№ 150
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600329 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение № 230/07.03.2022г., постановено по ЧНД №
2596/2021г., Окръжен съд гр.Пловдив е оставил без разглеждане молбата на
М. Г. М. за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на
осъжданията му по НОХД № 81/2014г. по описа на Районен съд гр.Гълъбово
и по НОХД № 1954/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив на основание
чл.87 от НК. На основание чл.88а от НК е постановил съдебна реабилитация
на М. по осъжданията му по НОХД № 81/2014г. по описа на Районен съд
гр.Гълъбово и по НОХД № 1954/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.
Срещу съдебния акт е подаден протест от Окръжна прокуратура
гр.Пловдив с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Прави се
искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се допусне
съдебна реабилитация по чл.87, ал.1 от НК за горните осъждания на
осъденото лице.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив поддържа протеста с изложените в него съображения и искане.
1
Осъденият М. моли да бъде реабилитиран независимо от
основанията.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста
и пред настоящата инстанция и провери атакуваното определение изцяло,
съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
ПРОТЕСТЪТ е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел
за установено следното:
М. е осъждан два пъти.
С присъда № 24/11.07.2014г., постановена по НОХД № 81/2014г. по
описа на Районен съд гр.Гълъбово, влязла в сила на 29.07.2014г., е признат за
виновен за престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК,
извършено на 12-13.02.2013г., и е осъден на пробация, с пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти
седмично, за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. Наказанието е изтърпяно на
21.02.2015г.
С присъда № 83/21.10.2015г., постановена по НОХД № 1954/2015г.
по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, влязла в сила на 06.11.2015г., за
престъпление по чл.304а вр. чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, извършено на
17.10.2015г., му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода,
условно с изпитателен срок от три години, и глоба в размер на 500 лв. Същата
е изплатена на 25.01.2021г.
Видно от удостоверенията от Районна прокуратура гр.Пловдив и
Окръжна прокуратура гр.Пловдив срещу осъденото лице не се водят
наказателни производства.
Той е баща на две деца.
При тази фактическа установеност Окръжен съд гр.Пловдив е приел,
че са налице основанията за абсолютна реабилитация по чл.88а от НК и
следва да се остави без разглеждане молбата за съдебна реабилитация по
2
чл.87 от НК.
За прецизност следва да се отбележи, че първото осъждане на М. е по
наказателно дело по описа на Районен съд гр.Гълъбово, а не на Районен съд
гр.Пловдив, както е приел първостепенният съд. За преодоляване на тази
неточност въззивният състав използва точната съдебна инстанция независимо
от посоченото в контролирания съдебен акт.
Няма спор, че за първото осъждане по НОХД № 81/2014г. по описа на
Районен съд гр.Гълъбово не са налице предпоставките на чл.86 от НК за
настъпване на реабилитация по право, тъй като в тригодишния срок от
изтърпяване на наказанието пробация е извършил друго престъпление, за
което е санкциониран с три месеца лишаване от свобода /по НОХД №
1954/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив/.
Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че са
налице основанията на чл.88а от НК за пълна /абсолютна/ реабилитация по
двете осъждания, тъй като не са изтекли предвидените в чл.88а, ал.4 от НК
срокове. За осъждането по НОХД № 81/2014г. по описа на Районен съд
гр.Гълъбово този срок е изтекъл на 21.02.2017г. За това по НОХД №
1954/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив трябва да се имат предвид и
разпоредбите на чл.88а, ал.1 и ал.3 от НК, поради което срокът изтича на
06.11.2023г., а не както е приел първостепенният съд на 21.10.2018г.
Следователно към настоящия момент не е изтекъл срокът по чл.88а, ал.4 от
НК, което е задължителна предпоставка за настъпване на пълната
реабилитация.
Настоящата инстанция не споделя и виждането на контролирания съд,
че искането за съдебна реабилитация по чл.87 от НК е недопустимо и като
такова трябва да се остави без разглеждане, както и неоснователно.
Неправилно същият е приел, че за първото осъждане не са настъпили
условията за съдебна реабилитация, тъй като в тригодишния срок е извършил
престъплението по второто осъждане. В случая за него не е настъпила
реабилитация по право, но са налице всички кумулативно предвидени
предпоставки за реабилитация по съдебен ред на М. за двете осъждания.
На първо място наложените с двете присъди наказания са изтърпени.
По първата, санкцията пробация е изтърпяна с изпълнение на всяка една от
пробационните мерки на 21.02.2015г. При второто осъждане наложеното
3
наказание лишаване от свобода е условно. То трябва да се смята за изтърпяно
с изтичане на изпитателния срок по аргумент от разпоредбата на чл.86, ал.1,
т.1 от НК или на 06.11.2018г. В този смисъл е и практиката на ВКС /виж
Решение № 119/06.04.2011г. по н. д. № 22/2011г., I н. о., Решение №
491/19.11.2013г. по н. д. № 1756/2013г., II н. о., Решение № 573/16.12.2013г.
по н. д. № 1869/2013г., II н. о., НК/. Санкцията глоба е изтърпяна със
заплащането й в полза на държавния бюджет на 25.01.2021г.
Налице е и втората предпоставка - да е изтекъл тригодишен срок от
изпълнение на наложените с присъдите наказания. Съгласно практиката на
ВКС /Определение № 590/29.12.1977г. по н.д. № 604/1977г., ІІ н.о., Решение
№ 44/28.01.2010г. по н. д. № 505/2009г., II н. о., Решение № 447/18.11.2014г.
по н. д. № 1429/2014г., III н. о., НК/ тригодишният срок по чл.87, ал.1 от НК
започва да тече от изтичане срок на наложеното с последната присъда
наказание, когато те са повече от една. В случая този срок започва да тече от
06.11.2018г., когато се счита за изтърпяно наказанието лишаване от свобода
по второто осъждане, и е изтекъл на 06.11.2021г. За санкцията глоба е
достатъчно да е изплатена съгласно чл.87, ал.3 от НК, като не е необходимо
изтичане на реабилитационен срок.
Налице е и следващото изискване за допустимост на съдебната
реабилитация. В тригодишния срок осъденият не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание.
Срещу него не се водят наказателни производства, от което може да
се направи извод за добро поведение, което е следващо условие за
реабилитация по чл.87 от НК. Осъденото лице съблюдава установения правов
ред и добрите нрави. Грижи се за две деца. Няма доказателства за противното
и към настоящия момент.
Относно предвиденото от законодателя основание при умишлено
престъпление да са възстановени причинените вреди, не са ангажирани
доказателства за наличието на такива и за техния размер. Не може да се
борави с предположение, че с оглед характера на засегнатите с чл.216 от НК
обществени отношения, са причинени имуществени вреди, а и съгласно ал.2
на чл.87 от НК възстановяването им не е задължително при наличието на
уважителни причини. Касае се за евентуално гражданско по естеството си
задължение, което не отпада с прилагане на института на реабилитацията.
4
Въззивният съд няма да анализира дали като уважителни причини следва да
се разглеждат погасяването по давност или обстоятелства, свързани с
личността на М., поради липса на доказателства за причинени вреди.
Поради горното Пловдивският апелативен съд намира, че са налице
основания за отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с
което да се допусне съдебна реабилитация на осъденото лице по двете му
осъждания. Протестът на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, като
основателен, следва да се уважи.
С оглед на изложеното и на основание чл.436, ал.3 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 230/07.03.2022г., постановено по ЧНД №
2596/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
РЕАБИЛИТИРА, на основание чл.87, ал.1 от НК, М. Г. М., ЕГН
**********, за осъжданията му с присъда № 24/11.07.2014г., постановена по
НОХД № 81/2014г. по описа на Районен съд гр.Гълъбово, влязла в сила на
29.07.2014г., и с присъда № 83/21.10.2015г., постановена по НОХД №
1954/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, влязла в сила на
06.11.2015г.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5