Решение по дело №2368/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 1142 от 19.07.2021 г. по АНД № 2368 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.

Производство по реда на чл. 4 и следващите от Указа за борба с дребното
хулиганство.
Образувано е по Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от
01.04.2021 г., съставен от С.Л.К. – *** при ***, против М. О. Ц., ЕГН:
**********.
В съдебно заседание нарушителката Ц. се явява лично и с адв. Т.Б., с
пълномощно по делото. Нарушителката се възползва от правото си да даде
обяснения, в които отрича съпричастност към деянието, за което е съставен
актът за дребно хулиганство. В хода на съдебните прения защитникът
пледира, че следва да бъде дадена вяра на показанията на дъщерята на
нарушителката като най-точни и безпристрастни и да не се ползват с доверие
показанията на полицейските служители, на адв. Д., на свид. С. А. Д. и
нейните приятели, които са били очевидци, тъй като са предубедени и
противоречиви. Взема становище, че описаните в акта думи трябва да бъдат
доказани като съдържание и срещу кого са изречени, за които обстоятелства
свидетелските показания да са противоречиви. Поддържа, че нарушителката
Ц. е жертва, атакувана с правни средства, за да бъде изкарана хулиганка, но в
действителност тя да не е конфликтна личност и да желае да избягва
конфронтация със свид. С. А. Д.. Моли актът за констатиране на проява на
дребно хулиганство да бъде отменен, което съдът цени като искане за
оправдаване на Ц.. В хода на съдебните прения Ц. поддържа становището на
защитника си. С последната си дума моли актът за дребно хулиганство да
бъде отменен.
Районна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща
представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, от фактическа страна приема за установено
следното:
М. О. Ц. е родена на *** в гр. П, б.,б.г., живуща в *** и с постоянен
адрес: ***, със средно-специално образование, разведена, неработеща,
неосъждана, ЕГН: **********.
На 01.04.2021 г. свид. Р.С. Й. имала ***, като празнувала заедно с
дъщеря си - свид. Й. К. К., с нарушителката М. О. Ц. и с нейната дъщеря -
свид. Н. Н. Ц.. Нарушителката Ц. употребила алкохол тази вечер. След 22:00
часа четирите жени се прибирали, като пътували с таксиметров автомобил и
първо трябвало да минат през квартирата на М. О. Ц., която се намирала на
адрес ***.
В същата сграда живеела и свид. С. А. Д.. Двете с нарушителката Ц. се
познавали и имали продължаваща вражда. На 01.04.2021 г. вечерта на гости в
жилището на свид. Д. били свид. Г. И. П., свид. Ж. М. П., неговата съпруга
1

Т.А.П., детето им, както и К.З..
След като нарушителката Ц. стигнала до адреса, на който живеела, тя
заедно със свидетелките Й., К. и Ц. започнали да пренасят багаж от
таксиметровия автомобил до асансьора на сградата. За да пренесат багажа, те
задържали асансьора на първия етаж. Тъй като нарушителката Ц. не можела
да намери ключа за жилището си, четирите жени продължили да задържат
асансьора и да търсят ключа на Ц.. Междувременно гостите на свид. Д.
решили да си тръгват, като желаели да използват асансьора в сградата. Тъй
като същият стоял неподвижно продължително време на първия етаж, чрез
използване на домофона свид. Д. поискала да бъде освободен асансьорът. В
отговор започнали да се чуват викове и крясъци, включително думите: „***,
няма да пуснем асансьора“. Сред викащи пред сградата била и нарушителката
Ц., която казала: „Излез ма ***, ***“. Тези й думи били чути от свид. Р.А.Д..,
която живеела в съседната сграда. Свидетелката Д. познавала М. О. Ц. и
разпознала гласа й. Разтревожена от случващото, се свид. Д. позвънила на
ЕЕН: 112, където разказала какво е чула, след което слязла пред сградата, тъй
като знаела, че отдавна съществува конфликт между М. О. Ц. и свид. Д.. В
този момент пред сградата излезли и свидетелите Г. И. П., Ж. М. П., С. А. Д..
Нарушителката Ц. продължила да отправя различни обидни думи към свид.
Д.. Свидетелката П. се опитала да успокои нарушителката Ц., тъй като я
познавала отпреди това, като й казала да спре да обижда и да се прибере, за да
се наспи, защото така се излагала. След около 5 минути на място по
подадения сигнал пристигнали свидетелите Ж. И. Ж. и И. Ж. Т. – полицейски
*** в ****. Свидетелите Ж. и Т. установили самоличността на присъстващите
лица. В този момент нарушителката Ц. продължавала да обижда свид. Д., като
я нарекла: „***“ и „***“. Тези думи били чути от свидетелите Ж., Т., Д., Д., П.
и П.. Полицейските служители успели с разговор да убедят нарушителката Ц.
да престане да изрича обидни думи, при което тя се успокоила и
преустановила това си поведение. Същата трудно стояла на краката си и
залитала, поради което свидетелите Ж. и Т. трябвало да я придържат, а докато
говорела, заваляла думите и миришела на алкохол.
Никой от присъствали лица не обиждал М. О. Ц., нито я удрял, блъскал,
ритал или по друг начин упражнявал насилие спрямо нея.
Свидетелите Ж. и Т. отвели нарушителката Ц. в сградата на Трето РУ
при ОД на МВР – Пловдив, където й били снети писмени обяснения. М. О. Ц.
била задържана за срок до 24 часа със заповед за задържане на лице. Против
нея бил съставен акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от
С.Л.К. – *** в ***, както и в присъствието на свидетелите Ж., Т., П., Д. и П..

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните
и проверени гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите
Ж. И. Ж., И. Ж. Т., Р.А.Д.., Г. И. П., Ж. М. П., С. А. Д., Й. К. К. ( частично),
Р.С. Й. (частично), Н. Н. Ц. (частично), както и от обясненията на М. О. Ц.,
2

отново кредитирани от съда само в отделни техни части, както и от
писмените доказателства – заповед за задържане на лице с рег. № 438зз-
139/01.04.2021 г. (лист 4 от делото); съдебномедицинско удостоверение №
285 от 05.04.2021 г. (лист 26 от делото); договор за наем от 01.05.2021 г. (лист
29-30 от делото).
Показанията на разпитаните по делото свидетели условно могат да се
разделят на три групи. Това разделение се прави не според съответствието на
твърденията на свидетелите от всяка група с обективната действителност, а с
оглед извънпроцесуалните им отношения с нарушителката Ц.. Към първата
група съдът отнася показанията на свидетелите Ж. И. Ж. и И. Ж. Т., които са
***, възприели известните им по делото обстоятелства при непосредственото
изпълнение на служебните си задължения. В другите две групи попадат двете
страни от конфликта между нарушителката Ц. и свид. Д., както и лицата,
които ги подкрепят, като от една страна са Ц., дъщеря й Н. Н. Ц. и
свидетелките Й. К. К. и Р.С. Й., а от другата – свидетелите Г. И. П., Ж. М. П. и
С. А. Д.. Показанията на свид. Р.А.Д.. съдът счита, че не могат да бъдат
категорично отнесени към някоя от така очертаните условни групи и следва
да се разглеждат отделно от тях, но най-близо стоят до групата, в която
попадат показанията на свидетелите П., П. и Д..
От показанията на свидетелите Ж. И. Ж. и И. Ж. Т. съдът установява
времето и мястото на събитията, за които свидетелите разказват в показанията
си – на 01.04.2021 г. в гр. Пловдив, ул. „***“ и пред жилищните сгради, в
междублоковото пространство. Включително свид. Т. изяснява и че са
пристигнали на място по получения сигнал около 23:00 часа вечерта.
Установява се, че към този момент двамата свидетели са били на работа,
назначени като автопатрул на територията на 03 РУ при ОДМВР-Пловдив за
времето от 19:00 часа до 07:00 часа на следващия ден. На следващо място
показанията на свидетелите Ж. и Т. са източник на доказателствена
информация за присъствалите на мястото на извършване на деянието лица,
заварени там от полицейските служители. В тази връзка установява се както
присъствието на нарушителката Ц., така също и на свидетелите П., П. и Д.. От
показанията на свид. Ж. и Т. съдът черпи информация и за поведението на
присъствалите лица. Установява се, че нарушителката Ц. е стояла встрани от
останалите, като относно състоянието и поведението й полицейските
служители изясняват, че комуникацията с нея е била затруднена, тъй като е
била словесно агресивна, като свид. Т. пояснява, че се е налагало да
придържат Ц., която е залитала, а свид. Ж. добавя и че е заваляла думите,
както и се е усещала силна миризма на алкохол от нея. И двамата свидетели
са категорични в това, че са чули нарушителката Ц. да отправя обидни и
неприлични думи, сред които думите: „***“ и „*** ***“ /свид. Т. в
показанията си възпроизвежда думите „***“ и „***“, а не целия употребен
израз „*** ***“, но от съвместния анализ и на останалите свидетелски
показания съдът приема, че изречен от Ц. е именно целият израз – „*** ***“/.
И двамата свидетели сочат, че нарушителката е употребявала и други ругатни
3

и неприлични изрази, без да могат да възпроизведат конкретното им
съдържание. Свидетелите Ж. и Т. са категорични, че не са установили
никакви следи от наранявания, включително потъмняване на кожата или
петна от кръв по никое от установените лица, включително и нарушителката
Ц., като обясняват, че са снабдени с работно фенерче, с което са осветили още
на място всяко от лицата. Такива следи сочат, че не са установили и след
отвеждането на Ц. в сградата на районното управление, както и че самата тя
не е споделяла такова оплакване. Относно поведението на останалите
присъствали лица свидетелите Ж. и Т. изясняват, че те не са проявявали
никаква агресия, както и че не са обиждали нарушителката Ц. или другиго от
присъстващите. В показанията си полицейските служители посочват и
действията, които са предприели след отвеждането на Ц. в 03 РУ при ОДМВР
– Пловдив, както и потвърждават авторството на подписите си в акта за
констатиране на проява на дребно хулиганство. Съдът изцяло дава вяра на
показанията на свидетелите Ж. и Т.. В тях те възпроизвеждат обстоятелства,
които са възприели непосредствено като очевидци и при изпълнение на
служебните си задължения. За тези свидетели не се установяват никакви пред
или извън процесуални отношения с никого от страните по конфликта между
нарушителката Ц. и свид. С. А. Д.. Показанията и на двамата свидетели се
ценят като подробни, логически и хронологически последователни, вътрешно
непротиворечиви. Преценени в своята съвкупност, те са изцяло взаимно
кореспондиращи си и така служат за проверка една на други. В показанията
си свидетелите възпроизвеждат и редица подробности, които сочат
едновременно на това, че имат ясен спомен от случая, така и че правдиво и
достоверно пресъздават пред съда случилите се събития – така например
свид. Т. сочи, че нарушителката Ц. е била облечена с червени дрехи, че
дъщеря й е била боса, че между двете е имало разправия по повод
употребения от Ц. алкохол, свид. Ж. пък споделя, че съпругата на свид. П.,
която присъства в съдебната зала към момента на снемане на самоличността
на свидетелите, също е забелязана на местопроизшествието. Тези
обстоятелства се подкрепят и от показанията на останалите свидетели,
получили доверието на съда. Изцяло неоснователно е възражението на
защитата, че свидетелите Ж. и Т. нямало как да възприемат изречените от Ц.
думи, тъй като според другите свидетели към момента на пристигането на
полицейските служители нарушителката вече се била успокоила и
преустановила отправянето на обидни думи. За обосноваване на
възражението си защитата изопачава твърденията на останалите разпитани
свидетели, в резултат на което се предлага на съда да бъдат приети за
установени необосновани положения, които настоящият състав категорично
не споделя. Действително установява се по делото, че в определен момент
словесно агресивното поведение на Ц. е преустановено, още преди
отвеждането й в сградата на районното управление и след пристигането на
двамата полицейски служители. Не е вярно обаче да се доказва, че това се е
случило преди на мястото да са пристигнали свидетелите Ж. и Т.. Напротив –
4

свид. П. посочва, че „след като дойдоха полицаите и към тях имаше някакви
епитети, отправени от М.“, в този смисъл са и показанията на свид. П.,
която сочи: „когато дойде полиция, М. започна да псува и полицаите “.
Свидетелката Д. пояснява: „дойдоха служители на районното управление и
успяха да успокоят Ц.“. Следователно доказано по делото е, че промяната в
поведението на нарушителката е настъпила след пристигането на свидетелите
Ж. и Т., поради което те обективно са могли да възприемат изречените от нея
думи. Така мотивиран, настоящият състав изцяло дава вяра на показанията на
свидетелите Ж. И. Ж. и И. Ж. Т..
С доверие съдът ползват и показанията на свид. Р.А.Д... Макар за същата
да се установява да е предоставяла адвокатска помощ на свид. Д. по други
казуси, то това нито прави свид. Д. недопустим свидетел, нито дава основание
a priori да бъде отречена достоверността на твърденията й. На първо място в
показанията си свид. Д. също възпроизвежда обстоятелства, които е
възприела като очевидец, включително в частта, в която е чула говора /под
формата на викове/ на нарушителката Ц. и категорично го е разпознала. Касае
се отново за непосредствени възприятия, за които няма изискване да бъдат
направени единствено чрез очите на свидетеля. Показанията си Д. дава след
разясняване на наказателната отговорност, като те изцяло намират подкрепа
както в показанията на свидетелите Ж. и Т. след тяхното пристигане на
местопроизшествието, така и в показанията на свидетелите П. и П. - преди
това. Установява се, че между нарушителката Ц. и свид. Д. няма влошени
отношения, а нормални междусъседски такива. В тази връзка
обстоятелството, че в предходен момент свид. Д. е давала правни съвети на
свид. Д. /с която Ц. се намира в конфликт/, щом тя по занятие се занимава с
тази дейност според настоящия състав не е основание да не бъде дадена вяра
на показанията на свидетелката. Каза се и че те са подложени на същия
процес по проверка – първо анализирани самостоятелно, после в съвкупност с
останалите доказателства, както всички останали свидетелски показания и в
резултат от тази проверка съдът приема, че достоверността на показанията на
свид. Д. е доказана по делото. На първо място макар свидетелката да не си
спомня конкретната дата, то от цялостния й разказ несъмнено се установява,
че описва именно процесната случка от 01.04.2021 г. Установява се още, че тя
е възприела съдържанието на изречените от нарушителката Ц. думи: „Излез
ма ***, ***“ и „***, ела тука ма, ***“. Показанията на свид. Д.
кореспондират с тези на *** Ж. и Т. досежно обстоятелствата, че лицата,
съпровождащи свид. Д., не са отправяли обидни думи, нито са проявявали
физическа агресия спрямо Ц.. Свидетелката Д. също изяснява, че не е видяла
следи от нараняване или физическа агресия по тялото на Ц.. Съобщеното от
свидетелката относно присъствалите лица също кореспондира с приетото за
установено от съда въз основа на показанията на свидетелите, получили вяра,
макар самата Д. да сочи, че не познава конкретно тези лица. Описва ги като
семейство, за което по делото се установява да са свид. П. и съпругата му
Т.А.П. /неразпитана по делото/, както и да е имало жена от ***, говореща на
5

*** език, за която пък се изяснява да е лицето К.З.. На следващо място съдът
намира, че значими за делото обстоятелства, които се установяват от
показанията на свид. Д., са причината, поради която тя е сигнализирала на
ЕЕН:112, а именно чутите силни викове от терасата на жилището си, както и
че тя е слязла пред блока едновременно със свид. Д. и нейните гости, но през
цялото време никой от тях не е проявявал физическа агресия спрямо
нарушителката Ц..
При оценката на показанията на свидетелите Г. И. П., Ж. М. П. и С. А. Д.
съдът подходи с необходимото засилено внимание предвид установения по
делото факт на съществуващ конфликт между Ц. и свид. Д.. За свид. П. се
установява, че за пръв път е видял Ц. именно при процесното деяние, но от
друга страна беше съобразено и неговото приятелство със свид. Д..
Достоверността на показанията и на тримата свидетели съдът изследва
първоначално като ги оценява поотделно, после прецени съвместно едни с
други, а накрая в съвкупност и с останалите доказателствени материали. При
тази дейност настоящият състав намира, че са налице основания да бъде
дадена вяра и на тримата посочени свидетели /П., П. и Д./. Съдът намира, че
показанията им кореспондират с тези на свидетелите Ж. и Т., получили
доверието на съда, а преди пристигането на полицейските служители – с тези
на свид. Д.. Така показанията на П., П. и Д. служат като единствен източник
на доказателствена информация само за обстоятелствата преди слизането им
пред жилищния блок, тъй като след този момент вече има и друг разпитан по
делото очевидец – свид. Д.. Следва да се отбележи, че процесното деяние е
осъществено след слизането на тримата свидетели пред блока, поради което
показанията им се явяват самостоятелен източник на доказателствена
информация за обстоятелства, които не са част от състава на нарушението.
Дори и в тази част показанията на П., П. и Д. намират известна подкрепа в
показанията на свид. Д., която посочва, че преди да слезе пред сградата е чула
викове, като е разпознала гласа на нарушителката Ц.. Също така съдът
приема, че след като достоверността на показанията на свидетелите П., П. и Д.
е доказана в по-голямата им част, т.е. след излизането им пред жилищната
сграда, в която част показанията са проверени, то не са налице основания да
се отрича доказателствената им стойност и в останалата част. И тримата
посочени свидетели са очевидци. Свидетелстват за датата и мястото на
деянието, за неговото авторство от страна на нарушителката Ц., както и
съдържанието на конкретно изречените от нея думи. Свидетелите
потвърждават, че разпитаните полицейски служители също са присъствали.
Твърденията на П., П. и Д. относно цялостното поведение на Ц. изцяло
кореспондира с показанията на свидетелите Ж., Т. и Д.. Потвърждават се и
обстоятелствата, че никой от тази група свидетели не е удрял, ритал или по
друг начин упражнявал физическа сила спрямо Ц., както и че не я обиждал.
Следва да се отбележи и че показанията на свидетелите П., П. и Д. не
представляват схематично и повърхностно преповтаряне на съдържанието на
акта за констатиране на проява на дребно хулиганство, а е налице подробен,
6

детайлен и последователен разказ, който затвърждава тяхната достоверност.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за наличие на
съществени противоречия между показанията на свидетелите, получили
доверие от съда. Няма как да се изисква от свидетелите дословно да повтарят
всяка своя дума, но от съдържанието на показанията им не се установяват
противоречия, които да се ценят като съществени. Точно обраното –
показанията са еднопосочни и взаимно кореспондиращи си.
Досежно обясненията на нарушителката Ц., както и показанията на
свидетелите Й. К. К., Р.С. Й. и Н. Н. Ц. съдът намира, че и тук следва да се
подходи със завишено внимание при тяхната оценка. Това се дължи на
обстоятелството, че обясненията освен доказателствено средство могат да
бъдат използвани и като средство за защита в процеса, както и от близките
роднински и приятелски отношения на посочените три свидетелки с
нарушителката Ц.. Тези обстоятелства сами по себе си не изключват a priori
доказателствента стойност на обясненията и на показанията на посочените
свидетелки. Съпоставяйки твърденията им с останалите събрани и проверени
по делото доказателства обаче, настоящият съдебен състав приема, че на
посочените доказателства следва да бъде дадена вяра само частично.
Твърденията им се кредитират в следните части: че на дата *** четирите са
празнували *** на свид. Й.; че вечерта след 22:00 часа са пътували заедно с
таксиметров автомобил, който е спрял пред квартирата на нарушителката Ц. в
гр. *** където четирите жени са пренасяли багаж, за което са задържали за
известно време вратата на асансьора в сградата, при което той не е могъл да
бъде използван от други лица; че са търсили ключ за входната врата на
жилището на Ц.; че в същата сграда живее и свид. С. А. Д., която е слязла
заедно със свои приятели; че на място е повикан и пристигнал полицейски
патрул, който е отвел нарушителката Ц. в 03 РУ при ОД на МВР – Пловдив. В
останалите им части съдът намира, че обясненията на М.Ц. и показанията на
свидетелките К., Й. и Ц. са оборени от останалите доказателства по делото.
На първо място доказа се недостоверността на твърденията им нарушителката
Ц. да не е отправяла обидни и неприлични думи в присъствието на свид. Д.,
нейните гости /свидетелите П. и П./, както и на полицейските служители.
Всеки един от тези свидетели, а така също и свид. Д. непосредствено са
възприели изричането на инкриминираните думи, както и че техен автор е
била именно нарушителката Ц.. На следващо място категорично оборено е и
твърдението да са нанасяни удари на нарушителката Ц., да е блъскана, ритана
и бита, както и да е обиждана. *** Ж. и Т., които са непредубедени и
обективни свидетели, са категорични, че никаква агресия не е извършвана
спрямо Ц., докато те са присъствали. Доказва се, че такива действия не са
осъществявани и преди тяхното пристигане, тъй като свид. Д. е слязла пред
сградата едновременно със свидетелите Д., П. и П.. Това се потвърждава и от
обстоятелството, че Ж. и Т. не са установили никакви следи от наранявани,
кръв, удари, ожулвания по лицето и тялото на Ц. нито на място, нито след
отвеждането й в районното управление, включително и тя не е съобщавала
7

такива оплаквания. Защитата се позовава на неизвестно за съда заключение
по експертиза, която били представили. Подобна процесуална фигура на
съдебна експертиза, която да е изготвена извън процеса и да бъде представена
от една от страните, не съществува. По настоящото делото съдът нито е
назначавал съдебна експертиза, нито е приемал такова заключение.
Представено от защитата на лист 26 от делото съдебномедицинско
удостоверение представлява писмено доказателство. От него се установява
какво е било здравословното състояние на нарушителката Ц. на 05.04.2021 г.,
т.е. пет дни след процесното деяние. Макар констатираните в
удостоверението увреждания да са факт, то не се доказва причинна връзка
между този факт и процесното деяние. Уврежданията биха могли да са
претърпени от Ц. във всеки момент след деянието, но поддържаната версия,
че е била бита пред всички събрали се или излезли по терасите си съседи,
пред адв. Д. и пред двама полицая, категорично не получава вяра от
настоящия съдебен състав. В тази връзка цялата защитна теза се гради около
напълно несподелими от съда позиции. Твърди се Ц. да е жертва на някакъв
своеобразен заговор, в който да участват и полицейски служители, при това
не за пръв път, като защитата се позовава на друг случай, в който против
същото лице е имало издаден акт за констатиране на проява на дребно
хулиганство. Поддържа се, че единствените показания, които следва да
получат изцяло вяра от съда, да са на непълнолетната дъщеря на
нарушителката, за която се установява, че всъщност е избягала, боса, при
идването на полицейските служители, а пред това се е карала с майка си за
това, че „била пияна за пореден път“. Самото поведение по задържане на
асансьора толкова продължително време, за да бъде търсен ключ, без
например багажът да бъде превозен до пред жилището на Ц., където
търсеното да продължи, а асансьорът да бъде освободен, също звучи
нелогично, но би могло да бъде обяснено от конфликтната ситуация и
употребения алкохол. Действително защитата следва да съдейства за
изясняване на обстоятелствата, които са в полза на нарушителката, но в
случая съдът намира, че поддържана теза в хода на пренията почива на
цялостно изопачаване на събрания по делото доказателствен материал и
неговото превратно тълкуване. По тези съображения съдът приема, че в
обясненията си М.Ц. и в показанията си свидетелките К., Й. и Ц. в частите, в
които не им е дадена вяра, те са потвърдили неистина, поради което не
получават доверие от настоящия състав.

От правна страна:
При така установените факти съдът приема, че по делото се доказа по
категоричен начин, че с действията си М. О. Ц. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. От
обективна страна на 01.04.2021 г. около 23:00 часа в гр. Пловдив, на ул.
„***“ пред № *** нарушителката Ц. е извършила непристойна проява,
изразена в употреба на ругатни и други неприлични изрази: „***“ и „***“, на
8

публично място – в междублоковото пространство между намиращите се на
адреса жилищни сгради, пред повече хора, с което Ц. е нарушила
обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл. 325 от
НК.
Времето и мястото на извършване на деянието се установяват по
несъмнен начин по делото от показанията на свидетелите очевидци Иво
Живков Т., Г. И. П., Ж. М. П.. Относно мястото на деянието относими са и
показанията на свидетелите Ж. И. Ж. и Р.А.Д.., като макар двамата да не си
спомнят конкретната дата, то от съвместния анализ на показанията им с тези
на останалите свидетели, кредитирани от съда, се установява, че Ж. и Д.
разказват за същия случай, като не остава съмнение, че интересуващите
делото събития са се случили от обективна страна на 01.04.2021 г.
На следващо място по категоричен начин е установено и авторството на
деянието от страна на нарушителката М. О. Ц.. От показанията на
свидетелите-очевидци, получили доверие от съда, се изяснява както фактът,
че Ц. е присъствала на посочените в акта за констатиране на проява на дребно
хулиганство време и място, така и че именно тя е изрекла процесните фрази:
„***“ и „***“. Те са непосредствено възприети от свидетелите Ж., Т., Д., П.,
П. и Д.. Именно изричането на тези думи представлява изпълнителното
деяние на процесната проява на дребно хулиганство. В случая тя е
осъществена чрез действие и според съда конкретно извършеното от страна
на Ц. от правна страна се квалифицира като годно изпълнително деяние на
нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Това е така, защото изречените от
нарушителката и инкриминирани по делото думи са несъвместими с
установените и общоприети в обществото порядки и правила за общуване,
поради което са годни да увредят защитаваните обществени отношения по
опазване на реда и общественото спокойствие. По делото се установява и че
изказаните думи реално са възприети от присъстващите на мястото на
извършване на деянието свидетели. С това си поведение нарушителката Ц. е
нарушила обществения ред и спокойствие. Интензитетът на увреждане на
защитаваните обществени отношения обаче налага извод, че конкретното
деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо
престъплението по чл. 325 НК и представлява проява на дребно хулиганство.
Съгласно Постановление № 2 от 29.06.1974 г. по н.д. № 4/1974 г. на
Пленума на ВС основният критерий за разграничение на престъплението
хулиганство от дребното хулиганство е обществената опасност на деянието.
Същевременно съгласно чл. 1, ал. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство,
когато непристойната проява е изразена в употреба на ругатни, псувни или
други неприлични изрази на публично място пред повече хора, е налице
проява на дребно хулиганство. Това не означава автоматично, че всяка
употреба на ругатни, псувни или неприлични изрази винаги ще бъде дребно
хулиганство, но от друга страна, за да се квалифицира едно деяние като
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, е необходимо винаги да бъде
9

установено, че непристойните действия грубо нарушават обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Престъплението ще е налице
само когато и двата признака са кумулативно осъществени. Грубо
нарушаване на обществения ред ще е налице, когато деецът чрез своето
поведение изразява брутална демонстрация против установения ред и чрез
действията си нарушава важни държавни, обществени или лични интереси
или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно неуважение към
обществото ще бъде проявено, когато деецът чрез поведението си изразя
открито висока степен на неуважение към личността. Преценено спрямо
конкретните проявни форми, в които се е изразило деянието на
нарушителката, съдът приема, че установената деятелност не накърнява
обществените отношения по опазването на обществения ред и спокойствие в
такава степен и с такъв интензитет, че да се квалифицира като престъпление.
Независимо от това, отправените от Ц. думи запазват обективно неприличния
си характер, което ги прави годни да увредят защитаваните отношения по
опазване на обществения ред и спокойствие.
В тази връзка неоснователно е възражението за нарушено право на
защита поради непосочване в акта за констатиране на проява на дребно
хулиганство, че инкриминираните думи били отправени към свид. С. А. Д..
Административното наказание по реда на УБДХ не е наложено на Ц. за
непристойна проява, която да се е изразила в оскърбително отношение и
държане към гражданите, а за проява, изразена в употребата на ругатни и
други неприлични изрази на публично място. При тези рамки на обвинението
за охраняване правото на защита достатъчно е да бъде посочено
съдържанието на конкретните думи, които се вменят във вина на лицето.
Обществената опасност на това деяние произтича от факта, че думи с
неприлично съдържание от гледна точка на обществения морал са изказани
на публично място, пред повече хора и по начин, който е нарушил
обществения ред и спокойствие. В тази връзка принципно деянието би било
съставомерно дори и думите да не са адресирани до конкретно лице, но ако
деецът псува, ругае или изрича други неприлични изрази на публично място,
пред повече хора, с което да предизвиква тяхното възмущение, а поведението
му да получава отрицателната им оценка. Този пример ясно сочи, че
конкретната проявна форма на непристойната проява на нарушителката Ц. не
изисква като съставомерен признак да бъде установявано към кое конкретно
лице са насочени изричаните от дееца неприлични изрази. Достатъчно е, че
по делото се доказа тези думи да са реално възприети от присъствалите на
мястото лица, това да е станало на публично място – в междублоковото
пространство на ул. „***“ в гр. Пловдив, пред повече хора – разпитаните по
делото свидетели, както и че те обективно имат неприличен характер,
преценено спрямо утвърдилите се в обществото правила за общуване.
Категорично се доказа и че цялостното поведение на Ц. е довело до
нарушаване на обществения ред и спокойствие от обективна страна, като
свид. Д. с оглед случващото се е преценила, че следва да сигнализира на ЕЕН:
10

112, наложило се е да излезе пред жилищния си блок, както са сторили и
други лица, установява се, че е имало и хора, показали се по терасите от
околните жилища.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма
на вината пряк умисъл. Нарушителката Ц. е съзнавала отрицателната оценка,
която обществото дава на употребените думите, както и че те ще бъдат
непосредствено възприети от присъствалите на мястото лица, съзнавала е и че
се намира на публично място и пред повече хора. Предвиждала е, че с
действията си ще наруши обществения ред и спокойствие и е целяла
настъпването на тези съзнавани и предвидени последици.
По тези съображения съдът приема, че по делото се доказа по
категоричен и несъмнен начин, че М. О. Ц. е извършила проявата на дребно
хулиганство, за която се води делото.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по отправеното от
защитата искане да бъде отменен актът за констатиране на проява на дребно
хулиганство, то съдът не разполага с подобно правомощие. Съдебните
правомощия в настоящото производство са конкретно определени с
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от УБДХ, като съдът може да оправдае
лицето или да му наложи административно наказание, а в предвидените
случаи да прекрати производството. С акта си по същество обаче съдът нито
отменя, нито потвърждава акта за проява на дребно хулиганство.

По наказанието:
За извършената от нарушителката Ц. проява на дребно хулиганство са
алтернативно предвидени административните наказания задържане до 15
денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните работи и
глоба от 100 до 500 лева. При определяне на вида на наказанието съдът
намира, че с оглед конкретните проявни форми, в които се е изразило
общественоопасното поведение на нарушителката, следва да бъде наложено
по-лекото от двете предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“.
Наказанието „задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните
работи“ включва в съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но
според настоящия състав и наказанието „глоба“ ще въздейства
предупредително и превъзпитателно върху нарушителя. Прилагането на
държавната принуда в повече от необходимите предели за постигане на
преследваните цели противоречи на принципите за хуманност и за
индивидуализация на наказанието, по които съображения съдът счете, че
именно наказанието „глоба“ се явява най-подходящо в случая.
При индивидуализацията на така определеното наказание съдът приема
за смекчаващи отговорността обстоятелства доказания по делото факт на
предхождащ деянието конфликт между Ц. и свид. Д., което обективно е
улеснило вземането на решението за извършване на деянието, както и
обстоятелството, че Ц. е преустановила общественоопасното си поведение
след покана и предупреждение от органите на реда. Като отегчаващи
11

обстоятелства съдът отчита, че деянието е извършено и пред непълнолетни
лица, както и в късните часове на нощта, което е нарушило нощната почивка
на немалко лица, като свид. Т. посочва, че освен излезлите пред блока хора е
имало и такива, показали се по терасите на жилищата си. Относно
установените в хода на съдебното следствие и други думи, изречени от
нарушителката Ц., с неприлично съдържание тях съдът съобразява
единствено досежно степента на обществена опасност на деянието. Тъй като
те не са описани в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство и
така са останали извън предмета на доказване по делото, то нарушителката не
е призната за виновна да е извършила процеснта проява на дребно
хулиганство и чрез изричането на тези думи.
При тези факти настоящият състав приема, че наказанието следва да бъде
индивидуализирано при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, но същевременно над най-ниския предвиден размер, за да не
бъде игнорирано значението и на отегчаващите обстоятелства, а наказанието
да бъде справедлива ответна реакция на държавата, която да съдържа
необходимия обем принуда за постигането на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Също така размерът на глобата не трябва да засяга прекомерно
имуществената сфера на нарушителя така, че да създава невъзможност за
нейното заплащане, но да е достатъчен, за да окаже предупредителен и
превъзпитателен ефект върху наказаното лице. По тези съображения съдът
намери, че за процесната проявата на дребно хулиганство на нарушителката
М. О. Ц. трябва да бъде наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева. Същото се налага с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителката Ц. към спазване на установения правен ред.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12

Номер на акта:	1142
Дата:	19 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия:	Георги Росенов Гетов

Дело:	20215330202368
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 април 2021 г.

Решение по дело №2368/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите