Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-5 01.02.2021год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА
2. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 2741 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД
с ЕИК-********* против Решение №
260302/29.09.2020г. по гр.д.№ 10120/2019г. по описа на БРС, в частта, с която застрахователя е
осъден да заплати на С.К.Я., ЕГН ********** от гр.Бургас сумата от 3420лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по застрахователен договор, сключен с полица за застраховка
„Каско+ “ на МПС № 440118213106036 по щета с № 44012131910092 по повод
настъпило застрахователно събитие на 01.04.2019г. - противозаконно отнемане на
МПС, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № А 2517 НВ, сумата от 95лв. - лихва за забава за периода от
22.08.2019г. до датата на депозиране на исковата молба - 29.11.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като са възложени на въззивника и сторените
от въззиваемия съдебни разноски.
Твърди се, че обжалбаното решение е неправилно, необосновано и постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон. По-конкретно се навежда, че
съдът неправилно е приел, че претенцията е доказана, поради неправилна
интерпретация и ценене на представените от ищеца и събрани по делото доказателства.
Сторено е хронологично изложение на обстоятелствата, свързани с настъпването на
щетата, нейното завеждане, поведението на застрахования и застрахователя в
рамките на процедурата. Поддържа
твърденията си, че застрахованият не е изпълнил свои задължения от общите
условия на застраховката, като от това са възникнали предпоставки за
увеличаване на риска. По-конкретно твърди, че неизпълнението на поетото от
въззиваемия задължение да представи всички обявени заключващи механизми се
явява значително, с оглед интереса на застрахователя, поради което и същото е
основание за отказ на изплащане на застрахователното обезщетение. Позовава
се на т. 9.3.2. от Общите условия, при
настъпване на кражба на цяло МПС, ако застрахованият не представи всички
обявени заключващи механизми и/или дистанционни управления, и/или активиращите
устройства/приставки на допълнителните средства за защита, то застрахователят
не предоставя застрахователно покритие по застраховката. Счита, че са налице предпоставките
на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Твърди, че е налице неизпълнение на договорните
задължения т.10.1., т. 10.2, т. 10.3 от Общите условия по застраховката, което
дерогира отговорността на застрахователя да плати обезщетение. Естеството на
неизпълнението от страна на застрахования е такова, че то способства
настъпването на застрахователния риск и/или да повлияе върху размера на вредите
(чл. 395 от КЗ). Налице е основание за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение, предвид разпоредбата на чл. 363, ал. 4 от КЗ, в случая е налице
деклариране на обстоятелства, различни от действителното положение. Тъй като
съгласно договорените общи условия по застраховката, това е правоизключващо
обстоятелство, е и основание за отказ от страна на застрахователя. Изложен е
анализ на събраните по делото доказателства, на които въззивникът основава
възраженията си претенция, възоснова на който се извежда, че последната е
изцяло недоказана по своето основание и размер.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
претенцията да бъде изцяло отхвърлена. Претендира съдебни разноски. Не ангажира
нови доказателства, няма доказателствени искания.
За
въззиваемия С.К.Я., уведомен чрез
процесуалния си представител по пълномощие е депозиран отговор, с който
въззивната жалба се намира неоснователна и се моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорва твърдението, че
е налице твърдяното от насрещната страна нарушение от страна на застрахования,
тъй като липсват доказателства по делото последният да е притежавал два
оригинални ключа с чип,/транспондер/, като допълва, че единствено посредством
транспордера процесното МПС може да бъде приведено в движение съгласно
заключението по приетата по делото САТЕ. Напротив сочи, че застрахованият е
разполагал само с един оригинален ключ, който се състои от механична част/перо/
и чип/транспондер/. Твърди, и че липсват доказателства между твърдяното
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което да е значително с
оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие да
е установена пряка причинно-следствена връзка. Счита, че правилно и мотивирано
в обжалваното решение е прието че липсва хипотезата на изключен риск, като не е
налице и твърдяната от застрахователя груба небрежност, тъй като липсват
доказателства за извършени от застрахования и неговото семейство действия или
бездействия, които да могат да бъдат квалифицирани като такива. Моли решението
в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не
ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа
необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1
и 4 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Районният съд е разгледал искове с правно основание по чл. 405, ал. 1 и по
чл.409 от Кодекса за застраховането.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези
пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Този
състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на
решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с
оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща
към нея. В допълнение следва да се посочи, че не се спори, че между страните е бил сключен
застрахователен договор, възоснова на застрахователна полица № 440118213106036
за застраховка „Каско+“ на МПС марка Фолксваген Голф, рег. № А 2517 НВ, собственост на въззиваемия ищец
с период на покритие от 18.09.2018г. до 17.09.2019г.. В периода на покритие на
застраховката е заведена своевременно при застрахователя с представяне на всички изискуеми
от него документи, щета с №
44012131910092 по повод настъпило застрахователно събитие на 01.04.2019г. -
противозаконно отнемане на застрахованото МПС. Застрахователят е отказал да изплати застрахователното обезщетение поради непредставяне на
втори комплект ключове, считайки, че застрахованият не е изпълнил свои
задължения от общите условия на застраховката, като от това са възникнали
предпоставки за увеличаване на риска. Ответникът приема, че неизпълнението
на поетото задължение да представи всички обявени заключващи механизми се явява
значително, с оглед интереса на застрахователя, поради което и същото е
основание за отказ на изплащане на застрахователното обезщетение. В резултат на отказа е предявена
по съдебен ред претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 4878,99лв. и обезщетение за забавеното му изплащане в размер на 182,86лв. за
периода от 17.07.2019г.. Спорни както пред първоинстанционния съд, така и пред
въззивния са въпросите относно това колко ключа за застрахования автомобил е
притежавал ищеца, съответно относно дължимостта на обезщетението и неговия
размер. За изясняването им са БРС събрани
писмени и гласни доказателства, допусната е основна и допълнителна САТЕ.
Споделят се и от настоящия състав съображенията на БРС, изложени в
обжалваното решение за основателност на претенцията, като следва да се посочи в
допълнение, че с договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия,
като предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да
бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари /виж чл. 343, ал. 1,
чл. 399 от КЗ/.
При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, може да откаже плащането му само
в изрично предвидените за това от закона случаи и отговорността му се простира
до уговорената по договора застрахователна сума, но не повече от действителната
стойност на застрахованото МПС, като за действителна застрахователна стойност
се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество, а когато друго не е уговорено, се приема че
застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната
стойност на имуществото /чл. 405, ал. 1,
чл. 408, ал. 1
и чл. 400, ал. 1
и ал. 3 от КЗ/.
При тези приложими за съществото на иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ разпоредби, за да възникне правото му да получи търсеното
застрахователно обезщетение, ищецът следва да установи наличен валиден
застрахователен договор с ответното дружество, по който кражбата на автомобила
съставлява покрит риск, настъпване на застрахователното събитие "кражба на
автомобила", при състояване на което застрахователят му дължи плащане на
обезщетението, претърпяването на вреди във връзка с настъпилото застрахователно
събитие и техния размер. Застрахователят от своя страна следва да установи
наличието на някое от предвидените от закона основания за отказ да изплати
търсеното обезщетение, изключващо отговорността му, а когато се касае до
основание за отказ по чл. 408, ал. 1, т.
3 от КЗ- неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, да установи и че това неизпълнение е значително с
оглед интереса му, било е предвидено в закон или в застрахователния договор
като основание за отказ от плащане и е довело до възникване на
застрахователното събитие. В тази връзка правилно е взето
предвид приложено към
застрахователната преписка обяснение от Ц. В. – застрахователен брокер за
допусната техническа грешка при въвеждане цифрата „2“ вместо „1“, от което
излиза, че автомобилът разполага с два комплекта ключове. Твърдението на ищеца, че винаги
е разполагал с един ключ за автомобила, като при направата на ново перо,
старото перо вероятно е било счупено и чипът е преместен в нова пластмасова
кутийка, за да бъде направен при ключар ключ, който да е със сгъваемо рамо
кореспондира със събраните по делото доказателства. Правилно е прието, че не се
доказва твърдяното от ответника наличие
на хипотезата на т. 9.3.2. от Общите условия към застрахователния договор, представляваща твърдяното
договорно неизпълнение да се представят два ключа, което е дало основание да
бъде постановен отказ за изплащане на обезщетение по чл.408, ал.1, т.3 КЗ. Това
е така, защото е необходимо застрахователят да установи пряка причинна връзка
на твърдението си че неизпълнението на конкретното договорно задължение като значително с оглед интереса на
застрахователя с
настъпилото застрахователно събитие, което не е сторено при условията на главно
и пълно доказване. Не е достатъчно да се твърди хипотетична застрахователна
измама, тези твърдения следва да бъдат установени надлежно, което не е сторено.
Ето защо, искът по чл.405, ал. 1 от КЗ
правилно е приет за основателен. Спорът между струните е относно размера на
застрахователната стойност. Съгласно разпоредбата на чл.400 КЗ за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. За
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е
определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на
действителната стойност съобразено заключението по САТЕ установяващо стойността
на застрахования автомобил към датата на застрахователното събитие, който е
посочен от експерта от 3420лв. До този размер правилно е уважена претенцията
като доказана по размер, а в останалата си част претенцията е отхвърлена като
неоснователна, но в отхвърлителната си част решението не е обжалвано и е влязло
в сила.
Искът по чл. 409 от КЗ
е също е доказан по основание и правилно, частично уважен. Застрахователят
дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане на уговорения с договора срок за плащането му, който не може да бъде
по-дълъг от 15работни дни след представяне на доказателствата по
застрахователната претенция, които има право да изисква от застрахования, а
когато не всички те са били представени, в срок не повече от 6месеца от датата
на постъпване на претенцията, освен в случай, че не са му представени данни за
банковата сметка на лицето, търсещо обезщетение, в който случай лихва не се
дължи /чл. 409
във вр. с чл. 405, ал. 1,
чл. 108,
чл. 106
и чл. 380, ал. 3 от КЗ/.
Предвид изложеното и поради това, че правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3,
вр.ал.8 от ГПК, в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна следва да бъде присъдено адв.възнаграждение
в размер на 290 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260302/29.09.2020г. по гр.д. № 10120/2019г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо
Застраховане“ ЕАД с ЕИК-********* да заплати на С.К.Я.,
ЕГН ********** от гр.Бургас съдебни разноски в размер на 290лв. за адв.възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: