О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 15.01.2020 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 1012 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.407, ал.1 от ГПК вр. чл.274, ал.1 т.2 от
Граждански процесуален кодекс/ ГПК/ и
сл.
Образувано
е по частна жалба на „з.-с.а.**“ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., ул.“***, представлявано от законния си представител С.Т.А.
– управител против разпореждане от 21.11.2019 г. по гр.д.№ 2960/2018 г. по описа
на Старозагорски районен съд/СтРС/ в частта му, в която е постановено издаване
на изпълнителен лист срещу частния жалбоподател за сумата от 167,20 лв., съставляваща
присъдени в полза на Е.К.Р. съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното
производство.
Твърди се, че разпореждането в
обжалваната му част е незаконосъобразно, т.к. в тази си част решението на СтРС
не подлежи на принудително изпълнение, доколкото липсва произнасяне на
въззивната инстанция в решение от
05.11.2019 г. по в.т.д.№ 1336/2019 г. по описа на СтОС относно
правилността, респ. неправилността на първоинстанционото решение в тази му част.
Излагат се доводи, че с въззивната си жалба насрещната страна Е.К.Р. е
обжалвала постановеното от СтРС решение изцяло, но с диспозитива на постановеното
от въззивния съд съдебно решение имало произнасяне единствено за потвърждаване
на решението на СтРС в частта му, в която е бил отхвърлен иска на Е.К.Р. против
„з.-с.а.**“ЕООД за сумата над 91,80 лв. до претендирания размер от 521,30 лв.,
и в частта му, в която в полза на „з.-с.а.**“ЕООД са били присъдени в разноски
в размер на 288,40 лв., а решението на СтРС било обезсилено в частта му, в
която било оставено без уважение направеното от „з.-с.а.**“ЕООД против Е.К.Р.
възражение за прихващане за сумата от 124,75 лв.
Според
частния жалбоподател при съпоставяне на диспозитивите на съдебните решения на
двете съдебни инстанции се установявало,
че СтОС не се е произнесъл относно дължимостта на сумата от 167,20 лв., който
пропуск следвало да бъде преодолян чрез допълване на решението.
Претендира
се отмяната на обжалваното разпореждане по отношение на сумата от 167, 20 лв. и
обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист в тази му част.
В
законоустановения срок насрещната страна е депозирала отговор на частната
жалба, с който я е оспорила като неоснователна.
Изложени са съображения, че Е.К.Р. не е
обжалвала цялото първоинстанционно решение, а го е обжалвала единствено в
частта му, в която исковата й претенция е била отхвърлена.
От
своя страна „з.-с.а.**“ЕООД не било обжалвало първоинстанционното решение в
осъдителната му част, в това число и досежно разноските, поради което в тази си
част то било влязло в сила.
Претендира се оставяне на частната жалба без уважение и присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
След преценка на становищата на страните и
като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Гр.д.№ 2960/2018 г. по описа на СтРС е било образувано по искова молба
на Е.К.Р. срещу „з.-с.а.**“ЕООД, с която е бил предявен осъдителен иск за
сумата от 521,30 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателно изплащане на сумата.
За
съвместно разглеждане в производството по делото първоинстанционният съд е
приел направено от „з.-с.а.**“ЕООД възражение за прихващане за сумата от 124,75
лв.
С
постановеното решение № 635/16.05.2019 г. по гр.д.№ 2960/2019 г. по описа на СтРС
предявеният иск е бил уважен частично до размера на сумата от 91,80 лв., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане
на сумата, а за разликата до пълния му предявен размер от 521,30 лв. е бил
отхвърлен като неоснователен.
С
решението си СтРС е осъдил „з.-с.а.**“ЕООД да заплати на Е.К.Р.
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство по съразмерност в
размер на 167,20 лв., а Е.К.Р. да заплати на „з.-с.а.**“ЕООД съдебно-деловодни
разноски в първоинстанционното производство по съразмерност в размер на 288,40
лв.
Направеното от „з.-с.а.**“ЕООД възражение за прихващане за сумата от
124,75 лв. е било оставено без уважение.
В срока
за въззивно обжалване на решението на СтРС Е.К.Р. е подала въззивна жалба,
образувана във в.т.д.№ 1336/2019 г. по описа на СтОС, с която същото е било
обжалвано в отхвърлителната му спрямо въззивницата част.
„з.-с.а.**“ЕООД
е подало насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му,
в която е било оставено без уважение възражението му за прихващане.
С решение
№ 495/05.11.2019 г. по в.т.д.№ 1336/2019 г. по описа на СтОС решение №
635/16.05.2019 г. по гр.д.№ 2960/2019 г. по описа на СтРС е било потвърдено в
частта му, в която е бил отхвърлен иска на Е.К.Р. за сумата над 91,80 лв. за
разликата до претендирания размер от 521,30 лв., както и в частта му относно
присъдените в полза на „з.-с.а.**“ЕООД съдебно-деловодни разноски в
първоинстанционното производство по съразмерност в размер на 288,40 лв.
В частта
му, касаеща оставянето без уважение на направеното от „з.-с.а.**“ЕООД
възражение за прихващане решение № 635/16.05.2019 г. по гр.д.№ 2960/2019 г. по
описа на СтРС е било обезсилено.
По молба
на Е.К.Р. с разпореждане от 21.11.2019 г. СтРС е разпоредил издаването на
изпълнителен лист за сумата от 91,80 лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от предявяване на иска - 05.06.2018 г.
до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски в размер на 167,20 лв.
На
21.11.2019 г. е бил издаден и изпълнителния лист, който е бил получен от Е.К.Р.
на същата дата.
Поканата
за доброволно изпълнение е била изпратена от съдебния изпълнител за връчване на длъжника на 25.11.2019 г., а на
29.11.2019 г. той е депозирал пред първоинстанционния съд частната жалба,
предмет на разглеждане в настоящото производство.
При така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Частната
жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и
разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена
от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.404 т.1 от ГПК на принудително изпълнение подлежат, т.е.
изпълнителен лист се издава въз основа на влезлите в сила решения и определения,
въз основа на осъдителните решения на въззивните съдилища, на съдебно -
спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат
или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение.
Чл.405,
ал.2 от ГПК предвижда, че изпълнителният лист се издава въз основа на някой от
посочените в чл.404 т.1 актове по писмена молба, която се подава до
първоинстанционния съд, който е разгледал делото.
Съгласно
чл.406, ал.1 от ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали
актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.
В
настоящият случай решение № 635/16.05.2019 г. по гр.д.№ 2960/2019 г. по описа
на СтРС представлява редовен от външна страна акт по смисъла на чл.404 т.1 от ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за сумата от 167,20 лв.,
представляваща направените от Е.К.Р. съдебно - деловодни разноски в
първоинстанционното производство, срещу длъжника „з.-с.а.**“ЕООД.
Неоснователен е доводът в частната жалба,
че с въззивната си жалба Е.К.Р. е
обжалвала първоинстанционното решение изцяло.
За същата
е липсвал правен интерес от обжалването на решението в частта, в която исковата
й претенция е била частично уважена, а и видно от съдържанието на решение №
495/05.11.2019 г. по в.т.д.№ 1336/2019 г. по описа на СтОС предмет на въззивна
проверка е било първоинстанционното решение в частта му, в която е бил
отхвърлен иска на Е.К.Р. за разликата над сумата от 91,80 лв. до претендирания
размер от 521,30 лв.
Срещу
решение № 635/16.05.2019 г. по гр.д.№ 2960/2019 г. по описа на СтРС в
осъдителната му спрямо „з.-с.а.**“ЕООД част не е била подадена въззивна жалба
от търговското дружество, а предметът на въззивна проверка, очертан с
насрещната въззивна жалба се е отнасял до възражението за прихващане, като в
тази му част първоинстанционното решение е било обезсилено.
Ето защо
решение № 635/16.05.2019 г. по гр.д.№ 2960/2019 г. по описа на СтРС в частта
му, в която предявения от Е.К.Р. срещу „з.-с.а.**“ЕООД иск е бил уважен
частично за сумата от 91,80 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано
от предявяване на иска - 05.06.2018 г. до окончателно изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски в размер на 167,20 лв. е влязло в сила и
към момента на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист е
удостоверявало подлежащо на изпълнение вземане срещу „з.-с.а.**“ЕООД за тези
две вземания.
По
изложените съображения въззивният съд намира частната жалба за неоснователна,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея
разпореждане следва да се потвърди.
Относно разноските:
При този
изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата по частната жалба
има право на разноски в настоящото производство.
С оглед
представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лв., то съдебно-деловодни разноски в този размер следва да бъдат присъдени в
полза на Е.К.Р..
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.11.2019 г. по гр.д.№ 2960/2018 г.
по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е постановено
издаване на изпълнителен лист в полза на Е.К.Р., ЕГН – **********, с адрес: ***
срещу „З.-С.А.**“ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,
ул.“***, представлявано от законния си представител С.Т.А. – управител за
сумата от 167,20 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „з.-с.а.**“ЕООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.“***, представлявано от законния си
представител С.Т.А. – управител да
заплати на Е.К.Р., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 300,00 лв. / триста лева/, съставляваща
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.