Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 453
гр.
Хасково, 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на
тринадесети юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 177 по описа на Административен
съд - Хасково за
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 220, ал. 1 от Закон за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „ЕВРОТЕКС” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., ул.***, представлявано от управителя Я. Е. П., подадена чрез
пълномощника адвокат С.Ж., срещу Решение с рег.№ 32-12645/14.01.2021 г., към MRN 20BG002002030487R9/02.06.2020 г. на Директора на
Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение. Сочи се, че в същото пространно място било заето за описание на така
наречените „справедливи цени“, извлечени от база данни на ЕС за период от 4
години, но същите не можело да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не
попадали в дефиницията „митническа стойност“, дадена в чл. 70 и 74 от Митническия
кодекс на Съюза. От друга страна, в оспорения акт административният орган се
позовал на решение по дело № 291/15 на СЕС, но в същото ставало дума за договорна
стойност, която била необичайно ниска в сравнение със средностатистическия
размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В тази връзка, в решението
нямало изложени мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на
покупните цени на сходни стоки и доказателства за това, че справедливите цени
касаели „сходни стоки“. Най-важното от мотивите на административния орган,
касаещи съмненията му, било записаното в решението, че „основателни съмнения
можело да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от
определената рискова прагова стойност“. Единствения извод, който можело да се
направи от текста, бил, че определената рискова прагова стойност, изчислена на
базата на тези „справедливи цени“, всъщност представлявала минимална митническа
стойност. Отбелязва се, че не съществува нормативен акт, който да определя тези
рискови прагови стойности. Във връзка с изложеното, възниквал и въпросът, как
била определена като стойност тази „справедлива цена“, тъй като не било
достатъчно да има дефиниция в закона, а трябвало да бъдат посочени конкретни
стойности за всеки отделен артикул и в кой нормативен акт били записани тези
стойности.
По отношение цитираната система „TНESEUS“ следвало да се има
предвид, че нямало достъп до тази информация на официалния сайт, нито имало
заповед, която да определя тези стойности.
На следващо място, се твърди, че дружеството жалбоподател
представило всички необходими документи, но митницата не извършила проверка в
счетоводството му. Счита се, че митническите органи трябвало да прилагат
последователно методите, предвидени в чл. 74, параграф 2, и само ако не
откриели договорени стойности за идентични и сходни стоки, за най-голямо сборно
количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност, която е
формирана, след като са отчетени всички разходи за производството на такива
стоки, можело да се премине към определяне на стойност по чл. 74, параграф 3 от
Митническия кодекс. Именно това условие не било спазено, тъй като имало събрани
по делото писмени доказателства за налични вносове на идентични или сходни
стоки на територията на страната, за което говорил и текстът на самото решение,
в страница 5 от което било записано, че били намерени такива стойности, но
понеже били необичайно ниски, затова били отхвърлени. В същото време чл. 141,
параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС постановявал, че когато
се намери повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, се
прилагала най-ниската от тях. Тази разпоредба била императивна и не давала
възможност на митническите органи да я дерогират и да преминат към прилагането
на чл. 74, параграф 3 от Митническия кодекс. Подчертава се, че органите нямали
право на изборност кое правило да приложат. След като имало налични стойности
на „идентични“ или „сходни стоки“ по смисъла на Митническия кодекс, те нямали
право да преминават към определяне на стойността по следващ способ - чл. 74,
параграф 3 от Митническия кодекс, под претекст, че стойността на „сходните
стоки“, внесени от трети лица, била ниска. Това представлявало нарушение на
правилата за определяне на митническата стойност и по своята същност определяло
тези „справедливи цени“ като минимални митнически стойности, което било
абсолютно забранено от чл. 144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС. От
друга страна, не било ясно защо административният орган пристъпил към
определяне на митническата стойност по чл. 74, параграф 3 от Митнически кодекс,
тъй като жалбоподателят представил на митническите органи фактура, платежни
документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи до
страната, с което доказал декларираната митническа стойност.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се
присъдят деловодни разноски. Допълнителни съображения се излагат в писмени
бележки.
Ответникът - Директор на Териториална дирекция (ТД) „Северна
морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител е съдебно
заседание и в писмено становище, претендира отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатения от дружеството жалбоподател
адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с осъществен внос на стоки на 02.06.2020 г. „ЕВРОТЕКС”
ЕООД гр.Д., чрез представителя си „ЕС – ПИ КОНСУЛТ“ ООД декларира с Митническа
декларация MRN № 20BG002002030487R9 под режим „допускане за свободно обращение“
пристигнали с морски транспорт, с държава на изпращане/износ – Пакистан и
държава на получаване България, местонахождение на стоките Варна запад, стоки –
1 брой, колети 429 броя, бруто тегло
В декларацията е направено описание на стоката, като „употребявани
дрехи“, с тарифен код 6309 00 00 00.
Във връзка с вноса, до управителя на „ЕВРОТЕКС” ЕООД е изпратено
писмо изх.№ 32-154802/02.06.2020 г. (л. 25) от началника на МП (Митнически
пункт) Пристанище Варна Запад, с което същият се уведомява, че за нуждите на
допълнителната проверка на митнически декларации, включително MRN №
20BG002002030487R9 за стока № 1, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията, следва в 7-дневен срок от връчване на писмото да
представи подробно изброени документи и информация, в подкрепа на декларираната
митническа стойност.
Като приложения към писмо вх. № 32-161235 от 08.06.2020г. (л. 45),
от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД са били представени част от исканите документи и информация.
От Началника на МП „Варна запад“ при ТД „Северна морска“ до
Началника на отдел „Митническа дейност“, ТД „Северна морска“ е била адресирана
Служебна бележка - л. 24, относно рисков профил 8715-03/02/2020 за определяне
на митническа стойност по митническа декларация MRN № 20BG002002030487R9.
В Служебна бележка рег.№ 32-205516/16.07.2020 г. (л. 85), издадена
от Началник сектор „Митнически процедури, отдел „Митническа дейност“,
адресирана до Началника на отдел МП Пристанище Варна запад е посочено, че
регистриране на MRN № 20BG002002030487R9 се активирал рисов профил
8815-30/04/2020 за стока, класирана в код по КН 6309 00 00 с определена
справедлива цена 7.39 лв./кг. За целите на проверката на декларираната
митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база
налична информация в митническата информационна система, митническите органи
използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователни години – т. нар. „справедливи цени“.
Посочено е, че основателни съмнения можело да съществуват конкретно, когато
декларираната стойност била по-ниска от определената рискова прагова стойност.
За целите на управление на риска рисковата прагова стойност можело да бъде
определена на база на тези справедливи цени. Същите се предоставяли на
разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Предвид, че
декларираната цена на стоките била по-ниска от посочената справедлива цена,
валидна за тях в ЕС и на база извършения сравнителен анализ, възниквали
съмнения в декларираната митническа стойност. В служебната бележка са описани
обстоятелства, свързани с внесената стока от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, като е посочено,
че няма представена застрахователна полица към придружаващата стоката
документи, нямало представен външнотърговски договор, сключен между
пакистанското дружество и вносителя, от който да били видни условията по
сделката, договорени поръчки, начин и срокове на разплащане и др. В търговска
фактура № JK-EXP-4324 от 07.03.2020 г. липсвала информация относно срока и
начина на разплащане по сделката. На база представената от вносителя информация
и документи не можело да се потвърди, че било реализирано единствено плащане по
сделката и съмненията относно декларираната митническа стойност на стоката
оставали. Нямало категорични доказателства за реално платена и подлежаща на
плащане цена на стоката. След извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, се установило, че за периода
юни 2019 г. - февруари 2020 г. „ЕВРОТЕКС“ регулярно внасяло стока „употребявани
дрехи“ от Пакистан, в приблизително същото количество и били декларирани
по-високи стойности за внасяната стока. Извършен бил анализ на митническата
стойност на стоки с код КН 6309 00 00 с
произход Пакистан във всички държави-членки на ЕС за 2019, 2018 и 2017 г., като
средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички
държави-членки бил 8.61 лв./кг. за 2019 г., 8.90 лв./кг. за 2018 г. и 8.68
лв./кг. за 2017 г. Данните били от сайта на Европейската комисия. От изложеното
можело да се направи извод, че декларираната договорна стойност на внесените
стоки била необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Поради това, че съмненията
продължавали и след представянето на някои документи, митническата стойност не
следвало да се определи въз основа на метода на договорената стойност. Въз
основа на изложеното и след като са цитирани разпоредби от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 и Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, е посочена митническата
стойност на употребявани дрехи 3.76 лв./кг., като е посочена MRN MД №19BG002002011762R1 от
16.07.2019 г.
До „ЕВРОТЕКС“ ЕООД е изпратено писмо рег.№ 337767/18.11.2020 г.
(л. 20) от директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което, в
съответствие с нормата на чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
вр. чл. 8 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г.
за допълнение на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия
кодекс на Съюза, управителят на дружеството е бил уведомен за мотивите, на
които ще се основава решението на митническия орган относно митническа
декларация MRN № 20BG002002030487R9. В писмото се сочи, че митническите органи не
приемат така декларираната митническа стойност на стоката по декларацията.
Налице били съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност и
нямало категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане
цена на стоката. В писмото е посочена справедлива цена на ЕС за стоката в
размер на 7.39 лв./кг. След извършен сравнителен анализ се установило, че за
периода от юни 2019 г. до февруари 2020 г. „ЕВРОТЕКС“ регулярно внасяло стока
„употребявани дрехи“ от Пакистан в приблизително същото количество и били
декларирани по-високи стойности за стоката. Декларираната митническа стойност в
случая била необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
митническа стойност при сходно стоки в ЕС. Породените съмнения не отпаднали и
след представянето на допълнителни документи от дружеството вносител, поради
което митническата стойност не следвало да се определи по метода на договорната
стойност. Съгласно писмото, на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, е определена нова митническа стойност за стоката в общ размер
на 39 931.20 лева. На основание чл. 101 от цитирания регламент и чл. 54,
ал. 1 от ЗДДС по декларацията възниквало задължение за допълнително заплащане
на държавни вземания в размер на 1 182.61 лева – мито, и 4 460.81 лева – ДДС. С
писмото, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството се уведомява за започване на
административното производство, като на основание чл .22, параграф 6 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 му се предоставя възможност за изразяване на
становище по посочените мотиви в тридесетдневен срок от получаване на писмото.
Писмо рег.№ 337767/18.11.2020 г. е било получено от „ЕВРОТЕКС“
ЕООД, видно от известието за доставяне на л. 20 от делото.
Под вх.№ 32-343334/23.11.2020 г. (л. 19) е регистриран подаден от
управителя на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД до Директора на ТД „Северна морска“ писмен
отговор. В писмото са изложени аргументи за неправилно формирана от
митническите органи митническа стойност
на стоките. Изразено е несъгласие със започналото производство по издаване на
решение за увеличаване на митническата стойност на внесените стоки, тъй като
дружеството декларирало правилно стойността, съгласно договореното и платеното за
стоките.
С процесното Решение към MRN № 20BG002002030487R9 от 14.01.2021
г., с рег.№ 32-12645/14.01.2021 г., подписано от Директора на Териториална
дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“, на основание чл. 84, ал. 1, т.
1 от ЗМ, във връзка чл. 66в от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 144, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1,
вр. чл. 85, пар. 1, вр.чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, се отказва за
приемане на митническата стойност на стока № 1 по митническа декларация MRN №
20BG002002030487R9 от 02.06.2020 г. и се определя митническа стойност на тази
стока в размер на 39 931.20 лева, представляваща 3.76 лв./кг. Като база за
формиране на митническата стойност на стоката е посочена митническа декларация
MД № 19BG002002011762R1 от 16.07.2019 г. Разпоредено е да се коригира
митническата декларация в определените части, да се вземе под отчет начисления
с решението размер на държавните вземания – мита 993.74 лв. и ДДС –
4 111.91 лв., които били заплатени и са установени за досъбиране от
длъжника „ЕВРОТЕКС“ ЕООД мита – 1 122.61 лв. и ДДС – 4 460.82 лв.,
ведно с лихва за забава. За дата на възникване на митническото задължение е
определена датата 02.06.2020 г.
С писмо рег.№ 32-14332/15.01.2021 г. на Директора на ТД „Северна
морска“, Решение рег.№ 32-12645/14.01.2021 г. е изпратено до „ЕВРОТЕКС“ ЕООД
гр.Д., и видно от Известие за доставяне на „Български пощи“,
писмото е получено от адресата си срещу подпис на 18.01.2021 г.
Жалбата срещу Решението е подадена на 01.02.2021 г. с куриер, чрез
ТД „Северна морска“, където е регистрирана под вх.№ 32-35851 от 02.02.2021 г.
По искане на представляващия оспорващото дружество по делото бе
назначена съдебно-счетоводна експертиза. В отговор на поставените задачи вещото
лице Л.Й. заключава, че платената цена от дружеството за процесните стоки е 10
505 USD. Други подлежащи на плащане суми по фактурата, приложена към
митническата декларация, не се установили.
Плащането било извършено от банкова сметка *** „Flow Int“ L LLC,
потвърдено от наличните по делото суифт и банково извлечение, както и било
регистрирано в счетоводството на жалбоподателя.
В процесната фактура се сочила цената на стоката в размер на 10
505 USD. Тази сума била декларирана в процесната митническа декларация и се
намирала в счетоводните регистри на жалбоподателя. Следователно било налице
съответствие между платената цена на стоката и декларираната стойност по
процесната митническа декларация.
И в двете митнически декларации - № 20BG002002030487R9 от
02.06.2020 г. и № 19BG002002011762R1 от 16.07.2019 г., в клетка 6/8 „описание
на стоките“ било декларирано „употребявани дрехи“. От данните, намиращи се в досието
на делото за процесната митническа декларация 20BG002002030487R9 от 02.06.2020 г.
и тази митническа декларация, използвана от митническите органи като база -
19BG002002011762Rl от 16.07.2019 г., се установявало, че видовете стоки били
дамски и мъжки панталони, блузи спортни облекла, ризи, поли, рокли якета,
тениски, потници, пуловери, палта н други. В подробните фактури били посочени
описания на стоките, съответно и единичните цени и стойностите за всяка стока.
Доказателствата, представени по процесния внос, както и
счетоводните записвания давали основание да се заключи, че били налице
условията за определяне на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС)
№952/2013 г. Установени били договорната стойност, както и действително
платената цена на стоките, продадени за износ за ЕС, респективно България.
Експертът прави обобщения извод, че въз основа на доказателствата
по делото и допълнително получените, не били налице данни, обосноваващи
възникването на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) №
2015/2447 и в тази връзка, след като били налице условията за прилагане на
разпоредбите на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не било необходимо да се
прилагат заместващите методи за определяне на митническа стойност.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване на
14-дневния срок за обжалване от датата, на която решението е получено от
дружеството жалбоподател, и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за
основателна.
Обжалваният акт е издаден от Директора на Териториална дирекция
„Северна морска“ към Агенция „Митници“, който притежава качеството „митнически
орган“ по смисъла на член 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза (по-нататък Регламент (ЕС) № 952/2013). Към датата на издаване
на обжалваното решение – 14.01.2021 г., същият спада към митническата
администрация на Република България, която отговаря за прилагането на
митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен,
съгласно националното законодателство, да прилага определени митнически
законодателни разпоредби. В чл. 19, ал. 1 от ЗМ изрично е предвидено, че
решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора
на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални дирекции, а според ал.
7 на същия член, решения, взети без предварително заявление, се издават от
директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго.
С оспореното решение се извършва промяна на обстоятелства в ЕАД
във връзка с последваща проверка, от което възникват задължения за дружеството
жалбоподател и се определя размера на възникнало данъчно задължение. Тъй като,
съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва
от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение, то актът е издаден от материално и
териториално компетентен административен орган.
Решението е валидно, издадено по прилагане на митническите
разпоредби, поражда правни последици за адресата си и представлява
административен акт, който на основание чл. 220, ал. 1 от ЗМ подлежи на
обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в него са посочени
фактически и правни основания за издаването му.
Като фактическо основание административният орган е посочил
установеното от него обстоятелство, че на 02.06.2020 г. дружеството вносител
„ЕВРОТЕКС“ ЕООД декларирало на режим „допускане за свободно обращение“ дрехи
втора употреба, 429 колета, 10 725 кг. бруто тегло, 10 620 кг. нето тегло,
държава на износ Пакистан, деклариран произход Пакистан, условие на доставка
CFR Варна. Към митническата декларация били приложени редица документи, сред
които и търговска фактура № JK-EXP-4324/2020 от 07.03.2020 г., опаковъчен лист,
коносамент № MEDUPK733996, сертификат за фумигация, фактура за вътрешен
транспорт, терминални и други разходи, фактура за изготвяне на митнически
документи, сертификат за фумигация, платежни нареждания за внасяне към бюджета
на мито и ДДС, пълномощно.
В акта е записано, че е била
извършена проверка на внасяните стоки. Описана е осъществената с вносителя
комуникация. Посочено е, че за целите на проверката на декларираната митническа
стойност на внасяните стоки освен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, митническите органи използвали
оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на
Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки
продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години - т. нар. „справедливи цени“, съгласно
нормата на § 1, т. 40 от допълнителните разпоредби от Закона за митниците.
Прието е, че основателни съмнения можело да съществуват конкретно, когато
декларираната стойност била по-ниска от определена рискова прагова стойност. За
целите на управление на риска рисковата прагова стойност можело да бъде
определена на базата на тези справедливи цени. Същите се предоставяли на
разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Jomt Research
Centre).
След разглеждане на представените документи за стока „дрехи втора
употреба“ по митническа декларация №20BG002002030487R9/02.06.2020 г. се
установило, че нямало представена застрахователна полица към придружаващите
стоката документи, както и към допълнително представените с писмо №32-161235 от
08.06.2020 г. Нямало представен външнотърговски договор, сключен между
пакистанското дружество „J and К intemational Pvt“ Ltd. и вносителя „ЕВРОТЕКС“
ЕООД, от който да били видни условията по сделката, договорени поръчки, начини
и срокове на разплащане и др. В търговската фактура № JK-EXP-4324/2020 от
07.03.2020 г., (л. 38, гръб) липсвала информация относно срока и начина на
разплащане по сделката. Посочено е, че документите опаковъчен лист, коносамент,
фактури за терминални и други разходи, платежни нареждания към бюджета,
сертификат за фумигация, били представени още при декларирането на стоката за
свободно обращение. Представено било и копие на SWIFT от 10.03.2020 г. за
валутен превод от „Райфайзенбанк“ за сумата от 20 000 USD към „Flow Int“ l LLD,
където била посочена само дата на търговска фактура от 09.03.2020 г. като
основание за предстоящия превод. Валутният превод трябвало да се извърши на
13.03.2020 г., предхождащ датата на доставката. Посочено е също, че Society for Worldwide Interbank Financial
Теlесошшuпiсаtiоn или накратко SWIFT (Общност за глобална междубанкова
финансова телекомуникация) е вид платежна система. Същата осигурявала
телекомуникационна мрежа, която позволява на финансовите институции по целия
свят да изпращат и получават информация за финансови операции в надеждна,
стандартизирана и сигурна среда. SWIFT не спомагал за прехвърлянето на
средства, а по-скоро изпращал платежни нареждания, които на свой ред се
уреждали между съответните финансови сметки на различните институции.
Следователно SWIFT не било доказателство за извършено плащане, а само за
намерение. Извлечение от банковата сметка на вносителя не било предоставено.
Представената справка за периода до декември 2020 г. била баланс на дружеството
„ЕВРОТЕКС“, от който се виждала сумата от 10 505 USD като дебит, съответстваща
на размера по процесната търговска фактура. Балансът бил в размер на
14 020.31 USD, която сума дружеството обяснявало, че ще бъде частично
усвоена със следваща доставка.
На база така представената информация и документи не можело да се
потвърди, че това било единствено плащане по сделката и съмненията относно
декларираната митническа стойност на стоката оставали. Представената складова
разписка № 88575 от 04.06.2020 г. била за 10 725 кг. употребявани дрехи. В нея
липсвала информация, която да била съотносима към процесната митническа
декларация. Представените сертификат за фумигация, фактура за митническа услуга
и платежни нареждания към бюджета, не били основа за определяне истинността на
декларираната митническа стойност на стоката.
На основание горното и след представяне на документи, касаещи
проверката на декларираната митническа стойност и които щели да дадат
информация за това какви цени на стоките в пратката били договорени, какви били
сроковете и начините на заплащането им, основателно оставали съмненията относно
реалността на декларираната митническа стойност и нямало категорични
доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката.
Справедливата цена на ЕС за декларирания вид стока била в размер на 7.39
лв./кг. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система се установило, че за периода юни 2019 г. до
февруари 2020 г. „ЕВРОТЕКС“ ЕООД регулярно внасяло употребявани дрехи от
Пакистан, в приблизително същото количество и били декларирани по-високи
стойности за внасяната стока. Извършен
бил анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 6309 00 00 с произход
Пакистан във всички държави-членки за 2019 г., 2018 г. и 2017 г., който
показал, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички
държави членки, била 8.68 лв./кг. за 2017г., 8.90 лв./кг. за 2018г. и 8,61
лв./кг. за 2019 г. Данните били от сайта на Европейската комисия -
https://trade.ec.europa.eultradehelp/statistics, като посочените в колона
„EUR/kg“ стойности представлявали митническата стойност на стоката в EUR,
включваща цената на стоката при условие на доставка FOB Пакистан, разходите за
транспорт и застраховка, както и всички останали разходи до въвеждането на
стоката до митническата територия на ЕС.
От изложеното можело да се направи извода, че декларираната
договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ от 1.93 лв./кг. била
по-ниска с повече от 50 % в сравнение със средностатистическия размер на
митническата стойност при сходни стоки в ЕС, която била 7.39 лв./кг. Предвид
това и съгласно Решение от 16 юни 2016 г. на Съда на Европейския съюз по дело №
С-291/2015 г., видно от което в случаите, когато декларираната цена на стоките
била значително по-ниска от средностатистическата с повече от 50%, митническите
органи можело да отхвърлят декларираната митническа стойност, без да оспорват
автентичността на фактурата, представена при вноса, и на платежните документи,
ако вносителят не представил след поискване от страна на митническите органи
достатъчно доказателства или сведения за установяване на точността на
декларираната договорна стойност на тези стоки. Поради обстоятелството, че
съмненията продължавали относно това, че декларираната стойност на внесената
стока представлявала цялата платена или платима за нея сума и след като
вносителят предоставил допълнително някои документи, митническата стойност не
следвало да се определи въз основа на метода на договорната стойност.
В мотивите на решението е вписано, че когато истинността на
договорната стойност не може да бъде проверена, се прилагат други методи за
остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в
максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в
момента и около вноса. Съгласно разпоредбата на чл. 140, параграф 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, ако съмненията не
отпаднели, митническите органи можело да решат, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Съгласно чл. 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато
митническата стойност на стоките не можело да се определи съгласно чл. 70, тя
се определяла, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигнело до първата от тези букви, по която можело да се определи
митническата стойност на стоките. За приблизително същия период не се
установили декларирани митнически стойности по реда на член 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 за „идентични стоки“. Били открити стоки „употребявани дрехи“
от същия износител, но не можело да се определи категорично, че се касаело за
„идентични стоки“, които да били еднакви във всяко отношение. В този случай,
след разглеждане на единичните цени, по които били закупувани разглежданите
стоки, митническата стойност следвало да се определи въз основа на договорната
стойност на сходни стоки, посочена в чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013. При изследване на метода съгласно чл. 74, параграф 2, буква
„б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 бил направен анализ в митническата база данни
за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни
стоки „по същото или приблизително същото време“. При направения анализ в
митническата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за
допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на
сходни стоки, не били намерени резултати за декларирани и приети митнически
стойности на сходни стоки, от други вносители, които не били необичайно ниски.
В чл. 74, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 бил регламентиран
третият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките –
„стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продавало на
митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с
продавачите“. Този метод също бил неприложим в конкретния случай, тъй като
липсвала статистическа или друг вид база данни, съдържаща данни за единичната
цена, по която се продавало на митническата територия на Съюза най-голямото
сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки.
Разпоредбите на чл. 74, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 също
не можело да бъдат приложени в случая.
Въз основа на изложеното, в решението е направен извода, че поради
липсата на данни относно физически характеристики, качество, репутация,
търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно
количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока,
разпоредбите на чл. 74, параграф 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) №
952/2013 не можело да бъдат приложени за определяне на митническа стойност на
стока № 1. Поради това за определяне на митническата стойност по разглежданата
митническа декларация е приложен методът на чл. 74, параграф 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, като митническата стойност на внесената стока е определена на
3.76 лв./кг. Използваната база за формиране на митническата стойност е MRN
19BG002002011762R1/16.07.2019 г.
Настоящият съдебен състав приема, че във връзка с определената
митническа стойност на стоката е необходимо да се има предвид следното:
В член 69, Дял II, Глава 3 - „Стойност на стоките за митнически
цели“, от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент (ЕС) №952/2013), е предвидено, че митническата стойност на стоките
във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки,
установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до
търговията със стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е регламентиран „метод за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност“, като в
параграф 1 е предвидено, че „базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, се коригира при необходимост”, а в параграф 2, че
„действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви „а“ до
„г“ са изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се
прилага договорната стойност.
В член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са регламентирани „вторични
методи за определяне на митническата стойност“. Съгласно параграф 1, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
Правила относно „стойността на стоките за митнически цели“ са
уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В член 140 - „Неприемане на декларираните договорни стойности“ от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са определени подробни правила за
прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса. Съгласно параграф 1 на член 140,
„Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора
да предостави допълнителна информация“. Според параграф 2, ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В оспореното решение, за да мотивира основателно съмнение, че
декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява
общата платена сума, митническият орган се е позовал на Решение на Съда на ЕС
от 16 юни 2016 година по дело C-291/15 Hungary Kft. срещу Nemzeti
Adó-és Vámhivatal Nyugat-dunántúli
Regionális Vám-és Pénzügyőri
Főigazgatósága. Цитираното решение е постановено по
преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент
(ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби
за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО)
№ 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите
органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз
основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член
30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на
Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде
преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки,
при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 е сходен по
своето съдържание с член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така
направеното тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при която за
митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните си
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена
сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като
доказателство за заплащането ѝ фактура, както е в процесния случай.
Съгласно определението, дадено в член 1, параграф 2, точка 14 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“ означава – в рамките на
определянето на митническата стойност – стоки, произведени в същата държава,
които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от
15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV срещу Staatssecretaris van
Financiën и Решение от 19 март 2009 г. по дело C-256/07 Mitsui & Co.
Deutschland, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели
да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.
При прилагането на методите за определяне на митническа стойност
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
или фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по член 140,
параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че
за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от
Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati
Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di
Sicurtà SpA.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на
процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и
впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на член 22,
параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тежест на митническия
орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите съмнения,
неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки и
решението си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
С процесното решение административният орган е посочил, че
съмненията относно декларираната митническа стойност на стоката - „употребявани
дрехи“, произтичат от това, че декларираната ѝ договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата
стойност при сходни стоки в ЕС. Прието е наличие на невъзможност от
представените документи да се установи истинността на договорната стойност,
като изводите са в насока прилагане на други методи за остойностяване с цел
определяне на митническата стойност. Поради липсата на данни относно физически
характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които
се продавало най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при
производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, „употребявани
дрехи“ 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 не можело да бъдат
приложени за определяне на митническа стойност на стока № 1.
При така изложените в решението мотиви не може да бъде проверено
дали в издадения акт митническите органи са обосновали надлежно „основателни
съмнения“ относно декларираната стойност на стоките, съобразно разпоредбата на
член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да достигнат до извод за
неприемане на тази декларирана договорна стойност.
В приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно
дадено, е направен извод, че платената цена от дружеството за процесните стоки
е 10 505 USD. Други подлежащи на плащане суми по фактурата, приложена към
митническата декларация, не се установили. Плащането било извършено от банкова
сметка *** „Flow Int“ L LLC, потвърдено от наличните по делото суифт и банково
извлечение, както и било регистрирано в счетоводството на жалбоподателя.
Декларираната от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД сума в процесната митническа декларация 10 505
USD се намирала в счетоводните регистри на жалбоподателя, тоест било налице
съответствие между платената цена на стоката и декларираната стойност по
процесната митническа декларация. И в двете митнически декларации - № 20BG002002030487R9
от 02.06.2020 г. и № 19BG002002011762R1 от 16.07.2019 г., в клетка 6/8
„описание на стоките“ било декларирано „употребявани дрехи“. В подробните
фактури били посочени описания на стоките, съответно и единичните цени и
стойностите за всяка стока. Заключава се, че били налице условията за
определяне на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Установени били договорната стойност, както и действително платената цена на
стоките, продадени за износ за ЕС, респективно България. Не били налице данни,
обосноваващи възникването на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447.
В обстоятелствената част на експертизата са изложени подробности
за установените от вещото лице факти и обстоятелства. В тази връзка следва да
се отбележи установеното, че процесната стока била класирана в код по ТАРИК
6309 00 00 00. В митническата тарифа, актуална към датата на процесния внос, в
позиция 6309 се класирали „артикули и облекла, употребявани“, а във фактурата
на процесния внос били описани само „употребявани дрехи“ и не се сочили употребявани
артикули. Не се намирали също така и „одеяла и пътнически завивки, спално бельо
и изделия за вътрешно обзавеждане от всякакъв вид текстилни материали, всички
видове обувки и шапки“, които пък били включени в продуктовия код, използван от
митническите органи от системата THESEUS за анализа на митническата стойност,
посочен в обжалваното решение. В последното като причина за неприемането на
декларираната митническа стойност се сочили „възникнали съмнения“, но не били
констатирани измами или други митнически нарушения, поради което ползването на
данни от „TНESEUS“ за целите за сравняване и определяне на митническа стойност
не било приемливо. Такъв подход водил до изкривяване на информацията и
невъзможност за обективна цена на конкретен продукт в конкретно състояние. При
определяне на публични държавни вземания следвало да се прилагат точни
стойности, а не средни и/или приблизителни. Анализираните от вещото лице
документи по доставката и плащането на стоките, както и счетоводните
записвания, не показвали наличие на съмнения относно договорената с
чуждестранния контрагент цена на процесните стоки. Доставката на процесните
стоки била заплатена. За определяне на новата митническа стойност митническите
органи използвали средна цена на килограм от митническа декларация с MRN
19BG002002011762R1 от 16.07.2019 г., тоест по внос, регистриран повече от
единадесет месеца преди процесния внос.
След проучване на интернет страниците на „TНESEUS“, експертът е
установил, че в ограничената зона на уебсайта са достъпни данни за експерти за
борба с измамите и избрани потребители. Входните данни били извлечени от СОМЕХ,
база данни, поддържана от Евростат, предоставяни от страните-членки и страните
кандидатки. Следователно тази база с данни се ползвала главно за статистически
цели и от експертите от ОЛАФ за борба с измамите. В интернет страницата се
сочило, че ОЛАФ бил основният клиент,
като целта била разработване и внедряване на приложими иновативни статистически
методи, необходими на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и нейните
партньори в държавите-членки за защита на финансовите интереси на Европейския
съюз. В описанието на базата данни „THESEUS“, като цели, приложение и
предназначение, освен за целите за борба с измамите, не се намерили конкретно
приложение и/или препоръки за използване на тази информация за определяне на
митническа стойност. Данните за базата от данни се предоставяли от
страните-членки и следователно цените били отражение на различните пазарни
условия и равнища на стандарти в отделните страни-членки на ЕС. Освен това,
видно от наименованието „Product code“, и описанието на съдържанието на код
6309 00 00 показвало, че номенклатурата на стоките, която се използвала в тази
система „TНESEUS“, не била същата по обхват и съдържание на номенклатурата на
стоките в ТАРИК, която се използвала от митниците при извършване на
митническите формалности и служеща за определяне на размер на вносно митническо
задължение.
Като се има предвид заключението на експерта и изложените от същия
установявания в съдебно-счетоводната експертиза, може да се направи извод, че
митническите органи незаконосъобразно са обосновали съмненията си с
обстоятелството, че декларираната от дружеството жалбоподател стойност на
стоката е по-ниска от предоставената чрез системата THESEUS цена от 7.39
лв./кг. Тази цена, съгласно новата разпоредба на § 1, т. 40 от ДР на ЗМ, може
да представлява „справедлива цена“, като средни цени за групата стоки от
продуктов код 6309 00 00, но тя не може да се приеме за рискова прагова
стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени при вноса на
сходни на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната
договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Освен това по несъмнен
начин от заключението на експертизата се установява, че извършеното сравняване
с цената от THESEUS води до изкривяване на информацията, тъй като същата е за
стоки от продуктов код, различаващ се по обхват от стоките от ТАРИК тарифен код
6309 00 00 00, каквито са процесните.
Приетото по делото заключение опровергава като неоснователно
съмнението на митническите органи, че декларираната стойност на стоките
представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че като немотивирано е
пристъпил към определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на
член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вместо на базата на договорната им
стойност, административният орган е постановил обжалваното решение в нарушение
на материалния закон. При извършване на проверка на декларираната митническа
стойност на внесените стоки, стойността не следва да бъде сравнявана с т. нар.
„справедлива цена“, извлечена от информационната система „THESEUS“ и оттам да се
стига до определяне на нова цена по методите в чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Дори да се приемат за доказани предпоставките, визирани в член 140
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които стойността на стоките не
може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, то изложените
по-горе съображения за немотивираност на административния акт са относими и към
тази част от процесното решение, с която митническата стойност на стоките е
определена съгласно вторичния метод по член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
В оспореното решение административният орган е посочил, че за
периода от юни 2019 г. до февруари 2020 г. дружеството „ЕВРОТЕКС“ ЕООД
регулярно внасяло стока „употребявани дрехи“ от Пакистан, в приблизително
същото количество и били декларирани по-високи стойности за внасяната стока.
Направен е изводът, че в митническата информационна система MIS3A за оформени
митнически декларации за допускане на свободно обращение не били намерени
резултати за декларирани и приети митически стойности на сходни стоки, от други
вносители, които не били необичайно ниски. Тези установявания сочат, че
необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата
стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да
изчерпи този по параграф 2 от същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в
член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Тоест
с оспореното решение митническата стойност на процесната стока е определена по
реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е налице ясна
обосновка за приложение именно на този резервен способ, като административният
орган не е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за
невъзможността за определянето ѝ по някой от предходните методи,
изключвани в установената последователност.
На следващо място, в процесния случай не е извършен и какъвто и да
било анализ на разумните способи, изискуеми от приложената норма в различните
ѝ хипотези, при което не става ясно коя от хипотезите – на буква
"а", "б", или "в" на член 74, параграф 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 административният орган е приел за относима, както и
защо митническата стойност на стоката е приета именно въз основа на стойността
по цитираната в решението декларация MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019 г. Във
връзка с последното следва да се отбележи, че в обжалваното решение не е
направен анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по
чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Не се представя информация за
характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването
на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на
търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че декларираните от дружеството
стойности съществено се различават.
Във връзка с горното, съдът приема, че актът не е мотивиран, а
липсата на мотиви представлява съществено нарушение на изискванията за форма и
е самостоятелно основание за приемане на акта за незаконосъобразен, тъй като е
препятствана възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято
стойност е послужила за определяне на митническата стойност на стоката по MRN №
20BG002002030487R9.
За настоящия съдебен състав остава необяснимо и защо мотивирайки
„основателните си съмнения“ относно декларираната стойност на стоката,
митническите органи са определили новата митническа стойност на 3.76 лв./кг.
Детайлен анализ на стоките от използваната за база декларация MRN
19BG002002011762R1/16.07.2019 г. не е извършен в атакувания административен
акт.
По изложените съображения, оспореното решение се явява
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в
полза на дружеството жалбоподател следва да се присъдят поисканите и
действително извършени разноски за производството, платими от ответника.
Направени са разноски от 50 лева – внесена
държавна такса, 500 лв. – възнаграждение за вещо лице и 600 лева – заплатено
възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 28.01.2021 г. Във връзка със своевременно направеното възражение от страна
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да бъде
отбелязано, че възнаграждението е уговорено в размер, под минимума по чл. 8,
ал. 1, т. 3 от Наредба №1от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (609.17 лева), поради което не е налице нормативно основание за
намаляването му.
Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на Агенция „Митници“, която е юридическото лице – чл. 7, ал.
1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган, издател на
оспорения акт.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение с рег.№
32-12645/14.01.2021 г., към MRN 20BG002002030487R9/02.06.2020 г. на Директора
на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
„ЕВРОТЕКС” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.***,
направените по делото разноски в размер на 1 150 (хиляда сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: