РЕШЕНИЕ
№ 4704
Пазарджик, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20257150700806 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:
3. Поддържа се, че помещенията в които е обитавал М., били твърде тесни; имало дървеници и хлебарки; от тавана падала мазилка; нямало достатъчно въздух, защото имало втора решетка с малки отвори; тоалетната била открита.
М. възразява също така, че бил разпределен в отделение с ученици, като самия той не е ученик; че живеел с хора с психически отклонения.
В писменото становище са цитирани нормативни текстове и са описани взаимоотношенията на Рудов с адвокати от колегията в гр. Пазарджик.
4. Ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Георги Бенковски“, № 153, чрез процесуалния представител юрк. Русчев, в депозирани писмен отговор е на становище, че исковата претенция на М. е недоказана фактически и неоснователна.
Поддържа се, че ищеца е изтърпявал своите наказания в условия не по-различни от тези на останалите лишени от свобода, като не може да се приеме, че те са провокирали твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, незачитане на човешкото достойнство и стрес
Пояснява се, че наказателните килии са разположени в „зоната за повишена сигурност“, като се осигурява подходяща изолация от останалите помещения. Спални помещения № 103 и № 107, където М. е търпял наложените му наказания, са оборудвани с единично легло, маса с табуретка и тоалетен шкаф. Санитарните помещения са самостоятелни и са към съответното спално помещение, като включват тоалетна и баня. Същите са с монтирани душове и пенитенциарно изолираните лица могат да се къпят е течаща топла и студена вода. Наказателните килии са устроени така, че да отговарят па всички хигиенни и здравни изисквания - нямат влага, имат пряк достъп на дневна светлина, отопляват се и имат условия за проветряване.
Сочи се, че след март месец 2020г., корпуса на Затвора Пазарджик вече е с напълно отремонтирани крила, с осигурени нови тоалетни и бани във всяка килия, нови дограми на прозорците, и вратите, нова ВиК и ел. инсталация, теракотен под, нови радиатори за отопление, и съобразени за всички лишен от свобода не по-малко от 4 м² метра жилищна площ.
За неоснователни се приемат твърденията на ищеца относно лошата хигиена в помещенията. Пояснено е, че при извършения ремонт на сградата на затвора, е предприета смяната на дограмата, като допълните решетки па прозорците в зоната с повишена сигурност са били демонтирани и са били поръчани нови.
Счита се, че осветлението на помещенията в зоната за сигурност в Затвора Пазарджик е почти три пъти над минималната необходимата норма от 100-лукса.
В пледоарията по същество, процесуалният представител на ответника е пояснил, че тоалетната в наказателната килия е умишлено изградена така, защото в зоната с повишена сигурност, с оглед наложеното наказание, лишените от свобода често пъти имат нервно напрежение и назад в годините е имало множество опити за самонараняване от тяхна страна, поради което при проверка трябва поне да се виждат краката или част от главата, тъй като лишеният от свобода може в рамките на няколко минути да направи суициден опит.
Иска се претенцията за парично обезщетение на М. да бъдат отхвърлени.
5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че исковите претенции са недоказани и следователно неоснователни.
II. Относно възражението за изтекла погасителна давност :
6. Според представената по делото Справка изх. № 4413 от 10.07.2025 г. на началник затвора Пазарджик(л. 12), с негова Заповед № 374 от 05.03.2025г.(л.), Н. М. е бил наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия, за това че е не изпълнил разпореждане на служител от НОС и отказал да излезе да чисти, в изпълнение на наложено му предходно наказание, Лишеният от свобода Н. Л. М. е изтърпял наказанието в периода от 08.03.2025г. до 22.03.2025г., като е бил настанен в спално помещение № 107, което е със следните спецификации: брой легла – 1; наличия на баня и тоалетна, размери 3,65 м. х 1,80 м.; площ 6,57 м²; размери на санитарния възел 1,85 м. х ,090 м.; площ на санитарния възел 1,67 м², чиста жилищна площ от 4,90 м².
Със заповед № 948 от 11.06.2025г. на началник затвора(л. 32), М. е наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия, за това че се е държал грубо и агресивно с лишения от свобода И. В. Н., извършващ работа като библиотекар и К. П., на длъжност инспектор социални дейности и възпитателна работа. М. е изтърпял наказанието в периода от 16.06.2025г. до 22.06.2025г., като е бил настанен в 107 спално помещение, спецификации на което бяха вече описани.
Със заповед № 989 от 20.06.2025г. на началник затвора(л. 26), М. е наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 3 денонощия, за това че се заканил на лишения от свобода И. В. Н., работещ като библиотекар. Заповедта е била обжалвана пред Административен съд, Пазарджик, като жалбата е отхвърлена с решение №2944 от 30.06.2025г. Лишеният от свобода Н. М. е изтърпял наказанието в периода от 24.06.2025г. до 27.06.2025г., като е бил настанен в спално помещение № 103, което е със следните параметри : брой легла – 1; наличия на баня и тоалетна, размери 3,65 м. х 1,80 м.; площ 6,57 м²; размери на санитарния възел 1,85 м. х ,090 м.; площ на санитарния възел 1,67 м², чиста жилищна площ от 4,90 м².
Със заповед № 990 от 20.06.2025г. е наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия, за това че е не изпълнил разпореждане на служител от надзорно – охранителния състав и отказал да излезе да чисти, в изпълнение на наложено му предходно наказание. Заповедта е обжалвана пред Административен съд, като жалбата е отхвърлена с Решение № 2946 от 30.06.2025г. Лишеният от свобода Н. М. е изтърпял наказанието в периода 30.06.2025г. до 10.07.2025г. в спално помещение № 103, характеристиките на което вече бяха описани.
7. Заявено в Справката е, че спални помещения № 103 и № 107, където осъденият е търпял описаните наказания, са оборудвани с единично легло, маса с табуретка и тоалетен шкаф. Санитарните помещения са самостоятелни и са към съответното спално помещение. Освен като тоалетна, могат да се ползват и за баня. Същите са с монтирани душове и пенитенциарно изолираните лица могат да се къпят с течаща топла и студена вода. Наказателните килии са устроени така, че да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - нямат влага, имат пряк достъп на дневна светлина, отопляват се и имат условия за проветряване. Корпусът на затвор гр. Пазарджик е след извършен цялостен ремонт, включително на покривната конструкция, електрическа и ВиК инсталации, отоплителна система, и отговаря на европейските изисквания.
Посочено още е, че хигиената и почистването на помещенията за живеене, общите такива и коридорите, в които са настанени лишените от свобода е ангажимент на самите осъдени, което се извършва по график и под контрола на служебните лица. Цялостната организация на хигиенното и противоепидемично осигуряване в затвора гр. Пазарджик е съобразно утвърдените от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” правила. Дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията на помещенията се извършва по утвърден график, и се осъществява от специализиран и сертифициран за тази дейност служител.
8. В тази насока са представени и приети по делото Протоколи за извърши ежемесечни обработки, включително в исковия период, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията на помещенията в цялата сграда на затвора Пазарджик((л. 53 и сл. и л. 100 и сл.).
Представи се също така Договор № 10350 от 26.10.2017 г., сключен между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието и „НСК СОФИЯ“ ЕООД, с предмет изграждане на санитарни възли в съществуващите спални помещения, частична смяна на инсталации, строително-ремонтни дейности за подмяна на настилки и облицовки, подмяна на дограма и др. довършителни дейности за подобряване на битовите условия на лишените от свобода в затвора гр. Пазарджик.
Приложи се Медицинска справка, изготвена от директора на Медицински център към затвора Пазарджик според която М. няма хронични заболявания, като по всички негови оплаквания във връзка със здравословното му състояние са предприемани адекватни мерки.
9. В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите С. Г. Р. и А. С. К., двамата изтърпяващи наказание лишаване от свобода в затвора Пазарджик.
Според Р. в затвора Пазарджик има четири помещения в които се изтърпяват наложени дисциплинарни наказания. Твърди да знае, че на ищеца са били налагани дисциплинарни наказания, които изтърпял в наказателна килия. Предпоследния път М. изтърпял общо наказание от 20 дена. Според Р., наказанията си М. изтърпявал в помещения № 107 и № 105. Свидетеля счита, че помещение № 107 „… не отговаря на условията за килия, тъй като между леглото и стената има по-малко от 50 см разстояние и вътре човек, за да прави каре, трябва като се обръща, краката да му се удрят в леглото и самото разстояние е много късо /показва от банката до масата в съдебната зала/….“. Твърди, че в помещението има отворена тоалетна и баня, което според него е много неприятно и притеснително, че във всеки момент някой може да отвори врата на помещението да види ползващия санитарния възел гол. Сочи, че има масата за храна, която е точно до тоалетната, като според Р. „… де факто ям в тоалетната….“. Според него, помещението е тясно, около 2 метра е широко, на дължина е приблизително 3-4 метра. Твърди, че люкът на вратата на помещението се отваря от постовия надзирател, който наблюдава лишения от свобода, а тоалетната има преграда, но тя не е до тавана, тя е на височина около 1,70 см. Топла вода се пускала по график, два пъти в седмицата.
Свидетеля К. твърди, в затвора Пазарджик има четири карцера, н които М. е изтърпявал наказание през текущата година. К. сочи, че той е изтърпявал наказание в карцера през предходната година. Според него помещението с площ между 2,60 м². и 2,70 м². В него има единично легло; шкафче, поради което „полезната“ е не повече от 2,60 м², а размерите на стаята са около 3,60 м. на 1,40 м. Ползването на банята било много неудобно, защото топлата вода идвала за един час. Мазилката на тавана падала, а в помещението имало дървеници и хлебарки. Хранели се вътре в помещението, като той е намирал косми и хлебарки в храната. Писал съм жалби и ми е отговаряно, че си измислям и си фантазирам. Тоалетната в карцера е била открита.
ІV. За правото :
10. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
В случая исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето естество.
При това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието на Г. в затвора Пловдив през процесния период от време, определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
11. С оглед конкретиката на текущия казус, преди всичко следва да се съобрази нормата на чл. 248, ал. 1 от ЗИНЗС, в затворите обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато: са обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор; грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора.
Съобразно чл. 248, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настаняването се извършва с писмена заповед на началника на затвора. Копие от заповедта се изпраща на прокурора, упражняващ надзор за законност.
12. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4,00м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
13. На следващо място, според чл. 23, ал. 1 от ППЗИНЗС, за помещенията за изолирано настаняване на лишени от свобода се вземат допълнителни мерки и същите се оборудват със средства за повишена сигурност, предотвратяване на самоувреждания и посегателства върху други лишени от свобода или служители, а според чл. 23, ал. 2 от ППЗИНЗС, в помещенията за изолирано настаняване на лишени от свобода леглата, шкафчетата за лични вещи, масата, столовете, осветителните и отоплителните тела се монтират неподвижни..
14. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е установен принципа, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
15. При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
16. Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.
Приложението на тази процесуална презумпция налага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.
17. Следва обаче да се съобрази, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при невярно удостоверени факти и обстоятелства. В тази насока, според чл. 311 от НК, ал. 1 от Наказателния кодекс, длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Това налага да се приеме, че удостоверените от длъжностните лица в Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството доказателства.
18. В случая, с оглед твърденията на ищеца относно исковия период от 08.03.2025 г. до 22.08.2025 г., Началника на Затвора Пловдив бе задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административния орган изпълни, като се представи съответната справка и приложени към нея документи, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на М. в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия.
Данните от тази справка, бяха подробно описани в предходната част на настоящото решение.
Според тях, настаняването на М. в постоянно заключено помещение е ставало въз основа на влязла в сила заповед на началника на затвора Пазарджик за всеки един от процесните случаи. Тези факти не са спорни в процеса.
19. Справката и приложените към не я писмени документи, съдържат еднозначни и безпротиворечиви данни, за това, че при изтърпяване на наложените му дисциплинарни наказания, М. е бил настанен и е обитавал помещения в затвора Пловдив, при нормални битови условия относно наличието на отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, при наличието на минимално необходимата жилищна площ.
20. Относно жилищната площ в помещението, трябва да се съобрази, че ЗИНЗС не съдържа дефинитивна норма, която да определя какво съдържание е вложил законодателя в синтагмите „достатъчно жилищна площ“ и „минималната жилищна площ“. Както действащото, така и отмененото законодателство са непротиворечиви по отношение на разбирането, че под „жилищна площ“, следва да се разбира сборът от площите на помещенията в жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерена по вътрешните зидарски очертания на стените(така например в § 1, т. 2 от ДР на Закона за гражданската регистрация, също в § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната). Казано с други думи, санитарните помещения не се включват в жилищната площ. Така при описаните в т. 6 от настоящото решение общи площи на постоянно заключените помещения в които е обитавал ищеца, като се изключи площта на санитарния възел, се получава „минималната жилищна площ“, която във всеки един от посочените в т.18 периоди от време е била не по-малко от 4,90 м². Това се потвърди безпротиворечиво и от твърденията на разпитаните по делото свидетели.
21. Действително, в Решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Н. и други срещу България, по жалби № 36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893 от 2012 г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г., Четвърто отделение, председател И. З. е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ не казват изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да се смята за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните национални доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези доклади предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията (подчертаването наше). Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане (виж А. и други, цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69). 167. От това следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член (виж А. и други, цитирано по-горе, § 148, с допълнителни препратки)..“.
22. В този контекст и с оглед приобщените по делото доказателства, следва да се приеме, че при изтърпяване на наложените му дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна килия“ в исковия период от 08.03.2025 г. до 22.08.2025 г., М. е обитавал наказателни килии № 103 и № 107 в Затвора Пловдив при наличието на необходимата жилищна площ и възможността да ползва санитарен възел, включително топла вода, при съблюдаване на изискването на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, на лишените от свобода да бъдат осигурени възможности за къпане, най – малко два пъти седмично.
23. Явно е също така, че след 2017 г. е бил предприет съществен ремонт на сградата на пенитенциарното заведение, поради което оплакването за това, че от тавана на помещенията падала мазилка, следва да се определи като неоснователно. Представиха се по делото протоколи за перманентни, ежемесечни обработки за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията на помещенията в цялата сграда на затвора Пазарджик, което изключва възможността, да се приеме за истинно твърдението на М., че в обитаваните от него помещения е имало голямо количество хлебарки и дървеници.
24. Що се отнася да вратите на санитарните възли в двете обитавани от М. помещение, следва да се приеме за несъмнено и неспорно обстоятелството, че те са с намален размер – около 170 см., според свидетеля Р.. Както се посочи обаче, според чл. 23, ал. 1 от ППЗИНЗС, за помещенията за изолирано настаняване на лишени от свобода се вземат допълнителни мерки и същите се оборудват със средства за повишена сигурност, предотвратяване на самоувреждания и посегателства върху други лишени от свобода или служители
Явно е, че в случая, администрацията на затвора е предприела необходимите мерки, да бъде осигурена необходимата възможност от наблюдение на изтърпяващите дисциплинарно наказание в съответната наказателна килия, така щото да се избегне възможността те предприемат действия, застрашаващи собственото им здраве и живот. Наличието на врата на санитарния възел, макар и в редуциран размер от около 170,00 см. достатъчно за да охрани личната неприкосновеност на лишения от свобода и да обоснова извода, че в случая не е налице действие на администрацията, имащо за последица жестоко, нечовешко или унизително отношение.
25. Съобразно, чл. 106, ал. 4 от ЗИНЗС, ако на един лишен от свобода са наложени две или повече наказания изолиране в наказателна килия и не е изтърпяно нито едно от тях, престоят на лишения от свобода в наказателната килия може да бъде удължен до 20 денонощия, но не повече от общия брой на дните, с които е наказан.
В случая от данните по делото и свидетелските показания се установи, че в един от процесните случаи, М. е бил изолиран в наказателна килия за изтърпяване на дисциплинарни наказания, но това не е било за период от повече от 20 дни.
26. В помещенията обитавани от ищеца е имало необходимото естествено осветление и достатъчно проветряване. Относно тези условия на обитаване, също следва да се приеме за неспорно между страните обстоятелство, че прозорците на помещенията, определени за изолирано изтърпяване на дисциплинарни наказания, са оборудване с допълнителни мрежи, като това е продиктувано от необходимостта осигуряване на повишена сигурност, съобразно изискванията на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС.
27. Не се установи по делото, спрямо М. да е прилагана като наказателна мярка, продължителна изолация без възможност за общуване или пък необосновано да са употребявани помощни средства. Не се установи, спрямо него да не е прилагано необходимо лечение или да не е полагана дължима медицинска грижа.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция Н. Л. М., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, София да му заплати сумата от 5000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на поставянето му в лоши битови и хигиенни условия, при изтърпяване на дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна килия“ общо в периодите от 08.03.2025 г. до 22.08.2025 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред троен състав на Административен съд Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
| Съдия: | |