РЕШЕНИЕ
№ ...49
гр. Самоков, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шести юли през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 486 по описа на
съда за
„БГ Д. к.” ООД (понастоящем ЕООД), гр. Самоков, обжалва
Наказателно постановление № .., издадено на 24.10.2019 г. от Директора на
Регионална дирекция по горите (РДГ) – София, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Т. Й., който заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и с отправеното искане.
Въззиваемата страна РДГ – София,
чрез пълномощника си юрк. И. И., оспорва жалбата и в хода на съдебните прения заявява
становище за нейната неоснователност като отправя искане обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано
лице срещу подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление
(НП). Същата е подадена чрез куриер на 06.11.2019 г. – в преклузивния 7-дневен
срок съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от връчването на НП на жалбоподателя на 30.10.2019
г. и е заведена в РДГ – София с вх. № РДГ 14-9097/07.11.2019 г.
По тези съображения жалбата е
допустима, а по същество е основателна.
В хода на образуваното срещу
жалбоподателя административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила.
Административно-наказателното
производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 28.08.2019
г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. С.С., на
длъжност „главен специалист” в Изпълнителна агенция по горите – София, за това,
че на 28.08.2019 г. обектът на жалбоподателя по чл. 206 от Закона за горите
(ЗГ), находящ се стопанския двор в землището на с. Продановци, Община Самоков,
с регистрирана производствена марка Р13135, не отговаря на изискванията на чл.
14а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за КОГТ, като на един от входовете няма
поставена камера. Посочено е в акта, че с деянието си жалбоподателят е нарушил
чл. 14а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за КОГТ – очевидно актосъставителят е имал
предвид Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии (обн. ДВ, бр. 11/2012 г.).
Оскъдното словесно съдържание на
АУАН само отчасти е преодоляно от съдържанието на констативния протокол серия
ИАГ № 152317 от 28.08.2019 г., съставен в присъствието на пълномощник на
жалбоподателя, от което е видно, че липсата на поставена камера за постоянно
видеонаблюдение на единия вход-изход на обекта е установена чрез проверка на
системата за постоянно видеонаблюдение на обекта, т. е. макар и не в АУАН, а в
друг документ, който е предявен на жалбоподателя, е описан един от
съставомерните признаци на нарушение на разпоредбата на чл. 14а, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии (по-нататък
Наредба № 1/2012 г.), а именно – че в обекта по чл. 206 от ЗГ е изградена
система за постоянно видеонаблюдение. Както в констативния протокол, така и в
АУАН обаче не са посочени никакви конкретни факти за останалите признаци на
нарушение на изискването по чл. 14а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2012 г., които
по този начин да се вменят на жалбоподателя – колко камери за постоянно
видеонаблюдение функционират в обекта и осигуряват ли те поради разположението
си видеозапис на всички входове и изходи на обекта, а това може да бъде
изводимо от обстоятелствата например колко входове/изходи има обектът, на кой
от всички тях (ориентиран поне според посоките на света по границите на обекта
или по друг начин) не е поставена камера за постоянно видеонаблюдение и
възможно ли е видеозапис на този вход да бъде осигурен от наличните други камери,
но и такива обстоятелства не са посочени в АУАН, респ. в констативния протокол.
Поотделно и в тяхната съвкупност
тези обстоятелства са съществени за възможността за извод дали е нарушена
разпоредбата на чл. 14а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2012 г. с оглед спецификата
на установеното с нея изискване – „разположението
на камерите да е такова, че да осигурява видеозапис на всички входове и изходи
на обекта”. Поради непосочването на такива обстоятелства, каквито са
изброените по-горе, нито в АУАН, нито в предявения на жалбоподателя констативен
протокол, съдът намира, че АУАН не отговаря на императивното изискване,
предявено към съдържанието му с разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН за
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. В
конкретния случай това е довело до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя в административно-наказателното производство, в частност на
правото му да научи какво нарушение му е вменено, тъй като само по себе си
поставянето на всеки вход и изход на обекта по чл. 206 от ЗГ на камера за
постоянно видеонаблюдение не е визирано като изискване по чл. 14а, ал. 1, т. 3
от Наредба № 1/2012 г. Нещо повече, поради това в АУАН (ценен в съвкупност с
констативния протокол) е налице несъответствие между описанието на нарушението
и на обстоятелствата, при които е извършено – от една страна и действителното
съдържание на посочената в него като нарушена с деянието разпоредба на подзаконов
нормативен акт по прилагането на ЗГ – от друга, а това също води до нарушаване
на правото на защита на жалбоподателя в гореизяснения смисъл.
Като цяло, съвкупното съдържание
на АУАН и констативния протокол относно фактите по вмененото на жалбоподателя
нарушение, е възпроизведено в НП, поради което, по вече изложените съображения,
то също не отговаря на императивните изисквания към съдържанието му, установени
в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и в него също е налице несъответствие между
фактите, вменени на жалбоподателя и посочените законни разпоредби, нарушени от
него.
Наред с това, в разрез с
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в обстоятелствената част на НП
нарушените с деянието разпоредби са посочени противоречиво – веднъж то е
квалифицирано като нарушение на чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ, вр. чл. 14а, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 1/2012 г. и втори път – като нарушение само на чл. 14а, ал.
1, т. 3 от Наредба № 1/2012 г. Разпоредбата на чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ
установява задължение за собствениците и ползвателите на обекти, в които
постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, да изградят и да
поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, както и да
предоставят достъп до информацията, а е посочено в НП, че в обекта има такава
система и не се твърди жалбоподателят да не е предоставил достъп до
информацията от нея. Изискванията към тази система са установени само в чл. 14а
от Наредба № 1/2012 г., поради което двусмисленото и противоречиво посочване в
НП на нарушени с деянието разпоредби на нормативни актове е довело до ново
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, в частност да се защитава
срещу правните изводи на административно-наказващия орган относно
квалификацията на вмененото му деяние.
Що се
отнася до несъответствието в НП между вменените на жалбоподателя факти и
посочената като нарушена с деянието му разпоредба на чл. 14а, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1/2012 г., отново следва да се подчертае, че тази разпоредба
установява следното изискване към системата за видеонаблюдение в обект по чл.
206 от ЗГ - „разположението на камерите да е такова, че да осигурява видеозапис
на всички входове и изходи на обекта”. В НП не са изложени никакви
конкретни факти и/или основани на тях изводи на административно-наказващия
орган, че липсата на камера, поставена на един от входовете/изходите (неясно
кой) на обекта представлява неспазване на това изискване за осигуряване на
видеозапис на този вход/изход. Разпоредбата не предписва конкретно местоположение
на камерите за видеонаблюдение на всеки вход/изход на обекта по чл. 206 от ЗГ,
а задължава собственика или ползвателя на такъв обект да осигури видеозапис от
всеки вход/изход на обекта чрез подходящо разположение на съответните камери. Казано
по друг начин, разпоредбата на чл. 14а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2012 г. не
изключва възможност камерите за видеонаблюдение да са поставени на място,
различно от входовете/изходите на обекта по чл. 206 от ЗГ, но ако те осигуряват
видеозапис на всеки вход/изход, това удовлетворява изискването й и е без правно
значение къде точно те са поставени. Така фактите, вменени на жалбоподателя с
АУАН и НП – липса на поставена камера за постоянно видеонаблюдение на един от
входовете/изходите на обекта – се оказват сами по себе си недостатъчни за съставомерност
на деянието като нарушение на разпоредбата на чл. 14а, ал. 1, т. 3 от Наредба №
1/2012 г. Поради това ангажирането на административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя за такова нарушение съгласно бланкетната разпоредба на чл. 270
от ЗГ, е осъществено и в нарушение на материалния закон. Изложеното още веднъж
доказва, че в случаи като конкретния неспазването на изискванията на
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно съдържанието
на АУАН, респ. НП, представлява не само допуснато в хода на
административно-наказателното производство съществено нарушение на процесуални
правила, а и води до издаване на НП в нарушение на материалния закон.
По всички изложени съображения
обжалваното НП, с което на основание чл. 270 от ЗГ е ангажирана имуществената
санкционна отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 206, ал. 1, т. 3 от
ЗГ, вр. чл. 14а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2012 г. с налагане на имуществена
санкция в размер 200 лв. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .., издадено на 24.10.2019
г. от Директора на Регионална дирекция по горите – София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: