РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, в публичното заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД № 12817 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 55752 от 02.03.2020 г., постановено по ГД
№ 39506 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 145 състав на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 102 и чл. 86 от ЗЗД „С.М.-Б.“ ЕАД е осъдено да
заплати на „Втора МБАЛ – София“ ЕАД сумата в размер на 15100,00 лв., представляваща
дължимо възнаграждение по договор от 05.07.2012 г. и споразумение за заместване
на страна от 12.02.2015 г. по 14 броя фактури, издадени в периода от м. 10.2017
г. до м. 11.2018 г. вкл., подробно посочени в диспозитива на обжалваното
решение, както и сумата в размер на 1556,02 лв., представляваща обезщетение за
забава върху сумите по посочените фактури за периода от датата на падежа на
всяка фактура (десето число на месеца, следващ месеца на датата на издаване на
всяка от фактурите) до 05.06.2019 г. включително, както и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 766,30 лв., представляващи разноски, сторени от ищеца в
производството пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете.
С обжалваното решение е отхвърлено направеното от „С.М.-Б.“ ЕАД възражение
срещу „Втора МБАЛ – София“ ЕАД за съдебно прихващане със сумата от 12314,13 лв.
- недължимо платена сума по договор от 05.07.2012 г. и споразумение за заместване
на страна от 12.02.2015 г. за периода от 01.03.2015 г. до 30.09.2017 г.
Решението на СРС е обжалвано от ответника „С.М.-Б.“
ЕАД. Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно.
Излагат се доводи, че неправилността на обжалвания съдебен акт се дължи на
неправилно интерпретиране на формираната по делото доказателствена съвкупност,
а оттам на неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя, по
делото е установено, че в периода от м. 02.2015 г. до м. 12.2017 г. е налице
фактическа промяна в броя на монтираните в болницата устройства от 180 на 115,
извършена през м. 02.2015 г., която макар да не е удостоверена със съставянето
на нарочен двустранен констативен протокол, обуславя дължимост на месечно задължение
от страна на ответника по посочените договор от 05.07.2012 г. и споразумение за
заместване на страна от 12.02.2015 г. в по-малък размер. Сочат се причините за
липсата на такъв протокол в исковия период. Излагат се доводи срещу извода на СРС,
че осчетоводяването на фактурите и заплащането на дължимите по тях суми от
страна на ответника представлява признание на дълга. Ето защо въззивникът
отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна – ищеца „Втора МБАЛ – София“ ЕАД, с
която се изразява становище за неоснователност на същата, респективно за
правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени в
отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Страните не спорят по следните фактически обстоятелства,
които се установяват и от приетите по делото доказателства – писмени
доказателства, заключението на назначената по делото ССЕ, дадените от страните
по реда на чл. 176 от ГПК обяснения на страните: между страните по делото е
налице правоотношение, породено от писмен договор, сключен на 05.07.2012 г.
между ищеца и „О.-В.“ ЕООД с предмет изграждане на територията на лечебното
заведение на информационна развлекателна система (Smart Module), като на 12.02.2015 г. между ищеца и ответника е подписано
споразумение, по силата на което ответникът се съгласил да замести като страна
по договора „О.-В.“ ЕООД.
От представения по делото като писмено доказателство
Договор от 05.07.2012 г., сключен между ищеца и „О.-В.“ ЕООД се установява
следното. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора страните са уговорили след
подписване на протокол за въвеждане в експлоатация инвеститорът да заплаща на
болницата цена от 1100,00 лв. месечно при положение, че в болницата са
инсталирани и действащи поне 180 устройства Смарт модул на 180 болнични легла,
като при промяна на тази бройка, уговореното възнаграждение може съответно да бъде
намалено или увеличено. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора болницата се е
задължила да издава и предава на инвеститора данъчна фактура до 3 число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи посоченото възнаграждение, а до 10
число на същия месец инвеститорът се задължава да извърши плащането. Съгласно
чл. 5, ал. 4 от договора инвеститорът има право при необходимост, свързана с промени
в структурата на болницата и/или по-малка от 70 % от средната за болницата
използваемост на Смарт модулите в някои болнични стаи, да преразглежда и оптимизира
по своя преценка протокола за пускане в експлоатация веднъж на 6 месеца, като
отразява всяка промяна в подлежащ на подписване и от двете страни Констативен
протокол, описващ подробно вида, броя и местонахождението на новомонтираните
и/или демонтираните елементи на системата. Всеки констативен протокол следва да
се приложи към протокола за пускане в експлоатация и става неразделна част от
него и договора. Съгласно чл. 8 от договора болницата има задължение да подпише
съставените от инвеститора протокол за пускане в експлоатация и всеки констативен
протокол към него не по-късно от 7 календарни дни от датата на поканата от инвеститора
(ответника). В разпоредбата на чл. 12 от договора е уговорено по какъв начин
става уведомяването между страните, а именно чрез известия в писмена форма,
изпратени на посочените адреси.
По делото е представен Протокол от 01.10.2012 г. за
предаване в експлоатация на информационна – комуникационна компютърна система
по процесния договор, от който се установява, че броят на Смарт модулите към
този момент е 186.
От представеното Споразумение от 12.02.2015 г.,
сключено между ищеца, „О.-В.“ ЕООД и ответника, се установява, че същите са
постигнали съгласие на основание чл. 102 от ЗЗД ответникът да замести като
страна по договора „О.-В.“ ЕООД, заедно с всички произтичащи от последния права
и задължения.
По делото са представени и следните документи, приети
по делото като писмени доказателства. С уведомително писмо от ищеца до
ответника от 14.04.2016 г. относно просрочени задължения на ответника по
процесния договор към 31.03.2016 г. и отговор на ответника от 21.04.2016 г. във
връзка с посоченото писмо, с който предлагат разсрочено плащане на натрупаните
задължение при подробно описани в отговора условия. С уведомително писмо от
ищеца до ответника от 05.12.2016 г. относно просрочени задължения на ответника
по процесния договор към 05.12.2016 г. и отговор на ответника от 20.12.2016 г.
във връзка с посоченото писмо, с който заявява, че поради лоши финансови
резултати ответникът е натрупал финансови задължения към ищеца, което се дължи
на това, че броят на устройствата в болницата е намален от 180 на 115 през 2015
г., като в тази връзка заявява, че ще се позове на чл. 5, ал. 4 от договора, ще
изготви и приложи констативен протокол въз основа на извършената през м.
03.2015 г. оптимизация, в който ще бъдат описани наличните устройства със съответно
намаление на месечната цена, която ответникът следва да заплаща на ищеца. Посоченият
отговор съдържа и предложение за сключване на споразумение за изплащане на натрупаните
задължения. Представено е писмо от 06.01.2017 г. от ответника до ищеца с
предложен погасителен план на натрупаните към момента финансови задължения.
Представена е покана за плащане от 12.09.2018 г. от ищеца до ответника на
натрупани задължения на обща стойност от 11800,00 лв. по фактури издадени в
периода от 06.10.2017 г. до 12.09.2018 г. и отговор от страна на ответника, съдържащ
предложение за начинът, по който да бъде погасен дългът към ищеца. От протокол
от 21.11.2018 г. на съвета на директорите (СД) на ищеца, както и от писмо от
29.11.2018 г. се установява, че предложението на ответника не е прието от
страна на ищеца, във връзка, с което ответникът с писмо от 11.12.2018 г.
предлага от 2019 г. да започнат да се издават месечни фактури на реална
стойност от 702,77 лв., съответна на броя на устройствата в болницата. От
протокол от 19.12.2018 г. на СД на ищеца се установява, че е взето решение за
редуциране на месечната такса на сумата от 702,77 лв., съответна на наличните в
болницата 115 устройства, считано от 01.12.2018 г.
По делото са представени и следните фактури: фактура №
**********/06.10.2017 г. за сумата от 1100,00 лв.; фактура №
**********/10.11.2017 г. за сумата от 1100,00 лв.; фактура №
**********/07.12.2017 г. за сумата от 1100,00 лв.; фактура №
**********/08.01.2018 г. за сумата от 1100,00 лв.; фактура №
**********/09.02.2018 г. за сумата от 1100,00 лв.; фактура №
**********/09.03.2018 г. за сумата от 1100,00 лв.; фактура №
**********/05.04.2018 г. за сумата от 1100,00 лв.; фактура №
**********/08.05.2018 г. за сумата от 1100,00 лв.; фактура № **********/08.06.2018
г. за сумата от 1100,00 лв.; фактура № **********/12.07.2018 г. за сумата от
1100,00 лв.; фактура № **********/08.08.2018 г. за сумата от 1100,00 лв.;
фактура № **********/07.09.2018 г. за сумата от 1100,00 лв.; фактура №
**********/11.10.2018 г. за сумата от 1100,00 лв.; фактура №
**********/08.11.2018 г. за сумата от 1100,00 лв.; както и разпечатка от онлайн
лихвен калкулатор.
Представена е и следната кореспонденция: писмо от
19.10.2018 г. от ответника до ищеца; писмо от 04.01.2019 г. от ответника до
ищеца; писмо от 28.02.2019 г. от ответника до ищеца; Констативен протокол от
18.03.2015 г. относно броя на наличните при ищеца устройства, подписан от ответника.
От заключението на назначената по делото пред първата
инстанция ССЕ, неоспорено от страните, което въззивният съд цени като
компетентно, обективно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява
следното. Процесните фактури са надлежно осчетоводени както от ищеца, така и от
ответника, като по делото относно това обстоятелство липсва и спор между
страните. Ответникът е платил на ищеца общо сумата от 34 400,00 лв., както
следва: сумата от 1100,00 лв. по общо 31 фактури, издадени в периода от м.
03.2015 г. до м. 09.2017 г., и сумата от 300,00 лв., частично плащане по
фактура, издадена на 06.10.2017 г. в общ размер на 1100,00 лв. Посоченото е, че
в счетоводния баланс на двете дружества (ищеца и ответника) неплатената част от
дълга възлиза на 15100,00 лв.
Страните са дали обяснения във връзка с разглеждания
случай, посредством законните представители на двете дружества.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Депозираните въззивна жалба допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния
съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
респективно обжалваното решение е правилно в обжалваната част, по следните съображения:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да при-ложи и императивна норма в
хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация
на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част
препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно
съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 102 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Както пред първата инстанция, така и пред въззивния
съд спорни между страните са въпросите относно: точния брой на монтираните на
територията на ищеца Смарт модули в исковия период, респ. налице ли е промяна
на тази бройка в сравнение с констатираното с протокола от 01.10.2012 г.; ако е
налице такава, кога е извършена същата от страна на ответника; респ. в
процесния период дължи ли се на ищеца от страна на ответника пълният размер на
уговореното месечно възнаграждение от 1100,00 лв. или същото се дължи в
по-малък размер, редуциран съобразно действителния брой на наличните
устройства.
В тази връзка въззивният съд споделя всички
съображения, изложени от първата инстанция за правното значение на водената
между страните кореспонденция, на осчетоводяването на процесните фактури от
страна на ответното дружество, за липсата на спор между страните за наличие на
двустранен констативен протокол в процесния период относно действителния брой
на инсталираните в болницата Смарт модули. Тези фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, въззивният съд споделя изцяло
и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря.
По оплакванията в жалбата на ответника настоящият
въззивен състав намира за необходимо да добави следното:
Страните в производството са уговорили принципната
възможност при промяна в условията дължимото на ищеца възнаграждение да бъде
също съответно изменено (намалено или увеличено). За целта е необходимо да е
налице фактическа промяна, удостоверена по уговорения между страните начин – с подписване
и от двете страни на Констативен протокол, описващ подробно вида, броя и
местонахождението на новомонтираните и/или демонтираните елементи на системата.
В тази връзка, въззивният съд също приема, че най-ранният момент, към който със
сигурност може да се приеме, че е налице сочената фактическа промяна,
изразяваща се в редуциране общия брой на инсталираните на територията на болницата
устройства (Смарт модули) от 180 на 115, е именно датата 01.12.2018 г. Липсват
доказателства, от които категорично може да се изведе извод за друг релевантен
момент. На следващо място, задължение на ответника е да изготви и представи
констативен протокол за подписване от ищеца, а ищецът – да го подпише в срок не
по-късно от 7 календарни дни от получаването (поканата). Този протокол има
характер на анекс към договора от 05.07.2012 г. и доколкото касае изменение на
неговите съществени елементи, логична се явява уговорката да бъде подписан и от
двете страни. Подобно на първоначалното въвеждане на системата в експлоатация,
следва да се приеме, че новите условия са в сила за страните от подписването на
посочения констативен протокол и от двете страни. Няма пречка това да стане и с
отправяне на предложение от инвеститора (ответника) до болницата (ищеца) и
приемането му от последната, както е станало в разглеждания случай. Но при това
положение новите условия ще бъдат в сила от датата на приемането им или както е
в случая – от дата, предхождаща приемането на новите условия, но стига за това
страните да са постигнали изрично съгласие. Страните в процеса не спорят, че
такъв протокол не е подписан, а и от съвкупната преценка на приобщените към
делото доказателства не може да се направи извод за противното. Макар с
отговора на исковата молба да е представен констативен протокол от 18.03.2015
г., той е подписан само от представител на ответника, липсват данни същият да е
изпратен на ищеца, кога е сторено това и какви са причините протоколът да не е
разписан от него.
Освен това, несъстоятелен е доводът в жалбата, че
осчетоводяването на фактурите и заплащането на дължимите по тях суми от страна
на ответника не представлява извънсъдебно признание на това задължение. Подобно
твърдение се намира в отношение на противоречие с правната логика и константната
практика на ВКС. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника, включването ѝ в съответния дневник по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват
неговото съществуване (напр. в Решение № 50126 от 18.10.2022 г. по т. д. №
2078/2020 г. на ВКС, 2 ТО; Решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. № 3224/2018
г. на ВКС, 2 ТО; Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г.,
II т. о., ТК; и др.). Освен това ответникът е търговец – професионалист, който
по занятие извършва сделки, включени в предмета му на дейност, и трудно можем
да си представим хипотеза, при която той счита, че не дължи плащане на
определена парична сума, но въпреки това първо, надлежно осчетоводява фактурите,
в които е обективирано съответното финансово задължение, и второ – извършва и
самото плащане. В разглеждания случай, ответникът твърди, че е налице основание
за редуциране на месечното му задължение, считано от месец март на 2015 г.
Въпреки това продължава да осчетоводява издаваните от ищеца фактури, вкл. и за
исковия период, и да извършва плащания на месечна цена в първоначално уговорения
размер включително по фактура от 08.09.2017 г.
При липсата на други доводи в жалбата и относно
размера на непогасеното задължение, въззивният съд с оглед правилото на чл.
269, изр. 2 от ГПК приема за установен същия размер на задължението като районния
съд.
Доколкото крайните изводите на настоящия въззивен
състав съвпадат с тези, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, въззивнната
жалба се явява неоснователна, а решението на първата инстанция следва да се
потвърди изцяло.
По отношение
на разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и
8 от ГПК право на разноски във въззивното производство има само и единствено
въззиваемият ищец. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ въззивният съд определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да се присъдят в цялост.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ от ГПК, тъй като
цената на предявените искове е под 20000,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55752 от 02.03.2020 г., постановено по ГД №
39506 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, III ГО, 145 състав.
ОСЪЖДА „С.М.-Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК да заплати на „В.м.б.з.а.л.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.