Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в
публично заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Съдия: Евгени Г.
и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 5
116/2021
г., докладвано от съдия Г., и, за да постанови решението си, взе предвид
следното:
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[1] Е.П.,
М.Т. и П.Т. са заявили в искова молба от 07.10.2020 г., че са собственици на
недвижим имот – дворно място. Те са придобили собствеността по наследство от И.П.,
който го е закупил през 1947 г. Впоследствие имотът е бил внесен в ТКЗС
„Витоша“, а на 03.09.1993 г. ПK е възстановила собствеността на наследниците на И.П..
[2] Междувременно,
през 1972 г. Х.Х. и П.Х.са били признати за
собственици на имота по давностно владение. На 03.05.1993 г. те са продали
имота на Л.П.и съпруга ѝ В.П.. Понеже Х.и П.Х. не са могли да придобият
имота по давност, тъй като той е бил включен в ТКЗС, Л.и В. П.също не са я
придобили. Л.П.е починала и нейни наследници по закон са В.П., С.П., З.П. и Д.П..
Те владеят имота. Затова ищците молят съда да ги признае за собственици на
имота и да осъди ответниците да им предат владението му (исковата молба, л.
41-45 от делото на СРС).
2.
По писмения
отговор на ответника
[3] В., С., З. и Д. П. са
оспорили предявения иск. Те са заявили, че:
1. ищците
не са придобили собствеността на имота, понеже той не е бил включен в ТКЗС, но
дори и да е бил, през 1967 г. за него е било издадено решение на ТПС Комисия, а
впоследствие е бил застроен и затова решението на ПK за възстановяването на собствеността е
нищожно и незаконосъобразно;
2. имотът,
който е бил възстановен на ищците с решение на ПK, е различен от процесния имот;
3. за
процесния имот спрямо ищците е било постановено съдебно решение, с което им е
било отказано възстановяването на собствеността, като страни по делото са били
и праводателите на ответниците;
4.
ответниците са придобили собствеността на имота, тъй като:
-
през 1967 г. имотът е бил придобит въз основа на влязло в сила решение на ТПС
Комисия, а след това през 1972 г. Х.Х., Б.Х. и С.К.са
го придобили по давност, а от тях В. и Л.П.са го закупили през 1993 г.;
- са
го владели повече от пет, съответно 10 години. Ето защо ответниците молят съда
да отхвърли иска (писмения отговор, л. 15-21 от делото на СГС).
3.
Насрещни
твърдения на ищците
[4] Ищците
са оспорили писмения отговор на ответниците. Те са заявили, че:
1.
праводателите на ищците не са придобили имота чрез давностно владение, понеже
по това време имотът е бил държавна собственост, а не частна и не е могъл да
бъде придобит чрез давностно владение;
2. ответниците
владеят имота без правно основание;
3.
имотът е бил включен в ТКЗС, тъй като ако не е бил, собствеността за него не би
била възстановена на ищците;
4.
искът не е за застроената, а за незастроената част от целия имот, който е бил
внесен в ТКЗС, за която има решение на ПK за възстановяването на собствеността,
което е валидно;
5.
процесният имот е идентичен с този, за който е било възстановено правото на
собственост (становищата, л. 44-46, л. 56; протоколът, л. 141-гръб от делото на
СГС).
II.
По процедурата
[5] Първоначално
ищците са предявили иска срещу В.П. и Л.П.(исковата молба, л. 3-6 от делото на
СРС). СРС е събрал справка от ГРАО за Л.П.и е установил, че тя е била починала
на 29.11.2015 г. (справката, л. 23 от делото на СРС). Вместо за прекрати
производството спрямо нея, с разпореждане от 29.02.2021 г. СРС е указал на
ищците да представят нова поправена искова молба, с която да индивидуализират
надлежно ответниците предвид справките от ГРАО, които съдът е събрал
(разпореждането, л. 36). На 16.02.2021 г. ищците са подали идентична искова
молба като първата, но като ответници в нея освен В.П. са посочили и
наследниците по закон на Л.П.– В.П., С., З. и Д. П.(исковата молба, л. 41-45 от
делото на СРС).
[6] Недопустимо
е производството по делото спрямо ответник, който е починал преди подаването на
исковата молба (т. 2 от ТР на ОСГТК на ВКС от 09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017
г.). Ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да
встъпи в делото, но в този случай искът срещу новия ответник се смята за
предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда (чл.
228, ал. 3 от ГПК).
[7] В
случая съдът е установил, че към момента на подаване на исковата молба Л.П.е
била починала. Следователно производството спрямо нея е било недопустимо.
Затова съдът е прекратил производството спрямо Л.П.(определението, л. 47-51 от
делото на СГС).
[8] С
исковата молба от 16.02.2021 г. ищците са насочили иска си срещу В., С., З. и Д.П.,
които не са се съгласявали да встъпят в делото. Това изменение на иска е
допустимо, но исковата молба спрямо В., С., З. и Д. П. по отношение на
идеалната част от имота, която те евентуално са придобили по наследство от Л.П.,
следва да се счита за подадена на 16.02.2021 г., а не на 07.10.2020 г.
III.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[9] На 25.12.1947 г. Т.М.е продал на И.П. недвижим имот. Той е
представлявал около един дка нива в землището на Драгалевци-София, местност
„Тричкова могила“. Негови съседи са били Ст. Д., М. П. М., Д. С.и бара. Тази
нива е била част от цялата нива на Т.М., която е била общо около три дка. (нотариалният
акт, л. 7 от делото на СРС).
[10] На 25.09.1954 г. е починал И.П.. Той е оставил за свои наследници по
закон Ц.и Т.П., и В.Т. (удостоверението за
наследници, л. 58 от делото на СРС).
[11] На 20.12.1967 г. нотариус О.е признал наследниците на С.К.за
собственици на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блока на
ТКЗС. Нотариусът е направил това, след като се е убедил от документите,
представени от молителите, че те са придобили имота по замяна с ТКЗС. Тези
документи са били: препис-извлечение от протокол на ТПС-комисия - София-Бояна
от март 1960 г., с означение, че е бил влязъл в сила; удостоверение за
наследници (нотариалния акт, л. 26 от делото на СГС).
[12] Наследниците на С.К., които са били признати за собственици на имота,
са били А.К., Г.Ш., В.М., Й.К.и Н. К.-К.. Имотът е
представлявал нива от 4 800,00 кв. метра в София-Бояна, местността „Зад
голямата могила“. Негови съседи са били: Б. Б.; наследниците на Б. К.;
Драгалевско землище. (нотариалния акт, л. 26 от делото на СГС).
[13] На 15.02.1968 г. продавачите А.К., Г.Ш., В.М., Й. и Н. К., и купувачите
П.и Х.Х. са сключили договор за покупко-продажба на
недвижим имот. Той е бил 710,00 кв. метра от нива от общо 4 800,00 кв. метра
в землището на София-Бояна, местността „Зад голямата могила“. Съседите са били В.
и А. З., Б. Б., наследниците на Б. Н. и река. Продавачите са заявили, че са притежавали
имота по силата на нотариалния акт, описан в пар. 11.
Страните са се уговорили, че с подписване на договора продавачите предават на
купувачите собствеността и владението върху имота. Договорът е бил сключен в обикновена
писмена форма (договора, л. 10-гръб от делото на СРС).
[14] На 30.10.1972 г. нотариус П. П. е издал постановление за извършена
обстоятелствена проверка по нот. дело 3067/1972 г. На 01.11.1972 г. той е издал
нотариален акт, с който е признал Х.и П.Х.за собственици по давност-покупка на
неурегулирано място от 720,00 кв. метра с жилищна сграда. Имотът е бил в
землището на Бояна-София, местността „Зад голямата могила“. Техни съседи са
били Б. Б., наследници на Б. К., път и А. З. (нотариалния акт, л. 53 от делото
на СРС).
[15] На 06.02.1982 г. е починала П.Х.. Тя е оставила за свои наследници по
закон Х.Х., Б.Х. и С.К.(удостоверението, л. 73 от
делото на СГС).
[16] На 06.02.1992 г. Столичен народен съвет е издал на Х.Х. скица за имот пл. номер 219 по кадастралния план от 1976
г., кадастрален лист 616. В нея е било вписано, че имотът е бил собственост на Х.Х. и П. Х.. В скицата в имот пл. номер 291 е било
отбелязано наличието на паянтова жилищна постройка (скицата, л. 39 от делото на
СГС). Имот пл. номер 219 е идентичен с имота, който е бил описан в нотариалния
акт от 30.10.1972 г. (по-горе пар. 14) и договора от 15.02.1968 г. (по-горе
пар. 13) (заключението на вещото лице инженер П., л. 171-171 от делото на СГС).
[17] На 07.01.1993 г. СОФГЕО към Столична голяма община е издала на Е.П.
скица на бившия имот пл. номер 76 по действаща ситуация от кадастрален план от
1976 г., кадастрален лист 616. В скицата е било записано, че преди това имотът
е бил отразен в кадастралния план на гр. София през 1967 г. В скицата е било
вписано също, че съгласно разписен списък и нотариален акт от 1947 г. имотът е
бил собственост на наследниците на И.П. (скицата, л. 76 и л. 169 от делото на
СГС). Е.П. е била внучка на И.П. (удостоверенията, л. 57 и 58 от делото на
СРС). Имот пл. номер 76 е включвал в себе си имот пл. номер 219 и имот пл.
номер 220 (заключението на вещото лице инженер П., л. 171-171 от делото на СГС).
[18] На 03.05.1993 г. Х.и Б.Х. и С.К.са продали на Л.и В. П.имот пл. номер
219 с паянтова постройка в него. Той е бил от 720,00 кв. метра по
доказателствен акт, а по скица от 800,00 кв. метра (нотариалният акт, л. 54 от
делото на СРС).
[19] С решение от 03.09.1993 г. Поземлена комисия (ПК) е възстановила на
наследниците на И.П. правото на собственост върху 809,00 кв. метра от нива общо
един 1,5 дка (по скица – 1,595 дка). Комисията е отказала да възстанови
останалите 786,00 кв. метра поради извършено строителство. Нивата се е намирала
в Драгалевци, местността „Тричкова могила“, имот 76 по кадастрален лист 616 от 1967
г. и е била извън регулация. Решението е влязло в сила на 07.10.1993 г. (решението,
л. 51 от делото на СРС). Въз основа на това решение на ПК на 21.10.1993 г. нотариус
Д. Г. е издал нотариален акт, с който е признал В.Т. и Ц.П. за собственици на
процесните незастроените 809,00 кв. метра от нивата (нотариалния акт, л. 52 от
делото на СРС).
[20] На 02.04.1993 г. Ц.П. и В.П. са подали срещу СГО, А. З., В. З., Х.Х. и П.Х. искова молба, в която са заявили, че са били
наследници на И.П., който е притежавал имота, придобит с нотариалния акт от
1947 г. Те също са твърдели, че в нарушение на нормативните актове и чрез
използване на служебно положение и злоупотреба с власт И. Ц. и П. С. са
придобили имота. Затова те са искали от съда да им възстанови собствеността за
имота – иск по § 4и, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ.
[21] По исковата молба СРС е образувал гр. д. 982/1994 г. (исковата молба,
л. 67; уточнителната молба, л. 68 от делото на СГС). Не се спори, че впоследствие,
производството по делото е било прекратено (вж. и определението на СГС, л.
100-101 от делото на СГС).
[22] На 11.10.1994 г. е починала В.Т.. Тя е оставила за свои наследници по
закон съпруга си Х.Т. и децата си М. и П. Т. (удостоверението за наследници, л.
58 от делото на СРС).
[23] На 22.12.1995 г., по молба на В. и Л.П., е било одобрено частично застроително
решение за имот 219, в местността „Зад голямата могила“. На 11.12.1996 г.
Столична община е разрешила проучване и проектиране на вилна сграда на два
етажа в имота (л. 27-29 от делото на СГС).
[24] През 1997 г. е била изградена ограда в парцел XV-219,
който е идентичен с имот пл. номер 219. Тогава в имота е имало къща, маси,
дървета и трева (показанията на свидетеля Т., л. 144 от делото на СГС). Оттогава
за имота са се грижили само В.П. и близките му (показанията на свидетелите Т. и
А., л. 143-145 от делото на СГС).
[25] На 07.08.1998 г. Л.П.е декларирала пред данъчната служба на район „Витоша“,
че тя и съпругът ѝ В.П. са били собственици на имот пл. номер 219, който
са закупили на 03.05.1993 г. (данъчната декларация, л. 102-103).
[26] На 27.04.2005 г. Ц.П. е починал. Той е оставил за свои наследници по
закон съпругата С. П. и дъщеря си Е.П. (удостоверението за наследници, л. 57 от
делото на СРС).
[27] След 2006 г. в УПИ XV-219 e имало малка стара къща (барака), около 20 кв. метра.
Къщата е била изградена от гранитни блокове за основа, тухли и дървен покрив
(показанията на свидетеля А., л. 144 от делото на СГС).
[28] От 2010 г. до 2015 г. Л.П.е заплащала данъците за имота (приходните
ордери, л. 107-136). На 29.11.2015 г. Л.П.е починала. Тя е оставила за свои
наследници по закон В., З., Д. и С. П.. След смъртта на Л.П., В., З., Д. и С. П.са
заплащали данъците за имота (удостоверението, л. 25 от делото на СГС;
приходните ордери, л. 107-136 от делото на СГС).
[29] На 05.04.2019 г. В.П. е декларирал пред общинската администрация, че е
настъпила промяна в декларирани обстоятелства. Той е посочил, че В., С., З. и Д.
П.са съсобственици на имот пл. номер 219 в землище Бояна, местност „Зад
голямата могила“ (декларацията, 104-106).
[30] На 04.05.2020 г. „Географска информационна система“ ЕООД е издало
комбинирана скица за идентичност. На 07.05.2020 г. ГИС е удостоверило, че
поземлен имот (ПИ) 68134.1970.219 съдържа изцяло УПИ XV-219
от кв. 21. ГИС е удостоверило още, че поземлен имот 68134.1970.219 е идентичен с
ПИ 219 по архивен кадастрален план на гр. София, кадастрален лист 616 и попада
в част от ПИ 76 по нотариален акт от 21.10.1993 г. и ПИ 62, 57 и 55 по стар
кадастрален план (скицата и удостоверението, л. 59-61 от делото на СРС).
[31] На 31.07.2020 г. В.П. е поискал да присъедини към газоразпределителната
мрежа еднофамилна къща на един етаж. Тя се е намирала в УПИ XV-219,
кв. 21 (заявлението, л. 30-32 от делото на СГС).
[32] На 01.09.2020 г. Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
София е издала скица на поземлен имот 68134.1970.219. За собственици са били
посочени Л.и В. П., Ц.П. и В.Т. (л. 55 и 56 от делото на СРС).
[33] Ищците са заплатили 580,47 лева държавна такса. Те са били
представлявани от адвокат, но липсват доказателства да са му заплатили възнаграждение
(документите на л. 181-184 не удостоверяват плащане от някой от ищците на
адвокатско възнаграждение по настоящото
дело. В тях са вписани лица, които не са страни по делото, а не е вписан номер
на дело). Затова съдът приема, че ищците не са заплатили адвокатско
възнаграждение. Ответниците са заплатили: 2 800,00 лева възнаграждение на
адвокат (л. 22-23 от делото на СГС); 400,00 лева депозит за вещо лице (л. 166); 20,00
лева за съдебни удостоверения (л. 58а, 147 и 170 от делото на СГС).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА
ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО
ДЕЛОТО
[34] Ищците са
предявили иск по чл. 108 от Закон за собствеността (ЗС). Искът е неоснователен
и съдът го отхвърля.
1.
По иска по чл. 108 от ЗС и по
иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
[35]
Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това (чл. 108 от ЗС). Следователно предпоставките за
уважаване на иска са:
1. ищците
да са собственици на процесния имот;
2.
ответникът да владее/държи имота без основание и без да е негов собственик.
[36]
Ищците са заявили, че са придобили собствеността по наследство и чрез
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, възстановяват се правата на собствениците или на техните
наследници върху земеделските земи, притежавани преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) или държавни земеделски
стопанства (ДЗС) и включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации. Следователно, за да е била възстановена собствеността на ищците, е
следвало да са налице следните предпоставки:
1.
ищците или техен наследодател да са били собственици на
земеделска земя;
2.
тази земеделска земя да е била включена в ТЗКС или ДЗС, или друга образувана въз основа на тях селскостопанска
организация.
[37]
В случая съдът установи, че И.П. е бил наследодател на ищците, той е бил
придобил собствеността на процесния имот през 1947 г., а имотът впоследствие е
бил включен в ТКЗС.
[38]
Наследниците на И.П. обаче, не са имали право да им бъде възстановена
собствеността върху процесния имот и решението на ПК от 1993 г. в полза на
ищците не е породило конститутивно действие. Съдът приема това поради следното:
до изменение на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 98 и 122/1997 г.,
когато включен в ТКЗС имот е бил заменен, право на възстановяване на
собствеността за този имот са имали лицата, които са получили имота в замяна,
ако впоследствие той е бил отчужден от тях, но не и лицата, или техните
наследници, които първоначално са включили имота в ТКЗС (решения на ВКС 136-2017-I Г. О. по гр. д. 4813/2016 г.; 260-2014-I Г. О. по гр. д. 60/2013 Г.; 3-2014-II Г. О. по гр. д. 5160/2013 г.).
[39]
Ако въпреки това ПК е възстановила
собствеността на такъв имот в полза на лицето или неговите наследници, което
първоначално е включило имота в ТКЗС, решението на ПК е издадено при липса на
материална компетентност. Затова при последващ спор за собственост относно този
имот гражданският съд не следва да зачита конститутивното действие на решението
(решение на ВКС 136-2017-I Г. О.
по гр. д. 4813/2016 г.).
[40]
В случая съдът установи, че процесният имот е бил заменен през 1960 г. от ТКЗС
с трети лица, които впоследствие са предали владението на имота на праводателите
на ищците, които пък са го придобили по давност (за това, че е възможно
придобиването по давност на такъв имот, защото той е бил частен, а не държавен,
и за идентичен случай вж. решение на ВКС 3-2014-II Г. О. по гр.
д. 5160/2013 г.). Наследодателят на ищците И.П. не е получил процесния
имот в замяна от ТКЗС, а го е включил първоначално в ТКЗС, след което ТКЗС го е
заменило. Следователно към 1993 г., откогато е решението на ПК в полза на
ищците, нито И.П., нито неговите наследници са имали право на възстановяване на
собствеността за процесния имот. Ето защо съдът не зачита конститутивното
действие на решение на ПК от 1993 г. в полза на ищците и нотариалния акт от 21.10.1993
г. Ищците не са собственици на процесния имот.
[41]
Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2. По разноските
[42]
Ответниците търсят разноски. Те са направили такива за 3 220,00 лева.
[43]
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърляната част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда
ищците да заплатят на ответниците 3 220,00 лева разноски по делото. Ето защо съдът,
Р Е
Ш И:
[44] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от
Закон за собствеността на Е.Ц.П., М.Х.Т. и П.Х.Т. срещу В.С.П., С.В.П., З.В.П.
и Д.В.П. за признаването им за собственици и предаване на владението на поземлен
имот с идентификатор 68134.1970.219 в гр. София, ул. „Н.“, който е с площ от 775,00
кв. м. Негови съседи са имоти с идентификатори: 68134.1970.221; 68134.1970.222,
68134.1970.223, 68134.1970.220, 68134.1970.853, 68134.1970.216, 68134.1970.3,
68134.1970.215.
[45] ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК Е.Ц.П., М.Х.Т. и П.Х.Т.
да заплатят на В.С.П., С.В.П., З.В.П. и Д.В.П. 3 220,00 лева разноски по
делото.
[46] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[47] Ако ищците обжалват решението, с въззивната си жалба те следва да
представят доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 290,23
лева държавна такса. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия: