РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Пловдив , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитрина И. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина И. Тенева Гражданско дело №
20205330110256 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 124, ГПК вр. чл. 26 от ЗЗД от В.В. В.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № **, ет.*, ап.** чрез ***. Б. против „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап. 40-46, представлявано от Г. Т. и А. М.
за признаване за установено ищеца не дължи на ответника сумата от 208.77 лева
възнаградителна лихва и 1213.56 лева неустойка по договор за паричен заем № ***/***г.
В исковата молба се твърди, че между страните е подписан договор за потребителски кредит
№ ***/***г. за сумата заем 1200 лева при възнаградителна лихва от 40%, годишният
процент на разходите - 49.04%. Общата сума за плащане е 1408.77 лева. В договора се
съдържа клауза за обезпечение на задължението чрез представяне в тридневен срок от
подписване на договора на запис на заповед, банкова гаранция или поръчител. При
неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 1213.56 лева. Така
общата сума за плащане от 1408.77 лева, заедно с неустойката от 1213.56 лева следва да
бъде върнати от ***г на 9 месечни погасителни вноски в размер от 291.37 лева. Договорът е
потребителски. Същият е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави-
надвишава, както двукратния, така и трикратния размер на законната. В договора не е
посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите. Неустойката,
предвидена в договора, е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е
прекомерна.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва. Твърди липса на нарушение на добрите
1
нрави, както и нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем от *** г. е видно, че на *** г. на
ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1200 лева, дължима на 9 месечни вноски
от по 156,53 лв., при 40 % лихва; 49,04% ГПР. Определената договорна лихва е 208,77 лв.
Договорено е предоставяне на обезпечение в тридневен срок –поръчител-физическо лице,
отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция, като и неустойка
при неизпълнение на това задължение в размер от 1213,56 лв. Общия размер на
задължението е 2 622.33 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски
кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява
вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова
е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,04 %, а
възнаградителната лихва- 40 %, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
2
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Следва да се има предвид, че погасителния план е оформен с включено възнаграждение за
неустойка, дължимо на вноски, което сочи, че още към момента на сключване на договор е
било известно оскъпяване от предвиденета неустойка, но то не е не е включено в ГПР.
Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал.
1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до
неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една
страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е
необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. Съобразно с това на връщане
от кредитополучателя подлежи единствено предоставената му заемна сума от 1200 лв. Ето
защо същият не дължи връщане на определените му суми за договорна лихва и неустойка.
Предвид това исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-100 лв. Тъй като същия е представляван
от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, на Адвокатско дружество „Гърбев“ следва да се определи възнаграждение
съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т.1 и т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към
момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300
лв. за иска за договорна лихва и от 314,95 лв. по иска за неустойка.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В.В. В., ЕГН **********, от гр. П.,
ул. „***“ № **, ет.*, ап.** и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28,
ет.2, ап. 40-46, представлявано от Г.Т. и А. М., че В. В. В. не дължи на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД сумата от 208.77 лева (двеста и осем лева и 77 ст.) за възнаградителна
лихва и 1213.56 лева (хиляда двеста и тринадесет лева и 56 ст.) за неустойка по договор за
3
паричен заем № ***/***г.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап. 40-46,
представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на В. В. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“
№ **, ет.*, ап.**, сумата от 100 лв. (сто лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет.2, ап. 40-46,
представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на адвокатско дружество „ ***“ с ЕИК *** с
адрес гр. П., ул. ****№ *, представлявано от С. Г. сумата от 614,95 лв. /шестстотин и
четиринадесет лева и 95 ст. / за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4