РЕШЕНИЕ
№375
06.12.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен
състав на седми ноември през две хиляди
и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното о т с.
Моллова- Белчева
АНД № 1395 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „С.Д.” ЕООД, ЕИК
********, представлявано от Ф.К., против Наказателно постановление № 423455-F401616 от 08.02.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 2, изречение второ, вр. ал.1
от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено
наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв. Моли се за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание представител не се
явява, не се ангажират доказателства.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка на 21.08.2018г., в 20.45 часа, в търговски обект- магазин за
промишлени стоки, находящ се в КК „С.Б.”, пред
хотел „Л.”, срещу хотел
„Л.”, стопанисван от дружеството- жалбоподател, от инспектори по приходите при ЦУ на НАП, се установило, че в книгата
за дневни финансови отчети няма трайно съхранен пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 16.08.2018 г., за
който ден били регистрирани продажби. За това нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № F401616/23.08.2018 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при
издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи намира следното:
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност съобразно
приложените заповеди.
В съдебно
заседание бе разпитан св.П., който заяви, че на сочената в акта и в
постановлението дата действително са извършили проверка в обекта на
жалбоподателя. Направена била контролна покупка, за което бил издаден фискален
бон. При преглед на книгата за дневни финансови отчети се установило, че
липсвали множество дневни отчети, включително и за 16.08.2018 г.
Съгласно
нормата на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, действала към
датата на проверката, лицето по чл.3 /каквото е жалбоподателя/ следва да
отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Съобразно
ал.5 на цитираната разпоредба, действаща към датата на нарушението, този отчет
следва да се съхранява в книгата за дневните финансови отчети за календарната
година. От страна на жалбоподателят е наведено възражение, че описанието на
нарушението с използване на термина „трайно съхранен” не почива на закона и е
неясен. Действително в цитираната разпоредба не е използвано понятието
„трайно”. Това обаче не води до неяснота относно това за какво нарушение е
санкциониран жалбоподателя. Нормата на чл. 42, т.4 от чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
въвежда задължение за наказващият орган да се опише нарушението, като
законодателят не е заложил изискване това да съвпада с точно цитиране на сочената
като нарушена норма. В този смисъл съдът намира, че посочвайки липсата на
трайно съхраняване на дневния отчет административно- наказващият орган е имал
предвид, че въпросният отчет не се е съхранявал в книгата за дневни финансови
отчети, каквато безсъмнено е била водена в обекта. Това се потвърждава и от
изявленията на самия жалбоподател, съдържащи се в жалбата, а именно, че отчета
е бил на разположение в съответната книга. В този смисъл настоящата инстанция
счита, че на санкционираният му е станало напълно ясно, че санкцията е наложена
за това, че дневния отчет за 16.08.2018 г. не е бил съхранен в книгата за
дневни финансови отчети.
Съдът
обаче намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено на
следното основание:
Както бе
посочено по- горе, ал.5 на цитираната наредба, действаща към датата на
установяване на нарушението, е предвиждала задължение на търговеца да съхранява
дневния финансов отчет в нарочната книга. С ДВ бр.52
от 02.07.2019г. е настъпило изменение в цитираната разпоредба, като
задължението за съхраняване на дневния отчет в книгата е останало само за
лицата по чл.3, използващи ЕСФП, но не и за лицата, използващи ЕКАФП, каквото
безспорно жалбоподателя е. Действително § 21 ПЗР
на Наредбата продължава действието на старата разпоредба на ал.1 на чл.39, но
не и за ал.5, за нарушение по която е бил санкциониран жалбоподателя. В този
смисъл за лицата по чл.3 остава задължението до 31.03.2020 г. да продължават да
отпечатват дневни финансови отчети, ако използваното от тях фискално устройство
не е приведено в съответствие с новите изисквания, но е отпаднало задължението
отпечатаните дневния финансови отчети да се съхраняват в нарочната за това
книга.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
ЗАНН налага извода, че когато дадено
деяние е обявено за административно нарушение, релевантен за административно-наказателно правната квалификация е моментът на извършване
на деянието. Поради това следва
да се приложи
законът, който е в сила в това време.
Законът няма обратно действие
и е реализация на принципа на законоустановеност
на нарушенията и наказанията. Изключение от принципа, че
законът няма обратно действие, е прокарано с разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно който, ако до влизане
в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която
е по- благоприятна за нарушителя. В
настоящият случай, с последващото изменение, е отпаднало задължението, за което
е санкциониран жалбоподателя, което се явява по- благоприятно за него, поради
което наказателното постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 423455-F401616 от
08.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП, с което на „С.Д.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано
от Ф.К., на основание чл. 185, ал. 2, изречение второ, вр. ал.1 от ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 39, ал. 5 от
Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: