Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260152
гр.Бургас, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа
НАХД № 1313 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Н.И.К. ЕГН ********** с адрес *** против наказателно
постановление № 19-4635-000494/06.02.2020г., издадено от Началник на РУ
Приморско към ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1,2 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200
лева.
С
жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и моли да се отмени. Сочи, че притежава СУМПС – мотоциклет,
което му било издадено от В.. Незабавно след спирането му от контролните органи
за проверка жалбоподателят предоставил притежаваното от него СУМПС като отишъл
до дома на майка си в с. М., откъдето си взел документите и веднага се върнал
на същото място, където бил спрян с мотоциклета за проверка. Намира, че не е
посочено коя хипотеза на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е нарушена. Отделно от това
счита, че наказанието не е правилно индивидуализирано и не е определено към
минимума.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и счита,
че неправилно е ангажирана отговорността му.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не
се явява представител.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 26.02.2020 г., а
жалбата е депозирана на 02.03.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира
следното:
На
01.10.2019г. около 11,27 часа свидетелят Н.И. ***, извършил контрол на водач –
жалбоподателят Н.К.,***. Спрял го за проверка с бял мотоциклет „Х.” **** с рег. ****, собственост на Н.К.. Водачът не носел
документи и не представил СУМПС. Направил справка в ОД на МВР чрез таблет се установило, че същият няма валидна категория. Съставил
АУАН за това, че К. като мотоциклетисти – Х. , вид ППС Мотоциклет, с рег. ****, СУМПС № ***** не представя СУМПС и че
управлява мотоциклет без да притежава категория за управление към която
категория спада управляваното МПС.
АНО
възприел фактите, изложени от актосъставителя и издал
обжалваното наказателно постановление.
В
хода на съдебното следствие се установи, че жалбоподателят притежава валидно
СУМПС № *****, издадено от МВР Бургас на 18.12.2019г., валидно до 18.12.2024г.
с посочени категории – АМ, В1, В, С1, С и Ткт. Към
момента на проверката от свидетеля И. жалбоподателят е притежавал СУМПС № *****,
издадено от В. и което е подменено с посоченото по-горе СУМПС № *****. Съгласно
СУМПС № ******* жалбоподателят притежава
кат. АМ, А, В1, В, С1, С, fkpq. Съгласно справка за водач СУМПС
№ ****** е валидно до 27.12.2018г. От
същата тази справка се установява, че жалбоподателят е придобил категория А
съгласно протокол от 08.07.2020г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства – разпит
на актосъставителя, АУАН, обяснения на жалбоподателя,
СУМПС, справка за водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
НП
е издадено от компетентен орган. Съдът намира, че при издаването на АУАН не е
спазена разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН като не са посочени нарушението и
обстоятелствата при които то е извършено, което възпрепятства правото на защита
на жалбоподателя и изясняване на обективната истина. Налице е нарушение и на
чл. 42, т. 5 ЗАНН.
Разпоредбата
на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда,
че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него като задължението на водача е за носене и двата документа.
Санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2
ЗДвП предвижда наказание в размер на 10 лева, за водач, който не носи СУМПС и
контролен талон, а не за който „не представя”. Следва да се отчете
обстоятелството, че е налице разминаване между това, което се твърди като
нарушение и това, за което е санкциониран жалбоподателя – сочи се, че не
представя СУМПС, но е санкциониран на основание чл. 183, ал. 1, т.1, предл. 1, 2 ЗДвП, че не носи два документа - свидетелство
за управление и контролен талон. Посоченото нарушение е съществено и не може да
се отстрани в съдебната фаза на процеса, налице е разминаване между описанието
на нарушението, хипотезата на правната норма, под която е подведено.
Като
е възприел фактическите констатации без да извърши проверка на обстоятелствата
АНО също е извършил нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Касае за
противоречия в обвинението, които не могат да се преодолее в съдебната фаза на
процеса. АУАН е издаден за това, че К. управлявал ППС без да притежава
категория за правоуправление, към която спада посоченото МПС. Не е посочено
обаче каква категория за правоуправление притежава водачът към момента на
проверката и изобщо притежава ли. В АУАН
е посочено СУМПС № ****** - това свидетелство за управление на МПС обаче
съгласно справка за водач е било валидно до 27.12.2018г. и същото е подменено
от жалбоподателя със СУМПС от В.. В този смисъл съдът изрично изиска АНО да
представи СУМПС, въз основа на което е било издадено СУМПС № ****, т.е.
жалбоподателят е предал СУМПС № *******, а не соченото в АУАН - № *****. В
съдебно заседание актосъставителят също посочи, че му
е представено свидетелството от В.. Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Разпоредбата
предвижда няколко хипотези на нарушение като в случая актосъставителят
и АНО не е посочил коя конкретно хипотеза е нарушена, с което е засегнато още
веднъж правото на жалбоподателя да
разбере в какво конкретно е обвинен и да може да се защити. Не е
посочено и как е определено наказанието
като санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда различни
хипотези. Без АНО да е посочил конкретното нарушение съгласно изискването на чл.
57, ал. 1, т. 6 и без да е приложил правилно санкционната норма, е нарушил
съществено правата на жалбоподателя.
Посочените
нарушения, съдът намира, че са съществени и че не могат да се отстранят в съдебната фаза на процеса и на
това основание НП следва да се отмени.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът може да
се произнася по разноските. В случая такива не се претендират, поради което и
съдът не дължи произнасяне.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-4635-000494/06.02.2020г., издадено от Началник
на РУ Приморско към ОДМВР Бургас, с което на Н.И.К. ЕГН ********** за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1,2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева
и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси като на
жалбоподателя се изпрати на посочения от него адрес в последното съдебно
заседание: село ****** - чрез майка Н.Л.К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.