективния материал, събран по делото, каквато  съдът не установи в  първоначалната  основна и допълнителна  АТЕ . Няма как да бъде споделено становището на поверениците на частните обвинители, че е без значение величината на скоростта,  след като първоначалната и допълнителната единични АТЕ я определят  на  над 60км/ч  т.е.,  че е без значение дали подсъдимият е управлявал  т.а. със скорост 70, 80, 90,100 км/ч.  или др.   Конкретната скорост   е  подлежащ на точно установяване, с всички възможни и допустими  доказателствени средства  факт от предмета на доказване  и несъмнено е от значение  не само за механизма на ПТП , но  и  за  определяне степента на  търсената от подсъдимия отговорност  и не на  последно място  -  произтича от задължението за разкриване на обективната истина по делото.

     Мотивиран  от казаното,  съдът назначи повторна АТЕ,   заключението от която , като  обективно , компетентно   и  защитено,  прие и ползва  при изграждане   на значимите  за   изясняване на делото фактически обстоятелства.

     От същото, след подробните разяснения на вещите лица  за естеството на проведените изследвания и убедителното  излагане  на  аргументиращите изводите им обективни данни,  се установява,  че   скоростта на т.а. преди ПТП и в момента на навлизане на л.а. в платното с предимство/ когато същото  става опасност за движението на подсъдимия/ ,    е   била  около   99км/ч .

    Респективно  обясненията на подсъдимия, че  преди ПТП  и  към  момента на възникване   на  опасността  извършвал движение  със съобразена с ограничението на знак В26 скорост от 60км/ч  са опровергани и дискредитирани.  Показанията на св.П.,  определил скоростта на т.а. като „нормална“ /л.54 от нохд/ не са от естество да  придадат достоверност на обясненията на подсъдимия, още по-малко да внесат съмнение в обективните и компетентни  изследвания и резултата от тях, обективиран в заключението на повторната АТЕ. С оглед и  уточнението,  направено от вещото лице К./ л. 181 от нохд /  възприятията за особеностите на движението са обвързани както от субективните  способности на възприемащото лице, така и   от  взаимното  разположение  на  обектите, при това и двата – т.а. и УАЗ - движещи се , както е в случая. Обективна основа  за съпоставка и относително обективни изводи за действителни параметри на движението съставляват само  неподвижните  обекти,  сравнението с които,  както посочи  в.л У./ вж л.181 от нохд/,  би могло да  позволи,  но отново с уговорката за относителност,  преЦ. на  конкретни параметри на скоростта .

     При установената  геометрия и  особености на пътните платна в района на  кръстовището между път ІІ 51 и ІІІ 204, при установените отстояния  от   местоположението на пътен знак В 26  до мястото на удара  и   разстоянието  , от което  подсъдимият е реагирал   за да остави   спирачните  следи, фиксирани в огледния протокол и подробно обсъдени от повторната  АТЕ като  произход и механизъм на  оставяне,  извън всяко съмнение е факта, че   подсъдимият НЕ Е СЪОБРАЗИЛ  движението  си с предписанието на ограничителния знак В 26, като не е редуцирал скоростта да изрично указаните 60км/ч. Безспорно е установено, че е продължил  движението  си  и след  ограничаващият  знак ,  със скорост  от около 99км/ч . Безспорно е също , че  когато е бил на разстояние около 100,5м  - 101м   от мястото на удара , спрелият   на знак стоп  л.а. Фолксваген  е предприел навлизане в платното за движение на подсъдимия, като последния  не само е разполагал  с обективна възможност да възприеме това навлизане, но и  го е възприел реагирайки своевременно , както е посочено в заключението на повторната АТЕ: „ Реакцията му е била в съответствие с началото на потегляне на Фолксваген “- л. 161 от нохд , едновременно спирайки аварийно и отклонявайки автомобила наляво, с навлизане в средната лента предназначена за завиващите наляво  автомобили, отделена от неговата с пресечена  разделителна линия.

Първото действие от предприетата маневра е правилно,  защото е  съобразено с  указанието на чл.20 ал.2 от ЗДвП,  предписващо на водачите при възникване на опасност/ каквато несъмнено е и навлизането на  друго МПС  в попътната му лента/ да намалят или да спрат. Подсъдимият е извършил  своевременно  действието  по аварийното спиране,  но  л.а. е попаднал в опасната му зона, поради което и не е успял да спре преди удара и такъв настъпил. Действията на подсъдимия биха били основание за изключване на отговорността му,   респективно  стореното би имало белезите на „спасителна маневра“, съгласно задължителното тълкуване в ТР № 106/1983г на ОСНК, само ако  бе спазил режима на скоростта,  което в случая категорично не е така . При установеното движение със скорост от 99км/ч,  значително превишаваща  допустимата от знак В 26 скорост от 60кмч/, попадането на л.а. в опасната му зона и невъзможността да избегне удара е  резултат  от  допуснатото от самия подсъдим  нарушение  по чл.21 ал.2 от ЗДвП. Константна е съдебната практика , че „… деецът не носи отговорност за настъпилите общественоопасни последици,  когато опасността за движението възникне внезапно и непредвидено  в опасната зона за спиране на управлявания от него автомобил. Когато обаче деецът сам е създал предпоставките за настъпване на резултата преди опасната зона не може да бъде оневинен “ -  Решение № 314 от 11.06.2010 г. по н. д. № 239/2010 г., II н. о. на ВКС.   

     С оглед заключението на повторната АТЕ,  в случай , че подсъдимият  се бе движил с допустимата  скорост от 60км/ч , при опасна зона от 60метра и съобразно  изчислените отстояния между двата автомобила, към момента на навлизане на л.а. в лентата на т.а. / 100,5-101 метра /, очевидно е ,   че  товарният автомобил  би спрял  далеч преди  лекия автомобил и  с предприетото действие по чл.20 ал.2 от ЗДвП - намаляване или спиране при възникнала опасност, не би се стигнало до удар и ПТП  би  било избегнато. Нещо повече,  с оглед становището на вещите лица,  дори и превишена,  ако скоростта на подсъдимия бе в рамките на около 80км/ч  удар не би настъпил,   като   подсъдимият  би  спрял преди   мястото на удара,  при това със запас  „около пет метра преди мястото на удара“ / вж л. 178 от нохд/ . Следователно,  категорично е  установено и безспорно е доказано както управлението  на т.а. предприето от подсъдимия със скорост от 99км/ч ,  явяваща се превишена -  в нарушение на чл.21 ал2  от ЗДвП и  указанието на знак В 26 , така и че именно допуснатото  превишение на  скоростта е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП .

      ІІ. Безспорно е установено  и  второто нарушение – по чл.16 ал.1 т 2 от ЗДвП , допуснато от подсъдимия,  което  самостоятелно  в  причинна връзка е   довело до настъпване на   ПТП .

       Очертаната от огледния протокол, снимковия материал към него и допълнителния  оглед от в.л У.  извършен в  съответствие с правомощията му по чл.150  от НПК  обстановка,   не оставя съмнение в това, че  на  65 метра  преди мерната линия  на север започва  уширяване  на средната маркирана зона, което   на нивото на ОР 1 преминава  в лента за престрояване и завиване - л. 151 от нохд и че именно в нея подсъдимият  е предприел „отклоняване на автомобила наляво с навлизане в лентата за престрояване и завиване  наляво и съответното нейно продължение..“  както е посочено в заключението на повторната  АТЕ - л. 161 от  нохд .

Безспорно е, че средната лента е била предназначена, с оглед задължителната надлъжна  маркировка, само за завиващите наляво и съставлява  средна лента по см на чл.16 ал. 1 т 2  от ЗДвП ,  движението в която е допустимо само при изпреварване или заобикаляне. При   възникнала опасност за движението , каквато е навлизането на  друго МПС  в лентата за движение, разпоредбата  на чл.20 ал.2 от ЗДвП  не предвижда   друго  правомерно действие за избягване на опасността,   освен  посочените  намаляване или спиране Действието, по промяна на траекторията, което е извършил подсъдимия със завиването наляво и навлизането в средната лента е недопустимо и неправомерно.   В този смисъл   е  и съдебната практика  - Решение № 15 от 17.02.2011 г.    по н. д. № 525/2010 г., II н. о.,на ВКС,    Решение № 782/1.11.2007 г. по  н. д. № 503/2007 г., I н. о на ВКС .

Нещо повече, освен  недопустимо, предприетото от подсъдимия  завиване наляво, самостоятелно е довело до причиняване на сблъсъка. С оглед  заключението на повторната АТЕ и  дадените от вещото лице К. подробни разяснения  в хода на съдебното следствие : в случай, че подсъдимият бе продължил правомерно  движението си – при всички варианти на  скорост на движение, както при допустимата 60 км/ч, без да  е употребил  спирачки, при равномерно  движение с тази скорост,  така и  дори  с превишената скорост , с която се е движел - 99км/ч , двете МПС биха се разминали безпрепятствено – вж   в.л К. / л. 175 от нохд /.

     Хипотетичната възможност, развита от в.л К.  в отговор на въпрос на защитата / л.175 от нохд/,  че  отклонението   би довело до избягване на сблъсъка само в случай,  че л.а. Фолксваген  след тръгването си бе спрял в кръстовището,  в лентата за движение на т.а.,  не променя казаното. Това е така, понеже  многообразието на възможните варианти за избягване  на ПТП има  отношение към   определяне отговорността и изхода  на делото , само когато  е технически и правно  съобразено, а в случая това не  е  така. При по начало  допуснато от подсъдимия  превишаване на скоростта,  попадането на   опасността - навлизането на л.а. Фолксваген в платното му за движение  е  в пряка причинна връзка  с  последвалото ПТП, защото именно това нарушение на подсъдимия е поставило началото на  причинно - следствения процес завършил със съставомерния резултат. Дали  л.а.  Фолксваген е  щял да завие  към гр.Търговище, както посочват вещите лица от АТЕ  по  установените следи,  или е  щял да спре в кръстовището са действия  без  значение  за отговорността  на подсъдимия , след като,  в случай,  че ако  движението си подсъдимия бе извършил съобразно  задължителните указания на знак В26, със скорост от 60/ км/ч,  при навлизането на л.а. фолксваген   и необвързан от каквото и да е последващо действие на последния, при  своевременното и екстрено  спиране,  подсъдимият при всяко положение би избегнал  сблъсъка и  до удар не би се стигнало .Това  заключение  е абсолютно  категорично, въз основа на всички изчисления и анализи извършени от вещите лица по  АТЕ. Нещо повече, както се отбеляза по-горе, при абсолютно същото разположение на двете МПС,  ако подсъдимия се движеше със скорост от 60км/ч , не би възникнала дори  опасност от сблъсък . Както  посочиха вещите лица от повторната АТЕ -  „.. даже водачът на т.а. да се бе движел равномерно ,  без употреба на спирачки, лекият автомобил би отминал  на достатъчно разстояние   от него извън коридора на т.а.  и не би възникнало ПТП. И това твърдение  е категорично, с голям запас „ -  л. 175 от нохд .

     В допълнение  следва  да се  посочи,  че   цитираната от защитата  съдебна практика  -  Решение № 55 от 14.II.1986 г. по н. д. № 628/86 г., III н. о.,  публикувано  

 

 

 

в  Бюлетин на ВС на РБ, бр. 1/1987 г., не третира  въпроси  относими към настоящия случай, като съдържа различна конкретика, поради което и не ползва  развитата  защитна позиция за неизвършване на второто нарушение.Относно заявената в пледоарията подкрепа на защитната  теза, изведена от  разбирането на ВС в Решение  № 98/1975г на ІІІ н.о. , съдебният състав е затруднен  да  вземе отношение, поради  неоткриването му   в системата „Апис“ .

    Предвид изложеното съдът прие,  че  вменените  от обвинението  в бланкетния престъпен състав по чл.343  от НК  две самостоятелни нарушения на правилата движение   са обективно и виновно  допуснати  от подсъдимия  Г.  и от тях  в  пряка  причинна връзка  е  настъпило ПТП,  имащо за последица смъртта на две лица. И след  като  от виновното  им  допускане подсъдимия е  причинил  съставомерния  по чл.343 ал.3 б.“б“ от НК резултат -  смъртта на две лица  съставът на престъплението,  за което е предаден на съд  е  осъществен.

     Категорично не  са налице  основанията за оневиняване на подсъдимия , развити от защитата , изведени от  -  1/  твърдението  за  изпълнение на всички предписания от страна на подсъдимия  като водач на МПС   и  2/ от  липсата на причинна връзка с резултата, принос за който основно имал другия водач - на л.а. Фолксваген;

       1/ На първо място следва да се отбележи, че подсъдимият не само не е изпълнил всички правила за движение, а обратно  - нарушил  е и то две изисквания та ЗДвП,  всяко от които поотделно, но в същото време пряко  е довело  до престъпния резултат. В този смисъл  не  е налице основание за приложение на института по чл.15 от НК,  в каквато посока е развитата  защитна линия,  доколкото   за подсъдимия,  случилото се  не  е  и  не може да получи оЦ. като „случайно деяние“ -  вж в тази посока Решение  № 211 от 11.09.2012 г.  по н. д. № 414/2012 г., III н. о на ВКС. И това е така, понеже попадането на  опасността, каквато несъмнено съставлява навлизането на друго превозно средство в лентата за движение на подсъдимия,  в опасната му зона е резултат,  както се посочи по-горе,  от допуснатото преди това  от самия подсъдим,  собствено  нарушение на  режима  на  скоростта.

    2/ Несъстоятелно е  и второто  възражение на защитата,  с исканото въз основа на същото оневиняване на подсъдимия,  изведено от приноса на водача на л.а. фолксваген, от чието поведение според защитата в пряк резултат настъпило ПТП .

      Принос на  водача на  другото МПС- пострадалия Н.  действително  има и  той  се свежда до това, че ако  не  беше предприел тръгване   от „Стоп“  без   да изчака преминаването на превозното средство,   движещо се по пътя с предимство – въпросния т.а. „Скания“,  удар  не  би настъпил . Но несъмнено е ,   че ако от своя страна  т.а. се беше  движил   съобразно  императивно  предписаната  скорост от 60км/ч  то той би бил в състояние да  предотврати удара и такъв не би настъпил. Тоест нарушението, допуснато от  водача на л.а. Фолксваген  допринася,  но в никакъв случай не разкъсва пряката причинна връзка между собствените нарушения  на подсъдимия – първо, на  режима на скоростта, а  едновременно с  него  и неправомерното навлизане  в средната лента,  с последвалото ПТП и  престъпния резултат. Непротиворечиво е разбираното в съдебната теория  и практика относно това, че обстоятелството, че и друго лице има принос за настъпването на резултата не освобождава причинилия го  - “Водачът на МПС, който действа в нарушение на правилата за движение .. не може да бъде оневинен само, защото и друг участник на пътя допуска нарушение“-   Решение № 91 /11.03.2010 г. по н. д. № 728/2009 г., II н. о  на ВКС .

    Приносът и на друг участник за резултата, в случая  на  водача  на л.а. Фолксваген, който  от своя страна е нарушил изискването  на чл.50 от ЗДвП  и чл.45  ал.2  пр второ от ППЗДвП  и не е изчакал преминаването на движещо се по път с предимство ППС , не оневинява подсъдимия,  но  несъмнено следва да намери място при   определяне степента на  неговата отговорност и конкретно  при индивидуализацията на   наложеното му наказание.

       В същото време  неоснователно  е   изложеното от повереника на  частните обвинители   съображение,  за пълна липса на  виновно поведение и на водача на ла. Фолкваген т.к за него  не съществувало задължение да  знае параметрите на скоростта на  МПС по пътя с предимство. Задължение на всеки водач   е  да съобразява  поведението си с предписаните правила , а те са ясни – да осигури преминаването на   МПС по път с предимство . Законът не поставя   изпълнението  на това задължение  в  зависимост от  субективната  му  оЦ. дали може или не да извърши безпрепятствено маневрата. ЗДвП и ППЗДвП   задължават всеки водач на път без предимство да изчака  и пропусне,  а в случая  както за подсъдимия Г., така и за пострадалия Н. добрата  видимост категорично е позволявала взаимното им възприемане и отчитане като  участници в  движението,  респективно съобразяване на   поведението им  с правилата по ЗДвП.   

      Несъстоятелно е  също  и  развитото от подсъдимия  при упражненото право и на лична защита  съображение,  че   идентична  би била ситуацията, дори и да се бе движил с позволената скорост от 60км/ч, ако пострадалия бе предприел внезапно навлизане, без да се съобрази с предимството му. Разликата е съществена и тя се извежда  от  преЦ.та за факторите, допринесли за настъпването на резултата. При спазване  на всички  предписани правила за безопасно движение, ако водачът няма виновно действие/ нарушение на правилата за движение/  и поведението му няма принос към резултата, фактическото му участие съставлява „случайно деяние“, изключващо отговорността му, съгласно чл.15 от НК .  От гореизложеното е ясно, че  в случая спрямо подсъдимия не е налице тази хипотеза , тъй  като безспорно и категорично  е  установено, че  именно превишената скорост и  навлизането, в нарушение на чл.16 ал.1 т 2 от ЗДвП в  средната лента , допуснати от него  са първопричината, която пряко  е довела до съставомерния резултат . Поради което и  липсва основание  за оневиняването му. 

 

   От правна страна :

   Фактическите действия на подсъдимия Г., изразени 1/ в управление  с превишена скорост от 99 км/ч  - в нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, без да е съобразил  указанието на ограничителния знак В 26, позволяващ движение  с  60км/ч  и  2/  в  навлизане в съседна лента, в нарушение на чл.16 ал.1 т 2 от ЗДвП , без да е извършвал заобикаляне или изпреварване, от които  виновно допуснати нарушения е настъпила смърт на повече от едно лице,  се субсимират  под признаците на престъпния състав по чл.343 ал.3 б.“б“  от НК,  по който  правилно го е квалифицирала  и прокуратурата.

     Съдът  не  установи основания за приложение на привилегирования  състав по  чл.343а от НК . Поведението на подсъдимия след  ПТП не позволява третирането на действията му като  да е „направил  всичко зависещо от него  за оказване  помощ на  пострадалите „,  както е формулиран обективния признак по чл.343а от НК. Вярно е, че  преЦ.та във всеки случай е различна , с оглед особеностите  на случая, възможностите на  водачите, техните наранявания и пр,  като указанията на  т 5  от ППВС 1 от 17.01.1983г  в тази посока са ясни и категорични . Във всички случаи обаче,  приложимостта на по-леко наказуемия състав изисква оказана от подсъдимия  помощ на пострадал,  все още нуждаещ се от нея,   което в случая е било налице,  т.к  К. е била жива,  но  второто изискване не е осъществено,  доколкото действията му не съставляват  оказване на РЕАЛНА  помощ,  а имат  само пожелателен характер и разкриват намерение за такава, но без реални измерения. 

     Без съмнение,  след ПТП подсъдимият,  излизайки   от спрелия си автомобил се  е  върнал назад   към  кръстовището,  в островчето на което/в посока с.Славяново/ е  останала леката  кола. Безспорно  е също, подкрепено от гласните доказателства – показанията на св.М. и П., че своевременно се е  обадил на тел.112  за да съобщи за станалото произшествие, както и че подробния разговор с оператор на тел 112 е провел св.М., а  подсъдимия след като преустановил  обаждането, отишъл до спрелия УАЗ, седнал до канавката и  изчакал идването на полицията . С оглед  състоянието  на подсъдимия – силно притеснен и уплашен , св.П., след като му дал вода за да се успокои, останал при него до идването на компетентните органи Посочените фактически обстоятелства са непротиворечиво установени от обективните и обстойни показания на  незаинтересованите свидетели М. и П.. Без съмнение, включително и от обясненията на подсъдимия/ л. 57 от нохд/  е установено,  че  същият не е  ходил  до  катастрофиралата  лека кола, а  минавайки покрай нея е забелязал на седалката до водача, пострадалата К., като посочва в обясненията си  „От разстояние видях, че жената има индикации  на живот, мърдаше си очите “ – л. 57 от нохд.  Дали въобще е разбрал, че има все още живо лице, предвид заявеното на св.П. “Убих ги , убих ги“/ вж л. 51 от нохд/,  дали   действително е казал на св.М., че  има пострадала жена с признаци на живот/ вж л.57 от нохд/  или последното е  непосредствено установено  от самия свидетел М.,  който сочи, че  „подсъдимия при тези ми действия, .. не беше до мен“ л. 50 от нохд, като в същата посока са и подкрепящите показания на св.П., който сочи, че  подсъдимият вече  бил при него, когато св.М.   по искане на дсипечера проверил състоянието на пострадалите и установил,че има лице с признаци на живот  / вж л. 51- л.52 от нохд/,   не е от съществено значение. Определящото в случая е безспорното отсъствие на предприети реални действия от подсъдимия, които да са били насочени към оказване на помощ на пострадалата.  След като,  по  собствените му твърдения,  дори не се е приближил до колата на пострадалите, само обаждането  до тел 112 не е от естество да запълни изискуемите за приложението на чл.343а от НК признаци.  Както е посочено  в Решение № 5/ 27.01.2015 г по н. д. № 1733/2014 г., на III н. о на ВКС:“ Обаждането му на телефон 112 и съобщаването за произшествието, не може да обоснове извод,че деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия/ пострадалите, доколкото осъденият е бил в състояние да окаже и друга помощ.. “ . В същият смисъл  е и Решение № 295 от 15.07.2014 г.  по   н. д. № 800/2014 г., I н. о на ВКС.

     Ето защо, въпреки, че поведението на подсъдимия след ПТП  е било  съобразено със задълженията по чл.123 от ЗДвП/ с изключение на   ал.1 т 2 б „в“ от същия текст/, не  попълва  по съдържанието си изискуемите обективни елементи от привилегирования състав, поради което и не съставлява основание за преквалифицирането на деянието, а следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство при  индивидуализацията   на  наказанието. 

 

С оглед  изложеното , при така установената  фактическа обстановка, 

 

 

 

 която съдебният състав  приема за безспорно и категорично  доказана, следва  правния извод, че подсъдимият Г.  виновно е нарушил правилата за движение по пътищата - визирани в чл.21 ал.2  и чл.16 ал.1 т 2 от ЗДвП,   вследствие на което пряко и непосредствено е причинил смъртта на двама души К.Н. и Ц.К.,  с което от обективна страна осъществил  състава на престъпление по чл.343  ал 3  б.“б“  във връзка   с чл.342 ал.1 от НК

     От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, под формата на несъзнавана непредпазливост, като  подсъдимия Г. не  е предвиждал  настъпването на обществено опасните последици, но   допускайки  нарушения, изразени в  управление на МПС  с превишена  /при това значително над допустимите 60км/ч / скорост и в навлизане в средната лента, без да е извършвал заобикаляне или изпреварване,  е могъл  и е бил длъжен да предвиди,  че  с тази скорост и недопустимо навлизане в съседна лента сам се поставя в  положение да не може да избегне  и реагира адекватно на възникнала  опасност и  ще предизвика ПТП,  което е и станало.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО :

Като призна подсъдимия Г. за виновен  в това да е извършил престъпление по чл.343 ал.3 пр второ б.“б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК  и като  съобрази  разпоредбите на чл. 36 и чл. 54 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание 3 /три / години  “лишаване от свобода”.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството, че съставомерния  резултат е последица от нарушението  на две,  а не на множество  правила, регламентирани в ЗДвП, трудовата му ангажираност, както и   предприетите  след ПТП действия,   съответстващи  почти изцяло/без условието да е оказал помощ/  на  задължението по чл.123  от ЗДвП. Несъмнено  предприетото  незабавно обаждане на тел 112  сочи на  проявена гражданска позиция, характеризираща позитивно  подсъдимия и следва да бъде отчетена в аспекта на  положителни характеристични данни . Обстоятелството, че  от фактическа страна, действията на подсъдимия покриват минимално необходимите за състава на престъплението   хипотези - само по един  от  посочените в чл.343 ал.3 от НК  няколко  възможни обективни елемента  –  само „причинена смърт на повече от едно лице“ и при така формулирания утежняващия квалификационен признак,  обективния резултат от престъплението е смъртта на  две лица. Съпричиняването,  допуснато от водача на л.а. „Фолксваген“,  осъществено с  нарушение на правилата  за движение по чл.50 ал.1 от ЗДвП,  не е оневиняващо за подсъдимия,  но  както се посочи по-горе  е облекчаващо за наказателно правното му положение, като  в  този  см е   Р №123 по н. д. № 69/2009 г., II н. о на ВКС.   Както  безспорно се установи по делото,  водачът на л.а. Фолксваген  действително  е бил в покой,  реално  е  спрял на знак  „Стоп“ и  нищо  в  поведението му не е сочело  за намерението му  да навлезе в  пътя с предимство  -    не е извършвал движение напред - назад,  нито  е  бил в движение, с  явното  намерение да не се съобрази със знаците . Напротив, както посочи св.П. -  „ Срещу мен от гр.Попово, имаше спрял л.а.,червен лек автомобил  „Фолксваген голф“, който също изчакваше“ -  св.М. / л.46 от нохд/ . Ето защо поведението на водача на л.а. Фолксваген, нарушил от своя страна правила предписанието на чл.50 ал.1 от ЗДвП е обстоятелство,  което изисква адекватното му оценяване при  отмерване  тежестта на справедливото за подсъдимия наказание. Към смекчаващите  обстоятелства съдът отчете и съдействието за разкриване на обективната истина, изразено в  незабавното предоставяне на  кръв за химическо изследване за наличието на алкохол и установената  липса, обективирана  в приложената   хим. експертиза / л. 36 от д.п 392/15 / .

 

 

 

 

     Към отегчаващите  обстоятелства  съдът отчете  допуснатите от подсъдимия като водач на МПС  нарушения на правилата по ЗДвП , не  толкова като  брой  макар, че 12 нарушения  за 20 години  е относително не малък брой, но главно като съдържание на нарушенията, защото сочат на подценяване задължението за спазване режима на скоростта. Именно неглижирането на правилата за безопасност, свързани с режима на скоростта, което е видно от факта, че е наказван два пъти за превишаване  на допустимата скорост – с Н.П. 381/2000г на ОД на МВР Стара Загора  и  с  Н.П №  134282006г  на ОД МВР Варна, съставлява  и следва да се отчете  като отегчаващо обстоятелство. Съгласно задължителните указания  на   ТР № 61/30.12.1980г  на ОСНК , нарушение режима на скоростта е едно  измежду определените като „груби  нарушения правилата за движение“ и следва да  бъде съобразено както  при  индивидуализиране на основното, така и на кумулативното наказание  по чл.37 т 6 от НК  

      В същото време обаче, съдът не намери  основание да отчете като утежняващи  обстоятелства предложените от прокурора  – непризнаване на вината  и  липсата на критичност,  както и тежкия резултат. Първото е израз на правото на защита на подсъдимия и избраната позиция не може да бъде отчетена в негова вреда.  А след като последиците от станалото ПТП са отчетени в  квалификацията на деянието, доколкото именно причинената смърт на повече от едно лице  инкриминира поведението на  подсъдимия  по чл.343 ал.3 б.“б“,  то и същите,  макар и несъмнено да са твърде тежки, няма как да  получат самостоятелна оЦ. и в аспекта на  обсъжданите  по чл.54 от НК обстоятелства,  доколкото  това би било  в нарушение на забраната за двукратно отчитане на едни и същи  обстоятелства.

Ето  защо,  съдът намери , че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства и го определи на  долната граница на предвиденото  в чл.343 ал.3 б.“б“   от  НК, а именно 3/три/ години лишаване от свобода.

      При определяне начина на изтърпяване, съдът намери, че са налице  предпоставките по чл.66 ал.1 от НК за отлагане   изтърпяване на така наложеното наказание,  като  съобрази от една страна, че  определеното наказание е три години л.св,  подсъдимият не е осъждан и  предвид чистото му съдебно минало, по-леката форма на непредпазливата вина, при която е извършено престъплението,  както  и  известното   съпричиняване,   допуснато от другия водач, позволяват извода, че поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Г.  е  постижимо и  без   изолирането му от обществото . Подсъдимият е 40 годишен,  в зряла трудоспособна възраст, със семейство и  макар и санкциониран по КАТ ,  с изключение на двете нарушения на режима на скоростта,  посочени по-горе, другите не водят до извода,  че се касае за системен и тежък нарушител на правилата за движение по пътищата .  Мотивиран  от тези съображения  съдът намира , че  целите на наказанието по отношение на подсъдимия Г.  могат да бъдат постигнати   с наказание от три години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК  с по-продължителен изпитателен срок,  поради което  и съдът го отложи за изтърпяване, определяйки  максималния предвиден в чл.66  от НК изпитателен срок  от пет години. Съдът прие, че  продължителният  изпитателен срок  сам по себе си, наред с размера на наложеното наказание  лишаване от свобода,  ще  въздейства   възпиращо  по отношение на подсъдимия и ще го превъзпита  към  строго спазване  на  правилата за движение и нормите защитаващи  здравето и живота на  всички  участници в движението.Не на последно място  продължителния  изпитателен срок ще му помогне да осмисли и осъзнае  престъплението си и   резултата   от него  -  смъртта на  двама души.

С  така наложеното му наказание,  според настоящия състав  ще се  постигнат и целите на генералната превенция,  тъй като   лишаване от свобода за срок от  три години,  отложено с изпитателен срок от пет години  е достатъчно  за  да мотивира и дисциплинира и останалите членове на обществото към спазване на законите и  на  правилата за безопасност на движението. В този смисъл съдът не прие предложеното от  обвинението -  държавното и частно   реално изтърпяване на наложеното наказание  лишаване от свобода . Вярно е, че  престъпления от този вид  са все по- чести и с все по-тежки  последици и  че  „войната“  по пътищата е национален проблем от години,  както  е вярно и това,  че  генералната превенция изисква адекватност на наказанията за постижимост  на търсения  възпиращ  ефект . Но в същото време  наказанието,  както изисква едно от условията на чл.35 от НК трябва да е „съответно на престъплението“,  защото само  така  действително  би изпълнило  посочените в чл.36 от НК  цели. По тези съображения съдът определи   основното наказание  на подсъдимия Г., налагайки му 3 години лишаване от свобода с пет годишен изпитателен срок 

На основание  чл.343г от НК,  като съобрази от една страна изискването за съответствие между  размера на  основното и кумулативното наказание/ съгл ТР 61/80г/, а от друга, необходимостта  подсъдимият като водач на МПС  в достатъчна степен да осмисли стореното от него,  както  и да му се отнеме  възможността да извърши  други нарушения на правилата за движение и друго престъпление ,  с оглед и разпоредбата на чл. 49 ал.2 от НК , съдът прие,  че наказание лишаване от право да управлява МПС за срок, надхвърлящ с повече от една година размерът на  основното наказание, е достатъчен  за да го поправи и превъзпита. Ето защо, съдът  наложи на подс.Г.  кумулативното  наказание  по чл.343г от НК – лишаване от право да управлява МПС  за срок от  четири години и шест месеца, считано  от  влизане на присъдата в сила . За определяне размера, съдът съобрази и това, че  едно от допуснатите нарушения -  на режима на скоростта  е от категорията „груби“ нарушения,  което всякога  поставя в риск  безопасността на движението, както и че е допуснато  от водач с  професионална категория  СЕ,  управляващ товарен, в случая с  внушителното тегло  от 37 тона  автомобил ,  което само по себе си  е изисквало в още по-голяма степен  внимание и отговорност при  поведението му като водач на МПС . Не на последно място  същественото превишаване на   допустимата скорост – с  над почти 40км/ч / при ограничението от 60км/ч  движението е било с около 99км/ч/ и очевидното  несъобразяване с предписанията на чл.20 ал.2 от ЗДвП/ недопускащи  промяна в траекторията на  МПС при възникнала опасност/ , които като водач би трябвало добре да познава, изискват според съда по-продължителен  период,   в който подсъдимия да бъде лишен от правоуправление .

 

     ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

      Като прие, че подсъдимият  Г. виновно е причинил  в резултат на извършеното  от него престъпление,  смъртта на 62 годишната Ц. К. , съдът прие за доказан по основание предявения от Д.К., граждански иск. Несъмнено  гражданския ищец  е от кръга на лицата имащи  право  на обезщетение  за смъртта на починалата си дъщеря  и като  неин  баща   е  претърпял  морални страдания поради загубата й. Ето защо съдът осъди подсъдимия  Г.  да  заплати  на   Д.К. , на  основание чл. 45 от ЗЗД ,  сумата  от 50  000лв./ петдесет хиляди лева /, обезщетение  за  причинените му  неимуществени вреди,  вследствие причиняване смъртта на дъщеря му,   ведно със законната лихва от датата на увреждането – 2.07.2015г ,  като отхвърли иска до пълния му размер от  60 000,   за разликата от 10 000лв,  като неоснователен. При определяне размера на дължимото обезщетение,  съдът съобрази   следното: на първо  място, не подлежи на съмнение, че какъвто и да е размера на присъдената сума  тя  не би преодоляла огромните болка и страдание от загубата на единственото дете  и то в  сравнително трудоспособна възраст - 62 години,  предвид  разпоредбата на чл.68 ал.1 от КСО . Още повече,  че  с оглед възрастта на  самият  граждански ищец,  който е на 90 години, с напредване на времето в още по-голяма степен би имал и ще  изпитва нужда от грижи и подкрепа от страна на единствената си дъщеря . Както непротиворечиво се приема в съдебна практика-  вж Решение № 607 от 22.12.2010 г. по н. д. № 518/2010 г., II н.о на ВКС – „няма по-голяма привързаност от тази между родители и деца и по- силна от болката на родител при загубата на своето дете“, независимо от възрастта на детето. Установи се от събраните гласни доказателства, чрез разпита на св.П. / л.55- л.56 от нохд/ , че  гражданският  ищец  много тежко е изживял смъртта на  дъщеря си, като емоционалното, така и физически, като здравословното му състояние се е влошило . При така изложеното, съдът отчете от една страна факта, че починалата е била единствено дете и опора на вече възрастните си родители и  в частност на  гражданския  ищец - неин баща, както и че  претърпените болки и страдания, като резултат от загубата на близък човек, са не само на емоционално ниво, но и съставляват реална загуба на очакваната духовна, материална поддръжка в бъдещия живот/без значение  колко от  същия  остава/, свързаните с това лични грижи и внимание . Но от друга страна съдът отчете и  обстоятелството, че  пострадалата  62 годишна Ц. К. от дълги години  е имала има свое семейство, пълнолетни деца и  е живеела в отделно домакинство от  родителите си. От  показанията на св.П. се изясни, че между членовете на  фамилията, включваща  и трите поколения , са съществували и продължават да съществуват отношения на разбирателство, подкрепа и привързаност,  като често са се събирали и че грижи за гражданския ищец е полагала както починалата К., така и  останалите членове на  семейството й,  – втория й съпруг и децата, като всички те живеят в един  и същи град Съобразявайки  посоченото, както и  че гражданския ищец  живее заедно със съпругата си, като макар и на преклонна възраст взаимно се подкрепят  в преодоляване на  изключително тежката загуба ,  съдът прие, че   граждански иск в размер на 50/петдесет/  хиляди лева  би  бил справедлив  и  би съответствал на  чл.52 от ЗЗД , поради което и  за разликата от 10 000лв , до пълния предявен размер от 60 000лв , съдът   го отхвърли като неоснователен .  

     При определяне  размера на дължимото обезщетение съдът не взе предвид и не отчита съпричиняването на резултата,  допуснато от водача на л.а. „Фолксваген“,  в който се е возела починалата К.,  тъй като същата  е била само пътник  и  не  е имала поведение,  с което от своя страна  да е допуснала  нарушение на правилата за движение и  да е допринесла за  настъпването на ПТП.  

    Съобразно  размера на уважената част на иска, с оглед чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия да заплати  сумата от 2000лв, представляваща  д.т.  от  4%  върху уважения размер  на гражданския иск   от  50 000лв .

     Съдът се произнесе по вещественото доказателство, като постанови  предадената  тахошайба , след влизане в сила на  присъдата,   да   бъде върната на подсъдимия.    

       С оглед изхода на делото  съдът се произнесе по направените разноски, които съгласно чл.189 ал.3 от НПК възложи в тежест на подсъдимия. За направените на досъдебното производство разноски общо в размер на 625.44лв за вещи лица,  от които - 209. 76лв за СМЕ, 192.28лв за АТЕ, 17.48лв за техн. експертиза,  90лв за   химическата експертиза, 115.92лв за оценителна експертиза,  съдът осъди подсъдимия да ги заплати  в полза на  Прокуратурата на РБ. Доколкото резултата от изготвените химическа и  оценителна експертиза е бил от значение за определяне на правилната квалификация /за изключване на утежняващи  елементи/ , то и  същите съставляват разноски  по делото и  съгласно чл. 189 ал. 3 от НПК, остават в тежест на подсъдимия . За направените  в съдебната фаза разноски  в размер на 1855.94 лв, съответно : 40лв  за   в.л съдебен лекар , 20лв за в.л М., 106.94 лв за в.л. инж Ж., 831 лв за в.л   проф. С.К. и 858 лв за в.л  инж Х.У. , подсъдимия,по същите съображения,  бе осъден да  ги заплати в полза  на бюджета на съдебната власт и по сметка на ТОС .

Направените разноски от частните обвинители  С.Л.,  П.П. Е. Л.-Петрова и Д.Г.К., последният и  граждански ищец,  разноски за повереник ,  с оглед отразеното в приложените пълномощни- л.135-137 от д.п. и  л.35 от нохд  обстоятелство, че  са  реално изплатени и  предвид това,  че са  поискани, съгласно чл.189 ал.3 от НПК  съдът  ги присъди,  като ги възложи в тежест на подсъдимия,  осъждайки го да ги заплати.

По  изложените  мотиви  съдът  постанови  присъдата  си .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :