РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000367 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №12275/25.05.2022г. по описа на
ВОС, на ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат П. П-Д.а, ВАК,
срещу решение №167/02.05.2022г. на Окръжен съд - Варна, постановено по
т.д. №41/2022г. по описа на ВОС.
С обжалваното решение ответното застрахователно дружеството –
настоящ жалбоподател е осъдено да заплати на ищцата П. Г. Д., ЕГН
**********, от град Варна, сумата 50 000 лева сумата 50 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейния брат Д Г Д, загинал при ПТП, настъпило на
21.09.2019г. на път I-2, Варна - Девня, на кръстовището с ул. „Ат. Липов” за с.
Тополи, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Туран”, с рег. № Х ХХХХ ХХ
Н Б Н, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
по полица №BG/06/119001764205 със срок на действие от 26.06.2019 до
1
25.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.01.2020г. до окончателното й плащане. В съответствие с това и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът е осъден да заплати следващата се
държавна такса и разноските по делото в общ размер на 2 300 лева, както и
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата в размер на 2 436
лева (с ДДС), на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.7, ал.2 Наредба №1/2004г.,
във вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.
Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението като се твърди, че същото е
постановено в отклонение на съдебната практика, обективирана в т.1 от
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй
като по делото не са събрани категорични и неоспорими доказателства, които
да обосновават извод, че между ищцата и починалия й брат е съществувала
особено близка, силна и изключителна по своето съдържание връзка,
съответно че понесените от ищцата мъка и страдание са по-интензивни и
продължителни от нормалните за тези отношения.
При тези основни оплаквания въззивникът „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД моли за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове (главен и акцесорен). В условие на
евентуалност е обосновано оплакване срещу определения от
първоинстанционния съд размер на дължимото обезщетение, като се твърди,
че същият е неоснователно завишен, неотговарящ на принципа за
справедливо обезщетяване, прогласен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Иска
се в този случай да бъде приложена разпоредбата, уреждаща нормативно
регламентиран лимит на отговорността на застрахователя, а именно в § 96, ал.
1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от
7.12.2018 г.), разпореждаща, че до влизането в сила на Наредбата за
утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 КЗ, обезщетението за
претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в
размер до 5 000 лева. В съответствие с това въззивникът моли и за ревизиране
на първоинстанционното решение и в частта му за разноските, претендира и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В подадения писмен отговор въззиваемата ищца П. Д. възразява за
2
неоснователност на въззивната жалба на ответника, което аргументира с
подробен анализ на събраните по делото доказателства и практиката на
съдилищата по приложението на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, позовавайки
се и на решение на СЕС по отправено преюдициално запитване. Като
обосновава подробно становище за установеност в конкретния случай, че
ищцата е активно легитимирана да претендира обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на смъртта на
нейния брат, съответно, че същата е претърпяла пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата на своята любима внучка, които следва да бъдат
овъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД, въззиваемата моли обжалваното решение
да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, чрез процесуалния си
представител адвокат П. П, АК-Варна, заявява, че поддържа подадената
въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и искания, и моли за нейното
уважаване.
Въззиваемата страна П. Д., представлявана по пълномощие от адвокат
А И, АК-Добрич, поддържа становището си за неоснователност на въззивната
жалба и искането същата да бъде оставена без уважение.
И двете страни претендират насрещно присъждане на разноски като
представят списъци по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявения главен иск е претендираното пряко право на
ищцата П. Г. Д., ЕГН **********, от град Варна като трето увредено лице да
получи пряко от застрахователя – ответника „ДЗИ – общо застраховане”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, обезщетение за причинени й
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Д Г Д, починал вследствие
на ПТП, настъпило на 21.09.2019г. на път I-2, Варна - Девня, на кръстовището
с ул. „Ат. Липов” за с. Тополи, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Туран”,
с рег. № Х ХХХХ ХХ Н Б Н, обхванат от действието на валидна към момента
3
на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Търсеното обезщетение е в размер на 50 000 лева като същото се
претендира ведно със законната лихва, считано от 25.01.2020г. до
окончателното плащане.
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432,
ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с
чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.
По делото не е налице спор относно фактите от значение за възникване
на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил - участник в ПТП Н
Б Н, ЕГН **********, от гр. Варна, съответно относно наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността на неговия застраховател –
ответното дружество „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, гр. София, сключил
със собственика на управлявания л.а. „Фолксваген Туран”, с рег. № Х ХХХХ
ХХ, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/06/119001764205, със срок на застрахователно покритие от 26.06.2019
до 25.06.2020 година.
Така не е спорно, надлежно е установено и от събраните писмени
доказателства, че на 21.09.2019г., около 7.15 часа, на главен път I-2 град
Варна – град Девня, на кръстовището към село Тополи л.а. „Фолксваген
Туран”, с рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от водача Н Б Н първоначално
спрял на стоп линията с намерение да завие към селото по ул. „Атанас
Липов”. Впоследствие автомобилът преминал тази линия като следвал
радиуса на завоя, навлизайки в лентата за обратно движение (посока град
Варна), отнемайки по този начин предимството на насрещно движещия се
мотоциклет „Хонда” с рег. №В 2902В, управляван от Д Г Д. Последвал
сблъсък между двете превозни средства, при движението им едно срещу
друго, в предните им части, в резултат на което на водача на мотоциклета
били причинени множество травматични увреждания, довели по-късно (на
29.09.2019г.) до неговата смърт.
С Присъда №43 от 10.08.2020г., постановена от Окръжен съд - Варна по
н.о.х.д. №710/2020г., влязла в сила на 26.08.2020г. водачът Н Б Н бил признат
за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б. “б”, във вр. с
4
чл.343а, ал.1, б. “в” и чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 21.09.2019г. на
територията на обл. Варна на път I-2 „Варна - Девня”, км. 194+917, на
кръстовище с пътя за с. Тополи, при управление на МПС - л.а. „Фолксваген
Туран” с peг. №ХХХХХХХ, нарушил правилата за движение - чл. 37, ал. 1,
изр. първо ЗДвП в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта
на Д Г Д, ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 29.09.2019г., и след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия, за което му е било наложено съответно наказание. С оглед и
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда има доказателствено
значение за вината, деянието на извършителя Н Б Н от град Варна и неговата
противоправност.
Не се спори, че към датата на настъпване на ПТП – 21.09.2019г., е била
налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Фолксваген
Туран”, с рег. № Х ХХХХ ХХ, сключена по полица №BG/06/119001764205 с
начална дата на покритие 26.06.2019г. и крайна дата на покритие 25.06.2020
година.
Надлежно установен по делото и безспорен между страните е и факта,
че ищцата П. Г. Д. е родственик по съребрена линия – сестра - на починалия в
резултат на процесното ПТП Д Г Д.
Основният спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция с
подадената от ответното застрахователно дружество въззивна жалба, е
относно активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат.
Кръгът на лицата, легитимирани да търсят обезщетение за
неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, е определен
с Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд, като
изброяването е изчерпателно. Според разрешенията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, и други лица, извън
посочените в ППВС № 4/1961 и ППВС № 5/1969, могат да претендират,
съответно получат обезщетение, но само по изключение, при кумулативното
наличие на две предпоставки – да е създадена особено близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението и претърпените от ищеца
неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка.
5
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение
№60131 от 13.12.2021г. по т.д. №1700/2020г. на ВКС, II т.о., отстъпването от
последователно прилагания в годините ограничителен подход, възприет в
Постановление № 2/84 г. на Пленума на Върховния съд, няма за цел да
разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на
починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и
според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право
на обезщетение, като разширяването на кръга на правоимащите е
продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
Европейския съюз, обвързваща Република България като държава-членка на
Съюза, и от необходимостта, поради отсъствие на изрична уредба в
националното законодателство /тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС/, да се даде възможност на съдилищата да присъждат
обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно
изброените в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния
съд, когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието
на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия
обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на
понесените неимуществени вреди.
Това разбиране трайно и последователно е поддържано в създадената
след приемане на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС съдебна практика –
напр. решение № 63 от 20.07.2022 г. по т. д. № 889/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК;
решение № 33 от 12.04.2022г. по т.д. № 377/2021г. на ВКС, I т. о., ТК;
решение № 50155 от 04.11.2022 г. по т. д. № 1712/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК;
решение № 50130 от 15.11.2022 г. по т. д. № 1283/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК и
др.
В случая безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели
6
се установява, че ищцата и нейният починал брат са били в много близки и
топли отношения. От малки били неразделни, като по-голям брат й Д е
помагал, съдействал, закрилял, защитавал своята сестра. Ищцата пази с
признателност история от детството си как благодарение на брат й е
установено, че има вирусен менингит, като благодарение на неговата
навременна помощ и обаждане на Бърза помощ тя е била спасена. Както в
детството си, така и в зряла възраст двамата са поддържали близки контакти.
Разпитаните по делото свидетели Х. П. (живеещ на семейни начала с ищцата)
и С С (зет на ищцата) сочат, че ищцата разтичала много на своя брат - както за
финансова помощ, така и за морална подкрепа. П. била разведена от 20
години като през това време нейният брат Д й помагал с отглеждането на
дъщеря й и по всеки повод. Събирали се често било в къщата на Д в село
Доброглед, било във Варна, в дома на ищцата. П. работила известно време в
магазина на брат си в село Доброглед, помагала на семейството в
отглеждането на двете им деца. Тя разчитала много на подкрепата на брат си,
защото дори мъжът, с който живее, често се налагало да отсъства, пътувал в
чужбина, през което време се обръщала за помощ или към Д, или към свС. П.
и Д правили ремонт на апартамента в Добрич. Помагали си и при други
поводи. СвидетелятС сочи, че П. приела изключително болезнено смъртта на
брат си, чудела се как да съобщи на родителите им. Към днешна дата тя не е
преодоляла загубата на брат си като при всяко негово споменаване започвала
да плаче. След внезапната и неочаквана смърт на Д ищцата се променила - не
била така жизнена, така контактна, станала по-скоро асоциална, не
контактувала със странични хора, само с близките си от най-тесния семеен
кръг.
Според заключението на изслушаната по делото съдебно-психиатрична
експертиза внезапната и преждевременна смърт на брат й при процесното
ПТП е причинила на ищцата значима психотравма и ответна Реакция на
скръб, вид психично разстройство от реактивен тип през периода на
Разстройство в адаптацията. Симптомите са изразена дистимия (понижено
настроение), усещане за несправяне, тревожност за бъдещето, нарушен сън,
липса на удоволствени изживявания (анхедония), изолация от външния свят.
Част от симптомите са остатъчни и до момента, като храктеризират едно
хронифицирало, трайно нарушение в емоционалната сфера като депресивен
епизод. Значимостта на психотравмата е свързана със родствената близост и
7
привързаност, която е съществувала между тях, като брат и сестра. Според
вещото лице, до голяма степен настоящите преживявания на ищцата са
свързани с усещането за безпомощност, поради липсата на морална и мъжка
подкрепа, която е получавала от брат си. Това усещане е особено силно,
когато се касае за грижите към болните им родителите, чието здравословно
състояние е значително влошено след смъртта му. Тяхното физическо и
емоционално състояние безспорно повлиява психиката на ищцата.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че така установените
фактически положения не могат да обосноват извод, че връзката между
ищцата и починалия й брат е била особено, извънредно, нетипично силна
духовна и емоционална връзка и че поради това ищцата е понесла морални
болки и страдания, които са по-интензивни и продължителни от нормалните
за тази връзка. Описаните от свидетелите отношения не могат да бъдат
преценени като изключителни и нетипични за българския бит. Напротив,
съвсем естествено и напълно в традицията на българското общество е братята
и сестрите да са едни от най-близките в емоционално отношение роднини, да
се подкрепят морално и материално, да споделят радости и трудности и
съответно да изпитват голямо страдание и мъка при смъртта на някой от тях.
Ето защо съдът приема, че в случая няма основание да се направи
изключение от разрешенията, залегнали в Постановления № 4/61 г. и № 5/69
г. на Пленума на Върховния съд и по изключение на ищцата да се признае
право да претендира обезщетение за неимуществени вреди от причинената
смърт на нейния брат. С оглед на това предявената искова претенция следва
да бъде отхвърлена изцяло като недоказана.
Като е приел за доказани двете предпоставки, обуславящи активната
материалноправна легитимация на ищцата П. Д. – че е била създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращата обезщетение
негова сестра, съответно, че претърпените неимуществени вреди надхвърлят
по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за нормалната
връзка между брат и сестра, респ. обема на вредите, и е уважил предявените
искове (главен и акцесорен), първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено като исковете бъдат
отхвърлени изцяло.
В съответствие с този резултат решението следва да бъде отменено и по
8
отношение на осъждането на ответника да заплати на основание чл.38, ал.2,
във с ал.1, т.2 от ЗАдв на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 2 436 лева (с ДДС), съответно на основание чл.78,
ал.6 ГПК дължимата държавна такса за уважения иск и разноските, платени
първоначално от бюджета на съда, в размери съответно 2 000 лв. и 300 лева.
С оглед нарочното искане на ответника и на основание чл.78, ал.3 от
ГПК ищцата следва да бъде осъдена да му репарира сторените по делото
разноски. Същите, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК и
доказателствата по делото са в размери съответно 2 305 лева – за първа
инстанция, 3 030 лева – за въззивното производство. Не съставлява разход по
делото сумата от 30 лв. – депозит за разпит на свидетел, тъй като, видно и от
протокола за проведеното на 06.04.2022г., свидетелят не е претендирал
заплащане, съответно сумата не е разходвана.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №167/02.05.2022г. на Окръжен съд - Варна,
постановено по т.д. №41/2022г. по описа на ВОС, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „Неофит Бозвели” №62, ет.2, ап.4, срещу „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 89Б, осъдителни
искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. с
чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите, съответно чл.429, ал.2,
т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД, за заплащане на сумата 50 000
лева, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за
обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на брат
й Д Г Д, ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на
21.09.2019г. на път I-2, Варна - Девня, на кръстовището с ул. „Ат. Липов” за
село Тополи, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Туран”, с рег. № Х ХХХХ
9
ХХ Н Б Н, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
по полица №BG/06/119001764205 със срок на действие от 26.06.2019 до
25.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.01.2020г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА П. Г. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Неофит
Бозвели” №62, ет.2, ап.4, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Триадица”, бул. „Витоша” №89Б, сумата 5 335 лева (пет хиляда триста
тридесет и пет лева), представляваща направени разноски по делото, в т.ч.
2 305 лева – за първоинстанционното, 3 030 лева – за въззивното
производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
Р. България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен
срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10