№ 39625
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110135008 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. С. К., чрез адв. С.,
срещу С.о, с която е предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Б. С. К. не дължи на С.о чрез принудително
изпълнение сумата от 100 лева, представляваща административно наказание „глоба“,
наложено с Наказателно постановление № 242628/22.01.2015 г. на зам.кмет на С.о, за което
има образувано изп. дело № ********* по описа на ЧСИ А.П, поради погасяване на
вземането по давност.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу
нея се водело изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ А.П, което било образувано
по молба на ответника на основание Наказателно постановление № 242628/22.01.2015 г., с
което на Б. С. К. била наложена глоба в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от
НРУПОГТТСО. Поддържа, че наказателното постановление влязло в сила на 23.07.2015 г., а
искането на представител на ответника за образуване на изпълнително дело било от
09.07.2017 г. Твърди, че не дължи посочената сума, тъй като към датата на подаване на
исковата молба изтекла приложимата в случая двегодишна давност по чл. 82, ал. 1, б. „б“
ЗАНН, като в конкретния случай в рамките на изпълнителното дело бил наложен запор на
банкови сметки на ищеца от 14.03.2019 г., а след тази дата в рамките на две години не били
извършвани изпълнителни действия, поради което давността изтекла на 14.03.2021 г. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че Б. С. К. не дължи
на С.о заплащане на задължението си в размер на 100 лева, обективирано в Наказателно
постановление 242628/22.01.2015 г. на зам.кмет на С.о, като погасено по давност, за което
има образувано изп. дело № ********* по описа на ЧСИ А.П. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.о не е подал отговор на исковата молба. В
проведеното на 19.10.2023 г. открито съдебно заседание ответникът, чрез юрк. Цекова,
оспорва предявения иск с твърдения, че действията за принудително събиране били
предприети преди изтичането на предвидената давност.
Относно допустимостта на производството:
1
С определение от 19.09.2023 г. правилно е определена правната квалификация на
предявения иск по реда на чл. 439 ГПК. Няма спор, че когато принудителното събиране на
задълженията е възложено на държавен или частен съдебен изпълнител, образувал
изпълнително производство по реда на ГПК, предвид което защитата по исков ред на
длъжника срещу принудителното изпълнение следва да бъде реализирана по реда на чл. 439
ГПК. Публичните вземания подлежат на събиране или по реда на ГПК от съдебен
изпълнител, в който случай е защитата по исков ред на длъжника се осъществява по реда на
чл. 439 ГПК, или по реда на ДОПК от публичен изпълнител, в който случай защитата на
длъжника се осъществява само чрез обжалване действията на публичния изпълнител (в този
смисъл и определение № 63 от 17.10.2017 г. по адм. д. № 47/2017 г. пред смесен петчленен
състав на ВКС и ВАС, в което определение са цитирани още множество определения по
дела, образувани пред смесени петчленни състави на ВКС и ВАС - №№ 21/2016 г., 60/2015
г., 1/2013 г., 7/2013 г., 73/2012 г., 74/2012 г., 4/2011 г.).
По настоящото производство обаче в хода на процеса са настъпили обстоятелства,
които съдът следва да съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Безспорно е между страните по делото, че с Наказателно постановление №
242628/22.01.2015 г., издадено от зам.кмет на С.о, влязло в сила на 23.07.2015 г., на Б. С. К.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв.
По делото е представен препис от изп. д. № ********* по описа на ЧСИ А.П, от което
се установява, че същото е било образувано по възлагателно писмо от 08.06.2017 г. на С.о
(вх. № 4447/04.07.2017 г. по описа на ЧСИ Петров) за събиране на публични вземания, в
което е посочено, че с влязло в сила Наказателно постановление № 242628/22.01.2015 г.
било установено, че длъжникът Б. С. К. има задължения за глоба към С.о в размер на 100
лева. С възлагателното писмо на съдебния изпълнител били възложени всички действия по
чл. 18 от ЗЧСИ. Към писмото е било приложено Наказателно постановление № 242628 от
22.01.2015 г. и акт за установяване на административно нарушение № 242628 от 12.01.2015
г.
На 18.09.2017 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до Б. С. К., която
била връчена на 17.10.2017 г. чрез работодател.
На 18.09.2017 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение
до „Д.К -*“ ЕООД – работодател към този момент на длъжника Б. С. К., получено на
17.10.2017 г., за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. С уведомително
писмо от 19.10.2017 г., подадено от управителя на „Д.К -*“ ЕООД, частният съдебен
изпълнител бил уведомен, че Б. С. К. получавала нетно месечно възнаграждение в размер на
90,77 лв. след приспадане на осигуровки и данък, поради което било посочено, че
работодателят няма законово основание да прави удръжки от трудовото и възнаграждение
на основание чл. 446, ал. 1 ГПК.
На 14.03.2019 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение
до „Ю.Б“ АД за налагане на запор върху вземанията по сметки (левови и валутни), открити
на длъжника Б. С. К.. Със съобщение от 21.03.2019 г. „Ю.Б“ АД уведомила ЧСИ Петров, че:
2
по сметката на длъжника липсвал авоар; върху вземането по сметка имало предишно
наложен запор.
На 13.10.2021 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение
до „А.К.С ООД – работодател към този момент на длъжника Б. С. К., получено на
21.10.2021 г., за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. С уведомително
писмо от 28.10.2021 г., подадено от управителя на „А.К.С ООД, частният съдебен
изпълнител бил уведомен, че за м.10.2021 г. трудовото възнаграждение на Б. С. К.
получавала било в размер на 126,09 лв., т.е. под минималната работна заплата, поради което
било посочено, че работодателят няма законово основание да прави удръжки от трудовото и
възнаграждение на основание чл. 446, ал. 1 ГПК.
На 15.05.2023 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение
до С.у „С.о“ за налагане на запор върху пенсията на Б. С. К.. С уведомително писмо от
23.05.2023 г., подадено от НОИ – Териториално поделение – София град, частният съдебен
изпълнител бил уведомен, че от пенсията на Б. С. К. не могат да се правят удръжки по
наложения запор по изп. д. № *********, тъй като се правят удръжки за погасяване на
задължение по изп.д. № ************** по описа на ЧСИ А.П.
С уведомително писмо от 28.07.2023 г., подадено от НОИ – Териториално поделение
– София град, частният съдебен изпълнител бил уведомен, че върху пенсията/добавката на
Б. С. К. е бил наложен запор по изп.д. № *********, като съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, при
съобразяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС, удръжката е определена, както следва: от
01.08.2023 г. до 31.08.2023 г. по 153,61 лв. месечно и месец 09.2023 г. – 155,39 лв., а считано
от 01.10.2023 г. се прекратява удръжката от пенсията/добавката на лицето и се вдига
наложения запор по горепосоченото изпълнително дело.
От представените по делото 2 бр. описи се установява, че от пенсията/добавката на Б.
С. К. са били удържани следните суми: 153,61 лв. и 155,39 лв., т.е. общо 309 лв.,
представляващи пълният размер на дължимите суми по изпълнителното дело съгласно
приложеното по делото последно запорно съобщение изх. № 7279/15.05.2023 г.
На 19.09.2023 г. от частния съдебен изпълнител до С.у „С.о“ било изпратено
съобщение за вдигане на запора на пенсията на длъжника Б. С. К..
Оттук и доколкото към датата на приключване на съдебното дирене – 19.10.2023 г.,
сумата по изпълнителното производство е била събрана изцяло, то реда за защита на ищеца
не е производството по чл. 439 ГПК. Искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на
длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява
съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и
девета "Защита срещу изпълнението" на ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може
да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта
на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на
3
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е.
недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен
иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на
оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При
уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение
да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. По тези
причини ищецът е необходимо да поддържа висящността на изпълнителното дело чрез
налагането на обезпечителна мярка "спиране на изпълнителното производство" (каквато в
случая не е била наложена), иначе рискува делото по чл. 439 ГПК да бъде прекратено
поради отпаднал интерес и последваща липса на процесуална легитимация на страните (в
този смисъл е Определение № 639 от 6.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 497/2023 г., III г.
о., ГК). Установителният иск не може да даде подходящата защита на длъжника, тъй като
събраните от него суми могат да се върнат обратно в патримониума му само чрез воденето
на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по
т. д. № 479/2009 г., II т. о., ТК).
В случая е неприложимо общото разбиране, че е допустим отрицателен
установителен иск за установяване на недължимост на частни вземания, предмет на
изпълнителен лист при липса на висящо изпълнително производство за събиране на
вземането, с позоваване на изтекла погасителна давност (виж Определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о., Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т.
д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.,
Определение № 410/20.9.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и др.). Това е така, тъй
като процесното вземане е публично общинско, а извод за недопустимост на производството
по чл. 439 ГПК при приключило принудителното събиране на публичното общинско
вземане може да бъде изведен и от Определение № 130 от 24.07.2017 г. по ч. гр. д. №
756/2017 на II гр. о. на ВКС, в което е прието, че в условията на приключило
принудителното изпълнение искът следва да е по чл. 55, ал. 1, хипотеза 1 ЗЗД (съобразно т.
1 от ППВС № 1 от 28.V.1979 г. и тъй като принудителното събиране на суми след изтичане
на погасителната давност не съставлява изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД). Само за
пълнота следва да се отбележи, че в хипотеза на приключило принудително събиране на
погасеното по давност публично общинско вземане, интересът от предявяване на
отрицателен установителен иск не би отпаднал единствено, когато между същите страни е
налице правоотношение, от което могат да възникнат насрещни компенсируеми вземания,
едното от които да е вземането на длъжника за връщане на недължимо събраните след
изтичане на погасителната давност вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК. В случая,
обаче, нито се твърди, нито са налице доказателства, че между същите страни е налице
правоотношение, от което могат да възникнат насрещни компенсируеми вземания, поради
което интересът от отрицателен установителен иск е отпаднал.
По отговорността за разноски:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и предвид
обстоятелството, че ищецът не е поддържал висящността на изпълнителното дело чрез
налагането на обезпечителна мярка "спиране на изпълнителното производство", което е
довело до прекратяване на настоящото дело поради отпаднал интерес (в този смисъл
Определение № 639 от 6.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 497/2023 г., III г. о., ГК), на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер на 100 лв.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.10.2023 г. по гр. д. № 35008/2023г. по описа
на СРС, ГО, 167 състав, с което е даден ход на устните състезания.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 179205 от 23.06.2023 г., подадена от Б. С. К., ЕГН
**********, срещу С.о, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. “М.***
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 35008/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Д.”, бл. ****** да
заплати на С.о, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. “М.*** на основание чл. 78, ал.
4 ГПК, сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5