Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.11.2021
година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 25.10. 2021 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.д. № 41 по описа за 2021 година
за да се
произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „А.” ООД – гр. С.З., ул. ********, ЕИК ******** против „Е.Д.“ ООД - гр. С.З.,
ул. *****, ЕИК *****, с цена на иска 105 000 лева.
В исковата молба се посочва, че на 01.06.2016г.
ищцовото дружество „А.” ООД, чрез представляващият го управител Д.Г.Т., е
сключило с ответното „Е.Д.“ ООД - гр.С.З.,
Договор за наем на нает от „А.” ООД с право на пренаемане, недвижим имот -
производствено хале, находящо се в гр.С.З., „Новозагорско шосе” №1, с
идентификатор № *****, с площ от 2684 кв.м. По силата на този наемен договор „А.”
ООД е отдал имота на "Е.Д." ООД за срок от 30 месеца, при наемна цена
от 5000 лева без ДДС (6000лв. с ДДС). Наемателят "Е.Д." ООД се е
задължил да заплаща на наемодателя „А.” ООД така уговорената наемна цена
ежемесечно до 10 —то число на текущия месец, а наемодателят се е задължил в 5
-дневен срок от постъпване на плащането да издава фактура за полученото
плащане.
Твърди се, че още в самото начало на действие на
наемния договор наемателят - ответника "Е.Д." ООД не е изпълнявал
регулярно задълженията си за заплащане на наемната цена в уговорения срок.
Ищецът посочва, че на 29.08.2017г. е извършено последното
плащане на наем за наетото от "Е.Д." ООД помещение, въпреки, че
наемателят "Е.Д." ООД е продължил да ползва помещението до средата на
месец юли 2018г. За периода от 29.08.2017г. до месец юли 2018г. наемателят е
заплащал единствено консумираната от него ел.енергия за наетото помещение, в
което той е извършвал производствена дейност, свързана с консумация на
електроенергия.
Твърди се, че последният платен месечен наем от страна
на наемателя - ответника, е за месец януари 2017г., както и че наемателят - ответник е напуснал имота без предизвестие
на 16.07.2018г. Ищецът посочва, че към този момент са се натрупали неплатени
месечни вноски за наем за периода, от началото на м.февруари 2017г. до средата
на м.юли 2018г., включително - т.е. за 17 месеца и половина, което изразено в
пари е сумата от 105 000 лева.
Ищецът посочва, че за него е възникнал правен интерес
да заведе иск против наемателя - ответника "Е.Д." ООД, за цената на
неплатения от "Е.Д." ООД наем в размер общо на 105 000 лева, дължим
за периода от 01.02.2017г. до 15.07.2018г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника "Е.Д." ООД - гр.С.З., ул. ****, с ЕИК *****, да заплати на
ищеца „А.” ООД - гр.С.З., ул.********, ЕИК ******** сумата от 105 000 лева,
представляваща дължимата и неплатена от ответника, в качеството му на наемател
по сключен между страните Договор за наем недвижим имот от 01.06.2016г.-
производствено хале, находящо се в гр.С.З., ****, с идентификатор № *****, с
площ от 2684 кв.м., наемна цена за наем на имота, за периода от 01.02.2017г. до
15.07.2018г., ведно със законната лихва върху дължимата главница от завеждането
на иска, до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените
съдебни и деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът посочва, че с исковата молба е представен
договор за наем от 01.06.2016г. със страни „А.“ ООД - наемодател и „Е.Д.“ ЕООД
- наемател, в който е записано, че наемодателят предоставя на наемателя за
временно и възмездно ползване, нает с право на преотдаване недвижим имот, а
именно: производствено хале, находящ се в град С.З., ул. *****, с идентификатор
*****, целият от 2 684 кв.м за наемна цена в размер на 5 000 лева без ДДС,
която наемателят да заплаща до 10-то число на текущия месец, по банковата
сметка на наемодателя в пълен размер, а след постъпил превод, в срок от 5 дни
наемодателят се задължава да издаде фактура за получената сума. В представения
от ищеца договор за наем е посочено, че договорът се сключва за срок от 30
месеца, считано от 01.06.2016г.
Ответникът твърди, че управителят на ответното
дружество И.Ж.И. не е подписвал нито лично, нито чрез упълномощено лице
представения от ищеца с исковата молба договор за наем от 01.06.2016г.
Ответното дружество не е ползвало под наем или на друго основание промишлена
сграда с площ от 2 684 кв.м с идентификатор ***** на посочения адрес. Такъв
договор ответното дружество не е подписвало нито на посочената в договора дата,
нито когато и да било.
Освен това посочва, че същата сграда с идентификатор *****,
намираща се в поземлен имот с идентификатор *****, с адрес на поземления имот
село Х., община С.З. е била дадена под наем от собственика й „Н.И.Г.“ ЕООД с
ЕИК **** на друго дружество за срок от 5 години с договор за наем с нотариална
заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията при Районен съд С.З. на
25.03.2015г., поради което и нямало как тази сграда да е ползвана от ответното
дружество.
Твърди, че единственият договор за наем на помещение,
който ответното дружество е сключило с „А.“ ООД е договор за наем от
04.01.2016г., който договор е подписан от Ж.И.Ж.- пълномощник на управителя И.Ж.И..
С договора за наем от 04.01.2016г. „А.“ ООД е предоставило под наем на „Е.Д.“
ЕООД, нает с право на преотдаване недвижим имот - производствено хале, находящ
се в град С.З., ул. ****от 120 кв.м. Договорът от 04.01.2016г. е сключен за
срок от 2 години, като наемателят се е задължил да заплаща наемна цена в размер
на 750 лева без ДДС, както и всички разходи, свързани с обикновеното ползване
на имота (електроенергия, топлоенергия, вода, телефон и др.). Със знанието и
без противопоставянето на наемодателя, ответникът е продължил да ползва имота
до средата на месец юли 2018г., като плащал наема от 750 лева, включително и
авансово по издадените от наемодателя фактури, вкл. и по фактура № **********
от 17.06.2016г. за наем на помещение за периода м. 01.2016г. до м. 06.2016г.
вкл. със стойност на наема за посочения период - 4 500 лева без ДДС.
Посочва, че ответното дружество е заплатило дължимия
наем от 750 лева за времето, през което е ползвало имота, както и
електрическата енергия. Твърди, че представените от ищеца фактури са с посочено
основание наем за конкретен месец (една е за два месеца), но в сумите,
представляващи стойности на отделните фактури освен наемните вноски по договора
за наем от 04.01.2016г. са включени и стойностите на ел. енергията. Дължимите
наемни вноски от 750 лева и разходите за ел. енергия ответникът е заплащал след
издаване на фактури от ищеца. Посочва, че това е видно и от представените от
ищеца платежни нареждания, в които е отразен номера на съответната фактура, по
която е извършено плащането. В тази връзка и с оглед оспорването на договора за
наем от 01.06.2016г., ответникът оспорва верността на отразяването в
представените от ищеца фактури за наем, а именно посочването на конкретен
месец, за който е дължима стойността на фактурата.
Ответникът твърди, че общата стойност на представените
от ищеца фактури №№ ********** от 28.10.2016г., ********** от 28.10.2016г.,
********** от 29.12.2016г.; ********** от 26.01.2017г.; ********** от
17.02.2017г.; ********** от 03.05.2017г.; ********** от 29.08.2017г. е 40 000
лева без ДДС и тя е заплатена от ответника. Твърди, също така, че е заплатена и
стойността на фактура № ********** от 17.06.2016г, представена с отговора на
исковата молба. Посочва, че платените от ответника суми по представените от
ищеца фактури и по представената от ответника фактура включва дължимия от
ответника наем по договора за наем от 04.01.2016г. до средата на м. юли 2018г,
когато е преустановил ползването на имота и ел. енергията за периода от
04.01.2016г. до 04.01.2018г. Още при подписване на договора за наем от
04.01.2016г. наемодателят „А.“ ООД е информирал Живко Желязков Иванов
(пълномощник на управителя на ответното дружество), че „А.“ ЕООД не е титуляр
на партидата за ел. енергия и тъй като в ползваното от наемателя помещение няма
монтиран електромер, то стойността на ел. енергията ще бъде включена в
издаваните фактури за наем.
Предвид горното, ответникът оспорва истинността на
представения от ищеца договор за наем от 01.06.2016г. Твърди, че същият е
неавтентичен документ. Подписите на трите страници на този договор - на първа и
втора страница в долната дясна част на бялото поле (под текста) и на третата му
страница - на „наемател“ твърди, че не са полагани от И.Ж.И., нито упълномощеното
от него лице. И.Ж.И. или упълномощено от него лице не е поставял печат на
дружеството на трите страници на договора, на описаните по-горе места.
Управителят на ответното дружество, нито упълномощеното от него лице са правили
волеизявленията, съдържащи се в представения с исковата молба договор за наем.
Ответното дружество никога не е ползвало посочения в договор за наем от
01.06.2016г. недвижим имот.
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД според която с тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
лихви и други периодични плащания. Вземането за наем е периодично плащане,
поради което претендираните от ищеца наеми за периода от месец февруари 2017г.
- месец януари 2018 година включително счита за погасени по давност и прави
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца вземания
към ответника за периодични плащания за наем за месец февруари 2017г. - месец
януари 2018 година включително.
Поради изложеното ответникът счита, че предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
Претендира направените по делото разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която на
първо място ищецът заявява, че във връзка с направеното от ответника оспорване
на представения с исковата молба Договор за наем на недвижим имот от
01.06.2016г., ще се ползва от същия.
Във връзка с
изложеното от ответника твърдение, че ответното дружество не е ползвало под
наем или на друго основание промишлена сграда с площ от 2 684 кв.м с
идентификатор ***** на посочения адрес излага следното становище:
Твърди, че няма съвпадение между имота, предоставен
под наем и ползван от ответника и имотите, които дружеството „Б.” ООД, седалище
А. е искало да наеме с цитирания от ответника договор за наем за пет години.
Посочва, че въпреки подписването на договора и въпреки вписването на същия,
„наемателят” „Б.” ООД, седалище А. така и не е дошъл да ползва нито едно от
предназначените за него халета, нито е заплатил дори и един наем за тях, тъй
като се е отказал. Посочва, че ищецът е разполагал с халета с обща площ над 11
000 кв.м., разположени в няколко отделно заснети имота върху процесния терен.
Така че дори „Б.” ООД да е било дошло да ползва наети халета, то пак нямало да
е налице колизия между процесния договор за наем и така представения от
ответника, поради различните обекти на ползване.
Посочва, че това е причината другите халета,
предназначени за „Б.” ООД, в крайна сметка да останат свободни и без наемател,
въпреки сключването на наемен договор с „Б.” ООД. Съответно няколко месеца
по-късно - от 01.06.2016г., чрез преотдаване, процесното хале е било наето от
ответното дружество, което обратно на твърденията му, реално е ползвало имота в
периода от 01.06.2016г., до средата на месец юли 2018г.
По отношение на твърдението на ответника, че
единствения договор за наем на помещение, който ответното дружество е сключило
с „А." ООД е договор за наем от 04.01.2016г., ищецът излага следното
становище:
Не оспорва твърдението на ответника, че цитирания от
него договор за наем от 04.01.2016г. на производствено хале с площ от 120 кв.м,
за срок от 2 години, при наемна цена в размер на 750 лева без ДДС, е бил факт в
отношенията между страните. Не оспорва и твърдението на ответника, че същият е
изпълнил надлежно задълженията си по този наемен договор.
Процесният договор обаче - Договор за наем на недвижим
имот от 01.06.2016г. на промишлена сграда с площ от 2 684 кв.м с идентификатор *****,
от който ищецът черпи основанието на исковата си претенция, е съвършено
различен наемен договор от този, за който говори ответника от отговора си на
исковата молба.
Ищецът посочва, че в случая става въпрос за два
отделни, сключени и действали между страните по спора, наемни договора с
различен предмет - Договор за наем на недвижим имот от 01.06.2016г. на
промишлена сграда с площ от 2 684 кв.м с идентификатор *****, при наемна цена
от 5000 лева без ДДС (6000лв. с ДДС), за който говори ищеца, и Договор за наем
от 04.01.2016г. на производствено хале с площ от 120 кв.м, находящо се в град С.З.,
ул.*****, с площ от 120 кв.м, за срок от 2 години, при наемна цена в размер на
750 лева без ДДС, на който се позовава ответника, и който договор се опитвал да
представи като единствен действал между страните, в опит да отклони исковата
претенция на ищеца.
Твърди, че действителното положение е, че ищецът е
отдал на ответника два недвижими имота през 2016г. - промишлена сграда с площ
от 2 684 кв.м и производствено хале с площ от 120 кв.м, както и отделно
Микробус - „Ф.Т.”, като наема за производственото хале с площ от 120 кв.м. и за
и Буса - „Ф.Т.”, е бил заплатен, но не е бил заплатен изцяло този за
промишлената сграда с площ от 2 684 кв.м., за което именно е претенцията на
ищеца по делото.
Относно представената от ответника фактура №
********** от 17.06.2016г. за наем на помещение за периода м.01.2016г. до
м.06.2016г. включително, със стойност на наема за посочения период - 4 500 лева
без ДДС посочва, че тази фактура действително е била издадена за наем на
помещение - но друго наето помещение - за това по първия наемен договор между
страните - този от 04.01.2016г. за производственото хале с площ от 120 кв.м.
Твърди, че това е видно, както от месечната наемна цена от 750 лева, така и от
наемния период, за който се издава тази фактура - от м.01.2016г. до м.06.2016г.
Фактурата за следващия наемен период за този отдаден имот - от м.07.2016г. до
м.11.2016г. и частично за м.12.2016г. е с № ********** от 11.08.2016г. Посочва,
че това че фактурата е за наем за същия имот е несъмнено, както от единичната
месечна цена за наема - 750 лева, така и от количеството „наеми” - 5 броя,
записани във фактурата. Тази фактура ищецът твърди, че е заплатена от наемателя
— ответника с платежно нареждане от 11.08.2016г., без възражения по записаното
в същата основание.
Ищецът посочва, че представените от него фактури за
наем, (които ответникът сега оспорва), не са били оспорени от ответника при
издаването на фактурите. Нещо повече, той е ползвал данъчен кредит по тях.
Посочва, че същият ответник надлежно е заплатил сумите
по така издадените фактури, посочвайки в платежните документи за извършените
плащания номерата именно на посочените фактури. Освен това същите фактури са и
надлежно осчетоводени при ответника.
По отношение на тезата на ответника, че представените
от ищеца фактури били с посочено основание - наем за конкретен месец, но в
сумите, представляващи стойности на отделните фактури освен наемните вноски по
договора за наем били включени и стойностите на ел. енергията, ищецът твърди,
че и тази теза не отговаря на истината. Посочва, че видно от представените от
ищеца с исковата молба фактури основанията за издаването им са за консумирана
ел.енергия за посочените месеци
Твърди, че тези фактури са издадени единствено за
консумираната в наетия обект ел.енергия, а не и за наем, както твърди
ответника.
Счита, че се опровергава тезата на ответника, че във
фактурите за наема била калкулирана и консумираната в обекта ел.енергия, и че
същите били платени за периода от 04.01.2016г. до средата на м.юли 2018г,
когато е преустановил ползването на имота и ел. енергията.
Посочва, че това може да е вярно по отношение договора
за наем от 04.01.2016г. - за производственото хале с площ от 120 кв.м., който
не е предмет на настоящия иск, но е категорично невярно по отношение на другия
наемен договор между страните - този от 01.06.2016г. за наем на помещението с
площ от 2 684 кв.м., с идентификатор *****.
Твърди, че по този наемен договор, ответникът не е
платил претендираните с исковата молба вноски за наем на имота, за периода от
01.02.2017г. до 15.07.2018г., на обща стойност 105 000.00 лева, за заплащането
на които, именно е претенцията на ищеца по делото.
Постъпил е допълнителен отговор, в който е посочено,
че ищецът не оспорва твърдението на ответника, че последният е ползвал
помещение с площ от 120 кв. метра по сключен договор за наем от 04.01.2016г.,
като продължавал да поддържа невярното си твърдение, че ответното дружество е
ползвало и помещение с площ от 2 684 кв.м с идентификатор *****, за което бил
подписан договор за наем от 01.06.20016г., като заявил, че имало два отделни
договора за наем - такъв от 01.06.2016г. и този от 04.01.2016г., като и че
договорът за наем 01.06.2016г. също действал между страните.
Заявява отново, че ответникът не е ползвал помещение с
площ от 2 684 кв.м с идентификатор ***** под наем или на каквото и да е било
друго основание, като за наема на такова помещение не е подписван договор за
наем от ответното дружество. Ответникът нито е имал намерение да ползва такова
помещение, нито е имал нужда да го наема. Твърди, че единственият действащ
договор за наем на недвижим имот между страните е този от 04.01.2016г.,
представен с първия отговор на ответника, по който същият е изпълнил
задълженията си.
Относно заявеното от ищеца, че не било налице
съвпадение между имота, за който твърди, че бил сключен договорът за наем от
01.0б.2016г. и имота, който бил отдаден под наем с вписания в служба по
вписванията при Районен съд С.З. договор за наем от 25.03.2016г., представен с
първия отговор ответникът взема следното становище: Счита за очевидно и
безспорно, че идентификаторът на имота, посочен в представения от ищеца договор
за наем от 01.06.2016г. и идентификаторът на една от сградите, посочена в
договора за наем от 25.03.2015г., вписан в службата по вписванията и наета от
наемателя „Б.“ е един и същ, като еднаква е и площта на тази сграда, посочена в
цитираните по-горе два договора за наем. Поради това счита за невярно
твърдението на ищеца, че не е налице съвпадение между имотите - в частност
сградата с идентификатор ***** и площ 2 684 кв.м.
Относно представената с допълнителната искова молба фактура
№ **********/11.08.2016г. с посочени в нея три основания за издаването й - наем
на бус „Ф.Т.“ - 800 лева без ДДС, наем за м. 07.2016г. до м. 11.2016г. на обща
стойност 3 750 лева без ДДС и наем за м. 12.2016г. частично - 450 лева без ДДС,
на обща стойност 6 000 лева с ДДС, ответникът заявява, че такава фактура не е
получавана от ответното дружество, нито са били налице основание за издаването
й. Оспорва съдържанието на представената от ищеца с допълнителната искова молба
фактура №**********/11.08.2016г., като заявява, че вписаните в нея основания на
ред - „№ 1, код 2516, наем на бус Ф.Т. СТ *** ВА, мярка - бр., кол. -1,00, цена
800,00 лева, стойност - 800,00 лева“;
на ред - „№ 2, код 2614 наем за м. 07.2016г. до м. 11. 2016г. мярка - брой, количество - 5,00, цена - 750,00 лева,
стойност - 3750,00“ и на ред - „ № 3 наем за м. 12.2016г. частично, мярка -
бр., кол. - 1,00, цена 450,00,
стойност - 450,00“ са неверни, като оспорва верността на посочените записи.
Твърди, че единствената издадена от дружеството - ищец фактура, която е получена от ответника е
със същия номер - ********** от 11.08.2016г. и с основание: наем на бус Ф.Т. СТ
*** ВА на стойност 800 лева без ДДС и за наем за м. 07.2016г на стойност 4 200
лева без ДДС, на обща стойност 6000 лева с ДДС. Посочва, че действително, между
ищеца и ответника е сключен договор от 01.04.2016г за наем на МПС - бус „Ф.Т.“
с peг. № СТ *** ВА, който ответникът заявява, че представя с допълнителния
отговор. Посочва, че Договорът е със срок на действие 1 година от датата на
сключването му, с уговорена месечна наемна вноска от 166,67 лева. Видно от
съдържанието на издадената и представена от ищеца и от ответника фактура №
**********/ 17.06.2016г., същата съдържа като основание за плащане и наем на
бус Ф.Т. с СТ *** ВА на стойност 500, 04 лева, която стойност включва три
месечни наема, от които съгласно чл. 4 от договора за наем на МПС са били
дължими два от тях, тъй като съгласно чл. 4 от този договор, месечната наемна
вноска се заплаща между 1 -во и 5 -то число на месеца, следващ текущия, т.е.
към датата на издаване на фактура **********/ 17.06.2016г. е била дължима
месечната цена за м. април и месец май 2016г. или сумата от 333,34 лева. Ищецът
обаче е издал фактура за три месечни вноски, които ответникът е заплатил, като
една от тях е била заплатена от ответника авансово. По същия начин ответникът е
заплатил авансово и сумата от 800 лева, съгласно фактура №
**********/11.08.2016г. представената с допълнителния отговор - почти пет
наемни вноски за наем на цитираното МПС по издадената от ищеца фактура №
**********, въпреки, че към датата на издаването й са били дължими само два
наема за моторното превозно средство, което според ответника потвърждава
твърдението му и в отговора на първоначалната искова молба, което поддържа, че
ответникът е заплащал авансово и наемните си вноски от по 750 лева месечно без
ДДС и ел. енергия по договора за наем от 04.01.2016г., видно от представените с
първоначалната искова молба фактури, поради което е и оспорил и посочените в
тези фактури месеци, за които е записано, че се дължи наем.
С оглед становището на ищеца в допълнителната искова
молба и представените с нея писмени доказателства, както и с оглед изложените в
отговора на първоначалната искова молба факти и обстоятелства, ответникът
заявява и уточнява, че не оспорва записа „наем“ в представените с
първоначалната искова молба фактури **********, № ********** от 28.10.2016г.,
**********, **********, **********, ********** и **********, а твърди, че освен
записаното основание за издаването им - „наем“ в стойността им се съдържа и
цената на потребената от ответника електрическа енергия (в ползваното от него
помещение по договора за наем от 04.01.2016г.), като поддържа оспорването на
посочените фактури, направено с отговора на първоначалната искова молба, а
именно - оспорва верността на отразяването в представените от ищеца фактури за
наем, а именно посочването на конкретен месец, за който е дължима стойността на
фактурата. Заявява и че в стойността на представените от ищеца фактури с
исковата молба и в представената в допълнителния отговор фактура №
**********/11.08.2016г. е включен освен наема и потребената и платена от
ответника електрическата енергия за ползване на имота, предмет на договора за наем
от 04.01.2016г.
Поради изложеното счита, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
Съдът като взе предвид становищата, възраженията и
доводите на страните по спора, и обсъди представените доказателства, намира за
установено следното:
С исковата молба се претендира заплащане на сумата от
105 000лв., представляваща неплатена наемна цена за наем на имот за
периода от 01.02.2017г. до 15.07.2018г. във връзка с договор за наем на
недвижим имот от 01.06.2016г. за производствено хале, находящо се в гр. С.З.,
ул. ***с площ от 2684 кв.м. ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претенциите на ищеца се основават на договор за наем
от 01.06.2016г., като ищеца е наемодател, а ответника наемател и е уговорено,
че имотът се отдава за временно и възмездно ползване с право на преотдаване. На
ответното дружество се предоставя посочения по – горе имот с наемна цена в
размер на 5 000лв. без ДДС, която следва да се заплаща до десето число на
текущия месец по банков път, след което наемодателят е следвало да издаде
фактура.
Ответникът е оспорил истинността на подписите на
договора за наем от 01.06.2016г., като твърди, че договорът не е бил подписан
нито от управителя на дружеството, нито от упълномощено от него лице, както и че
положеният печат не е печата на дружеството. Във връзка с това оспорване ищецът
е бил задължен да представи оригинала на договора и е назначена съдебно –
графологична експертиза. Вещото лице представя заключение, което е изготвило
чрез изследване на оригинала на договора
за наем, който по делото не беше представен, въпреки че ищецът беше задължен да
стори това. Съгласно чл. 183 от ГПК при поискване на оригинала на документ, който
е представен в заверен от страната препис, страната, която го представя е
длъжна при поискване да представи оригинала. Ако не стори това представения
препис се изключва от доказателствата по делото. Вещото лице е дало заключение,
че ръкописните подписи под договора за наем от 01.06.2016г. от страна на
ответника като наемател не са изпълнени от управителя или от неговия син и
печатите и на трите страници се различават по размер и плътност от представения
от ответника сравнителен образец.
Ответникът и в първоначалния и в допълнителния отговор
заявява, че с ищеца имат сключени два договора – договор за наем на недвижим
имот от 04.01.2016г. за помещение от 120 кв.м. производствено хале, находящо се
в гр. С.З. ул. ***и договор за наем от 01.04.2016г. на моторно превозно
средство бус „Ф.Т.“. Договорът за наем от 04.01.2016г. е сключен за срок от две
години, като ответникът е бил длъжен да плаща наемна цена в размер на 750лв.
без ДДС, както и всички разходи свързани с ползването на имота. Наемателят е
продължил да ползва имота след изтичане на срока на договора, като е заплащал
наема от 750лв., включително и авансово по издадените от наемодателя фактури.
Заплащал е както дължимия наем, така и стойността на електрическата енергия.
По делото бе назначена и съдебно – икономическа експертиза,
която посочва, че от 21.07.2021г. в счетоводството на ищеца няма данни за
издавани фактури и извършени плащания за наем от страна на ответното дружество
за периода от 01.02.2017г. до 15.07.2018г. по договора за наем на недвижим имот
от 01.06.2016г.
В съдебно заседание от 25.10.2021г. вещото лице
посочва, че други фактури, освен тези, които са представени по делото не са
налице, а фактури за периода от 01.02.2017г. до 15.07.2018г., за който се
твърди, че ответникът не е платил наем не са издавани, поради което и няма
осчетоводявания на вземания от ответника за наем или консумативи. За този
период, след като не са издавани фактури не е внасян и ДДС. Според заключението
на вещото лице в счетоводството на ищеца не са налице осчетоводени вземания към
ответника.
В допълнителното заключение на вещото лице осчетоводените
задължения и плащания по фактури на ответника надхвърлят задълженията за
плащане на наем в размер на 750лв. по договора от 04.01.2016г., на който се
позовава ответника, но само за периода от м. 06.2016г. до м. 01. 2017г. Според твърденията
на ответника същият е започнал да ползва наетото помещение по договора от
04.01.2016г. от тази дата за периода до средата на месец юли 2018г. За този
период на ползване на помещението и на моторното превозно средство ответникът е
заплащал наемни цени, както и стойността на електроенергията за
производственото помещение. По делото е установено, че ищецът е оттдал под наем
имота, предмет на договора от 04.01.2016г. след като е наел същия от
собственика „Н.И.Г.“ ООД. Ищецът е издавел фактури за ел. енергия само за
периода от 09.03.2017г. до 12.07.2017г., тъй като наемната цена за целия период
за ползване на имота и стойността на потребената до месец март 2017г. ел.
енергия са заплащани от ответника. В издадените от ищеца фактури като основание
е вписан „наем“, тъй като наемодателят е префактурирал на ответното дружество
стойността на потребената ел. енергия. Наемателят не е имал открита партида за
ел. енергия на негово име и е заплащал заедно с наема и консумативните разходи.
Дължимите от наемателя на наемодателя консумативни разходи се включват във фактурите
за наемното отношение. Консумативните разходи се включват в данъчната основа на
доставката и тези разходи, за които е извършено префактуриране, което следва да
се приеме като част от възнаграждението за услугата по отдаване под наем на
имота, поради което се подчиняват на същия данъчен режим.
Във връзка със спорното правоотношение между страните
по делото бяха допуснати и гласни доказателства. Първо бе разпитана
свидетелката Т.Д., посочена от ищеца, която твърди, че ответникът е ползвал
офис помещение, както и две производствени халета, като сочи, че квадратурата е
около 500-700кв.м., но не може да прецени точно. Тази свидетелка излага
обстоятелства, които и самият ищец не е твърдял без да посочва точно за какви
помещения става дума, къде се намират те и не може да прецени точната им
квадратура. Вторият свидетел, посочен от ищеца – свидетелят Ж.Г., е бил
доставчик на материали за фирмата на ищеца. Същият не посочва на каква площ са
работили работниците, които е виждал там при извършваните от него доставки.
Съдът намира, че от показанията на тези двама свидетели не могат да се направят
категорични изводи какви точно по площ и местонахождение имоти е ползвал под
наем ответника, за да може да се приеме, че между страните е действал договорът
за наем от 01.06.2016г.
Разпитаните свидетели по искане на ответника посочиха
къде се намира помещението, което е
ползвано от ответника и го посочиха на предявената им от съда скица, като от
техните показания се установява, че ответникът е ползвам междинен цех между
други две по - големи помещения, като са ползвани заваръчни апарати и газорезна
машина, които по размери съответстват да са били в това помещение, което според
свидетелите е около 200кв.м.
С оглед на изложеното по - горе съдът намира, че
исковата претенция не е доказана, тъй като договорът, на който ищецът се
позовава от 01.06.2016г. бе оспорен, не бе представен в оригинал и бе изключен
от доказателствения материал. Освен това следва да се посочи, че според
заключението на вещото лице той не е подписван и подпечатван от представител на
дружеството. Не се установи ответникът да е ползвал помещение от 2684кв.м. с
идентификатор *****, находящ се в гр. С.З. ул. *****. Съдът приема, че между
страните е бил сключен друг договор за наем на производствено хале от 120
кв.м., като договорът е сключен на 04.01.2016г. и договора за наем на моторно
превозно средство от 04.01.2016г., като наемателят е заплащал наемна цена по
тези договори като са включвани и разходи за консумативи. За периода, за който
се претендира наемна цена според заключението на съдебно - икономическата експертиза
не са издавани фактури за извършвани плащания. Следователно и по счетоводен път
не може да се направи извода, че ответникът дължи на ищеца исковата сума за
посочените периоди и на посоченото основание.
С оглед на това съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата
като неоснователен и недоказан, като на ответникът бъдат присъдени направените
разноски общо в размер на 5066лв., включващи 3500лв. за адвокатско възнаграждение,
800лв. за съдебно – счетоводна експертиза и 766лв. за почеркова експертиза
съгласно представения от ответника списък на разноските.
Водим от изложеното, Окръжен съд – С.З.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.” ООД – гр. С.З., ул. ********, ЕИК ******** със
съдебен адрес:*** против „Е.Д.“ ООД - гр. С.З., ул. *****, ЕИК ***** иск за
сумата от 105 000лв., представляваща дължима и неплатена наемна цена по
сключен договор за наем на недвижим имот от 01.06.2016г. на производствено
хале, находящо се в гр. С.З., ул. ***с идентификатор ***** с площ от 2684 кв.м.
за периода от 01.02.2017г. до 15.07.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума от завеждане на иска до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.” ООД – гр. С.З. А.” ООД – гр. С.З.,
ул. ********, ЕИК ******** със съдебен адрес:*** да заплати на „Е.Д.“ ООД - гр.
С.З., ул. *****, ЕИК ***** сумата от 5066лв. /пет хиляди шестдесет и шест лева/
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: