МОТИВИ към присъда №10 по НОХД №759/2015г.
по описа на АРС ІІІ, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Х.В.Т. *** и същият е предаден на съд
за извършени престъпления:
-по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно затова, че на 26.05.2014 г. в с. Чешнегирово, обл. Пловдивска, се е заканил на Б.Т.Г.
с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му,
-по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно затова, че на 26.05.2014
г. в с. Чешнегирово, обл.Пловдивска, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда” с рег. № ***,
без свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление /с наказателно постановление № 4795/22.07.2013 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив/.
Настоящото първоинстанционно
разглеждане на делото по същество е второ по ред. По внесеният от страна на РП
Асеновград, на 19.11.2014г. първоначално е било образувано НОХД №637/2014г. по
описа на АРС. След разглеждането му, същото е приключило с присъда №30/28.05.2015г.
с която подс. Т. е бил признат за виновен по двете повдигнати му обвинения,
като за първото му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
две години, а за второто му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на една година. На основание чл.23 от НК, на подс. Т. е било наложено
общо най-тежко наказание наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две
години, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от четири години. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, е било извършено групиране на
наложените наказания по НОХД №637/2014г. и НОХД №199/2014г. двете на РС
Асеновград, като на подс. Т. е било наложено общо най-тежко наказание наказание
в размер на две години „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено
на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитатален срок от четири години. След
постъпила жалба от страна на защитника на подсъдимия, е било образувано ВНОХД №1184/2015г.
по описа на ОС Пловдив. Същото е приключило с Решение №216/ 06.10.2015г. с
което първоинстационната присъда е била отменена и делото е било върнато на АРС
на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК, за ново разглеждане от
друг състав на съда. След връщането на делото е било образувано НОХД №759/2015г.
по описа на РС Асеновград, разпределено на съдия-докладчик от трети наказателен
състав.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвиненията за всяко едно престъпление, така както са повдигнати с обвинителния акт, като
счита същите за доказани по несъмнен начин. По отношение на наказанията за всяко
едно от извършените престъпления счита, че те следва да се съобразят с вече
наложените наказания при предходното разглеждане на делото, като за първото от
деянията се определи наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, за
второто от тях се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на една
година. По отношение на всяко едно от тези наказания, прокурора е на становище, че следва да
намери приложение текста
на чл.23, ал.1 от НК, като на подс. Т. се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на две години „Лишаване от свобода”. Счита, че по отношение на така
наложеното общо най-тежко наказание следва да намери приложение чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението му се отложи с изпитателен срок от четири години. По този начин, той счита,
че ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК. Пледира спрямо подс. Т. да се
приложат чл.25, ал.1 и чл.23, ал.1 от НК, като са кумулират наказанията по НОХД №759/2015г.
и НОХД №199/2014г. двете на РС Асеновград и се определи едно общо най-тежко
наказание наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи с изпитателен срок от
четири години. Пледира подс. Т. да
бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.
Защитника на подсъдимия, адв. Л.Ч. пледира за неговото пълно оневиняване и оправдаване по двата пункта на
обвинението. След анализ на всички събрани по делото доказателства, защитника е
на становище, че не са събрани безспорни доказателства относно вината на
подсъдимия касателно всяко едно от обвиненията по обвинителния акт.
Подс.
Х.В.Т. счита себе си
за невинен и моли да бъде изцяло оправдан.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Х.В.Т. е роден на
***г***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, с адрес гр. Пловдив, ул. „Рая” № 12, вх. Д, ет. 1, ап. 2, с ЕГН **********. Подс. Т. е неправоспособен водач на МПС, но въпреки това
същия управлява такива превозни средства и е регистриран няколко пъти, като
нарушител по ЗДвП. Освен това, за извършени престъпления по чл.343в, ал.2 вр.
ал.1 от НК подс. Т. е бил признат за виновен и наказван три пъти.
На 28.04.2013г. около 22.30 часа,
подс. Т. *** където управлявал мотоциклет „Хонда” с рег. № ***. Докато се движел по бул. „Менделеев” в
посоченото населено място, той бил спрян от служител при сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР - Пловдив. Последният
констатирал в хода на последвалата проверка, че подс. Т. не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Тази констатация била
отразена в акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ № 4795/28.03.2013
г. Въз основа на този АУАН било издадено и наказателно постановление /НП/ № 4795/22.07.2013г.
издадено от Началник на сектор „ПП” при
ОД на МВР Пловдив, с което за извършеното нарушение по чл.150 от ЗДвП на подс. Т.
било наложено административно наказание „Глоба”. Наказателното постановление е
връчено на подсъдимия на 10.09.2013г., като същото не е обжалвано от него и е
влязло в сила. / лист 43 от ДП/
Пострадалия Б.Т.Г. *** с баща си
и брат си-св.Т.Г. и св. С.Г.. Домът на семейство Гицови в гр. Садово, се намира срещу къщата на бабата на подс. Т..
В миналото св. Б.Г. и подс. Т. били близки приятели,
като се познавали добре. В последствие отношенията им се влошили, като след
възникнал инцидент между тях, подс.Т. спрял да
посещава града.
На 26.05.2014г., преди обяд, св. Б.Г.
***.00 часа, той се качил в притежавания от него лек автомобил „БМВ 318И“ и
тръгнал към близкото с.Чешнегирово, от където трябвало да вземе свой приятел-свидетеля
Д.П.. Св. Б.Г. преминал по второстепенния път от гр. Садово и влизайки в
селото, се разминал с лек автомобил „ Хонда CRX“ с ДК№ ***, зелен на цвят,
управляван от подс.Т.. Двамата водачи се видели и се
разпознали. При разминаването нямало провокации, като св. Б.Г. продължил
спокойно към дома на св.Д.П.. В един момент Б.Г. забелязал, че е застигнат от
автомобила на подс.Т., който го изравнил от лявата му
страна и продължил да движи успоредно с него. Св. Г. се обърнал към подс. Т. и видял,
че последния нещо вика. Поради шума от двигателите и музиката обаче, Г. не
успял да възприеме отправените реплики. В един момент подс.Т.
започнал да криволичи, като двата автомобила се застъргали странично. Така
изминали около 5-10 метра, като достигнали до дома на св. Д.П.. Св. Г. забелязал,
че св. П. е на улицата пред дома си, поради което намалил и спрял. Подс. Т. се
отдалечил на близко разстояние и също спрял. Опасното каране на Т. и
обстоятелството, че управлява без свидетелство, мотивирали св. Б.Г. да подаде
сигнал на тел. 112. Телефонното обаждане с оператора от 112, било осъществено в
15.22 часа, посредством ползвания тогава от св. Б.Г. мобилен телефон с номер
********** /справка лист 47 от НОХД №759/2015г./. Докато св.Б.Г. обяснявал случая
по телефона, той забелязал, че към него се приближава автомобила на подс. Т. . Като
наближил, Т. спрял автомобила, слязъл от него и нападнал с юмруци св.Б.Г.. Един от ударите
попаднал в ръката с телефона на св. Г., следствие на което устройството
изхвърчало и паднало на земята. Докато удрял св.Г. подс. Т. употребил спрямо
него и изразите „Ще те утрепя“ и „ Ще те убия“.
В резултат на нанесените удари Г. загубил равновесие и паднал по гръб на земята. Докато се намирали в
това положение, Б. Г. успял да хване
камък, с който ударил Т. в лицето. Вследствие на ударът Т. се отдръпнал и
застанал с гръб към св. Г.. Последния станал от земята и хвърлил камъка по Т.,
като го уцелил в задната част на главата. Защита на св. Б.Г. се оказала успешна
за него, като следствие на ударите с камъка, подс.Т.
получил няколко сравнително сериозни травми в главата. Той получил кръвотечение
от раните, като се качил в автомобила и напуснал местопроизшествието.
Свидетелят Б.Г. използвал
телефона на св. П. от който се обадил на баща си и на брат си. От тяхна страна
също последвали обаждания до Спешен телефон 112. Първото обаждане било в 15:35
часа, като то било осъществено посредством ползвания тогава от св. С.Г. мобилен
телефон с номер **********. Второто обаждане било в 16.02 часа, като то било
осъществено посредством ползвания тогава, от св. Т.Г. мобилен телефон с номер
********** /справка лист 47 от НОХД №759/2015г./.
Във връзка с получените сигнали на
мястото бил изпратен полицейски патрул, в състава на който влизал и св. Б.Д.М. ***,
от подучастък гр.Садово. Докато пристигналите
в с. Чешнегирово полицаи провеждали разговор със св. Б.Г. и св.Д.П., подс. Т. отишъл в дома на свидетеля Д.Т.,***. Т. бил в дома
си,като в същото време при него била и приятелката му-св. Н.А.Ш.. Св. Т. и св. Ш.
видели, че подс. Т. има кръв по лицето и дрехите си, както и рани по главата. Т.
ги осведомил , че са се скарали със свидетеля Б.Г. и че последният го ударил с
камък. В последствие подс.Т. помолил св.Т. да остави
автомобила си в гараж му. Св.Т. се съгласил, като видял, че автомобила на Т. има
деформации по заден десен калник и дясна врата. След като прибрал автомобила в
гаража, подс. Т. се обадил на своята майка-св. С.П.Т., като й казал, че е със
спукана глава и я помолил да дойде да го вземе от с.Чешнегирово. Св.Т. се
качила в семейния автомобил и потеглила от гр.Пловдив за Чешнегирово.
Междувременно Т. и Т. решили, че е по удачно, срещата със св. Т. да се състои извън
селото. Те се качили в автомобила на св. Ш., която ги закарала до входа на
селото. Там те изчакали св.Т., като след нейното идване подсъдимия се
прехвърлил в другият автомобил. В последствие св. Т. и подс. Т., посетили УМБАЛ
„Св.Г.“***. Там раните на Т. били обработени, след което той бил изпратен за
домашно лечение. На 29.05.2014г. подс. Т. посетил Отделението по Съдебна медицина
при УМБАЛ „Св.Г.“***, където бил освидетелстван от съдебен лекар. Резултатите
от извършения преглед били отразени в издаденото от лекаря медицинско
удостоверение № 521/29.05.2014г. /лист 14 от ДП № 550/2014г. на РУП/ .
След завръщането на св.Д.Т. и св.
Н.Ш. ***, те били посетени от
полицейските служители извършващи проверката по случая. Дошлите полицаи
огледали автомобила на подс. Т., като се свързали по телефона и св. Т.. Тя ги
осведомила за местонахождението на подсъдимия и за неговото здравословно
състояние.
Въз основа на събраните
първоначални данни, на 26.05.2014г. било образувано досъдебно
производство ДП№550/14г. на РУП Асеновград, воденото срещу „неизвестен
извършител“ за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. На
по-късен етап, Х.В.Т. бил привлечен и разпитан като обвиняем.
На 27.05.2014г. св. Б.Т.Г., посетил Катедра по „Съдебна медицина” при УМБАЛ „ Св.Г.“***
където му бил извършен преглед и издадено СМУ № 498/27.05.2014г. /лист 13 от ДП
№ 550/2014г. на РУП/ .
От заключението на експерта д-р С.С. по назначената спрямо подс. Х.В.Т. съдебно-медицинска
експертиза /на листи от 16 до 22 от ДП №550/2014г./ и
от разпита на вещото лице извършен в хода на съдебното следствие се установява, че при инцидента на 26.05.2014г. на същия са били причинени: разкъсно-контузна
рана на кожата в окосмената част на главата; счупване на фрагмент от
дъвкателната повърхност от коронката на първи горен ляв резец; кръвонасядане и
охлузване на кожата на лицето. Според експерта тези травматични увреждания са
причинени от удар с или върху твърд
тъп предмет и е възможно да са получени по време и място, а именно от
най-малко от два или три удара с камък, за каквито има събрани данни от гласните доказателства. Посочено е също така, че тези
увреждания са довели до разстройство на здравето на обвиняемия, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК / т.е. налице е лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК/.
От заключението на експерта д-р С.С. по назначената спрямо св. Б.Т.Г. съдебно-медицинска
експертиза /на листи от 25 до 31 от ДП №550/2014г./ и
от разпита на вещото лице извършен в хода на съдебното следствие се установява, че при инцидента на 26.05.2014г. на Г. са били причинени:
кръвонасядания в областта
на лицето и гръдния кош; драскотини по кожата на предната коремна стена;
охлузване в областта на лявата лакътна става; кръвонасядане по
външно-страничната повърхност на дясната подбедрица. В съдебно заседание беше
уточнено това, че механизма на така установените телесни повреди, е такъв, че
отговаря те да са били причинени от удари или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно да се получат така, както се съобщава в показанията на
свидетелите очевидци. Беше направено и допълнително уточнение от вещото лице,
според което, тези увреждания са довели до причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето /т.е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2
от НК/.
Описаната фактическа обстановка съдът
приема за установена от показанията на разпитаните по настоящето дело, пред настоящия
съд, като свидетели Д.К.П., Д.Й.Т., Б.Т.Г., А.Г.А., Б.Д.М., Н.А.Ш., С.Т.Г. и Т.С.Г.,както
и частично от показанията на св. С.П.Т. и обясненията на подсъдимия Х.В.Т. от приложените по делото писмени
и веществени доказателства и експертните
заключения по назначените във връзка с воденото наказателно
производство две СМЕ.
По делото няма спор, че
инкриминираната дата ,подс. Т. е управлявал лек автомобил „ Хонда CRX“ с ДК№ ***, като в същото време
, той е бил неправоспособен. В тази насока доказателствата са безпротиворечиви,
като това не се отрича дори от подсъдимия и неговия защитник. В тази насока са
показанията на свидетелите Д.К.П., Д.Й.Т., С.П.Т., Б.Т.Г. и Н.А.Ш., които съдът
кредитира. По отношение на обвинението по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, се
оспорва от защитата единствено правната квалификация, на което възражение съдът
ще спре отделно в своите мотиви.
Обстоятелствата във връзка със
случилото се между подс Х.Т. и св. Б.Г., налагат да
се изяснят техните мотиви,точната последователност на действия им и настъпилите
резултати следствие от това, като при това се преценят и събраните в тази
насока гласни и писмени доказателства.
Безспорно по делото се установи,
че към 26.05.2014г. подс. Т. и св. Б.Г. са били във влошени отношения.В тази
насока събраните по делото гласни доказателства са безпротиворечиви. Това, че
автомобила на св. Б.Г. и автомобила управляван от подс. Т.
първоначално са се разминали без проблеми също е изяснено. Твърденията на подс.
Т., че не е познал св. Б.Г. и че последния е управлявал движейки се срещу него,
съдът отхвърли като нелогични. За подсъдимия е било ясно, кой е управлявал
насрещно движещия се автомобил, като именно влошените отношения между двамата,
са мотивирали Т. да обърне автомобила си и да настигне автомобила на св. Б.Г..
При това, след изравняването на двата автомобила, подс. Т. започвайки да
криволичи и прави гримаси, пръв е провокирал св. Б.Г.. Двата автомобила са се
движили успоредно известно разстояние, като при това те са влезли в
съприкосновение. За автомобила управляван от св.Б.Г. това се е случило в лявата
странична част, а за автомобила на подс.Т.
застъргването е било в дясната странична част. По отношение на това
обстоятелство, доказателствата също са безпротиворечиви, като те намират опора
в обясненията на самия подсъдим, както и показанията на свидетеля Б.Г. и очевидеца Д.П.. Поведението на подс. Т. спрямо
св. Б.Г., свързано с твърде опасното шофиране и причинените по автомобила щети,
са мотивирали свидетеля Г. да осъществи телефонното обаждане до Спешен телефон
112 и да поиска изпращане на полицейски
екип. В тази насока са показанията на свидетелите Г. и П. а и резултатите от
събраните веществени доказателства. Докато св. Б.Г. е говорел по телефона,
подс. Т. се е върнал обратно с цел да се
саморазправи с него. Причината за последващото
поведение на Т. са били установените вече щети по лек автомобил „Хонда“. В тази
насока са показанията на св. Б.Г. и обясненията на подс. Т.. При завръщането на
Т., той е нападнал пръв св. Б.Г., който в същото време е говорел по оператора
от Спешен номер 112. Това ясно личи и от съдържанието на телефонния запис.
Подс. Т. се е върнал с цел отмъщение и бърза саморазправа, а не да иска обяснения
от св. Г.. Водения разговор с оператора от тел.112 е бил прекъснат внезапно,
като това се случило вследствие на нанесения удар от страна на Т. спрямо св. Г.,
при което телефона е бил избит от ръката му. В същия момент подс. Т. е отправил
спрямо св. Б.Г. и изразите „Ще те утрепя“ и „ Ще те убия“. По отношение на
отправените закани в случая, няма как да не се вземат предвид показанията на
св. Б.Г. и св. П.. Макар подс. Т. да отрича, че е отправил такива закани, това
обстоятелства се установи безспорно по делото. В действителност от съдържанието
на записа получен от Спешен телефон 112 не се установява звуково, че има
отправени такива изрази. В случая обаче следва да се съобрази и това, че реализираното
от Т. нападение спрямо Г. е по време на водения разговор с оператора от този
телефон, като самите заплахи са били отправени след прекъсване на разговора. Следва
да се отбележи и това, че чрез телефонното обаждане Г. е целял да съобщи на ПТП
и за факта, че то е следствие от действията на неправоспособния водач Т., а не
да подаде сигнал за нападение над своята личност. В момента на започване на
разговора, подс. Т. е бил извън полезрението на св.Г. и самото нападение все
още не е било реализирано. В последствие обаче, както се установява от
разговора, то подс. Т. бързо се появил и е нападал без предупреждение.
Твърдението на подс. Т., че той самия не е удрял св. Б.Г., напълно се
опровергава от показанията на самия пострадал, на св. П. и от заключението на
вещото лице назначената по делото СМЕ. От последното се установява, че на
26.05.2014г. на св.Б.Г. са били причинени кръвонасядания в областта на лицето и
гръдния кош; драскотини по кожата на предната коремна стена; охлузване в
областта на лявата лакътна става; кръвонасядане по външно-страничната
повърхност на дясната подбедрица. При разпита не вещото лице, се установи и
това, че описаните травматични увреждания в тяхната съвкупност, дават основание
да се направи извод, че механизма на тяхното причиняване съответства на
събраните по делото доказателства, а именно нанесени удари и падане на
пострадалия на земята. По отношение на нанесените удари от страна на св. Б.Г.,
с парче от плочка, спрямо подс. Т., то събраните по делото доказателства също
са безпротиворечиви. По този начин св. Б.Г. е реализирал своята защита, като с
това е било прекратено и нападението от страна на подс. Т..
Като взе предвид
гореизложеното съдът кредитира изцяло показанията на св. Б.Т.Г., като отчете и
качеството му на пострадал в наказателното производство. По отношение
на действията извършени от подсъдимия Т. спрямо св. Б.Г., както съдът
посочи по-горе, показания на пострадалия по същество
се подкрепят от свидетелските показания на св. Д.П. ,
които съдът кредитира, като те имат логично обяснение и от самите действия на пострадалия. По отношение на отправените изрази от страна
на подсъдимия Т. спрямо св. Г., отново
няма как да не се
посочи това, че показания на
пострадалия по същество се подкрепят
от свидетелските показания на П., който е станал пряк очевидец на случилото се. По отношение на отправените
удари от страна на подсъдимия
Т. спрямо св. Г., отново
следва да се посочи, че показания на пострадалия се подкрепят от свидетелските
показания на прекия очевидец П.. По
същество показанията на св. Г.,
относно нанесените му удари от страна на подс. Т., се подкрепя от заключението на вещото лице относно механизма на
причиняване на констатираните телесни повреди.
Съдът кредитира в по-голямата им част показанията на св. Д.К.П., дадени от
него пред настоящия състав. При разпита на св. П. се констатира, че той не си
спомня както датата на случката между Т. и Г., а така също не си спомня и
конкретни обстоятелства свързани с отправените изрази и поведението на двамата
участници, като по отношение на други обстоятелства е налице и противоречие
между дадените от него показания пред състава на съда разглеждал НОХД№ 637/2014г. Това наложи тези негови показания
/на лист 41 от НОХД№ 637/2014г./ да
бъдат прочетени на осн. чл.281, ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като при това св. П. заяви, че подържа
дадените от него по-рано показания.В този смисъл, съдът кредитира и тази чест
на така прочетените показания, с които се изясняват противоречията и
непълнотата в показанията на Д.П.. Съдът счете, че св.П. се явява
незаинтересован от изхода на делото, поради и което няма пречка да кредитира
неговите показания, още повече, че същия се явява пряк очевидец на случилото
се. По отношение на този свидетел, действително защитата на подсъдимия направи
искане да не се кредитират показанията
му, тъй като били неточни. Като пример беше посочено твърдението ме, касаещо
точното разположение на движещите се успоредно два леки автомобила. Точната
преценка на събраните по делото доказателства, дава основание да се направи
извод, че и по отношение на това обстоятелство показанията на св. П. се явяват
достоверни. След като той се е намирал пред двата автомобила и те са го
наближавали, то е очевидно, че за него автомобила на св. Г. се е намирал в
лявата част, а на подс. Т. е бил в дясната част. За двамата водачи обаче,
движейки се в права посока, местата им са били съответно, в дясно и ляво. По
отношение на това обстоятелства показанията на Г. и обясненията на Т. също се
явяват достоверни.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Д.Й.Т. и Н.А.Ш., като отчете известните колебания в
показанията на св.Т. и приятелските му отношения с
подс. Т.. Логично
преценени в тяхната съвкупност и поотделно, съобразно и останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства,
дават основание на съдът да заключи, че същите са достоверни поради и което следва да
се кредитират.
Съдът кредитира в пълнота показанията на свидетелите С.Т.Г. и Т.С.Г., като отчете това, че
двамата не се явяват преки
очевидци на случилото се, както и факта, че първият е брат, а вторият е баща на пострадалия Б.Т.Г.. Като негови най-близки роднини,
те
следва да се считат за заинтересовани от изхода на делото, като въпреки, това
точната преценка на
техните показания наред с останалите събрани по делото доказателства, дават
основание на съдът да заключи, че показанията им са достоверни поради и
което следва да се кредитират. В показанията на двамата свидетели липсва стремеж към изнасяне на неверни факти и затаяване
на обективната истина.
Съдът
кредитира частично и
показанията на св. С.П.Т., като
отчете, че тя не е пряк свидетел на случилото се и това, че е майка на подсъдимия
и като такава, то следва да се счита за заинтересована от изхода на делото. Безспорно по делото се установи това, че след инцидента именно св. Т. е закарала сина си за
оказване на медицинска помощ. От нейните показания, наред с показанията на св. Т.
и св. Ш. се установява и какво е било в действителност здравословното състояние
на подсъдимия. Подс. Т. и разказал на майка си накратко какво се е случило, но
това обаче е била една по различна версия ,разминаваща се с установената от
съда. Според тази версия пострадалия Б.Г., е отправил закани спрямо подс.Т., като го е заплашил че ще викне полиция като освен
това е ритнал и калника на автомобила
му. В последствие св.Г. е взел камък и с него е ударил подс.Т..
Очевидно
е, че така преразказана,
тази версия освен и противоречаща на останалите събрани доказателства, то поставя и много
въпросителни. Чрез нея не се изяснява поведението на подсъдимия, какви са били
подбудите му връщането му при пострадалия Г., каква е причината за внезапното
прекъсване на разговора на Г. с оператора на тел.112, кое е наложило подс. Г.
да вземе парче от плочка и да удря с него подсъдимия. В тази си част тази
версия противоречи и на показанията на св. Б.Г. и тези на св. П., явяващи се
косвени гласни доказателства. В останалата им част съдът кредитира показанията на св. Т..
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите А.Г.А. и Б.Д.М., като отчете и това, че те са полицейски
служители. Преценени спрямо останалите събрани по делото доказателства, то
изводът е че техните показания следва да се кредитират, тъй като са логични и
последователни, като липсва стремеж към изопачаване на обективната истина.
Макар и да работят като полицейски служители, то двамата не се явяват
заинтересовани от изхода на делото. От
показания на Б.Д.М. се установява, какъв е бил повода за отиването му в
с.Чешнегирово и последователността на техните действия при извършване на
проверката.
Съдът кредитира и показанията на
св. Г.Т.Б., като отчете че те явяват без значение относно предмета на делото. В
действителност от тях се установява, че след инкриминираната дата, все пак
подс. Т. е договорил със св. Б. условията по продажбата лек автомобил „ Хонда CRX“ с ДК№ ***, като автомобила е
бил прехвърлен за сумата от 1100лв.
Съдът не кредитира част от обясненията
на подс. Х.В.Т., тъй като те логически и фактологически се разминават с
по-голяма част от събраните по делото гласни и писмени доказателства които
съдът кредитира. Както съдът по-горе отбеляза, то по делото безспорно се
установи това, че двамата водачи са се разпознали, още при разминаването на
колите. Твърдението на подс. Т., че в този момент св. Б.Г. е управлявал срещу
него, се явява негова защитна теза и позиция, която не намира опора в нито едно
доказателство събрано по делото. Влошените отношение със св. Б.Г. и
невъздържаността са мотивирали подс.Т. да обърне
посоката си на движение и тръгне след него и то за да търси конфликта с
пострадалия. Това именно е била и целта на подсъдимия, а не както твърди той, да
търси обяснения от свидетеля Б.Г. за някакво си въображаемо предизвикателно негово
поведение. По делото не се събраха каквито и да е доказателства, св. Б.Г. да е
провокирал па някакъв начин подс. Т.. Напротив, събраха доказателства в
обратната насока, които са в подкрепа на обвинителната теза. Твърдението на подс.Т., че не е нанасял удари на св. Б.Г., също бе
отхвърлено като недостоверно.Безспорно по делото се установи, че на св. Г. са
били нанесени телесни увреждания, като по установен е техния механизъм. Както
съдът посочи по-горе, то по делото не се установи, че св. Г. и ритал автомобила
на подс. Т.. В тази им част съдът не кредитира неговите обяснения, които освен
това са и противоречиви по отношение на това обстоятелство. В останалата им
част съдът кредитира обясненията на подс. Т..
Съдът кредитира двете заключения на вещото лице д-р С.С.С. по назначените по отношение на подс. Х.Т. и св. Б.Г. съдебно-медицински
експертизи /на листи от 16 до 22 и листи от 25 до 31 от ДП/ и изразеното от експерта
становище. От тях се установяват както вида и
характера, така и механизма на причинените на лицата телесни повреди.
В случая съдът счете, че няма
пречка да бъде кредитирано и приложеното по делото като веществено доказателство
по смисъла на чл.109 от НПК: електронен носител-диск именно CD-R, изпратен от
Регионален център 112 – Кърджали с писмо с вх. № 214/07.01.2016г / намиращ се
на лист 47 от НОХД №759/2015г. /, както
и да се кредитират изцяло и съдържащите се върху този носител 6 бр.
файлове със записи. Диска има качеството на предмет, върху който има следи във връзка
с престъпленията, поради което без съмнение могат да се ползват за нуждите на
наказателното производство, включително и с оглед разпоредбата на чл.102 от НПК, като при съмнения за достоверността, те безспорно могат да се проверяват
чрез различни процесуални способи, включително и експертиза.
Съдът кредитира и останалите приложени
по делото писмени доказателства, тъй като същите си кореспондират със събраните
по делото гласни и веществени доказателства, които съдът кредитира, както и
надлежно приобщените към доказателствения материал- характеристична справка,
справка за съдимост, НОХД №199/2014г. по описа на РС Асеновград, и др. писмени доказателства.
От правна страна:
Подсъдимият Х.В.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК,а именно това, на 26.05.2014 г. в
с. Чешнегирово, обл. Пловдивска, се е заканил на Б.Т.Г. с убийство и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,както е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343,в, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно това, че на 26.05.2014 г. в
с.Чешнегирово, обл.Пловдивска, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Хонда” с рег. № ***, без свидетелство за управление на МПС в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление /с
наказателно постановление № 4795/22.07.2013 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Пловдив/,
По тези правни
квалификации, съдът призна подсъдимия за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 26.05.2014г., в с. Чешнегирово, обл. Пловдивска,
подс. Т. е осъществил спрямо св. Б.Т.Г. изпълнителното деяние на престъплението
по чл.144,ал.3 вр.ал.1 от НК, като се е заканил с убийство на св. Г. с изрази.
От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият е отправил закани с
убийство към пострадалия свидетел, които обективирал викове „Ще те утрепя“ и „
Ще те убия“. Така отправените закани са създали възможност за възбуждане у
пострадалия на основателен страх за осъществяването им, предвид конкретно
създалата се обстановка, начина по който са били отправени и обема им, като се
вземе предвид и психичното състояние на подсъдимия. При отправяне на заплахите
подс. Т. е бил агресивен и е нападнал пострадалия с удари. Престъплението е
довършено, тъй като пострадалият е възприел отправените към него закани, като той
самия той е бил смутен и стъписан. Наред с оправените закани подс. Т. е нанесъл
и удари спрямо св. Б.Г., като цялостното поведение на подсъдимия е било оценено
и възприето от пострадалия като заплаха за живота му. Именно това обяснява и
действията на св.Б.Г. с реализираната от него активна защита. Намирайки се в
паднало положение на земята той е успял да намери камък с който да удари подс.Т.. Именно защитата е била принудила подс.Т. да преустанови нападението.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 26.05.2014г. в с. Чешнегирово, обл.
Пловдивска, подс. Т. е осъществил изпълнителното деяние и на
престъплението по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК. Горното обстоятелство се
установява, от събраните по делото гласни доказателства и от приложените по
делото писмени доказателства НП №4795/22.07.2013г. /лист 43 от ДП/, издадено от
Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив и справка за подс. Х.В.Т. *** /
листи 39 до 41 от ДП/.
С цитираното НП на нарушителя Т. е бил вменен
състав на нарушение квалифицирано по
чл.150 от ЗДвП. Същото е затова, че на 28.04.2013г. около 22.30 часа, в
гр. Пловдив е управлявал МПС мотоциклет „Хонда” с рег. № ***, без да има
съответната правоспособност. За това нарушение, административнонаказващия орган
е счел, че на нарушителя следва да бъде наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000лв., като е определил същото на основание чл.177, ал.4,
пр.1 от ЗДвП. НП е било връчено на Т. на 10.09.2013г. като не е било обжалвано
и е влязло в сила.
Настоящото деяние квалифицирано по чл. 343в, ал.2
вр. ал.1 от НК , извършено от подс. Т. на 26.05.2014г., като същото е затова,
че е управлявал МПС, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок
от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление. Видно е, че съставът на
престъплението е налице.
Направеното възражение от страна на защита, че в
НП административното наказание е било
неправилно определено,т.е. вместо по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е било
определено по чл.177, ал.4, пр.1 от ЗДвП, която препраща към чл. 177, ал.1,т.1 се
явява неоснователно. Точната преценка на издаденото НП дава основание да се направи
извод, че вида и размера на административното наказание спрямо Т. в цитираното
НП е бил определен, за нарушение извършено в условията на повторност, каквато
по отношение на нарушителя е била налице. Факта, че в самото НП не е било
изписано, че нарушението е в условията на повторност, не дава основание за
оневиняване на подс. Т..
Престъпленията
за които подс. Т. е предаден на съд са извършени от него при форма на вината
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал противоправния и обществено
опасният характер на своето поведение, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал тяхното настъпване.
За подсъдимия може да се направи извод, че причина за извършеното е и пълното незачитане
на установения в страната правов ред и в частност неприкосновеността на
личността, слаби волеви задръжки и системно нарушение на правилата за движение
по пътищата.
По наказанията:
Съдът, като взе предвид степента
на обществената опасност на деянията –значително високата опасност за първото престъпление,
тъй като за същото законодателя е предвидил на виновното лице да се наложи
сравнително високо наказание и не толкова ниска, за второто, с оглед
обществените отношения, които засяга, неговата разпространеност и последиците
от същото, въпреки, че се касае до престъпление което не се явява тежко
съобразно текста на чл.93,т.7 от НК, характера и последиците от двете
престъпления, и степента на обществената опасност на извършителят-не толкова
ниска, като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-младежката
възраст на подсъдимия, и продължителността
на наказателното производство, семейното му положение и отегчаващите
отговорността обстоятелства- предишните му осъждания, невлиящи върху
квалификацията на двете деяния предмет на настоящето дело, като се съобрази с
целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК, счете, че за извършените от
подсъдимия две престъпления, следва да му се наложат съответни наказания, като
те бъдат при условията на чл.54 от НК.
По отношение на извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1
от НК, съдът като съобрази
всичко по-горе изложено с предвиденото за това престъпление наказание, което в
случая е до шест години лишаване от свобода, както с текста на чл.54 от НК, то определи
съответен размер на наказанието в размер на една година и шест месеца, при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като съобрази всички
обстоятелства по делото, начина на извършване на престъплението, употребените
изрази и демонстрираното агресивно поведение.
По отношение на извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът констатира, че от момента на извършване на
деянието до произнасяне на присъдата е последвало изменение в
законодателството, по отношение, на наказуемостта. Към момента на извършване на
деянието от страна на подс. Т. -26.05.2014г. текста на чл.343в, ал.2 вр. ал.1
от НК е предвиждал при признаване на вината на виновното лице да му се наложи
наказание „Лишаване от свобода” до две години. С изменение в ДВ, бр.
74 от 2015 г. текста на чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК бе
променен, като същия предвижда виновното лице да се наказва с лишаване от свобода от една до три
години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Тъй като до влизането на
решението в сила са последвали различни закони, съдът е длъжен да извърши
преценката по чл.2, ал.2 от НК за това кой закон е по-благоприятен за дееца. Очевидно
е че в случая по-благоприятен за дееца, се явява текста на закона, който е бил
в сила към момента на извършване на деянието, защото все пак предвиждал по
нисък размер на основното наказание, като не се е предвиждало и налагане на
кумулативно наказание глоба.
Като съобрази всичко по-горе изложено с предвиденото
за това престъпление наказания към 26.05.2014г., то определи наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на една година. За този вид и размер на наказание, съдът се
съобрази с всички обстоятелства по
делото, начина на извършване на престъплението, упоритостта на подс. Т.
насочена към осъществяване на този вид престъпления. Очевидно е, че
така наложените и изтърпени до момента наказания на подс. Т. по предходните присъди не са
изиграли изцяло своята роля, като те не са подействали в пълна степен възпиращо
и превъзпитателно спрямо него с оглед мотивирането му към неизвършване на нови
престъпления. Като счете,
че на подсъдимия, за извършеното от него престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1
от НК, следва да бъде наложено наказание
при лек превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,
като в случая се определи наказание „Лишаване от свобода” в размер на една
година.
В случая, съдът счете, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, тъй като отделените деяния, за
които беше осъден подсъдимия, са извършени от него в условията на съвкупност -
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Предвид това,
съдът наложи едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а
именно наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца .
Съдът счете, че спрямо така наложеното на подс. Т.,
общо-най тежко наказание, не следва да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК,
като този размер на наказанието ще бъде достатъчен с оглед целите на чл.36 от НК, поради и което наказанието не следва да бъде увеличено.
При преценка за начина на изтърпяване на определеното
общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”, съдът взе предвид това, че по
отношение на подс. Татев може да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
като изпълнението на наложеното наказание следва се отложи с по-голям изпитателен
срок, който в случая да бъде в размер на три години и шест месеца. По делото се
установи, че подсъдимия е бил осъждан нееднократно, като на два пъти спрямо
него е прилаган е текста на чл.78а от НК и за постигане целите на наказанието
не е необходимо той да изтърпи реално
наложеното му наказание.
По отношение на направеното искане на прокурора
за прилагане на разпоредбите на чл.25 и чл.23 от НК, съдът намери същото за
основателно. Както се посочи по-горе, то в хода на съдебното следствие се
установи, че след извършване на деянието предмет на настоящето дело, спрямо
подс. Т. е било постановен и влязъл сила един последващ съдебен акт с който
същия е бил признат за виновен в извършване на едно умишлено престъпление. С
Определение №98/27.05.2014г. по НОХД №199/2014г. на АРС е било одобрено
споразумение с което подс. Т. е бил признат за виновен в това, че на 10.11.2013г.
е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, за
което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е било
отложено с изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила на
27.05.2014г.
Видно е, че деянията предмет на настоящето дело и
това по НОХД №199/ 2014г. на АРС, са извършени от подс. Х.В. преди да е имало
влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради и което, съдът счете, че
няма пречка на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК да му бъде определено
едно общо най-тежко наказание измежду наказанията наложени му по тези две дела,
каквото в случая се явява наказанието в
размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода”.
В случая, съдът счете, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, тъй като отделените деяния, за
които беше осъден подсъдимия, са извършени от него в условията на съвкупност -
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Предвид това,
съдът наложи едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а
именно наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца .
Съдът счете, че спрямо така наложеното на подс. Т.,
общо-най тежко наказание, не следва да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК,
като този размер на наказанието ще бъде достатъчен с оглед целите на чл.36 от НК, поради и което наказанието не следва да бъде увеличено.
При преценка за начина на изтърпяване на определеното
общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”, съдът взе предвид това, че по
отношение на подс. Т. може да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
като изпълнението на наложеното общо най-тежко наказание следва се отложи с
изпитателен срок, който в случая да бъде в размер на три години и шест месеца.
С оглед
изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди
подсъдимия да заплати в полза на
държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 140лв.,
представляваща разноски по водене на делото, както и да заплати в полза на
държавния бюджет, по сметка на Районен съд – гр. Асеновград, сумата от 150лв., представляваща разноски по водене на
делото.
С оглед изхода на делото, съдът постанови приложеното
на л. 48 от съдебното дело веществено доказателство, а именно 1бр. СД, да се
унищожи, като вещ без стойност, след
влизане на присъдата в законна сила.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: