Р Е Ш Е Н И Е
№………../…………. 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 228 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба
на К.С.К. в качеството й на законен
представител на С.М.М. и С.М.М. против решение № 3720 от 17.08.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 6389/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, четиринадесети
състав, в следните части: с която е отхвърлен иска за горницата над 150 лева до
175 лева месечна издръжка, претендирана в полза на детето С.М.М.; с която е
отхвърлен иска за заплащане на издръжка за минало време за една година
назад преди подаване на молбата за периода от 04.05.2017 г. до 04.05.2018 г. в
размер на 1 800 лева, дължима от М.С.М.
в полза на детето С.М.М.; с която е отхвърлен иска за горницата над 130
лева до 150 лева месечна издръжка, претендирана в полза на детето С.М.М.; с
която е отхвърлен иска за заплащане на издръжка за минало време за една година
назад преди подаване на молбата за периода от 04.05.2017 г. до 04.05.2018 г. в
размер на 1 800 лева, дължима от М.С.М. в полза на детето С.М.М..
Във въззивната жалба се твърди, че ВРС неправилно е установил необходимата
месечна издръжка за децата, размерът на участието на бащата в нея, не е
съобразил необходимостта от издръжка в увеличен размер за период една година
преди завеждането на делото за децата, не е отчел обстоятелството, че бащата М.М.
умишлено се е поставил в състояние да не работи, както и е приел при определяне
на размера на дължимата издръжка, че следва да участва и настоящия приятел на майката. Иска се отмяна
на решението в обжалваните му части и изцяло уважаване на исковете, както са
предявени.
В срока по член 263 от ГПК по делото е постъпил отговор от М.С.М., в който
се излагат съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването
му.
По делото е постъпила и частна жалба от М.С.М. против определение № 12249
от 26.10.2018 г., постановено по цитиранато първоинстанционно дело, като се
твърди, че същото е неправилно и се иска да бъде отменено в частта, в която
същият е осъден да заплати на К.С.К.,
разноски за производството пред първата инстанция в размер на 300 лева пред
първата инстанция.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба, депозирана от К.С.К. в качеството й на законен представител
на С.М.М. и С.М.М. се твърди, че с решение от 08.12.2018 г., постановено
по гр.д.№ 12246/2015 г. на РС - Варна е прекратен гражданският брак на
родителите на двете деца и ответникът е осъден да заплаща в полза на всяко дете
месечна издръжка в размер на 95 лева с падеж до пето число на месеца, за който
се дължат издръжките, считано от 08.12.2015 г. до настъпване на законна причина
за отмяна или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
неизплатена вноска, до окончателното й изплащане. От определянето на издръжките
са изминали повече от две години и нуждите на децата са нараснали с увеличаване
на възрастта им. Предвид инфлационните процеси в страната и увеличението на
стоките и услугите за задоволяване нуждите на детето Севастиян са необходими 262,50
лева, от които бащата следва да заплаща 175 лева, а майката 87,50 лева месечно,
а издръжката на детето С. се е увеличила
на 225 лева, от които бащата следва да заплаща 150 лева, а майката 75 лева
месечно. Увеличението на издръжката се налага и от необходимостта за правилното
отглеждане на двете деца, за тяхното здравословно състояние, необходимостта от
получаване на образование, задоволяване на потребностите им при преценка на
нормалните ежедневни нужди на децата от храна и облекло, детски пособия и
други. Непосредствени грижи за децата полага майката и дава ежедневна издръжка
в натура, поради което тя следва да заплаща издръжка в по-малък размер от
издръжката, която ще заплаща бащата. Ответникът работи и няма задължения за
издръжка към други лица под 18 г., получаваните от него доходи се изразходват
единствено за задоволяване на личните му потребности.
В срока по член 131от ГПК е постъпил отговор на
молбата от ответника с който оспорва предявените искове за горницата над 130
лева, както и за издръжка за минало време. Заявява, че участва в издръжката и
възпитанието на децата, като е поел инициатива те да посещават извънкласни
занимания и дава издръжка в натура като закупува дрехи, обувки и други. Не
работи и има заеми. Желае благополучието на децата си и, когато има възможност,
винаги дава повече от определеното с решението на съда и е готов да разговаря с
майката, но тя не проявява разбиране и има случаи в които не изпълнява
съдебното решение за режима на лични отношения на децата с баща им.
Дирекция „Социално подпомагане" – Варна не изразява конкретно
становище.
Не се спори между страните по следните факти и обстоятелства:
1/ Че К.С.К.
и М.С.М. са родители на децата С., роден на *** г, и С., родена на ***
г..;
2/ Че с влязло в сила решение № 4937
от 08.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 12246/2015 г. на РС–Варна, бащата
М.С.М.
е осъден да заплаща в полза на детето С. месечна издръжка в размер на 95 лева и
в полза на детето С. месечна издръжка в размер на 95 лева;
3/ Че упражняването на родителските права е предоставено на майката;
4/ Че от
определяне на предходната издръжка е изминал период от три години.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изменение на предходно определената издръжка
следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз
основа на които тя е присъдена в определен размер, тоест следва да бъде
установено дали към настоящият момент са налице трайни съществени промени в
нуждите на детето и във възможностите на дължащия издръжка родител, като се
отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.
Искането си за
увеличаване на присъдените издръжки се мотивира с твърдения за увеличение
нуждите на децата с оглед възрастта им, както и с изменение на икономическите
условия.
От определяне на
първоначалната издръжка са изминали повече от три години, през който период
потребностите на децата трайно са нараснали – същите се нуждаят от повече
парични средства за облекло, храна и обучение. Освен обичайните разходи за
храна и облекло, предвид възрастта им следва да бъдат отделяни повече средства
за нормалното им интелектуално и социално развитие. Увеличените нужди на децата обосновават и
по-голям размер на необходимата издръжка. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили деца съобразно възможностите им, като се отчитат реалните
грижи, които всеки един от тях полага. В конкретния случай при определяне на
нужните средства за издръжката на децата следва да се съобрази тяхната възраст /С.
е на 10 години и 4 месеца, а С. на 8 години и 6 месеца към приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция/.
Безспорно е установено от събраните пред първата инстанция писмени
доказателства, че бащата е заплащал за децата и суми извън определената месечна
издръжка /такса за уроци по английски език, за летен лагер, закупен велосипед/,
както и, че за същият няма данни за получавани доходи за периода от 01.01.2017
г. до 06.07.2018 г., притежава лек автомобил марка Опел, модел Корса, деклариран
като придобит през 2009 г.
Също така е видно, че майката получава месечен доход в размер на 150 лева
по трудов договор, а заплаща наем за жилището, в което живее с децата, в размер
на 600 лева.
Като отчита посочените обстоятелства, съдебният
състав приема, че следва да бъде определена месечна издръжка за детето С. в
размер на 260 лева, а за С. – в размер на 240 лева.
Съдът следва да отчете и факта, че двамата
родители са трудоспособни, не страдат от заболявания, които да им пречат да
упражняват труд, включително и на пълен работен ден, поради което следва да се
приеме, че двамата имат възможност да реализират доходи в размер поне на
минималната за страната работна заплата. В тази връзка липсват данни родителите
да са регистрирани като активно търсещи работа. Получаването на ниски доходи на
майката при работно време от 2 часа на ден не я освобождава от задължението да
положи дължимите от моралните и правни норми усилия, за да осигури издръжка на
децата си в размер, който да задоволява неговите нужди. Същото важи и за
бащата, като получаваната от родителите му помощ /1 000 лева на месец според
свидетелските показания на майката на М./ не следва да се тълкува като
изпълнение на родителските задължения.
Изплащаните от ответника задължения към други
лица по договор за заем не го освобождава от задължението му да осигурява
издръжка за децата, като същевременно заплащаният от майката наем от 600 лева
при размер на трудовото й възнаграждение от 150 лева не обосновава и не може да
послужи за основание за заплащане на по-голям размер на месечна издръжка в
полза на децата.
При това положение, отчитайки обстоятелството,
че майката е родителят, поел непосредствените ежедневни грижи за отглеждането и
възпитанието на децата, то бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер
на 150 лева за Севастиян. За детето С. обаче съобразно член 142, алинея 2 от СК
размерът на издръжката следва да бъде определен на 140 лева, тъй като с Постановление № 320 от 20.12.2018 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната от 01.01.2019
г. е определен такъв в размер на 560 лева, което обстоятелство съдът следва да
съобрази при постановяване на решението си.
С оглед така обсъденото настоящият състав на въззивния съд намира, че
следва да потвърди обжалваните части от решението по иска с правно основание
член 150 от СК досежно детето С., а досежно детето С. – да отмени за разликата
над присъдения размер от 130 лева до 140 лева и да уважи в съответната част.
Доколкото са събрани безспорни доказателства, че
бащата е предоставял средства за издръжка на децата над определения в
постановеното решение размер за период от една година преди предявяване на
настоящите искове за увеличение на издръжката на двете деца, то настоящият
състав на съда намира, че исковете с правно основание член 150 във връзка с
член 149 от СК следва да бъдат отхвърлени, като препраща на основание член 272
от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част. Така изложените
мотиви водят до извод за потвърждаване на решението в тези обжалвани части.
По разноските и по частната жалба
На основание член 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с член
69, алинея 1, точка 7 и член 78, алинея 6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да дозаплати по сметка на Районен съд – Варна
държавна такса в размер на 14,40 лева.
Частната жалба на М.М.
против постановеното определение на първоинстанционния съд по член 248 от ГПК
се явява основателна. Ищцата е заплатила за първата инстанция адвокатски
хонорар от 300 лева, като в представеният договор за правна защита и съдействие
не е посочено по кой иск е заплатено възнаграждението, поради което и следва да
бъде прието, че е по равна част за всеки един от предявените четири иска. Дали
тази сума е под минималния размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения или не е не може да бъде
предмет на обсъждане в конкретния случай, доколкото това би било подмяна волята
на страните, изразена в сключения договор. Доколкото са предявени четири иска, като
два от тях са отхвърлени, а адвокатското възнаграждение на насрещната страна е
в същия размер, то настоящият състав на въззивния съд намира, че разноските
следва да останат за страните така, както са ги направили.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3720 от 17.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 6389/2018 г. по описа на
Районен съд - Варна, четиринадесети състав, в следните части: с която е
отхвърлен иска на К.С.К. в качеството
й на законен представител на С.М.М. за горницата над 150 лева до 175
лева месечна издръжка, претендирана в полза на детето С.М.М.; с която е
отхвърлен иска за заплащане на издръжка за минало време за една година
назад преди подаване на молбата за периода от 04.05.2017 г. до 04.05.2018 г. в
размер на 1 800 лева, дължима от М.С.М.
в полза на детето С.М.М.; с която е отхвърлен иска за заплащане на
издръжка за минало време за една година назад преди подаване на молбата за
периода от 04.05.2017 г. до 04.05.2018 г. в размер на 1 800 лева, дължима от М.С.М.
в полза на детето С.М.М..
ОТМЕНЯ решение № 3720 от 17.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 6389/2018 г. по описа на
Районен съд - Варна, четиринадесети състав, в частта, с която е отхвърлен иска
на К.С.К. в качеството й на законен
представител на С.М.М. срещу М.С.м.
за изменение на присъдената издръжка, в частта относно разликата над 130 лева
до 140 лева на основание член 150 във връзка с член 149 от СК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.С.М.
ЕГН ********** *** да заплаща в полза на С.М.М.
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител К.С.К. ЕГН ********** ***,
още 10 /десет/ лева месечна издръжка /общо месечно 140 лева/, считано от 04.05.2018
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж пето число на
месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за
прекратяване или изменяването на издръжката, на основание член 150 от СК.
ОТМЕНЯ определение № 12249 от 26.10.2018
г., постановено по гр.д.№ 6389/2018 г.
по описа на Районен съд - Варна, четиринадесети състав,.
ОСЪЖДА М.С.М. ЕГН
********** *** да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – Варна още сумата от 14,40 /четиринадесет
0,40/ лева, представляваща дължима държавна такса за производството пред
първата инстанция, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2, изречение първо
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.