Р Е Ш Е Н И Е
№ 306
гр.Русе, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четиринадесети септември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: СПАС СПАСОВ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното
от съдия Йосифов к.а.н.д. № 25 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Регионална дирекция за национален строителен контрол
(РДНСК) – Русе против решение № 611/07.12.2021 г., постановено по АНД № 1064/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление
№ Р-13-Р—10/30.09.2020 г. на Началника на РДНСК – Русе, с което на М.Д.М. *** на
основание чл. 232, ал. 2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лв.Като касационни основания се сочат допуснати от
въззивната инстанция нарушения на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост (противоречие на постановеното
решение със събрания по делото доказателствен материал). В касационната жалба
се излагат съображения, въз основа на които касаторът смята за неправилни
изводите на въззивната инстанция относно определянето на категорията на
процесния строеж и необходимостта от излагане на изрични мотиви в тази връзка в
отмененото НП, както и по отношение прилагане на института на давността –
абсолютна по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и специална по чл. 34 от ЗАНН. Иска се отмяната на въззивното
решение и постановяване на друго вместо него, с което наказателното постановление
да бъде потвърдено.
Ответникът
по касационната жалба – М.Д.М., чрез пълномощника си адв. О.Б., изразява
становище за неоснователност на жалбата, което обосновава и с влязло в сила
съдебно решение, с което заповедта за премахване на процесния строеж като
незаконен е отменена. Моли решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на
Районен съд – Русе следва да бъде оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
За да постанови оспореното пред
настоящата инстанция съдебно решение районният съд е приел, че обжалваното пред
него наказателно постановление е необосновано. Въззивната инстанция е приела,
че от наказателното постановление не става ясно защо спорният строеж, счетен за
незаконен и представляващ отвор в панелна стена между два апартамента, е
определен като такъв от трета категория, в която се класифицират строежите на
цели жилищни и смесени сгради с високо застрояване; сгради и съоръжения за
обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5 000 кв.м. или с
капацитет от 200 до 1 000 места за посетители. Приел е, че поради това не
става ясно и в коя от изброените три хипотези попада процесния строеж, което
водело до невъзможност да се направи дали за него се изисква разрешение за
строеж. Въззивната инстанция е приела, че в конкретния случай е изтекла
давността за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца на
основание чл.80, ал.1, т.5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, според който
текст административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато
не е възбудено в продължение на две години (според решението на РРС). В случая
в АУАН и НП е посочено, че спорният строеж е извършен през месец август 2017
г., АУАН е издаден на 17.07.2020 г., а наказателното постановление - на
30.09.2020 г. При тези данни районният съд е счел, че
административнонаказателното производство се е развило извън предвидените в чл.
34 от ЗАНН давностни срокове, което съставлява съществено процесуално
нарушение, обосноваващо отмяната на наказателното постановление
Касационният съд напълно споделя
изводите на контролираната инстанция за незаконосъобразност на оспорваното наказателно
постановление. Решението е правилно.
Административнонаказателната
отговорност на ответника по касация М.М. е ангажирана за това, че същият е
допуснал извършването на строеж, представляващ отвор за врата, с
местонахождение гр. Русе, ул. „Рени“ № 2, бл. Ела, вх. 5, ет. 4, ап. 25 и ап.
24, без необходимите за това строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и
разрешение за строеж, поради което строежът – трета категория, е приет за
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Нарушението било извършено
през месец август 2017 г. и установено на 04.06.2020 г. при извършена от
органите на РДНСК – Русе проверка. Административнонаказващият орган приел, че
по този начин М. е нарушил разпоредбите на чл.137, ал. 3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ
и е осъществил състава на санкционната норма чл.232, ал.2 от ЗУТ. Същата
предвижда, че с глоба от 1 000 до 10 000 лв., ако по друг закон не е предвидено
по-тежко наказание, се наказва лице - участник в строителството, което
извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен строеж. Основният
правнорелевантен факт, за да е осъществен състава на административно нарушение
по цитираната норма, е да е налице извършен незаконен
строеж. Кои строежи са незаконни е определено в разпоредбата на чл. 225,
ал. 2 от ЗУТ като хипотезата на т. 2 от тази алинея обхваща случаите на строежи
или части от тях, които се извършват без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж.
Главният спорен въпрос по делото е
дали стената, в която е направен процесния отвор за врата, е носеща и оттук
дали е нарушена конструкцията на сградата. Според легалната дефиниция на
понятието „текущ ремонт“ по § 5, т.43, б.“б“ от ДР на ЗУТ, в относимите й
части, то обхваща и вътрешните преустройства, при които не се извършва
направата на отвори в съществуващи зидове, когато засягат конструкцията на
сградата. Следователно, ако не бъде установено и то по несъмнен начин – арг. от
чл.303, ал.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, че стенният панел, в който е изпълнен
процесният отвор за врата, е носещ, то тогава съдът ще бъде длъжен да приеме,
че този факт не е налице, т.е. че панелът не е носещ и поради това чрез
изпълнения в него отвор не се засяга конструкцията на сградата, в който случай
и по арг. от § 5, т.43, б.“б“ от ДР на ЗУТ изпълненото следва да бъде
квалифицирано не като строеж, а като текущ ремонт, за който, по арг. от чл.151,
ал.1, т.1 от ЗУТ, няма да е необходимо издаването на разрешение за строеж и
одобряването на инвестиционен проект за такова. С влязло в сила решение №
51/02.12.2021 г. постановено по адм.д.№ 374/2021 г. по описа на Административен
съд - Русе, оставено в сила с решение № 5620/09.06.2022 г., постановено по
адм.д № 1194/2022 г. по описа на ВАС, Второ отделение, е установено, че липсват
достатъчно доказателства процесният стенен панел да е носещ, поради което
изпълненият в него отвор за врата е приет за извършен текущ ремонт, за който не
са необходими строителни книжа. Следователно той не представлява незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, на която норма се е позовал административнонаказващият
орган. Следователно в случая липсва съществен елемент от фактическия състав на
административното нарушение по чл.232, ал.2 от ЗУТ, поради което издаденото на
това основание наказателно постановление се явява незаконосъобразно, както
правилно е приела и контролираната инстанция.
По отношение на нейните изводи за
изтекла погасителна давност за реализиране на административнонаказателната
отговорност на касационния ответник, касационната инстанция намира за основателни
възраженията на касатора, че съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложима по
силата на чл. 11 от ЗАНН, давността е тригодишна, поради което и приложимата абсолютна
давност по чл. 81, ал. 3 от НК е четири години и шест месеца. Така, към датата
на съставяне на АУАН – 17.07.2020 г., с който е повдигнато обвинението за
извършено административно нарушение срещу ответника по касация, давността по
чл. 80, ал.1, т. 5 от НК не е била изтекла, а е прекъсната и е започнала да
тече нова давност. Към датата на постановяване на решението на въззивната
инстанция все още не е била изтекла и абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК,
поради което изводите в обратна посока на районния съд се явяват неправилни.
Към настоящия момент обаче абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
вр.чл.11 от ЗАНН за процесното нарушение, вече е изтекла, тъй като от месец август
2017 г., когато се сочи, че е извършен процесния строеж, до постановяването на
настоящото решение, е изминал период, надвишаващ четири години и шест месеца.
С оглед на изложеното следва
да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
За пълнота
следва да се отбележи, че обстоятелството, че срещу постановения окончателен
съдебен акт на касационната инстанция по
приключилото преюдициално съдебно производство - решение № 5620 от
09.06.2022 г., постановено по адм.д. № 1194/2022 г. по описа на ВАС, с което е
оставено в сила решение № 51/02.12.2021 г., постановено по адм.д. № 374/2021 г.
по описа на Административен съд – Русе, е подадено искане по чл.246, ал.1 от АПК за отмяна на влязло в сила решение с вх. № 8570/17.06.2022 г. по описа на
ВАС, от трето за спора лице - В.Х.Г. от гр.Русе, не означава, че е възстановена
връзката на преюдициалност между двете дела. Основанието по чл.229, ал.1, т.4
от ГПК вр. чл.144 от АПК за спиране на настоящото производство е било налице до
момента на приключване с влязло в сила решение на преюдициалния спор по адм.д.
№ 374/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, т.е. до 09.06.2022 г.
като след влизане в сила на постановеното по това дело решение, оставено в сила
с посоченото решение на ВАС от същата дата, това основание е престанало да
съществува. Връзката на преюдициалност по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК предполага
обусловеност на фактическите установявания в двете производства, каквато обусловеност
липсва между фактите по настоящото производство и обстоятелствата, които ще се
установяват в извънредното производство и които биха послужили като основание
за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Освен това на съда е служебно
известно, че искането за отмяна, подадено от Грудков, в изпълнение на дадени от ВАС указания,
е оставено без движение от съдията-докладчик по адм.д. № 374/2021 г. по описа
на Административен съд – Русе, и по това искане липсва образувано дело, т.е. не
е налице образувано друго съдебно производство, което дори потенциално би могло
да бъде преюдициално по отношение на настоящото такова.
При този изход
на делото и на основание чл. 143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза
на ответника по касация следва да бъдат присъдени предендираните разноски,
направени пред касационната инстанция. Изрично следва да се посочи, че в
представения по делото списък на направените разноски (л. 202 от делото)
касационният ответник е включил и заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в предходните производства пред въззивния съд и предходно
касационно оспорване (т. 1 и т. 2 от списъка), които разноски са му присъдени с
оспореното пред настоящия съд въззивно съдебно решение. По тази причина тези
разноски, в размер на 800 лева, не следва да бъдат присъждани повторно. Дирекция
за национален строителен контрол гр. София, като юридическо лице, съгласно чл.221, ал.1 от ЗУТ, в чиято
структура се намира наказващият орган, издал отмененото наказателно
постановление, съгласно § 1,
т. 6 от ДР на АПК във връзка с чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде осъдена да заплати само сумата
от 400 лева за осъщественото процесуално представителство на касационния
ответник в настоящото производство.
Така мотивиран и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК вр. чл. 63в
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
611/07.12.2021 г., постановено по АНД № 1064/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе.
ОСЪЖДА
Дирекция за
национален строителен контрол да
заплати на М.Д.М., ЕГН ********** ***, сумата от 400 лева – разноски в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: